РЕШЕНИЕ
№ 2658
гр. София, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 98-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:М. АНГ. Д.
при участието на секретаря В. Д. К.
като разгледа докладваното от М. АНГ. Д.Административно наказателно
дело № 20211110214204 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. В. П. срещу наказателно постановление
/НП/ № 21-4332-0014605/15.07.2021 г., издадено от Началник група към
СДВР, Отдел „Пътна полиция“ – СДВР, с което на жалбоподателката са
наложени административни наказания:
1. "глоба" в размер на 20,00 лева на основание чл. 183, ал.2, т. 11 от Закон
за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл. 40, ал. 2 от ЗДвП;
2. "глоба" в размер на 200,00 лева на основание чл. 175, ал, 1, т. 5 ЗДвП за
нарушение на чл. 123, ал. 1, т.1 ЗДвП;
3. "глоба" в размер на 2000,00 лева на основание чл. 174, ал.3, пр. 1 ЗДвП за
нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП;
4. "глоба" в размер на 2000,00 лева на основание чл. 174, ал.3, пр. 2 ЗДвП за
нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП;
5. "глоба" в размер на 300,00 лева на основание чл. 177, ал.1, т. 2 ЗДвП за
нарушение на чл. 150 от ЗДвП;
С жалбата моли за отмяна на НП.
В съдебно заседание, в което е даден ход по същество,
жалбоподателката се явява и се представлява от адв. Чакова, която представя
пълномощно, с преупълномощаване от адв. Т.. Тя поддържа жалбата, моли за
1
отмяна на НП и присъждане на разноски по представен от нея списък.
Въззиваемата страна началник група О"ПП"-СДВР не изпраща
представител и не взема становище по жалбата=
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и наведените доводи, приема за установено следното от
фактическа страна:
На 06.07.2021 г., около 19.25 ч. в гр. София, ж.к. Овча купел
жалбоподателката М. В. П. управлявала лек автомобил "Шкода", модел "Ф.",
с ДК № .............., собственост на ЕВ. ГР. П., ЕГН: **********, по ул.“Д.“, с
посока за движение към бул. „П. Л.“, като срещу блок .... при маневра на
заден ход и без да осигури лице, което да й сигнализира за опасности при
движението на заден ход, реализирала леко ПТП в паркираните автомобили
С. с ДК № .......... и П. с ДК № ................ След инцидента П. напуснала мястото
на произшествието и паркирала автомобила недалеч от мястото на инцидента
пред блок 25, вход В. Междувременно пред блок 21 пристигнали служители
на „ОПП“ СДВР, които от свидетели установили фактите. Техни колеги от 06
РУ пък открили автомобила, предизвикал ПТП, пред блок 25, вх. В. Видели
водачката и нейна приятелка, които слезли от автомобила и искали да се
отдалечат от автомобила. Щетите по автомобилите били установени и бил
съставен протокол за ПТП. Водачката отказала да бъде изпробвана за
употреба на алкохол с техническо средство Алкотест дрегер 7510 с фабричен
номер 0024 и за употреба на наркотични вещества с „Дръг тест 5000“ с номер
0001. Бил й е издаден талон за медицинско изследване с номер 087842 за
ВМА, о тя не дала проба. Направената била справка с ОДЧ и се установило,
че жалбоподателката е неправоспособен.
Свидетелят И.И. съставил на жалбоподателката акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ Серия GA № 113546/06.07.2021 г. за
това, че водачът не осигурява лице, което да му сигнализира за опасности при
движение на ППС на заден ход, ПТП, с което виновно е нарушил чл. 40, ал. 2,
пр. 2 от ЗДвП, отказва проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта и не изпълнява предписание за изследване с
доказ. анализатор и за мед. изследване и вземане на биологични проби за
хим.лаб. изследване за установяване на концентрация на алкохол в кръвта му,
с което виновно е нарушил чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, отказва да му бъде
извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози и не изпълнява предписание за химико-
токсикологично лаб. изследване за установяване на наркотични вещества или
техни аналози, с което виновно е нарушил чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, не
спира и не установява последиците от ПТП, с което виновно е нарушил чл.
123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, и чл. 150 от ЗДвП.
2
Въз основа на АУАН на 15.07.2021 г. е издадено атакуваното НП от
Началник група към СДВР, Отдел „Пътна полиция“ - СДВР, с което на
жалбоподателката са наложени административни наказания, както следва:
1. "глоба" в размер на 20,00 лева на основание чл. 183, ал.2, т. 11
ЗДвП за нарушение на чл. 40, ал. 2 от ЗДвП;
2. "глоба" в размер на 200,00 лева на основание чл. 175, ал, 1, т. 5
ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал. 1, т.1 ЗДвП;
3. "глоба" в размер на 2000,00 лева на основание чл. 174, ал.3, пр. 1
ЗДвП за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП;
4. "глоба" в размер на 2000,00 лева на основание чл. 174, ал.3, пр. 2
ЗДвП за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП;
5. "глоба" в размер на 300,00 лева на основание чл. 177, ал.1, т. 2
ЗДвП за нарушение на чл. 150 от ЗДвП;
Горната фактическа обстановка се установи от събраните в хода на
съдебното следствие гласни и писмени доказателства, а именно: показанията
на свидетелите И., И., П., М., В., Д. и С. както и събраните по делото писмени
доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото по реда
на чл. 283 НПК – АУАН Серия GA № 113546/06.07.2021 г., талон за
изследване, декларация, скица, сведения, протокол за ПТП, докладна записка,
справка-извлечение за извършени нарушения и наложени административни
наказания на жалбоподателя по ЗДвП, заповеди на министъра на вътрешните
работи.
Съдът намира, че фактическата обстановка, приета за установена, се
доказва по несъмнен начин от събраните по делото гласни доказателства,
както от и писмените доказателствени източници.
Показанията на свидетелите се допълват и преценени в своята
съвкупност и заедно с останалите доказателствени материали по делото
установяват фактите от значение по делото. На първо място от показанията
на св. И. и приобщения протокол за ПТП и декларации се установява
механизмът на настъпване на ПТП. От показанията на полицейските
служители и съставените на място документи е несъмнено и че
жалбоподателката е отказала да бъде тествана за употребата на алкохол и
наркотици и не е дала кръвна проба, въпреки, че е бил съставен талон за това.
Не на последно място доказателствената съвкупност по косвен, но
категоричен начин позволява да се формира и извод за авторството на
нарушенията в лицето на жалбоподателката, като дори от показанията на
нейната майка е видно, че именно тя е управлявала автомобила в релевантния
момент към настъпването на ПТП.
3
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежно
легитимирана страна – физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал.2
ЗАНН срещу НП, което подлежи на обжалване /вж чл. 189, ал.5 ЗДвП и чл.
59, ал.3 ЗАНН/. Разгледана по същество същата е неоснователна.
При разглеждане на оспорени НП районният съд е винаги инстанция по
същество - чл. 63, ал.1 ЗАНН. Това означава, че следва да се провери
законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалния и материалния
закон, независимо от основанията посочени от жалбоподателя - арг. от чл.
314, ал.1 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът
ex officio констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи - чл.
189, ал.1 и ал.4 ЗдвП, в предвидената от закона писмена форма и съдържание
– чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, вр. чл. 189, ал.6 ЗдвП. Съдът обаче установи, че за
вмененото на жалбоподателката нарушение по чл. 150 от ЗДвП в АУАН
липсва негово словесно описание, като по този начин е нарушен чл. 42, ал. 1,
т. 4 от ЗАНН, според който Актът за установяване на административното
нарушение трябва да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата,
при които е било извършено. Описанието, така както е направено, накърнява
правото на нарушителката да разбере срещу какво нарушение да организира
защитата си, като по този начин е нарушено нейното право на защита. Поради
това в частта за нарушението по чл. 150 от ЗДвП (пункт 5) наказателното
постановление следва да бъде отменено. В АУАН е посочен свидетел
очевидец на установяване на нарушението или при съставяне на акта. Налице
е редовна процедура по връчване на АУАН на жалбоподателя. НП също е
връчено надлежно на наказаното лице, но и по правило това обстоятелство
има значение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал.2
ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което
хронологически предхожда връчването му.
По отношение на НП по пункт „1“, вменената за нарушена разпоредба
на чл. 40, ал. 2 ЗДвП гласи: „По време на движението си назад водачът е
длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато
това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за
опасности.“ В конкретния случай по делото се установи, че П. е предприела
неосигурена маневра на заден ход, като е реализирала леко ПТП в
паркираните автомобили Ситроен с ДК № СА 8714 ВР и Пежо с ДК № С 8769
МА. В случая от свидетелските показания на Маркова, която се е возила в
автомобила, се установява, че П. не е осигурила лице, което да й сигнализира
за опасности при движение назад.
От субективна страна нарушаването на правилата за движение по
4
пътищата е извършено от жалбоподателката при форма на вината пряк
умисъл - същата е съзнавала, че извършва маневра на заден ход, като не е
изпълнила законовото си задължение непрекъснато да наблюдава пътя зад
превозното средство, а когато това е невъзможно, да осигури лице, което да й
сигнализира за опасности.
Съдът намира, че съставът на нарушението е осъществен и АНО
правилно е наложил съответното наказание, посочено в разпоредбата на чл.
183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП, както и, че правилно е квалифицирал извършеното
нарушение.
Относно нарушението по пункт „2“, следва да се отбележи, че нормата
на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП сочи следното: „Водачът на пътно превозно
средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без
да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са
последиците от произшествието.
Съдът установи, че след като е реализирала ПТП П. въобще не е спряла,
за да установи какви са последиците от произшествието, като е напуснала
мястото и е паркирала автомобила на паркинга пред бл.25, вх. „В“.
От субективна страна нарушаването на правилата за движение по
пътищата е извършено от жалбоподателката при форма на вината пряк
умисъл – тя е съзнавала, че е реализирала ПТП с паркираните автомобили
Ситроен с ДК № СА 8714 ВР и Пежо с ДК № С 8769 МА., въпреки което не е
спряла за да установи какви са последиците от произшествието.
Неоснователно е възражението на жалбоподателката за това, че й е
вменено извършено административно нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „В“
ЗДвП, а в НП е посочена погрешно разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Съдът намира, че нарушението е квалифицирано правилно. Посочената
разпоредба визира друга хипотеза, при която след като водачът е спрял и е
установил, че при произшествието са причинени само имуществени вреди и
ако между участниците в произшествието няма съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието,
уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните
работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват
дадените им указания. В конкретния случай жалбоподателката въобще не е
спряла, за да установи какви са последиците от произшествието, поради което
нейното деяние правилно е квалифицирано като административно нарушение
по чл. чл. 123, ал. 1 ЗДвП.
От материалите по делото се установи, че са извършени нарушенията по
пункт „3“ и „4“ от НП.
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3, предл. 1 ЗДвП водач на
5
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да
му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за
срок от две години и глоба 2000 лв.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП не се интересува от това дали
водачът на МПС е управлявал същото след употреба на алкохол или
наркотични вещества и техни аналози или не.
За да е съставомерно деянието по реда на цитираната разпоредба
необходимо и достатъчно е лицето да е водач на МПС и след като е било
поканено да бъде изпробвано с техническо средство за употреба на алкохол
или да даде кръвна проба, както и да бъде тестван за установяване употребата
на наркотични вещества или техни аналози да е отказало да му бъде
направена проверка.
В конкретния случай от събраните по делото гласни и писмени
доказателства по безспорен и несъмнен начин се установи, че
жалбоподателката е управлявал МПС и реализирал ПТП на мястото и във
времето посочени н НП. Установи се и че в хода на извършената проверка на
мястото на ПТП жалбоподателя е отказал да бъде изпробвана за употреба на
алкохол с техническо средство „Алкотест дрегер 7510“ с фабричен номер
0024 и за употреба на наркотични вещества с „Дръг тест 5000“ с номер 0001,
което тя отказала. Бил й е издаден талон за медицинско изследване с номер
087842 за ВМА. Тя не е дала кръв. Нарушението е формално и със самия
отказ да бъде изпробван за употреба на алкохол и/или наркотични вещества и
техни аналози с техническо средство или неизпълнението на предписанието
за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му е
осъществен от обективна страна състава на административното нарушение,
визирано в чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк
умисъл. Жалбоподателката е съзнавала общественоопасния характер на
деянието си, предвиждала е общественоопасните му последици и пряко е
целяла настъпването им. Тя е съзнавала, че отказва да бъде тествана за
наличие на алкохол и/или наркотици в кръвта.
6
По този начин жалбоподателката е извършила две нарушения, както е
прието в Тълкувателно решение № 13 от 20.12.2021 г. на ВАС по т. д. №
1/2021 г., ОСС, І и ІІ колегия, според което „Отказите по чл. 174, ал. 3 от
Закона за движението по пътищата на водач за извършване на проверка за
наличие на алкохол и/или наркотици в кръвта са две самостоятелни
административни нарушения“.
За всяко от нарушенията са предвидени кумулативно административни
наказания „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за
срок от две години и „глоба“ в размер на 2000 лв. В случая
административнонаказващият орган правилно е наложил за всяко от
нарушенията единствено „глоба“ в абсолютно определения размер от 2000
лв., тъй като неправоспособен водач няма как да бъде наказан с „лишаване от
право да управлява моторно превозно средство“.
Относно нарушението по пункт 5 от НП както в АУАН, така и в НП
изрично е посочена законовата разпоредба, която е била нарушена от
жалбоподателката като по този начин е изпълнено изискването на чл. 42, т. 5
и чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН. Нарушението е описано достатъчно ясно и
конкретно, така че да не възниква съмнение относно неговото съдържание.
Всички елементи от състава са изброени във фактическото описание в НП,
поради което правото на защита на жалбоподателката е гарантирано. Изрично
в АУАН и НП е посочено, че жалбоподателката е неправоспособен водач.
Разпоредбата на чл. 150 ЗДвП поставя изискването към водачите да
управляват моторните превозни средства само ако са правоспособни. В
процесната хипотеза жалбоподателката не е притежавала към датата на
осъщественото управление на моторно превозно средство правоспособност и
е бил неправоспособен водач, ето защо следва да се приеме, че са
реализирани обективните признаци на състава.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк
умисъл. Жалбоподателката е съзнавала общественоопасния му характер,
предвиждал е общественоопасните последици и пряко е целяла настъпването
им.
Правилно АНО е определил санкцията за това нарушение по чл. 177, ал.
1, т. 2 ЗДвП в максималния размер от 300 лева, като в тази насока като
отегчаващи обстоятелства следва да бъдат отчени останалите извършени от
жалбоподателката нарушения.
При този изход на делото на жалбоподателката не следва да се
присъждат разноски.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗАНН,
Софийски районен съд
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 21-4332-014605 от 15.07.2021 г., издадено от
Г. В. Б. - началник група към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, с което на М. В.
П., с ЕГН ********** са наложени : 1. наказание "глоба" в размер на 20,00
лева на основание чл. 183, ал.2, т. 11 ЗДвП за нарушение на чл. 40, ал. 2 от
ЗДвП; 2. административно наказание "глоба" в размер на 200,00 лева на
основание чл. 175, ал, 1, т. 5 ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал. 1, т.1 ЗДвП; 3.
Административно наказание "глоба" в размер на 2000,00 лева на основание
чл. 174, ал.3, пр. 1 ЗДвП за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП; 4."глоба" в
размер на 2000,00 лева на основание чл. 174, ал.3, пр. 2 ЗДвП за нарушение на
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от получаване от страните на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8