Р
Е Ш Е Н И Е
№260205,
27.05.2022 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, ІV гр. с.
На
05.04.2022 г. в публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ТАНЯ БУКОВА
при
участието на секретаря : МАРИЯ ПЕЕВА
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1231 по описа за 2019 година
и за да се произнесе взе предвид следното :
Ищците
И.А.Г. с ЕГН **********,***, представляван от пълномощника му адвокат Р. И., и Ф.А.И.
с ЕГН **********,***, представлявана от пълномощника й адвокат Т.И., твърдят,
че са
придобили по наследство от Й. Д. Г. с ЕГН **********, починала на *** г. и
реституция 4918/5328 ид. ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
56784.527.275, находящ се в *** по Кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, последно
изменена със Заповед КД-14-16-357/22.03.2012 г. на Началника на СГКК-***, адрес
на поземления имот: ****, с площ от 5 328 кв. м., трайно предназначение на
територията – урбанизирана; начин на трайно ползване – за друг вид
производствен, складов обект; стар идентификатор 56784.527.139, при съседи: ПИ
с идентификатор 56784.540.2, 56784.527.140, 56784.527.259 и 56784.527.274,
който имот съгласно Удостоверение изх. № 9400-390/06.02.2019 г. на Община ***,
район „***“ е част от имот № 128 по
кадастралния план от 1952 г., като това тяхно право е надлежно обективирано в
Констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 179, том I, рег. № 2008,
нотариално дело № 178 от 2019 г., издаден от нотариус В.З., рег. № *** по
регистъра на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд – ***, вписан
под Акт № 125, том 29, дело 5819/2019 г., вх. № 10695/17.04.2019 г. в Служба по
вписванията – ***, въз основа на влезли в сила административни актове по
приключила реституционна процедура по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ и свързания с тях ЗКИР,
един от които е влязло в сила Решение № 294-2/21.05.2009 г. на Общинска служба
по земеделие – гр. ***, с което им е признато правото на собственост от общия
им наследодател в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху имот
от 7,700 дка, находящ се в строителните граници на ****, имот № 128 по
кадастрален план, изработен 1952 г., както и им е възстановено правото на
собственост в съществуващи /възстановими/
Продължение на решение по гр. д. № 1231/19 г. на ОСПд
– стр. 2/24
стари реални
граници върху имот от 4.918 дка, находящ се в строителните граници на ****,
част от имот № 128 от Кадастрален план, изработен през 1952 г., която
притежавана от тях идеална част от имота е нанесена в Кадастрална скица №
15-489636/04.06.2019 г., издадена от СГКК – ***, съставляваща доказателство, че
притежаваната от ищците идеална част от недвижимия имот е нанесена в КККР, за
която те са заплатили и дължимите до датата на подаване на исковата молба в
съда данъци и такси.
Ищците твърдят още, че „Индустриален център Тракия“ АД
им оспорва собствеността върху гореописания недвижим имот и не им предоставя
възможност да го ползват, като се е снабдило с Констативен нотариален акт за
право на собственост № 159, том V, рег. № 2992, дело № 756/2012 г.,
издаден от нотариус Д. С., рег. № *** в Нотариалната камара и район на действие
– Районен съд – ***, вписан в Служба по вписванията – *** под Акт № 79, том 76,
дело от 2012 г., вх. № 27222/08.11.2012 г. Нещо повече, дружество е
предоставило реално право на ползване върху недвижимия имот на трето лице,
което от своя страна е изградило, респективно поставило постройки/съоръжения
върху имота им.
Въз основа на така очертаната в исковата молба
фактическа обстановка и с оглед на обстоятелството, че имотът се държи/владее
от „ИНДУСТРИАЛЕН ЦЕНТЪР ТРАКИЯ“ ЕД ищците молят съда да постанови решение, с
което : да признае за установено по отношение на последното, че са собственици
на индивидуализирания в исковата молба недвижим имот, да го осъди и да им предаде
владението върху него и да измени издадения в полза на ответника констативен
нотариален акт за право на собственост. Претендират присъждане на разноски.
Субективно и обективно съединени искове с правно
основание чл. 108, ал. 1 Закон за собствеността.
Ответникът „Индустриален център Тракия“ АД, ЕИК
*********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – район „Източен,
Община Пловдив, област Пловдив, ул. „Цариградско шосе“ № 53, представлявано от ***
Г. А. П., а също и от пълномощника му адвокат С.Ж., оспорва предявените искове,
като твърди, че констативният нотариален акт, с който на ищците се признава
право на собственост върху процесния недвижим имот, няма материална
доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатациите на нотариуса
за принадлежността на правото на собственост, поради което с оглед разпоредбата
на чл. 2, ал. 5 от ЗКИР данните за собственост, посочени в Кадастрална скица №
15-489636/04.06.2019 г., издадена от СГКК – ***, няма доказателствено значение,
още повече, че СГКК – *** по никакъв начин не е изпълнила задължението си по
чл. 53, ал. 3 ЗКИР да уведоми дружеството по реда на АПК за възникване на нови
или при промяна на данните по чл. 2, ал. 2, т. 1 ЗКИР, подлежащи на записване
относно процесния недвижим имот, като е налице и съществено нарушение на чл. 26 АПК, защото се е
Продължение на решение по гр. д. № 1231/19 г. на ОСПд
– стр. 3/24
стигнало да
невъзможност за упражняване на правна защита от страна „Индустриален център
Тракия“ АД в административното производство по ЗКИР.
Вън от горното, тъй като в административното
производство по издаване на Решение № 294-2/21.05.2009 г. на Общинска служба по
земеделие – **** липсва процесуална възможност за участие на ответника, то е
направено искане съдът да се произнесе инцидентно по валидността и
законосъобразността на това решение, съставляващо индивидуален административен
акт, което се основава на следните твърдения за допуснати процесуални нарушения
и нарушения на материалния закон при издаването му :
С Решение № 294-1/25.03.2004 г. на ОСЗГ *** е признато
правото на собственост в съществуващи - възстановими/стари реални граници върху
имот 7.700 дка, находящ се в строителните граници на ***, в местността „***“,
част от имот № 128 от кадастрален план изработен през 1952 г. и е отказано да
се възстанови реално правото на собственост върху заявения имот, като с
окончателно Решение № 14/14.01.2007 г., постановено от Окръжен съд – Пловдив по
а. х. д. № № 1049/2006 г., е отхвърлена жалбата на И.Г. и на Ф.И. като
наследници на починалата първоначална жалбоподателка Й. Г. против Решение №
294-1/25.03.2004 г. на ОСЗГ *** в частта, в която е отказано да се възстанови
правото на собственост в съществуващи стари реални граници на имот от 4918 кв.
м., находящ се в строителните граници на ***, представляващ част от имот пл. №
128 от стар кадастрален план като неоснователна, поради което влязлото в сила
Решение № 294-1/25.03.2004 г. на ОСЗГ – *** води до недопустимост на искането
за преразглеждане на въпроса за възстановяване на процесните земи съгласно чл.
27, ал. 2, т. 1 АПК. Решение № 294-1/25.03.2004 г. на ОСЗГ – *** като влязъл в
сила административен акт със същия предмет и страни е абсолютна процесуална
пречка за повторно искане за възстановяване, съответно за постановяване на
Решение № 294-2/21.05.2009 г. на Общинска служба по земеделие – ***, независимо
от това по чия инициатива е направено преразглеждането. Административните
актове се ползват със стабилитет, като с издаването на акта компетентността на
административния орган по конкретния въпрос се изчерпва, поради което той не може
да издаде нов акт по същия въпрос.
При постановяване на Решение № 294-2/21.05.2009 г. са
допуснати и нарушения на материалния закон. Праводателката на ищците никога не
е била самостоятелен собственик на придобитите от нея недвижими имоти по силата
на Нотариален акт № 90/18.09.1956 г., том VІІ, дело № 2013/1956 г., а ги е
притежавала в съсобственост. Съгласно чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ при възстановяване
на правото на собственост в съществуващи или възстановими реални граници
Поземлената комисия, съответно ОСЗГ следва да постанови решение, в което да се
опишат размерът и категорията на имота, неговото местоположение, граници,
съседи, както и се приложи заверена скица от този орган, респективно от
техническата служба на общината, но в конкретния
Продължение на решение по гр. д. № 1231/19 г. на ОСПд
– стр. 4/24
случай
липсва такава възможност. За възстановяване на правото на собственост в
съществуващи или възстановими реални граници ОСЗ е следвало да извърши
индивидуализация съгласно чл. 14, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ, което очевидно е
неизпълнимо когато притежаваният имот е бил в идеални, а не в реални граници.
Освен това с Решение № 294-2/21.05.2009 г. на ОСЗ – *** е възстановена
собственост върху имот, който съгласно чл. 10б ЗСПЗЗ и § 6, ал. 6 ПЗР на
ЗППДОбП /отм./, респективно § 11 от ПР на ЗПСПК не подлежи на реституция, тъй
като : процесният имот е собственост на „Индустриален център Тракия“ АД /С Акт
за държавна собственост № 2601/31.01.1994 г. на името на „Домостроене“ ЕАД е
актуван парцел I-Домостроене ЕАД с площ от 272 065 кв. м. През
1999 г. въз основа на разделителен протокол, приет на Общото събрание на
акционерите и с решения № 765 и 766 от 01.02.1999 г. на ОС – Пловдив вече
приватизираното дружество е прекратено без ликвидация чрез разделянето му на
две нови дружества - универсални правоприемници на активите и пасивите, а
именно - „Домостроене-I”АД и „Индустриален център Тракия“
АД. С договор за доброволна делба от 20.07.1999 г., вписан под № 200, т. 10 от
1999 г. по описа на Службата по вписване при Районен съд – ***, ответникът
придобива собствеността върху недвижим имот с площ от 122 227 кв. метра, в
който са включени и процесните имоти, а с Договор за доброволна делба от
03.11.2000 г., вписан под № 160, т. 23/2000 г. по описа на съдията по
вписванията към Районен съд – ***, е уговорено, че имотът с площ от 5 328
кв. м. в източната част на парцел V СПП „Успех“ остава в собственост на
„Индустриален център Тракия“ АД – ***, което самостоятелно е уредило
отношенията си с „Успех-ССБ“ ООД/; към момента на реституцията на имота на
ищците по реда на ЗСПЗЗ същият вече е бил включен в активите на дружеството,
поради което с оглед на разпоредбата на § 6, ал. 6 ПЗР на ЗППДОбП /отм./,
респективно § 11 от ПР на ЗПСПК ищците не са имали право да си възстановят
собствеността върху имота; налице е пречка за възстановяване на процесните
имоти и с оглед на извършените мероприятия, които възпрепятстват възстановяване
на собствеността съгласно чл. 10б ЗСПЗЗ, изключващ реституцията по реда на
ЗСПЗЗ с цел да не се допусне обричането на съществуването на действащи
производствени предприятия, като тези мероприятия са следните – прокаран ел.
кабел 20 кV,
прокарването на телефонни кабели и магистрален оптичен кабел, спортна площадка.
Ответникът, също така, оспорва твърдението на ищците,
че процесният имот се притежава в съсобственост между тях, тъй като такава не е
възникнала нито с правна сделка, нито по давност, нито „по закон“.
При условията на евентуалност прави и възражение за
придобиване на прендираните от ищците идеални части от ПИ 56784.527.275,
последният съставляващ част от различни имоти през годините, по давност, във
връзка с което се твърди, че същият се владее от дружеството, респективно от
праводателя му „Домостроене“ АД, а преди това СМК – ***, поне от средата на
70-те години на XX-ти век, като владението винаги е било реално,
Продължение на решение по гр. д. № 1231/19 г. на ОСПд
– стр. 5/24
явно и
несмущавано и никога не е губено, в това число за срок по-дълъг от 6 месеца и
продължава към датата на подаване на отговора на исковата молба.
В срока за отговор на исковата молба „Индустриален
център Тракия“ АД е предявило и насрещна искова молба, в която твърди, че се
легитимира като собственик на ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 56784.527.275, находящ се в **** по Кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-48/03.06.2009 г. на
ИД на АГКК, последно изменена със Заповед КД-14-16-357/22.03.2012 г. на
Началника на СГКК-***, адрес на поземления имот: ****, с площ от 5 328 кв.
м., трайно предназначение на територията – урбанизирана; начин на трайно
ползване – за друг вид производствен, складов обект; стар идентификатор 56784.527.139,
при съседи: ПИ с идентификатор 56784.540.2, 56784.527.140, 56784.527.259 и
56784.527.274, посредством Констативен нотариален акт № 79, том 76, дело от
2012 г. по описа на Служба по вписванията – ***, като съгласно Констативен
нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 125, том 29, дело 5819/2019
г. по описа на Агенция по вписванията - Служба по вписванията – *** на ищците И.А.Г.
и Ф.А.И. е признато право на собственост върху 4918/5328 ид. ч. от ПИ с
идентификатор 56784.527.275. Така описаният имот е във владение на дружеството
повече от 30 години, а ответниците в нарушение на закона са се вписали в
Кадастралната карта и кадастралните регистри водени в СГКК – ***, с оглед на
което дружеството моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че И.А.Г. и Ф.А.И. не са собственици на 4918/5328 ид. части от
гореописания недвижим имот, като отмени издадения им констативен нотариален акт
за собственост върху недвижим имот.
Насрещни обективно и субективно съединени отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
По насрещната искова молба е постъпил в срок отговор
от И.А.Г. и Ф.А.И., в която изразяват становище за неоснователност на
предявените с нея искове, като твърдят, че дружеството не е собственик на
имота. Неверни са направените констатации в Констативен нотариален акт № 79,
том 76, дело от 2012 г. по описа на АВ – СВ – *** и последният не се ползват с
материална доказателствена сила относно извода на нотариуса за принадлежността
на правото на собственост върху процесния имот.
Дружеството не е станало собственик на целия имот по силата на давностно
владение, тъй като не е упражнявало спокойно, явно, недвусмислено и
непрекъснато владение върху него в продължение на повече от 10 години. Решение
№ 294-2/21.05.2009 г. на Общинска служба „Земеделие“ – *** е влязло в сила на
09.06.2009 г., като до този момент давност не е текла спрямо ищците, тъй като
не е имало надлежно инидивидуализиран недвижим имот и възникнало право на
собственост в техния патримониум, като давност не тече докато трае
административната процедура по възстановяване на собствеността. След 09.06.2009
г. дружеството не е упражнявало фактическа власт и давностно
Продължение на решение по гр. д. № 1231/19 г. на ОСПд
– стр. 6/24
владение в
продължение на 10 и повече години, като след постановяване на реституционното
решение страните са станали съсобственици на ПИ с идентификатор №
56784.527.275, от който 4918/5328 ид. ч. е притежание на ответниците по
насрещния иск, а останалите 410/5328 ид. ч. са собственост на дружеството.
Последното не е владяло целия имот, а само своите идеални части и е имало
качеството на държател на останалите идеални части, по отношение на които не е
манифестирало надлежно промяната на волята си да ги владее, с което да отрече
правата на ответниците.
„Индустриален център Тракия“ АД не е станало
собственик на целия имот по силата на правоприемство и придобиване на
собствеността от държавна фирма „Домостроене“ – *** и СМК „Домостроителен
комбинат“, преобразувани в ЕАД с държавно имущество. Процесният недвижим имот
не е бил държавна собственост, не е бил част от Парцел-I „Домостроене“ ЕАД, тъй като не е бил
включен в баланса, нито в счетоводните книги и сметки на държавното
предприятие, а оттам не е включен в капитала на образуваното акционерно
дружество с държавно имущество. Имотът не е бил предоставен за управление и
стопанисване на държавното предприятие преди преобразуването му в търговско
дружество, а с акта на държавния орган за преобразуване на държавното
предприятие в търговско дружество липсва посочването и отразяването на
индивидуализиращите белези на имота, поради което не е настъпило правоприемство
за „Индустриален център Тракия“ АД. Липсвала е воля у принципала при
преобразуване на държавното предприятие имотът да премине към новообразуваното
дружество, а съгласно съдебната практика именно актът на принципала има
вещнопрехвърлителен ефект. Ето защо дори да има заприходяване на процесния имот
в счетоводния баланс на едното дружество, то това не е валидно признат способ
за придобиване правото на собственост.
Ответниците по насрещната искова молба са собственици
на упоменатите в исковата молба идеални части от процесния недвижим имот на
базата на законно проведена и приключила процедура по реституция по ЗСПЗЗ и в
качеството им на наследници на Й. Д. Г. им е издаден валиден и законосъобразен
индивидуален административен акт – Решение № 294-2/21.05.2009 г. на Общинска
служба „Земеделие“ - гр. ***. Възстановеният имот при одържавяването му е бил
със статут на земеделска земя, но към момента на откриване процедурата по
реституция той вече е бил включен в строителните граници на гр. ***, поради
което била проведена допълнителна административна процедура със сложен
фактически състав по чл. 11, ал. 4 на ППЗСПЗЗ, която предхожда произнасянето на
общинска служба по земеделие и в която единственият релевантен въпрос е за
наличието на строежи върху терена на подлежащата на възстановяване земя. Въз основа
на тази процедура е издадена скица на Община *** № 09П1210/13.03.2009 г., с
която се индивидуализират границите и местоположението на имота, както и
неговата свободна от сгради част, която е била възстановена с решението на
Поземлена комисия в стари реални граници по регулационен план от 1952 г. на
Продължение на решение по гр. д. № 1231/19 г. на ОСПд
– стр. 7/24
**** за тази
местност. Процедурата по възстановяване правото на собственост приключва с
издаване на решение на Поземлена комисия, а скица към него не е необходима, тъй
като индивидуализацията на имота е направена с удостоверението и скицата по чл.
13, ал. 5 и 6 от ППЗСПЗЗ.
Щом дружеството сочи, че е придобило имота от
държавата, то е обвързано от издадения административен акт и не може да прави
възражения против валидността и законосъобразността му. Това е така, тъй като,
когато ответник по иска е правоприемник на държавата и правоприемството е
настъпило в хода на или след приключване на производството по чл. 14, ал. 3
ЗСПЗЗ, съдът не може да извършва косвен съдебен контрол за законосъобразността
на влязлото в сила решение. Процесният случай е точно такъв, тъй като
реституционното производство е започнало по заявление с вх. № 294/20.08.1991
г., а преобразуването на държавна фирма „Домостроене“ – *** и СМК
„Домостроителен комбинат“, чийто правоприемник твърди да е „Индустриален център
– Тракия“ АД, е станало по време на вече висяща процедура по реституция на тази
земеделска земя, намираща се в строителните граници на ***, поради което
дружеството не може да се ползва от закрилата по § 6, ал. 6 ЗППДОбП (отм.).
Липсват други пречки за възстановяване правото на
собственост по ЗСПЗЗ, тъй като към момента на влизането му в сила в процесния
имот няма проведени комплексни мероприятия от държавата, нито налични строежи
или съоръжения по смисъла на чл. 10б ЗСПЗЗ и §1в, ал. 1 и 2 ППЗСПЗЗ, които да
препятстват ползването на имота. Разпоредбата на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ принципно
не изключва реституцията на земеделските земи в строителните граници
/урбанизирани територии/ на населените места, освен ако върху терена има
законно изградени сгради в смисъл не строеж на единични сгради, а осъществяване
на благоустройствено мероприятие и застрояване на терена като комплекс от
строителни дейности с определено предназначение. Понятието „проведени
мероприятия“ не е легално дефинирано, но съдебната практика по пътя на
аналогията с други разпоредби на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ са извели гъвкав критерий,
подчинен на нуждата, която задоволява мероприятието, а именно: при преценка
относно наличието на пречка за възстановяване на собствеността необходимо е да
се изследва не дали имотът е застроен, а дали като цяло е зает от реализирано
комплексно мероприятие на държавата, по отношение на което и незастроеният терен
има обслужващо значение. Законодателят дава приоритет на обслужвания обществен
интерес. В конкретния случай преминаването над имота на въздушен електропровод
и преминаването през имота на подземен електрически сигнален кабел и на
подземен водопровод не представляват пречка за реституция по смисъла на чл. 10б
ЗСПЗЗ и на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, тъй като възстановяването на собствеността
върху терена не би осуетило или затруднило дейността на съоръженията, нито
функционирането на реализираното обществено мероприятие. Наличието им създава
тежести за собственика на имота и води до възникване на сервитутни зони върху
определени участъци на терена, в които енергийното предприятие има право да
Продължение на решение по гр. д. № 1231/19 г. на ОСПд
– стр. 8/24
извършва
дейности, свързани с ремонт, поддръжка, отстраняване на аварии, експлоатация,
изграждане и обслужване на въздушни и подземни проводи, а собствениците нямат
право в сервитутните ивици да извършват застрояване, засаждане на трайни
дървесни насаждения, паркиране на превозни средства, складиране на материали и
отпадъци, палене на огън и др.
По изложените съображения ответниците по насрещните
искове молят съда да ги отхвърли като неоснователни, необосновани и недоказани.
Претендират присъждане на разноски.
Съдът като обсъди твърденията и
доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност намира следното :
Съгласно чл. 108 Закон за собствеността
: „Собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи
без да има основание за това.“, като предпоставките за уважаването на искова
претенция по посочената разпоредба са следните : ищецът да е собственик на
вещта; последната да се владее или държи от ответника; липса на основание за
това владение/държане.
С исковата молба, по която е образувано
настоящото дело ищците претендират, че са собственици на 4918/5328 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор
56784.527.275, находящ се в **** по КККР, одобрени със Заповед
РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, последно изменена със Заповед
КД-14-16-357/22.03.2012 г. на Началника на СГКК-***, адрес на поземления имот: ****,
с площ от 5 328 кв. м., трайно предназначение на територията –
урбанизирана; начин на трайно ползване – за друг вид производствен, складов
обект; стар идентификатор 56784.527.139, при съседи: ПИ с идентификатор
56784.540.2, 56784.527.140, 56784.527.259 и 56784.527.274, който имот съгласно
Удостоверение изх. № 9400-390/06.02.2019 г. на Община *** е част от имот №
128 по кадастралния план от 1952 г.,
които твърдят да са придобили по наследство от майка им Й. Д. Г. с ЕГН **********,
починала на *** г., и реституция по реда на Закон за собствеността и ползването
на земеделските земи, което е надлежно обективирано в Констативен нотариален
акт за собственост върху недвижим имот № 179, том I, рег. № 2008, нотариално дело № 178
от 2019 г., издаден от В. З. - нотариус, рег. № *** по регистъра на
Нотариалната камара, с район на действие Районен съд – ***, вписан под Акт №
125, том 29, дело 5819/2019 г., вх. № 10695/17.04.2019 г. в Служба по
вписванията – ***, поради което съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК в тяхна тежест е да
установят, че са наследници по закон на Й. Д. Г., на която с влязло в сила
Решение № 294-2/21.05.2009 г. на Общинска служба по земеделие – *** /ОСЗП/ е признато
правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху
имот от 7,700 дка, находящ се в строителните граници на ***, в местността „***“,
имот № 128 по кадастрален план, изработен 1952 г., както и е възстановено
правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари
Продължение на решение по гр. д. № 1231/19 г. на ОСПд
– стр. 9/24
реални
граници върху имот от 4.918 дка, находящ се в строителните граници на ***, част
от имот № 128 от Кадастрален план, изработен през 1952 г., а също и че вещта се
държи/владее от ответника, в тежест на който е да докаже наличието на основание
за владението/държането на вещта.
С депозирания по делото отговор на искова
молба последният отрича правата на ищците, оспорвайки валидността и
материалната законосъобразност на административния акт за реституция и
твърдейки, че е собственик на целия имот, който е придобил в резултат на
преобразуване на търговско дружество, съответно чрез давностно владение, във
връзка с което е предявил и насрещни искове за установяване, че ищците по
главните искове не са собственици на посочените в исковата молба идеални части
от имота.
Съгласно дадените задължителни по силата на чл. 130,
ал. 2 Закон за съдебната власт разрешения в Тълкувателно решение № 8/27.11.2013
г. постановено по т. д. № 8/2012 г. на ВКС на РБ, ОСГТК правен интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е налице, когато
ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, позовава се на
фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата
на ответника, като в производството по този иск ищецът доказва фактите, от които
произтича правният му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича
правото му и при липса на правен интерес – производството се прекратява. Според
трайната съдебна практика, когато ищецът по този иск поддържа, че е собственик
на спорния имот, доказването, че спорното право принадлежи нему е въпрос не на
процесуална, а на материална легитимация, поради което въпросът за
титулярството на правото обуславя произнасянето по същество на спора, доколкото
установяването на собственическите права на ищеца изключва тези на ответника
върху същия имот /решение № 15 от 19.02.2016 г. по гр. д. № 4705 от 2015 г. на
ВКС, ІІ г. о., решение № 60078 от 13.09.2021 г. по гр. д. № 3368 от2020 г. на
ВКС, ІІ г. о./
Воден от постановките на Тълкувателно решение №
8/27.11.2013 г. постановено по т. д. № 8/2012 г. на ВКС на РБ, ОСГТК и от
трайната съдебна практика съдът приема, че за уважаване на предявените насрещни
отрицателни установителни искове за собственост в тежест на ищеца по него е да
установи : че процесният имот е бил предоставен за управление и стопанисване на
държавно предприятие, което е преобразувано в търговско дружество, един от
правоприемниците на което е той и в чийто дял се е паднал процесният имот при
извършена между правоприемниците на дружество-праводател доброволна делба; че
имотът е придобит от ищеца по давност, съответно в тежест на ответниците по
насрещния иск е да установят, че са собственици на имота на твърдяното от тях
основание.
Както се посочи по-горе в настоящото изложение ищците
– физически лица се легитимират като собственици на описания в първоначалната
искова молба недвижим имот посредством Констативен нотариален акт за
собственост върху недвижим имот № 179, том I, рег. № 2008, нотариално дело № 178
от 2019
Продължение на решение по гр. д. № 1231/19 г. на ОСПд
– стр. 10/24
г., съставен
от Нотариус рег. № *** по регистъра на Нотариалната камара – В. З., с район на
действие Районен съд – ***, вписан в Служба по вписванията - *** с Акт № 125,
том 29, дело 5819/2019 г., вх. № 10695/17.04.2019 г., посредством който на
основание чл. 587, ал. 1 ГПК им е признато че са собственици на следния
недвижим имот, останал им в наследство от майка им Й. Д. Г., починала на ***
г., възстановен по ЗСПЗЗ съгласно Решение № 294-2 за възстановяване правото на
собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в
землището на *** от 21.05.2009 г. на Общинска служба по земеделие - *** :
4918/5328 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор 56784.527.275, находящ се в ***
по КККР, одобрени със Заповед РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, последно
изменение със Заповед КД-14-16-357/22.03.2012 г. на Началника на СГКК-***,
адрес на поземления имот: ***, с площ от 5 328 кв. м., трайно
предназначение на територията – урбанизирана; начин на трайно ползване – за
друг вид производствен, складов обект; стар идентификатор 56784.527.139, при
съседи: ПИ с идентификатор 56784.540.2, 56784.527.140, 56784.527.259 и
56784.527.274, който имот съгласно Удостоверение изх. № 9400-390/06.02.2019 г.
на Община *** е част от имот № 128 по
кадастралния план от 1952 г., описан в Решение № 294-2/21.05.2009 г. на
Общинска служба по земеделие ***, находящ се в строителните граници на ***, в ***,
като верността на извършеното удостоверяване в констативния нотариален акт бе
оспорена от ответника, който възрази и срещу валидността и законосъобразността
на Решение № 294-2/21.05.2009 г. на Общинска служба по земеделие ***, а също и
твърди, че се легитимира като собственик на целия поземлен имот посредством
Нотариален акт – констативен за право на собственост върху недвижим имот № 159,
том V, рег. № 2992, дело № 756/2012 г., съставен на 08.11.2012 г. от Нотариус
рег. № *** по регистъра на Нотариалната камара – Д. С., вписан в Служба по
вписванията с Акт № 79, том 76, дело № …
/2012 г., с който на основание чл. 587, ал. 1 ГПК дружеството е признато за
собственик на целия поземлен имот № 56784.527.275 по КККР на гр. ***.
Издаденият по реда на чл. 587 ГПК нотариален акт е
официален документ, поради което се ползва с доказателствена сила по смисъла на
чл. 179 ГПК относно извършените от нотариуса действия, но тъй като съдържащата
се в него констатация на нотариуса относно принадлежността на правото на
собственост представлява не удостоверен от него факт, а правен извод на
нотариуса, то при оспорване на признатото с акта право на собственост, тежестта
на доказване се носи от оспорващия. Когато, обаче, и двете страни в правния
спор легимимират с нотариални актове правото си на собственост върху имота,
както е в процесния случай, всяка от тях следва да докаже своето право, т. е.
фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно
основание /Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС на РБ, ОСГК по т.
д. № 11 от 2012 г./
Продължение на решение по гр. д. № 1231/19 г. на ОСПд
– стр. 11/24
Следователно
съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на всяка от страните е да докаже фактите,
от които произтича претендираното от нея право.
Не е налице спор, а и се установява от приетия като
доказателство заверен препис на Удостоверение за наследници изх. №
94-Й/01.02.2019 г., издадено от Община ***, че И.А.Г. и Ф.А.И. са наследници по
закон на Й. Д. Г. – тяхна майка, починала на *** г.
Посоченото в Констативен нотариален акт за собственост
върху недвижим имот № 179, том I, рег. № 2008, нотариално дело № 178
от 2019 г., съставен от Нотариус рег. № 640 по регистъра на Нотариалната камара
– В. З., с район на действие Районен съд – ***, вписан в Служба по вписванията
- *** с Акт № 125, том 29, дело 5819/2019 г., вх. № 10695/17.04.2019 г.,
Решение № 294-2/21.05.2009 г. на Общинска служба по земеделие – *** /ОСЗП/,
заверен препис на което се съдържа изпратената по искане на ответника от
третото неучастващо в производството по делото лице ОСЗП и приета като
доказателство по делото преписка вх. № 294/20.08.1991 г. /том І, листове от 173
до 227 от делото/ е постановено по преписка по Заявление вх. № 294 от
20.08.1991 г. на Й. Д. Г., като с него на основание чл. 18ж, ал. 1 от Правилник
за прилагане на Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
/ППЗСПЗЗ/ ОСЗП е признала правото на собственост на Г. в съществуващи
/възстановими/ стари реални граници на имот от 7.700 дка, находящ се в
строителните граници на ***, в местността /квартал/ „***“, имот № 128 от
Кадастрален план изработен 1952 г., възстановила е правото на собственост на Г.
в съществуващи /възстановими/ стари реални граници имот от 4.918 дка, находящ
се в строителните граници на ***, част от имот № 128 от Кадастрален план
изработен 1952 г., при граници /съседи/ : съгласно скица на вещо лице към
решение на ПРС по ахд № 3776/2005 г., точки 10-9-12-11-10 и скица на Община
Пловдив № 09П1210/13.03.2009 г., както и е отказала да възстанови правото на
собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници имот от 2.782
дка, находящ се в строителните граници на ***, в местността ***, част от имот №
128 от Кадастрален план изработен 1952 г.
От приетата като доказателство преписка вх. №
294/20.08.1991 г. на ОСЗП и от приложените за послужване по искане на ответника
запазени доказателства № 47/2013 г. по гр. д. № 3776 по описа на Районен съд – ***,
ІV гр. с., преобразувано от гр. д. № 2918/2004 г. по описа на Районен съд – ***
се установява още, че преди 21.05.2009 г. – датата на издаване на Решение №
294-2, по преписката образувана по заявление вх. № 294/20.08.1991 г. на
наследодателя на ищците са постановени и други решения както следва :
Решение № 2321/23.08.1994 г. от ПК – ***, с което на
основание чл. 18ж, ал. 1, чл. 18з, ал. 1 ППЗСПЗЗ и Протокол № 7/01.03.93 г. по
чл. 18г на ОбПК – *** /препис на който не се съдържа в преписката/ е отказано
на Й. Г. възстановяването на правото на собственост в
Продължение на решение по гр. д. № 1231/19 г. на ОСПд
– стр. 12/24
съществуващи
/възстановими/ стари реални граници на нива от 8100 дка, в местността *** – 52
г., заявен с пореден № 1 от заявлението и установен с Нотариален акт 90/1956 г.
поради : „имот в размер на 7.670 дка попада в П. І „Домостроене“ ЕАД, П. V –
СПП „Успех“, кв 1 /нов/, по нотариален акт № 90, т. VІІ, дело № 2013 от
18.10.1956 г. имотът е 7.670 дка, за останалото количество земя в размер на
0.430 дка заявителят не документира иска си.“, като това решение е връчено на
заявителя с препоръчано писмо с обратна разписка на 01.09.1994 г. и няма данни
срещу него да е подадена жалба в предвидения в чл. 18ж, ал. 6 ППЗСПЗЗ 14-дневен
срок;
Решение № 294-О/20.11.2000 г. на ПК – ***, издадено
„…на основание влязло в сила решение на
поземлената комисия по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ № 2321 от 23.08.1994 г.“, с
което е определено на Й. Д. Г. правото на обезщетение за признато, но
невъзстановено право на собственост върху земеделски земи „…7.670 дка, ІІІ кат.
с Решение № 2321 от 23.08.1994 г. по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, от които за
обезщетяване със земя и/или поименни компенсационни бонове, 7.670 дка, ІІІ кат
х 795 лв/дка на стойност 6098 лева.“, което е връчено на заявителя на
11.12.2000 г. и срещу него в предвидения в закона 14-дневен срок не е подадена
жалба;
Решение № 294-1/25.03.2004 г. на Общинска служба по
земеделие и гори – *** /ОСЗГ/, с което на основание чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ : е
признато правото на собственост на Й. Г. в съществуващи /възстановими/ стари
реални граници на имот от 7.700 дка, находящ се в строителните граници на ***,
в местността ***, част от имот № 128 от кадастрален план изработен 1952 г., при
граници /съседи/ : съгласно скица и удостоверение по чл. 13 ППЗСПЗЗ изх. №
94-00-1295 от 04.12.2002 г., издадени от Община ***; отказано е да се
възстанови правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални
граници на имот от 7.700 дка, находящ се в строителните граници на ***, в
местността ***, част от имот № 128 от кадастрален план изработен 1952 г.,
поради това, че съгласно скица и удостоверение по чл. 13 ППЗСПЗЗ изх. №
94-00-1295 от 04.12.2002 г., издадени от Община *** част от имота е застроена и
е отказано да се признае правото на собственост на Й. Г. в съществуващи
/възстановими/ стари реални граници на нива от 0.400 дка, находящ се в
землището на ***, в местността *** поради липса на документи за същия, като
това решение е съобщено на заявителя Й. Г. на *** г.
По подадена от последната жалба срещу Решение №
294-1/25.03.2004 г. на ОСЗГ в частта му, в която е отказано да се възстанови
правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на
имот от 7.700 дка, находящ се в строителните граници на ***, в местността ***,
част от имот № 128 от кадастрален план изработен 1952 г., е образувано ахд №
2918 по описа на Районен съд – Пловдив, ХVІ гр. с. за 2004 г., по което е
постановено Решение № 212/28.12.2004 г., с което жалбата е отхвърлена, който
съдебен акт потвърден с окончателно
Продължение на решение по гр. д. № 1231/19 г. на ОСПд
– стр. 13/24
Решение №
363/16.05.2005 г. на Окръжен съд – Пловдив по адм. д. № 261/2005 г. Последното
е отменено на основание чл. 231, ал. 1, б. „а“ ГПК с Решение № 11016/09.12.2005
г. на ВАС на РБ, ІV-то отделение по адм. д. № 8575/2005 г., с което делото е
върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Пловдив, който е
образувал а. х. д. № 3776/2005 г., по което с Решение № 89/23.06.2006 г. е
отменено Решение № 294-1/25.03.2004 г. на Общинска служба по земеделия – *** в
частта му, в която е отказано да се възстанови правото на собственост в
съществуващи /възстановими/ стари реални граници на имот от 7.700 дка, находящ
се в строителните граници на ***, в местността ***, част от имот № 128 от
кадастрален план изработен 1952 г. като незаконосъобразно, жалбата е отхвърлена
за разликата над претендираните над 4918 дка до 7700 дка като неоснователна и е
възстановено правото на собственост на И.Г. и Ф.И. като наследници на Й. Г.
върху имот от 4918 кв. м., заключващ се между 10-9-12-11-10, защрихован и
колориран в зелено, попадащ по сега действащия план в източната част на УПИ
V-СПП „Успех“, кв. 1 съгласно прието заключение на вещото лице В. К. и
комбинирана скица, представляващи неразделна част от решението. С окончателно
Решение № 14/15.01.2007 г. на Окръжен съд – Пловдив за 2006 г. по а. х. д. №
1049/2006 г. е отменено Решение № 89/23.06.2006 г. на Районен съд – Пловдив а.
х. д. № 3776/2005 г. в частта му, в която е отменено Решение № 294-1/25.03.2004
г. на Общинска служба по земеделие – *** в частта, в която е отказано да се
възстанови правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални
граници на имот от 4919 кв. м., находящ се в строителните граници на ***, в
местността ***, част от имот № 128 от кадастрален план изработен 1952 г. и е
отхвърлена жалбата на И.Г. и Ф.И. като наследници на починалата първоначална
жалбоподателка Й. Д. Г. против решение № Решение 294-1/25.03.2004 г. на
Общинска служба по земеделие – *** в частта му, в която е отказано да се
възстанови правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални
граници на имот с площ от 4 918 кв. м., находящ се в строителните граници
на ***, в местността ***, част от имот № 128 от стар кадастрален план от 1952
г. като неоснователна.
Както Решение № 294-2/21.05.2009 г. на
ОСЗП, така и Решение № 294-1/25.03.2004 г. на ОСЗГ са индивидуални
административни актове, като поради обстоятелство, че върху първото съдебен
контрол не е упражнен, а ответникът, на който това решение се противопоставя,
не е бил участник в административното производство по издаването и обжалването
му, по силата на чл. 17, ал. 2 ГПК няма пречка съдът да се произнесе инцидентно
както по неговата валидност, така и по законосъобразността му.
Към датата на издаване на Решение № 294-1/25.03.2004
г. на ОСЗГ правилата относно производството по издаване, обжалване и изпълнение
на индивидуалните административни актове се уреждат от Закона за
Продължение на решение по гр. д. № 1231/19 г. на ОСПд
– стр. 14/24
административното
производство /обн. ДВ, бр. 90 от 13.11.1979 г., отм. ДВ, бр. 30 от 11.04.2006
г., в сила от 12.07.2006 г./, в чл. 45 от който е предвидено субсидиарно
приложение на Гражданския процесуален кодекс по неуредените в ЗАП въпроси
относно обжалването на индивидуалните административни актове по съдебен ред.
Според чл. 220, ал. 1 и чл. 224, ал. 1 от действащия към датата на атакуването
му по съдебен ред Граждански процесуален кодекс /обн., Изв., бр. 12 от
08.02.1952 г., отм. ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г./
влязлото в сила решение е задължително за страните и техните наследници и
правоприемници, за съда, който го е издал, и за всички други съдилища и
учреждения в Република България, като спор, решен с влязло в сила решение, не
може да бъде пререшаван, освен в случаите, когато законът разпорежда друго.
С постановеното в производството по
обжалване на Решение №
294-1/25.03.2004 г. на ОСЗГ по съдебен ред съдебно решение, влязло в сила на
15.01.2007 г., окончателно е решен спорът между наследниците на заявителя –
ищци в настоящото производство, и ОСЗГ – *** относно наличието на
предпоставките за уважаване на реституционната претенция и по този въпрос
съдебното решение обвързва със сила на присъдено нещо страните по делото, като
то е задължително и за настоящия съд, поради което последният върху него е недопустимо
да упражни косвен съдебен контрол за нищожност и материална незаконосъобразност
/в този смисъл са и постановките на т. 2 от мотивната част на Тълкувателно
решение № 5 от 14.01.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2011 г., ОСГК/.
Вън от горното с издаването на Решение № 294-1/25.03.2004 г. е
изчерпана компетентността на ОСЗГ по въпроса относно искането обеквивирано в
Заявление вх. № 294 от 20.08.1991 г. на Й. Д. Г. -наследодател на ищците,
поради което по същия въпрос е недопустимо издаването на нов акт – в случая
Решение № 294-2/21.05.2009 г. на ОСЗП. Ето защо и предвид гореизложеното
последното е издадено при липса на компетентност и в нарушение на закона - чл. 220, ал. 1 и
чл. 224, ал. 1 ГПК /отм./, поради което е нищожно. Следователно то няма
конститутивно действие и не легитимира ищците като собственици на посочените в
първоначалната искова молба идеални части от индивидуализирания в нея недвижим
имот, с оглед на което предявеният от тях ревандикационен иск като
неоснователен следва да бъде отхвърлен, а на основание чл. 537, ал. 2, изр. 2 ГПК съставеният въз основа на това решение констативен нотариален акт –
отменен.
Предвид отхвърляне на първоначално предявените искове
по чл. 108 ЗС, то налице е една от предпоставките за уважаване на насрещните
отрицателни установителни искове за собственост, като за пълното им успешно
провеждане, както вече се посочи по-горе в настоящото изложение, насрещния ищец
следва да установи, че процесният имот е бил предоставен за управление и
стопанисване на държавно предприятие, което е преобразувано в търговско
дружество, един от правоприемниците на което е той и в чийто дял се е паднал
процесният имот при извършена между правоприемниците на дружество-праводател
доброволна делба, съответно, че е придобил имота по давност.
Продължение на решение по гр. д. № 1231/19 г. на ОСПд
– стр. 15/24
В тази насока по искане на насрещния ищец третото
неучастващо в производството по делото лице – Областна администрация с
административен център – ***, бе задължено да представи преписката по издаване
на Акта за държавна собственост № 2601/31.01.1994 г., като същата е изпратена с
писмо изх. № ПО-042/25.08.2020 г.
Видно от съдържащите се в нея документи :
- след приемане на Указ № 56 за стопанската дейност
/обн. ДВ, бр. 4 от 13.01.1989 г./ на 22.05.1989 г. Министерският съвет на
Народна република България е взел Решение № 78 от 22.05.1989 г.
/препис-извлечение на решението е приложен в том ІІ, на листове 326 и 327 от
делото/ на основание чл. 11, ал. 3, т. 1, б. „а“ от Указ № 56 за стопанската
дейност да се образува фирма с държавно имущество с наименование „Домостроене“,
със седалище *** и с предмет на дейност – проектиране, стоманобетонни елементи,
изграждане на жилища, като правоприемниците на Строително-монтажния комбинат – ***
: „Домостроене“ и „Прима“, заедно с общинските строителни фирми да поемат
съответната част от активите и пасивите по баланса му към 30.04.1989 г., както
и другите права и задължения по разделителен протокол;
- с решение № 354/08.07.1989 г. на Окръжен съд –
Пловдив по ф. д. № 354/89 г. е вписана в регистъра на държавните фирми на
Пловдивски окръжен съд държавна фирма с наименование „Домостроене“, със
седалище в гр. Пловдив и с предмет на дейност : проектиране, стоманобетонни
елементи и изграждане на жилища и уставен фонд 219 969 хил. лв. /том ІІ,
листове 330 и 331 от делото/;
- съгласно Разпореждане № 85/24.08.1993 г. на
Министерски съвет на Република България /том ІІ, листове 328 и 329 от делото/
държавна фирма „Домостроене“ – Пловдив е преобразувана в еднолично акционерно
дружество с държавно имущество „Домостроене“ ЕАД, с предмет на дейност :
проектиране, внедряване, маркетинг, строителство на сглобяеми жилища,
административни, културно-битови и селскостопански сгради и промишлени обекти;
монолитно строителство на жилищни и вилни сгради, магазини и малки обекти,
производство на стоманобетонни и бетонни елементи и изделия; бетонови и варови
разтвори; специализирани строителни услуги; търговия в страната и в чужбина;
със седалище в гр. Пловдив; с капитал в размер на 136 217 хил. лв.,
разпределен на 136 217 акции по 1000 лева всяка, което дружество поема
активите и пасивите на Държавна фирма „Домостроене“ – Пловдив, като с решение №
9444/13.09.1993 г. на Пловдивски окръжен съд е вписано в регистъра на
държавните и общински предприятия при Окръжен съд – Пловдив преобразуването на
държавна фирма „ДОМОСТРОЕНЕ“ – Пловдив в еднолично акционерно дружество с
държавно имущество „ДОМОСТРОЕНЕ“ ЕАД, със седалище в гр. Пловдив, чийто капитал
е изцяло с държавно имущество и е в размер на 136 217 броя акции по 1000
лева всяка една, като „ДОМОСТРОЕНЕ“ ЕАД поема всички активи и пасиви на
държавната фирма „Домостроене“ – Пловдив по баланса към 31.12.1992 г. /том ІІ,
листове 332 и 333 от делото/;
Продължение на решение по гр. д. № 1231/19 г. на ОСПд
– стр. 16/24
- на 31.01.1994 г. на основание чл. 82 от Наредба за
държавните имоти /приета
с ПМС 122 от 1975 г., обн., ДВ, бр. 79 от 14.10.1975 г., отм., бр. 82 от
27.09.1996 г./, разпореждащ, че когато при извършване на промени в
регулационните планове се образуват нови парцели, за всеки новообразуван
самостоятелен парцел се съставя нов акт, а също и на Заповед № ОА 2536/21.12.1993
г. на Кмета на Община ***, с която е одобрено изменение на застроителния и
регулационния план на част от кв. 1-нов на Източна промишлена зона, ІV част,
като парцел І се отрежда за „Домостроене“ ЕАД, а парцел Х – за „Оцветени
бетонови керемиди“ ЕООД /том ІІ, лист 324 от делото/, е съставен Акт № 2601 за държавна
собственост на следния недвижим имот : ПАРЦЕЛ – І „Домостроене“ ЕАД ведно с
построените в него сгради, с плащ от 272 065 кв. м., находящ се в ***, ***,
бивш собственик – СМК, предоставен за оперативно управление на „ДОМОСТРОЕНЕ“
ЕАД /том ІІ, листове 308 – 310 от делото/.
С отговора на първоначалната искова молба бяха
представени и приети като доказателства заверени преписи на :
- Решение № 9740/20.12.1997 г. на Окръжен съд –
Пловдив по ф. д. № 6355/97 г., с което в търговския регистър при Окръжен съд –
Пловдив е вписана отмяна на устава на „Домостроене“ АД и приемане на нов устав,
освобождаване на членовете на съвета на директорите и избор на нов съвет на
директорите, както и промяна в представителството на дружеството;
- Решение № 766/01.02.1999 г. на Окръжен съд – Пловдив
по ф. д. № 565/99 г., с което в търговския регистър на акционерните дружества,
воден при Окръжен съд – Пловдив по ф. д. № 6355/97 г. са вписани и следните
промени в регистрацията на „ДОМОСТРОЕНЕ“ АД – Пловдив : прекратяване без
ликвидация на „ДОМОСТРОЕНЕ“ АД, което се разделя на две нови дружества
„Домостроене-1„ АД – Пловдив и „Индустриален център Тракия“ АД – Пловдив
съгласно Разделителен протокол; двете нови дружества са универсални
правоприемници на активите и пасивите и всички други права и задължения на
прекратеното дружество „Домостроене“ АД – Пловдив, като разпределението на конкретните
права и задължения между новообразуваните дружества /в пропорции/ е съгласно
Разделителен протокол. Съобразно последния територията на „Домостроене“ АД,
представляваща парцел І - „Домостроене“ по плана на Източна индустриална зона
на ***, остава съсобствена между новообразуваните дружества при съотношението и
условията отразени с разделителната линия на плана /т. 3/, като двете дружества
ще ползват съсобствения терен, представляващ парцел І - „Домостроене“ по плана
на Източна индустриална зона на *** както следва : „Домостроене-1“ – Пловдив ще
ползва терена източно от разделителната линия ведно с терена около централната
административна сграда на „Домостроене“ и сградата на ведомствения стол, а
„Индустриален център Тракия“ АД – Пловдив ще ползва останалата част от терена;
Продължение на решение по гр. д. № 1231/19 г. на ОСПд
– стр. 17/24
Договор за делба на недвижими имоти с нотариална
заверка на подписите рег. № 3022/20.07.1999 г. на С. Й. – Нотариус рег. № ***
по регистъра на НК, с район на действие – Районен съд – ***, вписан в Служба по
вписванията – *** под № 200, том 10 от 1999 г., в който като страни са посочени
“Индустриален център Тракия“ АД и „Домостроене-1“ АД, които са констатирали, че
са съсобственици на : 1. Парцел І „Домостроене-1“ АД с площ от 122 227 кв.
м., кв. 1 – нов по плана на Източна индустриална зона на ***, при граници : от
север : п. Х „Оцветени бетонови керемиди“ и общ. Терен /бряг на р. ***/; от
изток – общ. път, п. ІІ-„Домостроене-1“ АД-„Индустриален център Тракия“ АД и п.
ІХ „Домостроене-1“ АД-„Индустриален център Тракия“ АД; от юг - п. V-СПП
„Успех“, п. ІХ -„Домостроене-1“ АД-„Индустриален център Тракия“ АД и улица от
запад – улица и п. V-СПП „Успех“, при неуредени регулационни отношения; 2.
Парцел ІІ-„Домостроене-1“ АД-„Индустриален център Тракия“ АД с площ от
134 860 кв. м. от кв. 1 – нов по плана на Източна индустриална зона на ***,
при граници : от север : общински терен /бряг на р. ***/; от изток – п.
ІV-„Резервен терен“, п. VІ-ОФ „ЕК Онгъл“, п. VІІ „ОФ „Тирлин“, VІІІ- ОФ
„Луксор“, п. І-СУКМО; от юг - п. І-„Домостроене-1“ АД-„Индустриален център
Тракия“ АД, вътр. Път, п. ІV-„Резервен терен“, п. VІІ „ОФ Тирлин“, VІІІ-„ОФ
Луксор“; от запад – общински път, п. І-„Домостроене-1“ АД-„Индустриален център
Тракия“ АД, при неуредени регулационни отношения; 3. Парцел ІХ-„Домостроене-1“
АД-„Индустриален център Тракия“ АД с площ от 6909 кв. м. от кв. 1 – нов по
плана на Източна индустриална зона на ***, при граници : от север - п.
І-„Домостроене-1“ АД-„Индустриален център Тракия“ АД и вътр. път; от изток –
вътр. път; от юг и запад - п. І-„Домостроене-1“ АД-„Индустриален център Тракия“
АД, както и са си разпределили съсобствеността върху горните парцели, като са
се договорили, че общият път на входа на бул. *** с плащ от около 2741 кв. м.
остават съсобствени между страните в съотношение 59.65% за „Домостроене-1„ АД и
40.35% за „Индустриален център Тракия“ АД, а имотът с площ от 5328 кв. м.,
функционално свързан с парцел п. І-„Домостроене-1“ АД-„Индустриален център
Тракия“ АД е поделен и става изключителна собственост на „Индустриален център
Тракия“ АД и последното самостоятелно урежда отношенията си с „Успех ССБ“ ЕООД
– клон Пловдив, като общата площ на поделените имоти се равнява на тази по акта
за държавна собственост - 272 065 кв. м., в това число 122 227 кв. м.
+ 134 860 кв. м. + 6909 кв. м. + 2741 кв. м. + 5328 кв. м. /чл. 2, ал. 2 и
3, ал. 1 от договора за доброволна делба/;
Договор за
доброволна делба на недвижими имоти с нотариална заверка на подписите рег. №
4358/03.11.2000 г. на С. Й. – Нотариус рег. № *** по регистъра на Нотариалната
камара, с район на действие – Районен съд – ***, вписан в Служба по вписванията
– *** под № 160, том 23 от 2000 г., в който като страни са посочени
„Индустриален център Тракия“ АД, Г. И. М. в качеството му на едноличен търговец
с фирма „***“, „***“ ЕООД, В. К. К. в качеството му на
Продължение на решение по гр. д. № 1231/19 г. на ОСПд
– стр. 18/24
едноличен
търговец с фирма „В. К.“, Х. В. Ч. в качеството му на едноличен търговец „*** –
Х. Ч.“ и съпругата му А. Х. Ч., „Диат инвестстрой“ ООД, „Аделмакс“ ООД, всички
в качеството им на съсобственици на Парцел І „Домостроене-1“ АД от кв. 1 – нов
по плана на Източна индустриална зона на ***, целият с площ от 122 227 кв.
м., при граници : от север : п. Х „Оцветени бетонови керемиди“ и общ. Терен
/бряг на р. ***/; от изток – общ. път, п. ІІ-„Домостроене-1“ АД-„Индустриален
център Тракия“ АД и п. ІХ „Домостроене-1“ АД-„Индустриален център Тракия“ АД;
от юг - п. V-СПП „Успех“, п. ІХ -„Домостроене-1“ АД-„Индустриален център
Тракия“ АД и улица от запад – улица и п. V-СПП „Успех“, при неуредени
регулационни отношения, при квоти : 105194/122227 ид. ч. за „Индустриален
център Тракия“ АД; 3496/122227 ид. ч. за Г. И. М. в качеството му на едноличен
търговец с фирма „*** – Г. М.“; 1000/122227 ид. ч. за „Краго“ ЕООД; 1840/122227
ид. ч. за „Диат инвестстрой“ ООД; 1410/122227 ид. ч. за „Аделмакс“ ООД;
8084/122227 ид. ч. за В. К. К. в качеството му на едноличен търговец с фирма „В.
К.“;1203/122227 ид. ч. за Х. В. Ч. в качеството му на едноличен търговец „*** –
Х. Ч.“ и съпругата му А. Х. Ч., от който имот съгласно Заповед №
ОА-875/04.07.2000 г. на Община *** и Протоколи №№ 61/21.07.1999 г. /т. 5/ и
26/31.05.2000 г. /т. 16 на АГК при Община *** се образуват 22 нови парцела и
посредством който страните са си поделили собствеността на новообразуваните
парцели, като в чл. 2 страните са се договорили, че имотът с площ от 5328 кв.
м. в източната част на парцел V СПП „Успех“, включен в оградата на разделения
п. І „Домостроене-1“ АД-„Индустриален център Тракия“ АД, който имот е
разпределен в собственост на „ИЦ Тракия“ АД с чл. 3, ал. 1 от Договор за
доброволна делба от 20.07.1999 г., вписан под № 200, том 10 от 1999 г. по описа
на Съдията по вписване при Районен съд – ***, функционално свързан с
парцел ХХХVІІ „Стоп. Дейности“ и парцел
ХХХІХ „Соп дейност“, остава в собственост на „ИЦ Тракия“ АД и последното
дружество самостоятелно урежда отношенията си с „Успех-ССБ“ ООД;
заверен препис на съдебно решение постановено по гр.
д. № 335 по описа на Районен съд – Пловдив за 2008 г. и на диспозитива на
решение № 233/17.02.2010 г. постановено по в. гр. д. № 1629 по описа на Окръжен
съд – Пловдив за 2009 г. /в хода на производство бяха представени и нотариално
заверен препис на този препис на двата съдебни акта, приложен в том ІІ, на
листове от 430 до 432 от делото, а също и заверен препис на цялото съдебно
решение постановено по в. гр. д. № 1629 на Окръжен съд – Пловдив за 2009 г. –
том ІІ, листове 433 и 434 от делото/, от който се установява, че с влязло в
сила на 17.01.2011 г. решение е уважен предявеният от „Индустриален център
Тракия“ АД в съответствие с постигнатите договорености в двата договора за
доброволна делба иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, като е признато за
установено по отношение на Сдружение с нестопанска цел „Съюз на слепите в
България“ и „Успех-ССБ Холдинг“ ЕООД, че „Индустриален център Тракия“ АД е
Продължение на решение по гр. д. № 1231/19 г. на ОСПд
– стр. 19/24
собственик
на площ от 5328 кв. м., представляваща реална част от УПИ V-СПП „Успех“, кв.
1-нов по плана на ***, ИИЗ-ІV част, разположена в източния край на същия УПИ;
Въз основа на част от гореизброените документи –
решението на Районен съд – Пловдив по гр. д. № 335/08 г. и отменящото го
решение № 233/17.02.2010 г. постановено по в. гр. д. № 1629 по описа на Окръжен
съд – Пловдив за 2009 г., разделителния протокол, двата договора за доброволна
делба, решението за регистрация на „Индустриален център Тракия“ АД, а също и на
Акт за държавна собственост № 2601/31.01.1994 г. насрещният ищец се е снабдил с
Нотариален акт – констативен – за право на собственост върху недвижим имот №
159, том V, рег. 2992, дело № 756/2012 г. на М. С. – помощник-нотариус по
заместване на Д. С. – Нотариус рег. № *** по регистър на Нотариалната камара, с
район на действие – Районен съд – ***, с който е признат за собственик на
процесния недвижим имот, като истинността на констативния нотариален акт, а
също и на двата договора да доброволна делба и на разделителния протокол бе
оспорена от ответниците по насрещния иск, поради което в първото по делото
открито съдебно заседание проведено на 07.07.2020 г. на основание чл. 193, ал.
2 ГПК бе открито производство по извършване на проверка на истинността на
оспорените документи. В тази насока по искане на страните – физически лица на
основание чл. 190, ал. 1 ГПК дружеството бе задължено да представи оригиналите
на разделителния протокол и на двата договора за доброволна делба, в изпълнение
на което процесуално задължение в открито съдебно заседание пълномощниците му
представиха оригиналите на разделителния протокол и на договора за доброволна
делба от 20.07.1999 г., а също и нотариално заверен препис на договора за
доброволна делба от 03.11.2000 г. По искане на ответниците по насрещния иск бе
допуснато извършване и на съдебна почеркова експертиза от вещото лице М.С.,
според неоспореното заключение по която и изявленията му в открито съдебно
заседание на 08.02.2022 г. : подписите положени в двата договора за доброволна
делба на недвижими имоти са изпълнени от лицата, посочени в двата документа
като техни издатели, като срещу изразите : „Нотариус“, на печатите поставени в
двата договора за делба, удостоверяващи извършени нотариални заверки на
подписите рег. №№ 3022/20.07.1999 г. и № 4358/03.11.2000 г. няма подписи на
нотариуса; подписът за помощник-нотариус по заместване, положен в Констативен
нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот № 159, том V, рег. №
2992, дело № 756 на Нотариус рег. № *** по регистъра на НК – Д. С., е изпълнен
от М. С..
Поради направеното от ответниците по насрещния иск
оспорване, че последната не разполага с нотариална правоспособност, от страна
на ищеца по насрещния иск бяха представени с молба вх. № 19301/10.07.2020 г. и
приети като доказателства заверен препис на нотариално заверен препис на
Заповед № 1118/29.11.2010 г. на Министъра на правосъдието и заверен препис на
Удостоверение изх. № 161/06.03.2015 г. на Нотариалната камара на Република
Продължение на решение по гр. д. № 1231/19 г. на ОСПд
– стр. 20/24
България, от
които се установява, че на 29.11.2010 г. е разпоредено вписването на М. П. С. в
Регистъра на Нотариалната камара като помощник-нотариус по заместване при
нотариус рег. № *** - Д.Т.С., с район на действие – районен съд – ***, със срок
на заместване – две години, считано от вписването в регистъра, като при
направена справка в последния е установено, че М. С. е била вписана като
помощник-нотариус при нотариус Д. С. с рег. № *** считано от *** г., за срок от
две години, считано от *** г. и за срок от две години, считано от *** г., т. е.
тя е изпълнявала функции на помощник-нотариус по заместване при нотариус рег. №
*** - Д. Т. С. и към 08.11.2012 г.
Във връзка с констатациите на вещото лице С., че в
извършените заверки в двата договора за доброволна делба няма подпис на
нотариуса, в последното открито съдебно заседание по делото процесуалните
представители на дружеството представиха заверени преписи на официално заверени
преписи изготвени от Служба по вписванията – *** на двата договора за
доброволна делба, вписани в Служба по вписванията, в които има подписи на С. Й.
– нотариус рег. № *** по регистъра на Нотариалната камара.
Въз основа на събраните доказателства в хода на
откритото производство по извършване на проверка на горните три документа съдът
приема, че същите са редовни от външна страна, двата договора за доброволна
делба са подписани от посочените в тях като издатели лица, а към 08.11.2012 г.
помощник-нотариус М. С. е разполагала с нотариална компетентност за съставянето
на Нотариален акт Констативен – за право на собственост върху недвижим имот №
159, том V, рег. № 2992, дело № 756/2012 г. на Д. С. - Нотариус рег. № *** по
регистъра на Нотариалната камара, а от тук, че документите са истински и
оспорването им е недоказано.
До датата на приключване на съдебното дирене по делото
ищецът по насрещния иск не ангажира доказателствени средства за установяване на
автентичността на представения с отговора на исковата молба и оспорен от
противната страна Разделителен протокол, оригиналът на който бе представен в
открито съдебно заседание на 20.10.2020 г., поради което настоящият състав
намира оспорването на документа за доказано и същият на основание чл. 194, ал.
2 ГПК следва да бъде изключен от доказателствата по делото.
Независимо от това, обаче, въз основа на останалите
представени с отговора на първоначалната искова молба писмени доказателства
коментирани по-горе в настоящото изложение, както и на представената от третото
неучастващо в производството по делото лице - Областна администрация с
административен център – ***, преписка по издаване на Акта за държавна
собственост № 2601/31.01.1994 г. може да се направи обоснован и категоричен
извод, че ищецът по насрещни иск е собственик на целия процесен имот, който е
придобил вследствие на разделянето на „ДОМОСТРОЕНЕ“ АД на две нови дружества –
„Домосторене-1“ АД и „Индустриален център Тракия“ АД, и
Продължение на решение по гр. д. № 1231/19 г. на ОСПд
– стр. 21/24
прекратяването
на „ДОМОСТРОЕНЕ“ АД, в предшестващ момент – „ДОМОСТРОЕНЕ“ ЕАД, последното
правоприемник на държавна фирма „Домостроене“ – Пловдив, преобразувана в
„ДОМОСТРОЕНЕ“ ЕАД с Разпореждане № 85 на Министерски съвет от 24.08.1993 г. -
дружество с държавно имущество, на което е бил предоставен за оперативно
управление следният недвижим имот : Парцел – І „Домостроене“ ЕАД с площ от
272 065 кв. м., от който е обособен процесният недвижим имот с площ от
5328 кв. м., предоставен в изключителна собственост на „Индустриален център
Тракия“ АД посредством доброволна делба, извършена с Договор за делба на
недвижими имоти с нотариална заверка на подписите рег. № 3022/20.07.1999 г. на
С. Й. – Нотариус рег. № *** по регистъра на Нотариалната камара, с район на
действие – Районен съд – ***, вписан в Служба по вписванията - *** под № 200,
т. 10 от 1999 г. и с Договор за делба на недвижими имоти с нотариална заверка
на подписите рег. № 4358/03.11.2000 г. на С. Й. – Нотариус рег. № *** по регистъра
на Нотариалната камара, с район на действие – Районен съд – ***, вписан в
Служба по вписванията - *** под № 160, т. 23 от 2000 г.
Предвид гореизложеното и тъй като установяването на
собственическите права на ищеца по насрещните искове изключва тези на
ответниците върху същия имот, то предявените отрицателни установителни искове с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК като доказани следва да бъдат уважени.
На „Индустриален център Тракия“ АД разноски по
производството не ще бъдат присъдени поради липсата на искане за това.
По изложените съображения съдът :
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от И.А.Г. с ЕГН **********,***,
и Ф.А.И. с ЕГН **********,***, искове с правно основание чл. 108 Закон за
собствеността за признаване за установено по отношение на „Индустриален център Тракия“ АД, ЕИК
*********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – район „Източен,
Община Пловдив, област Пловдив, ул. „Цариградско шосе“ № 53, представлявано от ***
Г. А. П., че са собственици по наследство от Й. Д. Г. с ЕГН **********,
починала на *** г. и реституция на 4918/5328
ид. ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 56784.527.275, находящ се в *** по Кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на
АГКК, последно изменена със Заповед КД-14-16-357/22.03.2012 г. на Началника на
СГКК-***, адрес на поземления имот: ***, с площ от 5 328 кв. м., трайно
предназначение на територията – урбанизирана; начин на трайно ползване – за
друг вид
Продължение на решение по гр. д. № 1231/19 г. на ОСПд
– стр. 22/24
производствен,
складов обект; стар идентификатор 56784.527.139, при съседи: ПИ с идентификатор
56784.540.2, 56784.527.140, 56784.527.259 и 56784.527.274, който имот съгласно
Удостоверение изх. № 9400-390/06.02.2019 г. на Община *** е част от имот №
128 по кадастралния план от 1952 г.,
които техни права са надлежно обективирани в Констативен нотариален акт за
собственост върху недвижим имот № 179, том I, рег. № 2008, нотариално дело № 178
от 2019 г., издаден от нотариус В.З., рег. № *** по регистъра на Нотариалната
камара, с район на действие Районен съд – ***, вписан под Акт № 125, том 29,
дело 5819/2019 г., вх. № 10695/17.04.2019 г. в Служба по вписванията – *** въз
основа на влезли в сила административни актове по приключила реституционна
процедура по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ и свързания с тях ЗКИР, един от които е влязло в
сила Решение № 294-2/21.05.2009 г. на Общинска служба по земеделие – гр. ***, с
което им е признато правото на собственост от общия им наследодател в
съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху имот от 7,700 дка,
находящ се в строителните граници на ***, имот № 128 по кадастрален план,
изработен 1952 г., както и им е възстановено правото на собственост в
съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху имот от 4.918 дка,
находящ се в строителните граници на ***, част от имот № 128 от Кадастрален
план, изработен през 1952 г., както и за осъждане на „Индустриален център
Тракия“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление –
район „Източен, Община Пловдив, област Пловдив, ул. „Цариградско шосе“ № 53,
представлявано от *** Г. А. П., да им предаде владението върху гореописания
имот, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТМЕНЯ издадения на 17.04.2019 г. от В. З. - нотариус
рег. № *** по регистъра на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд
– ***, Констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 179, том
I, рег. № 2008,
нотариално дело № 178 от 2019 г., вписан под Акт № 125, том 29, дело 5819/2019
г., вх. № 10695/17.04.2019 г. в Служба по вписванията – ***, с който на
основание чл. 587, ал. 1 ГПК И.А.Г. с ЕГН **********, и Ф.А.И. с ЕГН **********, са признати за собственици на
следния недвижим имот, останал им в наследство от майка им Й. Д. ***, починала
на *** г., възстановен по ЗСПЗЗ съгласно Решение № 294-2 за възстановяване
правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални
граници в землището на *** от 21.05.2009 г. на Общинска служба по земеделие – ***,
а именно : 4918/5328 ид. ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
56784.527.275, находящ се в **** по Кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, последно
изменена със Заповед КД-14-16-357/22.03.2012 г. на Началника на СГКК-***, адрес
на поземления имот: ***, с площ от 5 328 кв. м., трайно
Продължение на решение по гр. д. № 1231/19 г. на ОСПд
– стр. 23/24
предназначение
на територията – урбанизирана; начин на трайно ползване – за друг вид
производствен, складов обект; стар идентификатор 56784.527.139, при съседи: ПИ
с идентификатор 56784.540.2, 56784.527.140, 56784.527.259 и 56784.527.274,
който имот съгласно Удостоверение изх. № 9400-390/06.02.2019 г. на Община *** е
част от имот № 128 по кадастралния план
от 1952 г., описан в Решение № 294-2/21.05.2009 г. на ОСЗГ – ***, находящ се в
строителните граници на ****.
ПРИЕМА ОСПОРВАНЕТО НА ИСТИННОСТТА на : Договор за
делба на недвижими имоти с нотариална заверка на подписите рег. №
3022/20.07.1999 г. на С. Й. – Нотариус рег. №*** по регистъра на НК, с район на
действие – Районен съд – ***, вписан в Служба по вписванията – *** под № 200,
том 10 от 1999 г.; Договор за доброволна делба на недвижими имоти с нотариална
заверка на подписите рег. № 4358/03.11.2000 г. на С. Й. – Нотариус рег. № ***
по регистъра на Нотариалната камара, с район на действие – Районен съд – ***,
вписан в Служба по вписванията – *** под № 160, том 23 от 2000 г. и на
Нотариален акт констативен – за право на собственост върху недвижим имот № 159,
том V, рег. 2992, дело № 756/2012 г. съставен от М. С. – помощник-нотариус по
заместване на Д. С. – Нотариус рег. № *** по регистър на Нотариалната камара,
вписан в Служба по вписванията – *** с Акт № 79, том 76, дело № …/2012 г., ЗА
НЕДОКАЗАНО.
ПРИЕМА ОСПОРВАНЕТО НА ИСТИННОСТТА на Разделителен
протокол приет с Решение № 2 на проведено на 06.01.1999 г. в *** Общо събрание
на акционерите на „Домостроене“ АД, гр. Пловдив, ЗА ДОКАЗАНО и изключва
документа от доказателствата по гр. д. № 1231 по описа на Окръжен съд –
Пловдив, ІV гр. с. за 2019 г.
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на „Индустриален център Тракия“ АД, ЕИК *********, със
седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – район „Източен, Община Пловдив,
област Пловдив, ул. „Цариградско шосе“ № 53, представлявано от *** Г. А. П., че
И.А.Г.
с ЕГН **********,***, и Ф.А.И. с ЕГН **********,***, не са собственици на
следния недвижим имот : 4918/5328 ид. ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 56784.527.275, находящ се в *** по
Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, последно изменена със Заповед
КД-14-16-357/22.03.2012 г. на Началника на СГКК-***, адрес на поземления имот: ***,
с площ от 5 328 кв. м., трайно предназначение на територията –
урбанизирана; начин на трайно ползване – за друг вид производствен, складов
обект; стар идентификатор 56784.527.139, при съседи: ПИ с идентификатор
56784.540.2, 56784.527.140, 56784.527.259 и 56784.527.274.
Продължение на решение по гр. д. № 1231/19 г. на ОСПд
– стр. 24/24
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд –
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК да се връчат на страните
преписи на решението.
СЪДИЯ :