№ 686
гр. Варна , 09.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на девети
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно гражданско дело
№ 20203100503700 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №260975/09.11.2020г. по описа на ПРС, на Д. С.
Б., ЕГН **********, с постоянен адрес в **********, подадена чрез назначения му особен
представител адвокат Д.С., АК-Варна, срещу решение №260036/21.10.2020г. на Районен съд
- Провадия, 1-ви състав, постановено по гр.д. №43/2019г. по описа на ПРС. Предмет на
обжалване е единствено частта на решението, в която е прието за установено, че
жалбоподателят Д. С. Б. – ответник в първоинстанционното производство, дължи на ищеца
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, сумата
548,03 лева, представляващи лихва /обезщетение/ за забава за периода от 06.08.2018г. до
02.10.2018г., което вземане е включено в издадената по ч.гр.д. №1286/2018г. на ПРС по реда
на чл.410 от ГПК заповед за изпълнение №855/04.10.2018г.
Оплакването на въззивника е за неправилност на решението в обжалваната му част с
твърдения, че тази претенция на ищеца нито е била доказана, нито е била установена от
заключението на допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза. Иска се от
въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови ново решение, с което тази
искова претенция да бъде отхвърлена като недоказана и в съответствие с това по
съразмерност да се намали и размера на присъдените на ищеца разноски за исковото и
заповедното производства. С въззивната жалба не се посочват и представят нови
1
доказателства.
В подадения отговор на въззивната жалба въззиваемата страна „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД излага лаконично становище за нейната неоснователност и моли
решението на първоинстанционния съд в обжалваната му с нея част да бъде потвърдено.
В проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание страните не са взели
участие.
С молба, подадена преди съдебното заседание особеният представител на въззивника
адвокат Д.С. заявява, че поддържа подадената въззивна жалба на наведените в нея
твърдения и моли за нейното уважаване.
Преди съдебното заседание е подадена молба и от процесуалния представител на
въззиваемата страна „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, гр. София. Като заявява, че
поддържа обоснованото в подадения отговор становище за неоснователност на въззивната
жалба, моли обжалваното решение на първоинстанционния съд да бъде потвърдено.
За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе
предвид следното от фактическа и правна страна:
Предявените искове са с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.240, ал.1 и
ал.2 и чл.86, ал.1 от ЗЗД и са предявени при спазване на особените процесуални изисквания
на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, поради което се приемат за процесуално допустими.
По заявление на ищеца по реда на чл.410 ГПК пред Районен съд - Провадия е
образувано ч.гр.д. №1286/2018г., по което съдът е издал заповед за изпълнение
№855/04.10.2018г., допълнена с разпореждане №4394/16.11.2018г., с която е разпоредено
длъжникът Д. С. Б., ЕГН **********, да заплати на кредитора - цесионер „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, следните суми: 5 056 лева – главница; 1 678
лева - договорни лихви за периода от 05.07.2018г. до 05.06.2022г.; 548,03 лева - обезщетение
за забава за периода от 06.08.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда –
02.10.2018г.; законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 02.10.2018г., до окончателното й плащане. Тези вземания произтичат
от Договор за кредит за покупка на стоки и услуги №PLUS-14854986/25.05.2017г., сключен
между длъжника Д. С. Б. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, ЕИК *********, като с
Приложение №1/13.02.2018г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
/цесия/ от 27.07.2017г. са били прехвърлени на заявителя – нов кредитор „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД. В издадената заповед за изпълнение са включени и разноските
за заповедното производство в общ размер на 195,64 лева и 24 лева – платени такси на
съдебен изпълнител за връчване на книжа на длъжника.
Сезираният исков съд е уважил частично предявените искове за главницата и
договорните лихви, като е приел, че тъй като липсва обявяване на предсрочната
2
изискуемост на длъжника към момента на подаване на заявлението, то в съответствие и с
разрешенията, дадени с ТР №8/2017 от 02.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС, може и следва да се
установи съществуването единствено на вземанията по вноските с настъпил към момента на
приключване на съдебното дирене (30.07.2020г.) падеж. С оглед на това е приел за
установено съществуването на вземанията за част от главницата и договорните лихви,
включени във вноските с падежи от 05.07.2018г. до 05.07.2020г., включително, в размери
съответно 1 882,96 лева (главница) и 864,45 лева (дог.лихви). Установил е съществуването и
на вземанията за дължимото обезщетение за забава - в размер на законната лихва върху
главницата (1882,96 лв.), считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 02.10.2018
г., до окончателното погасяване на дълга, съответно в общ размер на 548,03 лева за
предходен период от 06.08.2018г. до 02.10.2018г.
Предмет на въззивно обжалване е единствено частта на решението, касаеща
установеното вземане за обезщетение за забава в размер на 548,03 лева за периода от
06.08.2018г. до 02.10.2018г. В останалата му част първоинстанционното решение не е било
обжалвано от страните и е влязло в сила (чл.296, т.2, предл.1-во ГПК). Съгласно нормите на
чл.297 и чл.298, ал.1 от ГПК влязлото в сила решение е задължително за страните в
настоящото производство и за съда, като спорът в тази му част не може да бъде пререшаван
(чл.299, ал.1 ГПК).
Следователно, към настоящия момент със сила на пресъдено нещо е установено: -
наличието на облигационна обвързаност между страните по силата на договор за кредит
№PLUS-14854986/25.05.2017г., сключен между ответника - длъжник Д. С. Б. и „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД, ЕИК *********, вземанията по който към 13.02.2018г. са били
прехвърлени на ищеца – цесионер „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********,
по реда на чл.99 ЗЗД; - липсата на обявяване на предсрочна изискуемост на кредитния дълг
към датата на предявяване на заповедното искане (02.10.2018г.); - наличието на ликвидни и
изискуеми вземания за частта от главницата и дължимите възнаградителни лихви, включени
в неплатените вноски с настъпил към 30.07.2020г. (датата на приключване на съдебното
дирене по гр.д. №43/2019г. на ПРС) падеж.
С оглед липсата на противопоставени твърдения от ответника и посочени и
представени доказателства за погасяване на тези вземания, за надлежно установено по
основание следва да се приеме и вземането на ищеца - кредитор за обезщетение за
допуснатата забава. Изрична е постигнатата договореност, че при допусната забава в
плащането на дължимите погасителни вноски заемателят дължи обезщетение в размер на
законната лихва върху всяка забавена вноска за периода на забавата (чл.5 от договора за
кредит).
Безспорно е установено по делото от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза (ССчЕ), че към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК (02.10.2018г.)
забавени и неплатени на падеж са вноските с падежи 05.08.2018г. и 05.09.2018г., всяка една
3
от които в размер на 113,50 лева. Липсват както твърдения на ищеца за наличието към този
момент на други неплатени на падеж задължения по договора, така и посочени и
представени доказателства за тяхното установяване (по основание и размер).
С оглед на това и като съобразява периода, за който се претендира обезщетението
както с главния установителен иск по чл.422 от ГПК, така и с предявения в условие на
евентуалност осъдителен иск (от 06.08.2018г. до 02.10.2018г.), съдът намира, че същото
може и следва да се начисли единствено за забавеното плащане на посочените две
погасителни вноски. Основанието, на което се предявява евентуалния осъдителен иск –
обявяване на предсрочна изискуемост с исковата молба, е неотносимо към предходния
период, за който се претендира обезщетението за забава.
За периода от датата, следваща падежа на съответната вноска (т.е. от 06.08.2018,
съотв. 06.09.2018г.) до датата на подаване на заявлението в съда (02.10.2018г.) общият
размер на дължимото обезщетение за допуснатата забава в тяхното плащане е 2,68 лева. В
този именно размер това акцесорно вземане на ищеца - кредитор е доказано (по основание и
размер) и следва да бъде признато. За горницата до претендираната сума от 548,03 лева
както главния установителен иск по чл.422 от ГПК, така и евентуалния осъдителен иск са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Като е достигнал до друг краен извод по същество на спора първоинстанционният
съд е постановил частично неправилно решение. Същото следва да бъде отменено в частта
му, касаеща установяване съществуването на вземане на ищеца – кредитор спрямо
ответника – длъжник за сума от 545,35 лева – дължимо обезщетение за забава за периода от
06.08.2018г. до 02.10.2018г. за разликата над 2,68 лева до пълния претендиран размер от
548,03 лева, и по същество искът в тази му част се отхвърли като неоснователен.
В съответствие с това и на основание чл.81, във вр. с чл.78, ал.1 и 3 от ГПК по
съразмерност с уважената, респ. отхвърлената част на исковете следва да се разпредели и
насрещната отговорност на страните за репариране на сторените по делото разноски.
Видно от заявлението и представения в исковото производство консолидиран списък
по чл.80 от ГПК (л.132, дело ПРС), разноските, които ищецът е сторил и претендира за
възстановяване, са за платените държавни такси (в размери от по 145,64 лева за заповедното
и исковото производства), 24 лв. - такса за връчване на съдебни книжа чрез ЧСИ за
заповедното производство, 450 лева – внесена сума за възнаграждение за особен
представител на ответника, 250 лева – внесен депозит за ССчЕ. Към тях следва да се
прибавят и определените от съда възнаграждения за осъществената в двете производства
защита от юрисконсулт, в т.ч. 50 лева – за заповедното, 100 лева – за исковото производство.
Така определените размери не са оспорени от никоя от страните, поради което и липсва
основание за тяхното изменение от страна на въззивния съд. С оглед на това е видно, че
сторените от ищеца - кредитор разноски са в общ размер на 1 165,28 лева (в т.ч. 219,64 лв. –
за заповедното, 945,64 лв. – за исковото производство).
4
От тях по съразмерност с уважената част на исковете ответникът следва да бъде
осъден да му заплати следните суми: 82,95 лева - за заповедното производство; 357,12 лева -
за първоинстанционното производство. Или общият размер на основателната претенция на
ищеца – кредитор за присъждане на разноски за първоинстанционното и заповедното
производства е 440,07 лева, до който именно размер произнасянето на районния съд е
законосъобразно и правилно. За горницата над тази сума (до присъдените общо 549,89 лв.)
решението следва да бъде отменено.
При този изход на спора като частично основателна се преценява претенцията на
въззиваемата страна за присъждане на разноски за въззивното производство. Същите,
съобразно списъка по чл.80 ГПК (л.19) и представеното доказателство за внасяне на
определената от въззивния съд сума за възнаграждение на особения представител на
ответника, се определят в общ размер на 300 лева (100 лв. юрисконсулско възнаграждение и
200 лв. разноски за особен представител). По съразмерност с отхвърлената част на
въззивната жалба въззивникът следва да бъде осъден да му заплати сумата 1,47 лева.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК въззиваемото дружество – ищец в
първоинстанционното производство следва да бъде осъдено да заплати по сметка на
Варненски окръжен съд държавна такса върху приетата за основателна част на въззивната
жалба (за сумата 545,35 лв.) в размер на 24,88 лева.
По изложените мотиви и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260036/21.10.2020г. на Районен съд - Провадия, 1-ви състав,
постановено по гр.д. №43/2019г. по описа на ПРС, в частта му, в която е прието за
установено, че ответникът Д. С. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес **********, дължи
на ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София,
сума над 2,68 лева до пълния претендиран размер от 548,03 лева, представляваща лихва
/обезщетение/ за забава за периода от 06.08.2018г. до 02.10.2018г., за коeто вземане по ч.гр.д.
№1286/2018г. на ПРС по реда на чл.410 от ГПК е била издадена заповед за изпълнение
№855/04.10.2018г., както и в частта му, в която ответникът Д. С. Б., ЕГН **********, е
осъден да заплати на ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, сума
над 440,07 лева, представляваща сторени разноски по делото (общо за заповедното и
първоинстанционното исково производства), като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев” №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, срещу ответника Д. С. Б., ЕГН
**********, с постоянен адрес ****, иск с правно основание чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 от
5
ГПК, във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, за установяване в отношенията между страните
съществуването на парично вземане на ищеца – кредитор по издадената в негова полза по
ч.гр.д. №1286/2018г. на ПРС по реда на чл.410 от ГПК заповед за изпълнение
№855/04.10.2018г., за сумата 545,35 лева, представляваща разликата над 2,68 лева до
пълния претендиран размер от 548,03 лева на дължимото обезщетение за забава в плащането
на погасителните вноски с падежи 05.08.2018г. и 05.09.2018г. по Договор за кредит за
покупка на стоки и услуги №PLUS-14854986/25.05.2017г., сключен между длъжника Д. С. Б.
и „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, ЕИК *********, прехвърлено на ищеца „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД с Приложение №1/13.02.2018г. към Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 27.07.2017г., начислено за периода от
06.08.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 02.10.2018г. , като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев” №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, в условие на евентуалност
осъдителен иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника Д. С. Б.,
ЕГН **********, с постоянен адрес ****, да му заплати сумата 545,35 лева,
представляваща разликата над 2,68 лева до пълния претендиран размер от 548,03 лева на
дължимото обезщетение за забава в плащането на погасителните вноски с падежи
05.08.2018г. и 05.09.2018г. по Договор за кредит за покупка на стоки и услуги №PLUS-
14854986/25.05.2017г., сключен между длъжника Д. С. Б. и „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД, ЕИК *********, което вземане е прехвърлено на ищеца „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД с Приложение №1/13.02.2018г. към Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 27.07.2017г., начислено за периода от
06.08.2018 г. до 02.10.2018г., като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение №260036/21.10.2020г. на Районен съд - Провадия, 1-ви
състав, постановено по гр.д. №43/2019г. по описа на ПРС в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” №25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, да заплати по сметка на Варненски окръжен съд сумата 24,88 лева
(двадесет и четири лева и осемдесет и осем стотинки), представляваща дължима държавна
такса върху уважената част от въззивната жалба, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА Д. С. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес ****, да заплати на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” №25, офис сграда Лабиринт, ет.2,
офис 4, сумата 1,47 лева (един лев и четиридесет и седем стотинки), представляваща
сторени разноски за въззивното производство, по съразмерност с неуважената част на
въззивната жалба, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
6
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС при условията на чл.
280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7