РЕШЕНИЕ
гр. София, 3.7.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав в открито съдебно заседание на седми юни две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Председател: Галя Вълкова
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3421 описа за 2013 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са субективно и обективно съединени искове с правно основание чл. 49 от Закона
за задълженията и договорите (ЗЗД) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищците Л.Д.Д.
и Р.Д.Д. сочат, че са деца на починалата Г.Л.Д.. Със
своята майка те са отраснали в едно домакинство, като след развода с баща им
през 2010 г. Г.Д. поела грижите по тяхното отглеждане и възпитание. Твърди се
смъртта на Г.Д. да е в резултат на ненавременно оказана лекарска помощ, въпреки
двукратно търсено съдействие. Ищците посочват, че на 16.08.2010 г. Г.Д. имала
остри стомашни болки, повръщала и посетила „Амбуланс-8-Надежда – амбулатория за
извънболнична групова практика за първична медицинска
помощ“ ООД, търсейки съдействие от личния й лекар д-р Ю.А.. Поради наличието на
много пациенти пред кабинета и невъзможността да чака Г.Д. се завърнала в дома
си. Ищцата Р.Д. чула трясък и видяла майка си паднала в коридора, тя й казала,
че й е лошо и не могла да дочака прегледа, върнала се, за да полегне. Повърнала
воднисто и кафеникаво-червеникава течност, коремът силно я болял и бил
неестествено подут – балониран и твърд. Лежала свита
на кълбо. Болката се появила остро високо в стомаха, а след това обхванала
целия корем. Следобеда болката станала непоносима. Г.Д. помолила дъщеря си да
позвъни на телефон 112 и да повика лекар. При позвъняване в 15:18 часа й
обяснили, че имат много повиквания и че за неспешни случаи следва да се търси
съдействие от личния лекар. Въпреки обяснението, че Г.Д. не е в състояние да
изчака преглед пред кабинета на личния си лекар й било обяснено, че хората
чакали вече от 13 часа. Д.Д., бивш съпруг на Г.Д.,
позвънил в медицинското заведение, към което работела д-р Ю.А., която му
отговорила, че не може да окаже съдействие. Поради полученият отказ Д.Д. позвънил на телефон 112, като около 18:30 в дома на Г.Д.
пристигнал медицински екип – д-р М.К.Т.. Г.Д. обяснила за получената болка,
невъзможността да ходи до тоалетна от няколко дни, повръщането, изпотяване и
виене на свят, причерняване. Измереното от д-р Т.
кръвно налягане било 80:50. Лекарят й препоръчал диетичен режим, оводняване, поставил й две инжекции и заявил, че вероятно е
гастрит или летен вирус, но не е опасно. Препоръчал й прием на „Ранитидин“, „Еспумизан“, „Деган“, „Спазмалгон“ или „Бускулизин“, както и на слабителното „Дуфалак“.
Посъветвал я, ако болките не отшумят, да потърси личен лекар. След поставените
инфекции болките на Г.Д. намалели. Л.Д. ***.08.2010 г. рано сутринта,
разговарял с майка си и отишъл да купи още „Дуфалак“
и „Еспумизан“. Между 10:00-11:00 часа Р.Д. го
събудила и му казала, че майка му се чувства още по-зле. Споделяла, че вече я
боли навсякъде, дори в бъбреците. В 10:59 Р.Д. отново позвънила на баща си,
който позвънил на телефон 112. В 12:09 пристигнал екип на спешна помощ, състоящ
се от д-р И.А.И.. Последният на влизане в дома им казал: „В двумилионен
град хората умират, а Вие ме викате за глупости“. При прегледа Г.Д. споделила,
че има нови болки в областта на бъбреците, боли я навсякъде и не може да
определи къде точно, няма сили, не е ходила от 5 дни по голяма нужда.
Представили му фиша от прегледа предходния ден. Д-р И. отговорил, че е съгласен
с написаното и не оставил друг фиш, тъй като по негова преценка нямало промяна
в състоянието на пациентката и той нямало какво да добави. Не предложил
хоспитализация, поставил инжекция обезболяващи („Ефидрин“
и „Бусколизин“). Посочил, че може да се направи
клизма в болнично заведение, тъй като подутият корем вероятно се дължи на
запек, поради което препоръчал Г.Д. да потърси личния си лекар. Впоследствие се
оказало, че И.И. е фелдшер. Поуспокоена
от обезболяващите Г.Д. решила да отиде до тоалетна, но при опита да стане й се
завило свят, в тоалетната започнала да диша тежко, припаднала, но се свестила.
Към 14:30 отново се опитала да отиде до тоалетна, децата й я изправили бавно,
но тя не успяла да се изправи и припаднала. Р.Д. отново позвънила на баща си,
който на свой ред позвънил на телефон 112. Л.Д. се опитвал да направи дишане
уста в уста и сърдечен масаж, но това не помогнало на майка му. Около 15:10 от
„Спешна помощ“ звъннали на бащата на ищците, за да го попитат защо не е повикал
личния лекар, при което той настоял да изпратят незабавно екип, тъй като Г.Д. е
в безсъзнание. Р.Д. слязла пред блока, за да изчака екипа, през това време Л.Д.
правел опити да реанимира майка си. В 15:25 Л.Д. позвънил на баща си и на
сестра си, за да каже, че майка му е починала. Екип на „Спешна помощ“ пристигнал
в 16:40, като лекарката констатирала смъртта. При аутопсията като причина за
смъртта било отчетено: полиорганна недостатъчност,
перитонит, перфорирала язва на дванадесетопръстника. Ищците твърдят, че смъртта
на майка им не е била неизбежна, а е в пряка причинна връзка с липсата на
адекватно оказана медицинска помощ и подценяване на спешното й състояние,
неправилно диагностициране, неизпълнение на
задължението за превеждане в лечебно заведение, където състоянието й да бъде
изяснено и да й бъде поставена точна диагноза. Изпращането на долекарски екип е лишило починалата от възможността за
качествена медицинска помощ. Към момента на смъртта Р.Д. е била непълнолетна, а
Л.Д. – на 20 години. Двамата са учели и са разчитали на финансовата помощ и
грижи от страна на своята майка. Твърди се ищците да са преживели лично
трагедията на майка им да умре пред очите им, въпреки опитите да се потърси
помощ от лекар, за да бъде своевременно лекувана. Грубостта и
незаинтересоваността на отзовалите се екипи била изключително стресираща за
ищците. Всичко това довело до промяна в начина им на живот, обвинения, че са се
доверили на лекарите, поради което преживели психична травма. Претендира се
осъждане на ответника „Ц.С.М.П.(ЦСМП) – София-град да заплати на всекиго от тях
сумата от 150000 лв., ведно със мораторната лихва в
размер на 39691,68 лв., дължима за периода 17.08.2010 г. - 10.03.2013 г., както и законна лихва от
предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
В отговор ответникът оспорва
предявените искове, като сочи, че дори при хоспитализиране смъртта на Г.Д. е
могла да настъпи. Тя е дала на медицинските екипи непълна информация, което е
довело до неправилното й диагностициране. Изпращането
на фелдшер е в резултат на недостиг на медицински екипи, но не е в разрез със
закона. Посочва, че предявените искове са прекомерни по размер и не отговарят
на критерия справедливост. Прави искане за привличане на „ДЗИ – О.З.“ АД като
трето лице-помагач.
В съдебно заседание на 10.05.2019 г.
производството по делото спрямо ответника „А.8 Надежда – амбулатория за извънболнична групова практика за първична медицинска помощ“
ООД е прекратено на основание чл. 233 ГПК - поради
отказ от иска.
В съдебно заседание ищците, чрез адв. Н., поддържат предявените искове. Ответникът, чрез адв. К., оспорва исковете, като счита, че съдът следва да
съобрази чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението. В случая има и
намеса на личен лекар и грубо неглижиране от страна
на самата пострадала на заболяване с голяма давност, за което данни има в
съдебната експертиза. В писмени бележки ответникът посочва, че в присъдата на наказателния
съд е посочено, че противоправно от страна на
служителите на ответника е това, че не са транспортирали пациентката до
болнично заведение, което е било тяхно единствено задължение. Не се установява
единствено поведението на служителите на ответното дружество да е в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилия смъртен резултат. Неясно е кога точно е
настъпила перфорацията на язвата. Алтернативно се сочи, че размерът на
претендираното обезщетение е прекомерен. Третото лице-помагач на страната на ответника,
чрез юрк. Маринова, оспорва исковете.
Съдът установи от фактическа страна следното:
Г.Л.Д. е починала на 17.08.2010 г.,
като в съставеният Акт за смърт № 581/18.08.2010 г. е отразено причина за
смъртта да е: полиорганна недостатъчност, перитонит,
перфорирала язва на дванадесетопръстника.
Съобщение за смърт № 712/18.08.2010 г.
е издадено от КСМО София, в което е отразено Г.Д. да е починала на 17.08.2010
г., от полиорганна
недостатъчност.
Наследници по закон на Г.Д. са Л.Д.Д. - син, и Р.Д.Д. – дъщеря.
В съдебно заседание на 13.12.203 г.
съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между
страните, че д- М.К.Т. и фелдшер И.А.И., както и д-р С.Б.Д.-Г.в периода
16-17.08.2010 г. са извършвали дейност по трудови договори, сключени в
ответното дружество и в това им качество са посетили адреса на Г.Д..
По делото са приети Фиш за спешна
медицинска помощ, изготвен от д-р Т., в който е отбелязано на 16.08.2010 г. да
е осъществил преглед на Г.Д.. Костатирал е: корем мек
със запазена перисталтика, палапторно болезнен в
дясната област. Оставена е на домашно лечение. Отбелязано е измерване на кръвно
налягане 80:50. Посещението на И.И. е отчетено на
17.08.2010 г. отбелязване за болки в
стомаха. Констатиран е слаб пулс, едва се усеща дишането.
С присъда № 259/26.10.2017 г. по НОХД
2323//2017 г. на СГС, НО, 22-ри състав, М.К.Т. е признат за виновен в това, че
на 16.08.2010 г., около 18:30 часа, в гр. София, ж.к. Надежда, бл. *******,
поради немарливо изпълнение на занятието си като лекар в ЦСМП, представляващо
източник на повишена опасност, не е изпълнил задълженията си, произтичащи от
добрата медицинска практика – да окаже спешна медицинска помощ, да снеме
подробна анамнеза, да извърши необходимия обем диагностични изследвания,
съобразно възможностите на наличната апаратура и да насочи посетената пациентка
Г.Д. за хоспитаизацията й в специализирано болнично
заведение, осигурявайки й транспорт, клинично и инструментано
наблюдение до хоспитализацията, а е предприел симпоматично
лечение с болкоуспокояващи и спазмолитици, с което е
допринесъл за завоалиране на клиничната картина в нарушение на чл. 9, т.т. 1, 2, 3 и 9, б. „а“, както и на чл. 13 от Наредба №
25/04.11.1999 г. на МЗ, като е причинил смъртта на Г.Д., настъпила на
17.08.2010 г. около 15:40 часа вследствие на перфорирала активна язва на
дванадесетопръстника, довела до фибринозно-гноен
перитонит с ендотоксичен шок и последвалата полиорганна недостатъчност от развилия се шоков синдром,
като деянието е извършено в условията на независимо съизвършителство
с подсъдимия И.А.И. - престъпление по чл. 123, ал. 1, пр второ НК. По отношение на И.А.И. - съдът го е признал за
виновен в това, че на 17.08.2010 г., около 12:10 часа, в дома на Г.Д. немарливо
е изпълнил занятието си като медицински специалист в ЦСМП, представляващо
източник на повишена медицинска опасност, не е изпълнил задълженията си,
произтичащи от добрата медицинска практика – да насочи посетената пациентка за
хоспитализацията в специализирано болнично заведение, осигурявайки й транспорт,
клинично и инструментално наблюдение до хоспитализацията – нарушение на чл. 9,
т. 3 и т. 9 б. „а“ от Нареба № 25/04.11.1999 г., като
е причинил смъртта на Г.Д. в условията на независимо съизвършителство
с М.Т. – престъпление по чл. 123, ал. 1, пр. 2-ро НК.
С решение № 106/16.03.2018 г. по ВНОХД
72/2018 г. на Софийски апелативен съд, 3-ти с-в, първоинстанционната
присъда е изменена, като М.Т. е признат за невинен в това да не е изпълнил
следните задължения като лекар в ЦСМП: такива, произтичащи от добрата
медицинска практика и задължението да снеме подробна анамнеза и да извърши
необходимия обем от диагностични изследвания съобразно възможностите и
наличната апаратура, както и че с предприемането на симпоматично
лечение с болкоуспокояващи и спазмолитици е
допринесъл за завоалиране на клиничната картина. И.И.
е признат за невинен в това да не е изпълнил свои задължения като медицински
специалист в ЦСМП, произтичащи от добрата медицинска практика. С решение № 202/20.02.2019
г. по НД № 777/2018 г. на ВКС въззивното решение е
оставено в сила.
За да измени присъдата апелативният съд
е приел, че „всеки от подсъдимите, като отговорник на екип на спешна медицинска
помощ, е бил задължен да осигури изпълнението на задължението на екипа по чл.
14, ал. 1, т. 7 от Правилника – да
предлага спешна хоспитализация, когато състоянието на пациента налага
продължаване на лечението, и да предаде
пациента в спешно отделение на лечебно заведение за болнична помощ;
съответни на тази разпоредба по съдържание са нормите на чл. 13 и чл. 9, т. 9,
б. „а” от Наредбата. Това задължение се е отнасяло както за подсъдимия д-р Т.,
който е бил лекар, така и за подсъдимия И., който е бил фелдшер. Съдът е приел,
че успешното разрешаване на случая не е изисквало непременно да бъде поставена
на място точна диагноза в същинския смисъл на понятието – да се определят видът
на болестта, времето на появата й и причините за това. За избягване на фаталния
изход е било необходимо и достатъчно да
се прецени, че има опасност за живота на пострадалата и тя да бъде откарана в
болница.“ Съдът изрично е подчертал, че е неоснователно твърдението, че
подсъдимият И. няма никакви самостоятелни функции и задължения, а имал функции
като на шофьор на линейка и нямал отговорност в случая. Наред с това се сочи,
че „поради непредлагането и неосъществяването на спешна хоспитализация и
транспорт всеки от подсъдимите е нарушил задълженията си: да предложи на
пациентката спешна хоспитализация в специализирана болница – по чл. 13 от
Наредбата; да организира и осигури специализиран транспорт за пациентката,
като нуждаеща се от спешна медицинска помощ. – по чл. 9, т. 9, б. „а” от
Наредбата; да организира и осигури наблюдението й до хоспитализацията й
– по чл. 9, т. 3 от Наредбата. В тези действия практически би се изразила
квалифицираната спешна медицинска помощ, като поради неизвършването им тя не е
била оказана, което е нарушение по чл. 9, т. 1 от Наредбата. Това задължение
обхваща и пациенти, обслужвани от екип на ЦСМП, включително – на място.
Наказателният съд е приел, че
подсъдимият Т. е изпълнил задължението си да снеме подробна анамнеза и да
извърши необходимия обем диагностични изследвания съобразно възможностите и
наличната апаратура, поради което няма нарушение на чл. 9, т. 2 от Наредбата
при процеса на диагностика от подсъдимия. Съдът е приел, че подсъдимият не е
прилагал болкоуспокояващо и приложеният спазмолитик и
препарат за покачване на кръвното налягане не са се отразили нито силно, нито
трайно на значимите симптоми, включително – чрез „замъгляване на клиничната
картина”, като наред с това поради естеството си, те не са допринесли и за
влошаване на състоянието на пострадалата. Ето защо съдът е счел, че с това няма
неправилно проведено лечение на място, но го определя като практическо
безполезно. Съдът е отчел, че при нормативен регламент не е необходимо
действията на подсъдимите да се съотнасят с понятието „добра медицинска
практика“.
Изрично е подчертано, че бездействието на всеки от двамата
подсъдими, изразило се при всеки от тях в непредлагане на хоспитализация (при
това – спешна), в нетранспортиране до болница и неосъществяване на съпътстващо
го наблюдение, е довело до фаталния
изход. Ако който и да било от подсъдимите е бил предприел действия, обратни
на вмененото му нарушение на Наредбата чрез неизпълнението й, тези действия
съвкупно биха представлявали квалифицираната спешна медицинска помощ в
конкретния случай и фаталният изход би могъл да бъде избегнат. Поради това е
налице независимо съпричинителство между двамата
подсъдими за смъртта на пострадалата.
По
делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Ю.Т.А.-З., М.К.Т.
и И.А.И.. Свидетелката А.-З. сочи, че е личен лекар на Г.Д., но не я помни като
пациент, не е посещавала лечебното заведение, идвала е веднъж за направление за
дерматолог. На 16.08.2010 г. Г.Д. не е посетила амбулаторията за помощ, преглед
не е регистриран. Посочва, че пред кабинета й никога не е имало задръстване.
Свидетелката заявява, че не би могла да разпознае симптомите на перфорирала
язва на дванадесетопръстника, освен ако пациентката не сподели, че има черни
изпражнения.
Свидетелят
Т. посочва, че на 16.08.2010 г., около 18:00 часа, е бил изпратен на адрес в
ж.к. „Надежда“ и е посетил пациентката Г.Д.. Жената била адекватна, в съзнание,
контактна. Помни, че жената споделила да се опитвала да повръща, до нея имало
празен леген, опипал корема й, поставил обезболяваща медикация
с бусколизин. Посъветвал я, ако болката не отмине до
два часа, да потърси отново лекарска помощ и да не остава вкъщи. Помни, че до
нея имало едно дете, което също чуло тази препоръка. Пациентката имала болка в
корема, усилена перисталтика, нямала симптоми на остър хирургичен корем, което
да налага незабавно извозване. Нямала е температура. Възможно е да е имала
ниско кръвно, щом е отразено. Не помни дали пациентката е припадала. Препоръчал
следващите часове да не се храни. Свидетелят сочи, че си е тръгнал, защото
самата пациентка му казала, че след инжекцията се е почиствала по-добре. Не е
била в безпомощно състояние. Анамнезата била снета от самата пациентка и от
нейни близки.
Според
показанията на свидетеля И. той помни посещението при пациент на име Г.Д.. При
влизането му в хола децата излезли, но той ги повикал. Децата отговорили, че
майка им е в това състояние от сутринта, докарали я били от някакво село. Не са
се обаждали на баща им, защото от 20 години живеят разделено. При снемането на
анамнеза Г.Д. заявила на свидетеля, че не иска нищо, освен да й направи
инжекция и да умре тук (т.е. в дома й). Казала, че съдбата й е предречена.
Свидетелят извикал децата, за да чуят разговора. След това им казал: обадете
се, въпреки всичко, на баща ви, защото положението е зле. Свидетелят
констатирал подут корем, пациентката не била в състояние да ходи. Болката била
изписана на лицето й. Попитал я откога е така коремът, тя отговорила: „Така си
ми е.“ Свидетелят й предложил да я закара в болница, поискал от децата да
потърсят някакви мъже, за да могат да я свалят. Тя казала: „Никъде няма да
ходите, няма да търсите никой, докторът ще ми направи една инжекция и това ще е
всичко, никъде няма да ходя.“. След инжекциите с но-шпа
и етилеприл свидетелят изчакал 10-15 минути, видял
кръвното налягане на пациентката да се покачва, станало някъде около 100-110.
Тя казала: „По-добре съм“. На въпрос на свидетеля дали иска да я закара в
болница тя отново отговорила: „Никъде не искам да ме карате“. След което
свидетелят подал сигнал до диспечера при следващо обаждане да изпратят хирург,
тъй като се касаело за млада жена. Твърди да е оставил талон за преглед върху
книгите в секцията, но тя отказала да подпише втория екземпляр. Според свидетеля
грешката му е, че не помолил децата да се подпишат за отказ от лечение,
изявлението била само устно. Свидетелят сочи децата да са му казали, че личната
лекарка е ходила на посещение, показали му фишове от предходни посещения на
колеги – 3 фиша, изготвеният от свидетеля бил 4-ти.
Според
приетата по делото Съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Ю.Г.Й.,
хирург, перфорацията на дуоденална язва изисква
спешно настаняване в хирургично отделение/клиника и извършване на спешно
оперативно лечение. Екипът на бърза помощ не е поставил правилната диагноза и
оттам и насочването за хоспитализация, респ. оперативно лечение. Апликациите на
болкоуспокояващи медикаменти при данни за остър хирургичен корем се счита за
грешка, тъй като би замъглило клиничната картина. Би могло да се приложат само
ако е взето решение за оперативно лечение и то доколкото вървят предоперативни консултации и подготовка. Бускулизин обаче е спазмолитик, а
не аналгетик, а етилефрин –
антихипотензивно средство (против ниско артериално
налягане). Той не намалява болката, а има ефект отпуска коликата. След
прилагане на спешно оперативно лечение възможността да бъде избегнат смъртния
изход е изключително голям, тъй като Г.Д. е била на 46 г., без други
придружаващи заболявания, които биха утежнили прогнозата. Съдът не обсъжда
отговорите на въпроси от 7 до 13, тъй като същите съвпадат с твърдяното противоправно поведение на служители на ответното
дружество, предмет на разглеждане в рамките на НОХД 2323//2017 г. на СГС, НО, 22-ри
състав. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че описаното от ищците е
типична картина на перфорирала дуоденална язва,
отразеното във фиша и показанията на свидетеля Т. – не е типична картина.
Клиничната картина може да се види от всеки лекар различно, но добрият лекар би
трябвало да разпознае и една покрита перфорация.
За
установяване на претърпените от ищците болки и страдания по делото са събрани
гласни доказателства чрез разпит на свидетелката В.М.К., баба на ищците по
майчина линия, В.П., Л.Г.и Д.Д., баща на ищците.
Свидетелката В.К.сочи, че ищците и дъщеря й живеели в едно домакинство. Г.Д.
съдействала за добрите отношения на децата с баща им, въпреки развода им 10
години по-рано. Освен операция от апандисит, когато е била в 10-ти клас, не
знае Г.да е имала оплаквания, била е здрав и жизнен човек. Десет дни преди
смъртта Г.посетила свидетелката на село, където последната живее, помогнала й
със селскостопанската продукция и й казала, че ще се върне в София, защото
синът й заминава и не иска да остане Роси сама. На 16.08. се чули отново по
телефона, Г.й казала, че е добре. Сутринта ходила до поликлиниката, но имало много
хора и се прибрала, решавайки да отиде отново следобед. От разговор с Р.Д. знае, че следобеда са викали
спешна помощ, като лекарят е дошъл след 40 минути. На 17.08. свидетелката
позвънила в 9 сутринта, а Г.Д. й казала: „Мамо, не съм добре, боли ме коремът,
подут ми е, твърд“. Тя я посъветвала да се обадят на лекар. Свидетелката сочи Г.Д.
да е обичала живота и децата си, не може да си представи да не е искала да
живее. След посещението на лекаря Л.Д. казал на свидетелката, че майка му се е поуспокоила, както и че ако до час не се подобри ще я
закарат в „Пирогов“. След смъртта на майка им ищците се променили, затворили се
в себе си. Л.Д. й казвал: „Бабо, знаеш ли колко е ужасно майка ти да изпадне в
ръцете ти и да не можеш да й помогнеш“. От ищците знае, че са се опитали да
помогнат на Г.да отиде до тоалетна, като поради неуспешния опит Р.Д. веднага
позвънила на баща си. Свидетелката посъветвала Л.Д. да се обади на леля си
(по-малката сестра на Г.Д.) или да повика такси. Той й отговорил: „Мама сега се
е поуспокоила, но аз ще обмисля какво да предприема
по-нататък.“ След смъртта на Г.Д. ищците продължили да живеят в апартамента, но
отказвали да се правят промени, свидетелката едва ги убедила за промяна поради
абитуриентския бал на Р.Д.. И двамата ищци живеят вече в Германия, там Р.Д. учи
висше образование, а Л.Д. – магистратура. От ищците знае, че баща им е дошъл с
третия екип на спешна помощ. Към момента на смъртта Г.Д. получавала обезщетение
за безработица, преди това работела към Националния статистически институт.
Свидетелят
В.Х.П.посочва, че е приятел на Л.Д., с когото са били съученици. Л.Д. и Р.Д. се
отнасяли с уважение към майка им, били сплотено семейство. След смъртта на
своята майка Л.Д. се затворил в себе си, отдал се на работа, рядко излизал с
приятелите си, нямал настроение за нищо. Чувствал се виновен за това, че не е
направил нещо, за да спаси майка си. Обвинявал лекарите, че не са направили
това, което е трябвало и не са му помогнали той да реагира правилно. Според
показанията на свидетелката Л.Г, приятелка на Р.Д., смъртта на Г.Д. настъпила,
когато Р. била 8-ми клас. Според Р.Д. майка й била най-добрата й приятелка,
всичко споделяла с нея и търсела разрешение, държала на мнението и одобрението
на майка си. Много пъти Р.Д. е плакала на рамото на свидетелката, чувствала се
виновна, че не е повикала лекар по-предните дни, за нещата, които не е успяла
да каже на майка си. Двете заедно започнали да посещават психолог, но
свидетелката разбрала, че Р.Д. е прекъснала консултациите. Свидетелката сочи Р.Д.
да е спряла да се вижда с други хора, станала негативно разстроена и по думите
на психоложката изпаднала в дълбока депресия.
Според
показанията на свидетеля Д.Д. след развода му с Г.Д.
тя и ищците заживели в едно домакинство в семейното жилище в ж.к. Надежда. С
децата свидетелят се виждал всяка седмица, с Г.Д. – веднъж на 2-3 месеца. На
16.08.2010 г. му позвънила Р.Д. и му казала, че от сутринта майка им не е
добре, има силни болки, припаднала. Оплаквала се от подут стомах, слабост,
студена пот. Ищецът позвънил в VІІІ ДКЦ, като търсел личната лекарка на ищцата,
която била и лична лекарка на свидетеля. Разстоянието между жилището и
поликлиниката било 250 м., но въпреки това д-р А. отказала домашно посещение.
След това свидетелят позвънил на тел.
112, за да повика екип на спешна помощ. След посещението Р.Д. му казала,
че поставената от лекаря диагноза била гастрит и че са й сложени
болкоуспокояващи инжекции. На 17.08.2010 г. Р.Д. отново позвънила на свидетеля
и му казала, че майка й вече се оплаква от болки навсякъде, не може да стане от
леглото, стене и повръща. Свидетелят отново позвънил на тел. 112 и повикал
екип. С Л.Д. се чули след посещението на екипа, той го информирал, че според лекаря
всичко е под контрол и го викат за глупости, поставил същите инжекции. Първото
усещане било, че Г.Д. се е поуспокоила, все пак са
идвали лекари. По това време свидетелят бил на работа в Кризисен център на
Външно министерство и бил повикан във връзка с доклад за освобождаване на 2
кораба с български моряци. Свидетелят сочи, че може би още предишната вечер е
трябвало да се осъмни в диагнозата и да се сети, че става дума за перфорирала
язва. Г.Д. предприемала ремонти на жилището, в което живеела с ищците, едва ли
искала да се самоубива. Третото обаждане на свидетеля бил след припадък на Г.Д.,
свидетелят позвънил на тел. 112 и тръгнал към дома на Герана. Докато стигне до
дома продължава да разговаря със сина си и чувал как Г.диша дълбоко и
отривисто. Дъщеря му го посрещнала на входа, но малко преди това синът му го
уведомил, че майка им е починала. Двете деца били пред припадък. Л.Д. му
споделил, че се опитвал да свести майка си чрез изкуствено дишане и сърдечен
масаж. Наложило се свидетелят да потърси помощ за ищците чрез Института по
психология на МВР, д-р Ткато психотерапевт, защото
децата се обвинявали, че не са я спасили. След смъртта на Г.децата се
преместили да живеят при свидетеля в кв. Хаджи Димитър, но било тясно и се
завърнали в дома на майка им в кв. Надежда. Три дена ходел свидетеля да се
грижи за тях, три дни – бабата по майчина линия.
На
поставени по реда на чл. 176 ГПК въпроси Р.Д.Д.
отговаря, че на 17.08.2010 г. при идването му в дома им фелдшерът И. казал, че
е повикан за глупости в двумилионен град, че толкова
млада жена не трябва да лежи в леглото и да се лигави, а да стане и да си гледа
децата. Г.Д. споделила пред И., че вече я боли навсякъде, но не може да уточни
центъра на болката. Фелдшерът казал, че е съгласен с написаното от лекаря
предходния ден, че ще постави инжекция със същите лекарства и й препоръчал да
пие топла вода с мед. Казал, че нищо повече не може да се направи. На въпрос на
Л.Д. към И. дали Г.Д. не следва да бъде закарана в болница той отговорил, че в
момента не му се занимава с глупости. Не е оставил фиш за прегледа. Г.Д., дори
предходните дни да е имала болки, не е споделила с ищците, защото е гледала да
не ги притеснява и сама се оправяла с лекари. Около 9:00-10:00 часа сутринта на
16.08.2010 г. ищцата чула трясък и видяла майка си припаднала до мокрото
помещение. Ищцата й помогнала, завела я до леглото на брат й.
Правни изводи, въз основа на приетите за
установени факти:
Фактическият състав на
гаранционно-обезпечителната отговорност по чл.49 от ЗЗД включва следните
елементи: неправомерно деяние, от лице
или лица, на които е възложено извършване на работа, в резултат на което деяние
и в пряка причинно-следствена връзка от него са настъпили вредоносни последици.
С оглед конкретно заявените от страните в процеса твърдения, ищците следва да
докажат противоправно бездействие – неизпълнено
задължение за осъществяване на спешна диагностика съгласно Наредба № 25/1999 г.
на Министерство на здравеопазването и Правилника за устройство и дейността на
Център за спешна медицинска помощ, да предложат спешна хоспитализация, като
бездействието е довело до смъртта на майката на ищците Г.Д., вследствие на
което същите са претърпели твърдените неимуществени вреди със сочена
продължителност и интензитет.
Ответникът от своя страна дължи да
докаже, че липсва противоправно поведение на негови
служители или, че настъпването на
инцидента се дължи на причини, които не могат да се вменят във вина на негови
служители.
По делото не се спори, че Г.Л.Д.,
родена на *** г., е починала на 18.08.2010 г. от полиорганна
недостатъчност, перитонит, перфорирала язва на дванадесетопръстника. Не се
спори,че по отношение на М.Т. и И.А.И. към 16-17.08.2010 г. е съществувало
трудово правоотношение с ответното дружество, както и че същите са посетили
адреса на Г.Д. в качеството им на служители на ЦСМП, по подаден сигнал на тел.
112.
Съдът, зачитайки влязлата в сила
присъда по НОХД 2323/2017 г. на СГС, изменена с решение № 106/16.03.2018 г. по
ВНОХД № 72/2018 г. на САС, приема М.К.Т.
и И.А.И. да не са изпълнили задълженията си, произтичащи от чл. 14, ал.
1, т. 7 от Правилника за устройството и дейността на ЦСМП – София, како не са
предложили на Г.Д. спешна хоспитализация при състояние, налагащо продължаване
на лечението, както и предаване на пациента в спешното отделение на лебечно заведение за болнична помощ, което задължение е
съответно на чл. 13, и чл. 9, т. 9, б. „а“ от Наредбата. Прието е, че именно
това бездействие е довело до фатален изход, както и че ако който и да било от
двамата е предприел действия, обратни на вменените им нарушения на Наредбата
чрез неизпълнението й, тези действия съвкупно биха представлявали квалифицирана
спешна медицинска помощ и фаталният изход би могъл да бъде избегнат.
Настоящият състав не споделя
възражението на ответната страна, че отговорността на служителите на ответното
дружество, според наказателния съд, се ограничавала до транспортирането на
пациентката до болнично заведение. Макар присъдата да е частично изменена от въззивната инстанция, изводите на решаващия съд
недвусмислено сочат бездействието да не се ограничава до предлагане на
транспорт. Двамата подсъдими са признати за виновни в извършване на
престъпление по чл. 123, ал. 1, пр. 2-ро НК, свързано с изпълнение на дейност
на медицински специалист, съставляваща повишена опасност. Наред с изложеното
присъдата е задължителна и в частта относно противоправния
резултат – настъпилата смърт на Г.Д., която е прието да е в пряка
причинно-следствена връзка с противоправното
бездействие на подсъдимите.
Събраните гласни и писмени доказателства
установяват чрез съдействието на свидетеля Д.Д.
ищците са потърсили съдействие на екип на спешна помощ по повод влошено
здравословно състояние на майка им Г.Д.. Не се спори, че на 16.08.2010 г.
свидетел на изпитваните от Г.Д. коремни болки е ищцата Р.Д., като на 17.08.2010
г. ищецът Л.Д. се е завърнал в дома на майка им от лятна почивка и се е включил
в полагане на грижи за своята майка. По вече изложените съображения за зачитане
на задължителната сила на постановената присъда съдът намира за установено
признаците за спешност на състоянието на Г.Д. да са били налице както на
16.08.2010 г., при посещението на д-р М.Т., така и на 17.08.2010 г., при
посещението на екип, ръководен от И.И.. Прието е
състоянието на пациентката недвусмислено да е сочело нуждата от осигуряване на
спешна медицинска помощ в болнично заведение, като но това състояние не е било
правилно диагностицирано от страна на двамата
служители, респ. поставената диагноза и предписаното лечение се явяват
несъответни. Именно това противоправно бездействие е
причинило смъртта на Г.Д..
Събраните по делото доказателства сочат
ищците да са съпреживели страданието на Г.Д., състоянието й на агония и последвалия
летален изход. Съдът не кредитира показанията на свидетеля И. в частта, в която
сочи да е предложил на Г.Д. транспортиране до болнично заведение поради
спешност на състоянието й. В тази част показанията са изолирани и не кореспондират
на останалия доказателствен материал. Нещо повече,
именно с оглед необходимостта от адекватна и своевременна помощ в периода
16-17.08.2010 г. ищците са търсили съдействие на служители на ответното
дружество. Да се сподели тезата, че както Г.Д., така и ищците, са приели
изразената от нея воля да бъде оставена да умре, е несъответно на двудневните
им опити за осигуряване на лечение, адекватно на нуждите на пациентката.
Не може да се сподели и доводът, че
самите ищци са бездействали и не са транспортирали родителя до болнично
заведение, където спешна помощ да й бъде оказана. Това би означавало преценката
за наличие на спешно състояние да се прехвърли от високоспециализирани
служители на ответното дружество - лекар
и фелдшер, върху пациентката и ищците ( Р.Д. към този момент не е била
навършила пълнолетие). Нещо повече, смисълът от адресиране на тревогите по
повод възприетото състояние на пациентката е последващата
преценка за евентуално заболяване и състоянието на спешност, работещи в сферата
на предоставяне на здравни услуги. На правото на здраве съгласно чл. 52 от Конституцията
кореспондира задължението на съответните специалисти за предоставяне на грижи
във вид и обем, осигуряващи адекватната реализация на това право.
По изложените съображения съдът намира
за установени елементите на фактическия състав на чл. 49 ЗЗД, ангажиращи
отговорността на ответното дружество.
Възражението за съпричиняване
чрез противоправно бездействие на личния лекар на Г.Д.,
формулирано в писмената защита на ответника, не е наведено в отговор на
исковата молба и съдът не дължи разглеждането му, като преклудирано.
По размера на дължимото обезщетение.
Обезщетението
за неимуществени вреди следва да бъде определено от съда по справедливост –
чл.52 от ЗЗД. Това предполага съдът да съобрази характера и тежестта на
увреждането, както и икономическата обстановка в страната към датата на деликта.
Събраните по делото доказателства
установяват, че ищците и Г.Д. са живели в едно домакинство, като помежду им са
съществували отношения на сплотеност, разбирателство, доверие. Не се спори, че Г.Д.
е била лицето, осъществяващо родителските права спрямо Р.Д., която към датата
на смъртта на майка й е била на 17 години. Към този момент Л.Д., 20-годишен, е
бил учащ във висше учебно заведение и Г.Д. го е подпомагала в осигуряване на
издръжка.
Съдът намира, че при определяне на
размера следва да се отчете, че ищците търпят неимуществени вреди не само въз
основа на факта на смъртта на тяхната майка, но и по повод двудневната агония
на Г.Д., на която те са били свидетели. Опитите на ищците да подпомогнат своята
майка в търсенето на адекватно лечение са се оказали неуспешни. Съдът отчита
условията на свръхнатовареност на медицинските
специалисти, посещаващи адреси на лица, търсещи спешна помощ. Това
обстоятелство обаче не изключва необходимостта от подход, основан на коректност
и внимание към търсещия здравна грижа, като на последния не следва да се
вменява вина за неоснователно потърсено съдействие, когато се установи
състоянието да не е изисквало спешност на намесата. Наред с това се установи, че болката от
смъртта на родителя за всеки един от тях е била съпроводена с угризения от
несвоевременно предприети действия по транспортиране на същата в болнично
заведение. Следва да се отчете и че за преодоляване на преживения стрес ищците се
е наложило да търсят съдействие на психотерапевт, като самообвиненията на
ищците за смъртта на майка им и в хода на настоящото производство. Това
обстоятелство само по себе си предполага определяне на обезщетение в по-висок
размер от обичайно присъждането за смърт на родител.
Всички тези обстоятелства са довели до
изключително силно и интензивно негативно въздействие върху психиката на всеки
един от ищците. Като се вземат предвид всички тези обстоятелства, съдът приема,
че справедливо обезщетение за неимуществените вреди от настъпилия инцидент би
била сумата 150 000 лева. Ето защо искът следва да бъде уважен изцяло. При така
изложените мотиви основателна се явява и претенцията за обезщетение за забава в
размер на законната лихва от 39691,68 лв.
По отговорността за разноски:
С определение от 26.03.2013 г. ищците
са освободени от заплащане на държавна такса и разноски по делото. Дължимото адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв. в полза на адв. Н. е в размер 9117.67
лв. общо за двамата ищци, определен върху общия материален интерес.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът
следва да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 12000 лв., както
и 500 лв. – депозит за вещо лице.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Ц.С.М.П.(ЦСМП) – София-град, БУЛСТАТ *******, адрес: гр. София,
бул. *******, да заплати на Л.Д.Д., ЕГН ********** и
на Р.Д.Д., ЕГН **********:
-
на
основание чл. 49 ЗЗД сумата от 150000 лв. за всеки един от ищците, ведно
със законната лихва, считано от 11.03.2013 г. до окончателното изплащане –
обезщетение за неимуществени вреди поради смъртта на Г.Л.Д., настъпила в
резултат от виновно противоправно бездействие на
служители на ответника, както и
-
на
основание чл. 86 ЗЗД – сумата от 39691,68 лв. на всеки един от ищците, съставляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата от 150000 лв., дължимо за периода
17.08.2010 г. – 10.03.2013 г.
ОСЪЖДА Ц.С.М.П.(ЦСМП) – София-град, БУЛСТАТ *******, адрес: гр. София,
бул. ******* да заплати на адв. Л.И.Н. от САК, адрес:
***, на основание чл. 38 ЗАдв. сумата от 9117,67 лв. – адвокатско възнаграждение за първоинстанционното разглеждане на делото.
ОСЪЖДА Ц.С.М.П.(ЦСМП) – София-град, БУЛСТАТ *******, адрес: гр. София,
бул. ******* да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК сумата от 12500 лв. – държавна такса и разноски за първоинстанционното разглеждане на делото.
Решението е постановено при участие на
трето лице помагач на страната на ответника „ДЗИ О.З.“ ЕАД.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна
жалба пред Софийски Апелативен съд.
Председател: