№. 173 / 27.3.2018 г.

Р Е Ш Е Н И Е

 

Гр.Монтана

27.03.2018г.

 

 

В  ИМЕТО  Н.  НАРОДА

 

         РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, Първи граждански състав в публичното заседание н. седми март през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                     

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря Светлана Станишева, като разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВА гр.д. №. 3830 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по предявен иск за определяне местоживеенето н. малолетно дете, упражняването н. родителските права, личните отношения с него и издръжката му с правно основание чл.127, ал.2 от Семейния кодекс.

Ищецът С.П.Б. поддържа, че е баща н. К. С.Б., с ЕГН xxxxxxxxxx, роден н. xxx г., като с ответницата М.М.В. нямат сключен граждански брак. Твърди, че съвместното им съжителство продължава до 21.07.2017 година, когато двамата окончателно се разделят. През периода от раждането н. д. (xxx г.) до раздялата им, ищецът заявява, че полагал грижи за роденото от съвместното съжителство дете, в това число и цялата му необходима издръжка. След раздялата, от 21.07.2017г., д. живее при майката в гр.Монтана. Поддържа, че майката М.В. възпрепятства по всевъзможни начини контактите между него и д. и не му разрешава да взема сина си. Същата се опитвала по всевъзможни начини да ограничава контактите му с д.. От раздялата им ищецът твърди, че е заплащал за издръжка за д. ежемесечно в размер н. 150 (сто и петдесет) лева, превеждани по банков път по банковата сметка н. ответницата. Ищецът заявява, че е отговорен родител, изключително привързан към д. си, много държи н. него и за него е изключително важно да запази тази връзка и занапред, като вижда и общува със сина си. Поддържа, че канил ответницата да подпишат споразумение за родителските права, личния режим н. виждане н. бащата С.П.Б. и д., както и дължимата издръжка, но ответницата не се отзовала н. двете покани. Ищецът заявява, че след постановяването н. определението от 06.12.2017г., с което са определени привременни мерки относно личните контакти между него и д., ответницата не спазва същите, предоставя му д. за по един-два часа, оправдавайки се с режима н. хранене и спане.

Моли съда да постанови решение, с което да предостави упражняването н. родителските права по отношение н. малолетното дете н. майката М.В., да определи местоживеене н. д. при нея, да определи разширен режим н. лични контакти н. д. с бащата, а именно: Първа и трета събота и неделя в месеца да взема К. С.Б. от 09.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя с преспиване, като го връща в дома н. майката. Половината Зимна ваканция, като първата половина през четните години и втората половина през нечетните години (при навършване н. училищна възраст н. д.); Половината Пролетна ваканция, като първата половина през нечетните години и втората половина през четните години (при навършване н. училищна възраст н. д.); Коледа н. четни години и Нова година н. нечетни години; Великденските празници: в четни години - за времето от 10.00 часа в събота /Велика събота/ до 17.00 часа в неделя /Великден/, с преспиване н. д. при бащата; в нечетни години - за времето от 17.00 часа в неделя /Великден/ до 17.00 часа в понеделник /Великден/, с преспиване в дома н. бащата; 30 календарни дни през лятото, които не съвпадат с лятната отпуска н. майката; Да присъства н. рождените дни н. д. и н. рождените дни н. бащата - д. да е при бащата, както и е съгласен да заплаща месечна издръжка в размер н. 150.00 лева, както и да му бъдат присъдени разноските по делото. Към ИМ са приложени писмени доказателства. С ИМ са направени допълнителни доказателствени искания.

В срока по чл.131,ал.1 от ГПК, ответницата М.М.В. xxx, представя писмен отговор н. ИМ и взема становище по предявените искове. Поддържа, че правилно ищецът е посочил, че родителските права следва да бъдат упражнявани от нея и д. К. да живее при нея. Възразява относно поискания от ищеца режим н. лични контакти с д. и дължимата месечна издръжка. Твърди, че поисканият режим е крайно неподходящ с оглед възрастта н. д., бащата до този момент не се е грижил за дете н. такава възраст и няма опит. Освен това твърди, че по никакъв начин не е препятствала контактите н. ищеца с д., но той не го е търсил и не е правил опит за контакти с него. Относно размера н. дължимата издръжка поддържа, че същата съобразена с нуждите н. д. следва да е в размер н. 200.00 лева месечно. Заявява искания за допълнителни доказателства. По същество и в писмена защита поддържа, че по исковете за упражняване н. родителските права относно д. и местоживеене н. д., няма спор между страните и при липса н. спор ищецът няма правен интерес да предявява искове, поради което по тези искове производството следва да се прекрати и да й се присъдят разноски съгласно чл.78, ал.4 ГПК. Относно режима н. лични контакти заявява същия да се осъществява н. територията н. гр.Монтана, д. да пребивава при бащата в определените дни, но без преспиване при него, тъй като не е готов сам да прави преценка кое е най-правилно за д., а относно времето за контакти поддържа, че претенциите са преждевременни и несъобразени с възрастта н. д., което към момента не ползва ваканции и е н. такава възраст, в която изключително много се нуждае от грижите н. своята майка, при което не следва да се отделя от нея за голям период от време. Моли да й бъдат присъдени разноските по делото съгласно приложен списък по чл.80 ГПК. Прави възражение за прекомерност н. адвокатското възнаграждение н. процесуалния представител н. ищеца.

Дирекция “С. п.”, Отдел “З. н. д.”, гр.Монтана е изготвила социален доклад съгласно чл. 15, ал. 6 от Закона за З. н. д.,  в които счита, че и двамата родители притежават необходимите родителски качества и са способни да полагат грижи за отглеждането и възпитанието н. малолетното си дете. Твърдят, че д. има изградена психо-емоционална връзка и с двамата си родители, която не бива да бъде прекъсвана, тъй като е изключително важна за емоциите и развитието н. д..

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдът, след като ги прецени във връзка с доводите и становищата н. страните и съгласно правилото н. чл.235 от ГПК, приема за установено следното:

Безспорно се установява, а и не се спори, че страните са живеели н. съпружески начала, като от съвместното съпружеско съжителство имат родено едно дете К. С.Б., с ЕГН xxxxxxxxxx, роден н. xxx г. Страните живеели в гр.София в жилище, собственост н. родителите н. ищеца, до 21.07.2017г., когато окончателно се разделят. От този момент майката М. и д. К. живеят в гр.Монтана, а бащата остава в жилището в гр.София, където и работи по трудово правоотношение. По горните факти няма спор между страните. Ищецът не възразява родителските права по отношение н. малолетното дете К. да се упражняват от майката, при която следва да бъде определено и неговото местоживеене xxx, като при промяна н. адреса заявява, че следва да бъде уведомен от майката.

Спорните въпроси между страните са относно режима н. лични контакти н. бащата с д., както и относно размера н. дължимата месечна издръжка. 

По делото се събраха многобройни писмени и гласни доказателства, показания н. разпитани свидетели, изготвени са социални доклади от отдел З. н. д. при Дирекция „С. п.” гр.Монтана по настоящия адрес н. д.. 

Установява се, че между родителите са налице влошени взаимоотношения, повлияни от грешки през времето н. съвместния им живот, поведението им след раздялата, което неминуемо оказва влияние и върху контакта н. бащата с д.. От друга страна се установи, че от раждането н. д. до раздялата н. родителите, бащата е полагал грижи за сина си, включително и след раздялата, като е заплащал месечна издръжка в размер н. 150.00 лева, както и между бащата и К. е изградена и съществува психо-емоционална връзка и физическа близост и привързаност. Както в приложените социални доклади се поддържа, че тази връзка следва да бъде насърчавана, не трябва да се прекъсва, като родителите следва да направят анализ н. действията си и да осъзнаят, че водещи са не техните желания и интереси, а интересът н. д.. При преценяване н. фактите и обстоятелствата, имащи значение за спора и за крайния му изход, съдът се ръководи н. първо място от интереса н. д. и неговите индивидуални потребности.

От писмените и гласни доказателства, социални доклади, се установява, че бащата е добър и грижовен родител, изключително отговорен, отнася се с любов и внимание към д., желае да прекарва повече време с него, иска да поеме своята отговорност за възпитанието и отглеждането н. д. си.   

В същото време майката не спазва постановените привременни мерки с определение н. съда от 06.12.2017г., като възпрепятства в известна степен нормалните контакти н. бащата с д., изтъквайки изградения дневен режим н. д., за хранене и спане. В тази насока са показанията н. разпитаните свидетели П. И. Б., Деян И. Вълов, В. Л. и Н. Е., които потвърждават, разпитани в съдебно заседание, че д. не е преспивало до този момент при баща си, както и че не е давано от майката в два последователни дни, събота и неделя, в каквато насока е определението н. съда, с което е определен режим н. лични контакти. В противоречие с тези гласни доказателства са единствено показанията н. свид.В. М., която поддържа в съдебно заседание, че бащата от 02.08.2017г. до 06.12.2017г. не е посещавал дома им, за да види д., като в същото време твърди, че външните врати н. входа н. жилището се отварят с чип. При това положение е очевидно, че няма как бащата да влезе във входа и да посети жилището, в което живее д., без да е зависим от желанието или волята н. противната страна да му отвори. С оглед н. вътрешните противоречия в показанията н. тази свидетелка и противоречията й с показанията н. останалите свидетели, съдът не кредитира нейните показания.

Установи се също, че бащата живее в гр.София в жилище, собственост н. родителите си, където са осигурени нормални условия за живот н. дете. Родителите н. ищеца живеят в собствено жилище в гр.Монтана, където са се осъществявали до настоящия момент контактите между бащата и д.. В това жилище н. родителите н. ищеца се установява, че също има нормални С.-битови условия за отглеждане н. дете, освен това жилището се намира н. близко разстояние от жилището, където живее д. с майката, пеша около 5 до 10 минути.  

Бащата има желание да взема д., за да може да го виждат и неговите родители, баба и дядо н. д., които също желаят да го видят и контактуват с него. Тъй като К. е много малък, за бащата е разумно родителските права по отношение н. д. да бъдат упражнявани от майката М.В., а по отношение н. него съдът да определи максимално широк режим н. лични контакти. Ищецът иска да поеме своята отговорност за отглеждането н. д., да продължава да проявява своите родителски качества и да поеме съответната отговорност при възпитанието н. д.. Потребностите н. д. се възприемат най-добре при непосредственото му отглеждане - така никой от родителите няма да загуби представа от ежедневните нужди н. д., ще може да разбере другия и да оцени положените усилия.

За да участва в изграждане личността н. д. и да упражнява правото си н. контрол, н. родителя, н. когото не са предоставени родителските права, следва да му се предостави възможност да поддържа лични отношения с д., тъй като предоставянето н. д. за отглеждане и възпитание н. другия родител, който упражнява родителските права, предполага неограничен контакт н. д. с него и съвместно местоживеене. Да се определи по-стеснен режим н. лични отношения между баща и син, не би се осигурила пълноценна връзка н. д. с родителя, който не упражнява родителските права и това не е в интерес н. д.. Установи се, че д. е привързано към своята майката и тази взаимна обич следва да бъде съхранена, като се предостави по-разширен режим н. лични отношения с бащата, защото това е в интерес н. д..

Бащата показва своята любов и внимание към сина си, грижовен е. В тази връзка направеното възражение от ответницата, че не е гледал д. до този момент и не е подготвен, не кореспондира с доказателствата по делото. Н. първо място понятието „баща” не е професия, за него не се изисква някаква специална подготовка и познания, такива се придобиват в процеса н. отглеждането и възпитанието н. едно дете. За да стане един мъж добър и грижовен баща не е нужно специално образование, тези качества човек ги притежава и естествено доразвива в процеса н. съзряването и израстването н. децата си, в ежедневните контакти с децата. Н. следващо място дори и да се установява обратното, че няма подготовка, за да се грижи за сина си, което не се доказа, за да се „подготви” бащата трябва да има контакти със сина си, при които срещи и контакти ще го опознава, ще опознава неговите навици, режим н. хранене, н. спане, ще разпознава неговите нужди и потребности. Д. расте и в този процес то се променя, променя навиците си, храненето си, часовете за спане и други в тази насока. В тази връзка са показанията н. свид.П. Б., която обяснява, че и, когато родителите са живеели заедно бащата се грижил за д., като сутрин ставал, вземал го, преобличал го, сменял му памперса, хранел го, за да може майката да си почива. След раздялата н. родителите, когато д. идвало у тях, свидетелката поддържа, че д. е много щастливо, усмихнато, чувства се добре, бащата играе с него, редят кубчета, разлистват книжки, ритат топка, излизат навън, когато е хубаво времето. , като сутрин ставал, вземал го, преобличал го, сменял му памперса, хранел го, за да може майката да си почива. След раздялата н. родителите, когато д. идвало у тях, свидетелката поддържа, че д. е много щастливо, усмихнато, чувства се добре, бащата играе с него, редят кубчета, разлистват книжки, ритат топка, излизат навън, когато е хубаво времето.

По делото се доказа, че не са налице натоварващи пътувания н. д. от Монтана до София и обратно. Личните контакти към момента се осъществяват в гр.Монтана, в дома н. родителите н. ищеца, където има добри битови условия за осъществяване н. личните контакти с д., предвид и ниската му възраст, като няма пречка при израстване н. д. контактите да се осъществяват в гр.София, където също има добри битови условия за д..

Н. следващо място, по делото се доказа по категоричен начин безрезервната готовност н. родителите н. С. да оказват помощ при гледането н. д..

По делото не се доказа, а и обективно не е налице поведение у бащата, което да представлява опасност за здравето, личността, възпитанието и имуществото н. д., което да води до необходимост от ограничаване н. личните контакти.

Правото н. лични отношения не е само право н. родителя, то е право н. д., от което не бива да бъде лишавано. Д. има безспорен интерес от контакта.

Общуването с двамата родители е в интерес н. д.. Най-голямото предимство е даване дължимото н. д. - то да може да се радва н. родителите си така, както преди те да се разделят, да може да е част от света н. всеки от тях вече поотделно, което само би го обогатило.

Интересът н. д. не е имагинерно понятие. От представените по делото писмени доказателства и от свидетелските показания се установиха добри жилищни, битови и други материални условия за д., които ищецът може да осигури по време н. личните контакти с д. си, които са важна предпоставка за отглеждането и възпитанието н. децата. Общуването н. д. с всеки един от родителите съдейства за правилното му отглеждане и възпитание и е в интерес н. д..

Според чл. 8 от ЕКЗПЧОС правото н. личен контакт е фундаментално човешко право. То принадлежи еднакво н. всеки от родителите и н. д.. Не само родителят, д. ще страда от липсата н. контакт с баща си. В този смисъл е безспорен интереса н. д. да поддържа пълноценни лични отношения с родителя, който не упражнява родителските права.

Основополагащ е принципа, изведен в чл. 18 от Конвенцията за правата н. д., за носене от двамата родители н. обща отговорност за отглеждането и развитието н. д., при въздигане н. висшите интереси н. д. в тяхна основна грижа.

По делото останаха недоказани твърденията н. ответната страна, посочени в отговора н. исковата молба, а именно:

Н. първо място, че бащата няма никакъв опит. Напротив, доказа се по категоричен начин от изслушаните свидетели, че до раздялата, ищецът се е грижил наравно с майката за д. си - преобличал го е, къпал го е, сменял е памперси, хранел го е, разхождал го е. Същите грижи полага и към настоящия момент, когато се вижда със сина си.  

Оспорването н. твърдението, че С. е грижовен баща, за какъвто се описва. Ищецът точно, поради загрижеността си като родител, се е опитвал многократно да се свърже с ответната страна, за да види д. си, също така е изплащал месечна издръжка в размер н. 150 лв., а когато майката се свърже с него по телефона за осигуряване н. нещо необходимо за д., той винаги се отзовава.

Възражението, че ответната страна никога не е възпрепятствала контактите н. бащата с д.. Намерението н. майката да възпрепятства личните контакти н. бащата със сина му, се доказаха освен от непротиворечивите показания н. свидетелите по този въпрос, а също така и от представените по делото писмени доказателства - жалби до Районна прокуратура -Монтана, до Агенция за С. п. - отдел „З. н. д." - Монтана, до Държавна агенция за З. н. д. -гр. София и до Агенцията за С. п. - гр. София. Всички жалби са по повод неспазването н. установения с определение н. съда от 06.12.2017г. режим н. лични контакти.

Заявлението, че след фактическата раздяла н. 21.07.2017 г. ищецът не е търсил д. си и не е правил опит да контактува с него - нито по телефона, нито н. живо, се опроверга от всички представени и приети по делото относими по този въпрос писмени и гласни доказателства и доказателствени средства.Установи се, че ищецът многократно е искал да се свърже с майката и след няколкомесечен неуспех е бил принуден да подаде искова молба пред съда за режим н. лични контакти с д. си. Установи се точно от свидетелските показания н. В. М. - майка н. ответницата, че и двете входни врати за входа, в който се намира жилището, в което живее д., се заключват и достъпът до жилището не е свободен, който факт възпрепятства свободното влизане в жилището.

За безспорни, непротиворечиви и достоверни съдът приема събраните писмени доказателства, социални доклада от отдел З. н. д. гр.Монтана. Констатациите са в насока, че между родителите са налице влошени взаимоотношения, които рефлектират върху емоционалното развитие н. д.. И за двамата родители се съдържат данни, че са добри и грижовни, че има изградена психо-емоционална връзка и физическа близост с д., които трябва да бъдат насърчавани и развивани. Не следва да бъде прекъсвана връзката родител- дете, което е от изключителна важност за развитието н. д.  и неговите емоции.

Именно при тези контакти се запазва изградената връзка н. д. с бащата и се надгражда, доразвива. Бащата при тези контакти ще може да опознава сина си и неговите навици, д. ще може да контактува и с другите си баба и дядо, които ще могат да покажат своята любов и внимание към д..

Както се посочи и по-горе в мотивите интересът н. д. изисква да общува и с двамата си родители, поради което и мерките за лични отношения следва да предоставят най-широка възможност за общуване и осъществяване н. пълноценни отношения между д. и родителя, н. когото не е предоставено упражняването н. родителските права.С оглед развитието н. д. във всяка една сфера, пълноценното осъществяване н. лични контакти между него и родителя, който не е носител н. родителската отговорност, следва да бъдат насърчавани и подпомагани както от другия родител, така и от разширения семеен кръг. Родителите следва да насочват д. към развитие н. чувството н. уважение към тях. Бащата няма да упражнява родителските права относно д., но следва да поддържа контакти със сина си, при които да прояви своите родителски качества и да поеме съответната отговорност при възпитанието н. д.. Двамата родители са тези, които следва да контактуват помежду си по отношение цялостното развитие н. своето дете и да вземат решения изцяло в негов интерес. Най-важното за всеки един родител е неговото дете и благополучието му, добро възпитание и образование и отношенията между родителите не следва да влияят н. отношенията им с д..

С оглед н. гореизложеното, съдът намира, че н. ищеца следва да бъде определен режим н. лични контакти с д. К. С.Б., както следва:

1. Първа и трета събота и неделя в месеца да взема К. С.Б. от 09.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя с преспиване, като го връща в дома н. майката.

2. Коледа н. четни години и Нова година н. нечетни години;

3. Великденските празници:

- в четни години - за времето от 10.00 часа в събота /Велика събота/ до 17.00 часа в неделя /Великден/, с преспиване н. д. при бащата;

- в нечетни години - за времето от 17.00 часа в неделя /Великден/ до 17.00 часа в понеделник /Великден/, с преспиване в дома н. бащата;

4. 30 календарни дни през лятото, които не съвпадат с лятната отпуска н. майката;

5. Да присъства н. рождените дни н. д..

6. Н. рождените дни н. бащата - д. да е при бащата.

7. Половината зимна ваканция, като първата половина през четните години, а втората половина през нечетните години, при навършване н. училищна възраст н. д..

8. Половината пролетна ваканция, като първата половина през нечетните години, а втората половина през четните години, при навършване н. училищна възраст н. д..

По въпроса за дължимата месечна издръжка:

По делото се приложени преводни нареждания за периода от м. 09.2017г. до м. 02.2018 г. вкл., от които е видно, че ищецът е заплащал за издръжка за д. ежемесечно сумата в размер н. 150.00 лева, превеждани по банков път по банковата сметка н. ответницата.

Видно от удостоверение, изх. №. 7. г. ищецът получава брутно трудово възнаграждение в размер н. 700 лв.

Ищецът не притежава недвижими имоти. От представеният по делото нотариален акт №. 5., том III, per. №. 1., дело №. 4. от 2017 г. и копие от лична карта н. ищеца, е видно, че жилището, в което живее С.Б. xxx е н. майка му П. И. Б..

Видно от служебна бележка, изх. №. 5. г. издадена от Министерството н. отбраната, ответника М.В. работи в Министерството н. отбраната - гр. София по трудово правоотношение по безсрочен трудов договор №. Р. г. н. длъжност „главен специалист”, като размерът н. брутното й трудово възнаграждение, върху което се е осигурявала към месеца, предхождащ началото н. отпуска по бременност и раждане е 700.00 лева.

Освен това, видно от удостоверение, изх. №. 1.., издадено от Агенцията по вписванията, М.В. притежава поземлен имот, находящ се в гр. Монтана, у. Г. Д. №. 5., с площ от 516 кв.м., ведно със четири сгради построени върху поземления имот, както следва: сграда с площ 62 кв.м., сграда с площ 29 кв.м., сграда с площ 42 кв.м. и сграда с площ 28 кв.м.

Минималната издръжка н. непълнолетно дете, съгласно чл.142, ал.2 от СК е ¼ от размера н. минималната работна заплата за страната. За да се претендира по-голяма сума, зависи от доказателствата, които ще бъдат представени по делото, като трябва да се обосноват: първо - нуждите н. д., при представяне н. относими доказателства (такива не се представиха по делото) и второ - от значение е размерът н. доходите н. родителя, който дължи издръжка.

Нуждите н. лицата, които имат право н. издръжка се определят съобразно с обикновените условия н. живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и всички обстоятелства, които са от значение за случая, а възможностите н. лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация, които са винаги обективни и конкретни. Двамата родители дължат издръжка н. своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите н. всеки от тях поотделно.

Не се доказаха особени нужди н. д., които да водят до по-високи разноски по отглеждането му. В този смисъл се установи, че когато се налага нещо необходимо за д. - пътуване за рутинен медицински преглед, който майката е преценила, че следва да се осъществи в София или закупуване н. каквото и да е, поискано от майката, бащата се отзовава незабавно - взема майката и д. от Монтана и ги кара до София или купува поръчаното от майката и й го изпраща.

В този смисъл, поисканата в исковата молба месечна издръжка в размер н. 150 лв., която ищецът е заплащал и иска да заплаща, е напълно основателна и съобразена н. първо място с нуждите н. д., н. следващо с възможностите н. родителите, трудово възнаграждение н. бащата и н. майката, както и имотното състояние н. майката.

С оглед н. горното месечната сума необходима за издръжка н. малолетното дете К. е в размер н. 250.00 лева, от която бащата следва да участва със сумата от 150.00 лева, а майката със сумата от 100.00 лева, тъй като последната ще полага и непосредствените ежедневни грижи за д.. 

По възражението за прекомерност н. адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца, н. основание чл.78, ал.5 ГПК, съдът намира следното:

Съгласно разписаното в горната разпоредба, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност н. делото, съдът може по искане н. насрещната страна да присъди по-нисък размер н. разноските в тази им част.

Процесуалния представител н. ищеца поддържа, че заплатеното възнаграждение не е прекомерно с оглед конкретния спор, с оглед н. положения фактически труд по процесуално представителство и защита по делото, както и от гледна точка н. обема н. възложените и реално извършени действия за правна защита и съдействие и осъществената от процесуалния представител адвокатска работа.

Съдът намира възражението за прекомерност за основателно. Делото не съставлява правна и фактическа сложност, по същото е проведено едно открито съдебно заседание, в което е приключило събирането н. доказателства и същото е прието за решаване. Установените в Наредба №.1 от 0.. минимални размери н. адвокатски възнаграждения, чл.7 от Наредбата, са за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела, които включват както представителство пред съда, така и събиране н. доказателства и подготовка н. защита. С оглед н. горното, съдът намира, че договореното и заплатено от страната възнаграждение следва да бъде намалено до размер от 500 лева.

При този изход н. делото, ответницата следва да заплати н. ищеца направените от последния разноски по водене н. делото в размер н. 525.00 лева, от които 500.00 лв. адвокатско възнаграждение и 25.00 лв. държавна такса. Ищецът следва да заплати по сметка н. РС Монтана сумата от 216.00 лева ДТ върху размера н. присъдената издръжка, както и 5.00 лв. ДТ в случай н. служебно издаване н. изпълнителен лист.

Водим от горните мотиви ,съдът

 

Р          Е          Ш          И:

 

 

ПРЕДОСТАВЯ упражняването н. родителските права по отношение н. малолетното дете К. С.Б., роден н. xxxг., ЕГН xxxxxxxxxx н. майката М.М.В..

Малолетното дете К. С.Б., роден н. xxxг., ЕГН xxxxxxxxxx занапред да живее при майката М.М.В. xxx.

ОПРЕДЕЛЯ режим н. лични контакти н. бащата С.П.Б. с малолетното дете К. С.Б., роден н. xxxг., ЕГН xxxxxxxxxx, както следва:

1. Първа и трета събота и неделя в месеца да взема К. С.Б. от 09.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя с преспиване, като го връща в дома н. майката.

2. Коледа н. четни години и Нова година н. нечетни години;

3. Великденските празници:

- в четни години - за времето от 10.00 часа в събота /Велика събота/ до 17.00 часа в неделя /Великден/, с преспиване н. д. при бащата;

- в нечетни години - за времето от 17.00 часа в неделя /Великден/ до 17.00 часа в понеделник /Великден/, с преспиване в дома н. бащата;

4. 30 календарни дни през лятото, които не съвпадат с лятната отпуска н. майката;

5. Да присъства н. рождените дни н. д..

6. Н. рождените дни н. бащата - д. да е при бащата.

7. Половината зимна ваканция, като първата половина през четните години, а втората половина през нечетните години, при навършване н. училищна възраст н. д..

8. Половината пролетна ваканция, като първата половина през нечетните години, а втората половина през четните години, при навършване н. училищна възраст н. д..

ОСЪЖДА С.П.Б. да ЗАПЛАЩА н. М.М.В., в качеството й н. майка и законен представител н. д. К. С.Б., роден н. xxxг., ЕГН xxxxxxxxxx месечна издръжка в размер н. 150.00 лева, считано от 01.03.2018г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа й вноска, до настъпването н. законоустановени причини или условия за нейното изменяване или прекратяване.

ОСЪЖДА М.М.В. ДА ЗАПЛАТИ н. С.П.Б. разноските по водене н. делото в размер н. 525,00 лева.

ОСЪЖДА С.П.Б. ДА ЗАПЛАТИ по сметка н. РС Монтана сумата от 216.00 лева ДТ върху размера н. присъдената издръжка и 5.00 лв. ДТ в случай н. служебно издаване н. изпълнителен лист.

РЕШЕНИЕТО подлежи н. обжалване пред Окръжен съд гр.Монтана, в двуседмичен срок от връчването му н. страните.

РЕШЕНИЕТО в частта за присъдената издръжка подлежи н. предварително изпълнение н. основание чл.242, ал.1 ГПК.

 

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: