Р
Е Ш Е
Н И Е
***, 09. 02. 2017 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
***ският
районен съд, І граждански състав, в публичното заседание на втори февруари през
двехиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ТОМОВ
при
секретаря Р.К. като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 7530 по
описа за 2016 година, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 150 от СК.
Настоящото
гражданско дело е образувано по искова молба от непълнолетния И.М.Д. от ***,
със съгласието на неговия баща и законен представител *** Д., против М.И.М. от
с. с. В молбата се твърди, че с влязло в сила решение на ***ския районен съд по
гр. дело № 948/ 2013 год. упражняването на родителските права върху ищеца е
било предоставено на баща му *** Д., а ответницата е била осъдена да заплаща
издръжка в размер на 80 лв. месечно. Твърди се, че ответницата не е заплащала
редовно присъдената издръжка и се е дезинтересирала от ищеца. Твърди се, че
ищецът е на 14 години и е записан в подготвителна група за задължителна
училищна подготовка като ученик в 8б клас в ПГЕХ „***“ ***. Твърди се, че
нуждите на ищеца от облекло, храна и учебни пособия значително са се увеличили.
В заключение ищецът моли съда да осъди ответницата да му заплаща ежемесечна
издръжка в размер на 200 лв. вместо заплащаните понастоящем 80 лв., считано от
датата на подаване на исковата молба. Претендира присъждане
на направените деловодни разноски.
Ответницата М.И.М. *** ангажира становище, че исковата молба е частично основателна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства
и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Безспорно по делото е, че детето И.М.Д., ЕГН **********,
е родено от майка М.И.М., ЕГН **********, и баща *** Д., ЕГН **********.
Безспорно по делото е, че с влязло в сила решение № 987- VI от 31. 05. 2013 год., постановено по гр. дело № 948/ 2013 год. по описа на ***ския районен
съд, е бил прекратен сключеният между М.И.М. и *** Д. граждански брак. Със същото решение е било одобрено постигнатото между
страните споразумение, по силата на което ответницата М.И.М. се е задължила да
заплаща на детето си И.М.Д. ежемесечна издръжка в размер на 80 лв., считано от
влизане в сила на решението за развода до настъпване на законни причини за
изменяване или прекратяване.
Спорен остава въпросът относно това изменили ли са се
условията, при които е определена посочената издръжка, и ако да, увеличили ли
са се възможностите на ответницата да дава по- висока издръжка на детето, както
и каква част от необходимата издръжка следва да поеме всеки от един от
родителите.
Съдът съобрази следните обстоятелства във връзка с
отговора на този въпрос:
Съгласно разпоредбата на чл. 150 от СК при изменение на
обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена или прекратена. В
конкретния случай така визираната предпоставка е налице: от момента на определянето
на предходния размер на издръжката до настоящия момент е изминал период от повече
от три години, през който е настъпила промяна на обстоятелствата, имащи
значение за определяне размера на дължимата издръжка и обуславящи нейното
изменяване, а именно увеличили са се нуждите на детето от храна, облекло и
учебни пособия. Настъпила е съществена промяна и в размера на минималната за
страната работна заплата, на основата на която се определя и минималният размер
на дължимата се на непълнолетните деца издръжка /срв. чл. 142 ал. 2 от СК/.
Видно от приложената справка, издадена от ТД на НАП гр.
Велико Търново, офис ***, че след 08. 07. 2013 год. бащата на ищеца *** Д. няма регистрирани трудови договори. От обясненията на непълнолетното
дете И.М.Д. и показанията на разпитаната свидетелка *** се установява, че
понастоящем ***
Д. работи като шофьор в ***.
Видно от представените с отговора на исковата молба
писмени доказателства с превод на български език, че ответницата М.И.М. е с
влошено здравословно състояние и й е призната степен на инвалидност 24 %,
считано от 10. 05. 2013 год. Установява се, че ответницата фигурира в системата
за социално осигуряване с общо 1 187 дни, като последният й регистриран
трудов договор е прекратен на 31. 08. 2010 год. В хода на съдебното дирене са
представени и доказателства за заболяването на другия син на страните- *** М.Д.-
но според съда това обстоятелство е неотносимо към предмета на спора, доколкото
се касае за пълнолетно лице, по отношение на което задължението за издръжка не
е безусловно, за разлика от това към ищеца. Освен това следва да се отбележи,
че видно от данните по делото това лице е настанено в специализирано
психиатрично заведение, като основната част от средствата за неговата издръжка
се осигуряват от испанската държава, а не от родителите, в частност от
ответницата.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че необходимата
обща издръжка на детето И., което е на 14 години, следва да се определи на 340
лв. От тази сума ответницата М.И.М. следва да заплаща ежемесечна издръжка в
размер на 150 лв., като останалата част от издръжката следва да се поеме от бащата
*** Д., на който е предоставено упражняването на родителските права и който
полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето. При
определяне размера на дължимата се издръжка съдът съобрази възрастта на детето
и неговите потребности, както и обстоятелството, че ответницата е сравнително млад
човек в трудоспособна възраст, който трайно се е установил в *** *** и би могъл
да реализира доходи поне в размер на установената за страната минимална работна
заплата, а от друга страна няма задължения към други ненавършили пълнолетие
лица. Така определеният размер на издръжката се дължи от ответницата, считано
от 11. 10. 2016 год., датата на подаване на исковата молба, като издръжката се
дължи до настъпването на причини за нейното изменяване или прекратяване, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска. За разликата до 200 лв.
предявеният осъдителен иск следва да се отхвърли като неоснователен.
На основание чл. 242 ал. 1 от ГПК следва да бъде
допуснато предварително изпълнение на решението в частта досежно издръжката.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 и 3 от ГПК ответницата следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни разноски по
компенсация в размер на 8, 33 лв. Отделно от това на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати държавна такса по сметка на ***ския
районен съд в размер на 100, 80 лв.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш
И:
ИЗМЕНЯВА на основание чл. 150 от СК определената с решение по гр.
дело № 948/ 2013 год. по описа на ***ския районен съд издръжка, като ОСЪЖДА М.И.М. ***, ЕГН **********, да
заплаща на непълнолетното си дете И.М.Д., ЕГН **********,
със съгласието на неговия баща и законен представител *** Д., ЕГН **********, ежемесечна издръжка в размер на 150 лв.
вместо заплащаните досега 80 лв., считано от 11. 10. 2016 год. до настъпване на
причини и условия за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска, като за разликата до 200 лв. ОТХВЪРЛЯ предявения иск като неоснователен.
На основание чл. 242 ал. 1 от ГПК ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта досежно
издръжката.
ОСЪЖДА М.И.М. ***, ЕГН **********,
да заплати на непълнолетното си дете И.М.Д., ЕГН **********,
със съгласието на неговия баща и законен представител *** Д., ЕГН **********, деловодни разноски по компенсация в размер на 8, 33 лв.
ОСЪЖДА М.И.М. ***, ЕГН **********, да заплати по сметка на ***ския
районен съд държавна такса в размер на 100, 80 лв.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ***ския
окръжен съд в 14- дневен срок от днес.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: