№ 5810
гр. София, 14.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110206464 по описа за 2023
година
за да се произнесе с решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН.
Образувано е по жалба от З. Я. К. чрез адв. Кр. Т. от АК Хасково, срещу
наказателно постановление (НП) № 22-4332-029049 от 14.02.2023 г., издадено
от началник група към отдел „Пътна полиция“ (ОПП) – СДВР, с което на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП)
на жалбоподателя са наложени административни наказания „глоба” в размер
на 200 (двеста) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6
(шест) месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
С жалбата се иска цялостна отмяна на процесното НП като
незаконосъобразно и неправилно, тъй като вмененото на жалбоподателя
нарушение не е доказано от субективната страна с оглед факта, че
жалбоподателят не е бил уведомен за датата на служебното прекратяване на
регистрацията и не е знаел за нея до датата полицейската проверка – 27-
07.2022 г. Сочат се и нарушения на административно производствените
правила, които са ограничили правото на защита на санкционираното лице.
Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38,
ал. 1 т. 2 от ЗАдв.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и
не се представлява. Постъпила е писмена защита от адв. Т., който поддържа
жалбата и моли за отмяна на НП по изложените в нея основания, както и
поддържа претенцията си разноски.
1
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща свой процесуален
представител и не взема отношение по подадената жалба.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, е
процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, както
и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което подлежи на разглеждане
по същество.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
На 27.07.2022 г. около 09:15 часа жалбоподателят З. Я. К. управлявал
собствения си лек автомобил марка и модел „Опел Астра“ с рег. № СВ ****
РВ, в гр. София, по ул. Цветан Лазаров, с посока на движение от ул. Димитър
Пешев към бул. Христофор Колумб. Сещу бл. 284 водачът бил спрян за
проверка от служители на ОПП – СДВР, които установили, че водачът
управлява МПС, дерегистрирано по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП (служебно
прекратена регистрация).
Въз основа на така установеното М.Й.К., на длъжност „младши
автоконтрольор“ при ОПП – СДВР, съставил срещу З. Я. К. акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. № 143976 от
27.07.2022 г. С оглед данните за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК,
материалите от АНП били изпратени на СРП. Била образувана прокурорска
преписка № 51060/2022 г. по описа на СРП, по която с постановление на СРП
от 31.01.2023 г. бил постановен отказ да се образува досъдебно производство
поради несъставомерност на деянието по чл. 345, ал. 2 от НК с оглед липсата
на субективната страна на деянието, доколкото К. не е бил уведомен за
служебно прекратената регистрация на автомобила. Препис от
постановлението, ведно с материалите по преписката, били изпратени на
ОПП – СДВР за преценка реализиране на АНО.
След получаване на постановлението на СРП било издадено
обжалваното НП № 22-4332-029049 от 14.02.2023 г. от началник група към
отдел „Пътна полиция“ – СДВР, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от
ЗДвП на З. Я. К. били наложени административни наказания „глоба” в размер
на 200 (двеста) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6
(шест) месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Наказателното
постановление било връчено на жалбоподателя на 18.04.2023 г., а жалбата
срещу него била депозирана пред наказващия орган на 21.04.2023 г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмените доказателства, приобщени на основание
чл. 283 от НПК към доказателствената съвкупност, които са непротиворечиви
в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от
съда.
Приобщените по делото доказателствени източници, тълкувани
2
поотделно и в своята взаимовръзка, в пълнота сочат на възприетата от съда
фактическа обстановка. Предвид горното и по аргумент от противното от
разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК по-детайлен анализ на
доказателствените материали съдът не дължи да излага.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това
означава, че съдът следва да провери законността, т.е. дали правилно е
приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр.
чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това свое правомощие съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са съставени от териториално и материално компетентни
длъжностни лица, съгласно приложената по делото заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, в изпълнение на
делегираните им правомощия по закон, в кръга на техните функции и по
предвидения в закона ред и форма. Спазени са давностните срокове по чл. 34,
ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Процедурата по връчване на оспореното НП също е
редовно извършена.
Съдът констатира, че е налице процесуално нарушение на чл. 57, ал. 1,
т. 6 от ЗАНН при издаване на НП, което винаги е от категорията на
съществените. В обстоятелствената част на НП като описание на нарушението
е цитирана частично нормата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като се твърди, че
водачът управлява МПС, което не е регистрарано по надлежния ред. Това
твърдение противоречи на изрично посоченото, че управляваният от
жалбоподателя автомобил е бил с рег. № СВ **** РВ, т. е. МПС е
регистрирано с рег. табели с посочения номер. В обстоятелствената част на
НП е посочено още, че МПС е без валидна регистрация по чл. 143, ал. 10 от
ЗДвП (служебно прекратена регистрация), но не е посочено кога и с какъв акт
това се случило, съответно влязъл ли е в сила, от коя дата и т. н. Липсата на
описание на нарушение и посоченото противоречие водят до невъзможност
санкционираното лице да разбере какво нарушение всъщност му се вменява,
което рефлектира върху правото му на защита.
При преценка на правилното приложение на материалния закон съдът
приема, че въпреки обективното установяване на факта, че на посочените в
АУАН и НП време и място жалбоподателят е управлявал МПС, чиято
регистрация е била служебно прекратена на основание чл. 143, ал. 10 от
ЗДвП, то неговата административнонаказателна отговорност е неправилно
ангажирана за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП поради несъставомерност
на деянието от субективна страна.
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени
за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства, които
са регистрирани и са с табели с регистрационни номера, поставени на
3
определените за това места. Тази норма разграничава два състава на
административни нарушения – първият е, когато се управлява автомобил,
който изобщо не е регистриран, а вторият – когато се управлява регистриран
автомобил, на който обаче липсват, не са поставени на съответните места
табелите с регистрационни номера. Видно е от обстоятелствената част на
издаденото наказателно постановление, че административнонаказващият
орган е ангажирал отговорността на жалбоподателя, като текстово е изписал
нарушението по следния начин „управлява МПС, което не е регистрирано по
надлежния ред“, т. е. отговорността е за първия състав, предвиден в нормата
на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП (въпреки липсата на цифрово изражение), а не за
втория (управление на МПС, което е надлежно регистрирано, но на което не
са поставени съответните регистрационни табели).
В случая собственикът на процесния лек автомобил не е изпълнил
задължението си да плати поредна вноска от застраховката „Гражданска
отговорност“, поради което регистрацията на автомобила е прекратена
съгласно правилото на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП – служебно, с отбелязване в
автоматизираната информационна система.
Настоящият съдебен състав приема, че по делото не са налице
безспорни и категорични доказателства, че от субективна страна са
осъществени елементите на състава на административно нарушение по чл.
140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП. Липсват доказателства за субективната страна на
вмененото административно нарушение, предвид обстоятелството, че
автомобилът е бил с регистрационни табели, които не са били отнети от
органите на МВР след вписване на прекратената регистрация.
Обстоятелството, че автомобилът е бил с поставени табелите с
регистрационни номера, е отразено в НП. По делото не се събраха
доказателства, от които да се установи, че жалбоподателят е знаел, че
управлявания от него лек автомобил е с прекратена регистрация и на коя дата
се е случило това, предвид факта, че същият писмено не е бил уведомен за
прекратената регистрация. Ето защо съдът счита, че процесното деяние от
субективна страна не покрива състава на административно нарушение по чл.
140, ал. 1 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е
това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на
държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред. Деянието,
обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено
умишлено или непредпазливо (чл. 7, ал. 1 от ЗАНН). Според приложимите
субсидиарно разпоредби на НК деянието е умишлено, когато деецът е
съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези
последици, а е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването
на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди,
или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги
4
предотврати. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗАНН непредпазливите
деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи.
В административнонаказателното производство тежестта на доказване е
на наказващия орган, който следва по безспорен начин да докаже както
извършването на административно нарушение, така и вината на нарушителя,
което в случая не е сторено. В частност, за състава на вмененото нарушение
по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, чиято съставомерност предполага вина във формата
на пряк умисъл, не са налице годни доказателства. В случая от наличните по
делото доказателства не се обезпечават категорични правни изводи, че
жалбоподателят е знаел, че към конкретния момент - 27.07.2022 г., управлява
лек автомобил със служебно прекратена регистрация. При липса на
интелектуалния елемент на вината не би могъл да бъде формиран и волевият
такъв – отношението към съставомерните последици. Следователно и
изводът на наказващия орган за наличие на виновно поведение се основава
единствено на предположение, обусловено от качеството на жалбоподателя
на водач на моторното превозно средство, поради което този извод не се
споделя като правилен от съда.
С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че в случая
неправилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя З. Я. К., поради което и атакуваното наказателно
постановление следва да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно.
При този изход на производството, основателна е претенцията на
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата /ЗАдв/.
От приложения договор за правна защита и съдействие е видно, че
адвокатската помощ е осъществена безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2
от ЗАдв. Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице
по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв, е установено със закон. Съгласно чл. 38, ал. 2 от
ЗА, когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски,
адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има право на
адвокатско възнаграждение, определено от съда в размер, не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА, което възнаграждение се
присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое право, е
достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и
съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно
на някое от основанията по чл. 38, ал. 1 от ЗА, като наличието на тези
основания не се нуждае от доказване. Посочените предпоставки в случая са
налице, поради което следва да бъде заплатено от ответника адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева, определено по реда на чл. 18, ал. 2, вр.
чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/9.07.2014 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, ал. 2, т. 1, ал. 3 и чл. 63д от
ЗАНН, съдът
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-4332-029049 от 14.02.2023,
издадено от началник група към отдел „Пътна полиция“– СДВР, с което на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на З. Я. К. са наложени
административни наказания „глоба” в размер на 200 (двеста) лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца за
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Столична Дирекция на вътрешните работи към МВР да
заплати на адв. К. А. Т. от АК Хасково адвокатско възнаграждение в размер
400. 00 /четиристотин/ лева за оказана безплатна правна помощ, определено
по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от
АПК пред Административен съд – София - град в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6