ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1531
гр. Пловдив, 07.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно частно
гражданско дело № 20215300503018 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274 и сл., вр. чл.423 от ГПК.
Образувано е по постъпило възражение от „Стойчев и син – ДС“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град П., ул. В.
№11, представлявано от управителя Д. С. С., чрез адв. Г.Б., против заповед
№3082/27.03.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,
издадена по ч.гр.д. №5017/21 г. по описа на РС Пловдив, с която е
разпоредено длъжникът „Стойчев и син – ДС“ ЕООД да заплати на кредитора
„Роял България“ ЕООД, ЕИК *********, следните суми:*********** . лв.,
дължима по проформа фактура №000192/05.09.2018 г. за изпълнени СМР на
обект „гараж“, район Ю., град Пловдив, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от постъпване на заявлението в съда – 22.03.2021 г. до
окончателното погасяване; *** лв. държавна такса и ***** лв. платено
адвокатско възнаграждение.
Твърди се, че на 30.09.2021 г. дружеството получило съобщение
по изпълнително дело №611/21 г. по описа на ЧСИ Петя Николова, с което е
уведомено, че срещу него има издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №5017/21
г. по описа на ПдРС за посочените суми. Със съобщението са уведомени, че е
наложен запор върху всички настоящи и бъдещи вземания по банкови сметки,
депозити, вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети в
„Райфайзенбанк България“ АД и „Прокредит Банк“ АД до размера на
1
задължението по изпълнителното дело. Тъй като дружеството не било
уведомено за съществуването на такова дело, направили справка в ПдРС.
Установили, че издадената заповед за изпълнение била изпратена на адреса на
управление на дружеството, но съобщението било върнато в цялост с
отбелязване, че адресът е посетен на 02.04.2021 г., 09.04.2021 г. и 22.04.2021
г., на адреса се намира студио за красота „Вяра – ММ 2020“ ЕООД и по
сведение на служител няма „Стойчев и син – ДС“ ЕООД на адреса.
Връчителят е отразил, че няма пощенска кутия, не е открит представител и е
залепено уведомление на вратата на посочения офис. С разпореждане от
18.06.2021 г. съдът е приел, че книжата са редовно връчени, а с разпореждане
от 07.07.2021 г. – че заповедта за изпълнение е влязла в сила и е издаден
изпълнителен лист. Счита, че неправилно съдът е приел, че съобщение за
издадената заповед за изпълнение е редовно връчено. Дружеството е ползвало
офис на партерния етаж, но впоследствие се е преместило в ап.2 на първи
етаж на същия адрес. На звънеца до входа е поставена лепенка, указваща, че
офиса се намира на ет.1, ап.2, отбелязване има и на пощенската кутия. Счита,
че книжата са нередовно връчени, оспорва, че посещения е имало на адреса
на отбелязаните от връчителя дати. Не е посочено и лицето – служител на
„Вяра – ММ 2020“ ЕООД. Оспорват твърдението, че е залепено уведомление
на 14.05.2021 г. на вратата на офиса, който дава под наем дружеството, а ако
такова е залепено, някой го е скъсал и дружеството не е могло да бъде
информирано за образуваното дело. Същевременно в адреса на връчване не е
посочен етаж и апартамент, като връчителят е следвало да изследва по –
обстойно сградата и входа, където би се информирал за точното
местоположение на офиса, и че има звънец и пощенска кутия. Допуснато е
процесуално нарушение, тъй като не е пуснат екземпляр от уведомлението в
пощенската кутия на дружеството. Освен това в ТР дружеството е посочило и
друг адрес за кореспонденция с НАП, като съдът е можел да изпрати
уведомление и на този адрес. По този начин заповедта за изпълнение не е
била връчена надлежно и е налице хипотезата на чл.423, ал.1, т.1 от ГПК. При
условията на евентуалност – ако се приеме, че призовкарят е извършил
надлежно връчване чрез залепване на съобщението по чл.47 ГПК, считат, че е
налице хипотезата на чл.423, ал.1, т.3 от ГПК – залепеното уведомление е
било скъсано и дружеството не е могло да узнае за извършеното връчване. По
този начин е било лишено от възможността да оспори вземането, като в
2
определения едномесечен срок от узнаване за заповедта за изпълнение
оспорват вземането на „Роял България“ ЕООД и заявяват, че не дължат
посочените в заповедта суми. Иска се приемане на възражението и делото да
се върне на ПдРС с указания за заявителя да предяви иск за установяване на
вземането си. Цялата дължима сума по изпълнителното дело вече е събрана
от ЧСИ Николова, като вземането е обезпечено изцяло. Същевременно могат
да се причинят непоправими вреди. Ето защо се иска спиране на заповедта за
изпълнение и на изпълнителното дело.
От въззиваемата страна „Роял България“ ЕООД не е постъпил
отговор на частната жалба.
Пловдивски окръжен съд, V граждански състав, след като обсъди
доводите, изложени в частната жалба и доказателствата по делото, намира за
установено следното:
По делото липсват доказателства кога жалбоподателят е узнал за
издадената заповед за изпълнение. Съобщение е връчено от ЧСИ на
30.09.2021 г., поради което се прие, че възражението е подадено в срок. Не е
приложена частна жалба в съответствие с чл.423, ал.1, изр.2 от ГПК.
Разгледано по същество, възражението е неоснователно.
Ч.гр.д. №5017/21 г. е образувано по заявление за издаване на
заповед за изпълнение, подадено от „Роял България“ ЕООД срещу „Стойчев и
син – ДС“ ЕООД за сумата 10215.96 лв. по проф. ф-ра №000192/05.09.2018 г.
за изпълнено СМР на обект „гараж“, р-н Ю., град Пловдив. Изложени са
обстоятелствата, от които произтича вземането, представени са и
доказателства за извършената цесия и уведомяване на длъжника за нея.
Издадена е заповед №3082/27.03.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, като е разпоредено „Стойчев и син – ДС“ ЕООД
да заплати на „Роял България“ ЕООД следните суми: ********** лв., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 22.03.2021 г. до
окончателното погасяване, както и разноски в размер на **** лв. държавна
такса и ****** лв. платено адвокатско възнаграждение.
Изпратеното до длъжника съобщение е върнато цяло, с отбелязани
посещения на 02.04. – 13.54 ч.; на 09.04. – 15.25 ч. и на 22.04. – 15.33 часа,
като е посочено, че на адреса се намира студио за красота „Вяра – ММ 2020“
ЕООД и по сведение на служител няма „Стойчев и син ДС“ ЕООД. Съдията
3
докладчик е разпоредил съобщението да се връчи по реда на чл.47 ГПК.
В изпълнение на дадените указания, на 14.05.2021 г. призовкарят
при РС Пловдив е залепил уведомление на вратата на офиса, който дава под
наем дружеството на адреса. Отбелязано е, че няма пощенска кутия.
С разпореждане №11743/18.06.2021 г. докладчикът е приел, че
връчването на длъжника е редовно, съобщенията да се приложат към делото и
да се считат връчени от 29.05.2021 г.
Въз основа на молба от 05.07.2021 г., с разпореждане
№13238/07.07.2021 г. е разпоредено издаване на изпълнителен лист за сумите
– предмет на заповедта за изпълнение.
Съобщение от ЧСИ Петя Николова за образуваното изпълнително
дело и издадения изпълнителен лист е връчен на дружеството длъжник на
30.09.2021 г. Според приложения към възражението документ (информация
за счетоводен документ – л.12), сумата от ********** лв. е преведена по
сметка на ЧСИ от сметка на длъжника.
Въз основа на така изложените факти, въззивният състав прие, че
възражението е неоснователно. Действително, на дружеството не е връчено
съобщение за издадената заповед за изпълнение, но това се дължи единствено
на действия от страна на дружеството. Същото, видно и от изложеното във
възражението, не е изпълнило задълженията си да посочи точния адрес на
управление в Търговския регистър – не са визирани етаж и апартамент.
Съдът е положил усилията и е изпратил съобщение на адреса,
посочен като адрес на управление. Този адрес е посетен три пъти – на
различни дати, като не е открит представител на дружеството. Нужно е да се
отбележи, че посещенията на връчителите не са безконтролни, а същите се
удостоверяват.
Неоснователни са доводите, че не е посочено лицето, от което са
получени сведенията. Връчителят не разполага с правомощия да изисква
документ за самоличност на лицата, от които получава сведения. Същият е
отразил това, което му е заявено, като е индивидуализирал, доколкото му е
било възможно, лицето, от което е получил информация.
Ето защо се даде вяра на отразеното в невръченото съобщение до
длъжника.
4
Неоснователни са и доводите, че има пощенска кутия – точно в
обратната насока е отразеното от връчителя. Именно това е и причината да не
се остави съобщение в пощенска кутия. Самото съобщение е залепено на
обекта. Голословни са твърденията, че съобщението, дори и да е залепено, е
откъснато от някого.
Колкото до доводите, че има друг адрес, посочен като такъв за
кореспонденция с НАП – за съда не съществува задължение да издирва
адреси на юридически лица. Достатъчно е да се връчи на адреса на
управление на дружеството.
Връчването е станало по реда на чл.47 от ГПК, като е налице
надлежно връчване. Възражението е неоснователно и не следва да се приема.
В този смисъл не следва да се уважава и искането за спиране на
изпълнението, тъй като то е обусловено от приемането на възражението.
Неоснователно е и искането за присъждане на разноски.
Предвид гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ПРИЕМА възражението на „Стойчев и син – ДС“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление град Пловдив, ул. Варшава
№11, представлявано от управителя Д. С. С., против заповед
№3082/27.03.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,
издадена по ч.гр.д. №5017/21 г. по описа на Районен съд Пловдив.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Стойчев и син – ДС“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град П., ул. В.
№11, представлявано от управителя Д. С. С., за спиране на изпълнението на
заповед №3082/27.03.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК, издадена по ч.гр.д. №5017/21 г. по описа на Районен съд Пловдив.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6