Р Е Ш Е Н И Е №235
гр.
Кюстендил,
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание
на втори октомври
през двехиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Мухтийска
ЧЛЕНОВЕ: Ваня Богоева
Евгения Стамова
при секретаря Галина Кирилова
като разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева в. гр. д. № 81
по описа за 2018 г. на КнОС и, за да се произнесе взе предвид:
Адв. Н.Н. *** в качеството му на процесуален представител по пълномощие на Д.
Т. Й. с адрес ***«*** е обжалвал с
въззивна жалба решение № 627/
Постановеният от Районен съд –
Кюстендил съдебен акт се оспорва изцяло и
с него е отхвърлен като неоснователен, предявения от Д.Т.Й. ***, пл.
„Свобода” № 1 иск за заплащане на сумата от 740 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди на притежавания от ищеца лек
автомоболи, марка „Мерцедес”, модел”Ц220ЦДИ” с ДК№ ***, претърпени в резултат на настъпило на
По реда и в срока по чл.263, ал.1 ГПК е подаден отговор от Община Дупница, гр. Дупница, пл. „Свобода” № 1, с който се осопрва въззивната жалба като неоснователна. Изложени са доводи за правилност на обжалваното решение По основателността на жалбата се акцентира, че решението на първоинстанциония съд не страда от визираните в жалбата пороци. Изложени са аргументи обосноваващи разбирането на въззиваемата страна, че по делото е установена правилна фактическа обстановка, включително и относно спорните факти касаещи механизма на увреждането и твърдяното от ответната страна противоправно поведение на ищеца за управляване на автомобила с несъобразена скорост. Относно съставения констативен протокол за ПТП се сочи, че същият не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно самото удостоверено волеизявление, доколкото съставителят не е очевидец на възникването на твърдяното ПТП. Счита, че обжалваното решенине като правилно следва да бъде потвърдено.
КнОС след като прецени становищата на страните, събраните по делото доказателства, включително и заключенията на единичната и тройна съдебно-технически експертизи и след преценка на обжалвания съдебен акт, приема решенинето на ДнРС за неправилно, поради което го отменя и уважава предявения иск за сумата от 740 лева. Съображенинята за това са следните:
От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:
На
- 2 -
уврежданията на дясно разположените две гуми на автомобила. Едната гума била срязана. За случилото се уведомили по телефона ПП и на място пристигналите полицаи съставили протокол. Според показанията на св. Л.при инцидента автомобилът се движел със скорост около 50 км/ч, като уточнява, че не с повече от 50 км/ч.
При пристигането си полицаите съставили констативен протоковл, приет като доказателство по делото и в него посочили, местоположение на произшествието- ул. „Софийско шосе” около № 1 ,както и това, че предна дясна гума е с цепнатина около 3 см на борда на гумата, а на задната гума имало балон / издутина/ с рамери 3/3 см. Другоповреди и други обстоятелства във връзка с инцидента в протокола не са отразени.
Като доказателства по делото са
приети неоспорени от ответника заверени
ксерокопия от фактура № *********/
В първоинстанционното производство е прието заключение на авотехническа експертиза, изготвено от в. л. Л. У.. .л. е приело, че общия размер разходи за отстраняване на посочените повреди по автомобила е сумата от 425 лева, която представлява пазарна стойност. Според в. л. причина за настъпилите увреждания е управляването на автомобила с несъобразена скорост в участъка, в който е станало ПТП.
Във въззивното производство е прието заключение на в. л. инж. Н.В., според което общия размер на сумата необходима за отстраняване на повредите на процесния автомобил е 580, 02 лева, като е посочило стойност на гумите – 150 лева на брой или 300 лева, а приемайки 75% износване е определило стойност 225 лева общо. Според данните по делото при движение на автомобила с около 50 км/ч, водачът забелязва дупката на пътя на около 15 м. от нея и има време да я заобиколи, но не и да спре, а поради наличието на насрещно движещи се автомобили, минава през нея. При удар във въртикалната стена на дупката е възможно да се получат описаните увреждания по двете десни гуми, джантите им, десния носач и трите щанги. Заключението на единичната експертиза е оспорено от въззиваемата страна, поради което е назначена тройна автотехническа експертиза.
От приетото заключение на в. л. инж. Г.И., инж. Й. еличков и инж. Й.П., и поясненинята им дадени в о.с з. се установява, че при данни по делото относно рамерите на дупкатаи скоростта на движение на процесния автомобил, посочени по-горе може да се приеме, че гумата би пропаднала в дупката, а при удар във вертикалната стена биха се получили описаните увреждания по гумите и джантите.При движение на процесния автомобил със скорост 50 км/ч опасната зона е 32 м. и за една секунда автомобилът изминава 13, 88 м. Акцентирано е върху това, че по делото липсват данни към момента на процесното ПТП да е имало поставени пътни знаци или други сигнализации за наличие на дупка на пътното платно опасна за движенинето, при което водачът да я види и предприеме намаляване на скоростта сдо спиране или заобикаляне на дупката. Ако се приеме, че нивото на очите на водача при управление на автообила е е 1, 20 м. от нивото на пътното платно за движение, а дупката с приетите размери 40/35 см. и дълбочина 10 см, водачът би възприел същата като заплаха за безопасността на движение с цялата й дълбочина на разстояние 4, 2 м. преди началото на дупката. Предвид това се приема, че в конкретния случай, когато водачът възприема дупката на пътното платно като заплаха за безопасността на движението с цялата й дълбочина на разстоян не е имал време в конкретната ситуация да я заобиколи или да спре преди дупката поради което попада в нея.
Според заключението на в.л. има причинно-следствена връзка между попадането на автомобила в необозначената и небезопасена дупка и настъпилите по вид и размер повреди по автомобила. В заключението е акцентирано на това, че по делото липсва информация колка и как са деформирани подменените биалетка, кормилна щанга, десен носач и стабилизираща щанга и на основание деформациите да се определи каква сила им е въздействала и при каква скорост на движение на автомобила може да се получи съответната сила за въздействие на получените деформации.Зяключението е подробно мотивирано и изводите са митивирани с асни по съдържание доводи. В. л. са пояснили, че в случая не може да се приеме, че е налице хипотезата за движение с несъобразена скорост. За да има несъобразена скоростводачът следва да е предупреден за наличието на някакво препятствие или оспасност за движението, за каквото предупреждение в случая липсват данни по делото.
С обжалваното решение, при липса на изложени мотиви, само позовавайки се на приетото заключение на в. л. инж. Л.У., първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД за сумата от 740 лева. Решенинето е обжалвано от ищеца.
Въззивната жалба е допустима, като подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, а разгледана по същество е основателна.
Крайният извод на КРС за неоснователност
на предявения иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД , поради това, че не са
налице предпоставки за ангажиране отговороността на ответника за претърпените от ищеца
имуществени вреди – повредите на собствения му автомобил е неправилен.
Ищецът като собственник на увредената вещ – собствения му автомобил
претендира от ответната община горепосочената сума като обезщетение за
претърпените от него имуществени вреди, като твърди, че следва да се ангажира
отговорността на ответника за това, че възложените му по силата на нормативни
актове дейности във връзка с поддържането на общински пътища, включително и
улиците в населените места в състояние осигуряващо безопасното им ползване не
са осъществен, респективно налице е бездействие от страна на лица натоварени с
тези функции, като е съществуващо препятствие на пътя не е отстранено, поради
невъзстановяване на пътната настилка в
процесния участък на възникване на ПТП.
Несъмнено общините са длъжни да изпълняват правомощията си с оглед доброто управление на съответните обществени процеси и да извършват необходимите за постигане на тази цел действия. Предвид това общината не дължи обезщетение, ако чрез свои представители е предприела предписаното от закона действие с дължимата грижа и
-3 -
въпреки това настъпят вреди. Това се отнася и до предписаните й действия касаещи поддържането и ремонт на общинските пътища.. Ако не предприеме действието или го предприеме без служителите й да проявят дължимата грижа, тя отговаря за вредите, настъпили в резултат на неизпълнението.
Съгласно разпоредбата на чл. 167, ал. 1 от ЗДвП, лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок, а съгласно ал. 2, служби за контрол, определени от кметовете на общините, контролират в населените места изправността и състоянието на пътната настилка. Съгласно §6, т. 37 от ДР на ЗДвП, "препятствие на пътя" е нарушаване на целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението. Ето защо и като взе предвид нормата на чл. 11 от ЗОС – че имотите общинска собственост, каквато безспорно са и улиците в населените места, се управляват в интерес на населението в общината, съобразно с разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин, то следва извода, че ответникът като ЮЛ съгласно чл. 14 от ЗМСМА, е пасивно материално легитимиран да отговаря по посочения иск
Съдът счита, че в случая, като е допуснала съществуването на дупки на пътната настилка в процесния участък, Община Дупница не е положила вменената й грижа по закон и с бездействието си противоправно е станала причина за настъпването на вредоносния резултат по отношение на процесния автомобил.
Съдът приема, че в настоящия случай е предявен иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД. Отговорността съгласно тази разпоредба е за чужди действия или бездействия, тя е безвиновна по своя характер и от гледна точка на увредения има обезпечително - гаранционна функция Несъмнено отговорността може да възникне и в резултат на бездействието на натоварените от ответника лица по отношение на изпълнението на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или от характера на работата.
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал.3 от Закона за пътищата общинските пътища са публична общинска собственост, а съгласно нормата на чл. 31 от ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините.
Безспорно се установи и доказа, че пътно транспортното произшествие е настъпило на територията на гр.Дупница, в процесния участък на горепосочената улица.
Безспорно се установи и, че причина за настъпване на пътно транспортонто произшествие с процесния автомобил е наличието на препятствие на пътното платно изразяващо се в дупка на пътното плътно при което е увреден лекият автомобил.
По делото е разпитан свидетел, който е очевидец на възникването на ПТП и последвалите след това действия пъ подаване на сигнал за случилото се и съставянето на Констативния протокол описан по-горе. От показанията му се установява, че произшествието е възникнало в резултат на преминаване на автомобила през необозначената и необезопасена дупка. Свидетелят Л.дава показания и за видимите щети по автомобила / увредените предна и задна десни гуми и естеството на увдреждане на всяка от тях, както и джантите/, както и за механизма на движение Сщият е категоричен, че шофьорът на лекия автомобил се е движил със скорост от около 50 км/ч.
За това, че в този участък от пътя е имало дупка, респективно за размерите й сидетелства и разпитания свидете Дишов, който именно е съставил и подписал Констативния протокол. И именно тези му показания – за наличието на дупка, за това, че същата не е обозначена и обезопасена същият свидетелства на база личните си възприятия и тези обстоятелства е отразил и в протокола, обстоятелство изрично заявено от него.
Основният спор между страните касае съществуването на една от предпоставките обуславяща уважаване на иска, а именно наличчието на причинно-следствена връзка на причинените материални щети като имуществени вреди и поведението на ответната община. също така спорен е и въпросът относно механизма на възникване на сочените увреждания на адвотомобила извън тези касаещи десните гуми и джанти. В хода на делото ответникът прави различни оспорвания и възражения, отричайки конкретната и твърдяна от ищеца причина за възникване на ПТП, механизма на възникване, горепосочената причинно-следствена връка и размера на щетите. Първоначлно що се касае до причината за възникванена ПТП е отрачено дори съществуване на дупка в процесния участък от пътя. Както вече бе изяснено наличието на препятствие на пътя е безспорно установено от устните доказателства и Констативния протокол, който в тази си част / относно наличието на дупка и параметри/ се ползва с обвързваща доказателствена сила.
В доказателствена тежест на ответника е да установи своевременно релевираното с писмения отговор възражение за съпричиняване. В хода на производството същият не е ангажирал доказателства в тази насока. Не се установи автомобилът да се е движил със скорост, която не му е позволявала своевременно да забележи дупката на пътното платно. По делото не са събрани никакви доказателства установяващи твърдението на ответника, че ищецът е управлявал автомобила си с неразрешена и несъобразена скорост. Не се установи и твърдението му, че настъпването на повредите извън тези касаещи гумите и джантите е управляването на автомобила с превишена скорост.Приетото в първоинстанционното производство заключение не може да бъде кредитирано.Преди всичко то е необосновано и не ставя ясно на база какви обстоятелтва и норми в. л. дава заключение за невъзможност повредите да възникнат при управляване на автомобила с със сочената скорост от 50 км/ч.
От приетите във въззивното производство заключения на единичната и тройна експертизи, които са безпротиворечиви относно основните релевантни за решаване на спорния въпрос изводи се установява, че дупката не е можела да се види в участъка от разстояние преди нея, в който ищецът да я види и спре, респективно заобиколи. Именно поради това следва извод за това, че за водача е било обективно невъзможно да я избегне.
От заключенията на тези експертизи е установено и, че твърдените от ищеца повреди е възможно да настъпят при преминаване на процесния автомобил през необезопасената дупка и твърдяната от ищеца скорост от 50 км/ч. В този смисъл и по така поставения въпрос заключението на тройната автотехническа експертиза е подробно аргументирано, ясно и разбираемо, пояснено и в о.с.з.
Както вече бе посочено относно условията, при които е възникнало ПТП, начина на управление на автомобила и скоростта, включително данни се съдържат в свидетелските показания на св. Л.и същите не саопровергани от останалите събрани по делото доказателства, без да се взема предвид Констативния протокол, който надлежно е оспорен от ответната страна. Същият има обвързваща доказателствена сила само за фактите, осъществени от или в присъствието на съответното длъжностно лице. За самият механизъм на пътно-транспортното произшествие, описан в протокола, същият не се ползва с обвързваща доказателствена сила, тъй като произшествието не е било реализирано в присъствие на неговия съставител.
- 4 -
По изложените съображения, съдът приема за установена причинно-следствената връзка между настъпилите вреди на автомобила и механизма на соченото от ищеца ПТП, т.е нарушена пътна настилка поради наличичето на дупка, препятствие несвоевременно отстранено, а и необозначено и необезопасено. през която процесният автомобил е преминал по време на движение и която е станала причина за настъпване на произшествието
Съдът намира, че ответникът следва да възмезди ищеца за всички сочени от него материални щети и описани по-горе, като относно гумите и джантите и възникналите по тях увреждания следва да се имат предвид гласните доказателства. Относно останалите повреди следва да се имат предвид неоспорените събрани писмени доказателства – приетите по делото фактури, неоспорени по надления ред.В последните са отразени вида и количеството на увредените части от процесния автомобил, извършените ремонтни дейности и тяхната стойност. Относно двете гуми данни за стойността на същите се съдържат в заключението на в. л. инж. Н.В..
Съгласно разпоредбата на чл. 167, ал.2, т.1 от ЗДвП службите за контрол, определени от кметовете на общините контролират населените места на общините изправността и състоянието на пътната настилка и пътните съоръжения. В настоящия случай от бездействието на Община Дупница и по-конкретно неизпълнение на възложените от нея функции на съответните натоварени с тази дейност лица по отношение на обезопасяването и сигнализирането неизправноста на пътното съоръжение – наличието на дупка на пътното платно са последвали материали щети в патримониума на собственика на МПС
В настоящият случай предявеният иск е за обезщетяване на вреди, произлезли от виновно не изпълнение от страна на длъжностни лица работещи в община Дупница на нормативно установеното задължение за поддръжка на пътя и осигуряване на най-добри условия за удобен и безопасен транспорт по улица – собственост на ответника с намиращата се на нея необезопасен участък от пътя. Този вид отговорност е обективна, безвиновна, достатъчно е да се докаже бездействието от страна на служители на ответника и факта, че вредите са настъпили в следствие на бездействието – несигнализирането и необезопасяването на дупката.
Следователно претендираната главница от 740 лева., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди следва да бъде заплатена от ответника. Искът с правно основание чл. 49 от ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Доколкото се касае до парично задължение
за обезщетяване на вреди от непозволено увреждане за вредите от забава в
изпълнението му се дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва
съгласно чл. 86 от ГПК, считано от датата на увреждане –
С оглед на изложеното решението на ДнРС, с което искът с правно основание чл. 49 от ЗЗД и претенцията за обезщетение за забава в размер на законната лихва са отхвърлени е неправилно и следва да бъде отменено и искът уважен..
Предвид основателността на иска и въззивната жалба на въззивника се дължат разноски по водене на делото в първоинстанционното производство в размер на 510 лева, от които: 50 лева заплатена д. т., разноски за призоваване на свидетел- 20 лева,300 лева заплатено адвокатско възнаграждение и 140 лева за възнаграждение на в.л., както и се дължат разноски по водене на делото във въззивното производство в размер на 525 лева, от които 25 лева заплатена д. т., 350 лева заплатено адвокатско възнаграждение и 150 лева за възнаграждение на в. л.
Неоснователно е направеното във
въззивното производство за прекомерност на заплатеното от въззивника адвокатско
възнаграждение. по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Заплатеното за въззивната
инстанция адвокатско възнаграждение от въззивника е в размер на 350 лева, а
минималният размер на адвокатското възнаграждение определен съгласно чл. 7, ал.2,
т. 1 от Наредба № 1 /
Воден от горното, КнОС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 627/
ОСЪЖДА Община Дупница, гр.
Дупница, пл. „Свобода” № 1 да заплати на Д. Т. Й. с адрес ***«*** сумата от 740
лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди причинени на
собствения му автомобил марка „Мерцедес”, модел”Ц220ЦДИ” с ДК№ ***, при настъпило на
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: