Определение по дело №350/2020 на Административен съд - Хасково

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

29.05.2020 г., гр.Хасково

 

Административен съд – Хасково, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

Съдия: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева

адм. дело № 350 по описа на съда за 2020 г.

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 256 от АПК.

Образувано е по искова молба, депозирана от П.Т.З. ***, с искане да бъде задължен Общински съвет - Хасково да предприеме мерки за служебно уреждане на правните последици, възникнали от Решение № 295/24.04.2018г. по адм.д. № 1306/2017г. на Административен съд – Хасково, в сила от 06.12.2019г., потвърдено с Решение № 16088/27.11.2019г. по адм.д. № 7267/2018г. на ВАС, с което били отменени разпоредбите на чл. 33, ал. 2 в частта: или определено от него длъжностно лице, и § 5 от Наредба за обществения ред при използване на пътни превозни средства и осигуряване на безопасността на движение на територията на Община Хасково, приета с Решение № 155/23.07.2004г. на Общински съвет – Хасково.

Ищецът твърди, че Общински съвет – Хасково не изпълнил задълженията си по чл. 195, ал. 2 от АПК да уреди служебно правните последици в тримесечен срок от влизане в сила на съдебното решение. Посочва още, че бил правоспособен водач на МПС и много често управлявал автомобил на територията на община Хасково. Запознавайки се с текста на оспорената част от наредбата, която уреждала некомпетентни лица да издават наказателни постановления и да определят щетите от нарушението, изпитал силно чувство на несъгласие, терзание и безпокойство, поради което подал жалба по адм.д. № 1306/2017г. по описа на Административен съд – Хасково, като оспорената разпоредба била прогласена за нищожна. В случая ответникът бил длъжен да приеме решение за обезщетяване на всички потърпевши лица, в това число и ищеца, за нанесените им имуществени или неимуществени вреди през времето, когато действала порочната разпоредба – от 23.07.2004г. – 06.12.2019г., което не било сторено.

С оглед на така изложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да задължи Общински съвет – Хасково да предприеме мерки за служебно уреждане на правните последици за времето, когато са действали разпоредбите на чл. 33, ал. 2 в частта: или определено от него длъжностно лице, и § 5 от Наредба за обществения ред при използване на пътни превозни средства и осигуряване на безопасността на движение на територията на Община Хасково, като изрично му бъде определен срок за това. Моли за присъждане на направените деловодни разноски.

В депозирано по делото от Таня Захариева – председател на Общински съвет – Хасково писмено становище, придружаващо административната преписка, се посочва, че предявеният иск е неоснователен. Действието на влязлото в сила съдебно решение било за в бъдеще. Нормата на чл. 195, ал. 2 се прилагала, когато се откривала празнота в съответните правоотношения, която трябва да бъде преуредена или при обратно влизане в сила на подзаконовия нормативен акт, който бил отменен със съдебното решение.

Като взе предвид становищата на страните и представените по делото писмени доказателства, съдът намери, че подадената от П.Т.З. искова молба, във връзка с която е образувано настоящото производство, е процесуално недопустима по следните съображения:

С Решение № 295/20.04.2018г., постановено по адм. д. № 1306/2017г. по описа на Административен съд – Хасково, влязло в законна сила на 06.12.2019г., по жалба на С.А. С.от гр.Хасково, към което оспорване на основание чл. 189, ал. 2 от АПК е присъединен и П.Т.З. ***, са отменени чл. 33, ал. 2, в частта на текста: „или определено от него длъжностно лице“ и § 5 от Допълнителните разпоредби от Наредба за обществения ред при използване на пътни превозни средства и осигуряване безопасността на движението на територията на община Хасково. Тези текстове касаят съответно от кого се издават наказателните постановления за предвидените в Глава шеста от същата наредба административни нарушения,  както и възможността размерът на причинените от нарушителите щети при извършване на нарушение да се определят от актосъставителя и да се вписват в наказателното постановление. Решението е оставено в сила с Решение № 16088/27.11.2019г. по адм.д. № 7267/2018г. на ВАС.

Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 2 от АПК, правните последици, възникнали от подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен или е отменен като унищожаем, се уреждат служебно от компетентния орган в срок не по-дълъг от три месеца от влизането в сила на съдебното решение. Предметното съдържание на понятието „правни последици“ е разтълкувано в Тълкувателно решение № 2 от 27.06.2016г. на ВАС по т.д. № 2/2015г., в което е прието, че това понятие включва преценка за валидността на правоотношенията, възникнали в периода от приемането до отмяната на подзаконовия нормативен акт, респективно обявяването му за нищожен; преценка за правата, придобити, изменени или погасени въз основа на него и преценка на обезщетението (на имуществени и неимуществени вреди) за нарушени права от прилагането му.

По силата на чл. 256, ал. 1 от АПК (в приложимата редакция ДВ, бр. 77 от 2018г., в сила от 01.01.2019г.), бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове. В чл. 256, ал. 2 от АПК е уредено оспорването при неизвършване на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, в 14-дневен срок от подаване на искане до органа за извършването му. Анализът на нормите показва, че се отнасят за фактически действия, включително приравнените на индивидуални административни актове (чл. 21, ал. 4 от АПК) и административните услуги по § 1, т. 2, б. „в –д“ от Закона за администрацията, които се дължат по силата на закон от административния орган, съответно без или след сезиране, и които не са осъществени и към датата на подаване на иска.

Процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск и в двете хипотези на чл. 256 от АПК е наличие на правен интерес от търсената защита, изразен в нарушени или застрашени права, свободи и интереси на ищеца, като целта е това нарушение да бъде преустановено и да се извърши предписаното от закона действие. В настоящия случай обаче в исковата молба не се твърдят факти нито за възникнали правоотношения между страните въз основа на отменените разпоредби от нормативния административен акт, нито за произтекли неуредени правни последици. Липсват и твърдения за факти, сочещи задължение за фактическо действие, дължимо на ищеца по силата на закона, чието извършване да е поискано, но в 14-дневен срок от подаване на искането да не е престирано от органа. Данни и доказателства за такива факти не се съдържат и в адм. д. № 1306/2017г. по описа на Административен съд - Хасково. Отразеното в исковата молба, че ищецът изпитал чувство на несъгласие, терзание и безпокойство от възможността да бъде засегнат от тези разпоредби и това го мотивирало да оспори същите, е твърде общо и хипотетично, страда от липса на всякаква конкретика и не е от такова естество, че да доведе до обосноваване на правен интерес за него като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на настоящото съдебно производство. Правният интерес от исковата защита не може да се изразява в хипотетичната възможност от засягане на права, свободи и интереси в един минал момент, без да е налице каквото и да било позоваване на конкретно нарушено материално право. Съдът не може да замести волята на ищеца или да я тълкува, особено когато липсва изискуемо за очертаване предмета на спора изложение на конкретни и относими обстоятелства.

С оглед на така изложеното, съдът намира, че исковата молба на П.Т.З. е недопустима за разглеждане по същество, поради липса на правен интерес от оспорването, за която процесуална предпоставка съдът е длъжен служебно да следи, и същата следва да се остави без разглеждане, а образуваното производство по делото да се прекрати.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на П.Т.З. да бъде задължен Общински съвет - Хасково да уреди правните последици, възникнали от отмяната с Решение № 295/20.04.2018г., постановено по адм. д. № 1306/2017г. по описа на Административен съд – Хасково, влязло в законна сила на 06.12.2019г., на разпоредбите на чл. 33, ал. 2, в частта на текста: „или определено от него длъжностно лице“ и § 5 от Допълнителните разпоредби от Наредба за обществения ред при използване на пътни превозни средства и осигуряване безопасността на движението на територията на община Хасково

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 350/2020г.  по описа на Административен съд – Хасково.

Определението може да бъде обжалвано пред ВАС на РБ в 7-дневен срок от връчването му на страните.

Препис от определението да се връчи на страните.

 

                                                                       СЪДИЯ: