№ 2360
гр. София, 26.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на десети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело №
20211100510022 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение № 20111673 от 10.05.2021 г., постановено по гр. д. №
53990/2018 г. на СРС, ГО, 151 състав, е признато за установено по реда на
чл.422 ГПК, че Г. К. К. дължи на „Т.С.“ ЕАД, на основание чл.79, ал.1,
предл.1 ЗЗД вр. с чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 363, 88 лв.,
представляваща стойност за доставена топлинна енергия през периода
м.02.2015 г. – м.04.2017 г. в топлоснабден имот – апартамент № 23, находящ
се в гр. София, ж. к. „******* аб. № 266702, сумата от 39, 59 лв.,
представляваща стойност на услугата за дялово разпределение, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК
- 01.02.2018 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 76, 26 лв. –
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия и сумата от 7, 48 лв. –
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
16.09.2015 г. – 22.01.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 7494/2018 г. по
описа на СРС, 151 състав. Исковете за главница за доставена топлинна
енергия и дялово разпределение са отхвърлени над уважения до пълния
предявен размер от 442, 91 лв. и за периода м.05.2014 г. – м.01.2015 г.
Ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 вр. ал.8
ГПК, сумата от 365, 68 лв. - разноски в исковото и сумата от 64, 53 лв.
разноски в заповедното производство. Ищецът е осъден да заплати на
ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сторените от него в исковото
производство разноски за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. в размер на 41, 87 лв.
1
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач „Т.С.“
ЕООД.
Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която са уважени
предявените искове за лихва за забава, е депозирана въззивна жалба от
ответника Г. К. К.. Излага съображения, че решението в обжалваната част е
неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Счита, че не дължи лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение, тъй като по отношение на нея липсва предвиден срок
за плащане от страна на потребителя, поради което длъжникът изпада в
забава едва след покана, съгласно чл.84, ал.2 ЗЗД, а такава в случая липсва.
По отношение на лихвата за забава върху главницата за топлинна енергия
решаващият съд не е съобразил, че за част от исковия период са действали
Общите условия на ищеца, регламентиращи задължение за публикуване на
фактурите на интернет страницата му, предвид което за половината от
претендираната сума не е настъпила изискуемостта на вземанията за
главница. Излага съображения, че клаузите от Общите условия на ищеца в
чл.33, ал.1 и ал. 2, одобрени с Решение ОУ -02/03.02.2014 г. на КЕВР, в сила
от 12.03.2014 г. са нищожни респ. неравноправни по смисъла на ЗЗП. Моли
съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли изцяло
предявените искове за лихва за забава за забава върху главницата за дялово
разпределение и за част от претендираната лихва за забава върху главницата
за топлинна енергия, когато в сила са били Общите условия на ищеца от 2014
г. Претендира направените по делото разноски, както в настоящото
производството, така и в исковото.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната
жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД. С молби от 03.11.2021 г. и 12.04.2022 г. моли
съда да остави без уважение депозираната въззивна жалба и да потвърди
обжалваното решение, като му присъди сторените по делото разноски,
включително юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Третото лице – помагач на ищеца „Т.С.“ ЕООД, не е депозирало в
срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор на въззивната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235,
ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно
съединени положителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с
чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че Г. К. К. е
бил клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1
от ЗЕ, за топлоснабден имот – апартамент № 23, находящ се в гр. София, ж. к.
„*******, аб. № 266702, като му дължи сумата от общо 566,24 лв., от която:
482,50 лв. - главница за доставена топлинна енергия за периода м.05.2014 г. –
м.04.2017 г. и 83,74 лв. –лихва за забава върху нея за периода 16.09.2015 г. –
22.01.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на вземането. Във връзка с подадено на 01.02.2018
г. заявление, по ч. гр. д. № 7494/2018 г. на СРС, 151 състав, е постановена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за дължимите суми, срещу която в
срока по чл.414 ГПК ответникът е депозирал възражение. Ищецът претендира
2
установяване на вземанията му, предмет на издадената заповед за изпълнение,
както и сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата
молба ответникът Г. К. К. оспорва предявените искове. Твърди, че не е
потребител на топлинна енергия и оспорва между него и ищеца да са налице
облигационни правоотношения. Оспорва до имота му е доставяна топлинна
енергия, както и извършеното дялово разпределение. Оспорва и дължимостта
на лихва за забава, като счита, че изискуемостта не е настъпила. Поддържа, че
клаузи от Общите условия на ищеца от 12.03.2014 г., а именно чл.33, ал.1 и
ал. 2 са нищожни, тъй като съдържат неравноправни клаузи. Прави
възражение за изтекла погасителна давност на претендираните от ищеца
вземания. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените
искове, като му присъди сторените по делото разноски.
На 01.02.2018 г. „Т.С.“ ЕАД е депозирала пред СРС заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Г. К. К. за сумата от
482, 50 лв. – главница, както и 83, 74 лв. – мораторна лихва за периода
16.09.2015 г. – 22.01.2018 г. В т.12 от заявлението е пояснено, че длъжникът е
ползвал доставена от ищеца топлинна енергия за периода м.05.2014 г. –
м.04.2017 г., който включва дължимата сума за реално потребена енергия
отразена в общи фактури № **********/31.07.2015 г. , №
**********/31.07.2016 г. и № **********/31.07.2017 г. за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ж. к. „*******, ап. 23, аб. № 266702. Посочено е, че
дължимите суми са, както следва: за неизплатена топлинна енергия 442, 91
лв. - главница и 76, 26 лв. - лихва, а за дялово разпределение: 39, 59 лв. -
главница и 7, 48 лв. - лихва.
С разпореждане от 21.02.2018 г. по ч. гр. д. № 7494/2018 г. на СРС,
151 състав, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е
присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски в
размер на 25 лв. -държавна така и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК е депозирано възражение от длъжника,
с което оспорва вземанията по издадената заповед за изпълнение.
В срока по чл.415, ал.4 ГПК ищецът е предявил искове за
установяване на вземанията си по исков ред.
Видно от представения договор за продажба на държавен недвижим
имот по реда на Наредбата за държавни имоти, въз основа на заповед № ДИ –
03-192/89/07.07.1989 г. на председателя на ИК на ОбНС „Връбница“, на
24.08.1989 г., Г. К. К. и Р.Г. К. са купили следния недвижим имот,
собственост на държавата: апартамент № 23, находящ се в гр. София, ж. к.
„*******, състоящ се от: три стаи, , кухня и обслужващи помещения, със
застроена площ от 92,16 кв. м, заедно с избено помещение № 23 с площ от 4,
63 кв. м и 1, 209 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж
върху мястото.
Приложено е и писмо изх.№ Л-898/22.07.2015 г., съгласно което
Столична община, район „Връбница“ уведомява „Т.С.“ ЕАД, че на името на Г.
К. К. има договор за покупко – продажба от 24.08.1989 г. за процесния
апартамент № 23.
Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на
собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. София, ж. к.
„******* от 01.08.2002 г., етажните собственици са взели решение да се
3
сключи договор с „Т.С.“ ЕООД, което дружество да извършва дялово
разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на етажна
собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици,
които с подписите си са удостоверили горното решение.
На 30.08.2002 г. е сключен договор № 3229 между „Т.С.“ ЕООД и
етажната собственост с адрес: гр. София, ж.к. „******* , по силата на който
дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за
регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да
изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални
изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни
след предоставяне на информация от „Т.С.“ ЕАД за показанията на топломера
за отчетния период.
Пред СРС е ангажиран договор № УN94/01.11.2007 г., сключен
между „Т.С.“ ЕАД – възложител и „Т.С.“ ЕООД – изпълнител, при общи
условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната
енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил
на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в
сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията
на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г.,
срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното
възнаграждение.
По делото са ангажирани нотариално заверени копия на констативни
протоколи за дължимите суми за топлинна енергия за периода м.05.2014 г. –
м.04.2015 г.
От заключението на вещото лице инж. Б.В.-Т. по изслушаната
съдебно - техническа експертиза, което съдът възприема като компетентно
дадено, се установява, че количеството топлинна енергия за абонатната
станция на адрес гр. София, ж.к. „******* се отчита по показанията на общия
топломер, монтиран в абонатната станция от служители на „Т.С.“ ЕАД всеки
месец по електронен път чрез преносим „терминал“ в 00.00 часа на първо
число на месеца. Технологичните разходи са изчислени съгласно методиката
и формулите, установени с Наредбата за топлоснабдяването, като са
приспаднати от постъпилата в абонатната станция енергия. Дяловото
разпределение е извършвано от „Т.С.“ ЕООД. Извършените измервания в
абонатната станция, начисления по фактури, дялово разпределение и
остойностяване на потребената топлинна енергия за имота е в съответствие с
изискванията на действащата Наредба за топлоснабдяването и цените на
топлинната енергия за процесния период. Вещото лице е установило, че в
процесния имот не е имало монтирани отоплителни тела респ. и
топлоразпределители, както и, че не е ползвана топла вода. Начислявана е
топлинна енергия само за сградна инсталация, което е извършено съгласно
методиката за дялово разпределение към действащата наредба за
топлоснабдяването. За периода 01.05.2014 г. – 31.01.2015 г. сумата за
изразходвана топлинна енергия е установена от вещото лице в размер на 79,
04 лв., а за периода 01.02.2015 г. – 30.04.2017 г. е в размер на 363, 88 лв.
Разликата от фактурираните суми по прогнозни данни и изравнителните
сметки за периода 01.02.2015 г. – 30.04.2017 г. е в размер на 77, 33 лв. За
4
исковия период, след изготвяне на изравнителните сметки, е имало сума за
възстановяване в размер на 115, 95 лв., представляваща разлика от
фактурираните суми по прогнозни данни и изравнителните сметки, подадени
от фирмата за дялово разпределение). Общият размер на дължимите суми от
абоната за топлинна енергия за сградна инсталация за периода 01.05.2014 г. –
30.04.2017 г. възлиза на сумата от 442, 92 лв. Вещото лице е установило, че
общият топломер в абонатната станция е преминал изискуемите
метрологични проверки на всеки 2 календарни години, както следва на
23.10.2013 г., 13.06.2015 г. и на 07.06.2017 г.
С определение от 18.10.2021 г., постановено в настоящото съдебно
производство, след служебно изискана справка от Национална база данни
„Население“, на основание чл.227 ГПК е заличен ответникът по делото Г. К.
К., починал на 14.06.2021 г. в хода на висящия процес, като са конституирани
законните му наследници АНТ. Г. М., ЕГН **********, Д. Г. К., ЕГН
**********, Г. Г. К., ЕГН **********, Р. Г. К., ЕГН ********** – дъщери и
К.Г. К., ЕГН ********** – син.
С определение от 22.03.2022 г. е допуснато предоставянето на
правна помощ на ответниците от служебен защитник от САК.
С определение от 07.04.2022 г., съдът е назначил адв. Б.Й. за особен
представител на АНТ. Г. М., Д. Г. К., Г. Г. К., Р. Г. К., и К.Г. К., на основание
чл.47, ал.6 ГПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда
от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по
същество, жалбата е частично основателна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.
В предмета на делото е включен установителен иск, предявен от
кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, при направено възражение от длъжника в срока
по чл.414, ал.2 ГПК, в рамките на установения в чл.415, ал.4 ГПК срок. Целта
на ищеца е да се установи със сила на присъдено нещо спрямо другата страна
съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият
случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
5
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия.
Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под
режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител
на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части
на сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител
и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на
топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо
изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на
Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към
топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на
постъпилата в сградата топлинна енергия.
С влязлото в сила съдебно решение в необжалваната част е
установено, че ответникът Г. К. К., като собственик на процесния имот, е
клиент на топлинна енергия през исковия период и съответно, че страните са
обвързани от облигационна връзка с предмет – доставка на топлинна енергия
през исковия период. Установена е и стойността на доставената топлинната
енергия в процесния топлоснабден имот в размер на 363, 88 лв., както и
цената на услугата за дялово разпределение в размер на 39, 59 лв. за периода
м.02.2015 г. – м.04.2017 г., дължими от ответника, заместен в хода на
съдебния процес от наследниците му по закон.
Спори се между страните в производството относно съществуването
в тежест на ответника на задължение за заплащане на лихва за забава в размер
на законната лихва върху стойността на потребената топлинна енергия и
върху стойността на предоставената услуга дялово разпределение и съответно
дали същия е поставен в забава.
Задължението на ответника е парично и за периода на своята забава
същите дължат обезщетение в размер на законната лихва, съгласно нормата
на чл.86 ЗЗД.
За периода м.05.2014 г. – м.06.2016 г. приложение намират Общите
условия за продажба на топлинна енергия от ищцовото дружество на
потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с решение № ДУ-
02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „24 часа“ – броя от
10.02.2014 г. и вестник „19 минути“, в сила от 12.03.2014 г. Съгласно чл.33,
ал.1 от Общите условия на ищеца от 2014 г., купувачите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 – дневен срок от
датата на публикуването им на интернет страницата на купувача. Ето защо
при тази редакция на общите условия, за да се постави клиентът на топлинна
енергия за битови нужди в забава, е необходимо установяване момента на
публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищеца. В
случая ищецът е ангажирал констативни протоколи, съставени по реда на
чл.593 ГПК. Същите обаче не носят информация относно момента на
публикуване на месечните дължими суми от ответника. Ето защо въз основа
на представените протоколи не може да се обоснове извод относно момента
6
на публикуване на интернет страницата на ищеца на месечните дължими
суми от ответника. С оглед на това следва да се приеме, че ищецът не е
доказал по делото съществуването на вземане за мораторна лихва, изтекла
към момента на завеждане на делото върху главницата за топлинна енергия за
периода м.02.2015 г. – м.05.2016 г.
Съгласно чл.33, ал.1 от Общите условия на ищеца от 2016 г., в сила
от 11.08.2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия по чл.32, ал.1 и ал.2 в 45 – дневен срок от изтичане на
месеца, за който се отнасят. Ето защо за вземанията за топлинна енергия за
периода м.06.2016 г. – м.04.2017 г. не е необходимо отправянето на покана
или предприемането на други действия от страна на ищеца, за да се поставят
клиентите в забава.
По изложените съображения и на основание чл.162 ГПК въззивният
съд счита, че размерът на лихвата за забава върху дължимата топлинна
енергия за периода 16.09.2015 г. – 22.01.2018 г. възлиза на сумата от 42, 45 лв.
Основателни са оплакванията на жалбоподателя, че за да бъде
поставен в забава за вземането за такса за дялово разпределение, е
необходимо отправянето на покана.
За вземането за цена на услугата дялово разпределение в общите
условия на топлопреносното дружество не е предвиден срок за заплащането
му от клиента на топлинна енергия. Ето защо и по общото правило на чл.84,
ал.2 ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в
забава, след като бъде поканен от кредитора. В случая ответникът е поканен
да заплати цената на услугата дялово разпределение с предявяване на иска,
предмет на делото. Ето защо върху цената на услугата дялово разпределение
не следва да се присъжда изтекла към момента на завеждане на делото лихва
за забава.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат частично,
обжалваното решение в частта, с която е признато за установено, че
ответникът дължи лихва за забава за периода 16.09.2015 г. – 22.01.2018 г.
върху стойността за доставена топлинна енергия в размер над 42, 45 лв. до 76,
26 лв. следва да се отмени, като предявеният иск следва да се отхвърли в тази
му част, а решението в останалата обжалвана част следва да се потвърди.
По разноските по производството:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК на
жалбоподателя следва да се присъди сумата от 10, 09 лв. – сторени разноски
във въззивното производство.
Ответникът по жалбата „Т.С.“ ЕАД претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Тъй като същият не е депозирал писмен
отговор на въззивната жалба, не е представляван в проведеното открито
съдебно заседание от юрисконсулт, следва да се приеме, че страната не е
защитавана от юрисконсулт във въззивното производство, поради което не са
налице предпоставките на чл.78, ал.3, вр. с ал.8 ГПК и не следва да се
присъжда юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.3 ГПК в тежест на наследниците на
починалия в хода на съдебния процес ответник следва да се възложи сумата
от 89, 43 лв. – сторени разноски за възнаграждение за особен представител на
същите по съразмерност.
Обжалваното решение следва да се отмени и в частта, с която в
7
тежест на ответника е възложена сумата над 340, 30 лв. до пълния размер от
365, 68 лв. – сторени разноски в исковото производство, както и за сумата над
60, 05 лв. до пълния размер от 64, 53 лв. сторени разноски в заповедното
производство.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20111673 от 10.05.2021 г., постановено по гр.
д. № 53990/2018 г. на СРС, ГО, 151 състав, В ЧАСТТА, с която е признато за
установено по предявения от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес гр. София, ул.
*******, срещу Г. К. К., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София, ул.
*******1, офис партер, установителен иск с правно основание чл.422, ал.1
ГПК, вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД, че Г. К. К., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД
ЕИК *******, сумата над 42, 45 (четиридесет и два лева и четиридесет и пет
стотинки) лв. до 76, 26 (седемдесет и шест лева и двадесет и шест стотинки)
лв., представляваща лихва за забава върху стойността на доставената
топлинна енергия В ЧАСТТА, с която Г. К. К., ЕГН **********, е осъден да
заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, сумата над 340, 30 (триста и
четиридесет лева и тридесет стотинки) лв. до пълния размер от 365, 68
(триста шестдесет и пет лева и шестдесет и осем стотинки) лв. – сторени по
делото разноски в исковото производство, както и за сумата над 60, 05
(шестдесет лева и пет стотинки) лв. до пълния размер от 64, 53 (шестдесет и
четири лева и петдесет и три стотинки) лв. – сторени разноски в заповедното
производство, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес
гр. София, ул. *******, срещу Г. К. К., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.
София, ул. *******1, офис партер – адв. К.Б., заместен по реда на чл.227 ГПК
от наследниците му по закон АНТ. Г. М., ЕГН **********, Д. Г. К., ЕГН
**********, Г. Г. К., ЕГН **********, Р. Г. К., ЕГН ********** и К.Г. К.,
ЕГН **********, с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, че
последните дължат на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, сумата над 42, 45
(четиридесет и два лева и четиридесет и пет стотинки) лв. до 76, 26
(седемдесет и шест лева и двадесет и шест стотинки) лв., представляваща
лихва за забава върху стойността на доставената топлинна енергия, като
неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20111673 от 10.05.2021 г.,
постановено по гр. д. № 53990/2018 г. на СРС, ГО, 151 състав, В
ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес гр. София, ул.
*******, да заплати на АНТ. Г. М., ЕГН **********, Д. Г. К., ЕГН
**********, Г. Г. К., ЕГН **********, Р. Г. К., ЕГН ********** и К.Г. К.,
ЕГН **********, в качеството им на наследници по закон на починалия в
хода на висящото производство Г. К. К., сумата от 10, 09 (десет лева и девет
стотинки) лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща сторени
разноски във въззивното производство.
Решението в частта, с която са отхвърлени предявените искове, е
8
влязло в сила като необжалвано.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на
ищеца: „Т.С.“ ЕООД, ЕИК *******, с адрес гр. София, ул. „*******
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.
280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9