РЕШЕНИЕ№ 260253
гр. Пловдив, 11.04.2022
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХV граждански състав, в публичното
заседание на седемнадесети март две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА
ДЪБОВА
при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 9517 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от ЗД “Дженерали застраховане”
АД против К.Г.С. установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл.
415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ за установяване на паричните притезания, за които е издадена Заповед № 2580/02.06.2020
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 5917/2020 г.
по описа на Районен съд – Пловдив, IV
брачен състав, сумата от 25 000 лв. – частично от общо дължимата от 80 000
лв., представляваща изплатено от ищеца в полза на Ц.В.Н. застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие
смъртта на неговия баща В. В.Н., която сума е дължима от ответника – делинквент, който към момента на настъпване на пътно-транспортното
произшествие – ***г., е управлявал товарен автомобил „Ивеко
Дейли” с ****с концентрация
на алкохол в кръвта над допустимата законова норма, ведно със законна лихва,
считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 01.06.2020 г., до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди,
че на ***г. при движение в град М., пред пункт за изкупуване на черни и цветни
метали, товарен автомобил „Ивеко Дейли” с ****, управляван
от К.Г.С. реализира пътно-транспортно произшествие, като в нарушение на
правилата за движение по пътищата, движейки се с превишена скорост, блъска
движещия се пред него велосипедист В. В.Н.. Сочи, че вина за настъпване на
произшествието има ответника, който при движение с несъобразена скорост не
успява да намали и спре. Твърди, че при настъпване на пътно-транспортното
произшествие ответникът управлявал товарния автомобил с концентрация на алкохол
в кръвта над допустимата норма – 0, 96 промила. Вследствие на произшествието
пострадалият В. В.Н. получил множество
телесни увреждания – *** и ***, вследствие на които починал. Поддържа, че
ответникът е признат за виновен за престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. първо, б. „б“ във вр. с ал. 3, б. „б“, предл. първо във вр. с ал. 1, б. „в“, предл.
първо вр. с чл. 342, ал. 1, предл. трето НК. Сочи, че управляваният от ответника товарен автомобил е
застрахован по застраховка “Гражданска отговорност” при ищцовото
дружество по силата на застрахователна полица № ***със срок на валидност от
14.03.2015 г. до 14.03.2016 г. Твърди, че на 25.03.2016 г. Ц.В.Н. – син на
починалия пострадал, предявил пред ищеца писмена претенция за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, по която била образувана щета № ***, вследствие на което на
13.10.2016 г. ищецът заплатил обезщетение в размер на сумата от 80 000 лв.
По така изложените съображения счита, че в негова полза е възникнало регресно право срещу причинителя на вредата. Моли за
уважаване на предявените искове, ведно със законните последици.
Ответникът К.Г.С.
не е депозирал в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор
на исковата молба.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен
съд – Пловдив е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ.
Застрахователят
по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, който е заплатил
застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” на увредено
лице, респ. на встъпилия в неговите права застраховател по имуществено
застраховане застрахователно обезщетение, може да се суброгира
в правата на удовлетворения кредитор срещу причинителя на вредата, който е
обезпечил своята деликтна отговорност при ищеца, в
случай че ответникът виновно е причинил вредоносния резултат при управлението
на МПС след употреба на алкохол.
Възникването на спорното
материално право се обуславя от осъществяването на четири групи материални
предпоставки (юридически факти): 1. ищцовото
застрахователно дружество да е платило обезщетение на увредено лице за
причинените му вреди от противоправното поведение на делинквента;
2. за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно
основание (непозволено увреждане) срещу причинителя на вредата - чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента
чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3. деликтната отговорност да е възникнала във връзка с
използването на моторно превозно средство от делинквента
и 4. делинквентът – ответник да е управлявал
моторното превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата
норма.
Съдът намира, че в
производството по делото кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране на регресната отговорност на ответника се установяват.
За да възникне извъндоговорната,
деликтна отговорност по чл. 45, ал. 1 ЗЗД следва да
бъде установено по несъмнен начин настъпването на следните юридически факти – противоправно деяние, респ. авторство на деянието, вреда и
причинно-следствена връзка между противоправното деяние и причинената вреда.
Последният юридически факт, завършващ фактическия състав, обуславящ възникването
на правото на увредения да претендира обезвреда на
причинените му вреди, е от субективно естество, а именно вина на делинквента, която съгласно оборимата
презумпция, уредена в чл. 45, ал. 2 ЗЗД, се предполага до доказване на
противното.
По делото неправилно е приложено
н.о.х.д. № 489/2017 г. по описа на Районен съд – В., вместо относимото
за случая н.о.х.д. № 489/2017 г. по описа на Окръжен съд – В., въпреки дадените
от съда указания с определението за насрочване на делото и правилно изпратеното
писмо до Окръжен съд – В. (л. 37 по делото).
В производството по делото е
приложен препис от влязлата в сила присъда, поради което делото може да се
разгледа и без прилагане на цялото производство, доколкото събраните в
последното доказателства, извън обясненията на подсъдимия, установяващи
неизгодни за него обстоятелства, не могат да бъдат взети предвид в настоящото
производство. Видно от приложената по делото Присъда от 17.10.2017 г. по
н.о.х.д. № 489/2017 г. по описа на Окръжен съд – В. е че производството се е
развило по реда на съкратеното съдебно следствие – подсъдимият се признава за
виновен, признава изцяло изложените в обстоятелствената част на обвинителния
акт факти и дава съгласие да не се събират доказателства за тях. Следователно
производството може да бъде разрешено и без приложение на наказателното
производство, а неправилно изисканото следва да бъде върнато на Районен съд – В..
От представената по делото
Присъда от 17.10.2017 г. по н.о.х.д. № 489/2017 г. по описа на Окръжен съд – В.
се установява, че ответникът К.Г.С. е признат за виновен за това, че на на ***г. около 19,05 ч. в гр. М., обл.
В., пред пункт за изкупуване на метали на фирма "Косаня"
при управление на МПС - т.а. "Ивеко Дейли" с ****, собственост на "Афин
България" ЕАД клон Пловдив, като е нарушил правилата за движение, а именно
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП - при наличие на ограничение на скоростта от 50 км/ч за
населено място се движил със скорост 102, 2 км/ч и по непредпазливодст
е причинил смъртта на В. В.Н. като деянието е извършено в пияно състояние, с
концентрация на алкохол в кръвта 0, 96 промила, установено по надлежния ред с
техническо средство "****" дрегер, поради
което и на основание чл. 343, ал. 3, пр. 1, б. "б", пр. 1, вр. ал. 1,
б. "в", пр. 1, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 54, вр. чл. 58а,
ал. 1 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 години,
което да изтърпи при първоначален общ режим, съгласно чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС.
По силата на чл. 300 ГПК само влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
В случая ответникът е признат за
виновен за престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. първо - за това, че
при управление на моторно превозно средство, е причинил по непредпазливост
смъртта на В. В.Н., като деянието е извършено в пияно състояние – при
концентрация на алкохол в кръвта от 0, 96 промила.
Причиняването на процесното
пътно-транспортно произшествие от ответника при употребата на алкохол, над
допустимата за това норма се, е установено с обвързваща граждански съд сила,
доколкото с така постановената присъда ответникът е признат за виновен за
престъпно деяние, осъществено по непредпазливост, при утежняващо отговорността
на подсъдимия обстоятелство – пияно състояние на дееца, което е квалифициращ
признак на престъплението и е установено от наказателния съд.
Следователно в производството по
делото се установява, че процесното произшествие е причинено виновно от водача К.Г.С.,
при допуснато нарушение на правилата за движение по пътищата - чл. 5, ал. 3, т.
1 ЗДвП и чл. 21, ал. 1 ЗДвП, при управление на моторно превозно средство при
концентрация на алкохол в кръвта над допустимата норма, при което е причинена
смъртта на В. В.Н..
По така изложените съображения,
като прецени събраните в производството по делото доказателства, съдът намира,
че в обективната действителност са възникнали всички кумулативно изискуеми
предпоставки за ангажиране на регресната отговорност
на делинквента, доколкото се установи, че последният
виновно, при допуснато нарушение на правилата установени в Закона за движение
по пътищата, при управление на товарен автомобил „Ивеко
Дейли” с ****, с концентрация на алкохол в кръвта над
допустимата норма, е причинил по непредпазливост смъртта на В. В.Н..
В производството по делото е
представено извлечение от Регистъра, поддържан от Информационния център на
Гаранционния фонд, което също представлява годно доказателствено средство за
установяване на сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Нормативно
установените цел и функция този регистър (чл. 35 и сл. от Правилника за
устройството и дейността на Гаранционния фонд, срв. и
чл. 292, ал. 1, т. 3 и, ал. 2, чл. 293 от КЗ), са именно даването на публичност,
по реда на чл. 37 от Правилника, до регистъра на данни от договорите за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
т.е. удостоверените в същия публичен регистър, от оправомощени
и натоварени за това длъжностни лица, и по нормативно установените форми и ред,
данни от същите договори, включително относно съществуването на конкретен
договор за застраховка "Гражданска отговорност", неговите
идентифициращи белези (№ на застрахователна полица), застраховано моторно
превозно средство и период на валидност.
Следователно от така
представената справка се установява, че автомобил с ****е застрахован при „Дженерали застраховане“ АД по силата на задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с период на валидност
от 14.03.2015 г. до 13.03.2016 г.
По делото е представено
Споразумение от 12.10.2016 г., сключено между ищцовото
застрахователно дружество и Ц.В.Н., с което е уговорено да бъде заплатено
обезщетение в размер от 80 000 лв. за неимуществени вреди, платимо по
сметка на упълномощения ***на пострадалия – адв. Ч.. С платежно нареждане от
13.10.2016 г. сумата е заплатена по сметка на упълномощения представител на
пострадалия.
В производството по делото е
безспорно обстоятелството, че починалият Ц.В.Н. е син на починалия на ***г. – В.
В.Н., което обстоятелство се установява от приложеното по делото удостоверение
за наследници.
В производството по делото са
изслушани показанията на свидетелката В.В.Т., която
свидетелства, че е сестра на Ц.В.Н., а В. В.Н. е техен баща. Свидетелства, че
преди смъртта на В. В.Н. последният е живеел в гр. М. със Ц.В.Н., като отношенията
им били добри – като между баща и син, основани на разбирателство и обич. Сочи,
че Ц.В.Н. е полагал грижи за своя баща, тъй като са живеели заедно. Твърди, че
след смъртта на баща им Ц.В.Н. се е чувствал като всеки син, когато почина баща
му. Твърди, че не знае колко време е било необходимо на Ц.В.Н. да се възстанови
след смъртта на баща му и последната не се е отразила на неговото физическо
състояние. Сочи, че на Ц.В.Н. баща му му липсва , спомня си често и до днес
изпитва мъка. Твърди, че обезщетение било изплатено на всички наследници, като
не може да си спомни точната дата, но е било веднага след погребението.
В първото по делото съдебно
заседание се е явила съпругата на ответника – в качеството й на негово
пълномощник по реда на чл. 32 ГПК, която поддържа депозирана по делото молба от
15.01.2021 г., с която оспорва размера на заплатеното в полза на пострадалия
обезщетение, като счита последното за прекомерно. Твърди, че наказателният съд
не е съобразил обстоятелството, че пострадалият е бил в пияно състояние –
алкохол в кръвта от 2, 5 промила и е бил на платното за движение, бутайки
колело, без поставена светлоотразителна жилетка.
Оспорва размера на определеното обезщетение, като твърди, че починалият не е
поддържал близки отношения със своите родственици.
Установена и
непротиворечива е съдебната практика, че съгласно чл. 300 ГПК, влязлата в сила
присъда на наказателния съд, е задължителна затова дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца, като всички останали факти,
които имат отношение към гражданските последици от деянието, включително
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, подлежат
на доказване от страната, която ги твърди. В този смисъл е Решение № 163 от 26.10.2011 г. по
т. д. № 1025/2010 г., ТК, ІІ т. о. на ВКС.
В процесния случай от събраните
по делото доказателства не установяват данни за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия. Гражданският процес е състезателен, поради
което за установяване твърденията на страните следва да са събрани
доказателства в хода на настоящото производство. С оглед горецитираната
съдебна практика възражението за съпричиняване подлежи на самостоятелно
установяване в настоящото производство, но за пълнота на изложението следва да
се посочи, че видно от мотивите на приложенaта по
делото присъда е, че наказателният съд не е достигнал до извод за наличие на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадали, тъй като макар
да е установено, че последният е бил под въздействието на алкохол, това
обстоятелство не се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилата
смърт.
За да достигне до този правен извод съдът
съобрази практиката на Върховния касационен съд, постановена с Решение №
177/06.12.2018 г. по т. д. № 2394/2017 г. на ВКС, в която се възприема, че с
мотивите към присъдата наказателният съд обхваща цялостният предмет на спора и
установява по този начин пределите на задължителност и обвързаност на гражданския
съд от присъдата с оглед приложението на общата разпоредба на чл. 342, ал. 1 НК, поради което всичко, което присъства в изпълнителното деяние като
действие/бездействие, относимо към конкретен юридически факт, следва да бъде
прието като вече разрешено за гражданския съд, разглеждащ гражданските
последици от присъдата. В този смисъл е и Решение № 138/03.01.2020 г. по т.
д. № 293/2019 г., ТК, ІІ т. о. на ВКС.
По така изложените съображения съдът счита, че
възраженията на ответника останаха недоказани в настоящото производство, като
следва да бъде съобразено установеното от наказателния съд относно противоправността на деянието на ответника и неговата
вина.
Неимуществените вреди представляват неблагоприятно
засягане на лични, нематериални блага. Последните не биха могли да бъдат
възстановени, поради което и предвиденото в закона обезщетение не е
компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в
правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно Постановление
№ 4/1968 г. на Пленума на ВС понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД
не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се имат предвид от съда
при определяне на размера на обезщетението.
Релевантните за размера на
обезщетението обстоятелства са специфични за всяко дело, но във всички случаи
правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД е обусловено от съобразяване на указаните от
Пленума на ВС общи критерии - момент на настъпване на смъртта, възраст и
обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между
пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действително съдържание на
съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски
отношения. Посочените критерии са възприети и в създадената при действието на
чл. 290 ГПК задължителна практика на ВКС, която се придържа към разбирането, че
задълбоченото изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти, които формират съдържанието на
понятието „справедливост“, е гаранция за постигане на целта на чл. 52 ЗЗД -
справедливо възмездяване на произлезлите от деликта
неимуществени вреди.
В конкретния
случай при определяне размера на заместващо обезщетение съдът съобрази показанията
на свидетелката Т., която свидетелства, че между Ц.Н. и пострадалия В. Н. е
имало силна връзка на привързаност като между баща и син. От тези гласни
доказателствени средства се установява, че преди настъпване на смъртта на В. Н.
последният е живеел заедно със сина си Ц.Н., като последният се е грижил за
своя баща. Свидетелката сочи, че брат й – В. Н. изживял случилото се с баща му,
така както всеки човек би възприел такова събитие, като до ден днешен си
спомнял за своя баща и изпитвал мъка.
По делото няма твърдения и
доказателства свидетелката да е заинтересована от изхода на делото и тъй като
ответникът не е ангажирал насрещно доказателства за опровергаване на
показанията му, няма причина те да не бъдат кредитирани като достоверни.
С оглед на така приетите за установени правнорелевантни факти съдът приема, че заместващото
обезщетение на пострадали Ц.Н. за причинените му неимуществени вреди е в размер
на 80 000 лв.
Съдът намира, че така
определеното обезщетение за неимуществени вреди не е прекомерно. Съдът при
изследване на съдебната практика, постановена от Върховния касационен съд,
установи, че средният размер на определяните обезщетения за неимуществени вреди
при смърт на възходящ или низходящ роднина от първа степен на родство, е около
100 000 лв. В този смисъл е например Решение № 28 от 09.04.2014 г. по
т. д. № 1948/2013 г., ТК, ІІ т. о. на ВКС и решение № 96 от 25.11.2020 г. по т.
д. № 1881/2019 г., ТК, ІІ т. о. на ВКС.
Следователно и във връзка с така
установеното от фактическа и правна страна предявения частичен иск за заплащане
на сумата от 25 000 лв. – част от заплатеното застрахователно обезщетение
в общ размер от 80 000 лв., е основателен.
С оглед изхода на правния спор в полза на
ищеца, съобразно уважената част от иска, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
следва да бъдат присъдени сторените, както в настоящото съдебно производство
разноски, така и тези в заповедното производство по ч.гр.д. № 5917/2020 г. по
описа на Районен съд – Пловдив – арг. т. 12 от
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство –
относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези
разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. В заповедното
производство ищецът е доказал сторени разноски в размер на 550 лв. В исковото
производство ищецът е доказал заплащането на държавна такса в размер от 500 лв.
и депозит за свидетел в размер на 50 лв. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК
претендира юрисконсутско възнаграждение от 100 лв.
Съдът при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото
размерът на юрисконсултското възнаграждение,
определен на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1
от Наредба за заплащането на правната помощ следва да бъде определне
за сумата от 100 лв. Следователно общият размер на сторените от ищеца разноски
в исковото производство е 650 лв.
Така мотивиран, Пловдивският
районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 422 ГПК във вр.
с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ, че К.Г.С., ЕГН **********,
с адрес ***, дължи на ЗД “Дженерали застраховане” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68, паричните притезания, за които е издадена Заповед № 2580/02.06.2020
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 5917/2020 г.
по описа на Районен съд – Пловдив, IV
брачен състав, сумата от 25 000 лв.
– частично от общата сума от
80 000 лв., представляваща изплатено от ищеца в полза на Ц.В.Н.
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и
страдания, вследствие смъртта на неговия баща В. В.Н., която сума е дължима от
ответника – делинквент, който към момента на
настъпване на пътно-транспортното произшествие – ***г., е управлявал товарен
автомобил „Ивеко Дейли” с ****с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата законова
норма, ведно със законна лихва, считано от датата на депозиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 01.06.2020 г., до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА
К.Г.С., ЕГН **********, да
заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да
заплати на ЗД “Дженерали застраховане” АД, ЕИК *********,
сумата от 550 лв. – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №
5917/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IV
брачен състав, и сумата от 650 лв. –
разноски в исковото производство по гр.д. № 9517/2020 г. на Районен съд -
Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от
настоящото решение да се връчи на страните.
Да се върне
на Районен съд – В. приложеното по делото н.о.х.д. № 489/2017 г. по описа
на Районен съд – В., поради отпадане необходимостта от последното.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п
Вярно с оригинала! ПК