Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 904 12.12.2019г.
Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІІ
нак. състав
На двадесет и седми ноември Година 2019
В открито заседание в следния
състав:
Председател: Петя Котева
Секретар: Цветелина Малинова
Като
разгледа докладваното от председателя административнонаказателно дело № 01712 по описа на
съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № 131 от 08.05.2019 г. (НП), издадено от началник на Първо РУ при ОД
на МВР Перник, с което на К.П.К., ЕГН ********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 50 лв (петдесет лева) на основание чл.80, т.5 от
Закона за българските лични документи (ЗБДС) за нарушение на чл.6 от същия
закон.
Жалбоподателят К.П.К. моли НП да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно по изтъкнати в жалбата доводи. Лично не участва в хода на съдебното
производство, за което е редовно призован, като в същото не се представлява и
от свой процесуален представител.
Въззиваемата страна – редовно призована,
не изпраща представител в хода на съдебното производство.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото писмени и гласни доказателства и служебно провери правилността на
обжалваното НП намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй
като е подадена от лице, имащо правен интерес, като това е сторено в
предвидения в закона срок, с оглед на следните съображения:
Съгласно чл. 84 от ЗАНН процесуалния ред за връчването
на съобщения и книжа е регламентиран в разпоредбата на чл.180 от НПК Съгласно
ал.2 на тази норма, когато лицето, за което са предназначени съобщенията и
книжата, отсъства, те се връчват на пълнолетен член на семейството му, а ако
няма пълнолетен член на семейството - на домоуправителя или портиера, както и
на съквартирант или съсед, когато поеме задължение да ги предаде. В ал.6 на чл.180
от НПК изрично е въведено същото изискване - за обективиране на задължение на
третото лице, чрез вписване в разписката, за последващо предаване на адресата,
като задължително в нея се посочват името и адреса на лицето, чрез което става
връчването и отношението му с лицето, на което трябва да бъдат предадени
съобщенията или книжата. От отразеното в разписката на оригинала на обжалваното НП, приложено по делото, и от
изписания ръкописен текст под нея, е видно, че същото е връчено на трето лице –
М.Г.С., за която е отбелязано, че е съсед на нарушителя. В реквизитите на тази
разписка липсва отбелязване, че третото лице е поело задължение да предаде
съответните книжа на лицето, за което са предназначени, тъй като не е
обективирано чрез вписване на такова поето задължение от лицето М.С.. За същата
не са спазени изискванията на ал.7 на чл. 180 от НПК, тъй като не е вписан
адреса на лицето, получило НП. От изложеното следва, че при така направеното връчване
на процесното НП на трето лице, различно от нарушителя, на датата 04.06.2019 г., категорично не са били спазени императивните
изискванията на посочените по-горе норми на чл.180, ал.2, ал.6 и ал.7 от НПК,
като в тежест на въззиваемата страна е да представи подписана разписка от лицето, чрез което
става връчването със задължение да предаде връчения му документ на лицето, за
което е предназначен. Същевременно наказващият орган не ангажира доказателства
кога и как жалбоподателят е разбрал за атакуваното НП, поради което съдът
приема, че процесната жалба е депозирана в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, а разгледана
по същество същата е неоснователна.
От фактическо страна:
На 01.05.2019 г. ,
в 11:30 часа в гр. Перник, кв. Стара чешма свидетелите С.И.К. и Г.Р.Ж. –
полицаи в Първо РУ при ОД на МВР Перник, спрели за проверка автомобил, движещ
се по път 2-63. При извършената полицейска проверка водачът К.П.К. не
представил никакъв личен документ, с който да удостовери самоличността си,
поради което и свидетелят К. съставил на жалбоподателя акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) бл.№ 0342733 от 01.05.2019 г., с който приел
за извършено нарушение по чл.6 от ЗБЛД. При предявяване на акта К.К. не
направил възражения по отразените в него констатации, като упражнил правото си
на допълнителни писмени възражения (наименовани като жалба срещу АУАН бл. № 0342733 от 01.05.2019 г.).
Въз основа на АУАН и събраните писмени
материали по административната преписка административнонаказващият орган (АНО)
издал атакуваното НП, в което възприел изложените обстоятелствата на приетото
за осъществено административно нарушение по чл.6 от ЗБЛД, за което на основание
чл. 80, т.5 от същия закон наложил на К.К. административно наказание глоба в
размер на 50 лева.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът
прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства АУАН
бл.№ 0342733 от 01.05.2019 г., допълнителни възражения (наименовани като жалба срещу АУАН бл. № 0342733 от 01.05.2019 г.), заповед
на Министъра на вътрешните работи с № 8121з-493 от 01.09.2014 г., както и от
показанията на разпитаните свидетели С.К. и Г.Ж.. Съдът кредитира като
обективни показанията на двамата свидетели, тъй като същите са подробни, логични
и съответстващи на съдържанието на АУАН, чийто констатации не са били оспорени от
жалбоподателя непосредствено при неговото предявяване. В хода и на съдебното
производство К. не ангажираха доказателства, опровергаващи съдържанието откъм
факти на АУАН.
От правна страна:
Според разпоредбата на чл.6 от ЗБЛД, заради чието
нарушаване е ангажирана отговорността на жалбоподателя, гражданите са длъжни
при поискване от компетентните длъжностни лица, определени със закон, да
удостоверят своята самоличност. Съгласно легалното определение на документ за самоличност, което е дадено в
§1, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗБЛД, това е удостоверителен документ,
издаден от компетентните органи на Република България с цел индивидуална
идентификация на българските и чуждестранните граждани. В чл.13, ал.1 и ал.2 от ЗБЛД са изброени документите за самоличност, които се издават на българските граждани, като същевременно разпоредбата
на чл. 13, ал.3 от ЗБЛД предвижда, че самоличността на българския гражданин
може да бъде удостоверена, с който и да е от документите по ал. 1 и ал. 2 на
същата разпоредба. В процесния случай факта, че К.К. не е представил документ
за самоличност по смисъла на ЗБЛД при поискване на такъв документ от
компетентен орган се явява доказано по несъмнен начин, поради което и
жалбоподателя е нарушил правилото на чл.6 от ЗБЛД, обявено за наказуемо с
нормата на чл. 80, т.5 от същия закон. Самият жалбоподател не ангажира каквито
и да било доказателства за опровергаване на направените в АУАН констатации,
които са защитени по убедителен начин от разпитаните в хода на съдебното
производство свидетели С.К. и Г.Ж.. Твърдението в депозираните от К. допълнителни
писмени възражения (наименовани като жалба срещу АУАН бл. № 0342733 от 01.05.2019 г.), че е
поискал да отиде до свой приятел, където е бил забравил личната си карта, за да
удостовери самоличността си, е допълнителна индикация, че правилно е преценено,
че в описаните в НП време и място жалбоподателят не е представила изискуем се
съобразно нормата на чл.6 от ЗБЛД
български личен документ. При формално нарушение, каквото е процесното, е
без значение за съставомерността на деянието дали лицето умишлено, самонадеяно
или непредпазливо е нарушило разпоредбите на ЗБЛД, тъй като същото е виновно
извършено.
Твърдението в жалбата, че актосъставителят не е бил
компетентно лице да състави на К. АУАН е
голословно, тъй като С.К. заема длъжността ст. полицай в Първо РУ при ОД на МВР
Перник и съгласно чл. 84, ал.1, вр. чл. 1, ал.2 от ЗБЛД и приложената Заповед №
8121з-493 от 01.09.2014 г. на Министъра на вътрешните работи разполага с
правомощие да съставя актове за нарушения по ЗБЛД. Същевременно в качеството си
на водач, който управлява моторно
превозно средство, К. има задължение да
носи и други определени документи съгласно Закона за движението по
пътищата (ЗДвП), сред които и свидетелство за управление. Непредставянето на
такъв документ води до евентуално ангажиране на административнонаказателната
отговорност на водача на автомобила за нарушение по ЗДвП, установяването на
което се регистрира от други длъжностни
лица.
За пълнота на изложеното съдът отбелязва, че в настоящия
случай не са налице доказателства, въз основа на които може да се приеме за
установено, че процесното нарушение е с по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с други случаи от същия вид, поради което същото не представлява
маловажен случай по смисъла на чл.11 от ЗАНН, вр. чл. 93, т.9 от НК, с оглед на
което са неприложими разпоредбите на чл.28 от ЗАНН и чл. 82, пр.2-ро от ЗБЛД.
По вида и размера на наказанието:
Правилно АНО е определил съответстващата санкционна норма на чл. 80,
т.5 от ЗБЛД, регламентираща санкция за лице, което не представи български личен
документ при поискване от компетентните длъжностни лица. Относно размера на
глобата същата е определена в предвидения от закона минимум от 50 лева, като
съдът не разполага с правомощия, с оглед
законовата забрана регламентирана в чл. 27, ал.5 от ЗАНН, да определи наказание
под законоустановения такъв минимум.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав
намира, че атакуваното НП, следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно, поради което и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 131 от 08.05.2019 г., издадено от началник на Първо РУ при ОД на
МВР Перник, с което на К.П.К., ЕГН ********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 50 лв (петдесет лева) на основание чл.80, т.5 от
Закона за българските лични документи за нарушение на чл.6 от същия закон.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – Перник
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава
дванадесета от АПК.
Председател:/п/
Вярно с
оригинала,
ИГ