РЕШЕНИЕ
№ 153
гр. Монтана, 11.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и
седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Аделина Тушева
Таня Живкова
при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно гражданско дело №
20241600500144 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 44 от 29.01.2024 г. по гр. д. № 1598/2023 г. Районен съд-
Монтана е признал за установено по отношение на И. Б. Л., че „хххх“ ЕООД е
собственик на пещ за хляб марка „ххх“, сер. № 29/2007 и камера за
окончателна ферментация марка ххх сер. № 52/2007, присъединени вещи към
главна вещ – имот, находящ се в гр. В , ул. „хххх № ххх
Решението е обжалвано от И. Л. чрез адв. В. В. с доводи за
необоснованост. В жалбата се твърди, че първоинстанционният съд не е
обсъдил всички събрани доказателства. Посочва, че техническите параметри
на двете машини не са отразени правилно от съда. Навежда доводи, че
изводът за прикрепването на машините към имота не кореспондира с нито
една от четирите експертизи по делото. Твърди, че съдът е игнорирал две от
експертизите, изготвени в хода на досъдебното производство и приложени по
делото. Счита, че незаконосъобразно е отхвърлено искането му за приемане
на писмени доказателства. Моли съдът да отмени атакуваното решение като
неправилно и да присъди разноски.
1
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от „хххх ЕООД чрез адв. С. П., с който същата се оспорва като
неоснователна. Релевират се доводи за обоснованост на
първоинстанционното решение, като се твърди, че приетата фактическа
обстановка съответства на събрания доказателствен материал. Поддържа се,
че за отстраняването на процесните машини от имота, включително и в
разглобен вид, е необходимо значително и сериозно увреждане на имота, като
изнасянето им с подемна техника поставя под риск плочата между пода в
помещението и сутерена, поради което искът по чл. 97 ЗС правилно е уважен.
Моли съдът да потвърди първоинстанционното решение като правилно и да
присъди разноски. В случай, че главният иск бъде отхвърлен, моли съдът да
уважи евентуалния иск по чл. 59 ЗЗД.
Във въззивното производство не са събирани доказателства.
Окръжен съд-Монтана, като провери атакувания по реда на въззивното
обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата и като взе
предвид събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима като подадена в срок от легитимирано
лице, имащо правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт, като по
същество е частично основателна. Съображенията за това са следните:
За да постанови своето решение, първоинстанционният съд е приел, че
процесните вещи не могат да се отделят от недвижимия имот без физическото
му увреждане и нарушаване на функционалността му. Посочено е, че дори
машините да бъдат разглобени на части, подът на помещението не би
издържал при изнасянето им. Въз основа на това съдът е достигнал до извода,
че процесните машини са загубили характеристиката си на движими вещи,
защото са присъединени към главната вещ, не могат да бъдат демонтирани
без да се увреди физически целостта на имота, което ще доведе до
нарушаване на неговата функционалност. Поради тези съображения
районният съд е приел, че ищецът е придобил собствеността върху
процесните вещи, които са трайно прикрепени към имота.
Окръжен съд-Монтана, като взе предвид доказателствената съвкупност,
намира, че от фактическа стана се установява следното:
Видно от Постановление за възлагане на недвижим имот от 25.10.2018
г. „хххх“ ЕООД е придобило собствеността върху недвижим имот,
2
представляващ част от административна сграда, построена в УПИ ххх, кв. ххх
по плана на гр. В състояща се от търговски обект - /магазин/, кафе-аперитив с
площ от хххх кв. м., търговски обект - /магазин/, склад за кухня с площ от
7,55 кв. м. и търговски обект - /магазин/, кухня с площ от 23,40 кв. м.,
находящ се в гр. В област М ул. „Бххххх № ххх.
Районният съд е приел за безспорно обстоятелството, че процесните
пещ за хххКОФ хх“, сер. № х за перихода от 25.10.2018 г. до подаване на
исковата молба са се намирали в помещение, собственост на „ххха“ ЕООД,
находящо се в гр. В , ул. хх№ хх.
От приложените по делото договор за продажба от 31.07.2013 г. и
фактура № ххх/29.07.2013 г. се установява, че И. Л. е придобил процесните
вещи през 2013 г.
От показанията на св. М П.а /публичен изпълнител при ТД на НАП - В
/, се установява, че публичната продан на процесния имот е извършена от нея.
Заявява, че предназначението на сградата е за производство на хлебни
изделия. Направен е опис на имота, като той е продадена без оборудването. В
съобщението за търг не е вписвано оборудването и същото не е оценено. В
сградата е имало машини, но те не са били предмет на продажбата. Посочва,
че към датата на постановлението и въвода в сградата е имало машини.
Заявява, че вещите не са оценени и не са включени в стойността на
продадения имот.
От съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице М Д се
установява, че в процесната сграда под помещението, където са монтирани
машините, има сутерен (избено помещение). Плочата между сутерена и
търговското помещение е с дебелина не повече от 10 см, като на места тя е с
нарушено бетоново покритие и силно корозирала армировка. При свободно
падане на 25 кг. товар от височина 50 см. се усещат вибрации на въпросната
плоча. По настилката на плочата се наблюдават пукнатини и разширяване на
работните фуги. Според заключението при евентуално изнасяне на машините
с подемна машина, вземайки предвид теглото на процесните машини и
теглото на подемната техника, плочата не е в състояние самостоятелно да
издържи на натоварването. Според заключението изнасянето на процесните
машини извън имота, без да се разглобят, е възможно само при предприемане
на мерки по усилване /подпиране/ на плочата от долу. За изнасянето е
3
необходимо и премахването на една вътрешна стена и на витрината на
фасадата.
От съдебно-техническата и съдебно-оценителната експертиза, изготвена
от вещото лице Ц Ц е установява следното:
По време на огледа от вещото лице на 19.10.2023 г. машините са били в
процесния имот;
Пазарната стойност на пещ за хляб модел „ххх е 6110 лв. без ДДС, а
пазарната стойност на камерата за окончателна ферментация моделххх“
е 1250 лв. без ДДС;
Размерът на годишния наем на пространството и площта, върху която се
съхраняват машините за периода 01.03.2022 г. до 01.03.2023 г. е 2283,11
лв. без ДДС;
Пещта за хляб модел ххх с размери: широчина 1,92 м., височина 2,20 м. и
дължина 3,10 м.;
Камерата за окончателна ферментация модел ххх“ е с размери:
широчина 1,61 м., височина 2,10 м. и дължина 2,10 м.;
Вратите на помещението, водещи извън имота, са с широчина 82 см и
височина 2м.;
Процесните пещ за хляб модел „ххх“ и камерата за окончателна
ферментация модел „ххх“ подлежат на разглобяване на отделни съставни
части/възли, като в последствие е възможно да се възстанови тяхната
функционалност;
Камерата за окончателна ферментация модел „ххх позволява да се
изнесе от помещението в разглобен вид, без срутване или увреждане на
прилежащите стени към помещението;
За изнасянето на пещта за хляб е необходимо да се демонтира леката
преградна стена, съставена от дограма и ламперия за стени, както и
външната дограма, граничеща с тротоарната площ, като демонтажът на
тези две стени няма да застраши конструктивната цялост на сградата и
нейната безопасна експлоатация.
При така установената фактическа обстановка от правна страна МОС
приема следното:
Предмет на делото е претендирано право на собственост на две
движими вещи: пещ за хляб модел хххх“ и камера за окончателна
ферментация модел ххх. Не е спорно, че и двете вещи се намират в процесния
4
имот, находящ се в гр. Вълчедръм, ул. „ххх“ № ххх. По отношение на имота
се установи, че е придобит от дружеството ххх ЕООД по силата на
Постановление за възлагане на недвижим имот от 25.10.2018 г. В тази връзка
от показанията на св. М П.а, които съдът кредитира като преки и
последователни, се установи, че при извършената публична продан
процесната сграда е продадена без оборудването, инсталирано в нея.
Съобразно това следва да се приеме, че с Постановлението за възлагане
дружеството не е придобило правото на собственост върху процесните вещи.
В нормата на чл. 77 ЗС е предвидено, че правото на собственост се
придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в
закона. Един от способите за придобиване правото на собственост, на който
всъщност се е позовало въззиваемото дружество, е уреден в разпоредбата на
чл. 97 ЗС, според която, когато чужда вещ е присъединена като част към
главна вещ по такъв начин, че не би могла да се отдели без съществено
повреждане на главната вещ, собственикът на тази вещ придобива правото на
собственост и върху присъединената част, при задължение да обезщети
нейния собственик. За да настъпят последиците на присъединяването, е
необходимо прикрепването на вещта да е трайно, а то е такова, само когато
отделянето на вещта би довело до физическо увреждане на главната вещ и би
нарушило нейното функциониране. За да се преценят тези предпоставки, по
делото са приети две експертизи, които съдът кредитира като компетентно
изготвени. Първата /на вещото лице М Д / несъмнено установява, че под
помещението, където се намират процесните вещи /машини/, има сутерен,
като плочата между помещението и сутерена не е в състояние самостоятелно
да издържи натоварването при евентуално изнасяне на машините чрез
подемна машина. Втората експертиза /изготвена от вещото лице Цветомир
Ценов/ установява, че процесните машини могат да бъдат разглобени на
съставни части и впоследствие да се възстанови тяхната функционалност.
Същественото тук е, че според заключението на вещото лице камерата за
окончателна ферментация позволява да бъде изнесена в разглобен вид, без да
е нужно срутване или увреждане на прилежащите стени към помещението.
Съобразно това заключение на втората експертиза МОС приема, че искът по
отношение на тази вещ следва да бъде отхвърлен, тъй като същата може да се
изнесе от имота, без последният да бъде съществено повреден. Това налага
отмяна на първоинстанционното решение в частта, в която е уважен искът по
5
отношение на камерата за окончателна ферментация и отхвърлянето му като
неоснователен.
По отношение на пещта за хляб и втората експертиза е категорична, че
за нейното изнасяне от имота е необходимо да се демонтират преградната
стена и външната дограма на имота, което води до извода, че разпоредбата на
чл. 97 ЗС е приложима досежно тази вещ, а от там и потвърждаване на
обжалваното решение в тази част.
Неоснователни се явяват доводите на въззивника, че съдът следва да
вземе предвид и приложените по делото заключения на вещи лица, назначени
в хода на досъдебно производство, тъй като даденото по друго производство
заключение на вещо лице не може да се използва по настоящото делото (в
този смисъл Решение № 133 от 4.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1243/2011 г., II
г. о., ГК).
Предвид отхвърлянето на главния иск по отношение на камерата за
окончателна ферментация, съдът следва да се произнесе по евентуалния иск
по чл. 59 ЗЗД. За уважаването му е необходимо да се установи неоснователно
разместване на блага. В случая процесната вещ не е собственост на
въззиваемото дружество, но същата се намира в собствения му имот. По този
начин дружеството е лишено от ползване на част от имота, съответстваща на
размерите на вещта. Вредата за въззиваемата страна се състои в лишаването й
от възможност да се ползва от собствения си имот в пълния обем на правото
на собственост, като е принудена да търпи чуждата вещ, а въззивникът без
основание е отказал да я изнесе. Доколкото обедняването на въззиваемото
дружество и неоснователното обогатяване на въззивника Л. произтичат от
общ факт /държането без основание на камерата за окончателна ферментация
в имота на дружеството/, то искът по чл. 59 ЗЗД следва да бъде уважен.
Вредата за „ххх“ ЕООД се съизмерява със средния пазарен наем, който
дружеството е могло да получи. Съгласно т. 3 от съдебно-оценителната
експертиза размерът на годишния наем на пространството и площта, върху
която се съхраняват машините е 2283,11 лева без ДДС. Доколкото
експертизата е взела предвид размера двете вещи, а се установи, че искът е
основателен по отношение само на една от тях, съдът следва на основание чл.
162 ГПК да определи по своя преценка в какъв размер трябва да бъде уважен
искът по чл. 59 ЗЗД. Определянето на сумата е изчислено по следния начин:
6
В обстоятелствената част на т. 3 от експертизата е посочено, че пещта
2
за хляб заема площ 6,47 m, камерата за окончателна ферментация е с площ
22
4,78 m, а тестомелачката е с площ 1,51 m или общо заетата площ от
2
машините е 12,76 m. Въз основа на общо заетата от машините площ вещото
лице е изчислило, че пазарната стойност на годишния наем е 2283,11 лева без
ДДС. В случая искът следва да бъде уважен единствено досежно камерата за
2
окончателна ферментация, която е с площ 4,78 m. След като за площ от
22
12,76 m цената е 2283,11 лева, то за площ от 1 m цената следва да е 178,92
лева.
От тази стойност сумата за наем единствено за площта, заемана от
камерата за окончателна ферментация, възлиза 855,23 лева. До този размер
следва да бъде уважен искът по чл. 59 ЗЗД, като над него до предявения такъв
от 3600 лева искът е неоснователен.
По разноските:
В хода на въззивното производство И. Л. е въвел възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна. Същото
се явява неоснователно, тъй като от приложените договори за правна защита
и съдействие е видно, че дружеството „ххх ЕООД е заплатило
възнаграждение на своя процесуален представител в размер 1950 лева за
процесуално представителство пред районния съд и 1600 лева пред
настоящата инстанция. Вземайки предвид фактическата и правна сложност на
делото, произтичаща от предмета му, вида и обема на извършените
процесуалните действия по делото, МОС намира, че така определените
възнаграждения се явяват съразмерни. Въпреки че надхвърлят минималния
размер, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, те са съобразени с
обема на доказателствата, наведените възражения, броя на проведените
съдебни заседания.
Пред първоинстанционния съд дружеството „ххх“ ЕООД е направило
следните разноски: 224 лева за държавна такса, 900 лева за експертиза и 30
лева за свидетел. Към тези разноски следва да се добави и сумата 3550 лева за
оказаното процесуално представителство пред двете инстанции. Така общият
размер на разноските възлиза 4704 лева. С оглед изхода на делото, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, И. Л. следва да заплати на „ххх ЕООД
направените разноски пред двете инстанции в общ размер на 2352 лева,
съразмерно с уважената част от иска.
Направените от И. Л. разноски пред районния съд са: 16,50 лева за
удостоверения и 1500 лева за адвокатско възнаграждение. Пред настоящата
7
инстанция направените от него разноски са в размер 114,20 лева - държавна
такса за въззивно обжалване. Общият размер на разноските пред двете
инстанции възлиза 1630,70 лева. С оглед изхода на делото, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, „ххх ЕООД следва да заплати на И. Л. направените разноски
пред двете инстанции в общ размер на 815,35 лева, съразмерно с
отхвърлената част от иска.
На основание горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 44 от 29.01.2024 г. на Районен съд-Монтана,
постановено по гр. дело № 1598/2023 г., по описа на същия съд В ЧАСТТА, в
която е признато за установено по отношение на И. Б. Л. с ЕГН **********,
че „ххх ЕООД с ЕИКххх е собственик на камера за окончателна ферментация
марка „хххсер. № 52/2007, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ххх ЕООД с ЕИК ********* срещу И. Б.
Л. с ЕГН ********** положителен установителен иск за собственост върху
камера за окончателна ферментация маркахххсер. № 52/2007.
ОСЪЖДА на основание чл. 59 ЗЗД И. Б. Л., ЕГН **********, с адрес
гр. М бул. „ххх“ №хх вх. „хх ап. хха плати на „хх ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Лх, ул. „ЦхСих“ № ххх сумата от 855,23
лева, обезщетение за лишаване отползване на част от недвижим имот, заета от
камера за окончателна ферментация маркаххх, сер. № 52/2007, за периода от
01.03.2022 г. до 01.03.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска над този размер, до
предявения такъв от 3600,00 лева като неоснователен.
ОТМЕНЯ решение № 44 от 29.01.2024 г. на Районен съд-Монтана,
постановено по гр. дело № 1598/2023 г., по описа на същия съд В ЧАСТТА, в
която И. Б. Л. е осъден да заплати на „ххх“ ЕООД сумата от 3104,00 лева,
представляваща сторени в производството разноски, като ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА И. Б. Л., ЕГН **********, с адрес гр. М , бул. „ххх“ № ххвх.
хх, ап. хх, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на „ххх ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Л , ул. „хх“ №
хххинстанции.
ОСЪЖДА ххЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. хх, ул. „хх“ №хх на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на
И. Б. Л., ЕГН **********, с адрес гр. М бул. „хх“ №хх, вх. „хх, ап.хх сумата в
общ размер от 815,35 лева, представляваща направени разноски в двете
инстанции.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
8
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9