РЕШЕНИЕ
№ 260398/18.3.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДИМО ЦОЛОВ
при секретар София Маринова, като разгледа докладваното НАХД №4169/2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от „И.Б.“ ЕООД ***, ЕИК *********,
срещу Наказателно
постановление №03-012043 от
05.02.2020 г., издадено от Директор на Дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Варна, с което за нарушение по чл.63, ал.2 КТ, на въззивника е наложено административно наказание имуществена санкция в размер 2000.00 лв.
Въззивникът твърди, че НП е
незаконосъобразно и неправилно и моли същото да бъде отменено. Оспорва да е
извършил нарушението, за което е санкциониран. Сочи, че към момента на
проверката лицето Е. И. се намирала в обекта, не за да престира
труд, а за да се запознае с условията на работа. Излага и становище, че
конкретното деяние представлява неподлежащ на санкциониране маловажен случай
съобразно чл.28 ЗАНН.
Въззиваемата страна
оспорва жалбата и моли съда, да остави същата без уважение като потвърди
оспореното НП като правилно и законосъобразно.
Съдът, като
прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено от фактическа страна следното:
На 30.12.2019
г. около 11.30 ч. служители на Дирекция „ИТ“ Варна – свидетелите С.И. и Р.П.
извършили проверка по
спазване на трудовото законодателство в обект сладкарски цех „Сладко
изкушение“, находящ се на ул. „Мащерка“ №9 в гр.
Варна, стопанисван от въззивното дружество „И.Б.“ ЕООД,
при която установили лицето Е. И. да полага труд като извършвала
дейност по набиране и отпечатване на етикети с компютърна конфигурация в офис-помещение.
В предоставена от проверяващите декларация лицето Е. И. посочила, че работи при
въззивника от същата дата 30.12.2019 г. на длъжност „координатор
производство“ в съответния обект с работно време от 09.30 ч. до 12.00 ч., както
и, че няма сключен трудов или граждански договор и показва какво може и
евентуално ще сключи трудов договор. При приключване на проверката на
присъстващи служител Б. Д., била връчена призовка за работодателя „И.Б.“ ЕООД
за явяване на 07.01.2020 г. в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна с
указания за представяне на документи, сред които заверени копия от трудови договори.
Сред представените от работодателя документи фигурирал Трудов договор №034 от
27.12.2019 г. с работник Е. И. за длъжност „координатор производство“. Чрез
служебно изготвена справка в системата на НАП, било установено, че към 15.07 ч
на 30.12.2019 г. за работника Е. И. бил регистриран трудов договор за длъжност
„координатор производство“ при въззивното дружество. Също
чрез служебно изготвена справка в системата на ИА „Главна инспекция по труда“,
било установено, че за периода от 18.04.2019 г. до 01.09.2019 г. лицето Е. И. е
работила по трудов договор при същия работодател „И.Б.“ ЕООД. При тези
констатации срещу въззивника бил съставен АУАН №03-012043
от 28.01.2020 г. за нарушение по чл.63, ал.2 КТ, извършено на 30.12.2019 г. в
гр. Варна и изразяващо се в допускане до работа на Е. Петрова И., ЕГН **********,
на длъжност „координатор производство“ в обект сладкарски цех „Сладко изкушение“,
стопанисвана от „И.Б.“ ЕООД, преди да й е представен екземпляр от сключен
трудов договор и копие от уведомление по чл.62, ал.3 КТ, заверено от ТД НАП
Варна.
На 05.02.2020
г. наказващият орган издал процесното НП, с което
възприел и възпроизвел направените в АУАН фактически констатации и наложил на въззивника предвиденото в чл.414, ал.3 КТ наказание
имуществена санкция в размер 2000.00
лв.
Визираната
фактическа обстановка се установява по категоричен начин както от кредитираните
като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени възприятия показания на
всеки един от свидетелите С. И. и Р. П., така и от приобщените документи – НП №03-012043 от 05.02.2020 г., АУАН №012043 от 28.01.2020 г., писмо до „И.Б.“ ЕООД рег.№НП12043
от 19.02.2020 г., протокол
ПР2000050 от 28.01.2020 г., Пълномощно
на К. Й., Декларация от Е. И. от 30.12.2019 г., Трудов договор
№034 от 27.12.2019 г., Справка
изх.№03388193189534 от 30.12.2019 г., Идентификационна карта на „И.Б.“ ЕООД, Призовка по чл.45, ал.1 АПК, Заповед
№3-071 от 12.01.2010 г., справка от информационната система на ИА
„Главна инспекция по труда“ за работодател с ЕИК 20560843.
При така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Относно
допустимостта на жалбата:
Жалбата е
подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за
разглеждане.
Относно
компетентният орган:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган – Директор на Дирекция „Инспекция
по труда“ гр. Варна.
Относно
процесуалната законосъобразност на оспорения административен акт:
Акта за
установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на същия
наказателно постановление е издадено в сроковете по чл.34 ЗАНН и не страдат от
съществени нарушения на процесуалните изисквания относно законоустановените
форма и съдържание. Доколкото твърдяното като установено нарушение по АУАН и НП
не се състои в престиране на труд по трудово
правоотношение без сключен трудов договор, а в допускане на работник до работа
преди да е предоставен екземпляр от трудов договор и заверено от НАП уведомление
за сключен трудов договор, наличното в АУАН и в НП описание на нарушението е в
достатъчна степен ясно и конкретно и непосочването на съществените елементи на
съответното трудово правоотношение не води до затруднение за въззивника да разбере, в какво се състои и как се счита за
осъществено вмененото му нарушение.
Относно
материално-правната законосъобразност на обжалвания административен акт:
Приобщените
показания на всеки един от свидетелите С. И. и Р. П. са непротиворечиви, конкретни
и напълно съответстващи на представения документ – декларация от 30.12.2019 г.,
относно действията, които лицето Е. И. е осъществявала по време на проверката
от контролния орган – работа на компютърна конфигурация по набиране и
отпечатване на етикети за готова продукция. Тези действия определено може да се
считат за присъщи трудови функции за длъжност „координатор производство“ и
факта на тяхното извършване от Е. И. представлява полагане на труд за
съответната длъжност. Изявлението в декларацията от лицето Е. И. да е
извършвала конкретните действия, не в изпълнение на трудови функции, а като демонстрация
на своите умения за евентуално сключване на трудов договор, се опровергават,
както от представения от работодателя трудов договор №034 от 27.12.2019 г., така и от
служебно изготвената от контролния
орган справка за работодателя „И.Б.“ ЕООД, които документи
установяват, че трудово правоотношение между същите страни вече е съществувало
в предходен период на същата 2019 г., както и че още преди датата на
проверката, от 27.12.2019 г. е сключен нов трудов договор помежду им, при което
действията на Е. И. определено не са извършвани като демонстрация на умения за
евентуално сключване на трудов договор, а представляват престиране
на труд по възникнало ново трудово правоотношение, но преди да е представен на
работника екземпляр от сключен трудов договор и копие от уведомление по чл.62,
ал.3 КТ, заверено от ТД НАП Варна. Тези факти напълно съответстват на съставомерните елементи на вмененото на въззивника
нарушение по чл.63, ал.2 КТ, при което същото се явява правилно установено и
квалифицирано с процесното НП.
Приложимият
санкционен текст на чл.414, ал.3 КТ предвижда имуществена санкция от 1500 лв до 15000 лв за работодателя.
Определеният с НП размер на глобата в конкретния случай – 2000 лв, не е мотивиран от наказващия орган и според настоящия
съдебен състав той е несправедлив с оглед данните за степента на обществена
опасност като на деянието, така и на дееца. Наличните доказателства сочат,
трудовото правоотношение с Е. И. да е възникнало на 27.12.2019 г. – в предхождащия
проверката работен ден, като същевременно, трудовият договор за лицето е
регистриран още в следобедните часове в деня на проверката, като същевременно липсват
данни за предходно установени нарушения от същия вид за въззивника,
както и за други обстоятелства, отегчаващи неговата отговорност за процесното нарушение. Изтъкнатите съображения мотивират
извод, че наказанието имуществена санкция в специалния минимум 1500 лв е съответно на тежестта на нарушението и изцяло
адекватно да изпълни целите на генералната и на специалната превенция по чл.12 ЗАНН, поради което НП следва да се измени в частта относно размера на
наложената санкция.
На основание
чл.63д, ал.4 и ал.5 ЗАНН, въззиваемата страна има
право да й бъдат присъдени разноски за възнаграждение за юрисконсулт. Като
съобрази, че делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност и е
приключено в рамките на две съдебни заседания, съдът намира за съответстващо
възнаграждение в установения минимален размер 80.00 лв
съгласно чл.63д, ал.5 ЗАНН, вр. чл.37 ЗПП, вр. чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ.
Водим от
гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление №03-012043 от
05.02.2020 г., издадено от Директор на
Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, за нарушение по чл.63, ал.2 КТ, като НАМАЛЯВА размера на наложеното на „И.Б.“
ЕООД, ЕИК *********, административно наказание имуществена санкция от 2000.00 лв до 1500.00 лв (хиляда
и петстотин лева, 00 ст.) и ПОТВЪРЖДАВА наказателното
постановление в останалата част, на
основание чл.63, ал.2, т.4, вр. ал.7, т.2 ЗАНН.
ОСЪЖДА „И.Б.“
ЕООД, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ
по сметка на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна сумата 80.00 лв (осемдесет лева, 00 ст.), представляваща възнаграждение за юрисконсулт, на основание
чл.63д, ал.4 и ал.5 ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Административен съд гр. Варна в 14-дневен срок от съобщаването
до страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: