Р Е Ш Е Н И E
гр.Лом, 16 декември
2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ломският районен съд, трети състав, в
публично съдебно заседание на 2 юли две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Боряна Александрова
при секретаря Веселка
Младенова, като разгледа докладваното от съдията Александрова гражданско
дело № 49 по описа за 2019 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано е по искова молба на Ц.Б.Н.,
ЕГН ********** подадена чрез пълномощник адвокат П.П., с която е предявил
против „ЧЕЗ Електор България” АД, ЕИК *** , отрицателен установителен иск по
чл.124, ал.1 ГПК, за признаване за установено, че не дължи вземане в размер на 3048.47
лева, от което главница 2093.48 лева и лихва 954.99 лева за доставена и
консумирана електроенергия в дом в гр.*** за периода от 31.08.2003г. до 4.10.2018г.,
съгласно писмо № ********** от 6.12.2018г. на направление „Административни
дейност и рекламаций“ към ответната фирма, като погасено по давност.
В съдебно заседание ищецът участва лично и с
пълномощника адвокат П. и поддържа иска.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК
ответника е депозирал писмен отговор от ответното
дружество, чрез юрисконсулт А.В., с който оспорва предявеният от ищеца иск по
основание и размер, като е изложил подробни мотиви. Твърди, че
предявеният отрицателен установителен иск на ищеца за признаване на установено,
че не дължи на ответното дружество исковата сума, поради погасяване по давност
е недопустим, евентуално е неоснователен подробно аргументирайки се за това.
В съдебно заседание ответното дружество изпраща
представител, а и е депозирано становище, с което се поддържа защитната теза на
ответника изложена в писмения отговор на исковата молба.
По делото са събрани писмени доказателства.
Съдът като взе
предвид доводите изложени в исковата молба и писменият отговор, след преценка
на доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
В исковата молба ищеца излага твърдения, че е
потребител на ел.енергия за недвижим
имот находящ се в гр.***. Твърди, че е битов клиент на ответното дружество по
смисъла на параграф 1, т.2а от ДР на ЗЕ с клиентски № 300251945024. Твърди още,
че отдавна не живее в този имот, то клиентският му номер е останал.Навежда
твърдения, че е адресно рагистрирана на този адрес до 09.06.2009г., като след
тази дата се преместила да живее на друг адрес в гр.Лом, ул.“Марица“№ 16.
Твърди също така, че тъй като отдавна е напуснала адреса, и не живее на него,
получила съобщение то ответното дружество, че му дължи сумата от 3048,47 лв.,
за консумирана, но незаплатена електроенергия за периода 31.08.2003г. до
04.10.2018г. Твърди и представя доказателства, че имотът , за които се дължат
процесните суми на ответното дружество е собственост на К.В.М., която по силата
на НА № 145,т.Х, рег.№ 8600,д.№917/2018г. от 05.12.2018г. на нот.Д.Младенова по
силата на обстоятелствена проверка, че владее имота като свои повече от
10години. Твърди също така, че след
неколкократни покани от нейна страна, ответното дружество й е издало писмо №
**********/06.12.2018г., че тя е титулят ра ИТН и дължи процесните суми. Навежда твърдения, че лицето К.В.М. е
сключила споразумителен протокол с ответното дружество от 13.06.2018г., по
силата на който тя е признала вземане към ответното дружество към нея-ищцата в
размер на 892,51 лв. и е поела солидарна отговорност, като го изплаща редовно,
по начертан график в това споразумение, както и че го изплаща редовно. Твърди
още, че същият ден – 13.06.2018г. К. Вл.М. е сключила с ответното дружество и
друг споразумителен протокол, със същите страни, с които е признала и друго
вземане в размер на 992,54 лв., и е поела солидарна отговорност, както и че
изплаща редовно ,по утвърдения между страните график. Твърди, че част от това вземане
е погасено по давност и тя не го дължи на ответника. Именно поради този спор с
ответника и предвид нежеланието на последния да признае, че ищцата не дължи
суми за процесният недвижим имот, се е породил правен интерес от
търсената съдебна защита.
Ответника не оспорва факта, че ищеца е негов битов
клиент с посочения клиентски номер, че дължи процесната сума съгласно писмо №
********** от 6.12.2018г. Оспорва твърдението на ищеца, че вземането за
главница и лихва/ 31.08.2003-09.01.2016г. е погасено по давност, като излага
съображения в тази насока.
При така изяснената фактическа
обстановка и събрани доказателства, настоящият състав, прави следните правни
изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 ГПК - отрицателен установителен иск за установяване, че ищецът не дължи на
ответника определена сума-стойност на изразходвана от него ел.енергия, поради
което и доказателствената тежест за доказване наличието на вземане в посочения
размер е върху ответника. Той следва да докаже при условията на пълно и главно
доказване, че през посоченият период ищецът е употребил определени количества
ел.енергия, единичната цена на тази енергия, както и общия размер на
претенцията си и начина на начисляването й.
Между страните не се спори, че ищеца Ц.Б. Найденовае
абонат на ответника за доставка на ел.енергия за обект - недвижим имот,
находящ се в гр.***58 с клиентски № 30025194024. За да бъде титуляр на
задължението за заплащане стойността на потребена през исковия период
електрическа енергия, ищецът трябва да има качеството „потребител” на
електроенергия. Съгласно параграф 1, т.42 от ДР на ЗЕ, „потребител на енергия
или природен газ за битови нужди „ е физическо лице – собственик или носител на
вещно право на ползване върху съответния електроснабден имот. Този факт не се
оспорва от ищеца, напротив, потвърждава се в исковата молба. Няма спор между
страните, че по силата на НА по обстоятелствена проверка, лицето К. Вл.М. е
станала собственик на процесния недвижим имот, както и че същата е подписала 2
бр. спарзумителин протокола с ответното дружество на 13.06.2018г., за
разсрачено плащане на суми в общ размер на 1885,05 лв./ 889,51 и 992,54 лв./,
както и че същата добросъвество си изпълнява задълженията, т.е. плаща по
график.
Няма спор по делото, че ответното дружество е краен
снабдител с електрическа енергия. Съгласно чл.98а от Закона за енергетиката
крайният снабдител продава електрическата енергия при публично известни общи
условия(одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ – 056 от 07.11.2007 г., впоследствие
изменени с Решение № ОУ – 03 от 26.04.2010 год. на ДКЕВР), като в ал.4 е
предвидено, че публикуваните общи условия влизат в сила за потребителите, които
купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено
приемане. В този смисъл, за да възникне правоотношението по покупко-продажба на
ел. енергия не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между
потребителя и доставчика на услугата, защото обвързаността между страните
възниква по силата на закона. Предвид на това ищцата Ц.Н. в настоящото
производство се явява потребител на електрическа енергия, тъй като
общите условия са произвели действие и по отношение на нея. Изрични възражения във връзка с валидноста
и действието на общите условия не са въведени по надлежния ред, поради което
съдът приема за установено наличието на твърдяното правоотношение
между страните за исковия период във връзка с снабдяването на
процесното жилище с ел. енергия.
В случая за процесния имот е получавал ел.енергия ,
но не е заплащана редовно . Позовава се на приложено по делото писмо, изходящо
от ответното дружество, от която е видно, че ел.енергия на ищеца, периода 31.08.2003г.-04.10.2018г.
е 3048.47 лв. общо. В исковата молба ищеца навежда доводи, че исковата сума в
общ размер от 3048.47 лева включва освен главница 2093.48 лева и лихва 954.99
лева и, че двете вземания са погасени по давност за периода 31.08.2003г. до
9.01.2016г., а за останалата част над този размер не подлежат на принудително
ъсбиране, пароди факта, че друго лице е поело задължението да ги плаща,
съгласно подписан между това лице и ответнота дружество спорадумителен протокол
от 13.06.2018г.
Ответникът в писменият отговор посочва, че иска е
процесуално недопустим, респективно неоснователен и недоказан.
Установителният иск по чл.124, ал.1 ГПК може да
бъде предявен за установяване съществуването или – както в случая –
несъществуването на едно право, когато ищецът има интерес от това.
Освен това всяко право може да бъде заявено както с
възражение, така и да бъде предявено с иск - така Решение № 76 от
7.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 391/2012 г., IV г. о., ГК. Редът, по който
длъжникът се защитава, зависи от неговия собствен избор. По аргумент от
мотивите към т. 2 от Тълкувателно решение № 8/2012г. на ОСГК на ВКС,
диспозитивното начало в гражданския процес се проявява в това, че участникът в
правен спор сам определя кога, доколко и какъв обем защита да търси. Правният
интерес от решаване на правния спор винаги произтича от конкретните
обстоятелства, в които спорът се изразява и чрез които всеки от спорещите
твърди, че се засяга правната му сфера. В
този смисъл длъжникът по едно вземане не е длъжен да чака същото да бъде
предявено по съдебен ред чрез осъдителен иск или по реда на заповедното
производство, за да реализира своята защита чрез възражението си за давност. Не
съществува законова пречка длъжникът да поеме инициативата в процеса, като
предяви отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, позовавайки се на
изтеклия давностен срок по отношение на вземането, като по този начин
препятства възможността на ищеца да го претендира в бъдеще. В този случай предмет на отрицателния
установителен иск не е установяване липсата на материално право изобщо, а
липсата на притезание, насочено срещу длъжника-ищец. В този смисъл отрицателния
установителен иск предмет на спора е допустим.
При това положение следва да се разгледат доводите
на ищеца за погасяване на процесното вземане, поради изтичане на предвидената
от закона погасителна давност. Те според настоящия състав са основателни.
Според задължителните разяснения, дадени с
Тълкувателно решение № 3/2011г. от 18.05.2012г. на Върховният касационен съд на
Република България, Общо събрание на Гражданска колегия и Търговска колегия,
понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” от Закона за
задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. Според същото решение, вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради
което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност. В
посоченото ТР също е прието, че задълженията на потребителите на предоставяните
от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чиито падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално
определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер. Поради това, и
процесното вземане е периодично, поради което и за него по арг. чл.111, б. „в”
от ЗЗД погасителната давност е тригодишна.
По делото е изготвено заключение на вещо лице, което
не е оспорено от страните и съдът е приел.
Според нормите на чл. 19 от Общи условия
на договорите за продажба на електрическа енергия на "ЧЕЗ България"
АД потребителят е задължен да заплаща потребената електрическа енергия веднъж
месечно, като продължителността на срока за плащане е 10 дни. Дължимите от
потребителя суми се съобщават от продавача чрез съобщение изпращано до
потребителя на адреса на обекта. Потребителите, за които периода на отчитане на
потребяваното количество ел.енергия е по –дълъг от един месец се уведомяват от
продавача за дължимите суми чрез съобщение на адреса на обекта съобразно
графика на отчитане. Неполучаването на съобщение не освобождава потребителя от
задължението да заплати дължимата сума в срок. Съгласно чл.35 от Общите
условия, потребител, който не изпълни задължението си за плащане в срок на
дължимата сума за използвана електрическа енергия, дължи обезщетение на
продавача в размер на законната лихва за забава за всеки просрочен ден.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения /каквото е процесното
за главница/, давността тече от деня на падежа. Следователно задължението на
ищеца за заплащане на стойността на доставената енергия е възникнало като
срочно – както вече бе отбелязано според общите условия месечните суми за
ел.енергия са били дължими в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. По делото липсват доказателства за спиране течението на давността
или за прекъсването (както твърди ответника), поради което погасени по давност
са всички месечни вземания, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три
години назад от датата на предявяване на исковата молба – 09.01.20119г., т.е.
преди 09.01.2016г., а такова е процесното задължение за заплащане на главница в
размер на 1491.98 лева за доставена ел.енергия за периода от 31.08.2003г. до 9.01.2016г.
На основание чл.119 ЗЗД поради погасяване на главното вземане следва да се
считат погасени поради изтекла давност и вземанията за законна лихва върху
главниците, поради което и сумата от 769.82 лева представляваща лихва /с правно
основание чл.86 от ЗЗД/ също е погасена по давност.
Следователно предявеният отрицателен
установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК е основателен и доказан и следва да бъде
уважен до сумата от 1568,80 лв., от тях главница 1491,98 лв., и лихва 469,82
лв./.
По делото са представени платежни документи, от които
се установява, че лицето |Камена В.М. на 13.06.2018г., на която дата са
подписани два споразумителин протокола за сумата от 1885,05 лв. общо, както и,
че същата е внесла сумата от 892, 51 лв.
по единия споразумителен протокол и сумата от 992,54 лв. по другия такъв, /л.12
и 13 от делото/ но като основание за плащане е посочено –по споразумителен
протокол, които суми не става ясно дали е от процесните, предмет на делото.
Няма и приложени платежни документи по делото за да се определи дали касаят дълг
и за кой период, преди подписването или след на споразумителния протокол.
По така представените два броя споразумителни
протокола не е отразено какво задължение се погасява от солидарния длъжник, като с оглед разпоредбата на чл.76 от ЗЗД престацията не е достатъчна, за
да удовлетвори вземанията на ищеца. Съгласно чл.76 от ЗЗД, този който има към
едно и също лице, няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е
достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява.Ако не е
заявил това, погасява се най-обременителното за него задължение, а при няколко
еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са
възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно, т.е. меродавна при такива
плащания, е волята на платеца. В случая такава воля не е изразена от лицето поело солидарното задължение, поради което ищецът се е съобразил с предвидената поредност на погасяване
на задълженията съгл. чл.76, ал.2 от ЗЗД „Когато изпълнението не е достатъчно
да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските,
след това лихвите и най-после главницата”, като със внесената сума от 1885,05 лв.,1 не става ясно за кой
период е погасено вземането, поради което иска в тази му част следва да се
отхвърли като недоказан.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Ищеца, чрез процесуалният си представител адвокат П.П.
е поискал присъждане на разноски, и по правилото на чл.78, ал.1 ГПК при този
изход на спора му се дължат. Такива за адвокатското възнаграждение на адв.П.,
което ответника следва да заплати при хипотезата на чл.38, ал.2 вр. ал.1 т.2 от
Закон за адвокатурата, както и за ДТ – 150 ЛВ..
Съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004г. за
МРАВ, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен
материален интерес, възнаграждението е 300.00 лева.
От друга страна ответното дружество представя
списък с разноски за ю.к. възнаграждение в същият размер, както и заплатена
сума за ССЕ – 150 лв., поради което страните не си дължат разноски.
Водим от гореизложените мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че Ц.Б.Н., ЕГН **********, представлявана от адв.П.П. не дължи на „ЧЕЗ Електро България” АД,
ЕИК *** вземане в размер на 1568.80 лева, от което главница 1491.98 лева и
лихва 769.82 лева за доставена и консумирана електроенергия в недвижим имот в
гр.**** за периода от 31.08.2003г. до 09.01.2016г., поради погасяването
по давност, съгласно чл.111, б. „в“ от ЗЗД, в останалата част над уважения
размер – ОТХЪВРЛЯ иска като недоказан и
неоснователен.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред МОС в 2- седмичен срок от връчването на страните на
преписи от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: