№ 77
гр. Свищов, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на седми октомври
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стела Д. Бъчварова
при участието на секретаря Петя Ив. Братанова
като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Административно
наказателно дело № 20214150200306 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взема предвид:
Производство по чл. 59 и следващите от ЗАНН. Постъпила е жалба
срещу наказателно постановление №21-0352-000876/07.12.2021г. на
Началника на РУМВР-Свищов към ОДМВР-Велико Търново.
Жалбоподателят Л. Г. Г. ЕГН ********** от гр.Свищов обжалва
наказателното постановление, с което са му наложени административни
наказания глоба: в размер на 200 лева на основание чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП
за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП и в размер на 20 лева на основание чл.
185 от ЗДвП за нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП. Сочи, че издаденото
наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание се представлява от адв. П. Д.. Сочи, че безспорно
от събраните доказателства се установява, че на процесната дата е настъпило
ПТП, за което жалбоподателя няма вина. В тази връзка развива доводи,
изключващи отговорността на жалбоподателя. Сочи, че обжалваното
наказателно постановление е издадено при непълнота на доказателствата.
Ответникът по жалбата – Началника на РУ Свищов, редовно призован,
не се явява.
Съдът, след като се запозна с представените по делото доказателства,
намери за установена следната фактическа обстановка:
1
На 13.06.2020г., около 16,00 часа жалбоподателя Л. Г. и свидетелката
Л. Л. се движели по второкласен път II-52 в посока от с. Вардим към гр.
Свищов с лек автомобил БМВ 525 Д с peг. №********, управляван от Г.. На
същата дата, малко преди този час по същия път и в същата посока се движел
лек автомобил „Нисан Навара”, с десен волан, с английски peг. номер WG 55
KVX, управляван от свидетеля И. М. Д.. В автомобила на предната седалка,
вляво от водача, седяла майката на свидетеля Д. - свидетелката С. Д., а зад нея
на задната седалка- свидетелката И. Д.. На задната дясна седалка зад шофьора
седяла свидетелката К. М., а между двете свидетелки седяло детето на водача
и свидетелката Д., което към него момент било бебе на няколко месеца.
Докато пътували в района на вилната зона на гр. Свищов, свидетелката Д.
помолила водача на лекия автомобил „Нисан“ да спре, за да преоблече
бебето. Непосредствено преди км.45+000 св. Д. отбил в ляво от пътя и спрял в
банкета на пътя. Пътят, с широчина 6 метра, с две ленти за движение във
всяка една посока, в този участък бил сух и без видима хоризонтална пътна
маркировка. След като майката преоблякла детето, водача на лекия автомобил
„Нисан Навара“ продължил движението си към гр. Свищов. Преди да потегли
той погледнал в дясното огледало на автомобила и възприел движещия се по
пътя също в посока гр. Свищов лек автомобил, управляван от жалбоподателя,
който се намирал на разстояние около 79,9 м. от него. Автомобилът на
жалбоподателя се движел със скорост около 93,4 км/ч. Въпреки това св.Д.
преценил, че същият е далеч от неговия автомобил и без да подаде мигач,
навлязъл в платното за движение. Когато автомобила, управляван от св.Д.
навлязъл в пътната лента, предназначена за движение към гр. Свищов, по
която се движил л.а. „БМВ“, жалбоподателят възприел движещият се пред
него лек автомобил „Нисан Навара“ и насочил л.а. „БМВ“ наляво.
Независимо от това настъпил удар между предната дясна част на л.а. „БМВ“ и
задната част на л.а. „Нисан Навара“. Същия бил челно-заден, леко кос
(нецентрален). След сблъсъка л.а. „Нисан“ продължил движението си напред
и се отклонил надясно спрямо посоката си на движение, преминал в десния
по посока към гр. Свищов банкет, където приплъзвайки се ударил в метална
еластична ограда, след което се върнал изцяло на платното за движение и се
насочил наляво, при което се преобърнал през таван и спрял левия банкет.
Лекият автомобил „БМВ“ продължавайки движението си напред, се завъртял
и спрял в посока обратна на движението си. Свидетел на инцидента станал
2
свидетеля М. Я., който възприел движението и на двата автомобила
непосредствено преди ПТП. За настъпилото ПТП била уведомена полицията.
На място пристигнал свидетеля Б. Д. – мл. автоконтрольор в РУ на МВР
Свищов. Същият провел разговор с участниците в ПТП за изясняване на
обстановката. Малко след това на мястото на ПТП пристигнал разследващ
полицай и бил извършен оглед на местопроизшествие. С това първо действие
по разследване било образувано досъдебно производство №308/2020г. по
описа на РУ на МВР Свищов. Впоследствие с постановление от 26.10.2021г.
наблюдаващия прокурор прекратил досъдебното производство, което се
водело за извършени престъпления по чл. 343, ал.1, б. „а“ от НК, като
изпратил преписката на Началника на РУ на МВР Свищов по компетентност.
На 07.12.2021г. Началника на РУМВР-Свищов към ОДМВР-Велико
Търново издал обжалваното наказателно постановление, в което описал
нарушението на жалбоподателя по следния начин: затова, че като
правоспособен водач на лек автомобил БМВ 525 Д с per. №********, на
13.06.2020г., около 16,00 часа на второкласен път II-52 при км.45+000, на
пръв и сух пътен участък, в посока от с. Вардим към град Свищов, нарушил
правилата за движение по пътищата, визирани в чл.5, ал.1 от ЗДвП „Всеки
участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава
опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и
здравето на хората и да причинява имуществени вреди” и в чл.20, ал.1 от
ЗДвП „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват” и ал.2 „Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението“. В резултат на допуснатите нарушения реализира пътно
транспортно произшествие, като блъска отзад извършващия маневра
включване в движението от лявата ми страна в посока за град Свищов лек
автомобил „Нисан Навара” с английски peг. номер WG 55 KVX, управляван
от И. М. Д. от с. Горско Сливово.
Наказващият орган приел, че доказателства за извършените вменени
3
нарушения са събраните в досъдебното производство, като ги изброил:
съдебна автотехническа експертиза, разпити на свидетели и пр. и АНП-
постановление на ВТРП №567/2000 г., извършеното, макар формално да
осъществява признаците на състав на престъпление по чл.343, ал.1, б.”А”,
вр.чл.342, ап.1 от НК, поради това, че за същото деяние има предвидена
административнонаказателна отговорност, следва да се обсъди обществената
опасност на деянието. Същото осъществявало признаците на
административно нарушение по чл.179, ал.2, предл.1-во и чл.185 от ЗДвП,
като изложил мотиви за липса на основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН.
На жалбоподателят били наложени глоби на посочените по-горе основания.
Видно от отбелязаното на обжалваното НП жалбоподателят е получил
постановлението на 13.12.2021г., а жалбата е входирана в деловодството на
административно-наказващия орган на14.12.2021г.
Гореизложената фактическа обстановка се установява безспорно от
събраните в хода на делото доказателства: показанията на свидетеля Б. Д.,
частично от показанията на свидетелите Л. Л., М. Я., И. Д., С. Д., К. М. и И.
Д., НП №21-0352- 000877/07.12.2021г. на ОД МВР Велико Търново, РУ
Свищов, Постановление за прекратяване на наказателно производство от
26.10.2021г., ДП №308/2020г. по описа на РУ МВР Свищов /преписка №ТОС-
567/2020г по описа на РП ВТ/, справка за нарушител/водач на Л. Г., Заповед
№8121з-515/14.05.2018г. на Министерство на вътрешните работи,
представените с писмо УРИ 352000-753/08.02.2022г. на РУ МВР Свищов,
заверено копие на НП №21-0352-000877/07.12.2021г. по описа на РУ Свищов
и съпроводително писмо изх. №352р-20709/08.12.2021г. на ОД МВР Велико
Търново, РУ Свищов. представеното ДП № 308/2020 г. на РУ –Свищов, както
и постъпилата справка от АПИ – Велико Търново, както и от заключението на
изготвената по делото експертиза.
Съдът възприема заключението на назначената автотехническа
експертиза като обективно и безпристрастно, изготвено въз основа на
доказателствата по делото и основаващо се на специалните знания на
експерта в конкретната област. Съгласно заключението, пътнотранспортното
произшествие е настъпило на път II-52, в района на км 45+000. Лекият
автомобил, управляван от жалбоподателя в района на произшествието се е
движил по посока към гр. Свищов в дясната половина на пътя, като към
момента на удара му водача му го е насочил наляво. Лек автомобил „Нисан
4
Навара“ е потеглил от изход на земен път, вляво от път II-52 и се насочил към
гр. Свищов като навлязъл по платното за движение пред л.а. „БМВ“. От
техническа гледна точка, водачът лек автомобил „Нисан Навара“ е имал
възможност да пропусне л.а. „БМВ“ да премине и след това да навлезе в
частта от пътя, предназначена за движение към гр.Свищов. Съдът не
кредитира показанията на свидетеля Л. и М. в частите, в които същият
заявява, че лекият автомобил „Нисан Навара“ е спрял след като навлязъл в
лентата за движение в посока за гр.Свищов, а удара между двата автомобила
не е челен. В посочените части показанията на свидетелите са в противоречие
с показанията на свидетелите И. Д., С. Д., К. М. и И. Д., които не навеждат
твърдения л.а. „Нисан“ да е спирал след потеглянето му от банкета, освен
това твърдят, че автомобилът, в който са пътували е бил ударен в задната му
част, след като същия бил навлязъл в пътната лента в посока за гр.Свищов.
Съдът намира, че в обсъжданите части, показанията на свидетелите Л. и М.
противоречат и на заключението на назначената по делото автотехническа
експертиза, според която удара между двата автомобила е челно -заден, леко
кос и е настъпил между предната дясна част на л.а. „БМВ“ и задната част на
л.а. „Нисан Навара“. В останалите части съдът кредитира показанията на
свидетелите М. и Л., възприемайки ги като логични, последователни и
кореспондиращи помежду си и с останалите доказателства по делото, като
съобрази, че свидетеля М. не е възприел изцяло ПТП, а именно не е станал
пряк свидетел на удара между двата автомобила. Съдът кредитира
показанията на свидетелите С. Д., К. М. и И. Д., доколкото показанията им са
логични и последователни. Тези три свидетелки са пътнички в л.а. „Нисан
Навара“. Съдът съобрази, че същите свидетелстват само за тези
обстоятелства, които всяка една от тях е възприела лично, като пътник в един
от участвалите в произшествието автомобили, включително и признанието
им, че не са възприели движението на другия участващ в ПТП -то автомобил.
Съдът кредитира и показанията на свидетеля И. Д., с изключение на частта, в
която същия заявява, че при потеглянето на управлявания от него автомобил,
този на жалбоподателят се е намирал на разстояние около 300м., както и че
л.а. “Нисан Навара“ е изминал около 15м. в лентата за движение преди
настъпване на удара между двата автомобила. Това е субективна преценка на
самия свидетел и не е подкрепена с останалите доказателства по делото,
включително наличието на обективни находки, които да са описани в
5
огледния протокол на местопроизшествието. В останалите части съдът
кредитира показанията на свидетеля Д., възприемайки ги като логични,
последователни и кореспондиращи помежду си и с останалите доказателства
по делото. Съдът кредитира и показанията на св. Д., който макар и да не е
пряк свидетел на инцидента, е възприел обстоятелства непосредствено след
ПТП.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
прие: Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена от надлежно
лице , в установения от закона срок от връчване на постановлението и до
надлежния съд по местоизвършване на твърдяното нарушение. Разгледана по
същество е основателна.
При извършената от съда проверка на обжалваното НП съдът
констатира следното:
При извършената служебна проверка съдът констатира, че НП е
издадено в сроковете предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН и от
компетентно лице, в кръга на предоставените му правомощия.
За нарушението по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, за което на водача е наложено
на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП наказание глоба:
Наказателното постановление не съдържа формалните реквизити
предвидени в нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вярно е, че в НП са посочени дата
и място на извършване на нарушението, както и нарушените законови норми,
но липсва описание на обстоятелствата, при които то е извършено.
Наказващият орган се е задоволил да посочи единствено коя правна норма
счита за нарушена, без да я подведе към конкретния казус, като е посочил, че
в резултат на допуснатите нарушения е реализирал ПТП като е блъснал отзад
л.а. „Нисан Навара“. Така за жалбоподателя, и за съда, не става ясно точно
какво нарушение му се вменява. В случая не става ясно кои от изброените в
нормата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП хипотези му се вменява, че са нарушени.
Липсва конкретно описание на обстоятелствата, при които е извършено
самото деяние, за да се приеме, че е налице нарушение на задължението по
този текст.
Съгласно чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
6
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението. Изискването за съобразяването на скоростта има за цел да
обезпечи възможността водачът да спре пред всяко предвидимо препятствие,
т. е. следва да е налице възможност субекта на задължението да управлява
МПС със скорост, която му позволява да спре пред всяко обективно
предвидимо препятствие съобразно конкретната пътнотранспортна
обстановка. В конкретния случай липсва описание на скоростта, с която се е
движел водача на лекия автомобил „БМВ“ непосредствено преди ПТП, както
и твърдение, че със скоростта, с която се е движел, същата не му е позволила
да спре при възникналата конкретна опасност.
Дори да се приеме, че недостатъчното описание на обстоятелствата, при
които е извършено административното нарушение, не съставлява порок на
наказателното постановление, изводът на наказващия орган, че
жалбоподателят се е движил с несъобразена скорост, не е обоснован от
доказателствата по делото. Напротив от изготвената по делото
автотехническа експертиза се установи, че същият се движел със скорост от
около 94,3 км/ч. при допустима такава в този участък от пътя 90 км/ч.
Експертът установи, че опасната зона на спиране при скоростта, с която се е
движел жалбоподателя е 93,1 м., а при скорост от 90 км/ч. – 86,6м. Според
вещото лице опасността за движението за Л. Г. от техническа гледна точка е
възникнала в момента, в който лекият автомобил „Нисан Навара“ е започнал
да навлиза по платното за движение, като в конкретната ситуация
жалбоподателят не е имал възможност да спре преди мястото на удара както с
разрешената, така и с установената скорост на движение, тъй като
отстоянието на л.а. БМВ“ в този момент от мястото на удара е било 79,9м.
Поради това съдът намира, че по делото остана недоказан елемент от
фактическия състав на нарушението по чл.20, ал.2 от ЗДвП, а именно че
жалбоподателя се е движел с несъобразена скорост. Това само по себе си е
достатъчно съдът да отмени обжалваното наказанотелно постановление в
тази му част.
За нарушението по чл. 5,ал.1 от ЗДвП и чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, за което
на водача е наложено на основание чл. 185 от ЗДвП наказание глоба:
7
Както и за предходното нарушение, наказващия орган отново не е
съобразил акта си с разпоредбите на чл. 57 от ЗАНН и отново липсва
фактическо описание на вмененото нарушение, което да бъде подведено под
нормата на чл.20, ал.1 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл.20, ал. 1 от ЗДвП вменява задължение на водачите
да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.
Съдебната практика е последователна и неотклонна, че приложението на
двете хипотези на чл. 20, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП е винаги алтернативно и
изключва конкуренцията между тях. Ако загубата на контрол при управление
на превозното средство се дължи на несъобразена скорост, то значение при
квалифициране на деянието като административно нарушение има
неспазването на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Изгубването на контрола върху
автомобила е самостоятелно нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и то може да
бъде осъществено само доколкото не е налице нарушение относно режима на
скоростта по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП или чл. 21 от ЗДвП. Такива са случаите на
изгубване на контрола върху управлението поради заспиване на водача,
отклоняване на вниманието му, разсейване и др. В тези случаи нарушението
се изразява в едно недопустимо бездействие на водача поради различни
външни и вътрешни фактори. В случая от доказателствата по делото и
данните за механизма на настъпване на ПТП не се установява, то да е в
резултат на неправилно избрана скорост. От показанията на свидетелката Л.
Л., които съдът кредитира в тази част изцяло се установява, че л.а. “Нисан
Навара“ е излязъл внезапно на пътя, без сигнал, с който да покаже, че има
намерение да се включи в движението, на близко разстояние от лекия
автомобил, с който тя и жалбоподателя са се движили. Същата заяви, че
времето за реакция било изключително кратко. Същото кореспондира и със
заключението на вещото лице е категорично, че Л. Г. не е имал техническа
възможност да намали скоростта си до тази на л.а. „Нисан Навара“ от
момента, в който последният е започнал да навлиза по платното за движение.
От това следва категоричния извод, че в случая няма как да е налице
нарушаване на разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП. Липсва неправомерно
поведение на водача, изразяващо се в загуба на контрол на автомобила
вследствие на разсейване, заспиване или отклоняване на вниманието, а и в
НП не са описани такива фактически обстоятелства, поради което неправилно
и незаконосъобразно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя по
8
този текст от закона. В момента, когато автомобилът „Нисан Навара“ е
навлязъл в платното за движение, той попаднал в опасната зона на лекия
автомобил „БМВ“ независимо от това дали се е движил с разрешената
скорост за движение в този пътен участък от 90 км/ч. или със скорост 94,3
км/ч. Ударът е бил неизбежен, независимо от това какви действия за
предотвратяването му би предприел Г. при двете конкретни скорости за
движение. Реализираното ПТП би могло да се субсумира под състава на чл.
20, ал. 2 от ЗДвП, поради което квалифицирането му и по чл. 5,ал.1 от ЗДвП и
чл. 20, ал. 1 от ЗДвП е незаконосъобразно.
Съобразно изложеното, обжалваното наказателно постановление следва
да бъде отменено изцяло.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, страните имат право на разноски по
реда на АПК. Съгласно чл. 143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
Съгласно чл. 144 от АПК за неуредените в този дял въпроси се прилага
Гражданският процесуален кодекс. Отговорността за разноски винаги следва
да се понесе от страната виновно създала предпоставките за образуване на
производството. Жалбоподателят не претендира разноски за адвокат.
Доколкото по делото бяха направени такива за заплащане на САТЕ в размер
на 692,25 лева от бюджета на съда, то същите следва да бъдат възложени в
тежест на наказващия орган – ОДМВР - Велико Търново, като разпоредител с
бюджетни средства, с оглед отмяната на наказателното постановление.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 3, т.1 и т.2 вр. ал. 2, т.1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №21-0352-000876/07.12.2021г. на
Началника на РУМВР-Свищов към ОДМВР-Велико Търново, с което на Л. Г.
Г., ЕГН ********** от с.Вардим, общ.Свищов са наложени административни
наказания: "глоба" в размер на 20 лева на основание чл. 185 от ЗДвП за
нарушение на чл. 20, ал.1 от ЗДвП и "глоба" в размер на 200 лева на
9
основание чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП
,като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОДМВР Велико Търново да заплати на Районен съд Свищов
сумата в размер на 692,25 лева (шестстотин деветдесет и два лева и двадесет
и пет стотинки), представляваща направени по делото разноски за заплащане
на възнаграждение на вещо лице.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от
съобщението пред Великотърновски административен съд.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
10