№ 4582
гр. Варна, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ТатЯ. Лефтерова
при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева
като разгледа докладваното от ТатЯ. Лефтерова Гражданско дело №
20233110116263 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба на
„Йеттел България“ ЕАД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление
гр.София, ******, с която против Д. А. Я., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна,
******, по реда на чл.422, ал.1 вр. чл. 415, ал.1, т.2 ГПК, са предявени искове
за установяване на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК №4911/22.08.2023 г. по ч.гр.д. №***** г.,
по описа на ВРС, а именно:
- 28,50 лв. – дължима сума за месечни и еднократни такси, начислени за
периода от 05.05.2021 г. до 04.07.2021 г. по договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ***** от 10.12.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда - 18.08.2023 г.
до изплащане на вземането;
- 116,98 лв. – неустойки за предсрочно прекратяване на услуги по
договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***** от 10.12.2020 г., от
които: 42,48 лв. за три месечни такси и 74,50 лв. - за HUAWEI Telenor 4G MiFi,
представляващи част от разликата между цената на устройството без
абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор за
закупуване на устройство, ведно със законната лихва върху главницата
1
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 18.08.2023 г. до
изплащане на вземането;
- 85,91 лв. по допълнително споразумение към договор за мобилни
услуги с предпочетен номер ***** от 15.04.2020 г., представляващи дължима
неустойка в размер на до три стандартни месечни такси, ведно със законната
лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда –
18.08.2023 г. до изплащане на вземането;
- 107,98 лв. по допълнително споразумение към договор за мобилни
услуги с предпочетен номер ***** от 14.07.2021 г., представляващи дължима
неустойка в размер на до три стандартни месечни такси, ведно със законната
лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда –
18.08.2023 г. до изплащане на вземането;
- 33,14 лв., дължима сума за абонаментна такса и такса потребелние на
мобилни услуги, за периода 15.06.2021 г. - 14.07.2021 г. по допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***** от
09.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 18.08.2023 г. до изплащане на вземането;
- 137,19 лв. представляващи дължима неустойка в размер на до три
стандартни месечни такси по допълнително споразумение към договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ***** от 09.03.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 18.08.2023 г. до изплащане на вземането.
Претендират се сторените разноски.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:
Въз основа заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № ***** по описа на ВРС за
2023 г., за претендираните в настоящото производство суми, както и сторените
в заповедното производство разносврески.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 ГПК, поради
което на кредитора е указана възможността да предяви установителен иск в
едномесечен срок. В изпълнение разпореждането на заповедния съд,
заявителят представя искова молба, с която предявява иск за установяване на
вземанията си по издадената заповед за изпълнение.
2
В исковата молба се сочи, че между страните е сключен договор, по
силата на който, през процесния периода, ищецът е предоставял на ответника
мобилни услуги, а абонатът се е задължил да заплаща ползването на същите.
За процесния период, ищецът изпълнил е задълженията си за предоставяне на
услуги, но ответникът не е изпълнил задълженията си да заплаща ползваните
услуги по издадените фактури.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът, чрез назначения от съда особен
представител, представя писмен отговор на исковата молба, с която оспорва
основателността на предявените искове. Намира, че ищецът не е представил и
не е ангажирал доказателства, чрез които да установи размера на
претендираните суми. Оспорва да е бил уведомен за правото на ищеца да
развали сключените договори, както и да обяви предсрочна изискуемост на
вноските. Твърди, че на ответника не е предоставен срок за изпълнение преди
разваляне на договорите. Тъй като не е надлежно прекратяване на договорите,
то и ответникът не дължи разликата между стандартната цена на
устройството, съгласно действащата към момента на сключване на договора,
ценова листа и заплатената от него при предоставянето му. Намира, че
договорите могат да бъдат прекратени само при условията на чл.20а от
относимите Общи условия, а именно – по взаимно съгласие на страните.
Намира клаузата за неустойка, за неравноправна, като заявява, че с включване
на същата в договорите, се стига до значително неравновесие между правата и
задълженията на страните. Оспорва същата като нарушаваща обезпечителната
си функция. Настоява за отхвърляне на исковете.
Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото
и доводите на страните, приема за установено, от фактическа и правна
страна, следното:
Предявените искове намират правно основание в разпоредбите на чл.422
вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79 ЗЗД, чл. 345, ал.1 ТЗ вр. чл. 232, ал.2 ЗЗД.
Същите са допустими, поради което съдът дължи произнасяне по
основателността им.
За успешното провеждане на исковете, в тежест на ищеца е да установи,
че е налице валидно възникнало правоотношение между страните, елемент от
съдържание, на което е задължението на ответника да престира
3
определена/определяема парична сума на сочените от ищеца основания, при
неизпълнението на това задължение от страна на ответника. При възражение
от страна на ответника, в тежест на последния е да установи и докаже
възражението си против вземането, в т.ч., че е извършил цялостно или
частично плащане на претендираните суми или че са налице обстоятелства,
които го освобождават от задължението за плащането им. По отношение на
твърдението за неизпълнение на договорно задължение, което като
отрицателен факт от действителността – а именно неосъществяване на
дължимо поведение от страна на ответника – заплащане на дължими суми, е
достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи
доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва
– точно изпълнение.
Анализът на събраните по делото доказателства сочи, че ищецът и
ответникът се намират в облигационно правоотношение, възникнало въз
основа на сключените между тях договори за мобилни услуги. Възражението
на ответника, че не е налице облигациоона връзка е неоснователно, като
същото се опровергава от всички приобщени по делото, писмени
доказателствени средства.
Видно от допълнително споразумение от 15.04.2020 г., представляващо
неразделна част от сключения между ищеца и ответника, договор за мобилни
фиксирани услуги с мобилен/фиксиран номер *****, страните предоговарят
цената на месечния абонамент, както и включените в плана минути към
национални мрежи и роуминг в зона ЕС, както и мобилен интернет на
максимално достижима скорост в България и зона ЕС. Стандартният месечен
абонамент е в размер на 26,99 лева, а промоционалният – 22,99 лева.
Споразумението е със срок на действие до 15.04.2022 г.
От допълнително споразумение от 09.03.2021 г., представляващо
неразделна част от сключения между ищеца и ответника, договор за мобилни
фиксирани услуги с мобилен/фиксиран номер *****, се установява, че
страните уговарят нов размер на месечния абонамент по съществуващия
между тях договор – 44,99 лева, в т.ч. промоционален перид с по-нисък размер
на цената – 36,99 лева, неограничени минути към национални мрежи и
роуминг в зона ЕС, неограничен мобилен интернет на максимално достижима
скорост в България и зона ЕС, мобилен интернет, минути към зона ЕС, както
4
и позиции за достъп до дигитални услуги. Споразумението е със срок на
действие до 09.03.2023 г.
С допълнително споразумение от 14.07.2021 г., представляващо
неразделна част от сключения между ищеца и ответника, договор за мобилни
фиксирани услуги с мобилен/фиксиран номер *****, страните предоговарят
цената на месечния абонамент – 44,99 лева, в т.ч. и промоционален период –
36,99 лева, неограничени минути към национални мрежи и роуминг в зона
ЕС, мобилен интернет, минути към зона ЕС, както и позиции за достъп до
дигитални услуги. Споразумението е със срок на действие до 14.07.2023 г.
Между страните по делото е сключен и договор за мобилни услуги от
10.12.2020 г. с предпочетен номер +*****, по силата, на който ищецът е поел
задължението да предостави на ответника мобилни услуги, за срока на
действие на договорa и при условията, посочени в същите, както и да предаде
на абоната за временно и възмездно ползване на устройство - Router HUAWEI
Telenor 4G MiFi, IMEI 863533043900188, срещу насрещното задължение на
ответника да заплаща в срок предоставените му далекосъобщителни услуги,
при уговорен месечен абонамент в размер на 16,99 лева. Съгласно посоченото
в договора, стандартната цена на устройството, в брой, без абонамент е в
размер на 149,99 лева, а цената в брой, с абонаментен план е 19,99 лева,
поради което отстъпката от стандартната цена е 130 лева. Уговорено е при
прекратяване на договора, потребителят да върне оборудването в пълен
комплект и в добър външен вид. Договорът е подписан от ответника, като в
графа „за потребителя“, същият ръкописно е изписал името си. Договорът е
със срок две години от датата на сключването му, като срокът му на действие е
до 10.12.2022 г. Горните обстоятелства се установяват от приобщения по
делото договор за мобилни услуги от 10.12.2020 г., сключен въз основа заявка
№*********.
Във всяко от сключените допълнителни споразумения и в договора за
мобилни услуги от 10.12.2020 г. е предвидено, че при прекратяване на
договора преди изтичане на уговорения срок, по вина или инициатива на
потребителя, или при нарушение на задълженията му по договора или други
документи свързани с негов, в т.ч. относимите Общи условия, абонатът ще
дължи неустойка в размер на всички месечни абонаменти за периода от
прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на
5
неустойката не може да надвишава трикратния размер на месечните
абонаменти. Предвидено е, че в случаите, когато е предоставено устройство за
ползване на услуги по този договор или по предходно подписан документ,
чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи и такава част от разликата
между стандартната цена на устройството, съгласно ценова листа, действаща
към момента на сключване на договора, и заплатената от него при
предоставянето му, каквато съответства на оставащия срок на договора.
Видно от подписана от ответника, декларация-съгласие, приложена към
всяко от допълнителните споразумения, както и към договора от 10.12.2020 г.,
при сключване на съответното съглашение, потребителят е декларирал, че е
получил от ищеца екземпляр от Общите условия /ОУ/ на „Теленор България“
ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги
и/или Общите условия /ОУ/ на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношения
с потребителите на фиксирани телефонни услуги, съгласен е със същите и се
задължава да ги спазва.
Авторството на положените от ответника подписи в представените от
ищеца: договор за мобилни услуги и допълнителни споразумения не се
оспорва, поради което съдът приема, че потребителят е обвързан с изпълнение
на поетите договорни задължения.
Съгласно чл. 26 ОУ, за ползване на услуги чрез индивидуален договор,
заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която
се издава ежемесечно на името на потребителя, като неполучаването на
фактура не освобождава потребителя от задължението му за плащане на
дължимите суми. Съгласно договорите за мобилни услуги, отчетен период е
периодът, за който се начисляват използваните услуги, месечни такси и
отстъпки, съгласно условията на абонаментната програма. Този период е с
продължителност един месец и започва всеки месец на една и съща дата,
наречена дата на фактуриране, когато се начислява използването на мобилни
услуги през последния отчетен период.
От издадена фактура № **********/15.07.2021 г., с получател Д. А. Я.,
се установява, че към датата на издаване на счетоводния документ,
задължението на ответника към ищеца, за месечни и еднократни такси
(абонаменти, доп. пакети) за мобилни номера **********, ***** и *****,
възлиза на сумата от 250,63 лева. Срокът за плащане е 30.07.2021 г.
6
Съгласно фактура № **********/15.09.2021 г., на потребителя Д. А. Я. е
начислена за плащане сумата от 364,22 лева, като сбор от неустойки за
предсрочно прекратяване на договори за услуги, в размер на 331,08 лева и
33,14 лева – „баланс от предходен период с ДДС“. Задължението е с падеж
30.09.2021 г.
Съгласно чл.27 ОУ, плащането на посочената във фактурата сума се
извършва в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата
на издаването , като при неспазване на срока, потребителят дължи
неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение.
Операторът може да ограничи и/или спре достъпа на потребителя до
услуга/услугите, с изключение на достъпа до услугите за спешни повиквания,
до заплащане на дължимите суми.
Съгласно чл.75 ОУ, операторът може незабавно да ограничи
предоставянето на услугите или да прекрати едностранно индивидуален
договор с потребител, в случай, че последният не изпълнява задълженията си
по индивидуалния договор и/или ОУ. Сключените между страните договори са
прекратени от ищеца едностранно, като ищецът се е възползвал от правото,
което чл.19б б. „в“ ОУ му дава, а именно - да прекрати едностранно сключен
договор, без отправяне на писмено предизвестие /каквото дължи в хипотезата
на чл.19в ОУ/, в случай, че потребителят не е платил дължимите суми след
изтичането на сроковете за плащане по индивидуалните договори.
Ищецът е предоставил услугите, за които са сключени договорите. По
делото е безспорно установено, че след настъпване на крайния падеж, както и
към датата на предявяване на иска, ответникът не е изпълнил задължението си
за заплащане на предоставените му мобилни услуги по сключените договори,
както и не е върнал предоставеното му за ползване устройство, на ищеца.
Претенцията на ищеца за заплащане на дължими суми за абонаментни
такси, в размер на 28,50 лева и 33,41 лева е основателна, като исковете следва
да бъдат уважени изцяло.
По възражението на ответника за недействителност на включените в
договорите неустоечните клаузи, съдът намира следното.
Неустойката като акцесорно съглашение между страните по сключен
договор, има за цел да дисциплинира страните по правоотношението, като
задължи неизправната страна да изплати на изправната, парична сума,
7
определена или определяема, с цел обезщетяване на вредите от
неизпълнението на главното задължение, като не е необходимо тези вреди да
бъдат доказвани. С Решение № 228 от 21.01.2013 г. по т. д. № 995/2011 г. на
ВКС ІІ т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, е прието, че неустойката
освен обезпечителна и обезщетителна функция, има и наказателна функция,
тъй като е предназначена да санкционира неизправния длъжник в случай на
виновно неизпълнение на договора. Идеята на неустойката е да се стимулира
длъжникът да изпълни, като обичайно, същата се уговаря с цел обезпечаване
изпълнение на поетите с договорите задължения, както и обезщетяване на
изправната и санкциониране на неизправната страна, в случай на
неизпълнение. Тя може да бъде предвидена като обезщетение за вреди, както
за пълно неизпълнение, така и за неточно и забавено такова. Същата следва да
се приеме за нищожна, само ако единствената цел, за която е уговорена,
излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции.
Съгласно неустоечната клауза, включена във всеки от процесните
договори, операторът има право да претендира неустойка при предсрочно
прекратяване на писмено съглашение, по вина или инициатива на
потребителя, като максималният размер е ограничен до три стандартни
месечни абонаментни вноски, за съответния план.
Сключените между страните договори са прекратени едностранно от
ищеца, поради неизпълнение от страна на потребителя. Доколкото
облигационната връзка е разрушена по вина на абоната, то операторът има
право да начисли компенсаторна неустойка за неизпълнение. Не е налице
сочената от ответника неравноправност на неустоечните клузи или
недействителност на същите. При горните доводи, съдът намира, че
уговорената неустойка не излиза извън обезпечителна, нито обезщетителна,
нито санкционна функция. Размерът на начислената неустойка е ограничен до
трикратния размер на стандартния абонамент, към които е прибавен
стойността на отстъпката от абонаментния план и разликата между
стандартната цена на предоставеното устройство и заплатената от
потребителя при предоставянето му. Претендираната неустойка по всяко от
съглашенията, е в следните размери: 116,98 лева – по договора от 10.12.2020 г.,
от която: 42,48 лева – три месечни такси и 74,50 лева – част от разликата
8
между цената на устройството без абонаментен план и преференциалната
цена по сключения договор за закупуване на устройството; 85,91 лева – по
допълнителното споразумение от 15.04.2020 г.; 137,19 лева – по допълнително
споразумение от 09.03.2021 г.; 107,98 лева – по допълнително споразумение от
14.07.2021 г. Стандартната месечна абонаментна такса е в следните размери:
16,99 лева - по договора от 10.12.2020 г.; 26,99 лева - по споразумението от
15.04.2020 г.; 36,99 лева - по споразумението от 09.03.2021 г. и 36,99 лева - по
споразумението от 14.07.2021 г. При посочения месечен абонамент,
максималният размер на дължимата неустойка, изчислен като трикратен
размер на абонаментните такси, е в следните размери: 50,97 лева - по договора
от 10.12.2020 г.; 80,97 лева - по споразумението от 15.04.2020 г.; 134,97 лева -
по споразумението от 09.03.2021 г. и 134,97 лева - по споразумението от
14.07.2021 г. По договора от 10.12.2020 г. е дължима и неустойка, в размер на
разликата между стандартната цена и платената от потребителя при
предоставяне на устройството, която съгласно текста на договора, същата е в
размер на 130 лева. Това са и максималните размери на дължимата неустойка.
Ищецът доказа, че ответникът дължи сумата от 28,50 лева – месечни и
еднократни такси за клиентски номер *********, поради което предявеният
иск е доказан по основание и размер. Видно от последната издадена фактура,
за клиентски номер *********, задължението за минал период е в размер на
33,14 лева, поради което, доказан по основание и размер е искът за заплащане
на сумата от 33,14 лв., дължими по допълнително споразумение от 09.03.2021
г. за предпочетен номер *****.
При горните доводи, съдът намира предявените искове за неустойка, за
доказани по основание, а по размер, за следните суми: по договора от
10.12.2020 г. - 116,98 лева, от която: 42,48 лева – три месечни такси и 74,50
лева – част от разликата между цената на устройството без абонаментен план
и преференциалната цена по сключения договор за закупуване на
устройството – в пълен размер; по допълнителното споразумение от
15.04.2020 г. – за сумата от 80,97 лева, като отхвърля за разликата над 80,97
лева до пълния претендиран размер от 85,91 лева; по допълнително
споразумение от 09.03.2021 г. – за сумата от 134,97 лева, като отхвърля за
разликата над 134,97 лева до пълния претендиран размер от 137,19 лева; по
допълнително споразумение от 14.07.2021 г. – за пълния претендиран размер
от 107,98 лева.
9
Съразмерно на уважената част от исковете и на основание чл.78, ал.1
ГПК, в полза на ищеца се следват сторените от него разноски общо в размер
на 1138,78 лева, за които е представен списък по чл.80 ГПК.
В съгласие с т. 12 от ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на
ОСГТК, ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 415, ал. 1
ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в
заповедното производство. В полза на ищеца се следват сторените от него
разноски в заповедното производство в общ размер на 497,91 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК вр. чл.415,
ал.1 ГПК, в отношенията между страните по делото, че Д. А. Я., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ******, ДЪЛЖИ на „Йеттел България“ ЕАД,
ЕИК ****** със седалище и адрес на управление гр.София, ******, сумите, за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК №4911/22.08.2023 г. по ч.гр.д. №***** г., по описа на ВРС, а именно:
28,50 лв. – дължима сума за месечни и еднократни такси, начислени за
периода от 05.05.2021 г. до 04.07.2021 г. по договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ***** от 10.12.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда - 18.08.2023 г.
до изплащане на вземането; 116,98 лв. – неустойки за предсрочно
прекратяване на услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен номер
***** от 10.12.2020 г., от които: 42,48 лв. за три месечни такси и 74,50 лв. - за
HUAWEI Telenor 4G MiFi, представляващи част от разликата между цената на
устройството без абонаментен план и преференциалната цена по сключения
договор за закупуване на устройство, ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда – 18.08.2023 г.
до изплащане на вземането; 80,97 лв. по допълнително споразумение към
договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***** от 15.04.2020 г.,
представляващи дължима неустойка в размер на до три стандартни месечни
такси, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 18.08.2023 г. до изплащане на вземането;
107,98 лв. по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с
10
предпочетен номер ***** от 14.07.2021 г., представляващи дължима
неустойка в размер на до три стандартни месечни такси, ведно със законната
лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда –
18.08.2023 г. до изплащане на вземането; 33,14 лв., дължима сума за
абонаментна такса и такса потребелние на мобилни услуги, за периода
15.06.2021 г. - 14.07.2021 г. по допълнително споразумение към договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ***** от 09.03.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 18.08.2023 г. до изплащане на вземането; 134,97 лв.
представляващи дължима неустойка в размер на до три стандартни месечни
такси по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ***** от 09.03.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда – 18.08.2023 г.
до изплащане на вземането,
КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на неустойка в размер на до три
стандартни месечни такси, дължима по допълнително споразумение към
договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***** от 15.04.2020 г., ведно
със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 18.08.2023 г. до изплащане на вземането, в частта за
разликата над 80,97 лева до пълния претендиран размер от 85,91 лева и
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на неустойка в размер на до три
стандартни месечни такси, дължима по допълнително споразумение към
договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***** от 09.03.2021 г., ведно
със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 18.08.2023 г. до изплащане на вземането, в частта за
разликата над 134,97 лева до пълния претендиран размер от 137,19 лева.
ОСЪЖДА К.И.Д. с ЕГН: ********** и адрес: с. Генерал Кантарджиево,
общ. Аксаково, обл. Варна, ДА ЗАПЛАТИ на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК
****** със седалище и адрес на управление гр.София, ******, сумата от
1138,78 лева, представляваща разноските сторени от ищеца в настоящото
производство, както и сумата от 497,91 лева - разноски по ч.гр.д.№ ***** по
описа на ВРС за 2023 г., на основание чл.78, ал.1 ГПК.
11
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано, с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Варна, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
12