Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр.Русе,
06.08.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Русе, I-ви състав, в открито
заседание на тридесети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
Ивайло Йосифов
при участието на секретаря Наталия Георгиева, като разгледа
докладваното от съдията адм.д. № 728 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК вр. чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Образувано е по жалба на Д.А.Г. *** против
заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-1085-001140/28.10.2019
г., издадена от началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Русе, с
която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка (ПАМ)
по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство (СУМПС) до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца. В жалбата се развиват оплаквания за
незаконосъобразност на оспорената заповед поради нарушение на материалния закон
и липса на фактическите предпоставки за издаване на оспорения акт. Моли съда да
постанови решение, с което този акт да бъде отменен. Претендира присъждането на
направените деловодни разноски.
Ответникът по жалбата – началникът на сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР - Русе, чрез процесуалния си представител, в хода на
устните състезания изразява становище за нейната неоснователност. Претендира
присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт, приема следното:
Жалбата е подадена от процесуално
легитимирана страна - адресата на акта, който е неблагоприятно засегнат от
него, в преклузивния срок, при наличие на правен интерес, поради което е
допустима. Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.
Заповедта е издадена от компетентен орган – от началника
на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе, надлежно оправомощен с т.2 от
заповед № ЗЗ6з-1120/23.06.2017 г., изменена със заповед № 336з-571/20.03.2018
г., и двете на директора на ОД на МВР – Русе, като ръководител на съответната
служба за контрол по чл.172, ал.1 от ЗДвП.
Оспореният
акт е издаден в изискуемата писмена форма. Съдът констатира, че същият е
мотивиран в съответствие с чл.172, ал.1 от ЗДвП, респ. чл.59, ал.2, т.4 от АПК.
При издаването на оспорената заповед не са допуснати нарушения на процесуалния
и материалния закон.
Разпоредбата
на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, в относимите й части, предвижда, че временно –
до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, се отнема
СУМПС на водач, който управлява моторно
превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози,
установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с
тест; при наличие на изследване от кръвна
проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4 установените стойности са определящи.
Последната разпоредба предвижда, че редът, по който се установява
концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на МПС, трамваи или самоходни машини
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определя с
наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и
министъра на правосъдието, т.е. по реда на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда
за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози.
В
случая изследването на предоставените проби урина и кръв е извършено от надлежно
учреждение - НИК – МВР и чрез предвидения за това метод – чрез газова
хроматография с масспектрална детекция (GC-MS), съгласно чл.20, ал.1, чл.23,
ал.1 и ал.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. Резултатът от
химико-токсикологичното лабораторно изследване по чл.23, ал.2 от наредбата е
обективиран в протокол съгласно чл.24, ал.2 от същата. Според чл.23, ал.1,
изр.второ и трето от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., употребата на наркотични
вещества или техни аналози се доказва чрез резултата от изследването на
кръвната проба, а при липса на проба урина изследването се извършва само с
пробата кръв.
Видно
от протокол за извършена експертиза № 20/ТКХ-125/07.05.2020 г. на НИК – МВР, в
пробите кръв и урина, иззети от жалбоподателя, е установено наличието на
метаболит на тетрахидроканабинола (THC), а именно
карбокситетрахидроканабинол (THCCOOH). Според посочените
в протокола за извършената експертиза справочни данни, периодът на полуразпад
на тетрахидроканабинола (THC) в плазма е в порядъка на 1,5 – 2 часа, а от своя
страна метаболитите на канабиноидите, в това число на THC, могат да бъдат
установени в кръв до 5-6 дни, а в урина – до 10 дни след употреба. В съдебно
заседание от 30.07.2020 г. процесуалният представител на жалбоподателя е
заявил, че последният е употребил наркотични вещества малко преди да бъде спрян
за проверка. Според съставения АУАН това е станало на 25.10.2019 г., около
13:10 часа, при управление от страна на жалбоподателя на л.а.“Хонда Сивик“ с
рег. № Р 4127 АТ, негова собственост.
Легалната
дефиниция на понятието „наркотично вещество“ се съдържа в § 1, т.11 от ДР на Закона
за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП). Според нея това означава
всяко упойващо и психотропно вещество, включено в списъците по чл.3, ал.2, т.1,
2 и 3. Наркотично вещество е и всяко друго природно и синтетично вещество,
включено в списъците по чл.3, ал.2, т.1, 2 и 3, което може да предизвика
състояние на зависимост и има стимулиращо или депресивно въздействие върху
централната нервна система, предизвиква халюцинации или нарушения на
двигателната функция, мисловната дейност, поведението, възприятията и
настроението, както и други вредни въздействия върху човешкия организъм.
Тетрахидроканабинола (THC), установен в
пробите кръв и урина
от жалбоподателя, всъщност е основното психоактивно
вещество в конопа
(канабиса). Както самият тетрахидроканабинол, така и
канабиса, са включени в Списък I – Растения и вещества с висока степен на риск
за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени
за приложение в хуманната и ветеринарната медицина, представляващ Приложение №
1 към чл.3, т.1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата
като наркотични, която наредба е издадена именно на основание чл.3, ал.2 и ал.3
от ЗКНВП, съгласно § 4 от ЗР на същата.
Следователно
в случая по безспорен начин са установени фактическите предпоставки за издаването
на оспорения акт, а именно, че жалбоподателят е управлявал МПС след употребата
на наркотични вещества. Въз основа на така установените факти материалният административният
орган е приложил правилно материалния закон. Както основателно сочи процесуалният
представител на ответника по жалбата, съдържащата се в чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП формулировка „до решаване на въпроса
за отговорността му“, като краен срок на действие на заповедта за прилагане
на ПАМ, се отнася не само до административнонаказателната отговорност на
водача, а обхваща и наказателната такава, ако са налице данни за извършено от
същия престъпление. В случая такива данни очевидно са налице, тъй като
извършеното деяние покрива състава на престъплението по чл.343б, ал.3 от НК, за
което срещу жалбоподателя се води и досъдебно наказателно производство.
Обжалваният акт е съобразен и с
целта на закона, прогласена в чл.171 от ЗДвП, а именно осигуряване
безопасността на движението по пътищата, особено предвид значителната опасност,
която създава управлението на МПС от водачи, употребили наркотични вещества, и
преустановяване на административните нарушения по същия закон. По изложените
съображения жалбата се явява неоснователна и като такава тя следва да бъде
отхвърлена.
Предвид изхода на делото и на основание чл.143,
ал.4 от АПК вр. с чл.78, ал.8 от ГПК и чл.24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, ответникът по жалбата има право на юрисконсултско
възнаграждение, чийто размер, с оглед липсата на правна и фактическа сложност
на делото, съдът определя на 100 лева. Както се приема и в Тълкувателно решение
№ 3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г.на ВАС, възнаграждението следва да
се присъди в полза на юридическото лице, в чиято структура се намира
представляваният от юрисконсулта едноличен административен орган, т.е. в полза
на ОД на МВР – Русе съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР.
Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2
от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата
на Д.А.Г., с ЕГН **********,***, против заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 19-1085-001140/28.10.2019 г., издадена от началника на
сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Русе, с която спрямо жалбоподателя е
приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП –
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
ОСЪЖДА Д.А.Г., с ЕГН **********,
да заплати на Областна дирекция на МВР – Русе, с адрес гр.Русе,
бул."Генерал Скобелев" № 49, представлявана от директора Теодор А.А.,
сумата от 100 лева - юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: