Р Е Ш Е Н И Е
гр.
Плевен, 16.09.2019год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, III-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на
13.08.2020 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря
Вероника Георгиева, като разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА гр.дело № 8109
по описа за 2019 год. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по искове с правно основание чл.79
от ЗЗД вр. члЛ50 и сл. от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.
Делото е
образувано въз основа на депозирана искова молба от „Т.П.“ ЕАД против Б.Д., в
която се твърди следното: Предявен е осъдителен иск срещу ответника за вземане
на ищеца, касаещо доставяна и незаплатена тополенергия в имот, находящ се в ***,
аб. № ***. Вземането си ищецът обосновава със следното: като собственик/ползвател/
на топлоснабден имот, находящ се в гр.Плевен, ответникът е клиент на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на чл.153.(1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г.,
в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Затова
за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в
областта на енергетиката. Съгласно чл. 150.(1) (Изм. - ДВ, бр.54 от 2012 г„ в
сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към
Министерски съвет. Съгласно ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след първото
им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на
договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия
без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Общите условия от
2007 г. са публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 13- 14.12.2007г. и във
вестник „Посоки” бр.239/13.12.2007г. С тях се регламентират търговските
взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството: правата и
задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на
задълженията и др. В раздел VII от ОУ от 2007 г. - „Заплащане на ТЕ” е
определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответницата/, са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл, задължението на
ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в
ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ
месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца ответникът
е изпадал в забава за тази сума. като на основание чл.31ал.6 от ОУ ежедневно е
начислявана законна лихва върху дължимата сума.
Ответникът е
използвал доставяната от дружеството топлинна енергия и не е погасил
задължението си.
Съдът е
сезиран с искане да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на
ищеца сумите, както следва : 739,80лв. - главница за периода от 01.11.2017год.
до 30.04.2019год. и 84,78лв. лихва за забава от 03.01.2018год. до
04.12.2019год., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба.
Претендират се
и направените съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер на
150лв. на основание чл.78 от ГПК.
В срока по
чл.131 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор.
В о.с.з.
ищцовото дружество се представлява от ***, който поддържа исковете така, както
са предявени.
Ответникът,
редовно призован, се явява и признава иска.
Съдът, като
взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на страните и
разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна
страна :
Не е спорно,
че ответникът е собственик на процесното топлофициране жилище, находящо се в ***.
Делото е попълнено с писмени доказателства в тази връзка. Ответникът се явява в
о.с.з. и заявява, че действително има такова задължение към ищеца, което не е
погасено.
При това
положение искът се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.
С оглед изхода
на делото на ищеца се дължат от ответника разноски за внесена държавна такса – 100
лв., както и юрисконсултско възнаграждение в размер 100лв.
По изложените
съображения съдът,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание
чл.79 от ЗЗД вр. чл.150 и сл. от ЗЕ Б.П.Д., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „Т.П.“
ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, сумата 739,80лв. -
главница за периода от 01.11.2017год. до 30.04.2019год., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба - 19.12.2019год. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание
чл.86 от ЗЗД Б.П.Д., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „Т.П.“ ЕАД, ЕЖ *** със
седалище и адрес на управление ***, сумата 84,78лв.
- лихва за забава от
03.01.2018год. до 04.12.2019год.
ОСЪЖДА на основание
чл.78 ал.1 от ГПК Б.П.Д., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „***“ ЕАД, ЕЖ ***
със седалище и адрес на управление ***, разноски по делото в общ размер 200лв.
Решението може
да бъде обжалвано с въззивна жалба чрез Плевенски районен съд пред Плевенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: