Гр.
София, 22.12.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, IV - „Д” състав, в
публично съдебно заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка
Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Хрипсиме
Мъгърдичян
Мл.
съдия : Калина
Станчева
при секретаря Екатерина Калоянова,
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. № 12967 по описа на съда за
2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 240, ал. 1 от ГПК.
Образувано е
по молба, подадена от ответника Д.К.Б., чрез процесуалния му представител, за
отмяна на неприсъствено решение, постановено в съдебно заседание на 19.04.2016
г. на 60 с - в, СРС, по гр. д. № 61938/2012 г.
В молбата за
отмяна се поддържа, че срещу ответника е постановено неприсъствено решение без
да му е връчен препис от него, както и без да е уведомен за първото съдебно
заседание, проведено на 19.04.2016 г., когато е постановено решението. Поддържа,
че поради това молбата за отмяна е подадена в едномесечния срок от узнаване за
решението. Неправилно СРС е приел, че ответникът е уведомен за първото по
делото заседание по реда на чл. 41, ал. 2 ГПК. Излага съображения за допуснато
от СРС нарушение на нормите на процесуалния закон – на чл. 38 ГПК и чл. 39 ГПК,
тъй като във възражението по чл. 414 ГПК е посочен като съдебен адрес за
връчване на книжата по делото адресът на адв. Е.Г.. Излага съображения, че
съдът е следвало да съобрази изявлението във възражението по заповедното
производство и да връчва книжата на посочения от самия ответник съдебен адрес,
по смисъла на чл. 39, ал. 1 ГПК, при невъзможност да ги връчи лично на
ответника. Сочи освен това, че лицето К.К., получило преписа от исковата молба,
не живее на адреса и не е възможно да получава редовно съобщения. Освен това връчителят
не е извършил никакви действия, за да удостовери, че това лице е от кръга на
домашните на ответника. Сочи, че през периода на връчването не е живял на
адреса и е бил под наем на друг адрес в кв. Кремиковци. Поддържа, че СРС
неправилно е приел, че са налице условията по чл. 238 ГПК и чл. 239 ГПК за
постановяване на неприсъствено решение. Моли неприсъственото решение да бъде отменено,
на основание чл. 240, ал. 1, т. 1 ГПК и делото да се върне не СРС за
продължаване на процесуалните действия по съществото на спора.
Ищецът и
ответник по молбата за отмяна „ОББ“ АД, чрез представителя си, е оспорил
молбата в писмен отговор. Изложил е съображения, че молбата е недопустима, не е
подадена в срока по чл. 240, ал. 1 ГПК и следва да се остави без разглеждане, а
по същество е неоснователна. Ответникът е бил уведомен редовно и е получил
препис от исковата молба и приложенията към нея на посочения от него постоянен
адрес. Книжата са връчени редовно при условията на чл. 46, ал. 2, вр. с ал. 4 ГПК - на лице от домашните. Според ищеца по делото не се доказва обратното. Дали
подписалото съобщението лице К.К. е изпълнило задълженията си да предаде
книжата на ответника е без правно значение за спора. Правилно СРС е приел, че
ответникът е редовно призован и за първото съдебно заседание на 19.04.2016 г.,
при условията на чл. 41, ал. 2 ГПК, предвид постъпилите данни, че лицето не
живее на адреса, което е удостоверено и със свидетел. Оспорват се твърденията
на ответника за нередовно уведомяване на първото съдебно заседание. Сочи се, че
в заповедното производство не се установява адв. Г. да е пълномощник на лицето,
като в същото време се поддържа, че не е необходимо съдебният адресат да
разполага с пълномощно. По същество се излагат съображения, че ответникът не е оспорвал
задълженията си към „ОББ“ АД, които са изискуеми и ликвидни, за което
обстоятелство е подписал и споразумение на 22.05.2019 г. Моли молбата за отмяна
на неприсъственото решение да се остави без разглеждане като недопустима,
респективно - без уважение, като неоснователна. Претендира разноски.
Софийски градски съд, като взе предвид становището
на страната и доказателствата по делото, намери за установено следното :
Въззивният съд
констатира, че СРС е изпратил съобщението с преписа от исковата молба и
доказателствата по делото на адрес : гр.
София, ж. к. „*********, а в исковата молба ищецът е посочил различен адрес
: гр. София, ж. к. „*********. Това
е и адреса, посочен във заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК, съобразно
подаденото от „ОББ“ АД заявление за издаване на заповед за изпълнение.
Въззивният
състав констатира, че както съобщението с преписа от исковата молба и книжата
по делото, така и призовките за първото по делото съдебно заседание са изпращани
на адреса гр. София, ж. к. „*********.
Действително, съобщението с преписа от исковата молба и книжата към нея е
получено на този адрес от лицето К.К., за което е вписано, че е дъщеря на
ответника.
Призовката за
първото по делото съдебно заседание е изпратена на същия адрес, като два пъти
се е върнала с отбелязване, че лицето Д.К.Б. не живее на адреса, по сведение от
домоуправителя. По делото липсват справки за постоянен и настоящ адрес на
ответника, както и други сведения, получени по официален ред от СРС относно актуалния
му адрес. При тези данни, СРС е приел, че ответникът е редовно уведомен за
исковата молба по чл. 46, ал. 2 ГПК, а за съдебно заседание - по чл. 41, ал. 2 ГПК и е постановил неприсъственото решение, на основание чл. 238 и чл. 239 ГПК,
чиято отмяна се иска.
Съдът е
съобщил решението на ответника отново по реда на чл. 41, ал. 2 ГПК но посочения
по – горе адрес: гр. София, ж. к. „*********.
При така изложените обстоятелства, настоящият състав
приема следното:
Доколкото
основният спор в производството касае именно въпроса за редовното връчване на
неприсъственото решение на ответника, молбата за отмяна по чл. 240, ал. 1 ГПК
следва да се приеме за подадена в предвидения в закона срок и е допустима за
разглеждане. Доводите на ищеца за недопустимост на молбата са неоснователни.
Производството
е по реда на чл. 240 ГПК - на отмяната на неприсъствено решение, като в този
случай не се оспорва по същество постановеното от СРС решение и не се разглежда
възникналия между страните спор, а се иска отмяна на решението поради неправилно
прилагане на процесуални правила по чл. 240 ГПК и от там - незаконосъобразно
постановяване на неприсъственото решение.
Съгласно чл.
238, ал. 1 ГПК, когато ответникът не е представил в срок отговор на исковата
молба и не се е явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение или на оттегли иска. СРС е приел, че са налице
предпоставките за постановяването на неприсъствено решение.
Тъй като в
новопредвидения от ГПК ред по чл. 240 ал. 1 ГПК не са уредени изрични правила,
за производството по отмяна следва да намерят приложение по аналогия правилата
на отмяната на влезлите в сила решения пред ВКС чл. 303 и сл. от ГПК.
Защитимото
според закона право по чл. 240, ал. 1 ГПК е лишаването на страната от
възможност да участва в делото. Основанията, на които страната е лишена да
участва са изброени в т. 1, 2 е 3 от чл. 240, ал. 1 ГПК. Ответникът се позовава
на ненадлежно връчване на искова молба и книжа по делото, както и на призовката за съдебното заседание.
Като съобрази
становищата на страните в производството по съществото на спора, настоящият
състав намира следното :
Правилото, уредено в чл. 45 ГПК е, че съобщението се
връчва лично на адресата. Приравнено на него е връчването на процесуален
представител. За да обезпечи правото на защита, в чл. 39, ал. 1 ГПК изрично е
предвидена поредност в действията на съда по призоваването на страните и
връчването на съобщенията по делото. Ако страната има съдебен адресат или
упълномощен процесуален представител по делото, съдът е длъжен да връчва
предназначените за нея призовки или съобщения чрез тези лица. В тази хипотеза
връчването, извършено не чрез упълномощения представител, а на адреса на
страната чрез друго лице, по реда на чл. 46 ГПК, не е редовно и съдът е длъжен да го извърши
наново. Редовността на връчването не се засяга само ако страната е получила
призовката или съобщението лично. (В този смисъл Решение № 292 от 13.10.2014 г. на ВКС по
гр. д. № 2938/2014 г., IV г. о., ГК, Определение № 157 от 3.04.2015 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 1059/2015 г., I г. о., ГК, Определение № 368 от 12.10.2017 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 3830/2017 г., III г. о., ГК, Решение № 156 от 18.10.2019 г. по гр. д. № 3811/2018
г., г. к., І г. о. на ВКС и др.).
Като съобрази
разрешението на въпроса за поредността на призоваването, възприет в практиката
на ВКС, настоящият състав намира за основателно възражението на ответника за
допуснато от СРС нарушение на чл. 39, ал. 1 ГПК при призоваването му.
Съдът
констатира, че във възражението по чл. 414 ГПК, ответникът е посочил съдебен
адресат за връчване на съобщения. Съгласно чл. 39, ал. 1 ГПК, когато страната е посочила в седалището на съда лице, на
което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, или има пълномощник по делото, връчването се извършва на това лице
или на пълномощника. (в този смисъл - решение № 151 от 15.11.2018 г.
по гр. д. № 3987/2017 г., г. к., І г. о. на ВК, решение № 249 от 24.03.2010 година по гр. д. № 397/2009 г.
на ВКС, I
ГО, решение № 45 от
04.05.2012 г. по гр. д. № 482/2011 г., г. к., ІІ г. о. на ВКС).
Според
посочените решения, ако страната
изрично е заявила, че желае да получава съдебните книжа на нарочен
съдебен адрес,
независимо дали има или не упълномощен процесуален представител, неспазването на посочения начин за връчване на съдебните книжа
съставлява
нарушение на процесуалните й права.
Следователно СРС
е следвало да съобрази, че ответникът е посочил съдебен адрес за призоваване и
връчване на книжа във възражението си по чл. 414 ГПК и да го уведоми на него.
На следващо
място, съгласно
разпоредбата на чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец
от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. При неизпълнение на
задължението по ал. 1 чл. 41 ГПК всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за връчени, като за тези последици страната трябва да бъде предупредена от съда при
връчване на първото съобщение
- по аргумент от ал. 2.
Следователно,
за да се приложи нормата на чл. 41, ал. 2 ГПК и страната да се приеме за
редовно уведомена/призована/ следва кумулативно да са налице следните предпоставки
: страната да
е посочила адреса, на който е изпратено съобщението или съответно да е
получавала поне веднъж редовно съобщение на същия адрес
и от отбелязването
на връчителя следва да се установи обстоятелството, че лицето е
напуснало адреса за повече от
един месец, като страната следва да е предупредена
за последиците от напускането на адреса и неуведомяването на съда.
Предвидената в чл. 41, ал. 2 ГПК фикция за призоваване
може да намери приложение единствено в случай, че по делото е надлежно
удостоверено обстоятелството, че страната отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила или на който вече е получила съдебни книжа. Така
нареченото „фингирано връчване“ е предвидено от законодателя с цел да се обезпечи
развитието и приключването на производството в хипотезата, при която страната
или нейният представител отсъстват продължително от адреса си. Доколкото този
институт ограничава възможността правните субекти да упражняват процесуалните
си права, като вземат участие при разглеждане на делото, същият не може да се
тълкува и прилага разширително и при други хипотези, в които са налице
трудности при връчване на призовки и съобщения по делата. Съгласно решение № 40/30.03.2015 г. по гр. д. № 4679/2014
г., ГК, ВКС, правилото на чл. 41, ал. 2 ГПК може да намери приложение
само в случай, че по делото са събрани данни за настъпила промяна в адреса на
страната или нейния представител в продължение на повече от един месец.
По изложените
по - горе съображения настоящият състав намира, че не са били налице
кумулативните условия за прилагане на фикцията по чл. 41, ал. 2 ГПК при
връчване на съобщението за първото съдебно заседание.
Както се
посочи и по – горе, адресът, на който е изпратен преписът от исковата молба и
книжата към нея - гр. София, ж. к. „*********,
е различен от този, посочен от самия ищец в исковата молба, който е : гр. София, ж. к. „*********. Следователно
за редовността на връчването е без правно значение, че съобщението е получено на първия адрес от лицето К.К.,
за което е вписано, че е дъщеря на ответника. Не се установява освен това, страната
да е предупредена за последиците от промяната на адреса си, а не се установява
и че адресът, на който се изпращат книжата и призовките, е постоянния и настоящ
адрес на страната.
Ето защо, като е приел, че за заседанието на
19.04.2016 г. ответникът
е редовно призован на основание чл. 41, ал. 2 ГПК, СРС
е процедирал в
нарушение на процесуалните норми, при липса на предпоставките за прилагане на призовката в цялост като
редовно връчена.
Предвид
изложеното в съвкупност настоящият състав намира, че са налице основания за
отмяна на неприсъственото решение по чл.
240, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК и молителят е бил лишен от възможност да участва в
производството и да защити правата си. Допуснато е нарушение на
съдопроизводствените правила, които обезпечават правото на ответника на участие
в процеса, в който е постановено неблагоприятно за него решение. За този извод
е без правно значение, дали по същество ответникът оспорва или не претенциите
на ищеца, в какъвто смисъл са направените в отговора на молбата възражения.
Молбата за
отмяна е основателна и следва са се уважи. Постановеното неприсъствено решение следва да се отмени, а
делото да се върне за ново разглеждане по същество на друг състав на
първоинстанционния съд от фазата на връчване на призовката за първото съдебно
заседание.
Така мотивиран
съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ, на основание чл. 240, ал. 1, т. 1 ГПК,
по молба от ответника Д.К.Б., ЕГН**********, неприсъствено решение, постановено
в съдебно заседание на 19.04.2016 г. на 60 с - в, СРС, по гр. д. № 61938/2012
г.
ВРЪЩА делото на друг
състав на СРС за продължаване на процесуалните действия по исковете от връчване
на призовката за първото съдебно заседание.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
Препис от решението да се изпрати на страните за
сведение, като до ответника се изпрати на съдебния адрес, посочен пред
настоящата инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.