№ 1162
гр. София, 16.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20211110135675 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Предявен е иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК от В. Т. Г. срещу „Т.С.“ ЕАД
за признаване за установено по отношение на „Т.С.“ ЕАД, че В. Т. Г. не дължи
принудително изпълнение на сумите по изпълнителен лист от 27.04.2017 г., издаден по ч.
гр. дело №6042/2017 г. по описа на СРС, както следва: 1486,12 лева за главница за периода
01.07.2013-31.03.2016 г., със законна лихва в размер на 251,78 лева за периода 01.02.2014-
19.01.2017 г.
Твърди се, че в полза на ответника е издаден изпълнителния лист, въз основа на
който е образувано изп.дело №2608/2017 г. по описа на ЧСИ с рег. №844 на КЧСИ.
Поддържа се, че са налице предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и изтекъл давностен
срок по чл. 111, б. в от ЗЗД, поради което правото на принудително изпълнение е погасено.
Ответникът оспорва иска. Счита, че не са настъпили твърдените факти, водещи до
погасяване правото на принудително изпълнение. Намира, че давността е прекъсната с
предприети действия по изпълнение в срока по чл. 433,ал.1, т.8 от ГПК.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое
убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл. 439, ал. 1-2 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението,
1
който може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Защитата на
длъжника по този ред е аналогична на тази по чл. 255 от ГПК (отм.) и има за цел да бъде
съдебно отречено изпълняемото право, признато с влязло в сила решение, по което е
издаден изпълнителният лист, защото е престанало да съществува или изпълняемостта му не
е настъпила.
Влизането в законна сила на заповед за изпълнение има ефект, сходен със силата на
пресъдено нещо на съдебно решение, защото прегражда възможността да се оспорва
съществуването на материално право, удостоверено в изпълнителното основание, по арг. от
чл. 424 от ГПК. Предвид това доводите на ищеца за погасяване на спорното материално
право, предмет на ч.гр.дело №6042/2017 г. по описа на СРС са ирелевантни. Съгласно чл.
117, ал. 2 от ЗЗД, след установяване на вземането със съдебно решение започва да тече нова
давност и срокът й е пет години. Заповедното производство е приета от законодателя
съдебна процедура в значително по-късен момент от ЗЗД и при други социални и
икономически условия. Поради това употребения в нормата на чл. 117 от ЗЗД израз
„съдебно решение” следва да се тълкува разширително и съобразно целта на производството
по чл. 410 и сл. от ГПК -бързо и ефективно събиране на парични вземания, за което при
условията на съкратен исков процес заинтересованият се сдобива със съдебен акт, подлежащ
на принудително изпълнение. Съдът приема, че заповедта за изпълнение отговаря на
съществените характеристики на съдебен акт, който се ползва със сила на пресъдено нещо.
Предмет на изпълнителна сила е само съдебно потвърденото притезание, респ.
изпълнителната сила на съдебния акт е обусловена от силата на пресъдено нещо като негова
правна последица. В този смисъл са решение по в. гр. д. № 15301/2018 г. по описа на СГС,
решение по в. гр. д. № 40/2019 г. по описа на СГС, решение по в. гр. д. № 12167/2018г. по
описа на СГС, решение по в. гр. д. № 1272/2018 г. по описа на СГС, определение по ч. т. д.
№ 1366/2015 г., ІІ т. о. на ВКС, определение по ч.гр.д. № 1528/2018 г., ІV г. о. на ВКС,
Решение № 37 /24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г., г. к., ІV г. о. на ВКС. Следва да се
отбележи и тълкуването дадено с решение от 07.11.2019г. на СЕС по дело С-555/2018г. на
СЕС, за това, че „член 4, точка 10 от Регламент (ЕС) № 655/2014 на Европейския парламент
и на Съвета от 15 май 2014 година за създаване на процедура за европейска заповед за запор
на банкови сметки с цел улесняване на трансграничното събиране на вземания по
граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че невлязла в сила заповед за
изпълнение на парично задължение като тази по главното производство не попада в обхвата
на понятието „автентичен акт“ по смисъла на тази разпоредба”, както и че „член 5, буква а)
от Регламент № 655/2014 трябва да се тълкува в смисъл, че висящо заповедно производство
като главното може да се квалифицира като „производство по същество“ по смисъла на тази
разпоредба”. Веднъж получил изпълнителен лист въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение не е необходимо заявителят да образува за паричното си вземане отделно
производство, различно от това по чл. 410/417 ГПК. Ето защо съдът приема, че чл. 117, ал. 2
от ЗЗД е приложим по отношение на влязлата в сила заповед за изпълнение.
2
Съгласно т. 10 от ТР №2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал.
1, б. „д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. С
тълкувателното решение са дадени разяснения, че давностният срок се прекъсва, с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ, било в изпълнение на молба от взискателя или предприето по инициатива от
съдебния изпълнител, на основание овластяването по чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело в
контекста на постановяване нарочно разпореждане от съдебен изпълнител по чл. 434 от ГПК
за образуване на делото; изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др. Прекъсва давността всяка редовна молба за изпълнение
по смисъла на чл. 426, ал. 2 от ГПК, както и тази с която взискателят възлага по чл. 18 от
ЗЧСИ. Теклата в полза на длъжника давност няма да бъде прекъсната, ако изпълнителното
производство е образувано по нередовна молба, в която взискателят не е посочил
изпълнителен способ, освен в хипотезата на чл. 18 от ЗЧСИ.
Съгласно чл. 450, ал.3 от ГПК, запорът върху движима вещ или парично вземане на
длъжника се счита наложен от деня, в който е получено съобщението за него от третото
задължено лице.
Не се спори, а и от писмените доказателства се установява, че въз основа на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е издаден изпълнителен лист на
27.04.2017 г. по ч. гр. дело №6042/2017 г. по описа на СРС, съгласно който длъжниците
Цветан Тодоров Костадинов и В. Т. Г. са осъдени да заплатят по равно на кредитора „Т.С.“
ЕАД сумата от 2972,24 лв. - цена за доставена от дружеството топлинна енергия през
периода от 01.12.2013 г. до 31.03.2016 г., ведно със законна лихва за периода от 31.1.2017 г.
до изплащане на вземането, лихва в размер на 503,56 лв. за периода от 1.2.2014 г. до
19.1.2017 г. и 169,52 лв. за съдебни разноски. Заповедта за изпълнение е влязла в законна
сила на 31.03.2017 г. Сумите, удостоверени в изпълнителния лист са предмет на
принудително изпълнение по изп. дело № 2608/2017 г. по описа по описа на ЧСИ с рег.
№844 на КЧСИ. Образувано е по молба от 11.07.2017 г. на ответника, от която е видно, че е
заявил овластяване на съдебния изпълнител по чл. 18 от ЗЧСИ- да проучва имущественото
състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, да определя
начина на изпълнението. От изпълнителното дело се изяснява, че със запорно съобщение,
връчено на третото задължено лице на 26.11.2017 г. /л.42 от изп.дело./, е наложен запор
върху трудово възнаграждение на длъжника В.Г.. В срока по чл. 433, ал.1,т.8 от ГПК (който
изтича на 26.11.2019 г.), с молба от 31.07.2019 г. взискателят е поискал предприемане на
3
изпълнителни действия – запор върху трудово възнаграждение на длъжниците (на л.66 от
изп. дело). На 20.08.2019 г. е наложен запор върху банкови сметки на длъжника (л.67 от
изп.дело).
При така установените правнорелевантни факти, съдът приема, че изпълнителното
производство не е прекратено ex lege, на осн. чл. 433, ал.1,т.8 от ГПК, тъй като не се доказа
бездействие на взискателя повече от две години и са приложени по отношение имуществото
на длъжника изпълнителни действия, които прекъсват и срока по чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, и
давностният срок, съответно на 26.11.2017г., на 31.07.2019 г., на 20.08.2019 г. Поради това
към датата на подаване на иска и приключване на съдебно дирене не е изтекъл срока по чл.
110 от ЗЗД, като се отчете, че за периода от 13 март 2020 г. до 20 май 2020 г., вкл.,
давностният срок е спрян, на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г., и за преодоляване на последиците, във вр. с пар. 13 от Закон за изменение и
допълнение на Закона за здравето, ДВ бр. 44 от 13 май 2020 г. Ето защо искът се явява
неоснователен и подлежи на отхвърляне.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, ищецът трябва да заплати
на ответника деловодни разноски за възнаграждение на юрисконсулт, което съдът определя
в минималния размер по чл. 25 НЗПП – сумата 100 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Т. Г., с ЕГН: **********, срещу „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:
.........., иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че В. Т. Г.,
с ЕГН: **********, не дължи принудително изпълнение на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: .........., на
сумите по изпълнителен лист от 27.04.2017 г., издаден по ч. гр. дело № 6042/2017 г. по
описа на СРС, както следва: 1486,12 лева за главница за периода 01.07.2013-31.03.2016 г.,
със законна лихва в размер на 251,78 лева за периода 01.02.2014- 19.01.2017 г.
ОСЪЖДА В. Т. Г., с ЕГН: **********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: .........., на
основание чл. 78, ал.3, във вр. ал.8 от ГПК, сумата 100,00 лева – съдебни разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от настоящото Решение да се връчи на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5