М О Т
И В И
по
Присъда № 10/17.05.2019 г.,
постановена по НОХД №
158/2019 г. по описа на КнОС
Производството по делото протече по
диференцираната процедура на глава ХХVІІ НПК – в частност по чл.371 т.2 НПК.
Софийска
окръжна прокуратура е внесла обвинителен акт, с който е повдигнато обвинение
срещу З.С.З., ЕГН **********, бълг. гражданин, с висше образование, женен,
неосъждан, с постоянен адрес ***, за престъпление по чл.343 ал.1 б.”в”във вр. с чл.342 ал.1 НК
- за това, че на 13.03.2018 г. около
06:00 часа в село Невестино, обл.Кюстендил, на
второкласен път № ІІ-6 от републиканската пътна мрежа, в посока от гр. Дупница
към гр. Кюстендил, на около 200
метра преди пътен знак Д 12 „Край на населеното
място" с. Невестино, при управляване на моторно превозно средство - лек
автомобил марка „БМВ" модел „Х5" с регистрационен номер ******,
негова собственост, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в ЗДвП,
а именно:
чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП: „На пътно платно с двупосочно движение на водача
на пътно превозно средство е забранено, когато платното за движение има две пътни
ленти – да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при
изпреварване или заобикаляне", като навлязъл и се движил в лентата за
насрещно движение, без да е изпреварвал или заобикалял друго пътно превозно
средство, и
чл.21, ал.1 от ЗДвП: „При избиране скоростта на движение на водача на
пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на
скоростта в км/ч.: категория „В" населено място 50 км/ч, като се движил със
скорост от 93 км/ч
е реализирал пътнотранспортно произшествие с насрещно движещия се лек автомобил
марка „Тойота ", модел „Авенсис" с
регистрационен номер КН 41-05 ВМ, управляван от Р.М.Л. (собственост на М.В.Л.)
и по непредпазливост е причинил смъртта на Р.М.Л.
ЕГН **********, като смъртта е настъпила на 25.03.2018 г. в УМБАЛСМ
"Н.И.Пирогов" – гр.София.
Прокурорът поддържа обвинението и пледира за
признаване на подсъдимия за виновен по така повдигнатото му обвинение, като по
отношение на следващото му се за налагане наказание „лишаване от свобода” се
приложи разпоредбата на чл.373 ал.2 НПК, отчетат се смекчаващите вината
обстоятелства и то се наложи под средния размер, който да бъде намален по реда
на чл.58 а НК. Наказанието по чл.343 г НК според прокурора следва да се наложи
в размер, равен на размера на наказанието”лишаване от свобода”. Веществените
доказателства – двата автомобила-участници в ПТП, намиращи се в ОД МВР-
Кюстендил, следва да се върнат на собствениците им след влизане на присъдата в
сила, а веществените доказателства дрегер за
еднократна употреба и 2 бр. преносими флаш-памет да
се унищожат след влизане в сила на присъдата.
Повереникът на
частните обвинители адв. В.О. пледира за признаване
на подсъдимия за виновен в извършването на престъплението, за което е обвинен,
поради безспорното доказване на неговите
елементи и механизъм и от което е причинен тежък вредоносен
резултат.Подсъдимият е управлявал лекия си автомобил с 93 км/час в населено
място, при мокра пътна настилка, и вследствие на избраната скорост не е могъл
да вземе завоя и е навлязъл в лентата за движение на пострадалия Росен Л.,
който се е движил със законоустановената скорост и с
поставен обезопасителен колан, управлявал е
автомобила си вдясно на неговото пътно платно и с нищо не е допринесъл за
настъпилото ПТП. Действията на подсъдимия след ПТП не дават основание за
промяна правната квалификация на деянието и въпреки чистото съдебно минало и липса на нарушения по ЗДвП от подсъдимия адв.О. моли съда да постанови съдебния си акт при превес на
отегчаващи вината обстоятелства. По тези съображения адв.О.
моли за налагане наказание”лишаване от свобода” на подсъдимия в размер на около
3 години, което да се редуцира предвид специалната процедура на НПК и че в
никакъв случай не следва да се прилага разпоредбата на чл.66 НК, на което
доверителите му държат и че за тях такъв съдебен акт - с ефективно изтърпяване на наложеното
наказание - би бил справедлив и съответен на тежкия вредоносен резултат.
Защитникът на подсъдимия адв.Н.А. в пледоарията си призна за безспорен факта, че
доверителят му е управлявал МПС в населено място със скорост от 93 км/час и
затова нарушението на чл.21 ЗДвП е безспорно. Адв.А.
обаче изрази несъгласие подсъдимият да е нарушил чл.16 ЗДвП, както му вменено с ОА, той като съгласно описания
механизъм на протичане на ПТП подсъдимият е навлязъл в лявото на него пътно
платно не в резултат на умишлени негови действия, а това е в резултат на
закономерно физично следствие от допуснатото преди това нарушение - превишената
скорост, довело до загуба на напречната устойчивост на автомобила. Затова адв.А. счита, че за нарушението на чл.16 ЗДвП подсъдимият
следва да бъде оправдан. Като смекчаващи вината обстоятелства при постановяване
на съдебния акт адв.А. помоли съда да вземе предвид
неговите характеристични данни, оказаната непосредствено след ПТП помощ на
пострадалия, поддържал го е в будно състояние заедно със свидетелите А.А. и Н.Г., по указанията на лекар е съдействал пряко за
изваждането на пострадалия от автомобила и качването му на носилка, които
действия обективно и субективно са насочени към опазване живота на пострадалия,
който е починал на 25.03.2018 г. в болница”Пирогов”. Отделно от това като
смекчаващи обстоятелства следва да се преценят и фактите, че подсъдимият е
посещавал ежедневно пострадалия в лечебното заведение, където бил закаран след
ПТП, отправил е лично извинение към неговата съпруга и е заявил готовност да
съдейства с всичко, на което е способен, на семейството на пострадалия и това е
установено от показанията на съпругата му и на нейната сестра. Настъпилият
вредоносен резултата е факт, но е факт също така, че престъплението е
непредпазливо и че подсъдимият не е предвиждал и не е желаел настъпването на
този съставомерен резултат, заяви адв.А..
В резултат на всичко това той моли съда за налагане на минимално наказание с
приложение на чл.66 НК.
Подсъдимият изрази съгласие с пледоарията
на защитника си и заяви, че никога не е предполагал, че може да участва в такъв
трагичен инцидент. Като последна дума помоли за справедлива присъда.
Кюстендилският окръжен съд, след
преценяване на доказателствения материал по делото при условията на
диференцираната процедура и на основание чл. 372, 373 ал.2 и 3 и 374 НПК, прие
следното от фактическа и правна страна:
1.
По фактическата обстановка.
Подсъдимият З.С.З. е
роден на ***г***, ЕГН **********, българин,
български гражданин, с висше образование, женен, неосъждан, с постоянен адрес ***. Той е правоспособен водач на МПС.
Притежава СУ МПС № ******** и контролен талон № ******, издадени на 15.06.2010 г. от ОД
МВР Сливен, валидни до 09.06.2020г. Притежава категории „В", „М" и
„АМ", не е наказван по административен ред за нарушения по ЗДвП /контролният му талон е на водач без наказания/.
Подсъдимият З.
притежава лек автомобил марка „БМВ", модел „Х5" с рег.№ ********, технически изправен.
На 13.03.2018 г. сутринта
подсъдимият управлявал лекия си автомобил в
посока от град Дупница към град Кюстендил. Бил сам и около 06.00 часа се
движил в село Невестино, област Кюстендил. Пътният участък представлява
второкласен път II - 6 - от републиканската пътна мрежа - пътя Кюстендил - Дупница. Платното
за движение е с асфалтово покритие и е двупосочно. Двете ленти за движение са
разделени с непрекъсната разделителна линия М 1, с обща широчина 7,30 метра. Асфалтовото
покритие било мокро, ръмял дъжд. В края на селото за посоката на движение на
автомобила, участъкът от пътя е с десен завой. На излизане от селото в неговата
посока на движение, непосредствено преди завоя, автомобилът на обвиняемия се движел в неговата пътна лента със скорост от около
92-93 км/ час.
По същото време и
условия - рано сутринта, при сумрачно време, ръмящ дъжд и мокро асфалтово
покритие, се движел и лек автомобил марка „Тойота" модел „Авенсис" с рег,№ ******, в обратната посока - от град Кюстендил към град Дупница. Автомобилът
се управлявал от пострадалия Р.М.Л.
и бил собственост на съпругата му - свидетелката М.В.Л.. Автомобилът се движел в неговата пътна лента
със скорост 50 км/ час и преминавайки
покрай табела, указваща края на населеното място, съответно навлязъл в самото населено място, продължавайки
напред, по горепосочения път.
Автомобилът,
управляван от обвиняемият З.З. се движил с посочената
скорост от 93 км/час и навлязъл в десния
за неговата посока завой. На около 200 метра преди пътен знак Д 12 „Край на
населеното място" подсъдимият изгубил напречна устойчивост на автомобила и навлязъл в насрещната пътна лента, където в същия момент се намирал
автомобилът на пострадалия. Възприемайки автомобила на обвиняемия в
неговата пътна лента, пострадалият се опитал да задвижи спирачната система, но
последвал челен удар между двата автомобила и л.а.м. „БМВ" с челната си част, вляво от левия фар, се ударил в челната
зона на л.а.м. „Тойота". Считано
по широчина на пътното платно, ударът бил на разстояние от 1 до З м вляво от десния край на платното за движение
в пътната лента на автомобила на пострадалия
/считано в посока гр.Кюстендил -
гр.Дупница/. След удара двата
автомобила се преместили в посоката на л.а.м. „БМВ" поради по-високата му скорост и маса, установявайки се с
предните си зони в непосредствена близост
един до друг. След удара пострадалият останал в автомобила си в седнало положение, като изпитал силна болка.
След удара по пътя в
посока от гр.Кюстендил към гр.Дупница към произшествието
приближил свидетелят А.С.А., който управлявал
личния си автомобил марка „Ауди" с рег.№ ******q като с него пътувал и свидетелят Георги Илиянов
Г.. Възприемайки спрелите автомобили
на пътното платно, свидетелят А. спрял. Подсъдимият З. слязъл от автомобила си, като в
този момент слязъл и свидетелят А.. Двамата отишли при пострадалия, за да видят
как е. По същото време покрай произшествието
минал и свидетелят Н.Д.Г., който управлявал
товарен автомобил. Възприемайки ПТП-то, свидетелят Г. продължил около 50 метра напред, в посока
към гр.Дупница, отбил автомобила си и
спрял. Слязъл и се запътил към автомобилите. Попитал как са и след като му отговорили да повика помощ, веднага уведомил за
случилото се на телефон 112.
В този момент
на произшествието пристигнала и съпругата на пострадалия- свидетелката М.Л., която пътувала в същата посока,
но с друго МПС. Виждайки пострадал съпруга си, тя веднага позвънила на свекърва си за да изпратят от село Невестино линейка.
Към произшествието
се движел, по посока гр.Кюстендил - гр.Дупница, и товарен автомобил марка
„Мерцедес“ модел „Спринтер" с рег.№ ******,
управляван от свидетеля Д.А.К.. Възприемайки гъст дим на пътното платно на около 40-50 метра пред него,
свидетеля К. се опитал да спре товарния автомобил, но не успял. С
дясната си предна част на управлявания от него товарен автомобил, ударил
л.а.м."БМВ", който се отместил на около 10 м. При изместването, със
задната си част л.а.м."БМВ" ударил в задната част и
л.а.м."Ауди" на свидетеля А., който от своя страна веднага преместил автомобила си, за да не пречи. Паркирал го пред
бивш стопанския двор в селото.
Вече около 06.15 часа на 13.03.2018г. в село Невестино, област Кюстендил
се движел и служебен
джип марка „Ровър", със свидетелите Е.Н.Н., И.С.К., Б.С.Б., Л.М.Б.и
С. В.Н.. Петимата свидетели са служители на РДГП - Кюстендил, ГПУ
„Гюешево" и се прибирали от смяна, като пътували в посока от гр.Дупница за
гр.Кюстендил. Излизайки от завоя в края на село Невестино, същите забелязали
светлините и преценили, че има ПТП. Веднага спрели служебния джип, включили
светлини, облекли светлоотразителни жилетки и обезопасили мястото на произшествието.
На мястото на ПТП
пристигнала линейка, която откарала пострадалия в МБАЛ Кюстендил, откъдето
по-късно го транспортирали в УМБАЛСМ"Пирогов" гр.София. На мястото пристигнали служители на пожарната и полицията в
състав: свидетелят В. М.С. - АП -32 и свидетелят Р.В.С. - автоконтрольор в ПП - КАТ при ОД МВР Кюстендил. Последните
констатирали, че подсъдимия З.З. е служител на МВР,
след което изпробвали и тримата водачи -
подсъдимия, св.А. и св. К. с дрегер за
употреба на алкохол. Резултатите от пробите на тримата били показани пред тях и
трите били отрицателни. На място пристигнал следовател.
Извършен е оглед на
местопроизшествие, при който са констатирани и описани в съставения Протокол за
оглед подробно пътната обстановка, местоположението на автомобилите на пътното
платно, задиранията по асфалтовото покритие,
намерените части от автомобилите. На мястото отишъл и свидетелят Светослав Витанов
Кирилов - служител в сектор ППП-КАТ при ОД МВР Кюстендил, тъй като участник в
ПТПП-то е полицейски служител. Той придружил подсъдимия З.З.
***, където пред
него взели на подсъдимия кръвна проба за употреба на алкохол и наркотични вещества. След като бил прегледан от
медицинско лице и освободен, подсъдимия З. бил върнат на мястото на
произшествието от свидетеля К..
Въпреки
оказаната медицинска помощ пострадалият Росен Л. починал на 25.03.2018г. в
УМБАЛСМ”Н.И.Пирогов”.
След смъртта на
пострадалия, свидетелката К.В.К. -сестра на св.М.Л. се видяла със свои
приятели, стопанисващи дърводелски цех,
намиращ се в стопански двор на с.Невестино, област Кюстендил. Свидетелката
Р.К.Н. й обяснила, че разполагат със запис на настъпилото
ПТП, тъй като камера в стопанския двор я е заснела. Записът е иззет по надлежния ред и приобщен като веществено
доказателство по досъдебното производство.
От изготвената в ДП
съдебно-медицинска експертиза-аутопсия на
труп № 14/2018 г. /л.19 – 24 от том З
от ДП / е видно, че при огледа
и аутопсията на трупа на Р.М.Л. и от медицинската документация са установени
причинените на пострадалия увреждания: пътнотранспортна травма, представляваща
съчетана мекотъканна травма на главата,
гръдно-коремна травма и травма на крайниците:
= травма на главата
- кръвонасядания на клепачите на двете очи; кръвонасядане на мека черепна покривка;
= гръдна травма: кръвонасядане на гръдния кош; подкожен емфизем
в лявата половина на гръдния кош и корема; счупване на ребра- седмо, осмо,
девето и десето в ляво по предната мишнична линия;
отваряне на гръбнака на нивото между втори и трети гръдни прешлени с изронване на долния ръб на тялото на втори гръден
прешлен; набиране на въздух в лява гръдна половина; кръв в лява гръдна
половина; кръвонасядне на средостението; контузия на сърцето в областта на дясното предсърдие;
контузии на белия дроб двустранно; кръвоизлив в основата на левия бял
дроб;
= Коремна травма: кръвонасядния и охлузване на корема; кръвонасядане
на тънкочревния чреводържател;
кръвонасядане на мастната капсула на десния бъбрек;
= Травма на крайниците: кръвонасядане
на дясно рамо; кръвонасядане на дясна мишница; кръвонасядане на дясна предмишница;
кръвонасядане на дясната ръка; разкъсно-контузна рана на лявото коляно с подлежащо многофрагментно открито
счупване на лявата капачка; кръвонасядане и охлузване
на дясно бедро; кръвонасядане на дясно коляно;
охлузвания на дясна подбедрица;
Експертизата е
констатирала настъпили усложнения: травматичен
шок; сепсис; септичен шок /по клинични данни/; белодробна тромбоемболия; синдром на многоорганна
недостатъчност; стрес улкус /язва/ в стомаха;
Вещите лица са посочили и придружаващи заболявания: умерено изразена генерализирана
атеросклероза;
морфологични данни за хипертонична болест;
Експертизата посочва, че причината за смъртта на Р.М.Л. е съчетаната травма и настъпилите
от нея усложнения. Между установените травматични увреждания и настъпилата
смърт е налице пряка и непрекъсната причинно
- следствена връзка. Установените травматични увреждания се дължат на
действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и
могат да се получат при ПТП- травма вътре в автомобила, каквито данни се
съдържат в медицинската документация на пострадалия.
Установената гръдна
травма с контузия на белите дробове и
сърцето в областта на дясното предсърдие са причинили
на пострадалия разстройство на здравето, временно опасно за живота. От
своя страна счупването на ребрата в ляво и отварянето на гръбнака, без засягане
на гръбначния мозък, на нивото между втория и третия гръдни прешлени по отделно и в съвкупност са довели до трайно
затруднение в движението на снагата за срок по-голям от 30 дни.
Счупването на капачето на лявата колянна става е причинило трайно затруднение в движението на
левия долен крайник за срок по-голям от 30 дни. Останалите увреждания са
довели до временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
От изготвената по
делото съдебно-химическа/токсикологична експертиза № с изх.№ 4116/14.03.2018г. на ВМА е видно, че в изпратената за
изследване проба кръв, взета от Р.М.Л. не се установява наличие на
наркотични вещества, с техниката на газовата хроматография
се доказва наличие на етилов алкохол в концентрация 0,40%. Не се доказва
наличие на други летливи вещества.
По делото са
изготвени две допълнителни съдебно медицински - експертизи по писмени данни /по
искане на защитата на обвиняемия/. От заключенията им е видно, че предвид
локализацията на травмите на пострадалия, както и повредите по автомобила -
значително разрушена предница и силно изразена деформация на волана, може да се
направи заключение, че установените при Л. увреждания са получени от удар на
тялото във волана. Изрично се отбелязва, че при установеното телосложение на
пострадалия - ръст 170 см.
и тегло 110 кг
травматичните увреждания щяха да се получат
и при поставен правилно колан.
От заключението на втората
допълнителна СМЕ е видно, че при комплексната оценка на вида, морфологията и
локализацията на отразените увреждания, същите много добре отговарят да са
получени от действието на обезопасителен колан.
Същият е конструиран при задействането му да спре тялото да не отиде в посока
напред и нагоре при челен удар, като действа като твърдо тяло, причинявайки
контактни увреждания в характерни по своята локализация зони на гръдния кош и
корема. При скорост над 60 км
в час, в момента на удара коланът причинява и травматични увреждания на вътрегръдни и вътрекоремни
органи. За силата на въздействието в конкретния случай сочи и констатираното кръвонасядане на мастната тъкан по предната коремна стена
под констатираното контактно увреждане. Установените при аутопсията травматични
увреждания във вътрегръдни и коремни органи, както и
счупването на кости на гръдната клетка не може да бъдат с категоричност
определени дали се дължат на действието на обезопаспасителния
колан по време на удара или не. Видно е от протокола за оглед на
местопроизшествие, цитираните свидетелски показания и данните от аутопсията, че се касае за мъж с много добре изразено общо
охранване. Експертизата счита, че установените травматични увреждания се
дължат на наслагването на действието на обезопасителния
колан и удара на волана в тялото на
пострадалия при настъпилата пластична деформация на автомобила в момента на
сблъсъка, като не е възможно по морфологичен път да бъде определено коя травма от кое въздействие е получена.
Изготвени са и са
приложени Протоколи за химическа експертиза за определяне концентрацията на
алкохол в кръвта - Протокол № 89/19.03,2018г. за обвиняемият З.З. и Протокол № 88/19.03.2018г.
за пострадалия Р.Л., изготвени от експерт - химик от НТЛ при ОД МВР
гр.Кюстендил, като в предоставените за изследване проби кръв и от двамата
водачи не се доказва наличие на етилов
алкохол.
Назначена е и е изготвена съдебно-химическа /токсикологична/ експертиза от ВМА - София, като от
извършените изследвания на предоставената проба кръв от обвиняемия З.С.З. не се
установява наличие на етилов алкохол и
наркотични/упойващи вещества.
Видно от заключението на назначената тройната автотехническа
експертиза /л.28 - л.52, т.З на ДП/, ударът между процесните превозни
средства е осъществен изцяло в лентата за
движение на лекия автомобил „Тойота Авенсис", управляван
от пострадалия Р.Л., като мястото на удара се намира по широчината на пътното
платно - от 1 до 3 метра
вляво от десния край на платното за движение - в пътната лента на л.а.
„Тойота", считано в посоката на огледа
/ от гр.Кюстендил към гр.Дупница/, а по дължината на пътното платно – на 8
до 9 метра
преди ориентира, считано в същата посока. Скоростта на л.а."Тойота" в
района на произшествието е била от порядъка на 50 км/ч., а в момента на удара с л.а. „БМВ" е била 45 км/ч.Скоростта на л.а. „БМВ"
в района на произшествието е била преди произшествието от порядъка на 93 км/ч. , а в момента на
удара е била от порядъка на 64
км./ч. Водачът на л.а. „Тойота", движейки се със скорост 50 км/ч. непосредствено
преди ПТП от момента, когато в пътната
му лента е навлязъл л.а.м. „БМВ", не е имал техническата възможност да спре
преди мястото на удара. При движение с разрешената в населено място скорост /50
км./ч./ водачът на л.а.м. „БМВ" е имал техническа възможност да премине през десния завой без загуба на напречна
устойчивост, съответно - без да навлезе в пътната лента на л.а.
„Тойота", с което е могъл да предотврати удара. Водачът на л.а.м."БМВ" е имал обективна възможност да
възприеме движещия се в пътната
лента за насрещно движение л.а.м."Тойота" от разстояние не по- малко от 100 м. Опасната зона за
спиране на л.а.м. „БМВ" за конкретните пътни условия и скорост 93 км в час е 85-86м, а при
движение с разрешената в населено място скорост 50 /км/ч/ е 32 м. Опасната зона за спиране
на л.а.м."Тойота" за конкретните
пътни условия и скорост 50км/ч е 35
м. Л.а.м."Тойота" се е намирал на 22 м преди мястото на удара,
когато водачът му е възприел навлизащия л.а.м."БМВ",
в пътната му лента. От момента на възприемане от водача на л.а.м. „Тойота"
на навлизащия л.а.м."БМВ" в пътната лента на л.а.м. „Тойота" до момента на удара са изминали 1, 58 секунди.
Вещите лица също
така са дали заключение, че причината за възникване на ПТП не е от технически
характер и би следвало да се търси в субективните действия на водача на лекия
автомобил марка „БМВ" - подсъдимият З.З.,
който се е движел със скорост, с която не е имал техническа възможност да
премине през десния завой без загуба на напречна устойчивост, довело до навлизане в пътната лента на л.а. „Тойота" и
последвалия удар.
По делото
е назначена и видео - техническа експертиза на приложения оптичен диск и флаш
памет. От заключението на същата е видно, че съдържанието и на двата
файла е идентично като тип, размер, резолюция и съдържание. Приложени са снимки от съдържанието, подредени
хронологично.
2. По доказателствата.
Горната фактическа обстановка, изцяло призната от подсъдимия при
хипотезата на чл.371 т.2 НПК, е установена
от събраните в ДП доказателства, приобщени по надлежния процесуален ред:
= писмени доказателствени средства: Протокол за оглед на
местопроизшествие от 13.03.2018 г./ на
л.53-60 от том 1 на ДП/ и скица; фотоалбум/ на л.61-89 от том 1 на ДП/; Протокол за доброволно предаване на дрегер/ на л.90 от
том 1 на ДП/; Протоколи за доброволно предаване на запис от камера и на 2
бр.флаш памет/ на
л.84-86 от том 2 на ДП и л. 54 от том 3 на ДП/ и албум от доброволно
предаване на файлове от камера/л.89-91 от
том 2 на ДП/; Протокол за доброволно предаване от подсъдимия на документите
за автомобила си/ л. 80-81 от том 3 на
ДП/; АУАН/ л.75 от том 3 на ДП /; Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица/ л.7 -от
том 3 на ДП/; Удостоверение рег.№ 113900-2180/28.03.2018 г. за
собствеността на управлявания от пострадалия лек автомобил на сектор „Пътна
полиция” при ОД МВР - Кюстендил/на л. 82
от том 3 на ДП/; Протоколи за технически преглед на двата автомобила/л.83-85 от том 3 на ДП/; медицински
документи за пострадалия Росен Л., намиращи се в том 4 на ДП; кадрова справка и длъжностна характеристика на подсъдимия/на л.4-6 от том 5 на ДП/; Справка за
нарушител на подсъдимия З.З./ на л.17 от том 5 на ДП/; характеристика на подсъдимия/на л.18 т.5 от ДП/; Справка за съдимост на подсъдимия/
на л.20 от том 5 на ДП/; Смъртен акт
и Удостоверение за наследници на пострадалия/ на л.26-27 от том 5 на ДП/;
= гласни доказателствени
средства/ л.13- 54 и л.56-57,л. 59-60,
62-63, 74-81от том 2 и допълнителни разпити в том 6 на ДП/ - всички протоколи за разпит на
свидетелите А.А., Д.К., пострадалия Р.Л., М.Л.
– съпруга на пострадалия, В. С., Р. С., Е.Н., И.К., Б.Б.,
Л.Б., С.Н., Н.Г., Г.Г., С.К., К.К. - сестра на
съпругата на пострадалия, Р. .;
= експертни
заключения: съдебно-химическа експертиза/СХЕ/ - на л.11-12 от том 3 на ДП/; съдебно-медицинска експертиза на труп/ на л.19-24 от том 3 на ДП/; тройна автотехническа експертиза/ на л. 28-52 от том 3 на ДП/; техническа експертиза на флаш-памет, обективирана в
Протокол № 228/27.04.2018 г./на л.57-71
от том 3 на ДП/; допълнителна СМЕ от 30.10.2018 г., изготвена от вещите
лица д-р В.Т. и д-р Т.Б./ на л.58-71 от
том 6 на ДП/ и втора допълнителна СМЕ от 13.12.2018 г. от същите вещи лица/ на л.10-11 от том 7 на ДП/; съдебно-химическа/токсикологична/
експертиза на подсъдимия/ на л.76-77 от
том 6 на ДП , изготвена от специалисти от ВМА- София;
= веществени доказателства -веществено
доказателство дрегер / в том 2 на ДП/ и 2 бр. флаш-памет.
Така описаните
доказателства са взаимнодопълващи се, непротиворечиви
са и преценени в тяхната цялост, очертават горепосочената фактическа
обстановка, призната изцяло от подсъдимия.
Протоколът за
оглед на местопроизшествие и скицата към него очертават подробно пътната обстановка, местоположението
на автомобилите на пътното платно, задиранията по
асфалтовото покритие, намерените части от автомобилите. Фотоалбумът онагледява
със снимковия материал и отразеното в огледния
протокол. Последният е използван от вещите лица при изготвяне на тройната АТЕ,
установяваща скоростта на движение на двата автомобила, мястото на станалото
ПТП, причините за него и механизма на протичането му. Разширената СМЕ установява
причинените на пострадалия вследствие на удара от станалото ПТП травматични
увреждания и настъпилите от тях усложнения, както и причините за настъпилата му
смърт. Двете допълнителни СМЕ установяват, че пострадалият е бил с поставен
предпазен колан, но и че с него са причинени констатираните увреждания. СХЕ и
токсикологичната експертиза, както и дрегера
установяват липса на алкохол и упойващи вещества в организма на подсъдимия.
Техническата експертиза на в.л.Д. Й., с приложените разпечатки на записите от
камерата, въпреки не най-доброто им качество потвърждават установеното от
снимковия материал и от тройната АТЕ за мястото и времето на настъпилото ПТП.
Описаните гласни доказателства - свидетелските
показания са непротиворечиви и взаимнодопълващи се. Освен
това изнесеното с тях се подкрепя от протокола за оглед на местопроизшествие и
фотоалбума, както и от заключенията на посочените експертизи, поради което те
се кредитират като достоверни и обективни. Показанията на съпругата на
пострадалия св.М.Л. също се кредитират като обективни поради подкрепянето им от
останалите кредитирани доказателствени средства.
В дадените от подсъдимия
обяснения той е изразил съжаление за трагичния случай.
3. От правна страна.
С оглед установената и описаната по-горе фактическа обстановка се
налага правния извод, че подсъдимият З.С.З. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.343, ал.1 б."в", вр.чл.342 ал.1 от НК, като на 13.03.2018г. около 06.00 часа
в село Невестино, обл.Кюстендил, на второкласен път №
П-6 от републиканската пътна мрежа, в посока
от гр.Дупница към гр.Кюстендил, на около 200 метра преди пътен знак
Д 12 „Край на населеното място" с.Невестино, при управляване на моторно
превозно средство - лек автомобил марка „БМВ" модел „Х5" с
регистрационен номер КН1717ВР /негова
собственост/ нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в ЗДвП, а
именно: чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП „ На
пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство
е забранено, когато платното за движение
има две пътни ленти, да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение
освен при изпреварване или заобикаляне", като навлязъл и се движил
в лентата за насрещно движение, без да е изпреварвал или заобикалял друго пътно превозно средство и чл. 21 ал.1 от ЗДвП , съгласно който
„При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство
е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км./ч.: категория
„В" населено място 50
км/ч., като се движил със скорост от 93 км./ч. и реализирал
пътно-транспортно произшествие с насрещно движещия се лек автомобил марка
„Тойота " модел „Авенсис" с регистрационен
номер КН ******, управляван от Р.М.Л. /собственост на М.В.Л./ и по
непредпазливост причинил смъртта на Р.М.Л. ЕГН - **********, като смъртта е настъпила на 25.03.2018г. в УМБАЛСМ
"Н.И.Пирогов" .
От
обективна страна е налице причиняване смъртта на Р.М.Л.. Този тежък съставомерен резултат е последица от ПТП, възникнало поради
нарушаване на посочените правила на ЗДвП от подсъдимия като водач на моторно
превозно средство. При скоростта на
движение от 93 км/час в населено място, макар и в неговия край/ на 200 м преди табелата/, при мокра
пътна настилка, той не е успял да вземе завоя, тъй като е загубил напречната
устойчивост на автомобила и е навлязъл в лявото по посока на неговото движение
пътно платно,продължил е движението си в това платно, където по същото време се
намирал пострадалият с управлявания от него л.а.”Тойота” Авенсис
и последвал челен удар между двете МПС-та.
Настъпилият съставомерен резултат - причинената смърт на Р.М.Л. - е в пряка и непосредствена
причинно - следствена връзка от поведението
на обвиняемия З., изразяващо се в нарушение на гореописаните правила за
движение по пътищата по чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП и чл.21 ал.1 от ЗДвП.
Безспорно
са установени по делото от тройната АТЕ, изпълнена от вещите лица инж.П.П., инж. В.М. и инж.А.А.
механизмът и причините за ПТП, както и възможността за неговата предотвратимост от подсъдимия.
Подсъдимият като
водач на л.а.БМВ Х 5 навлиза в десен за посоката му завой, с критичната или
по-висока за конкретните пътни условия скорост от 92 - 93 км/час в населено
място, макар и в неговия край/ на 200
м преди табелата/, при мокра пътна настилка, е загубил
напречната устойчивост на автомобила и е навлязъл в пътната лента за насрещно
движение – пътната лента на пострадалия Л., управляващ в този момент л.а.
Тойота Авенсис с 50 км/час. Подсъдимият не е имал
техническа възможност да осъществи спиране преди мястото на удара предвид
скоростта му на движение. Последвал
челен удар между двете МПС-та, като вследствие на по-голямата скорост на л.а.
БМВ и по-голямата му маса двата автомобила се преместват в посоката на движение
на л.а. БМВ и се установяват с предни зони в непосредствена близост. След
първоначалния удар следва втори удар на л.а. БМВ от товарен автомобил”Мерцедес Спринтер”, с ДК № ******, управляван от св. Д.К., който го
премества на мястото, на което е бил
намерен при огледа от компетентните органи.
При удара на двете МПС-та пострадалият Л. е
получил травматичните увреждания, описани в първоначалната СМЕ.
Ударът между процесиите превозни
средства е осъществен изцяло в лентата за
движение на лекия автомобил „Тойота Авенсис", управляван
от пострадалия Р.Л.. Мястото на удара е в дясната лента за движение
посока Кюстендил-Дупница, в лентата на движение на пострадалия, по ширина на пътното платно от 1 до 3 м вляво от десния край на
пътното платно за движение и по дължина на пътното платно - на 8 до 9 м преди ориентира, считано в същата посока.
Скоростта на движение на л.а. на
пострадалия”Тойота” в района на произшествието е била от порядъка на 50 км/час,
а в момента на удара с БВМ – 45 км/час. Скоростта на БМВ в момента на удара е
била 64 км/час , а скоростта в района на произшествието е била 93 км/час.
Водачът
на л.а.м."БМВ" е имал обективна възможност да възприеме движещия се в пътната
лента за насрещно движение л.а.м."Тойота" от разстояние не по- малко от 100
м. Опасната зона за спиране на л.а.м. „БМВ" за
конкретните пътни условия и скорост 93 км/ час е 85-86м, а при движение с разрешената в населено
място скорост 50 км/час е 32 м.
Опасната зона за спиране на л.а.м."Тойота" за конкретните пътни условия и скорост 50км/ч. е 35 м. Л.а.м."Тойота"
се е намирал на 22 м
преди мястото на удара, когато водачът му е възприел навлизащия л.а.м."БМВ", в пътната му лента. От
момента на възприемане от водача на л.а.м. „Тойота" на навлизащия
л.а.м."БМВ", в пътната лента на л.а.м. „Тойота" до момента на удара са изминали 1, 58 секунди.
Водачът на л.а.”Тойота”-пострадалият Л., движейки се със скорост 50 км/час
непосредствено преди ПТП от момента, когато в пътната му лента е навлязъл л.а.
БМВ на подсъдимия, не е имал техническа възможност да спре преди мястото на
удара и за него ПТП е било непредотвратимо. При движение с 50 км/час
подсъдимият като водач на л.а. БМВ е имал техническа възможност да премине през
десния завой без загуба на напречна устойчивост, съответно без да навлезе в
пътната лента на движение на л.а.Тойота, с което е могъл да предотврати удара и
за него ПТП е било предотвратимо. От момента на загуба на напречната
устойчивост удара е бил непредотвратим.
Причината за
възникване на ПТП не е от технически характер и би следвало да се търси в
субективните действия на водача на лекия автомобил марка „БМВ" -
подсъдимият З.З., който се е движел със скорост, с която не е
имал техническа възможност да премине през десния завой без загуба на
напречна устойчивост, довело до навлизане в
пътната лента на л.а. „Тойота" и последвалия удар.
В резултат на удара между
двата автомобила
пострадалият Л. е получил следните увреждания: Пътно-транспортна травма,
представляваща съчетана мекотъканна травма на
главата, гръдно-коремна травма и травма на крайниците, а именно:
= травма на главата
- кръвонасядания на клепачите на двете очи; кръвонасядане на мека черепна покривка;
= гръдна травма: кръвонасядане на гръдния кош; подкожен емфизем
в лявата половина на гръдния кош и корема; счупване на ребра- седмо, осмо,
девето и десето в ляво по предната мишнична линия;
отваряне на гръбнака на нивото между втори и трети гръдни прешлени с изронване на долния ръб на тялото на втори гръден
прешлен; набиране на въздух в лява гръдна половина; кръв в лява гръдна
половина; кръвонасядне на средостението; контузия на сърцето в областта на дясното предсърдие;
контузии на белия дроб двустранно; кръвоизлив в основата на левия бял
дроб;
= Коремна травма: кръвонасядания и охлузване на корема; кръвонасядане
на тънкочревния чреводържател;
кръвонасядане на мастната капсула на десния бъбрек;
= Травма на крайниците: кръвонасядане
на дясно рамо; кръвонасядане на дясна мишница; кръвонасядане на дясна предмишница;
кръвонасядане на дясната ръка; разкъсно-контузна рана на лявото коляно с подлежащо многофрагментно открито
счупване на лявата капачка; кръвонасядане и охлузване
на дясно бедро; кръвонасядане на дясно коляно;
охлузвания на дясна подбедрица;
Причината за смъртта на Р.М.Л. е съчетаната травма и настъпилите от нея усложнения - травматичен шок; сепсис; септичен шок /по
клинични данни/; белодробна тромбоемболия;
синдром на многоорганна недостатъчност; стрес улкус /язва/ в стомаха. Между
установените травматични увреждания и настъпилата смърт е налице пряка и
непрекъсната причинно - следствена връзка.
Установените травматични увреждания се дължат на действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и могат да се получат при ПТП-
травма вътре в автомобила, каквито данни се съдържат в медицинската
документация на пострадалия.
Придружаващите заболявания - умерено изразена генерализирана атеросклероза;
морфологични данни за хипертонична болест нямат пряка връзка с настъпилата
смърт.
Установената гръдна
травма с контузия на белите дробове и
сърцето в областта на дясното предсърдие са причинили
на пострадалия разстройство на здравето, временно опасно за живота. От
своя страна счупването на ребрата в ляво и отварянето на гръбнака, без засягане
на гръбначния мозък, на нивото между втория и третия гръдни прешлени по отделно и в съвкупност са довели до трайно
затруднение в движението на снагата за срок по-голям от 30 дни.
Счупването на капачето на лявата колянна става е причинило трайно затруднение в движението на
левия долен крайник за срок по-голям от 30 дни. Останалите увреждания са
довели до временно разстройство на здравето,
неопасно за живота и също не са в причинна връзка с настъпилата смърт.
С описаното
поведение – избраната скорост на
движение от 93 км/час и вследствие на нея загубване на напречна устойчивост и
навлизане в платното за насрещно движение – подсъдимият З. е нарушил визираните
в чл.16 ал.1 т.1 и чл.21 ал.1 ЗДвП правила за движение.
Разпоредбата
на чл.21 ал.1 ЗДв
П въвежда забрана за водачите на ППС категория „В” да превишават следните
стойности на скоростта в км/час - за населено място тя е 50 км/час. Безспорно
се установи, че подсъдимият е управлявал МПС-л.а. „БМВ” Х 5 на около 200 м преди табелата за край
на населеното място с 93 км/час и с това е нарушил забраната на чл.21 ал.1 ЗДвП.
Разпоредбата
на чл. 16 ал. 1 т.1 от ЗДвП въвежда забрана към водачите на
моторни превозни средства на пътно платно с двупосочно движение с две пътни
ленти да навлизат и да се движат в
лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне. Също
безспорно се установи, че в резултат на високата скорост от 93 км/час подсъдимият,
навлизайки в десен завой, е загубил напречната устойчивост на автомобила и е
навлязъл в насрещното за него платно, като не е извършвал заобикаляне или
изпреварване, тъй като в неговото платно не е имало други МПС-та. Той е продължил движението си в насрещното
платно, като скоростта му на движение непосредствено преди удара вече е
намалена на 64 км/час, но в резултат на
това движение в насрещното за него платно
е последвал челен удар с л.а.”Тойота”, управляван от пострадалия Л.. От
този удар той е получил описаните травматични увреждания, представляващи вътреавтомобилна травма, от които са последвали описаните
усложнения и вследствие на които травматични увреждания и настъпили усложнения
е настъпила и смъртта на пострадалия на 25.03.2018 г. в УМБАЛСМ”Пирогов”, като
уврежданията са в пряка връзка с извършените от подсъдимия нарушения на
посочените две правила на ЗДвП.
От така
изложеното следва да се обобщи, че основното нарушение на правилата за движение
от подсъдимия е това на чл.21 ал.1 ЗДвП. Но именно това нарушение е причина за загубата
на напречна устойчивост и за навлизане на л.а. „БМВ” Х 5 в насрещната пътна
лента, което обосновава и нарушение на забраната на чл.16 ал.1 т.1 ЗДвП от
подсъдимия. И вследствие комплексното нарушение от подсъдимия на двете забрани
в цитираните разпоредби на ЗДвП е настъпилото ПТП, реализирано в насрещната за
подсъдимия лента на движение, респ. в лентата на движение на пострадалия.
От субективна страна
подсъдимият е извършил деянието при форма на вината непредпазливост по смисъла на чл.11 ал.З пр.1 от НК, в проявната й форма
на небрежност. Подсъдимият не е предвиждал и не е желаел настъпването на общественоопасните последици от неправомерното управление
на автомобила си при мокро време в населено място със скорост от 93 км/час -
настъпване на тежко пътнотранспортно произшествие и причиняване смъртта на Л.,
но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, спазвайки стриктно разписаните в
чл.21 ал.1 ЗДвП и чл.16 ал.1 т.1 ЗДвП правила за движение по пътищата. Т.е. той
обективно е причинил по непредпазливост престъпния резултат – смърт на едно
лице, настъпила в по-късен момент след
станалото ПТП, без субективно да е желаел това, но е бил длъжен и е могъл да
предвиди вредоносния резултат.
4.
По доводите на защитата .
Съдът с произнесената
присъда не сподели довода на защитата за оправдаване на подсъдимия в
нарушаването на чл.16 ал.1 т.1 ЗДвП. Причината за навлизането на управлявания
от подсъдимия л.а.”БМВ” Х 5 , както се посочи вече, е високата скорост на
движение от 93 км/час в населено място, вследствие на която той не е успял да
вземе десния завой, загубил е напречна устойчивост и вследствие на това е
навлязъл в лентата за насрещно движение. Да, липсват умишлени действия на
подсъдимия, които да са станали причина за навлизане в лентата за насрещно
движение. Само че престъплението по чл.343 ал.1 б.”в” НК, както се посочи вече,
е непредпазливо. Така че при нарушаване правилата за движение няма как да се
говори за наличие/липса на умишлено извършени от дееца действия.
И както се
посочи вече, основното нарушение на правилата за движение от подсъдимия е това
на чл.21 ал.1 ЗДвП. Но това нарушение е станало причина за навлизане на л.а.
„БМВ” Х 5 в насрещната пътна лента поради загубата на напречна устойчивост,
което безусловно обосновава и нарушение на забраната на чл.16 ал.1 т.1 ЗДвП от
подсъдимия. Да, нарушението по чл. 16 ал.1 т.1 ЗДвП е вторично нарушение
вследствие избраната висока скорост на движение от подсъдимия, но също така е и
безспорно установен факт. И вследствие комплексното нарушение от подсъдимия на
двете забрани в цитираните разпоредби на ЗДвП е настъпилото ПТП, реализирано в
насрещната за подсъдимия лента на движение, респ. в лентата на движение на
пострадалия.
5. По
наказанието.
Систематичното място на престъплението по
чл. 343 ал.1 б.”в” във вр. с чл.342 ал.1 НК е в глава ХІ от НК:”Общоопасни
престъпления”, раздел ІІ от нея:” Престъпления по транспорта и съобщенията”. То
засяга и нарушава права на неограничен брой хора. Ето защо този вид
престъпление е с висока степен на обществена опасност.
Вземайки предвид обаче конкретната
ситуация – пренебрегване и нарушаване правилата за движение в чл.21 ал.1 и
чл.16 ал.1 т.1 ЗДвП от подсъдимия, от една страна и от друга страна – личността
на подсъдимия, който не е осъждан за друго умишлено или непредпазливо
деяние, както и безспорно установения
факт на липса на други наказания за извършени нарушения по ЗДвП до момента на
извършване на процесното престъпление 13.03.2018 г.,
установено от Справката за нарушител, съдът прие обществената опасност на дееца
за ниска.
Подбудите за извършване на деянието се
коренят в несъобразяване и пренебрегване от подсъдимия в конкретния случай на
нормативно уредените правила за движение по пътищата и отговорността на водача
на МПС и по този начин - създаване на опасност за околните от собственото
неправомерно, макар и по непредпазливост поведение.
За инкриминираното деяние с посочената в
ОА правна квалификация по основния
състав чл.343 ал.1 б.”в” НК законодателят е предвидил наказание”лишаване от
свобода” от 2 до 6 години.
Доколкото съдебното следствие се проведе по диференцираната
процедура на глава ХХVІІ НПК - тази на
чл.371 т.2 НПК, съгласно разп.на чл.373 ал.2 НПК,
съдът е длъжен да определи наказанието при условията на чл.58 а НК. Последната материалноправна норма регламентира няколко хипотези на
определяне на наказанието като благоприятна последица за подсъдимия и като
компенсация на процесуалното му поведение
- признаване на фактите по ОА и съгласие да не се събират доказателства
за тях в съдебното производство - и те
са:
= чл.58 а ал.1 НК - намаляване с 1/3 на
определеното наказание;
= чл. 58 а ал.4 НК – при едновременно
наличие на условията по ал.1-3 на чл.58 а НК и на чл.55 съдът прилага само чл.55 , ако е
по-благоприятен за дееца.
В настоящия случай съдът прие, че
наказанието на подсъдимия З. следва да се определи при условията на чл.58 а
ал.1 НК, по следните съображения:
Смекчаващи вината обстоятелства са чистото
съдебно минало на подсъдимия, липса на
други наказания по ЗДвП, ниската степен на обществена опасност на дееца, както
и положителните му характеристични данни, свързани с работата му в системата на
МВР, поведението му след ПТП, свързано с оказване на непосредстевна
помощ на пострадалия след ПТП и последващото му
ежедневно посещение в болница, установено от показанията на съпругата на
пострадалия и изразеното съжаление и извинение за случая.
Тези обаче смекчаващи обстоятелства съдът не
намери за многобройни или изключителни, за да определи наказанието по чл.58 а
ал.4 във вр. с чл.55 НК, по следните съображения:
Липсват по делото каквито и да било данни за съпричиняване
от страна на пострадалия - извършени от
него неправомерни действия, улеснили настъпилото ПТП. Той е управлявал лекия си
автомобил с разрешената за населено място от чл.21 ал.1 ЗДвП скорост от 50
км/час и за него ПТП е било
непредотвратимо. От допълнителната СМЕ е установено, че пострадалият е бил с поставен
предпазен колан - при комплексната оценка на вида,
морфологията и локализацията на отразените увреждания, същите много добре
отговарят да са получени от действието на обезопасителен
колан, твърдят експертите. Т.е.
няма никакви обективни причини за настъпилото ПТП извън субективните неправомерни
действия на подсъдимия, изразили се в нарушаване забраните на чл.16 ал.1 т.1 и
чл.21 ал.1 ЗДвП. Затова въпреки наличинте смекчаваищ
обстоятелства и техния превес наказанието на подсъдимия се определи в
хипотезата на чл.58 а ал.1 НК, към чието приложение препраща разпоредбата на
чл.373 ал.2 НПК.
За извършеното престъпление по основния
състав на чл.343 ал.1 б.”в” НК законодателят е предвидил размер на наказанието
„лишаване от свобода” от 2 до 6 години. Въпреки посочените смекчаващи вината
обстоятелства, които съдът не прие за многобройни, няма никаква извинителна
причина за настъпилото единствено по вина на подсъдимия ПТП, вследствие
нарушаване от него на двете посочени разпоредби от ЗДвП и при липса на каквото
и да било противоправно поведение на пострадалия.
Затова съдът прие, че следва да наложи на подсъдимия наказанието „лишаване от
свобода” в размер малко над минималния – от 2 години 6 месеца, като
същевременно с това отчете и наличните смекчаващи вината обстоятелства, посочени
по-горе и липсата на отегчаващи вината обстоятелства. Този размер се наложи при
превес на смекчаващи и липса на отегчаващи вината обстоятелства и според съда
отговаря най-адекватно на тежестта на извършеното непредпазливо престъпление и
същевременно в най-пълна степен ще
съдейства за постигане целите на специалната и генерални превенции.
И тъй като делото протече по съкратеното
съдебно следствие, в хипотезата на чл.371 т.2 НПК, то разпоредбата на чл.373
ал.2 НПК при определяне на наказанието препраща към задължително приложение на
разпоредба на чл.58 а НК По посочените съображения наказанието се определи в
хипотезата на чл.58 а ал.1 НК, която
задължава съда да намали с 1/3 размера на така определеното наказание
ЛС. Затова в изпълнение на това законово задължение така определеното наказание
„лишаване от свобода” от 2 години 6 месеца с присъдата си съдът редуцира на 1
година 8 месеца и наложи на
подсъдимия наказанието”лишаване от
свобода” в този редуциран размер от 1 година
8 месеца.
За постигане целите на специалната
превенция съдът прие, че подсъдимият не е необходимо да изтърпява ефективно
това наказание. Откъсването му от нормалната социална среда би оказало
негативно въздействие върху него и би било неоправдано тежка репресия. Степента на обществена опасност на дееца,
както се посочи, е ниска, предвид добрите му характеристични данни и чисто
съдебно минало. Безспорно са налице са условията на чл.66 ал.1 НК за отлагане
изпълнението на наказанието ЛС –
размерът на наложеното наказание ЛС е под 3 години, подсъдимият не е осъждан за
престъпление от общ характер и за поправянето
му по изложените съображения не се налага той реално да изтърпи
наказанието. Изпитателният срок съдът определи в размер на 3 години, ръководен
от ниската степен на обществена опасност на дееца и от останалите налични смекчаващи вината му
обстоятелства, както и от липсата на отегчаващи такива. По така изложените
съображения съдът не сподели тезата на защитата за ефективно изтърпяване на
наложеното наказание ЛС.
Императивната норма на чл.343 г НК,
препращаща към общата норма на чл.37 ал.1 т.6 НК, предвижда във всички случаи
на чл.343 НК кумулативно налагане на наказанието”лишаване от права”, в случая
от право да се управлява МПС. А чл.58 а ал.5 НК изрично изключва приложение на
правилата на ал.1-4 на този текст при определяне на наказания по чл.37 ал.1
т.2-11 НК. Съобразявайки това и съгласно
правилата на чл. 49 НК съдът прие, че
следва да наложи на подсъдимия съпътстващото наказание „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 1 година 8 месеца. Този размер съдът съобрази с
целите на специалната и генерална превенции и с факта, че до момента на
престъплението подсъдимият няма наложени никакви административни наказания за
нарушение на ЗДвП, както и с изискването на чл. 49 ал.2 НК.
На осн.чл. 301
ал.1 т.11 НПК във вр. с чл.53 НК с присъдата си съдът
постанови относно веществените
доказателства следното:
= лек автомобил марка
„БМВ” „Х5" с рег.№ КН1717 ВР оставен на съхранение и отговорно пазене в ОД
МВР Кюстендил, служба МТСО, след влизане на присъдата в сила да се върне на
собственика му З.С.З..
= лек автомобил „Тойота Авенсис" с рег.№ КН 4105 ВМ оставен на съхранение и отговорно пазене в ОД
МВР Кюстендил, служба МТСО, след влизане в сила на присъдата да се върне на
собственика му М.В.Л..
= вещественото
доказателство 1 /един/ брой дрегер за еднократна
употреба за наркотични вещества, с който е изпробван единият участник в ПТП - З.З., запечатан в бял хартиен плик - л.97 от том 2 от
досъдебното производство, да се унищожи след влизане в сила на присъдата.
= вещественото
доказателство 2 /два/ броя преносими флаш -памет,
запечатани - л.92 от том 2 от досъдебното производство, да се върнат на
собственика им след влизане на присъдата
в сила.
На
осн.чл.301 ал.1 т.12 във вр.
с чл.189 ал.3 НПК подсъдимия беше осъден с присъдата да заплати следните разноски:
=
разноските от ДП в полза на държавата, по сметка на Софийска окръжна
прокуратура, в размер на 2 429,91 лв./ две хиляди четиристотин двадесет и
девет лв. и деветдесет и една стотинки/.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: