Решение по дело №6389/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 262434
Дата: 6 август 2021 г. (в сила от 15 юли 2022 г.)
Съдия: Кристиана Стоянова Кръстева
Дело: 20203110106389
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 юни 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

гр. В., 06.08.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в открито съдебно заседание, проведено на седми юли две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА

 

при участието на секретаря Теодора Кирякова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №6389/2020година по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е образувано по искова молба от К.С.Р. ЕГН **********, с адрес *** срещу Главна дирекция „И. НА Н.“ при Министерство на правосъдието, с което е предявен иск с правно основание чл.71, ал.1 т.1 ЗЗДискр. за установяване на нарушение на ответника по чл.4 от Закона за защита на дискриминацията, изразяващо се в поставянето на ищеца в различно положение спрямо други лица в затвора в гр. В. в периода 01.06.2009г. - 19.04.2018г. /след отказ от претенцията в частта, касаеща периода 27.06.2007г. – 01.06.2009г. в о.с.з. от 07.07.2021г./.

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения:

Твърди, че  в посочения период е търпял наказание „лишаване от свобода“ в Затвора гр.В.. В процесния период ищецът бил неравностойно третиран в сравнение с други лица, като въпреки, че режимът му от „специален“ бил заменен с “усилено строг“, а от 01.06.2009г. - със „строг“, той се намирал в заключено помещение при засилен надзор и охрана. В сравнение с други лица, той бил третиран неравноправно, като твърди, че по отношение на тях бил прилаган друг подход – последните били извеждани от зоната с повишена сигурност и съответно били настанявани съвместно с други лица, изтърпяващи по – леки присъди. Част от тези лица въпреки, че били с по – висока оценка на риска, били с по – облекчено положение и се ползвали от блага, недостижими за ищеца, като им се предлагала работа, обучения и квалификации. Моли за уважаване на предявения иск, на посочените в исковата молба и уточняващите я молби основания.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявения иск, като неоснователен и недоказан. Твърди се, че за да е налице дискриминация било нужно да се установи различно, при това по-неблагоприятно третиране на дискриминирания субект. По смисъла на чл.9 ЗЗДискр ищецът следвало да представи в производството факти, въз основа на които да се може да се изгради предположение, че спрямо него е извършена дискриминация. Действията на служителя на ответника относно изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“ не били дискриминационни, а напротив – обезпечавали законово регламентираните права на лишените от свобода, още повече, че наложените на ищеца ограничения произтичат от специален закон, какъвто е ЗИНЗС. Прави се възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на така предявения иск.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, направените от страните доводи, прие за установено следното от фактическа страна:

Страните не спорят, че в процесния период ищецът К.С.Р. е изтърпявал наказание „доживотен затвор“ в затвора в гр.В., като считано от 01.06.2009г. при „строг“ режим.

************************************************************************************************************************************************************************************************************************

В полза на ищеца са допуснати гласни доказателствени средства посредством разпит на свидетелите Х. А. Х.  и Д. К. М., ценени от съда при условията на чл.172 ГПК.

Свидетелят Х. А. Х.  твърди, че е изтърпявал наказание лишаване от свобода в затвора в гр. В. в периода от 2002г. до 2009г. Според неговите възприятия ищецът не е конфликтен и не е извършвал нарушения на вътрешния ред в затвора. Многократно е правил искания за извеждане в общите части на затвора. За периода, когато е бил в затвора в гр. В. в общите помещения са били изведени следните осъдени на „доживотен затвор“ лица: К. А., М. М., В. П. , Г. А. и М. Ж. . Твърди, че мотивът да не бъде изведен ищеца от общите части е негативното отношение на затворническата администрация към него, като например И. Ч. на длъжност „инспектор социална дейност“ е бил ядосан от факта, че той защитава правата си.

Свидетелят Д. М. заяви, че познава ищеца от 2008г., когато като изтърпяващ наказание „доживотен затвор“ е настанен в затвора в гр. В. в зоната със засилен надзор и охрана. Твърди, че ищецът не е конфликтна личност, а човек който отстоява правата си, предвидче притежава високото чувство за справедливост. Недоумява, защо ищецът не е бил преместен в общите части на затвора, за разлика от много други лишени от свобода. Твърди, че този факт се е отразил изключително негативно на ищеца, доколкото той започнал да се чувства унизен, като „втора ръка човек“, подложен на дискриминация.

От правна страна съдът приема следното:

            С разпоредбата на чл. 4 ЗЗДискр въвежда нормативна забрана за осъществяване на всяка пряка или непряка дискриминация, основана на някой от изброените в ал.1 признаци (пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном по смисъла на пap. 1, т. 14 ДР, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна). За да е налице дискриминация, е нужно да се установи по делото наличието на различно, при това по - неблагоприятно третиране на дискриминирания субект, основано на някой от изброените в чл. 4 ЗЗДискр признаци. Когато неравностойното третиране не се дължи на някой от лимитираните признаци, липсва дискриминация по смисъла на антидискриминационния закон, тъй като подобен случай излиза извън предмета на охраняваните от него обществени отношения. Прокламираните с чл. 2 цели на закона (осигуряване на правото на всяко лице на равенство пред закона, на право на равенство в третирането и във възможността за участие в обществения живот, на право на ефективна защита срещу дискриминация) следва да се разглеждат единствено и само във връзка с изброените защитени признаци по чл. 4 ЗЗДискр. При това за прилагане в производството за защита от дискриминация на оборимата презумпция по чл. 9 ЗЗДискр за нарушаване на принципа на равно третиране, е нужно страната, която твърди, че е дискриминирана, да представи в производството факти, въз основа на които да може да се изгради предположение, че спрямо нея е извършена дискриминация. Едва при наличието на такива факти настъпва разместване на доказателствената тежест като ответникът е вече този, който следва да обори посредством пълно и главно доказване презумпцията за нарушаване на принципа за равно третиране, привеждайки доказателства за обратното.

            В настоящото производство ищецът извежда твърденията си за проявено спрямо него дискриминационно отношение по защитения от чл.4 ЗЗДискр признак „лично положение“. В закона липсва легална дефиниция на нормативно въведения признак „лично положение“. За разлика от останалите изброени в разпоредбата признаци (пол, раса, народност, религия, етническа принадлежност и т.н.) този признак няма и не може да има изначално определено съдържание, но във всеки конкретен случай би следвало да се разглежда от гледна точка на онези същностни за личността белези, които на практика я обуславят като такава и които предполагат еднаквото приложение на закона. Твърдението на ищеца за наличието на такъв същностен за личността му белег, обусловил неравностойното отношение към него, се основава на факта, че е осъден на доживотен затвор и като доживотно лишен от свобода изтърпява наказанието си във Варненския затвор, при строг режим и не е бил преместен за изтърпяване на наказанието в общи помещения, с други лишени от свобода, каквито условия са били осигурени за други лишени от свобода на доживотен затвор, спрямо които е с еднаква и по-добра личностна оценка.

            Съгласно чл. 53, т.2 от Правилника за прилагане на ЗИНЗС лишените от свобода на строг режим се настаняват в помещения, които през нощта се заключват, а съгласно чл. 54, т.2 от правилника лишените от свобода на специален режим се настаняват в постоянно заключени помещения при засилен надзор и охрана. Тези разпоредби са общи за всички лишени от свобода.

            В чл.198, ал.5 ЗИНЗС законодателят е предвидил възможността поставените на строг режим осъдени на доживотен затвор и на доживотен затвор без замяна да бъдат настанявани с мотивирана заповед на началника на затвора в общи помещения с останалите лишени от свобода и да участват във всички дейности заедно с тях, а в ал.6, че със заповед на началника на затвора поставените на специален режим осъдени на доживотен затвор и на доживотен затвор без замяна могат да участват съвместно с други лишени от свобода в трудови, възпитателни, образователни, спортни и други дейности. /така също в чл. 74, ал. 1, т. 7 ЗИНЗС, отм., бр. 13 от 2017г., в сила от 7.02.2017г., но действащ за процесния период/. В чл. 217 от ППЗИНЗС, глава VIII „Изпълнение на наказанието доживотен затвор и доживотен затвор без замяна" е предвидено, че осъдените на доживотен затвор могат да бъдат настанявани в общи помещения с останалите лишени от свобода с условие за съвместно участие в трудови, възпитателни, образователни, спортни и други дейности с решение на комисията по И. НА Н., ако са поставени на строг режим и въз основа на оценка за тяхната личност. Решенията на комисията по И. НА Н. само по ал. 1, т. 3 подлежат на обжалване пред окръжния съд по местонахождението на затвора. За останалите законодателят не е предвидил възможност за съдебно оспорване, т.е. преценката на комисията в хипотезите на чл.74, ал. 1 извън т. З ЗИНЗС е била окончателна. В случая е извършена оценка на личността на ищеца, от които е видно, че оценката на риска е на високо ниво, диагностициран е  висок риск от рецидив, вкл. от вероятни бъдещи вреди за останалите лишени от свобода. Въпреки това ищецът е бил предлаган за преместване, като отказът е формиран при преценка на комисията по И. НА Н..

            Според съда при формиране на преценката налице ли са по делото доказателства, от които обосновано да се предположи, че спрямо ищеца с проявено дискриминационно отношение по защитения от чл. 4 ЗЗДискр признак "лично положение" не следва да се ръководи от събраните доказателства от затвора в гр.В. за други преместени лица изтърпяващи наказание доживотен затвор в общите помещения. Преместването им не може да се интерпретира като проява на неравнопоставено отношение спрямо ищеца/ по защитения от закона признак "лично положение", още по-малко - по останалите признаци по чл. 4 ЗЗДискр, поради което не представлява дискриминация.

            От показанията по разпитаните свидетели не се установи неравнопоставено отношение от администрацията на затвора в гр. В.  спрямо ищеца. Обстоятелството, че той е имал някакви очаквания и същите не са били оправдани по желаният от него начин, не представлява проява на дискриминация. Както вече беше посочено, той е бил предлаган за извеждане, но това не е било сторено поради решението на компетентния орган- комисията по И. НА Н..

            Не е налице и непряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. З ЗЗДискр. Същата би била налице, когато хора, различаващи се по определен признак се третират привидно по един и същи начин, като това води до поставянето в по-неблагоприятно положение на някои от тях.

            С оглед изложеното, съдът намира, че не е осъществена пряка или непряка дискриминация спрямо ищеца по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр, чрез неизвеждането му в общите помещения на затвора в гр. В., за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, тъй като не е налице по-неблагоприятно третиране на същия спрямо останалите лишени от свобода.            Изложеното обуславя извод за неоснователност на предявения иск по чл. 71, ал.1, т.1 ЗЗДискр. Поради неоснователността на предявения иск съдът не дължи произнасяне по отношение релевираното от ответника възражение за изтекла погасителна давност.

            С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на поискани и доказани разноски. На основание чл. 78, ал.8 ГПК /ДВ бр. 8/24.01.2017г/ и чл.25, т.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя юк. възнаграждение в полза на ответника в размер на 100лева.

            Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от К.С.Р. ЕГН **********, с адрес *** срещу Главна дирекция „И. НА Н.“ при Министерство на правосъдието иск с правно основание чл.71, ал.1 т.1 ЗЗДискр. за установяване на нарушение на ответника по чл.4 от Закона за защита на дискриминацията, изразяващо се в поставянето на ищеца в различно положение спрямо други лица в затвора в гр. В. в периода 01.06.2009г.-19.04.2018г.

 

ОСЪЖДА К.С.Р., ЕГН: ********** да заплати в полза на Главна дирекция „И. НА Н.“ при Министерство на правосъдието, сумата от 100лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК.

 

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: