ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 897
27.12.2018г., гр. Перник
Пернишкият окръжен
съд в закрито заседание на 27.12.2018год. в състав:
Председател: Методи
Величков
Членове: Димитър
Ковачев
Кристиан Петров
Като разгледа докладваното от съдия Ковачев ч. възз. дело № 691 по описа за
2018 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по делото е по чл. 274
и следв. от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Л.В.С. срещу Определение № 4752/28.09.2018год., с което е прекратено
производството по гр.д. 4737/2018г. по описа на Пернишки районен съд. По
изложени в жалбата съображения жалбоподателя моли съда да отмени обжалваното определение и
върне делото на районния съд за продължаване на действията по него.
Пернишкият окръжен съд намира частната жалба за процесуално допустима като
подадена от надлежна страна и в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, поради което
следва да бъде разгледана по същество.
ПРС е бил сезиран с искова молба от Л.В.С. срещу „Ейджиби Файнанс“
АД, Е.В.М. и Р.А.С. с искане да бъде установена в отношенията между страните
нищожност на договорна ипотека, обективирана в Нотариален акт от 20.12.2013 г.
за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 92, том III,
рег. № 3759, дело № 437/2013 г. на нотариус Н.З. с рег. № *** на НК и с район
на действие Районен съд – Перник за 1/6 част от сделката поради нищожност на
упълномощаването, обективирано в пълномощно с нотариална заверка на подписите с
рег. № 44832 от 09.12.2013 г. и заверка на съдържанието с рег. № 4833, том 1,
акт № 90 от 09.12.2013 г. на нотариус В.Д. с рег. № *** на НК и с район на действие Районен съд –
Перник. Твърдението на ищцата е, че не е подписвала пълномощното.
За да прекрати делото ПРС е приел, че с иска се цели постановяване,
че ищцата няма качеството на ипотекарен длъжник, което по същество било форма
на оспорване законосъобразността на принудителното изпълнение и конкретно
насочването му върху целия недвижим имот, включително и по отношение на
идеалните части, притежавани от ищцата, съответно към установяване
несъблюдаването на правата ѝ на съсобственик по чл. 500 ГПК. което според
ПРС било допустима защита до влизане в сила на възлагателното постановление, с
което е приключила публичната продан на процесния имот и до който момент
проверката на твърденията на ищцата и евентуалната положителна констатация, че
същата не е ипотекарен длъжник могли да бъдат съобразени при извършване на
проданта.
ПОС след преценка на
оплакванията в жалбата и твърденията в исковата молба и уточнителните молби
намира жалбата за основателна.
Определението е неправилно. Първо изобщо не е ясно откъде ПРС е направил
извод, че ищцата има за цел да осигури прилагането на разпоредбите за продан на
съсобствен имот. Никакви доводи в тази връзка не е имало в исковата молба.
На следващо място възлагането на имота след публична продан не лишава
ипотекарния длъжник от интерес да установи недействителност на ипотеката. В
изпълнителното производство защитата (включително на ипотекарния длъжник, който
не е длъжник по изпълнението) е чрез жалба, но тази защита е срещу процесуална
незаконосъобразност на изпълнението.
Защитата срещу материална незаконосъобразност е чрез иск. Реализирането на
обезпечението и възлагането на имота с влязло в сила постановление не лишават
ипотекарния длъжник от интерес да установи недействителност на ипотеката. Това
е защита срещу материалната незаконосъобразност на изпълнението и тя е
осъществима чрез иск, а не чрез жалба и не се преклудира, защото има и други
последици освен евентуалното съобразяване на чл. 500 ГПК, а именно възможността
да се търси отговорност от взискателя, а също възможността да се получи
припадащата се част от цената на проданта, ако още не е извършено разпределение
от СИ и плащане към взискателя.
По повод на жалба срещу действията на СИ съдът не може със сила на
пресъдено нещо да решава въпроса за съществуването на ипотеката-това е
материално правен въпрос и се решава само в исков процес при което няма как
възможността затова да се преклудира с влизане в сила на възлагателното
постановление. Влизането в сила на постановлението за възлагане на имота води
само до това, че правата на купувача от проданта се запазват и решението по
настоящото дело не би могло да му се противопостави.
По въпроса за допустимостта на
такъв иск има и безпротиворечива практика на ВКС (Определение № 402 от
21.10.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4052/2016 г., III г. о., ГК; Решение № 123 от 31.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4298/2014 г., IV г.
о., ГК; Определение №
260 от 13.05.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 2820/2014 г., I т. о., ТК).
Впрочем и квалификацията на иска като такъв за нищожност е неправилна.
Твърдението е за нищожност поради подправено пълномощно-тоест липса на
представителна власт, което твърдение се квалифицира по чл. 42, ал. 2 ЗЗД, а не
по чл. 26 ЗЗД. По въпроса има и Тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС (ТР5/2014г.,
раздел II, т. 6).
С оглед горното определението следва да се отмени като неправилно, а делото
да се върне на ПРС за продължаване на действията по него.
Водим от горното и в същия смисъл, Пернишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 4752/28.09.2018год., с което е прекратено производството по
гр.д. 4737/2018г. по описа на Пернишки районен съд
ВРЪЩА делото на Пернишкия районен съд, същия състав за продължаване на
действията по него.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател :
Членове: