МОТИВИ към ПРИСЪДА № 16, постановена на 24.01.2017 год.
по НОХД № 3671/2016 год. по описа на Старозагорски районен съд
Повдигнато е
обвинение против подсъдимия К.А.А., роден на *** ***, понастоящем в
сектор „Арести” при ОС „ИН” – Стара Загора, българин, български гражданин, с
основно образование, неженен, безработен, осъждан, с ЕГН **********, за това че
на 29.08.2016 год. в град Стара Загора, по
специален начин, изискващ
особена ловкост - катерене по ограда и климатик, отнел чужди
движими вещи - мобилен телефон, марка ”Айфон 6“,
на стойност 916.78 лЕ., от владението на К.П.Ж. и сумата
от 730.00 лЕ. от владението на Н.М.Д., всичко на обща стойност 1646.78 лЕ., без
тяхно съгласие и с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията на
повторност по чл.28,
ал.1 от НК и случаят не е маловажен – престъпление по чл.195, ал.1,
т.4, предложение трето, и т.7,
във връзка с чл.194, ал.1, във връзка с чл.28,
ал.1 от НК
В пледоарията
си прокурорът поддържа изцяло повдигнатото против подсъдимия обвинение, като
счита, че по време на съдебното следствие са събрани доказателства, които
изцяло подкрепят описаната фактическа обстановка такава, каквато е изложена в
обвинителния акт.
По отношение
на наказанието предлага на подсъдимия К.А.А. да бъде наложено наказание
лишаване от свобода в средния размер предвиден в закона за извършеното
деяние, което да бъде изтърпяно при първоначален ”строг” режим в затворническо
заведение от закрит тип.
В настоящото
наказателно производство съдът прие за съвместно разглеждане предявения
граждански иск от пострадалото от деянието лице К.П.Ж. ***, с ЕГН ********** против
подсъдимия К.А.А., с ЕГН ********** в размер на 916,78 лв. (деветстотин и
шестнадесет лЕ. и седемдесет и осем стотинки), представляващ обезщетение за
причинените й с деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано
от 24.01.2017 год., до окончателното
изплащане на сумата.
Относно
предявеният граждански иск, представителят на обвинението предлага да бъде
уважен изцяло като основателен и доказан.
Адв.Н.Т. ***,
в качеството на служебен защитник на подсъдимия К.А.А. не оспорва обвинението
срещу подзащитния й като пледира да му бъде наложено наказание в минималния
размер, предвиден в закона с приложение разпоредбата на чл.58а от НК.
Относно
предявеният граждански иск пледира да бъде уважен като основателен и доказан.
Подсъдимият К.А.А.
при условията на чл.371, т.2 от НПК признава фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, поддържа пледоарията на защитника
си и в последната си дума изразява съжаление за извършеното и моли за минимално
наказание.
Съдът намери
за установена следната фактическа и правна обстановка:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Безспорно се
установи по делото, че подсъдимият К.А.А. е роден на *** ***, понастоящем в
сектор ”Арести” при ОС ”ИН” Стара Загора, българин, български гражданин, с
основно образование, неженен, безработен, осъждан, с ЕГН **********.
На 29.08.2016 год.
подсъдимият А. минал покрай кооперацията, в която живеели пострадалата К.П.Ж. и
пострадалият Н.М.Д. *** и решил да извърши кражба от някой от апартаментите в
кооперацията. Пострадалата Ж. и пострадалият
Д. обитавали апартамент № 2, намиращ се на втория етаж в кооперацията, който
бил с разположена на изток тераса, обща за всекидневната и спалнята на
апартамента. Под терасата на пострадалата Ж. и пострадалия Д. била разположена
верандата на първия етаж на кооперацията, оформена като вътрешен двор, като
оградата на верандата минавала на около метър от терасата на пострадалите, а
под терасата – в близост до оградата на верандата, било монтирано външно тяло на
климатик.
Подсъдимият А.
се покатерил на оградата на верандата, оттам се прехвърлил на външното тяло на
климатика, а от него се покатерил на терасата на апартамента на пострадалите. Опитал
се да отвори вратопрозореца към всекидневната, който бил повреден и се отварял
с бутане. В този момент подсъдимият бил забелязан от пострадалата К.Ж., която
отивала към всекидневната. Пострадалата Ж. отишла при майка си - свидетелката Е.К.Д.,
която била в друга стая и обяснила, че на терасата има мъж, който се опитва да влезе
във всекидневната. Двете свидетелки решили да излязат навън и да потърсят
помощ. През това време подсъдимият А. отворил вратопрозореца и влязъл във
всекидневната. След като претърсил стаята за по-ценни вещи, взел мобилния
телефон на пострадалата Ж.- марка ”Айфон 6“, IMEI 359251069297006,
който пострадалата Ж. била оставила на масичката във всекидневната. Този
телефон бил закупен на изплащане на името на св.М.М.Д. - баба на пострадалата Ж.,
при подновяването на договора и с мобилния оператор, но с уговорката да бъде
собственост на пострадалата Ж., която плащала всички вноски за изплащане и
разходи по телефона. По този начин, с оглед уговорката между двете и обстоятелството,
че се касае за движима вещ, която не е под регистрационен режим, пострадалата Ж.
се явявала собственик на телефона. Освен телефона, подсъдимият А. взел също и
сумата от 730.00 лЕ., собственост на пострадалия Д., която същият бил оставил
на секцията до вратопрозореца във всекидневната. След като взел посочените вещи,
подсъдимият А. тръгнал да излиза от апартамента по обратния път, като слязъл от
терасата върху верандата. Междувременно пострадалата и майка и обяснили за
случая на св. Й.Г. Й., който работел на намиращ се наблизо строителен обект и
който решил да им помогне. Свидетелят Й., свид.Д. и пострадалата Ж. се върнали
до апартамента, като свид.Й. отключил с предоставения му ключ входната врата и
влязъл в апартамента. От всекидневната свид.Й. излязъл на терасата, последван
от свид.Е. Д. и забелязал, че под нивото на терасата, върху оградата на
верандата е клекнал подсъдимият А.. Извикал му при което подсъдимият А. хвърлил
джапанките, които носел в ръка, скочил върху верандата и побягнал, след което
се засилил, прескочил източната ограда на верандата и избягал.
От заключението
на извършената при разследването съдебно-оценителна експертиза (л. 46-47) се
установява, че стойността на отнетия от владението на пострадалата Ж. телефон, към
момента на деянието възлиза на 916.78 лЕ. или общата стойност на отнетите от
владението на двамата пострадали вещи (включително и сумата от 730.00 лЕ. за
пострадалия Д.), възлиза на 1646.78 лЕ..
По описания
начин, с деянието си подсъдимият К.А.А. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.195, ал.1, т.4,
предложение трето, и т.7, във връзка с чл.194, ал.1, във връзка с чл.28, ал.1
от НК, като на 29.08.2016 год. в град Стара Загора, по специален начин, изискващ особена ловкост - катерене по ограда
и климатик, отнел чужди движими вещи - мобилен телефон марка ”Айфон 6” на стойност 916.78 лЕ. от
владението на К.П.Ж. и сумата от 730.00 лЕ. от владението на Н.М.Д., всичко на
обща стойност 1646.78 лЕ., без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да
ги присвои, като деянието е извършено в условията на повторност по чл.28, ал.1
от НК и случаят не е маловажен.
Деянието е
извършено виновно - при пряк умисъл като форма на вината и със специфична
користна цел.
Използвания от
дееца способ за проникване в апартамента на пострадалите - чрез катерене върху
оградата и външното тяло на климатика, изисква ловкост и физически умения над
средните, поради което се отличава съществено по своите психофизични белези и
представлява специален начин по смисъла на чл.195, ал.1, т.4, предложение трето
от НК, изискващ особена ловкост.
С оглед
наличието на квалифициращия признак по чл.195, ал.1, т.4, предложение трето,
както и предвид стойността на отнетите вещи, надхвърляща сумата от две
минимални работни заплати към момента на деянието (840.00 лЕ.), деянието не разкрива
характерните белези на маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК.
Изложената
фактическа обстановка и обвинението се подкрепят от събрания в хода на
разследването доказателствен материал – протокол за оглед на местопроизшествие,
свидетелски показания, заключението на съдебно-оценителна експертиза, разпознавания
на подсъдимия от свидетелите Й. и Д., обяснения на обвиняемия, свидетелство за
съдимост и др.
Описаната
фактическа обстановка и обвинението се доказват от доказателствен материал по
делото: уведомление за образуване на досъдебно производство от 29.08.2016 год.;
докладна записка, вх. № 1959-зм-841/29.08.2016 год.; протокол за оглед на местопроизшествие от
29.08.2016 год.; експертна справка № 66/01.09.2016 год. за изследване на
трасологични следи ведно с трасологична следа иззета върху фолио; протокол за
изземване на следи от миризми, бланков № 0004556/29.08.2016 год.; фотоалбум от
посетено местопроизшествие; постановление за привличане на обвиняем от
28.10.2016 год.; протокол за разпит на обвиняем от 28.10.2016 год.;
постановление за привличане на обвиняем от 09.09.2016 год.; протокол за разпит
на обвиняем от 09.09.2016 год.; постановление за назначаване на служебен
защитник; протокол за разпит на свид.К.П.Ж. от 31.08.2016 год.; копие на
договор за мобилни услуги с ”Теленор България” ЕАД; протокол разпит на свид.К.П.Ж.
от 20.10.2016 год.; протокол разпит на свидетелката М.М.Д. от 20.10.2016 год.;
протокол разпит на свидетел Н.М.Д. от 31.08.2016 год.; протокол разпит на
свидетелката Е.К.Д. от 31.08.2016 год.; протокол разпит на свидетел Й.Г. Й. от
31.08.2016 год. и от 08.09.2016 год.; протокол за разпознаване на лица и
предмети от 08.09.2016 год.; протокол разпит на свидетелката Е.К.Д. от
08.09.2016 год.; протокол за разпознаване на лица и предмети от 08.09.2016 год.;
постановление за назначаване на съдебно-икономическа експертиза; заключение на
съдебно-оценителна експертиза;
разпореждане № 5285/09.09.2016 год. по ч.н.дело № 2557/2016 год. по
описа на Районен съд Стара Загора; справка, рег. № С-15110/19.09.2016 год. от ”Виваком
– БТК” ЕАД София; справка, рег. № 17245/17.09.2016 год. от ”Мобилтел” ЕАД
София; справка, рег. № 15127/20.09.2016 год. от ”Теленор България” ЕАД София
ведно с разпечатка и диск; заповед № 352/08.09.2016 год. за задържане на лице
за срок до 24 ч. по ЗМВР; декларация от 09.09.2016 год. за даване съгласие за
извършване на полицейска регистрация; справка от Унифицираната информационна
система на Прокуратурата на Република България от 09.09.2016 год.;
постановление на Районна прокуратура Стара Загора от 09.09.2016 год. за
задържане за срок от 72 часа; определение № 1392/09.09.2016 год. по ч.н.дело №
2559/2016 год. по описа на Районен съд Стара Загора за вземане на мярка за
неотклонение ”Задържане под стража”; определение № 581/14.09.2016 год. по
в.ч.н.д. № 1220/2016 год. по описа на Окръжен съд Стара Загора; искане и справка за съдимост, рег. №
2999/08.09.2016 год.; декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние от 09.09.2016 год.; протокол за предявяване на разследване от
28.10.2016 год.; заключително мнение от 29.10.2016 год. и други писмени
доказателства по описа на делото.
За да приеме
за установена изложената фактическа обстановка и правна квалификация, съдът на
основание чл.373, ал.3 от НПК взе предвид направените от подсъдимия К. А. А.
самопризнания при условията на чл.371, т.2 от НПК, както и събраните в
досъдебното производство доказателства, които ги подкрепят, а именно
показанията на свидетелите, протоколите и другите материали, приложени към
досъдебното производство, като в тази насока следва изрично да се отбележи, че
не се събраха доказателства, които да си противоречат, поради което и не се
налага същите да бъдат обсъждани поотделно.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
При така
установените обстоятелства по делото съдът намира за доказано по безспорен и
несъмнен начин, че с деянието си подсъдимият К.А.А. е осъществил от обективна и
от субективна страна всички признаци от състава на престъпление по чл.195,
ал.1, т.4, предложение трето, и т.7, във връзка с чл.194, ал.1, във връзка с
чл.28, ал.1 от НК.
За да признае
подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение, съдът прие, че същият е
извършил престъпното си деяние виновно под формата на пряк умисъл, понеже е
съзнавал общественоопасния характер, предвиждал е настъпването на
общественоопасните му последици и е искал настъпването му. На този извод,
междувпрочем, навеждат и самопризнанията на подсъдимия К. А. А.
по реда на чл.371, т.2 от НПК, тъй като същите обхващат всички факти в
обстоятелствената част на обвинителния акт, както тези, които касаят
обективните признаци на престъплението, така и тези, които се отнасят до
неговата субективна страна.
ОТНОСНО
ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
При определяне
на вида и размера на наказанието съдът взе предвид:
- принципите
за законоустановеност и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 от НК, и целите на наказанието – генералната и специалната превенция, визирани в
чл.36 от НК;
- предвиденото
в закона наказание за извършеното престъпление – лишаване от свобода от една до
десет години;
- изразеното
от подсъдимия К.А.А. критично отношение към извършеното, изразеното му
съжаление по отношение към извършеното, които съдът отчете като смекчаващи
отговорността им обстоятелства (направените самопризнания не биха могли да
бъдат отчетени като смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като обуславят
провеждането на процедурата по глава двадесет и седма от НПК и в този смисъл са
взети предвид от законодателя при определяне на наказанието при условията на
чл.373, ал.2, във връзка с чл.58 от НК – намаляване на размера му с една трета;
не би могло да бъде отчетено като смекчаващо отговорността обстоятелство и
тежкото материално положение на подсъдимия според приложената към досъдебното
производство декларация в тази насока, тъй като това му положение няма никаква
връзка с вида и характера на извършеното от него деяние);
- младата
възраст на подсъдимия К.А.А. и осъжданията му, според справката за съдимост,
приета като писмено доказателство, които съдът отчете като отегчаващо
отговорността на подсъдимия обстоятелство по отношение на извършеното от него
престъпление (осъждан многократно);
- високата
обществена опасност на подсъдимия с оглед стойността на отнетото от него
имущество, които съдът отчете като отегчаващо отговорността му обстоятелство;
- разпоредбата
на чл.373, ал.2 от НПК, относима към конкретния случай и предвиждаща
задължително приложение на чл.58а от НК;
- разпоредбата
на чл.58а от НК, предвиждаща намаляване на размера на определеното наказание с
една трета.
Воден от
гореизложеното, съдът определи на подсъдимия К.А.А. наказание при условията на
чл.54 от НК при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства, а именно
”лишаване от свобода” за срок от 3 години и 6 месеца, като на основание чл.58а
от НК намали неговия размер с една трета и му наложи наказание ”лишаване от
свобода” за срок от 2 години и 4 месеца, като с оглед на съдебното минало на
подсъдимия постанови наказанието да се изтърпи в затворническо заведение от ”закрит”
тип при първоначален ”строг” режим на изтърпяване съобразно чл.61, т.3, във
връзка с чл.59, ал.1 от ЗИНЗС.
НА ОСНОВАНИЕ чл.59, ал.1 от НК съдът зачете времето, през което подсъдимият К.А.А., с посочена самоличност е
бил с мярка за неотклонение ”Задържане под стража” по настоящото производство,
считано от 09.09.2016 год.
Съдът счете,
че на основание чл.189 от НПК в тежест на подсъдимия К.А.А. следва да бъдат
присъдени и направените по делото съдебни и деловодни разноски, които да бъдат
заплатени по бюджетната сметка на ОД на МВР Стара Загора, в размер на 46.77 лЕ..
ОТНОСНО ПРЕДЯВЕНИят
ГРАЖДАНСКИ ИСК:
В настоящото
наказателно производство беше приет за съвместно разглеждане предявеният
граждански иск от пострадалото от деянието лице К.П.Ж. ***, с ЕГН ********** против
подсъдимия К.А.А., с ЕГН ********** в размер на 916,78 лв. (деветстотин и
шестнадесет лЕ. и седемдесет и осем стотинки), представляващ обезщетение за
причинените й с деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано
от 24.01.2017 год., до окончателното
изплащане на сумата.
При съвкупната
преценка на доказателствата, съдът прие, че е налице фактическия състав на
чл.45 от ЗЗД – налице е причинна връзка между противоправното и виновно
поведение на подсъдимия К.А.А. и настъпилите вреди, поради което осъди
подсъдимия К.А.А. да заплати на К.П.Ж.
***, с ЕГН ********** сумата в размер на 916,78 лв. (деветстотин и
шестнадесет лЕ. и седемдесет и осем стотинки), представляваща обезщетение за
причинените с деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
24.01.2017 год., до окончателното изплащане на сумата, а на Държавата ДТ върху
уважения граждански иск в размер на 50,00 лв. (петдесет лЕ.), която да се внесе
по сметка на Районен съд Стара Загора, като основателен.
ПРИЧИНИ И УСЛОВИЯ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА
ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО:
Като такива
следва да се посочат слабите морално –волеви задръжки на подсъдимия,
изградените трайни престъпни навици и стремежа към противоправно лично
облагодетелстване, както и незачитане на установения правов ред в Р.България.
Водим от
горните мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: