Решение по дело №56/2020 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 108
Дата: 17 юни 2020 г. (в сила от 17 юни 2020 г.)
Съдия: Галина Атанасова Стойчева
Дело: 20207110700056
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

                                                   Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е     № 108

                                                 гр.Кюстендил, 17.06.2020год.

                                                   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Административен съд - Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесет и седми май през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                          

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН  ДЕМИРЕВСКИ

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

          НИКОЛЕТА  КАРАМФИЛОВА                                                                                               

при секретаря Ирена Симеонова и с участието на прокурора  Марияна Сиракова,  като разгледа докладваното от съдия Стойчева  КАНД № 56 по описа за 2020год.,  за да се произнесе, взе предвид:

 

            Производството е по реда на  чл.63 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. АПК.

П.Х.Н. ***, чрез пълномощника си адв. Е.  Й., оспорва с касационна жалба решение № 364 от 04.11.2019г. на Кюстендилския районен съд по НАХД № 861/2019год., с което е потвърдено  Наказателно  постановление  № 279/ 13.07.2017год.,  издадено от началника на Митница Югозападна. Релевирано е касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона  се обосновава с доводи за неправилно  приложение на чл.36, ал.2 от ЗАНН.  Поддържа се тезата, че след прекратяване на наказателното производство е било дължимо съставяне на АУАН преди  да се издаде НП, тъй като в проведеното  наказателно производство  касаторът  не е привлечен като обвиняем и не му е предявено конкретно обвинение, като по този начин му е нарушено правото на защита. Извън горното сочи, че при описание на нарушението, органът е бил длъжен да посочи изрично, дали същото е извършено при условията на повторност или не. Налице са доводи за неправилно определяне на размера на наложената глоба  с оглед изменението в санкционната разпоредба на чл.123, ал.1 от ЗАДС и правилото по чл.3, ал.2 от ЗАНН.  Прави  се искане за отмяна на оспореното решение, както и на НП. Претендира се присъждане на деловодни разноски за процесуално представителство за двете съдебни инстанции.

Ответникът – Териториална дирекция Югозападна при Агенция „Митница“ като правоприемник на Митница Югозападна, чрез процесуалния си представител юк Б. Д.  изразява писмено становище за неоснователност на  касационната жалба като счита оспореното решение за законосъобразно и правилно. В с.з. поддържа становището и прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като оспорва дължимостта на адвокатското възнаграждение в полза на пълномощника на  касатора.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кюстендил дава  заключение за неоснователност на касационната жалба,

Кюстендилският административен съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е подаден от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 и чл.213 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба се приема за частично основателна. Съображенията са следните:

Предмет на касационно оспорване е решение на районния съд, с което е потвърдено  Наказателно постановление 279 от 13.07.2017год.,  издадено от началника на Митница Югозападна, с което на  касатора П.Х.Н. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на  1000лв. на осн.чл.123, ал.1 от ЗАДС, като на основание чл.124, ал.1 от ЗАДС са отнети в полза на държавата акцизни стоки – общо 40 броя кутии цигари по 19 къса - 760 къса, облепени с македонски акцизен бандерол, които са предмет на нарушението.  

  Административнонаказателната отговорност на нарушителя  е ангажирана  за това, че на 20.02.2017г. в с. Преколница, община Кюстендил, в района пред кметството, държи в личния си автомобил  Мерцедес“ с рег. № КН1009АМ, укрити в купето на автомобила под седалката на шофьора,  акцизни стоки - тютюневи изделия без акцизен бандерол на МФ в общо количество от  40 броя кутии марка Rodeo Blue“ по 19 къса - 760 къса, облепени с македонски акцизен бандерол, с дължим  акциз  в  размер  на  153,71лв.

Визираните  обстоятелства са установени при извършена  рутинна проверка на 20.02.2017г.  в  с. Преколница на автомобила на нарушителя, който доброволно е предал процесните  акцизни стоки, видно от съставения Протокол за доброволно предаване от 20.02.2017г.  За  деянието е съставен АУАН № 4485а-30/21.02.2017г., като е уведомена и Районна прокуратура – Кюстендил, която с Постановление от 04.04.2017г. е образувало досъдебно производство  по пр. № 456/2017г. срещу нарушителя  П.Н. за престъпление по чл. 234, ал.1, пр.2 вр. с чл.26, ал.1 от НК.  След извършеното разследване, с  постановление на РП – Кюстендил от 20.06.2017г., е прекратено наказателното производство по пр. № 456/2017г. и материалите са изпратени на началника на Митница Югозападна по компетентност.  Постановлението е получено при АНО на 04.07.2017г. и при условията на чл.36, ал.2 от ЗАНН е поставило началото на административнонаказателното производство.

В производството пред КРС са разпитани полицейските служители, които са извършили  проверката и същите с  показанията си потвърждават  констатациите в АУАН. 

При  изложените фактически обстоятелства, районният съд потвърждава  наказателното постановление  по съображения за законосъобразност. Приема се, че не са допуснати съществени нарушения в административнонаказателното производство, вкл. относно  изискванията за съставянето и съдържанието на АУАН и на НП.  По същество съдът счита, че нарушението е доказано от събраните писмени и гласни доказателствени средства и че същото не разкрива признаците на маловажен случай по смисъла на специалната  разпоредба на чл.126б, ал.2 от ЗАДС.

            В рамките на служебната касационна проверка на първоинстанционното решение, съдът  счита, че районния съд е постановил валиден и допустим съдебен акт. Осъществявайки на основание чл.218, ал.2 от АПК  проверка относно съответствието на атакуваното съдебно решение с материалния закон от една страна, а от друга относно посочените в жалбата пороци, сочещи касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК, касационната инстанция приема следното:

            Оспореното решение следва да се отмени частично, като при усл. на чл.222, ал.1 от АПК съдът  ще измени  наказателното постановление  като намали размера на наложеното административно наказание съобразявайки настъпилата законодателна промяна  в относимата за спора разпоредба на чл.123, ал.1 от ЗАДС по правилото на чл.3, ал.2 от ЗАНН.  Следва, че касационната жалба е основателна отчасти.

            Законосъобразни с оглед приложимия материален закон и обосновани от доказателствата по делото са правните изводи на районния съд за наличие на съставомерно деяние, извършено от касатора  Н.. На посочените в НП дата и място, същият е държал акцизни стоки – 40 броя кутии цигари, които нямат акцизен бандерол на МФ. Обратно на поддържаното в касационната жалба, съдът счита, че събраните доказателствени средства доказват признаците  от обективната и субективна страна на релевираното деяние. Последното осъществява състава на административното нарушение по чл.123, ал.1 от ЗАДС със субект физическо лице, изпълнително деяние под формата на държане и предмет – акцизни стоки без акцизен бандерол на МФ.  АНО е определил наказание за извършеното деяние, като е съобразил, че същото не разкрива признаците на маловажен случай по см. на чл.126б, ал.2 от ЗАДС. 

Извън горното и във връзка с релевираните в жалбата доводи, съдът счита за необходимо да посочи, че  административнонаказателно производство срещу дееца се е развило законосъобразно  по правилата на ЗАНН, приложими по реда на препращането от чл.128, ал.1 от ЗАДС. Началото на производството е поставено със съставения срещу дееца АУАН, а  в заключителния  етап  е  издадено  НП. С изпращането на материалите на  прокуратурата  административнонаказателната преписка не е прекратена – липсва  резолюция на АНО по чл.33, ал.2 от ЗАНН.  След получаване на материалите от РП - Кюстендил, наказващият орган  погрешно е приел  за приложимо правилото по чл.36, ал.2 от ЗАНН, доколкото при постъпване на постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство е било налице висящо административнонаказателно производство по съставения АУАН. Този пропуск на АНО обаче не влияе върху законосъобразността на производството по ЗАНН, тъй като е  спазена  общата  процедура  по  издаване на НП.  С оглед на изложеното, неоснователно е възражението на касатора, че е дължимо съставянето на нов АУАН след прекратяване на наказателното производство.  Обстоятелството, че в рамките на воденото срещу касатора наказателно производство същият не е привлечен като обвиняем и не му е предявено конкретно обвинение, е ирелевантно за производството по ЗАНН.   

От друга страна, от проверката на съдържанието на НП е видно, че са налице всички  предвидени в чл. 57, ал.1 от ЗАНН реквизити. При описание на обективните признаци от състава на административното нарушение  няма  данни и обстоятелства, сочещи на  квалифициращия признак  „повторност“, с оглед на което за  АНО не съществува задължение да мотивира отсъствието му, както неоснователно поддържа касаторът.   

Предвид изложеното, оспореното решение, с което са формирани мотиви за законосъобразност на НП поради  отсъствие на процесуални нарушения и доказаност на релевираното деяние, се приема от касационната инстанция за обосновано и правилно.

            Независимо от горното, въззивното решение следва да се отмени с оглед правилото по чл.3, ал.2 от ЗАНН. Съобразно изменението на ЗАДС, обн. ДВ бр.97/2017г., в сила от 01.01.2018г.,  предвиденото административно наказание за процесното нарушение е в по-нисък размер,  а именно: за нарушението по чл.123,ал.1 от ЗАДС  е определено минимално наказание в размер на 500лв.  Съгласно цитираното правило за прилагане на по-благоприятния за нарушителя закон, съдът следва да измени издаденото НП в частта за наложеното административно наказание, като намали размера на същото  до законовия минимум по действащата редакция на санкционната  норма.  

В останалата част  за потвърждаване на НП в частта относно отнемането на акцизните стоки на осн. чл.124, ал.1 от ЗАДС, решението е правилно и  следва да се остави в сила.  След като е безспорно наличието на административно нарушение по чл.123, ал.1 от ЗАДС, стоките – предмет на същото следва да се отнемат в полза на държавата на основание чл.124, ал.1 от ЗАДС.

С оглед  изхода по делото и на основание чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН /редакцията на правната норма ДВ бр.94/29.11.2019г./, съдът присъжда разноски  на двете страни както следва:

На касатора не се дължат деловодни разноски за адвокатско възнаграждение  за процесуалното представителство и защита в производството пред районния съд, тъй като последното е приключило преди да бъде прието визираното изменение на чл.63, ал.3-5 от ЗАНН. Оспореният съдебен акт е постановен на 04.11.2019г., а законодателната промяна е обнародвана в ДВ бр. 94/ 29.11.2019г. Допълнително следва да се посочи, че видно от депозираната жалба и от протоколите на проведените съдебни заседания при КРС, жалбоподателят, както и неговият адвокат не са поискали присъждане на разноски, вкл. за адвокатско възнаграждение.

По отношение на разноските на страните в касационното производство, следва да се отбележи, че приложимата норма на чл.63, ал.3 от ЗАНН  препраща към правилата на АПК.  В разпоредбата на чл.143  от  АПК   липсва  уредена  хипотеза, касаеща дължимостта и  размера на разноските  при частична основателност на жалбата.  Съобразно чл.144 от АПК, следва приложимост на  правилата на ГПК.   В чл.5,  изр.2 от ГПК е предвидено, че при липса на закон съдът постановява решението си, съобразявайки основните начала на правото, обичая и морала. Фактът, че процесните  административнонаказателни  правоотношения  нямат материален интерес, не изключва намирането на друг критерий за справедливо разпределение на сторените от страните разноски, съразмерно на уважената и на отхвърлената част от жалбата /вж. определение №11626/02.10.2018г. на ВАС по адм.д.№10676/2018г., 5-членен състав/.  Като такъв критерий би могъл да послужи  броят  на  наложените санкции, или в случая  административното наказание и  отнемането на стоките, предмет на нарушението.

Предвид изложеното и доколкото  по делото съдът е приел НП за незаконосъобразно в частта относно размера на наложеното административно наказание и съответно за законосъобразно в частта относно  отнемането на стоките, то  ще присъди разноски в полза на всяка от страните в половин размер, а именно: касаторът  П.Н. е представляван пред касационната инстанция безплатно от адв. Е.Й. на основание чл. 38, ал.1 от Закона за адвокатурата, поради което  и  на осн. чл.38, ал.2 от ЗА,  разноските за адвокатско възнаграждение  се определят в  размер  не по-нисък от предвидения в наредбата  чл.36, ал.2 от ЗА и се присъждат в полза на адвоката.  Относима за делото е разпоредбата на  чл.18, ал.2 във  вр.с чл.7, ал.2, т.2  от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.  Определено по реда на същата, възнаграждението за адвоката възлиза на 200,00лв., а съразмерно на уважената част на жалбата се дължи в половин размер или  100,00лв.   Съответно  юрисконсултското  възнаграждение на ответната страна е  в  размер на 80 лв.,  определено по чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ вр. с чл. 63, ал.5 от ЗАНН,  и  в  половин размер същото е 40,00лв.

Мотивиран  от горното и на основание чл.221, ал.2 и чл.222, ал.1 от АПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ  решение № 364/04.11.2019г. на  Районен съд - Кюстендил, постановено  по АНД № 861/2019г. в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление 279/13.07.2017г.  на  началника на Митница Югозападна,  в частта, с която на  П.Х.Н. ***, ЕГН ****************, е наложено административно наказание  „глоба“ в размер на  1000лв.  на осн.чл.123, ал.1 от ЗАДС и вместо него постановява:

ИЗМЕНЯ  Наказателно постановление 279/13.07.2017г., издадено от  началника  на  Митница Югозападна,  в частта,  с която на  П.Х.Н. ***,  ЕГН ****************, е наложено административно наказание  „глоба“ в размер на  1000лв.  на осн.чл.123, ал.1 от ЗАДС, като намалява   размера на  глобата на 500,00лв.

ОСТАВЯ  В  СИЛА  решение № 364/04.11.2019г. на  Районен съд - Кюстендил, постановено  по АНД № 861/2019г., в останалата му част.

 ОСЪЖДА Агенция „Митници“ – София да заплати на адвокат Е.С.Й., ЕГН ********** с адрес *** разноски за адвокатско възнаграждение в  размер на 100 лв.

               ОСЪЖДА  П.Х.Н., ЕГН ********** ***, да заплати на  Агенция „Митници“ – София  разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 40 лв.

Решението не може да се обжалва.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи.  

          

 

Председател:                              Членове: 1.                            2.