Решение по дело №702/2020 на Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

217/19.6.2020г.

 

№......................                                 19.06.2020 г.                                            гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На седемнадесети юни през две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                                    Председател: Надежда Кирилова

Секретар: Т.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

АНД № 702/2020 г. по описа на ШРС,

За да се произнесе взе предвид следното:

 

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 27-0000994/12.03.2020 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, с което на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда /КТ/, във вр.  чл. 414, ал. 1 от КТ на “Кале 32” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от Й.С.М., ЕГН ********** е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева за извършено нарушение по чл. 121а, ал. 1,           т. 1а от Кодекса на труда /КТ/ и чл. 121а, ал. 8 от КТ, във вр. чл. 6, ал. 4 Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги /НУРКИРСРПУ/, обн. ДВ бр. 2/2017 г./. Дружеството - жалбоподател моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на ЗАНН и допуснати нарушения от материалноправно естество, накърняващи правото на защита на санкционирания субект.

В проведените по делото съдебни заседания управителя на дружеството – жалбоподател, редовно призован, не се явява лично, а изпраща упълномощен представител, който поддържа жалбата на изложените в нея съображения, а в пледоарията си излага и допълнителни мотиви в тази насока.

Представителя на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен – административно -наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание излага съображенията си за това, както и представя допълнително писмени бележки, в които сочи подробни доводи по съществото на спора.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Дружеството - жалбоподател “Кале 32” ЕООД, с ЕИК ********* е със седалище и адрес на управление: *****, представлява се от управителя Й.С.М., ЕГН ********** и е с предмет на дейност строително-монтажни работи.          

На 07.02.2020 г. била извършена проверка на документи по спазване на трудовото законодателство и Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/ от компетентни длъжностни лица към Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен във връзка с Програма 1, мярка № 6 „Осъществяване контрол по спазване на законодателните изисквания за командироване и изпращане на работници в рамките на предоставяне на услуги“ от Годишния план за дейността на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. При проверката, било установено, че дружеството – жалбоподател “Кале 32” ЕООД, в качеството му на работодател при осъществяване на дейността си командирова работници в Кралство Белгия в рамките на предоставяне на услуги в друга държава - членка на европейският съюз по договор с „МSL Революсион“. Било установено че дружеството било сключило трудов договор № 10/07.10.2019 г. с лицето Ж.Ю.А., ЕГН **********, като последният бил назначен на длъжност „общ работник в строителството“, при пълно работно време с уговорено трудово възнаграждение от 1880 лв. Също така било констатирано, че със Заповед № 25/01.12.2019 г. лицето Ж.А. било командировано да осъществява трудовите си задължения в гр. Лиеж, Кралство Белгия, със задача – довършителни работи за срок от 10 дни, считано от 01.12.2019 г. След извършване на справка в националния уебсайт на Кралство Белгия  –  http://www.emploi.belgique.be/fr/themes/remuneration/salaires-minimums-par-sous-commissios-paritaire/banque-de-donnees-salaires, било установено, че минималната ставка след 01.10.2019 г. за I категория /неквалифициран/ труд за възрастни работници в строителството е в размер на 14.590 евро на час. Прието било, че дружеството – жалбоподател “Кале 32” ЕООД, в качеството му на работодател при осъществяване на дейността си е начислило и изплатило на общия работник в строителството Ж.Ю.А., ЕГН **********, командирован в рамките на предоставяне на услуга /строително – монтажни работи/ в гр. Лиеж, Кралство Белгия брутно трудово възнаграждение за месец декември 2019 г. за отработени 10 дни в размер на 989.47 лева /на база основно месечна заплата 1880 лв./, което е по-малко от дължимото минимално такова съгласно минималната ставка на заплащане, установена за същата или сходна работа в приемащата държава /14.590 евро/час/. Впоследствие резултатите от проверката са обективирани в Протокол за извършена проверка на 07.02.2020 г. – на документи, представени в Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, а констатираните нарушения били описани в двадесет и една точки в съставения протокол. В точка тринадесета от протокола за извършената проверка е записано: „Работодателят да да начисли и да заплати остатъка от трудовото възнаграждение за месец декември 2019 г. на общия работник в строителството Ж.Ю.А., ЕГН **********, командирован в рамките на предоставяне на услега /СМР/ на територията на Кралство Белгия, до минималната ставка за заплащате, установена за същата или сходна работа в приемащата държава /14.590 евро/час/  – чл. 6, ал. 4 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги /НУРКИРСРПУ, обн. ДВ бр. 2/2017 г./, във вр чл. 121а, ал. 1, т. 1а и ал. 8 от Кодекса на труда, във връзка с което е дадено задължително за изпълнение предписание със срок за изпълнение - 28.02.2020 г. Протокол за извършена проверка бил съставен и връчен на управителят на дружеството на 12.02.2020 г. Въз основа на установените факти, на 12.02.2020 г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 27-0000994, като актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 6, ал. 4 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги /обн. ДВ бр. 2/2017 г./, във вр. чл. 121а, ал. 1, т. 1а и ал. 8 от Кодекса на труда. Актът е бил съставен в присъствие на представляващият дружеството – нарушител, като последният подписал акта без възражения. Впоследствие, дружеството - жалбоподател не се е възползвало от законното си право и не е депозирало писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 27-0000994/12.03.2020 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, с което на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда /КТ/, във вр.  чл. 414, ал. 1 от КТ на “Кале 32” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от Й.С.М., ЕГН ********** е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева за извършено нарушение по чл. 121а, ал. 1, т. 1а от Кодекса на труда /КТ/ и чл. 121а, ал. 8 от КТ, във вр. чл. 6, ал. 4 Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги /НУРКИРСРПУ/, обн. ДВ бр. 2/2017 г./.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителят М.М.М., на свидетелят П.В.С. – свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства. При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите М.М. и П.С. съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото всеки един от тях е присъствал по време на извършване на проверката на дружеството - жалбоподател и пресъздава пряко възприетите от него факти и обстоятелства. Освен това показанията им са еднопосочни, непротиворечиви, кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал. Още повече, доколкото посочените свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с представляващия дружеството - нарушител, от които да извличат ползи от твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

Наказателното постановление № 27-0000994/12.03.2020 г. е издадено от компетентен орган - от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, на основание разпоредбата на чл. 16, ал. 4, т. 2 от Устройствен правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ /обн. ДВ бр. 6/2014 г./, съобразно която директорите на дирекции „Инспекция по труда“ осъществяват правомощия на административнонаказващ орган по смисъла на чл. 47, ал. 2 от ЗАНН. При извършената проверка настоящията съдебен състав не намери в административнонаказателното производство да са били ограничени процесуалните права на дружеството - жалбоподател и същото е имало възможността да упражни правото си на защита в пълен обем. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени на нарушителя. Притежават необходимото съдържание по чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН.

Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Същевременно предвидената в чл. 83 от ЗАНН имуществена отговорност на юридическите лица е  обективна, безвиновна. Наказващият орган, при  преценка  дали е извършено нарушение не следва да взема предвид наличието или липсата на вина у нарушителя, нито да определя нейната форма. За налагане на имуществената санкция е необходимо само да се установи задължението на ЮЛ, което не е изпълнено.

Съгласно разпоредбата на чл. 121а, ал. 1, т. 1 от КТ командироване на работници или служители в рамките на предоставяне на услуги е налице, когато български работодател командирова работник или служител на територията на друга държава – членка на Европейския съюз, държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария: а) за своя сметка и под свое ръководство въз основа на договор, сключен между работодателя и ползвателя на услугите и б) в предприятие от същата група предприятия. Според чл. 6, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги /НУРКИРСРПУ/, /обн. ДВ бр. 2/2017 г./, издадена на основание  чл. 121а, ал. 8 от КТ,  условията на труд, уговорени по чл. 2, ал. 2 и чл. 3, ал. 2, не може да са по-неблагоприятни за работника или служителя от условията, установени в приемащата държава със законови, подзаконови или административни разпоредби, колективни трудови договори, арбитражни решения, обявени за общоприложими по съответния ред, включително по отношение на здравословните и безопасни условия на труд, условията на работа на непълнолетните лица, на бременните жени, на кърмачките и на лицата с намалена работоспособност. А съгласно ал. 2 на чл. 6 от цитираната наредба работодателят, съответно предприятието, което осигурява временна работа, и работникът или служителят не могат да договорят размер на трудовото възнаграждение по чл. 2, ал. 2, т. 3 или по чл. 3, ал. 2, т. 1, по-нисък от минималната работна заплата или от минималните ставки на заплащане, установени за същата или сходна работа в приемащата държава със законови, подзаконови или административни разпоредби, колективни трудови договори, арбитражни решения, обявени за общоприложими по съответния ред. Също така, съгласно чл. 6, ал. 3 от НУРКИРСРПУ /обн. ДВ бр. 2/2017 г./  елементите на трудовото възнаграждение по чл. 2, ал. 2, т. 3 или по чл. 3, ал. 2, т. 1 се определят от законодателството на приемащата държава. А съобразно разпоредбата на чл. 6, ал. 4 от от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги работодателят или предприятието, което осигурява временна работа, е длъжен да начислява и да изплаща на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата или минималните ставки на заплащане, установени за същата или сходна работа в приемащата държава, за целия срок на командироването или изпращането.

При извършената проверка по документи на 07.02.2020 г. – в Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен се установява по безспорен начин, че между “Кале 32” ЕООД и лицето Ж.Ю.А., ЕГН ********** е сключен трудов договор №                              10/07.10.2019 г., по силата на който е възникнало трудово правоотношение помежду им и с който било уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1880 лв. Т. е. видно от приложените по делото доказателства, “Кале 32” ЕООД несъмнено притежава качеството „работодател“ по отношение на Ж.Ю.А.. Също така безспорно установено по делото е, че дружеството – работодател на 01.12.2019 г. е командировало работника Ж.Ю.А. да осъществява трудовите си задължения в Кралство Белгия по Заповед № 25/01.12.2019 г. От цитираната заповед става ясно също, че лицето Ж.Ю.А. е било командировано в гр. Лиеж, Кралство Белгия, със задача – довършителни работи за срок от 10 дни, считано от 01.12.2019 г. Следователно в процесния случай е налице командироване за предоставяне на услуги по смисъла на чл. 121а, ал. 1 , т. 1 ат КТ от български работодател на работник в рамките на територията на държава – членка на Европейския съюз. От снетата на основание чл. 402,  ал. 1, т. 2 от КТ  декларация от З.И.З.  – пълномощник на дружеството - жалбоподател, е видно, че след наемането на лица по трудов договор, същите са били изпратени със заповед в гр. Лиеж, Белгия за извършване на СМР във връзка с изпълнение на сключен договор с белгийска фирма „МSL Революсион“, като изплащането на договорените заплати се осъществявало в края на следващия месец, следващ изработения в брой. В тази връзка до края на месец януари  2020 г. работодателят е следвало да изплати дължимото трудово възнаграждение на работника. От показанията на свидетелите – М.М. и П.С. се установява, че информация, относно законоустановената почасова ставка на заплащането е налична на официалния сайт на белгийската администрация, като за съответния бранш на командированото в Кралство Белгия лице е определен размер на минималната почасова ставка от 14.59 евро на час. От националния уебсайт на Кралство Белгия  –  http://www.emploi.belgique.be/fr/themes/remuneration/salaires-minimums-par-sous-commissios-paritaire/banque-de-donnees-salaires, е видно, че след 01.10.2019 г. минималната ставка за I категория /неквалифициран/ труд за възрастни работници в строителството е в размер на 14.590 евро на час. Видно от приложената по делото ведомост за месец декември 2019 г. за отработените 19 /деветнадесет/ дни през месец декември 2019 г., работодателят е начислил и изплатил на работника брутно трудово възнаграждение в размер на 1880 лв., в т. ч. 989.47 лв. – за отработените 10 /десет/ дни  в Кралство Белгия като командирован в рамките на предоставяне на услуги от български работодател на работник в рамките на територията на държава – членка на Европейския съюз. От разпита на посочените свидетели става ясно също, че начисления и изплатен от страна на работодателя размер на основно трудово възнаграждение е в размер по-нисък от предвидения размер на минимланите ставки за плащане, установени със същата или сходна работа в Кралство Белгия. Следователно изплатеното на работника Ж.Ю.А. за месец декември 2019 г. брутно трудово възнаграждение в размер на 1880 лв. е по-малко от това съгласно минималната ставка за заплащане, установена за същата или сходна работа в приемащата държава /14.590 евро на час/. Видно от материалите по делото и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя М. и на свидетеля С. проверяващите длъжностни лица са достигнали до извода, че е осъществено нарушение на разпоредбата на чл. 121а, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Кодекса на труда във вр. чл. 6, ал. 4 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги /обн. ДВ бр. 2/2017 г./ по отношение на командированиа работник Ж.Ю.А. на базата на представената им за проверка документация. В тази връзка настоящия съдебен състав съобрази и разпоредбата на чл. 416, ал. 1, изр. 2 от КТ, която предвижда, че редовно съставените актове по реда на КТ имат доказателствена сила до доказване на противното. А противното не се доказа. Следователно в конкретния случай е налице командироване в рамките на предоставяне на услуги по смисъла на по            чл. 121а, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Кодекса на труда /КТ/ от български работодател на работник на територията на друга държава - членка на ЕС за своя сметка и под свое ръководство въз основа на договор, сключен между работодателя и ползвателя на услугите. При командироването на въпросният работник на територията на друга държава – членка на ЕС – Кралство Белгия обаче, работодателят е начислил и заплатил брутно трудово възнаграждение за месец декември 2019 г. за отработени 10 дни в размер на 989.47 лева /на база основно месечна заплата 1880 лв./, въпреки изричното изискване по чл. 6, ал. 4 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги /обн. ДВ бр. 2/2017 г./, което не е в съответствие с минималната ставка за заплащане, установена за същата или сходна работа в приемащата държава, тъй като в Кралство Белгия след 01.10.2019 г. минималната ставка на заплащане за I категория /неквалифициран/ труд на възрастни работници в строителството е в размер на 14.590 евро/час.

Следователно административнонаказващият орган е изпълнил задължението да събере необходимите доказателства за размера на дължимото се възнаграждение, което наказаното дружество не е начислило, нито е изплатило, а е изплатило такова в по-малък размер, който е посочен в наказателното постановление и е установил, че дружеството - жалбоподател чрез бездействието си е осъществило от обективната страна посоченото в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление нарушение, визирано в чл. 121а, ал. 1,  т. 1, б. „а“ от Кодекса на труда, във вр. чл. 6, ал. 4 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги.

Съгласно административно-наказателната разпоредба на чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда, за работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за здравословни и безопасни условия на труд, се предвижда “имуществена санкция” в размер от 1 500 лева до 15 000 лева, ако не подлежи на по-тежко наказание.

В същото време обаче съдът счита, че административно-наказващият орган не е индивидуализирал правилно наказанието. Наложил е наказание “имуществена санкция” над минималния размер, предвиден в закона размер без да е изложил никакви конкретни съображения и мотиви в тази насока. Въпреки, че от материалите по делото става ясно, че в хода на реализираната проверка от компетентни длъжностни лица към Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен са били констатирани и други нарушения на трудовото законодателство, то това обстоятелство не санира неизпълнението на посочените по-горе задължения от страна на административно-наказващия орган и не води автоматично до налагане на по-висока санкция за дружеството - нарушител за следващо негово деяние. Следвало е административно-наказващият орган да изложи конкретните си съображения, поради които е решил да наложи именно тази санкция, като е следвало да прецени тежестта на извършеното нарушение и степента на обществената му опасност, което не е било сторено. В тази връзка съдът като взе в предвид липсата на каквито и да е мотиви и съображения в тази насока, намира за справедливо санкцията на дружеството - нарушител за това деяние да бъде намалена до минималния, предвиден в закона размер, а именно “имуществена санкция” в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева, като съдът намира, че че по този начин ще бъдат изпълнени целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН.

Настоящият съдебен състав споделя аргументите на административно-наказващия орган, че в процесния случай не следва да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и      чл. 415в от КТ. Доколкото извършеното нарушение касае правилата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, съдът намира, че не може да се приеме, че се касае за маловажен случай, каквито доводи излага дружеството - жалбоподател. Маловажен случай е този, при който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на другите смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид. В този смисъл обществени отношения, обект на защита от разпоредбата на чл. 6, ал. 4 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги са били засегнати, тъй като е било начислено и изплатено на работника, командирован в рамките на предоставяне на услуга по-малко от дължимото минимално такова съгласно минималната ставка на заплащане, установена за същата или сходна работа в приемащата държава. С това са били засегнати в съществена степен трудовите права на работника по време на командироването му в Кралство Белгия /в случая дължимото възнаграждение за положен труд при командироване на работник на територията на друга държава – членка на ЕС/. По делото няма данни за смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обусловят по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от този вид. От друга страна в КТ е предвидена специална норма, регламентираща отговорността при маловажни нарушения – чл. 415в, ал. 1 от КТ, която в случая обаче не може да намери приложение, тъй като същата, след изменението й през 2012 г., предполага нарушението да е отстранено веднага след установяването му без настъпване на вредни последици за работника, което в настоящият случай не е налице. Съгласно ТР № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по тълк. дело № 7/2010 г., разпоредбата на           чл. 415в, ал. 1 от КТ представлява привилегирован състав, приложим в хипотезата на налагане на санкция за нарушенията. Законовата норма изисква обективна възможност да бъде отстранено нарушението до издаване на наказателното постановлени и дава възможност на наказващия орган и съда да преценят съответстващото на констатираното нарушение наказание, при своевременно отстраняване на нарушението, без настъпване на вредни последици за работника. Настоящият съдебен състав намира, че в настоящия казус деянието на дружеството - нарушител не е малозначително, понеже същото не е с ниска степен на обществена опасност, поради което не са осъществени предпоставките на привилегирования състав за изменение на санкцията. На първо място, не е налице отстраняване на същото веднага след установяването му. Също така от нарушението са произлезли  вреди за работника доколкото нарушението по същество е свързано със засягане на едно от най-важните права на гражданите – правото да получат възнаграждение за положения от тях труд /в случая дължимото възнаграждение за положен труд при командироване на работник на територията на друга държава – членка на ЕС/, нарушаването на което пряко рефлектира в правната им сфера. Касае се за трудово възнаграждение, което не е начислено, нито е изплатено съобразно дължимия размер, а е изплатено такова в по-малък размер, което обосновава извода, че в резултат на деянието безусловно са настъпили неблагоприятни вредни последици за работника, след като същият е бил лишен от възможността да се ползва от възнаграждението за труда си – възнаграждението е следвало да бъде начислено и изплатено до края на месец януари     2020 г., което не е било сторено от страна на дружеството – работодател. Това обстоятелство категорично изключва възможността за квалифициране на санкционираното неизпълнение на задължение като „маловажно“ такова в контекста на чл. 415в, ал. 1 от КТ. С оглед на представеният от страна на процесуалния представител на дружеството – жалбоподател Разходен касов ордер № 2/07.01.2020 г., удостоверяващ плащането на сумата от 1 911.15 лв. на работника Ж.Ю.А., следва да се посочи, че същият е представен едва в открито съдебно заседание по настоящото дело, проведено на 12.06.2020 г., поради е възможно да се допусне, че посоченият документ от частен характер е антидатиран. Следва да се посочи също, че в хода на документалната проверката от страна на органите на Дирекция „Инспекция по труда“ - Шумен като доказателства за осъществените плащания на трудови възнаграждения от тяхна страна е представена единствено ведомост за заплати.

Съдът не споделя твърденията на процесуалния представител на дружеството - жалбоподател за допуснато съществено процесуално нарушение при съставяне на акта за установяване на административно нарушение, изразяващо се в некоректно посочване на правната квалификация на извършеното нарушение. Процесното нарушение е описано в атакуваното наказателното постановление с конкретните си фактически признаци и описанието не разкрива противоречия и неясноти в съдържанието си, което да води до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Точно и ясно в наказателното постановление е посочено, че се наказва “Кале 32” ЕООД за това, че в качеството си на работодател при осъществяване на дейността си е начислило и изплатило на общия работник в строителството Ж.Ю.А., ЕГН **********, командирован в рамките на предоставяне на услуга /строително – монтажни работи/ в гр. Лиеж, Кралство Белгия брутно трудово възнаграждение за месец декември 2019 г. за отработени 10 дни в размер на 989.47 лева /на база основно месечна заплата 1880 лв./, което е по-малко от дължимото минимално такова съгласно минималната ставка на заплащане, установена за същата или сходна работа в приемащата държава /14.590 евро/час/, установена от официален сайт на посочената държава. В този смисъл настоящия съдебен състав не открива възприетите от процесуалния представител на дружеството - жалбоподател неточности в съдържанието на наказателното постановление. Още повече, видно от акта за установяване на административно нарушение и атакуваното наказателно постановление, нарушението е било описано достатъчно пълно и ясно текстово, като са били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към тях обстоятелства. По този начин е била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка е сторил в развилото се съдебно производство. Поради това не може да се счете, че е допуснатото съществено процесуално нарушение, водеща до накърняване на процесуалните права на санкционираното лице. В този смисъл е установената практика на Административен съд – Шумен по този въпрос, по-конкретно Решение № 129/11.04.2016 г. по КНАХ № 73/2016 г. и др.

Също така, съдът намира за необходимо да посочи, че според Решение № 208/07.07.2016 г., постановено по КАНД № 167/2016 г. на ШАС: „няма как да са допуснати съществени процесуални нарушения, след като районният съд е стигнал до извода, че извършеното от дружеството нарушение е безспорно установено. Нарушенията на процесуалните правила са съществени само когато, ако не са допуснати, би могло да се стигне до друг извод относно извършено ли е нарушение и от кого“. При тази позиция на касационната инстанция за първоинстанционния съд не остава друга възможност, освен да се съобрази с въведената съдебна практика и да приеме, че не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като в случая извършването на процесното нарушение е установено по безспорен начин. Санкционната норма също така е определена правилно.

Ето защо съдът счита, че административно-наказателното производство е протекло при липса на съществени процесуални нарушения. По-конкретно, акта за установяване на административно нарушение е издаден от компетентен орган,  притежава изискуемите съобразно разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН реквизити, а при издаването на атакуваното наказателно постановление – тези на чл. 53 от ЗАНН.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 27-0000994/12.03.2020 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, с което на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда /КТ/, във вр.  чл. 414, ал. 1 от КТ на “Кале 32” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от Й.С.М., ЕГН ********** е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева за извършено нарушение по чл. 121а, ал. 1,           т. 1а от Кодекса на труда /КТ/ и чл. 121а, ал. 8 от КТ, във вр. чл. 6, ал. 4 Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги /НУРКИРСРПУ/, обн. ДВ бр. 2/2017 г./, като намалява размера на наложената наказание “имуществена санкция” от 2 000 /две хиляди/ лева на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено пред Шуменския административен съд по реда на АПК.

 

 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: