Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер 20.11.2019г., град
Дупница
IV, г.о.
Районен съд – Дупница състав
29.10. 2019
на Година
Миглена Кавалова
В открито заседание в
следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Росица Ганева
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 46 2019
дело № по описа за г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявена искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов чрез пълномощник И.Н.Н. – юрисконсулт, съдебен адрес:***, офис сграда “Лабиринт”, ет. 2, офис № 4 срещу А.Р.С., ЕГН **********,***.
Ищецът твърди, че на 23.04.2015 г. между ответника и „Провидент Файненшъл България” ООД е сключен договор за кредит № ********* при спазване разпоредбите на Закона за потребителския кредит на основание предложение за сключване на договор, направено от заемателя, стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на заемателя, като заемнатa сума е в размер на 1 000, 00 лв., а заемателят се е задължил да върне същата на заемодателя, ведно с договорната лихва, която е в размер на 197, 24 лв., на 60 равни двуседмични погасителни вноски, в размер на 19, 95 лева всяка, като падежа на първата погасителна вноска е 02.05.2015 г., а падежа на последната погасителна вноска е 18.06.2016 г. Така, страните са договорили общ размер на плащанията – 1 197, 24 лв. Излага доводи за претенциите си относно: такса разходи за оценка кредитно досие в размер на 50, 00 лева, за такса „кредит у дома” в общ размер на 782, 97 лева, от които 234, 89 лева - такса услуга „кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя и 548, 08 лева - такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя. Твърди, че ответникът е платил по процесния договор за заем сума в общ размер на 837, 00 лв., от която намира за погасени - главница: 364, 05 лв., договорна лихва: 125, 95 лв., такса „кредит у дома” за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя - 97, 75 лв., такса услуга „кредит у дома” за събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя - 228, 25 лв.; такса за оценка на досие - 21, 00 лв. Обосновава активната си процесуална легитимация предвид сключване на договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01.07.2017г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК ********* и „Файненшъл България” ЕООД, ЕИК ********* /с предишно наименование „Провидент Файненшъл България” ООД/, по силата на който вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит № *********/ 23.04.2015 г., сключен между „Провидент Файненшъл България” ООД и А.Р.С. е прехвърлено в полза на „Изи Асет Мениджмънт” АД ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски, съответно с подписването на 01.03.2018 г. е на Приложение 1 към Допълнително споразумение от дата 01.11.2017г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и „Агенция за събиране на вземания” ООД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания” ЕАД/, по силата на което „Изи Асет Мениджмънт” АД е прехвърлило в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит № *********/ 23.04.2015 г., сключен между „Провидент Файненшъл България” ООД и А.Р.С. ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца следните суми: 635, 95 лв. - главница; 71, 29 лв. - договорна лихва за периода от 17.10.2015г. до 18.06.2016г.; 29, 00 лв. - такса за оценка на досие за периода от 24.10.2015г. до 18.06.2016г.; 137, 14 лв. - такса услуга „кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя за периода от 17.10.2015г. до 18.06.2016г.; 319, 83 лв. - такса услуга „кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя за периода от 17.10.2015г. до 18.06.2016г.; 66, 51 лв. - обезщетение за забава за периода от 18.10.2015г. до датата на подаване на заявлението в съда; законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 02.10.2018г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 1990/2018г. по описа на РС – Дупница. Претендира разноски в заповедното и настоящото производство.
В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответника чрез назначения му особен представител, в който отговор се изразява становище за допустимост и неоснователност на предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 23.04.2015 г. между ответника в производството и „Провидент Файненшъл България” ООД е сключен договор за кредит № ********* на основание предложение за сключване на договор, направено от заемателя, стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на заемателя, като заемнатa сума е в размер на 1 000 лв., а заемателят се е задължил да върне същата на заемодателя, ведно с договорната лихва, която е в размер на 197, 24 лв. на 60 равни двуседмични погасителни вноски, в размер на 19, 95 лева всяка, като падежа на първата погасителна вноска е 02.05.2015 г., а падежа на последната погасителна вноска е 18.06.2016 г. Така, страните са договорили общ размер на плащанията – 1 197, 24 лв.. Установява се още, че между страните в процеса е постигната договорка за дължима от страна на ответника такса разходи за оценка кредитно досие в размер на 50, 00 лева, за такса „кредит у дома” в общ размер на 782, 97 лева, от които 234, 89 лева - такса услуга „кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя и 548, 08 лева - такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя.
Установява се и сключване на договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01.07.2017г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК ********* и „Файненшъл България” ЕООД, ЕИК ********* /с предишно наименование „Провидент Файненшъл България” ООД/, по силата на който вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит № *********/23.04.2015 г., сключен между „Провидент Файненшъл България” ООД и А.Р.С. е прехвърлено в полза на „Изи Асет Мениджмънт” АД ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски, съответно с подписването на 01.03.2018 г. на Приложение 1 към Допълнително споразумение от дата 01.11.2017г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и „Агенция за събиране на вземания” ООД (понастоящем „Агенция за събиране на вземания” ЕАД), по силата на което „Изи Асет Мениджмънт” АД е прехвърлило в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит № *********/23.04.2015 г., сключен между „Провидент Файненшъл България” ООД и А.Р.С., ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски.
По делото
са представени нарочни уведомления, предхождащи подаването на исковата молба, с
което е следвало да се уведоми ответникът за извършеното прехвърляне на задължението
му по процесния договор, но които уведомления не са ангажирани доказателства по
делото да са стигнали до ответника по делото.
От приетото по делото заключение на
допуснатата съдебно – счетоводна
експертиза, изготвена от в.л. Н.Ш., се установява, че размерът на остатъкът от задължението на ответника по договор
за потребителски кредит за паричен заем № *********/23.04.2015г. е на стойност 1
259, 72 лв., от които: 635, 95 лв. - главница по договора за заем от
23.04.2015г.; 71, 29 лв. - договорна лихва по договора за периода от
17.10.2015г. до 18.06.2016г. (падеж на последна погасителна вноска); 29, 00 лв.
- такса за оценка на кредитно досие за периода от 24.10.2015г. до 18.06.2016г.;
137, 14 лв. - такса за услуга „Кредит у дома” за
предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя за периода
от 17.10.2015г. до 18.06.2016г.; 319, 83 лв. - такса услуга „Кредит у дома” за събиране
на погасителни вноски по местоживесние на кредитополучателя за периода от
17.10.2015г. до 18.06.2016г.; 66, 51 лв.
- лихва за забава на плащането за периода от 18.10.2015г. до 02.10.2018г. (датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда).
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Предявени искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 414 от ГПК във вр. чл. 79 и сл. ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съобразно правилата на чл. 154 ГПК ищецът
следва да докаже наличието на валидно облигационно правоотношение между
страните и изпълнение на задълженията му по него, в т.ч. и нормативни, както и
размера на претенциите си. В случая следва да докаже и валидно цесионно
правоотношение, по силата на чиито правни последици обосновава активната си
процесуална легитимация.
Ответникът от своя страна следва да докаже онези свои възражения -
правоизключващи, правоотлагащи, правопрекратяващи, правоунищожаващи и
правопогасяващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.
Предявеният
иск за установяване вземанията на ищеца към ответника е процесуално допустим,
доколкото е предявен от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение, при връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и даване на указания от съда на заявителя да предяви иск, съгласно чл. 415,
ал. 1, т. 2 от ГПК.
От събраните по делото доказателства
категорично се установява съществуването на валидно облигационно правоотношение
по договор за кредит, притежаващ необходимите и съществени елементи на
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 и сл. ЗПК и че заемодателят, който е небанкова финансова
институция, е предоставил заемната сума, както и че същата е била усвоена изцяло от ответника.
От ответника, освен вземанията за
главница, се претендират и вземания за
договорна лихва и обезщетение за забава, суми по договор за допълнителни
услуги, застрахователна премия, лихва за забава по договор за допълнителни
услуги. По отношение на вземането за договорна лихва, както и вземанията за
суми по договор за допълнителни услуги и застрахователна премия, съдът намира,
че за ответника няма валидно възникнало задължение за тяхното заплащане, тъй
като клаузите, които ги уреждат са нищожни. Съдът следи служебно за нищожността,
поради което следва да се зачетат последиците на тази нищожност, когато е
нарушена норма предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране
на доказателства, когато е налице противоречие с добрите нрави и когато е
налице неравноправна клауза, както и при някои особени хипотези, при които
охраняването на блага от специфичен обществен порядък преодолява поради
изключителната си значимост диспозитивното начало в гражданския процес. В
подобен смисъл са ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, Решение № 198/10.08.2015
г. по гр.д. № 5252/2014 г. на IV г.о., Решение № 229/21.01.2013г/ по т.д. №
1050/2011 г. на II т.о., ВКС и др.
Процесният договор за кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит /обн. ДВ. бр. 18/05.03.2010 г., в редакцията му изм. и доп. с ДВ, бр. 61 от 25.07.2014 г., в сила от 25.07.2014 г./, в който се съдържат разпоредби от императивен порядък, които служебно следва да бъдат съобразни от съда. Императивно правило, за чието спазване съдът следи служебно е уредено в нормата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Съгласно нея при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и на ал. 2, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тази недействителност също е по - особена по вид с оглед на последиците й, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като съгласно цитираната разпоредба той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи връщане на лихви и другите разходи.
С оглед на горното, ответникът дължи връщане единствено на предоставената с договора заемна сума в размер от 1 000 лева, от които ищецът прави признание на факт в исковата молба, че ответникът е върнал сумата в размер на 837, 00 лева или на ищца се следва и претенцията му следва да се уважи само за сумата от 163, 00 лева – оставаща неизплатена главница по процесния договор за кредит. Съобразно изложените по-горе мотиви, и на основание чл. 23 ЗПК, лихви и други суми не се дължат. Това се отнася и за обезщетението за забава, т. к. предвид недействителността на договора, приложима е разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД и за поставяне в забава е необходима покана. Такава е едва исковата молба, която съобразно фикцията на чл. 422 ГПК, се счита предявена от постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда, поради което и оттогава ще е дължима законна лихва върху главницата, но не и претендираното обезщетение за забава.
За пълнота следва да се отбележи, че възражението на ответника, направено чрез особения му представител за недължимост на претенциите срещу него предвид не уведомяването му за сключените договори за цесия, описани по - горе, е неоснователно – съгласно практиката на ВКС за уведомяване на длъжника за настъпилата цесия се счита и връчването на исковата молба и приложенията към нея по реда на чл. 131 ГПК, т.е. ответникът се счита за узнал за нея от датата на получаване на съобщението по чл. 131 ГПК - от особения му представител в случая на 04.06.2019г.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски. В заповедното производството той е сторил такива в размер на 75, 19 лв. (25, 19 лева за държавна такса, и 50, 00 лева за юрисконсултско възнаграждение), а в настоящото исково производството - в общ размер от 944, 46 лв. (държавна такса – 174, 81 лв.; 318, 18 лв. - внесен депозит за особен представител; 150, 00 лева за възнаграждение за вещо лице и 100, 00 лв. – юрисконсултско възнаграждение съобразно чл. 25 от Наредбата за плащане на правната помощ), като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски съразмерно с уважената част от исковете, или сума в размер на 96, 14 лв. - разноски в исковото производство и сумата в размер на 9, 73 лв. - разноски в заповедното производство. Отделно от горното, доколкото въпреки дадените задължения на ищеца в проведеното по делото открито съдебно заседание на 06.08.2019г. в едноседмичен срок, считано от датата на това открито съдебно заседание да довнесе сумата в размер на 50, 00 лв. по сметка на съда за окончателното възнаграждение на вещото лице, същото не е сторено и на основание чл. 77 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да внесе посочената сума по сметка на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.Р.С., ЕГН **********,***, че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов сумата в размер на 163, 00 лв., представляваща главница, дължима по сключен на 23.04.2015 г. между А.Р.С., ЕГН **********,*** и „Провидент Файненшъл България” ООД договор за кредит № *********, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното плащане на сумите, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1990/2018г. по описа на РС-Дупница, като ОТХВЪРЛЯ исковете за установяване на следните вземания: 71, 29 лв. - договорна лихва за периода от 17.10.2015г. до 18.06.2016г.; 29, 00 лв. - такса за оценка на досие за периода от 24.10.2015г. до 18.06.2016г.; 137, 14 лв. - такса услуга „кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя за периода от 17.10.2015г. до 18.06.2016г.; 319, 83 лв. - такса услуга „кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя за периода от 17.10.2015г. до 18.06.2016г.; 66, 51 лв. - обезщетение за забава за периода от 18.10.2015г. до датата на подаване на заявлението в съда, като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А.Р.С., ЕГН **********,*** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4 разноски по настоящото дело в общ размер на 96, 14 лв. съразмерно с уважената част от исковете, както и сторените разноски в производството по ч.гр. д. № 1990/2018г. по описа на РС-Дупница в общ размер на 9, 73 лв. съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4 да внесе по сметка на съда сумата в размер на 50, 00 лева, представляваща доплащане за окончателното възнаграждение на вещото лице по назначената съдебно – счетоводна експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Кюстендил с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: