Р Е Ш Е Н И Е
№5505/29.12.2017г.
Гр.Варна, 29.12.2017
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLІІ-ри състав, в открито съдебно заседание,
проведено на първи декември , през две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:МОНИКА ЖЕКОВА
при участието на секретаря
Христина Христова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6202 по описа за 2017 година на Варненския районен съд, ХLІІ-ри състав, за да се
произнесе, взе предвид:Производството по
делото е образувано по повод предявен от
З.Д.К., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез процесуалния представител
адв. Т. Я.и със съдебен адрес *** срещу
Прокуратурата на Република България
иск с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ, вр. с чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сума в размер на 10 000.00 лева (десет хиляди лева) – представляваща
обезщетение за претърпените от ищеца З.Д.К. неимуществени вреди в резултат на
наложената му мярка „Задържане под стража” за периода от 01.02.2013 год. до
08.05.2013 г. ведно със законната лихва (върху същата
сума), считано от 01.02.2013 г.
и с правно основание
чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума
в размер на 12 000.00 лева (дванадесет хиляди лева) – представляваща
обезщетение за претърпените от ищеца З.Д.К. неимуществени вреди в резултат на
повдигнатото му обвинение, последвано от оправдателна Присъда по НОХД № 4162/2013 г. ведно
със законната лихва (върху същата сума), считано от 13.05.2014г.
В
проведеното първо по делото открито съдебно засесдание
, адв. Я.,
в изпълнение на Определението, съдържащо проекто-доклада на делото, ( в частта в която ВРС е
задължила ищеца да уточнипетитума на иска) , заявява,
че се претендира законна лихва върху сумата от 10000 лв., начиная от 01.02.2013 г. и
законна лихва върху сумата от 12000 лв., начиная от 13.05.2014 г., до окончателното
изплащане на тези суми, в случай, че съдът уважи иска . С оглед изложеното по
–горе съдът е обявил доклада по делото за окончателен като е приел ,че е налице
уточнението на началния момент на претендиране на законните лихви за забава
върху двете искови суми начиная от 1.2.2013 г. за
главницата от 10 000 лв. и начиная от 13.5.2014
г. за главницата от 12 000 лв. Ищецът с исковата молба е претендирал
направените по настоящото дело съдебно-деловодни разноски вкл. и за адвокатско
възнаграждение което съдът да определи по реда на чл. 38 ЗА.
Ищецът обосновава съществуващия за него
правен интерес от провеждане на заведения иск, навеждайки следните фактически
твърдения: Сочи се в
сезираща съда искова молба, че З. К. бил привлечен в качество на обвиняем по ДП
№ 330/2013 г. по описа на Първо РУ ОД МВР Варна като по предложение на РП Варна
на 1.2.2013 г. на ищеца била наложена МНО „Задържане под стража”. МНО
била изменена след неколкократно обжалване от ОС
Варна на 08.05.2013 г. по ВЧНД № 550/2013 г. Твърди се, че след приключване на
досъдебното производство по ДП 330/2013 г. РП Варна внесла обвинителен акт
против ищеца а с Присъда № 159/2014 г. по НОХД № 4162/2013 г. по описа на
ХХІІ-ри състав ищецът бил признат д за невинен по повдигнатото му обвинение а с
Решение № 316/2011 г. на ОС Варна присъдата била потвърдена, респективно и
влязла в законна сила на 13.05.2014 г. На следващо място в исковата
молба ищецът релевира твърдения, че в резултат на действията на Прокуратурата
същият бил престоял в Ареста с МНО „Задържане под стража” за срок от три
месеца и осем дни а именно от 01.02.2013 до 08.05.2013 г. за престъпление,
което не бил извършил а наказателното производство водено против него
приключило с оправдателна присъда. Въпреки, че ищецът бил осъждан,
несправедливото обвинение спрямо него и престоя в ареста, твърди същият, довели
до силно влошаване на здравето му и психическото му състояние. В тази връзка се
релевира още, че ищецът бил възприел себе си
като индивид, който постоянно ще бъде свързван с криминални прояви и при
най-малките прояви и при най-малкото подозрение към него щели да се отнасят
като човек „втора ръка”. Въпреки, че били представяни медицински документи за
влошено здравословно състояние, вкл.и за намалена трудоспособност със
заключение на ТЕЛК, това твърди ищецът, не било отчетено от органите на
досъдебното производство а след приключване на делото и влошаване на
здравословното състояние на ищеца, той преминал на ново освидетелстване на ТЕЛК
където се установило, че неговата нетрудоспособност била увеличена от 72 % на
74 %, вкл. и че е налице заболяване – диабет. Всички тези неблагоприятни
отражения върху здравето и психиката на ищеца довели и до значителни материални
загуби, т.к. не успял да положи абсолютно наложителните грижи за пчелните
семейства, които отглеждат и последните умрели. Този точно факт, сочи
ищецът,бил изтъкван и пред ОС Варна при разглеждане на Жалбата срещу
определената МНО, но не бил взет предвид при постановяване на акта за
потвърждаването й.Наказателното преследване, подчертава ищецът, протестите на
Прокуратурата против оправдателната Присъда, променили изяло живота и здравето
на ищеца. В подкрепа на твърденията си ищецът е направил доказателствени
искания В уточнителна молба от 25.05.2017 г. ищецът е уточнил, че е бил
задържан на 01.02.2013 г. с Протоколно определение № 206, постановено по ЧНД №
591/2013 г. по описа на ВРС ХХІІ-ри състав, като Искането е било внесено от РП
Варна. Ищецът конкретизира в уточнителната си молба,
че претендира репариране на неимуществени вреди изразяващи се в ниска
самооценка,възприемане на личността си като „човек втора ръка”, който
постоянно щял да бъде подозиран в извършване на престъпление, респ. задържан от
органите на ДП и че това водело и до ниска оценка на близките и познатите на
ищеца за личността на ищеца. Точно тези неблагоприятни за ищеца последици
за него, твърди същият, били настъпили в резултат на неоснователното му
задържане с мярка за неотклонение „Задържане под стража”. Отделно от
горното било налице и описаното в исковата молба (т.е.сезиращата съда молба) влошаване
на здравословното състояние на З. К., което било в резултат на страха,
тревогите и стреса, изразени докато имал качествата обвиняем и подсъдим.В
т. 3 от уточнителната молба ищецът ясно е посочил, че
претендира сумата от 10 000 лв. представляваща обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди
в резултат на наложената му МНО „Задържане под стража” за периода
01.02.2013 г. – 08.05.2013 г. ведно със законната лихва считано от 13.05.2014
г. - т.е. датата на която е постановено оправдателната Присъда по НОХД №
4162/2013 г. В т. 4 от същата молба ищецът е уточнил претенцията си за обезвреда в размер на 12 000 лева – обезщетение
за неимуществени вреди в резултат на неоснователно повдигнатото му
обвинение, последвано от оправдателна Присъда ведно със законната лихва считано
от 13.05.2014 г.-т.е. датата на която е постановено оправдателната Присъда по
НОХД № 4162/2013 г. Видно и от т. 5 на уточнителната
молба, ищецът твърди, че влошеното му здравословно състояние било в резултат
както на изтърпяната от него МНО („Задържане под стража”) така и от факта,че му
било повдигнато обвинение и предаден на съд за престъпление, което не бил
извършил. Изрично в т. 6 от уточнителната молба по
отношение на факта на загубата на пчелните семейства, отглеждани от ищеца,
ищецът заявява, че не претендира репариране на щети – било то имуществени или
неимуществени а в т. 7 е прецизирал петитумите на
исковете.
В
рамките на срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответната страна – Прокуратурата на Република България,
чрез представителя й по право, съгласно т. 5 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС,
Районна прокуратура - Варна е депозирала писмен отговор на исковата молба, с
който намира предявеният иск за допустим, но изцяло неоснователен. Районна
прокуратура - Варна излага фактически твърдения, затова, че с Присъда №
159/13.05.2014 г. постановена по НОХД № 4162/2013 г. по описа на РС Варна,
ХХІІ-ри наказателен състав ищецът бил оправдан в извършване на престъпление по
чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с чл.
18, ал. 1 НК.Ответната страна намира исковата претенция за изцяло
неоснователна, т.к. не била доказана и по основание и по размер. 1.
Представителят на РП Варна се спира на ангажираните само с исковата молба
доказателства като счита, че представената от ищеца присъда към исковата молба
няма белезите на официален документ по см. на 179 ГПК и не били представени
доказателства за обжалването й а отделно от горното лихва върху исковите суми
би се дължала от датата на която присъдата е влязла в сила.2. По отношение на претендираните неимуществени вреди, според ответника не
били налице доказателства пораждащи обективната отговорност на ответника а
именно: настъпили за ищеца неимуществени вреди. Още по –малко според ответната
страна съществувала пряка причинно-следствена връзка между недоказаните
неимуществени вреди и воденото срещу ищеца наказателно производство, като
представената от ищеца медицинска документация не доказвала наличието на
причинно – следствената връзка между влошеното здраве на ищеца и въздигнатото
срещу него обвинение. 3. По отношение на неимуществените вреди , възразява ответникът, следвало да се
има предвид приетото в т. 11 и т. 13 от ТР № 3/22.04.2005 по т.д. № 3/2004 на ОСГК
на ВКС, че Държавата в лицето на Прокуратурата на РБ отговаряла по чл. 2, ал.
1, т. 3 от ЗОДОВ като обезщетението се определя глобално и по справедливост
съгласно чл. 52 ЗЗД, както и че обезщетението за неимуществените вреди от
незаконно обвинение включва и обезщетението за вреди от незаконно наложената
МНО „Задържане под стража”. Претенцията за неимуществени вреди, подчертава
ответната страна, следвало да се разгледа като една и ако се окажело, че е
основателна, то се опредяло и присъждало общо обезщетение. Конкретното
посочване и изброяване от ищеца на неимуществените вреди от предприетите в хода
на наказателното производство процесуални действия във връзка с обвинението за
престъпление от общ характер и задържането под стража, според ответника не
сочели различни правни квалификации. Вземането на МНО от РС Варна по ЧНД №
591/2013 г. и потвърждаването и от ОС Варна по ВЧНД № 1448/2013 г. както и
отказа за нейното изменение от РС Варна по ЧНД № 1448/2013 г., възразява
ответната страна, водели до извода, че ако в процесния
период били претърпени вреди, то те не били единствено и само в резултат на
действията на Прокуратурата на РБ.На следващо място ответната страна намира за
необходимо да посочи, че следвало да се има предвид, че предишните осъждания на
ищеца сочели на по-нисък интензитет на търпените от него вреди.На последно
място ответната страна сочи, че ще ползва в пълна степен от материалите по
приключилото НОХД .Ответната страна моли, предвид изложените съображения, по
делото да бъде постановено решение, с което насоченият срещу него иск бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
В проведеното по делото последно
открито съдебно заседание адвокат Т.Я., в качеството му на процесуален
представител на ищеца изразява становище за основателност и доказаност
на иска,поради което желае пълното уважаване на исковете и предоставяне на
възможност за писмени бележки .В рамките на предоставения на ищцовата страна
срок, на 18.12.2017 г.адв.Я. е депозирал писмени
бележки от които е видно,че се желае ВРС да присъди обезщетение в размера
посочен в петитума на исковата молба .
Видно от протокола от о.с.з. ищецът не
е претендирал разноски.
В откритото съдебно заседание
представителят на ответната страна – прокурор
Ж. К.при РП Варна изразява становище за неоснователност и недоказаност
на предявените претенции с подробна
аргументация за влошено здраве на ищеца преди започване на наказателното
производство .Отделно от горното и в условията на евентуалност Прокуратурата
счита,че претенциите на ищеца са силно завишени по размер и не съответстват на
принципа залегнал в нормата на чл. 52 ЗЗД . Ето защо Прокуратурата желае РС
Варна да отхвърли исковете изцяло като неоснователни и недоказани а в условията
на евентуалност да определи обезщетение което да не бъде в завишения размер
претендиран от ищеца .
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните,
съдът приема за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:Не е спорно между
страните до делото а и от приложеното към материалите по настоящото
производство : НОХД № 4162/2013 г. по описа на Варненски районен съд, ХХІІ състав, ведно с
приложените към него ДП № 330/2013 г. по описа на Първо РУП при ОД на
МВР – Варна ; ЧНД № 591/2013 г. по описа на
Варненски районен съд, ХХІІ състав, ведно с приложеното към него ВЧНД №
136/2013 г. по описа на Варненски окръжен съд; ЧНД № 1448/2013 г. по описа на
Варненски районен съд, ІV –ти състав и ЧНД № 2199/2013 г. по описа на Варненски
районен съд, ХХІІ състав, ведно с приложеното към него ВЧНД № 550/2013 г. по
описа на Варненски окръжен съд се установява, че спрямо З.К. е било образувано ,
водено и приключено наказателно производство .От приобщеното ДП се констатира,
че на дата 30.1.2013 г. е било
образувано ДП против лицата Р. С. Р.и ищецаЗ. К. за деяни , извършено на 30.1.2013г. – кражба, първоначално
квалифицирана по чл.195, ал.1 НК. С Постановление на наблюдаващия делото
прокурор ( л.13 от ДП )от 1.2.2013 г. първоначално образуваното бързо
производство е било постановено да продължи да се води по общия ред .Изяснено е
въз основа на приложеното на л. 15 –ти от ДП
Искане на РП Варна, че на дата
1.2.2013 г. РП Варна е внесла искане до ВРС за налагане на най-тежката мярка за
неотклонение на ищеца З.К. „Задържане
под стража „, като преди това К. е бил привлечен към наказателна
отговорност за престъпление по чл. 195 ,
ал.1 т. 3 и т. 4 вр. с чл. 20 , ал.2 ,вр. с чл. 18, ал.1 НК и с постановление на РП Варна от 31.1.2013 г. К. е бил задържан за 72
часа на основание чл. 64 , ал.2 НПК. Самото
Постановление за задържането на К. за 72 часа от дата 31.1.2013 г. е приложено
на 17 –ти от досъдебното производство .
Факт е а и не се и
спори, че К. е бил привлечен в качество на обвиняем . Видно от приложеното на
лист 68 –ми по ДП № 330 / 2013 по описа на Първо РУ ОД МВР Варна Постановление
за привличане в качество на обвиняем
именно на дата 31.1.2013 г. на К.
е било предявено обвинение за престъпление от дата 30.1.2013 г. квалифицирано
по посочения по-горе текст от НК и
непосредствено след предявяване на обвинението , в 9.00 ч. К. в присъствие на
служебен защитник е отказал да дава обяснения .След наколкократно
предявяване на материалите по ДП на двамата обвиняеми на дата 1.2.2013 г. дознателят
- водещ разследването е изготвил заключително постановление с мнение за
предаване на съд на обвенияемите лица ( лист последен
от ДП-то ).
Не е спорно и от
материалите по НОХД № 4162 / 2013 по описа на РС Варна , ХХІІ-ри състав се
установява, че на дата 5.8.2013 г. РП
Варна е внесла обвинителен акт против Р.
Р.и З.К. за извършен опит за кражба а с Разпореждане от 4.9.2013 г. съдията
докладчик е насрочил делото за
разглеждане в открито съдебно заседание от дата 9.10.2013 г. по реда на глава
ХХVІІ –ма от НПК. Цялото производство по първоинстанционното НОХД е протекло
през четири открити съдебни заседания от дати
- 9.10.2013 г., 26.11.2013 г. , 18.12.2014 г. и 13.05.2014 г. С Присъда
№ 159/13.5.2014г. ВРС,
ХХІІ-ри състав на тринадесети май , през две хиляди и четиринадесета година в
състав – председател Яна Панева и съдебни заседатели Мая Вълчанова и Янка
Вангелова , при участието на секретаря Силвия Генова и прокурор Тони Томов по НОХД № 4162/2013г. по описа на ВРС е
ПРИЗНАЛ ПОДСЪДИМИЯ З.Д.К. - роден на ***г***, български гражданин, със
средно образование, неженен, осъждан, работи като земеделски производител, ЕГН **********
ЗА НЕВИНЕН В ТОВА, ЧЕ : На
30.01.2013г. в гр.Варна, в съучастие като съизвършител
с Р. С. Р., чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот -
изкривяване на халка на катинар и използване на МПС марка „*” с ДК № *, направил опит да отнеме чужди движими
вещи - пожарогасител „Солти”
Видно от л.153-ти от цитираното НОХД с Протокол от същата дата РС
Варна е отменил и МНО наложена на К. –
към момента на постановяване на оправдателната присъда „ Парична гаранция „ в
размер на 5 000 лева .
С
отделно Определение № 1029/11.6.2014г. съдът е констатирал, че при произнасяне с присъда по НОХД № 4162/2013г. по описа на ВРС на 13.05.2014г. е пропуснал да се произнесе относно
наложената ограничителна мярка за напускане пределите на Р България на З.Д.К. ЕГН **********. Видно от мотивите на съда в цитирания
акт, с протоколно определение от
08.05.2013г. по ВЧНД № 550/2013г. по описа на ВОС, Окръжен съд Варна е наложил
ПАМ спрямо З.Д.К..На 13.05.2013г. с присъда по НОХД № 4162/2013г. ХХІІ състав К.
е бил признат за невиновен по така предявеното му обвинение и присъдата е влязла в законна сила на 29.05.2014г.
Предвид горното съдът е намерил, че са отпаднали основанията за
налагане на ограничителната мярка за напускане пределите на Р България и следва
да бъде отменена, поради което и и на основание чл.68, ал.6 вр. ал.5 от НПК, е отменил наложената ограничителна мярка за
напускане пределите на Р България на З.Д.К. ЕГН ********** по ДП № 330/2013г. по описа на І РУП при ОД на МВР-Варна.
Т.е. от изложеното по –горе,
се установява един от основните по делото факти а именно, че З.К. е имал
качеството обвиняем по ДП 330 /
Както е видно и от
самата Присъда същата не е влязла в сила на датата на постановяването й , т.к.
е подлежала на протест и жалба, каквито по НОХД не са били постъпили.Т.е. с
изтичане на законоустановения срок за въззивен
контрол върху оправдателната Присъда същата е влязла в законна сила – на дата 29.05.2014г.Или ако се обобщи изложеното по –горе, се налага извода,че във
времето назад наказателното производство срещу ищеца е започнало на
31.3.2013 г. и приключило на дата 29.05.2014 г. – 1 година, 1 месец и 29 дни.
Останалите цитирани и
приобщени по делото ЧНД и ВНЧД касаят МНО спрямо обвиняемия К. и твърденията на
К. за задържането му под стража.
Видно от ЧНД № 591/2013г. по описа на РС Варна ,ХХІІ-ри състав по искане
на РП Варна от дата 1.2.2013 г. с
Протоколно определение № 206 /1.2.2013 г. РС Варна е взел МНО спрямо К. „ Задържане
под стража „по ДП 330/2013 по описа на
Първо РУ ОД МВР.
Видно от ЧНД № 1448/2013
г. по описа на РС Варна ІV –ти състав с Протоколно определение №
532/22.3.2013 г. РС Варна не уважил искането на К. за изменение на наложената
му най тежка мярка за неотклонение а е потвърдил вече взетата МНО ЗАДЪРЖАНЕ ПОД
СТРАЖА по ДП № 330/ 2013 по описа на Първо РУ ОД МВР.Това
определение не е било обжалвано в 3 дневния срок и влязло в сила.Определението
на РС Варна е било обжалвано от К. ( отново чрез адв.Т.Я.
) като по жалбата е било заведено ВЧНД 136/2013 по описа на ОС Варна ,
Н.О. С Протоколно определение № 65/ 6.2.2013 г. ОС Варна е потвърдил
определението на РС Варна по ЧНД № 591/2013
г., като актът на въззивния съд е бил окончателен. От
следващото приобщено към материалите по
настоящото дело ЧНД № 2199/2017 г. по описа на РС Варна , ХХІІ-ри състав
се установява ,че на дата 24.4.2013 г. РП Варна е отправила Искане до ВРС за
изменение на наложената МНО спрямо К. по ДП 330/2013 от задържане под
стража в по-лека а именно подписка или парична гаранция.
Видно от л. 6 – ти от цитираното ЧНД с Протоколно определение № 790/ 29.4.2013 г. РС Варна е уважил искането
на ВРС и е изменил наложената МНО спрямо
К. в „ Подписка „ . Така постановеното Определение на РС Варна е било протестирано с Частен протест от наблюдаващият досъдебното
производство прокурор при РП Варна на 29.4.2013 г. като е било
образувано ВЧНД № 550/2013г. по описа на ОС Варна . С Протоколно
определение от дата 8.5.2013 г. ОС Варна по ВЧНД 550/ 2013г. е отменил
определението на РС Варна по ЧНД № 2199/2013 г.по описа на РС Варна, налагайки
на К. МНО „ Парична гаранция „ в размер на 5 000 лева , определяйки
след внасянето й К. са бъде освободен ако не се задържа на друго основание. Със
същото протоколно определение ОС Варна е наложил на К. мярката за процесуална принуда –
забрана за напускане на пределите на РБ а така постановеният акт е бил
окончателен.
Т.е. от анализа на
материалите по ДП 330 /2013 г. , НОХД 4162/2013 по описа на РС Варна и всички
ЧНД и ВЧНД следва извода,че З.К. е бил задържан първоначално за 72 часа на 31.1.2013 г. К. , на осн.
чл. 64, ал.2 НПК.( л.17 –ти от досъдебното производство ) и с Определение № 206 /1.2.2013 г. РС Варна,по ЧНД №
591/2013г.,ХХІІ-ри състав е взел МНО спрямо К. „Задържане под стража „ по ДП
330/2013 по описа на Първо РУ ОД МВР . МНО е била изменена в по-лека с
Протоколно определение от дата 8.5.2013 г. на ОС Варна по ВЧНД 550/ 2013г. – а
именно „ Парична гаранция „ в размер на 5 000 лева. МНО е била отменена от
РС Варна с протоколно определение постановено в последното открито съдебно
заседание в което К. е бил оправдан а именно на дата 13.5.2014г. Както
Присъдата, така и Определението с което е отменена наложената МНО спрямо К. не
са били протестирани и влезли в законна сила на дата
29.05.2014г.
Или : времето през което К.
е бил задържан с МНО ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА е от датата 31.1.2013 г.( когато е бил
задържан за 72 часа ) до дата 8.5.2013 г. или 1 ден от м.
Освен
цитираните писмени доказателства, в хода на настоящото
производство, ищцовата страна е ангажирала гласни
доказателства чрез показанията на
свидетелката Г. Х. Х..Разпитана в
качество на свидетел Х. изрично е посочила, че живее на семейни начала от 2002
година с ищеца и изразяла желанието си да дава показания .От показанията на Х.
се установява,че ищецът бил задържан в следствения арест на дата 1.2.2013 г. а
датата свидетелката помнела поради ужаса, който преживяла.Точно
на тази дата твърди свидетлката тя била на работа и тогава приятелят й ( ищецът
) й звъннал по телефона . Св.Х. сочи в показанията
си ,че мисли ,че първо З.
бил задържан в Първо
РУ а после бил преместен-
след няколко дни или 24 ч. в Ареста.В районното свидетелката предала за приятеля си кроасани
и цигари, нещо за ядене а при обаждането на З. на свидетелката
той й обяснил,че бил задържан
– „ само това „.Свидетелката
твърди, че когато видяла З. в Ареста той изглеждал
зле : „потиснат, притеснен, изплашен „,, като по същото време той трябвало
да да се реабилитира.На следващо място свидетелката твърди, че помни и датата 8
–ми май когато освободили ищеца, защото в него ден имало избори и точно тогава
З.К. не могъл да гласува а по принцип винаги участвал в комисиите в училище Априлов .Св.Х. обяснява още пред съда,че от задължаването
на З.К. до до 08.05. ходила да го вижда всяка седмица н Ареста като
през това време освен че повтарял ,че е невинен бил : „ потиснат, тъжен,
много притеснен „.Това състояние
на З.К. свидетелката обяснява с твърдението, че по принцип те имали кошери с пчели на
Извън гласните
доказателства по делото е приобщена и
представената заседание
справка за съдимост рег. № 449/22.06.2017 г. от Бюро
„Съдимост“ при РС – Девня.( л.57 ) от която е
видно,че К. три пъти е бил осъждан за
престъпления от общ характер в периода 1984-
По делото е допусната и
приобщена комплексна съдебномедицинска експертиза, с участието
на съдебен медик и на съдебен
психиатър - д-р Г. и д-р Б., които дават отговори на основните по делото правно релевантни
въпроси а именно :1. Налице ли са отклонения в психичното и/или емоционално състояние на ищеца в периода от 01.02.2013 г.
до момента, ако „да“ - в какво
се изразяват същите? 2. Съществуват ли данни ищецът да е приемал в периода 01.02.2013 г. до момента медикаменти – било то свързани с лекуване на физиологични заболявания и/или психиатрични такива, ако „да“ – какви медикаменти е приемал?3. От
кога датира нетрудоспособността на ищеца?4. Наблюдава
ли се връзка между увеличаването
на процента на нетрудоспособност - така, както е констатирана
от Трудово експертната лекарска комисия, с престоя на ищеца в Ареста с мярка за неотклонение задържане под стража или и с воденото
срещу него наказателно
производство, приключило с оправдателна
присъда? 5. Вещите лица, при възможност, след освидетелстване на лицето, да посочат и наличната медицинска документация, представена
на вещите лица от ищеца,
справки в болничните заведения, ако
такива са възможни, относно обосновка на заключенията страда
ли ищеца от физиологични заболявания, ако „да“ - какви и/или от психично заболяване и намират ли се тези заболявания във връзка с образуваното
и водено срещу него
и приключило с оправдателна присъда
наказателно производство?
Отговорите на поставените въпроси са
следните : Според вещите лица са налице данни
за реакция на тежък стрес и разстройство на адаптацията – смесена тревожно
депресивна реакция. Разстройствата от точно тази група,става ясно от отговора
на 1 –ви въпрос можело да се разглеждат
като неадаптивен отговор на тежък или продължителен стрес, поради това, че те пречели на механизмите за справяне и по
този начин водели до нарушаване на
социалното функциониране . От отговора на въпрос 2 е видно,че вещото
лице заключават, че К. е приемал медикаменти
за заболявания на сърдечно
съдовата система, артрозни заболявания.Видно от
отговора на трети въпрос вещите лица
заключават , че датата на инвалидизацията на
ищеца е 28.11.2015 година – датата на медицинското
направление за ТЕЛК. На четвърти въпрос
вещите лица дават категоричния отговор, че не се установява увеличаване на
процента на нетрудоспособност ( а от разпита на вещите лице нещо повече – че не
се е увеличил а намалял този процент ). И на последния пети въпрос вещите лица
ясно отговорят, че исхемичната болест, хипертонията,
хроничната сърдечна недостатъчност са заболявания на К., съществували преди
задържането му от 1.2.2013 година и не
се намират във връзка с образуваното и
водено наказателно производство ,приключило
с оправдателна присъда. Преценявайки в съвкупност установените клинични и параклинични симптоми , наличието на наследствена обремененост , в.л. считат, че заболяването диабет тип ІІ
не е в причинно –следствена връзка с преживяванията от
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Съгласно
разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ,
Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието,
следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на
престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради
това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление. Съгласно чл.2 , ал.1 т.1 от ЗОДОВ Държавата отговоря и за вредите
причинени на гражданите при задържане под стража, вкл. и като МНО,когато
задържането е отменено.
За да
бъде ангажирана отговорността на Държавата, задължително условие е да са
причинени вреди, които да са резултат от незаконното обвинение, като
вредите извън неизбежно следващите се от образуваното наказателно производство,
подлежат на доказване, а не се презюмират.
По предявените искове с правно основание чл.2, ал.1, т. 3 и т.1 ЗОДОВ
, съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест, ищецът следва
да докаже при условията на пълно и главно доказване : кой е субектът на
извършеното деяние, като надлежен правозащитен орган и материалноправно
отговорен по предявените искове за обезвреда; фактът
на деянието, което в случая се определя като повдигнато срещу ищеца обвинение в
извършване на престъпление, което е приключило с оправдателна присъда, респективно
налагането на МНО и отменяната й, претърпените неимуществени и имуществени
вреди; причинната връзка между вредите и неправомерните актове на
правозащитните органи. Тъй като отговорността на Държавата е обективна, то и
ищецът не трябва да доказва вината при вредоносните действия на правозащитните
органи.
В
настоящото производство безспорно е между страните, че по образуваното по жалба
на неучастващо в спора лице е било образувано срещу К. наказателно производство
(ДП); ищецът е привлечен в качество на обвиняем в извършването на престъпление квалифицирано по чл.195, ал.1,т.3 и т.4 вр.чл.20, ал.2 вр.чл.18, ал.1 от НК.Безспорно е а и е доказано по делото,че досъдебното производство е
приключило с мнение за предаване на съд на обвиняемия; изготвен е бил
обвинителен акт срещу ищеца, образувано
е било първоинстацинонно НОХД; постановена е
била оправдателна присъда, спрямо К. която не е била протестирана
и влязла в сила.
С оглед
изложеното съдът намира, че е налице основанието по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, за
ангажиране отговорността на държавата. Изхождайки от нормата на чл.7 ЗОДОВ, надлежен ответник по предявените искове се явява органът, имащ правосубектност, от чиито незаконни актове и действия са
причинени вредите, като с оглед установеното, именно Прокуратурата на Република
България е материалноправно легитимирана да отговаря
по исковете.Съгласно чл.51, ал.1, изр.1 ЗЗД, обезщетение се дължи за всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като
обезщетението за неимуществени вреди
се определя в съответствие с принципа на справедливостта, залегнал в чл.52 ЗЗД, като се отчитат всички обстоятелства по
делото – продължителността на наказателно преследване; характера и
тежестта на престъплението, в извършването на което лицето е било обвинено; личността на увредения; данните
за психическото състояние и негативните последици, претърпени от лицето.
Изхождайки и от указанията, дадени в ППВС
№ 4/1964 год., обезщетението трябва да е съразмерно с вредите и да
отговаря, както на конкретните данни по делото, така и на обществените
представи за справедливост. То
трябва да удовлетворява изискването за справедливост и при съпоставянето му с
други случаи по аналогични казуси, но с различни по степен на тежестта им
вреди, така че доколкото е възможно за по-тежките случаи да се присъди
по-високо обезщетение, а за по-леките – по-ниско.
От
събраните по делото гласни доказателства,макар и пристрастни, поради наличието
на пряка заинтересованост от изхода на делото от страна на свидетелката Х.,
живееща от 2002 година насам на семейни начала с ищеца и от заключението по
комплексната СМЕ, което съдът кредитира напълно , се установява, че вследствие
на именно това обвинение ищецът е търпял известни морални страдания –срам,
притеснения , развил реакция на тежък стрес и
разстройство на адаптацията – смесена тревожно депресивна реакция.
От
гласните доказателства по делото , които съдът кредитира като преки и
непосредствени, макар и пристрастни и от анализа на целия доказателствен
материал съдът намира за безспорно изяснено и установено по делото , че ищецът
за времето от задържането му на 31.1.2013 г. и привличането му като обвиняем на
1.2.2013 г. до датата на влизане в сила на оправдателната присъда- 29.05.2014г. е претъпял неимуществени вреди, които общо
могат да се определят със термина - тежък
стрес и разстройство на адаптацията – смесена тревожно депресивна реакция- т.е. даденото от в.л. Б. заключение. Доказано въз основа
на цитираната СМЕ и показанията на св.Христова,че ищецът за времето от
задържането му до датата на постановяване на оправдателната присъда е бил
притеснен , тревожен , изпитвал чувство на срам и с нарушена социална адаптация.
Останалите притеснения на ищеца свързани с пчелните кошери са ирелевантни по делото , т.к. ищецът не е претендирал вреди
от невъзможността за полагане на преки грижи за пчелите .Ирелевантни
са и притесненията на ищеца за това ,че не е могъл да се грижи за майка си,
т.к. такива твърдения в исковата молба няма .
Недоказани са останали напълно твърденията на ищеца
затова,че по време на воденото наказателно производство и по време на престоя
му в Ареста З.К. е развил диабет.Точно
обратното е доказано по делото . От заключението на в.л.Б. и Г. се
установява,че К. има фамилна обремененост, далеч
преди престоя в ареста е бил с намалена трудоспособност и няма никаква пряка
връзка между диабетното заболяване и престоя на ищеца в Ареста . Останалите
заболявания на ищеца вещите лица констатират ,че датират от преди задържането
на К. и също нямат връзка с наказателното
производство водено срещу К. .Отделно от всичко изложено вещите лица
заключават, че трудоспособността на К. след престоя му в ареста не само че не е
намаляла а се е увеличила .
При всичко изложено по-горе съдът приема ,че от фактическа и
от правна страна е безспорно доказано, че на 31.1.2013 г. К. е бил задържан с
Постановление на РП Варна, на 1.2.2013 г. е бил привлечен в качество на
обвиняем на 29.5.2014 г. с влязлата в сила, постановена на 8.5.2014 г. Присъда
по НОХД № 4162/2013 г. по описа на ВРС ХХІІ-ри състав оправдан окончателно за
извършения опит за кражба за който е бил обвинен и задържан.
Т.е.
наказателното производство е продължило 1 година и 25 дни общо.Претенцията на
ищеца по този пункт от петитума на иска е за заплащане на обезщетение от общо 12 000
лева .
Съдът
приема,че за да обоснове изводите от правна страна по двете претенции на ищеца
следва да изложи мотиви от правна страна относно и втората част на искането, с
което е сезиран, т.к. фактическата страна на спора е една и съща и двете
искания се намират в пряка връзка помежду си , почиващи на едни и същи основни
факти и обстоятелства.
Втората
претенция на ищеца е с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума
в размер на 10 000.00 лева (десет хиляди лева) – представляваща
обезщетение за претърпените от ищеца З.Д.К. неимуществени вреди в резултат на
наложената му мярка „Задържане под стража” за периода от 01.02.2013 год.
до
08.05.2013 г. ведно със законната лихва (върху същата
сума), считано от 01.02.2013 г.,Тази
претенция съдът намира за самостоятелна като не споделя
възраженията на Прокуратурата, че искът по ЗОДОВ е един.Видно дори от
систематичното място на точка първа и точка трета на чл.2 ,ал.1 от ЗОДОВ законодателят
е разграничил ясно двете отделни основания въз основа на които гражданите имат
възможността да търсят обезвреда от действията на Държавата
– в единия случай при постановяване на оправдателна присъда ( т.3 ) а във
втория ( т.1) при налагане на МНО задържане под стража .
Ето защо съдът приема,че след като самата
материално правна норма на чл.2 ЗОДОВ
има отделни основания за търсене на отговорността от страна на ответника , то
за ищеца е налице правният интерес от предявяване на отделни искове а не един общ .В този смисъл съдът намира за
необходимо единствено и само да цитира разпоредбите на ЗОДОВ , от които са видни и отделните основания на
които ищецът претендира вреди : Чл.
2. (1) (Предишен текст на чл. 2, изм. - ДВ, бр. 43 от
Приемайки
искането на ищеца за осъждане на ответника да му заплати сумата от 10 000
лева за периода посочен в петитума на иска се оказва, че за 1 ден МНО ищецът
желае Прокуратурата да му плати сума от по 103,09 лева. (за периода от 97 дни)
При
всичко по – горе изложено съдът намира ,че исковите претенции на ищеца се
явяват ЧАСТИЧНО ДОКАЗАНИ И ПО ОСНОВАНИЕ И ПО РАЗМЕР .
На първо
място съдът намира за необходимо да посочи,че далеч преди започване на
наказателното производство по ДП 330/2013 г.по описа на Първо РУ Варна ищецът е
бил осъждан ,т.е. ищецът не за първи път е имал качество обвиняем и подсъдим .На
второ място е видно, че МНО задържане под стража е била взета от съда на
1.2.2013 г., след като К. на 31.1.2013 г. е бил задържан за 72 часа от
наблюдаващия делото прокурор при РП Варна ,като тази най-тежка мярка за
неотклонение е отменена с Протоколно
определение от дата 8.5.2013 г. на ОС Варна по ВЧНД 550/ 2013г. – а именно „
Парична гаранция „ в размер на 5 000 лева.
Самото наказателно производство е започнало на
31.1.2013 г. и приключило на 29.05.2014 г.
Тези
основни по делото факти, доказани по несъмнен начин въз основа на приобщените
НОХД , ЧНД и ВЧНД следва да бъдат съобразени при формиране на изводите на съда
относно доказаността на основанието на главните
искове а и на акцесорните .
Съдът
счита,че по всеки от двата иска претърпените от ищеца негативни емоции по време
на наказателното преследване в периода от 31.1.2013 – 29.5.2014 г .не могат да
бъдат изследвани изолирано от живота на ищеца . Не е без значение и факта, че
спрямо ищеца е била наложена МНО по конкретното досъдебно производство, която е
най - тежката, но същата, взета с протоколно определение на РС Варна от
1.2.2013 г. е била изменена на 8.5.2013 г. – сравнително скоро след налагането
й .На последно, но не по важност, място съдът намира, че престъплението, за
което ищецът е бил привлечен в качество на обвиняем, е тежко . Видно от
санкцията на нормата на чл.195 , ал.1 НК
предвиденото наказание за престъплението
кражба е лишаване от свобода от 1 до 10 години .Анализирайки предвиденото
наказание за повдигнатото обвинение в контекста на чл. 93 ,т. 7 НК следва
правният извод, че престъплението, за което е бил обвинен и оправдан ищеца е
тежко, т.к. се наказва с лишаване от
свобода над 5 години.Съобразявайки всички гореизложени обстоятелства, както и
че престъплението, за което е бил привлечен като обвиняем ищецът е тежко по смисъла на закона фактът ,че производството
е продължило 1 година, 1 месец и 29 дни
а К. е бил с наложена МНО ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА точно 97 дни ( от 31.1.2013 до
8.5.2013 г. ) обуславят уважаване на иска за безспорно претърпените
неимуществени вреди както по чл. 2 ал.1 т.1 , така и по т.3 на
ЗОДОВ, , но не в пълният им размер .
Касателно основанията на двата иска по иска с правно
основание чл. 2 ал.1 т.3 ЗОДОВ е безспорен факта на влизане в сила на оправдателната
присъда постановена спрямо К., но същата е влязла в сила на дата 29.5.2014
г. – т.е. не след постановяването й на 8-ми май
По
отношение на втория иск с правно основание чл. 2 ал.1 т.1 съдът
приема,че ищецът несъмнено е доказал твърденията си, че е бил задържан под
стража на 31.1.2013 г. с МНО задържане под стража , която марка е отменена с
протоколно определение по ВЧНД № 550/ 2013г от 8.5.2013 г.– а именно наложена е била МНО - „
Парична гаранция „ в размер на 5 000 лева.Т.е.основанието по иска по чл. 2
ал.1 т. 1 ЗОДОВ е напълно доказано както
и периода през който К. е бил задържан. Ето защо искът с правно осн.чл.2 ал.1 т.1 ЗОДОВ е доказан по основание и периода за
който се претендират вредите напълно отговоря на доказателствата по
делото.Именно от датата на отмяната на най-тежката наложена на ищеца МНО ,
както правилно е прецизирано искането на ищцовата страна – 8.5.2013 г. се дължи
и законната лихва върху главното вземане.
Приемайки исковете за доказани по основанията си
съдът дължи произнасяне по размерите им .
При
определяне на размера на неимуществените вреди съдът отчита и факта ,че причина
за постановяване на присъда при условията на чл. 304 НК е недоказаността на обвинението .Видно и от
мотивите на РС Варна постановил оправдателната присъда ( л.155 от НОХД –то )
дори представителят на РП Варна е изразил становище, че обвинението на К. е недоказано.
Отчитайки
факта, че З.К. е бил оправдан поради това, че обвинението не е било доказан ,
продължителността на наказателното преследване , времето през което К. е бил
задържан , съдебното минало на ищеца, възрастта му , характера и вида на
негативните емоции преживени от ищеца изразяващи се в стрес ,тревожност, липса
на социална адаптация съдът следва да определи справедлив размер за обезвреда на претендираните вреди
.
За да
определи размера на вредите и по двата иска съдът се води от принципа за
справедливост и създадената съдебна практика . Съгласно съдебната практика - Тълкувателно
решение № 3 /22.04.2005 г. постановено
по т.гр.д.№ 3/2004 на ОСГК на ВКС - Държавата не би отговаряла за вреди, ако
увреждането е причинено по изключителна вина
на пострадалия – чл. 5 ЗОДОВ.В този случай, съгласно задължителните
указания дадени с ТР 3 /2005 г. , се изследва доколко поведението на
пострадалия е в причинно следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат от
незаконното действие на държавния орган и доколко го освобождава от
отговорност.Водим от дадените задължителни указания на ВКС, настоящият състав,
счита,че не може ответната страна да бъде освободена от отговорност, тъй като
деянието за което е привлечен към наказателна отговорност ищеца е тежко
престъпление по см. на НК а фактът ,че МНО е наложена от съда не освобождава от
отговорност Прокуратурата на РБ .
Възраженията
на ответната страна за завишеност на размера на
предявените искове от 10 и 12 хиляди лева за претърпени неимуществени вреди в
съответствие с нормата на чл. 52 ЗЗД съдът намира за основателни .
Без да
поставя настоящият състав под съмнение характера на претърпените неимуществени
вреди, техният интензитет, степента на въздействие върху личността на К., при
така предявеното обвинение, продължителност на разследването и налагане на най-тежката
мярка за неотклонение при предявено
обвинение за тежко престъпление, съдът намира, че сумата от 10 000 лева за
времето на престоя на К. в ареста е значително завишена по размер за репариране
на претърпените от ищеца неимуществени вреди.
По
аналогичен начин съдът приема, че претенция от 12 000 лева за
постановената оправдателна присъда е изключително завишена.
В
действителност на първо място по делото се изясни и от гласните доказателства и
от заключението на вещите лица ,че ищецът е претърпял негативни емоции във
връзка с факта на задържане, предявяване на обвинението, които емоции не могат
да имат друг освен отрицателен характер върху психиката и личността на К..
В
действителност обаче извън твърденията за преживян стрес, срам, социална
изолация, по делото останалите твърдения на ищеца не са доказани.Не е доказано
че ищецът се е разболял от диабет именно във връзка с престоя му в Ареста, нито
че се е чувствал човек „ втора ръка „ а още по-малко,че здравето му се е
влошило и от там и процента на инвалидност.Визираните по – горе неимуществени
вреди изразяващи се в доказания въз основа на СМЕ „ тежък стрес и разстройство на адаптацията –
смесена тревожно депресивна реакция „ преживян от К. следва да бъдат
съпоставени с характера на предявеното обвинение, продължителността на
разследването, наложената мярка за неотклонение на и най-вече с нормата на чл.
52 ЗЗД. В съдебната практика се приема, че правилото на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактен критерий. В същият смисъл е и Решение № 483/ 9.6.2010 г. на ВКС
ІІІ Г.О. постановено по гр.д. 1091/2009
г. по реда на чл.290 ГПК и едно измежду всички задължителни за по-долните
инстанции. В цитираното Решение е дадено
разяснение относимо и към настоящия казус а именно :
Практиката на ВКС насочва към по-висок размер на обезщетението тогава, когато
освен доказано влошаване на физическото и психическото състояние лицето се е
ползвало с авторитет и добро име, сериозно накърнено от незаконното
обвинение.Със същото Решение ВКС е приел, че ОС Пазарджик несправедливо е
занижил размера на претърпените неимуществени вреди,като е определил символичен
а не реален паричен еквивалент.Настоящият състав се спира точно на цитираното и
задължително за ВРС Решение на ВКС, тъй като е разгледан казус при който
обвинението е било по чл.198 ,ал.3 вр.ал.1 НК ,
ищецът е бил с МНО задържане под стража ( за период от 5.2.2004 до 17.10.2005 ) - значителен според
ВКС, оправдан с влязла в сила присъда на 21.6.2007 г. и за справедлив размер за
обезщетяване на неимуществените вреди е определена сума от 3000 лева -
т.е. много пъти по-малка от претендираните от ищеца общо
22 хиляди лева.
С оглед
изложеното и изхождайки от принципа за справедливост настоящият състав
намира,че справедливо в конкретния случай обезщетение на всички неимуществени
вреди е равно на 10 % от цената на всеки от двата предявени иска, което
не би било в разрез с конкретните факти по делото а именно постановяване на
присъда на осн.чл.304 НПК, времето през което е
водено и приключило наказателното производство, времето през което К. е бил с
най –тежката мярка за неотклонение, наложената му не за леко а за тежко престъпление
по см. на чл. 93 т. 7 НК .
С оглед
горното съдът намира исковете за частично доказани до посочения размер а именно
по иска по чл.2 ал.1 т.1 за сумата от
1 000 лева и по иска по чл. 2 ал.1 т.3
ЗОДОВ за 1 200 лв. като за
разликите до пълните размери 10 000 лв. и 12 000 лева исковете следва
да се отхвърлят като недоказани по
размер.
По отношение на акцесорнте претенция за присъждане на законната лихва върху
претендираното обезщетение за неимуществени вреди съдът съобрази Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г.
на ВКС по т. д. № 3 /2004 ОСГК, с докладчик съдията Жанета НАЙДЕНОВА – точка 4
- та от която е ясно, че законната лихва се дължи от „ влизане в сила на
оправдателната присъда за
извършеното престъпление - чл.2 , т.2 , изр.1 ЗОДВПГ ,влизане в сила на
решението, с което е оправдано лицето, осъдено на наказание по НК…”,поради
което и уважава искането на ищеца за присъждане на законната лихва върху
исковата сума от 1 200 лева считано от датата на влизане в сила на оправдателната
присъда 29 май
По отношение на иска за
присъждане на обезщетение за неправомерното задържане на ищеца съдът присъжда
върху сумата от 1000 лв. законна лихва начиная от
датата на която е наложена МНО а именно
1.2.2013 г., съгласно отправеното до съда искане и поради факта,че тази дата
е началния момент от който ищецът е
започнал да търпи вреди от действията на Прокуратурата .
С оглед изхода на спора, направеното своевременно
искане само в исковата молба, съдът следва да прецени дали на ищеца се дължат разноски върху уважената част на
исковете .Видно от самата искова молба записано е че се желае съдът да определи
разноски по реда на чл. 38 ЗА без да се конкретизира това искане. Отделно от
горното по делото е приложено пълномощно към адвокат Я., в което не е посочено,че
адв.Я. е представлявал безплатно ищеца а още по-малко
в същото пълномощно е посочено правното основание на чл.38 ЗА. И на последно,
но не по степен на важност място съдът намира,че след като в хода по същество а
дори и в писмената защита ищецът не претендира разноски, за съда не остава
друга възможност освен да приеме, че първоначално формулираното общо искане по
реда на чл.38 ЗА не се поддържа.Дори и в условията на евентуалност да бъде
прието, че все пак ищецът претендира разноските за процесуалното
представителство, което адв.Я. е осъществил то по
делото, няма доказателства адв.Я. да е осъществявал
безплатна правна помощ а и самият адв.Я. не е
направил искане разноските за процесуално представителство да му се присъдят (
така както повелява нормата на Закона).С оглед изложеното и съдът не присъжда
разноски в полза на адв.Я. нито в полза на ищеца .
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Прокуратурата на
Република България, гр. София, бул. „Витоша" № 2, представлявана от Главния
прокурор на РБ ДА ЗАПЛАТИ на З.Д.К., ЕГН **********, с адрес: *** следните суми :
СУМАТА от 1 000 лева ( хиляда лева ) - представляваща
обезщетение за претърпените от ищеца З.Д.К. неимуществени вреди в резултат на
наложената му мярка „Задържане под стража” за периода от 01.02.2013 год. до 08.05.2013 г. ведно
със законната лихва
(върху същата сума), считано от 01.02.2013 г. до окончателното изплащане на
вземането,на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ, вр.
с чл. 86, ал. 1 ЗЗД,КАТО ОТХВЪРЛЯ иска
като недоказан за разликата от присъдения размер от 1 000 лева до
претендирания размер от 10 000.00
лева (десет хиляди лева) .
и
СУМАТА
от 1 200 лева
( хиляда и двеста лева ) - представляваща обезщетение за претърпените от ищеца З.Д.К.
неимуществени вреди в резултат на повдигнатото му обвинение, последвано от
оправдателна Присъда по НОХД № 4162/2013 г. по описа на РС Варна, ХХІІ-ри
състав ведно със законната лихва (върху същата сума), считано от 29.05.2014
г. (датата
на влизане в сила на оправдателната Присъда ) до окончателното изплащане на вземането, на основание
чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД като
ОТХВЪЛЯ иска за разликата от присъдения размер от 1 200 лева до
претендирания размер от 12 000.00 лева (дванадесет хиляди лева)
като неоснователен и недоказан , КАКТО и в ЧАСТТА досежно
присъждане на законната лихва върху главното вземане - за времето от
13.05.2014г. до 29.05.2014 г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на
страните .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: