Решение по дело №227/2020 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 172
Дата: 2 юли 2020 г.
Съдия: Рената Георгиева Мишонова-Хальова
Дело: 20201400500227
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 1 юни 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е №172

 

гр. ВРАЦА,  02.07.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд ,гражданско  отделение, в публично

заседание на  24 юни две хиляди и двадесета година, в състав:

               

 

Председател:Рената Г.Мишонова- Хальова

    Членове:М.  Аджемова

                              Иван Никифорски-мл.с.

  

при участието на секретар  Галина  Емилова

като разгледа докладваното  от  съдия Мишонова- Хальова              

въз. гр. дело N`227 по описа за 2020 год.,за да се произнесе взе предвид:

   

Кметство с.Софрониево, Община Мизия, обл.Враца , представлявано от кмета Д.Д., е подало въззивна жалба  против  решение № 11/19.02.2020 г по гр.д.№ 578/19 г по описа на РС-Оряхово, с което решение съдът е уважил предявените от  М.А.И. обективно съединени искове по чл. 344 ал.1 т.1,2 и 3 във вр. с чл.225 ал.1 от КТ.

  В жалбата се навеждат доводи ,че атакуваното с жалбата решение е незаконосъобразно. Твърди се ,че решаващият съдия неправилно е тълкувал нормата на чл. 333 ал.1 т.2 и т.3 от КТ относно ползваната от ответницата защита при уволнение, както  и  процедурата по Наредба №5/20.02.1987  за болестите, при които работниците  боледуващи от тях имат особена закрила съгласно чл. 333 ал.1 от КТ.

  Освен това в жалбата се посочва, че неоснователни  били твърденията в мотивите към решението  на Орсъд, че не била спазена процедурата по Наредба №5 преди УВОЛНЕНИЕТО  искане от работодателя съгласие на Дирекция ИТ за уволнението на А., тъй като никъде в Наредба №5/1987 г нямало  задължително изискване  за отговор от ТЕЛК как ще се отрази уволнението на здравословното състояние на  работника, ако бъде уволнен?

Освен изложеното председателят на ТЕЛК бил отговорил на работодателя с писмо изх.№2/26.07.2019 г и дал мнение по повод уволнението на ответницата, при което била изцяло спазена процедурата от работодателя по Наредба №5/1987 г

  Моли се решението на ОРС да бъде отменено изцяло и се постанови друго , с което исковете на М.А. бъдат отхвърлени като неоснователни  и недоказани. Претендират се и разноски.

 С жалбата не се правят  нови доказателствени  искания пред въззивната инстанция.

  В срока за отговор на въззивната жалба проц. представител на ответницата  адв. В.Л. от ВрАК  е депозирал писмен отговор , с който оспорва изцяло жалбата като неоснователна  и моли да бъде отхвърлена , а решението на ОРС потвърдено.

С отговора се излагат подробни съображения по доводите на жалбоподателя. Не се правят нови доказателствени искания.

  Мотивиран от гореизложеното съд. състав приема ,че въззивната жалба е процесуално допустима , тъй като е подадена в законния срок от страна с право на обжалване, срещу акт от категорията на обжалваемите. Разгледана по същество жалбата е   н е о с н о в а т е л н а.

        Пред ОРС М.А.И., с ЕГН ********** ***  е  предявила против Кметство с.Софрониево обективно съединени искове с правно основание   чл. 344, ал. 1, т. 1, т.2 и т. 3, вр. чл.225 ал.1 КТ.

 С петитума на  ИМ  е отразено съдът да признае за незаконосъобразна Заповед  № 36/06.08.2019 г. на Кмета на с.Софрониево, с която на осн. чл. 325, т.11 от КТ е прекратен трудовия договор на ищцата от ответника работодател и отмени същата, да  се възстанови ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „Главен специалист“ Кметство Софрониево, да осъди ответника да заплати на ищцата обезщетение по чл. 225 ал. 1 КТ в размер на 3 720 лв. представляваща брутното трудово възнаграждение за 6 месеца, за времето през което същата е била без работа, поради незаконното уволнение, считано от 07.08.2019 до 07.02.2020 г., ведно със законната лихва от завеждане на делото – 04.10.2019 г. до окончателното им изплащане.

 Твърди се , че по силата на трудов договор ищцата е работила по трудово правоотношение в  Кметство   с. Софрониево  на длъжност „Главен специалист” , когато със заповед № 30/07.08.2017 г., трудовото й правоотношение  било прекратено на осн.чл.325 ал.1 т.9 от КТ считано от 08.08.2017г. С Решение № 10/23.01.2018г. по гр. Дело № 645/2017г. по описа на ОРС, уволнението било признато за незаконосъобразно и същата била възстановена на заеманата преди това длъжност „Главен специалист” Кметство Софрониево Със заповед № 20/14.06.2019г. на Кмета на с.Софрониево със заповед № 20/14.06.2019г. на Кмета на с.Софрониево.

 Със Заповед № 36/06.08.2019 г. на Кмета на с.Софрониево труд. й договор  бил  отново прекратен на осн. чл.328 ал.1 т.11 от КТ, считано от 07.08.2019г. Едновременно със връчването на заповедта за уволнение на ищцата било връчено предизвестие за прекратяване на ТД на осн. чл.328 ал.1 т.11 от КТ.

       Ищсцата счита издадената Заповед за уволнение за незаконосъобразна, тъй като не били налице основанията на чл.328 ал.1 т.11 от КТ. Сочи, че оспорваната заповед е немотивирана, тъй като в нея единствено са изброени образователни изисквания за съответната длъжност, но не са посочени на какви изисквания не отговаря ищцата, за да продължи да я заема. В исковата молба се сочи, че ищцата страда от заболяване, визирано в Наредба № 5/1987г. и се ползва със закрила по чл.333 ал.1 т.3 от КТ,а при издаване на процесната заповед, не са спазени изискванията по чл.333 ал.2 от КТ. Ищецът сочи, че заповедта за уволнение е издадена в нарушение на чл.8 КТ. Твърди, че няма промяна в наименованието на длъжността, която е заемала преди уволнението и няма възложени нови трудови функции, а с новата длъжностна характеристика са въведени само нови образователни изисквания, които не променят съдържанието на длъжността „Главен специалист“като същите били въведени с цел ново прекратяване на труд. й договор, още повече,  че не й била връчвана  новата длъжностна характеристика, преди издаване на заповедта за уволнение.

 С ИМ са представени писмени доказателства, приложено е  личното й трудово досие, изслушана е и спец. експертиза комплексна относно  образование и квалификация на исцата.    В срока за отговор по чл.131 ГПК, от ответника е постъпил писмен такъв, с който оспорва изцяло предявените искове, като неоснователни и недоказани. В отговора се сочи, че прекратяването на трудовото правоотношение е извършено на осн.чл.328 ал.1 т.11 КТ – поради промяна изискванията за заемане на длъжността, ако работникът или служителят не отговаря на тях. Промяната е станала с приемането и утвърждаването на нова длъжностна характеристика от работодателя на 18.07.2019 г., която е връчена на ищцата на същата дата 18.07.2019 г., като е оформена при отказ от нейна страна да я получи, в присъствието на  свидетелите П.Й.И. и В.И.З.. Сочи се също, че в новата длъжностна характеристика са предвидени нови изисквания за заемане на длъжността – т.11 от длъжностната характеристика-образование и квалификация, подробно описани. От ищцата е поискано да представи съответните документи за изискуемото образование и квалификация, но такива не са представени от нейна страна. Приложената от нея диплома не ги удостоверява и поради тази причина е пристъпено към процедура по прекратяване на ТПО.

       Сочи се , че тъй като му е известно, че ищцата има решение на ТЕЛК, според което е трудоустроена и боледува от болест, определена в Наредба на МЗ-№5/–87 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях се ползват от закрилата на чл.333 ал.1 КТ – „биполярно разстройство, сегашен ***“, работодателят е поискал с писмо мнение на ТЕЛК Козлодуй, които  са отговорили с писмо от 26.07.2019 г.

       На 30.07.2019 г. е поискано и предварително разрешение на Д“ИТ“ Враца за прекратяване на ТПО на осн. чл.328 ал.1 т.11 от КТ, като такова е дадено на 31.07.2019 г.

       Направено е  възражение за прихващане на обезщетението по чл. 344 ал.1 т.3 вр.чл.225 ал.1 КТ с изплатените на ищцата обезщетения по чл.220 ал.1 КТ – за неспазено предизвестие в размер на 633 лв. и с обезщетението по чл. 224 ал.1 КТ-за неизползван платен годишен отпуск в размер на 26.96 лв. или общо изплатените обезщетения са в размер на 659.96 лв., като същото бъде приспаднато от евентуално дължимото обезщетение по чл. 225 ал.1 КТ.

       С отговора са представени и приети писмени доказателства по опис.

       Пред въззивната инстанция не са събирани допълнителни доказателства.

       Въз. състав с оглед събраните по делото , приема за установена следната факт. обстановка:

       От представеното ЛТД се установява, че ищцата М.А.И. е работила по трудово правоотношение при ответника - Кметство с. Софрониево на длъжността „Главен специалист в кметство”,с код по НКПД-33593026, считано от 29.11.2007 г., на пълно работно време, по силата на Трудов договор № 3/29.11.2007.

Трудовото правоотношение между страните било прекратено на осн.чл.325 ал.1 т.9 от КТ считано от 08.08.2017г.,но с Решение № 10/23.01.2018г. по гр. Дело № 645/2017г. по описа на ОРС, уволнението било признато за незаконосъобразно и същата била възстановена на заеманата преди това длъжност „Главен специалист” Кметство Софрониево. Със заповед № 20/14.06.2019г. на Кмета на с.Софрониево, ищцата била възстановена на длъжността „Главен специалист".

        На същата дата 14.06.2019 г. кметът на с.Софрониево е утвърдил длъжностна характеристика за длъжността „Главен специалист” , в която били въведени изисквания  за минимална образователна степен: висше образование-публична администрация - магистър, право-магистър, професионална област -деловодна дейност,  документо обработка и ахивистика, професионален  опит: 2 години по направление на дейност и допълнителна квалификация - отлично познаване и ползване на Microsoft Office, /Word, Exel, Power Point, Outlook/, машинопис, стенография, завършен курс по архивистика, опит със система за електронно управление на данни.Тази характеристика е връчена на М.И. ,но тя отказала да я получи , с мотив ,че не е съгласна с изискванията за заемане на тази длъжност ,на която в същност  я възстановяват на същата дата. В последствие  от  приложения протокол от 11.07.2019 на Д"ИТ" гр.Враца г след извършена проверка  е отменил длъжностна характеристика „Главен специалист Кметство“ утвърдена от 14.06.2019г., и вместо нея е оставил в сила връчената на ищцата  длъжностна характеристика на 07.10.2016 г.

       На 18.07.2019 г. кметът на с. Софрониево е утвърдил нова длъжностна характеристика за длъжността, в която е въвел нови образователни и допълнителни изисквания за заеманата от ищцата длъжност, образователна степен на висшето образование бакалавър или магистър в област на висшето образование „Хуманитарни науки“ по професионални направления “История и археология“ и „Филология“ и област на висшето образование „Социални, стопански и правни науки“, по професионални направления „Социология“ и „Социални дейности“.Професионална област:деловодна дейност, документо обработка и архивистика. Професионален опит: 2 години по направление на дейност.Допълнителна квалификация: отлично познаване и ползване на Microsoft Office, /Word, Excel, Power Point, Outlook/, машинопис, стенография, завършен курс по архивистика, опит със система за електронно управление на данни. В забележка е отразено, че при първоначално назначаване, срока на изпитване е 6 месеца.М.И. е отказала да получи новата дл. характеристика в присъствие на двама свидетели.   

        Приложени са Експертно решение № 1990/ 133/06.10.2014 г. на МБАЛ Козлодуй,  с което  ищцата е освидетелствана с 68%ТНР/ трайно намалена работоспособност/, с водеща диагноза “***“ със срок на освидетелстване  една година, без противопоказни условия на труд. С ЕР № 1519/086/18.06.2015 г., същата е преосвидетелствана със 76% ТНР, за срок от три години със същата диагноза, като в решението се сочи, че лицето може да работи на посоченото работно място. С ЕР № 1168/063/21.04.2016 г., ищцата е преосвидетелствана със 74% ТНР за срок от 3 години, без промяна на диагнозата, като в решението не е посочено да има противопоказни условия на труд. С експертно решение № 0788/05.04.2019 г., ищцата е преосвидетелствана с 50% ТНР за срок от 3 години, без промяна на диагнозата.В решението се сочи, че лицето може да работи на посоченото работно място.    

       Към делото е депозирано писмо вх. № 02/27.06.2019г. на МБАЛ „Св.Иван Рилски“ ЕООД гр.Козлодуй, с което кметът на с. Софрониево е поискал от председателя на ТЕЛК Козлодуй на осн. чл.333 ал.2 вр. ал.1 т.2 и т.3 от КТ да даде писмено мнение относно прекратяване на ТПО с ищцата на осн. чл.328 ал.1 т.11 от КТ- поради промяна на изискванията за заемане на длъжността, тъй като същата не отговаря на тях – няма необходимото образование което се изисква за длъжността. Посочено е също, че ищцата има Решение от ТЕЛК, според което е трудоустроена и боледува от болест, определена в наредба на МЗ- Наредба № 5/1987 г. за болестите, при които работниците боледуващи от тях имат особена закрила по чл. 333 ал.1 от КТ – ***, сегашен ***“. Изложени са доводи, че същата вероятно поради психичното си състояние създава конфликти на работното си място и издава официални документи с невярно съдържание, което рефлектира върху работата на кметството. Към писмото са приложени писмени доказателства – решение на ТЕЛК, от 05.04.2019г.,длъжностна характеристика, постановление на РП – Оряхово.

        Отговора на МБАЛ "Св.Иван Рилски" ЕООД гр.Козлодуй е с писмо изх.№2 от 26.07.2019 г. Председателя на ТЕЛК гр. Козлодуй , че във връзка с освобождаването на ищцата от заеманата длъжност същият счита, че „Право за освобождаване от работа дава РИТ Враца“. Сочи също, че в случая на лицето липсва и необходимото образование за длъжността, но би следвало да предложат на лицето място за трудоустрояване при необходимост или да изискат разрешение от РИТ за освобождаване.

       С Писмо вх. № 19087534/30.07.2019 г. на ИА „Главна инспекция по труда“, Дирекция „Инспекция по труда“ Враца, от Кметство с. Софрониево на осн.чл.333 ал.1 т.2 от КТ е  изискано разрешение за прекратяване на ТПО с лицето М.А.И., заемаща длъжност „Главен специалист Кметство“, на осн. чл.333 ал.1 т.2 от КТ.

       С писмо изх. № 19070287/31.07.2019 г. от Д „Инспекция по труда“ Враца, на осн. чл.333 ал.1 т.2 от КТ е дала предварително разрешение за прекратяване на ТПО по чл. 328 ал.1 т.11 „при промяна изискванията за изпълнение на длъжността, ако работникът или служителят не отговаря на тях“ от КТ с лицето М.А.И., работеща на длъжност „Главен специалист Кметство“ в Кметство с. Софрониево.

       Приложена е Заповед № 36/06.08.2019 г. на Кмета на с.Софрониево, с която труд. договор на ищцата бил прекратен на осн. чл.328 ал.1 т.11 от КТ, считано от 07.08.2019г. Едновременно със връчването на заповедта за уволнение, на ищцата било връчено предизвестие за прекратяване на ТД на осн. чл.328 ал.1 т.11 от КТ.

       Пред ОРС след констатация в труд. книжка е установено ,че  от момента на уволнението 07.08.2019 г. до 05.2.2020г/съд. констатация/, М.И. не е работила по друг трудов договор.

        ОРСъд е назначил комплексна съдебно- кадрова и съдебно - счетоводна експертиза, която е установила ,че  М.И.  е с висше образование – Диплома № 000417, серия А 85 от ВФСИ „Д.А.Ценов“, специалност „Организация и проектиране обработка на икономическата Информация и квалификация „икономист-системен организатор“, а новоназначената служителка, на освободената от ищцата длъжност, е със завършено  политехническо училище /ЕСПУ/ гр. Мизия, със специалност „монтьор на електро уредби и мрежи и монтьор по електрообзавеждане“, Диплома № 033297, като притежава и удостоверение от 26.02.2001 г. за начална компютърна грамотност и удостоверение от 07.03.2001 г. за работа с компютър.

       Вещото лице е дало данни и  за  размера  на обезщетението на М.И. по чл. 225 от КТ, което е в размер на  3720 лв.при евентуално уважаване на този иск от ОРСъд.

        При така изяснената фактическа обстановка  се налагат следните правни изводи:

       1.Правилно и законосъобразно решаващият съдия е посочил, че тежестта на доказване в процеса по трудов спор, лежи върху работодателя, а не върху  работника, поради което в случая кметството в с.Софрониево следва да докаже, че законосъобразно  е упражнил правото на уволнение на М.И.. Заповедта отговаря на изискванията на чл. 192 и чл. 195 ал.1 КТ, тъй като в нея са налице всички реквизити и необходимите данни, които законът предпоставя като условие за законност, като  правното основание  е адекватно на мотивите към заповедта за уволнение- чл. 325 т.11 от КТ.

       2.От писмените доказателства по делото  се установява ,че ищцата, страда от заболяване “***“ и с експертно решение № 0788/ 052/05.04.2019 г. на ТЕЛК при МБАЛ Козлодуй е преосвидетелствана с 50%ТНР със срок на освидетелстване три години, без противопоказни условия на труд вкл. и за заеманата длъжност "гл.специалист" в кметство с.Софрониево.

 Съгласно разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 2 и 3 от КТ, с предварителна закрила при уволнение се ползват работници и служители, които са трудоустроени, както и такива, боледуващи от болести, определени  в Наредба  № 5 от 20.02.1987 г.  на Министерството на народното здраве за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда. Според чл. 333, ал. 2 от КТ, в случаите по т. 2 и 3 на предходната алинея преди уволнението се взема мнението и на ТЕЛК, освен разрешение на инспекцията по труда-чл. 333 ал.1 КТ  при уволнение по чл.325 т.11 от КТ.

       В настоящия казус М.И.   се ползва от закрилата на чл. 333 ал.2 т.2 и т.3 от КТ, тъй като е трудоустроена, а и боледува от болест, определена в  Наредба  № 5 от 20.02.1987 г на МНЗ . Според чл. 344 ал.3 от КТ  обаче , ако при уволнението на работника работодателят не е взел предварителното съгласие на Инспекцията по труда, съдът отменя заповедта за уволнение като незаконна само на това основание, без да разглежда труд. спор по същество.

       3. В случая кметът на с.Софрониево е следвало да преодолее закрилата на М.И. по чл. 333 ал.2 т. 2 и 3 от КТ  т.е. да  изпълнени две кумулативни изисквания:

        – да се поиска и  получи преди уволнението мнението на ТЕЛК как ще се отрази уволнението на здравословното състояние на ищеца, на база наличната за състоянието му документация, и

       -да се поиска и да  получи разрешение от Дирекция „Инспекция по труда” за уволнението на лицето, като разрешението следва да се иска  на всички основания за закрила, с които се ползва лицето.

От доказателствата по делото е видно ,че като трудоустроено лице с 50 % ТНР, призната с ЕР на ТЕЛК, за заболяването „***” и заеманата от И. длъжност „главен специалист”, исцата  е била подходяща,  видно от ЕР на ТЕЛК.

       Отправеното писмо/искане/ от кмета на с.Софрониево  до МБАЛ "Св.Иван Рилски"ЕООД гр.Козлодуй/стр.33 от делото пред ОРС/ дава надлежна информация  за заболяването на  исцата, поради което е трудоустроена, като са приложени и  писмени доказателства.Отговора на  ТЕЛК гр.Козлодуй  обективиран  в писмо до кметството с.Софрониево/стр.34/ следва обаче  да се приравни като" липса на мнение", тъй като не дава никакво мнение като специализиран орган-о ТЕЛК как ще се отрази уволнението на здравословното състояние на ищцата? Но пък и в искането до ТЕЛК, както е посочил и ОРСЪД,не е  отправено искане как ще се отрази уволнението на здравословното състояние на М.  И. , с оглед заболяването от което страда?Поради липса на такова мнение от ТЕЛК работодателят е следвало да отправи ново  искане с конкретно посочване  даване мнение от мед.  институция как ще се отрази уволнението на здравословното състояние на работника страдащ от заболяване  по Наредба №5 на МНЗ, поради което е трудоустроен?, за да може да преодолее защитана на работника по чл. 333 ал.2 т.2 и 3 от КТ.

В жалбата се твърди, че никъде в КТ нямало изискване  да се посочи точно в мнението на ТЕЛК  как ще се отрази уволнението на  работника?Но мнението на ТЕЛК посочено като изискване в чл. 333 ал.2  от КТ касае  всеки отделен случай и то единствено  само с отговор на този въпрос :как уволнението ще се отрази на работника, с оглед  заболяването  т.н. мед. критерии.

       Писмото до Инспекцията по труда за даване съгласие за уволнението на И.  също не отговаря на  законните изисквания.Липсва информация в него  ,че се касае за трудоустроено лице, липсват данни  какви документи са изпратени на ИТ, тъй като искането/стр.35/ е вид бланка, в която т.8 дори  е  документи за подбор, какъвто в случая е ирелевантен.Работодателят не си е направил труда да опише какви документи изпраща до Д"ИТ" , ако въобще е изпратил такива.

       Следователно ВОС  приема за законосъобразен извода на  решаващия съдия , че  освен мнение на  ТЕЛК гр.Козлодуй  липсва  и надлежно дадено разрешение от Д"ИТ" за уволнението на М.И., което е  императивно изискване на осн. чл. 333 ал. 1 и 2   от КТ при уволнение по чл. 325 т.11 от КТ.

       4. С оглед изложеното по- горе  в т.1 до 3, ВОС се присъединява към мотивите на ОРСъд, че  поради не преодоляна защита по чл. 333 от КТ, съдът не следва да разглежда спора по същество , а само на това основание/ липса на  надлежно разрешение  за уволнението на И. ***/да го обяви за  незаконно, да отмени заповедта на кмета на с.Софрониево за прекратяване на тр.  правоотношение като незаконосъоразна, а И. възстановена на заеманата преди уволнението длъжност "гл. специалист.

       ОРСъд законосъобразно след отмяна на уволнението е уважил и другите обективни съединени искове, като е присъдил на М.И. обезщетение  за времето през което е останала  без работа в размер посочен от вещото лице - 3720 лв .

       ВОС се присъединява изцяло към мотивите на ОРСъд.

       Следва да се  отбележи, че проц. представител на жалбоподателя в писмената защита до ВОС  сочи,  решението но ОРС е вътрешно противоречиво, позовавайки се, на част от мотивите на ОРС,че  " прекратено тр. правоотношение по чл. 325 т.11 от КТ ,при което  исцата се ползва със закрила по чл. 33 ал.1 т. 2и 3 от КТ ". точния текст в случая е чл. 333 , а не 33 от КТ, което  е ясно ,че е очевидна техническа грешка, което не влияе на крайния извод на решаващия съд и не сочи проиворечие в мотивите към атакуваното с жалбата решение.

        С оглед гореизложеното решението на ОРСъд следва да бъде потвърдено, а  жалбата оставена без уважение при изложените мотиви.

       Пред въззивната инстанция   проц. представител на  жалбоподателя е направил възражение за прекомерност на адв. хонорар на проц. представител на ответницата  от 650 лв. Възражението е неоснователно.Съгласно  чл.7 ал.1 т.1   от Наредба№1/2004 г за мин. размери на адв. възнаграждения, ако по труд. дело, когато  иска е предявен самостоятелно - адв. хонорар е не по-малко от мин. раб.заплата/610 лв/, но при няколко иска се прилага чл.2 от наредба №1/2004 г т.е. за всеки иск поотделно като неоценяем по 200 лв. т.е. 6000лв плюс писмен отговор , защита пред ВОС.

       Поради  гореизложеното  съд. състав

 

 

Р Е Ш И:

 

       ПОТВЪРЖДАВА  решение №11/19.02.2020 г по описа на ОРСъд.

 

       ОСЪЖДА  кметството на с.Софрониево, Община Мизия, обл.Враца да заплати на   М.А.И., с ЕГН ********** ***  сумата от 650/шестстотин и петдесет / лв  разноски/адв. възнаграждение/ пред въззивната инстанция.

             

       Решението на осн. чл. 280 ал.3 т.3 от ГПК подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок  от съобщението до страните.

 

                      Председател :

                           Членове: 1/        2/