РЕШЕНИЕ
№ 97
гр. Радомир, 25.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АНТОН Р. ИГНАТОВ
при участието на секретаря В. М. К.
като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Гражданско дело №
20221730100976 по описа за 2022 година
Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл.124, ал.1, вр. вр.
с чл. 415 ГПК и чл.86 ЗЗД.
Ищецът „В и К“ ООД, БУЛСТАТ , със седалище/адрес на управление: гр.Перник,
ул.С. № ..., със законен представител инж.Б.И., чрез ю.к.С. С., е предявил обективно
съединени искове срещу ответника А. Г. Ф., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Радомир, ул.
„Я.“ № ., вх. „.“, ет. ., ап. ., с който моли съда да постанови решение, с което да бъде
признато за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от
362,44 лв. – главница, представляваща стойността на ползвана услуга – доставка на питейна
вода и отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 23.07.2019 г. до 23.06.2020
г., сумата от 68,97 лв. - лихва за периода от 10.10.2019 г. до 06.04.2022 г. и законната лихва
от датата на подаване на заявлението – 27.06.2022 г. до изплащане на вземането, както и да
му бъдат присъдени направените по исковото и по заповедното производство разноски.
Ответникът не е намерен на известните адреси, като, след залепено уведомление по
реда на чл.47 ГПК, съдът му е назначил особен представител- адв.Д. П. от АК- Перник.
Същата в срока по чл.131, ал.1 ГПК е подала отговор, с който оспорвам исковата молба,
считам че предявеният иск е недопустим и неоснователен, както по основание, така и по
размер.
Твърди се, че липсва обосновка относно наличието на облигационна връзка между
страните, дължимостта на сумите и точният им размер. Ищцовото дружество не е
депозирало доказателства, че А. Ф. е собственик на процесния имот, респективно ползвател
1
на ВиК услуги за процесния имот през процесния период.
В случай, че съдът приеме, че ответникът има качеството на потребител и е налице
сочената от ищеца облигационна връзка между страните, прави се възражение за липса на
доказателства за начина на отчитане на количеството предоставена и потребена питейна
вода и съответно за изпълнение на задълженията на ВиК оператора.
В съдебно заседание адв.П. поддържа така депозирания отговор, като моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли исковете.
Районен съд- Радомир, преценявайки събраните по делото доказателства, по реда на
чл.12 и чл.235 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 621/2022 г. по описа на РдРС е видно,
че въз основа на молба по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството- ищец е била издадена
заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, за сумите, които са предмет на настоящото
производство, като, предвид това, че ответникът е призован по реда на чл.27 ГПК и е
установено, че същият не пребивава на адреса, съдът е дал указания за предявяване на иск в
едномесечен срок.
Така предявеният иск е за установяване на спорното правоотношение, а не за
осъждане на ответника да заплати сумите. Това следва от разпоредбата на чл.415, ал.2 от
ГПК, която предвижда, че заповедта за изпълнение продължава да съществува и след
предявяване на иска, а обезсилването й е допустимо само в случаите, когато иска не бъде
предявен в едномесечния срок или бъде предявен иск само за част от вземането.
Отношенията между водоснабдителните предприятия и потребителите се уреждат с
общи условия за предоставяне на „В и К” услуги на потребителите от „ВиК” оператор,
приети с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР, които са публикувани и са влезли в
сила, както и с Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Съгласно чл.14 от тази наредба, отношенията между страните се уреждат с писмен
договор, който се предлага от водоснабдителното предприятие. Тази разпоредба се отнася за
потребителите, които се присъединяват към водоснабдителната мрежа при действието на
посочената наредба. За периода преди това отношенията са уреждани с Наредба № 9 от
14.09.1994 г. за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно
разпоредбата на чл.3 от същата, отново се изисква писмен договор между
водоснабдителното предприятие и потребителя. Във връзка с това следва да се посочи, че
действащата през исковия период нормативна уредба предвижда две алтернативни
основания, при които договорното отношение за предоставяне на услугите В и К възниква -
писмен договор по чл.14 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, или наличие на право на собственост, вещно право на строеж или право на
ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост – чл. 3, ал. 1, т. 2 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. Последната хипотеза е приложима обаче, доколкото относно
2
предоставяне на услугите В и К до определен водоснабден имот няма сключен писмен
договор /чл.14 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г./, явяващ се по правило основен източник на
облигационните правоотношения, приложим и в областта на предоставяне на услугите В и
К. При наличието на такъв договор, сключен относно доставката на услугите В и К в
процесния имот, е без значение дали освен страната по така възникналото договорно
правоотношение /клиент, потребител/ има и друго лице, притежаващо вещни права върху
имота /в този смисъл е и ТР № 2 от 17.05.2018 г. по т. дело № 2/2017 г. на ОСГК/.
В настоящия случай съдът намира, че облигационната връзка между страните се
доказва от приложения договор № 1587/22.07.2011 г. за доставка на вода, отвеждане и
пречистване на отпадъчни води, по силата на който са определени условията и реда за
ползване на водоснабдителните, канализационните системи, както и взаимоотношенията
между оператора /ищеца/ и потребителя /ответника/, относно обект, представляващ
апартамент с адрес: гр. Радомир, ул. „Я.“ № ., вх. „.“, ет. ., ап. ..
По делото е допуснато изслушване на съдебно- икономическа експертиза на вещото
лице Я. А.. Според заключението на същата, в представените карнети за отчитане
показанията на общ водомер на адрес гр. Радомир, ул. „Я.", блок ., вход „." в който са
вписвани дати и количества към датата на отчитане и водомер № ., пломба № .- клиент с
абонатен № ...- А. Г. Ф., за периода от 30.11.2018 г. до 30.09.2019 г. и от 29.06.2021 г. до
04.02.2022 г. с вписвани дати, в колона „Ново показание" на водомер са вписвани данни,
разлика между старо и ново показание, в колона подпис има положен подпис на дати
17.04.2019 г., 20.05.2019, 19.06.2019 г., 20.11.2019 г., 19.12.2019 г., 20.01.2020 г. и 20.02.2020
г.
Начислената и неплатена сума за доставена вода, отвеждане и пречистване на
отпадни води за периода от 23.07.2019 г. до 23.06.2020 г., за общо 149 куб. м по водомер и
4,461 куб. м вода преразпределена от общ водомер, на обща стойност 362,44 лева.
Съгласно данни в счетоводството на ищцовото дружество към датата на проверката
- 17.03.2023 г. няма платени суми по исковата молба.
Обезщетението за забава на месечните плащания от датата на падежа на всяка сума
до 06.04.2022 г., включително, е в размер на 68,97 лева.
Предвид горното съдът намира, че исковете се явяват изцяло доказани и
основателни и като такива следва да бъдат уважени.
С оглед изхода на делото и съгласно чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника
следва да бъдат възложени разноски, направени по водене на делото от ищеца, съответно на
уважената част от иска. Ищецът не е представил списък на разноски по чл.80 от ГПК. С
оглед уважените искове съдът намира, че следва да бъдат присъдени разноски, съразмерно с
уважената част на иска. Ищецът е направил разноски в размер на 655 лв., от които: 400 лв.-
внесен депозит за особен представител, 75 лв.- внесена държавна такса и 180 лв.- за особен
представител по настоящото производство и сумата от 25 лв.- внесена държавна такса и 50
лв.- юрисконсултско възнаграждение по заповедното производство.
3
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените обективно съединени искове с
правно основание чл.124, ал.1, вр. вр. с чл. 415 ГПК и чл.86 ЗЗД, от ищеца „В.и К.“ ООД,
БУЛСТАТ , със седалище/адрес на управление: гр.Перник, ул.С. № ..., със законен
представител инж.Б.И., чрез ю.к.С.С., срещу ответника А. Г. Ф., с ЕГН: **********, с адрес:
гр. Радомир, ул. „Я.“ № .., вх. „.“, ет.., ап. ., че ответникът дължи на ищеца сумата от 362,44
лв. (триста шестдесет и два лева и четиридесет и четири стотинки) – главница,
представляваща стойността на ползвана услуга – доставка на питейна вода и отвеждане и
пречистване на отпадни води за периода от 23.07.2019 г. до 23.06.2020 г., сумата от 68,97 лв.
(шестдесет и осем лева и деветдесет и седем стотинки) - лихва за периода, от 10.10.2019 г.,
до 06.04.2022 г., както и и законната лихва от датата на подаване на заявлението– 27.06.2022
г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА ответника А. Г. Ф., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Радомир, ул. „Я.“ № .,
вх. „.“, ет. ., ап. .., да заплати на ищеца „В. и К.“ ООД, БУЛСТАТ , със седалище/адрес на
управление: гр.Перник, ул.С. № .., със законен представител инж.Б.И., чрез ю.к.С. С., сумата
от 655 лв. (шестстотин петдесет и пет лева)- направени разноски по настоящото дело и
сумата от 75 лв. (седемдесет и пет лева)- направени разноски по заповедното производство
/ч.гр.д. № 621/2022 г. на РдРС/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
4