№ 54
гр. гр.Монтана, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ ЦЕКОВА Гражданско дело №
20211630102263 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл.439
ГПК – отрицателен установителен иск и по чл.55 ал.1 предложение 1 ЗЗД.
Ищцата, Г. Б. ИВ., ЕГН **********, с адрес гр. Монтана, жк.
„Пъстрина“ бл.5, ет.6, ап.22, чрез процесуалния си представител адвокат В.В.
М., вписан в АК-Перник, е предявила иск против "КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ..., с правно основание: чл. 439, ал.1 и ал.2 от ГПК, във връзка с
чл. 110 от ЗЗД; чл. 55 ЗЗД.
Цена на установителния иск 1 041.08 лева,
Цена на осъдителния иск – 96.00 лева.
В исковата си молба твърди, че през 2012г. е образувано
изпълнително дело № 20127480400625 по описа на ЧСИ М.Ц. И., рег. № 748,
с район на действие ОС Монтана със страни: взискател - БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД ЕИК ********* и длъжник - Г. Б. ИВ., ЕГН
**********, на основание изпълнителен лист от 15.03.2011г., издаден на
основание Заповед за изпълнение от 18.02.2011г. по ч. гр. дело № 80326/2011г
по описа на РС-Монтана за събиране на следните суми: сумата от 567.30 лева
главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
1
15.02.2011г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 225.80 лева
- възнаградителна лихва от 23.01.2009г. до 03.07.2009г., сумата от 122.98 лева
- мораторна лихва от 13.02.2009г. до 26.01.2011г., разноски по гр. дело в
размер на 125.00 лева.
По силата на Договор за цесия от 15.05.2015г. въпросното вземането
е прехвърлено от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" ЕАД на
"КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, които е и настоящ кредитор
по вземането.
При направена на 30.08.2021г. в кантората на ЧСИ М.И. справка по
изпълнителното дело от упълномощения от нея адвокат - В.М. от АК-
Перник, се установила следната фактическа обстановка:
- на 18.10.2012г. е извършено последното валидно изпълнително действие по
делото, което е удостоверено и отбелязано на изпълнителния лист при
перемирането на делото, като до 18.10.2014г. не са извършвани изп. действия;
- след 18.10.2014г., са извършвани действия, но те са сторени след
настъпилата перемпция на изпълнителното дело /по силата на закона-ех Іеgе/,
поради което не пораждат правните последици на прекъсване на давността;
На 11.11.2019г. /тоест повече от 5 години след като е прекратено ех
Іеgе изп. дело № 20127480400625 и при погасено по давност вземане/ срещу
нея е образувано изп. дело № 20197480402260 по описа на ЧСИ М.И., рег. №
748 на основание същия изпълнителен лист от 15.03.2011г., издаден на
основание Заповед за изпълнение от 18.02.2011г. по ч..гр. дело №
80326/2011г. по описа на РС-Монтана, изтеглен от прекратеното на основание
чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК изпълн. дело № 22127480400625, от взискателя
"КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД.
След като последното валидно изпълнително действие по делото е
извършено на 18.10.2012г. и не са извършвани изпълнителни действия
прекъсващи давността и перемпцията в продължение на 2 години, считано от
тази дата, то перемпцията е настъпила на 18.10.2014г., а давността на
18.10.2019г., в случай, че е приложимо Постановление № 3/1980г. на Пленума
на Върховния съд, в което се приемаше, че погасителна давност по време на
изпълнителния процес не тече. В противен случай давността е изтекла още на
18.10.2017г., съгласно постановките на Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК.
2
Поради гореизложеното за ищеца възниква правен интерес от
предявяването на настоящия отрицателен установителен иск с правна
квалификация чл. 439, ал.1 и ал.2 от ГПК, във връзка с чл. 110 от ЗЗД, с който
претендира, че не дължи посочените по- горе суми, поради изтичането на
петгодишен давностен срок от прекратвяането на изп. дело по смисъла на чл.
110 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 439 ГПК длъжникът може да оспори
изпълнението чрез иск, който може да се основава на факти настъпили след
приключване на съдебното дирене. И тъй като отрицателния установителен
иск по чл.439, ал.1 ГПК може да бъде основан само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, и имащи отношение към изпълняемостта на
правото, в който смисъл е и разпоредбата на чл. 255, изр.2 ГПК (отм.),
съгласно указанията на ВС и ВКС, изложени в трайна съдебна практика по
въпроса.
Наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането
по изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на правен
интерес у длъжника за предявяване на иска по чл. 439 ГПК, с който се
оспорва изпълнението. В случая това условие е налице, тъй като е образувано
изп. дело № 20197480402260, като производството по него продължава да е
висящо. Само когато принудителното изпълнение е приключило и
взискателят е изцяло удовлетворен, не е налице правен интерес за длъжника
от предявяване на УИ по чл. 439 ГПК.
В тежест на ищеца, съобразно твърдението му е да докаже факта на
погасяване на процесните суми по давност, като в случая следва да установи
началния момент, от който е започнала да тече погасителната давност и
периода, за който е текла. При установяване на това обстоятелство, в тежест
на ответника е да докаже спирането или прекъсването на давността.
Следва да се посочи, че когато не са предприемани и реализирани
изпълнителни действия повече от 2 години от последното валидно
изпълнително действие, прекратяването настъпва по силата на закона, а актът
на съдебния изпълнител има само декларативно, а не конститутивно действие.
При прекратяване съдебният изпълнител е длъжен служебно да вдигне всички
запори и възбрани, като всички други предприети действия се обезсилват по
3
право, а нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата от
18.10.2012г. - датата на която е поискано или предприето последното
изпълнително действие, в случая на приложение на Тълкувателно решение №
2 от 26.06.2015 г. на ВКС и съответно от 18.10.2014г. в случаи, че е
приложимо Постановление № 3/1980г на Пленума на Върховния съд.
Съответно осъществените от взискателя /или от ЧСИ на осн. чл 18 от ЗЧСИ/
действия по изпълнителното дело след датата на прекратяването ех Іеgе са
правно ирелевантни и непротивопоставими на длъжника /в горния смисъл са
Решение 76 от 07.06.2011 г. по т.д. 634/2010 г. І ТО ВКС и Решение 223 от
12.07.2011 г. по т.д. 124/2010 г. ІІ ТО ВКС.
По изпълнителните дела, вследствие на принудително изпълнение, в
полза на ответника КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ ЕАД за периода
от 2017г. до 2021г. са събрани от длъжника парични суми в общ размер на
96.00 лева, подробно посочени на гърба на изпълнителния лист, находящ се
по изпълнителното дело.
Предявява и осъдителен иск срещу КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД с ЕИК ********* за заплащане /възстановяване/
на постъпилите по изпълнителните дела в полза на дружеството суми от общо
96.00 лева, като получени без правно основание. Част от тях в размер на 56.00
лева е събрана на 17.01.2017г. по изп. дело № 20127480400625, тоест след
прекратяването му. Другата част от 40 лева е събрана по изп. дело №
20197480402260 съответно на 01.04.2020г. - 20 лева и на 24.04. 2020г. - 20
лева, тоест чрез незаконосъобразно проведено принудително изпълнение по
погасено по давност вземане.
Моли съда да постанови решение, с което ДА СЕ ПРИЗНАЕ ЗА
УСТАНОВЕНО по предявения отрицателен установителен иск с правна
квалификация чл. 439, ал.1 и ал.2 ГПК, във връзка с чл. 110 от ЗЗД, че ищеца
Г. Б. ИВ., ЕГН ********** не дължи на ответника "КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, ЕИК ********* посочените суми в изп. лист от
15.03.2011г., издаден на основание Заповед за изпълнение от 18.02.2011г. по
ч.гр. дело № 80326/2011г. по описа на РС- Монтана, въз основа на който е
образувано изп. дело № 20197480402260 по описа на ЧСИ М.И., рег. № 748, а
именно: сумата от 567, 30 лева - главница, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 15.02.2011г. до окончателното изплащане на
4
вземането, сумата от 225, 80 лева - възнаградителна лихва от 23.01.2009г. до
03.07.2009г., сумата от 122, 98 лева - мораторна лихва от 13.02.2009г. до
26.01.2011г., разноски по гр. д. в размер на 125, 00 лева, като погасени по
давност.
Моли съда ДА се ОСЪДИ ответника "КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, ЕИК ********* да и заплати постъпилите без
правно основание по изпълнителните дела суми в размер на 96.00 лева, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на исковата
молба до окончателното плащане.
Претендира заплащане на направените по делото разноски и
платеното възнаграждение за един адвокат, съгласно предоставения списък с
разноски.
Ответникът, „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, ЕИК
2О2423225, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо
Владигеров" 21, Бизнес център „Люлин - 6", ет. 2, чрез пълномощника
Зорница Николова Димитрова - в качеството й на член на Съвета на
директорите, упълномощена от Барбара Анна Руджикс и Томаш Яжембович -
в качеството им на представляващи Дружеството, чрез пълномощника си
юрисконсулт Натали Георгиева Вукадинова, преупълномощена от Зорница
Николова Димитрова, в срока за отговор взема становище по предявените
искове.
По допустимостта на иска: Считат, че депозираният иск е
процесуално допустим.
По основателността на иска: Считат, че предявеният иск е изцяло
неоснователен, предвид следните съображения:
На 11.09.2008 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД
(предишно наименование ,,ДжетФайненс Интернешънъл" Ад), с универсален
правоприемник е "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, в
качеството му на Кредитор, от една страна, и Г. Б. ИВ., в качеството й на
Кредитополучател, от друга, е подписан Договор за кредит № САЅН-
04259190. Вследствие на възникналите между страните договорни
правоотношения, същите уточнени в горепосочения договор за кредит,
кредиторът “БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е финансирал
кредитополучателя, а за Г. Б. ИВ. е възникнало задължение да издължи
5
горепосочения кредит, съгласно условията по сключения договор.
По молба на “БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД на 13.09.2012 г.
е образувано изп. дело № 625/2012 г. по описа на ЧСИ М.И., с рег. № 748 към
КЧСИ и е приведен в изпълнение процесният Изпълнителен лист от
15.03.2011 г.
По време на образуването на 13.09.2012 г. изпълнително
производство по изпълнително дело № 625/2012 г. са били предприети
изпълнителни действия, всяко от които прекъсващо погасителната давност.
С молбата си за образуване на изпълнително дело на 13.09.2012 г.
“БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е възложил правомощията по чл.18
от ЗЧСИ на ЧСИ М.И.. На тази дата е прекъсната погасителната давност, тъй
като съгласно Тълкувателно Решение от 26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г на
ОСГТК на ВКС ,, ...е нередовна молбата за изпълнение (освен при наличието
но възлагане по чл. 18 ЗЧСИ), в която взискателят не е посочил изпълнителен
способ (чл. 426, ал. 2 ГПК) и такава молба подлежи на връщане съгласно чл.
426, ал. З ер. чл. 129 ГПК. Ако молбата за изпълнение е върната, с нея не е
прекъсната давността, също както с върнатата искова молба не е прекъсната
давността." По аргумент на противното, следва да заключим, че молбата за
иницииране на изпълнително производство, с която се възлагат правата по чл.
18 ЗЧСИ е редовна и води до прекъсване на теклата до момента погасителна
давност. На 17.10.2012 г. е изпратена и покана за доброволно изпълнение до
длъжника.
На 17.10.2012 г. е било изпратено запорно съобщение до
работодателя МАЙ – ЦЕНТРАЛА ЕАД.
На 15.09.2015 г. е последвало и депозирането на молба за
конституиране на нов взискател от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД,
което действие отново прекъсва течащата относно вземането погасителна
давност /Решение № 266082/12.10.2021 на СГС по в.г.р.д 11196/2020 г.;
Решение № 903265 от 20.07.2020 г., постановено по в.ч.гр.д. 309/2020 по
описа на Окръжен съд- Благоевград/. С нея на съдебния изпълнител са
възложени правомощията по чл.18 от ЗЧСИ.
На 06.06.2016 г. новият взискател е депозирал молба, съдържаща
искане за насрочване на опис на движими вещи, собственост на длъжника,
което за пореден път е прекъснало давността.
6
На 16.06.2016 г. е изпратено запорно съобщение до работодателя
КЪМПИНГ ГРАДИНА ЕООД, а на 09.01.2018 г. и до ЦЕНТРАЛНА
КООПЕРАТИВНА БАНКА АД.
На 12.07.2016 г. с нарочна молба взискателят е поискал да бъде
извършена справка за регистрирани трудови договори на името на длъжника.
Това е довело до изпращането на запорно съобщение до работодателя
ФРАНСТИЛ И КО АД на 23.12.2016 г.
На 28.04.2017 г. отново е била депозирана молба с искане за
извършване на справка за регистрирани трудови договори на името на
длъжника.
След като изп. Дело № 625/2012 г. е било прекратено, взискателят е
изтеглил процесния изпълнителен лист и на 11.11.2019 г. е депозирана молба
за образуване на ново изпълнително производство, като е образувано изп.
дело № 2260/2019 г., отново по описа на ЧСИ М.И., с което за пореден път е
била прекъсната погасителната давност относно вземането, тьй като на
съдебния изпълнител са възложени правомощията по чл.18 от ЗЧСИ и е
направено искане за предприемане на конкретни изпълнителни действия,
включително насрочване на опис на
движими вещи.
Присъединяване на държавата като взискател на 06.12.2019 г. също
е действие, което е прекъснало давността: съгласно т. 10 от мотивите ТР №
2/2013 ОСГТК на ВКС ,,...прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ:
насочване на изпълнение чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитори, възлагане на вземане за събиране или вместо
плащане... и т.н." Същото становище е застъпено и в Решение № 847 от
11.10.2017г. по гр. дело № 817/2017 г. на РС- Пазарджик, потвърдено от
Окръжен съд- Пазарджик в Решение № 32 по въззивно гражданско дело №
840 от 2017 г.: „последното изпълнително действие извършено по него е
присъединяване на кредитор (НАП) на 11.11.2011 г.“ (В този смисъл и
Решение № 331 от 17.04.2019 г. на ОС - Варна по в. т. д. № 233/2019 г.;
Решение № 260073 от 17.07.2020 г. на ОС - Варна по в. т. д. № 710/2020 г. ).
На 09.03.2020 г. са изпратени и запорни съобщения до ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД, РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ ЕАД,
7
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК АД и ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА
БАНКА АД.
Всяко направено искане от страна на взискателя за предприемане на
изпълнителни действия прекъсва погасителната давност, тьй като съдебният
изпълнител е длъжен да предприеме необходимото по изпълнение на
искането. Евентуалното бездействие на съдебния изпълнител не следва да е
санкция за взискателя, тьй като разпоредбата на чл.43З, ал.1,т.8 от ГПК налага
именно такава, но при личното бездействие на взискателя.
Всички гореизброени изпълнителни действия са прекъснали
течащата относно вземането погасителна давност, поради което счита, че
погасителната давност относно процесното вземане не е изтекла.
Предприемането на всяко едно от горепосочените изпълнителни
действия представлява годно да прекъсне погасителната давност основание,
който извод следва от задължителната практика на ВКС. В мотивите на т. 10
от ТР № 2 от 26 юни 2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГГК на ВКС се
изтъква, че съгласно чл. 116, б. ,,в” ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. ВКС
стига до заключение, че давността по време на висящото изпълнително дело,
се прекъсва многократно, което става с ,,предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ)...”.
Въз основа на горепосочената конструкция, съдиите от ВКС
посочват неизчерпателно група действия в изпълнителното производство с
прекъсващ ефект за давността. Това са: ,,насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана; присъединяването на кредитор; възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане; извършване на опис и оценка на
вещ; назначаване на пазач; насрочване и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица."
Не е необходимо предприемането на действие от съдебния
изпълнител в рамките на изпълнителния способ да е задължително успешно,
за да се счита давността за прекъсната. Това следва от самата разпоредба на
8
чл. 116, б. ,,в” ЗЗД, в която законодателят неслучайно си служи с думата
,,предприемане" на изпълнителни действия, а не ,,извършени" или друга
подобна формулировка.
В настоящия случай погасителната давност е била прекъсвана
многократно с предприемането или осъществяването на горепосочените
изпълнителни действия, с което предишният взискател "БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД, настоящия взискател „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ“ ЕАД и ЧСИ М.И. не са бездействали, а напротив, са предприемали
необходимите действия в хода на образуваните изпълнителни дела №
625/2012 г. и № 2260/2019 г., което доказва активното поведение за
удовлетворяване интересите на взискателя.
В тази връзка, следва да се направи и категорично разграничение
между перемпционния и давностния срок. Точно такова разрешение дава едно
от последните постановени по тази тема
Решение № З7 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр.д № 1747/2020 г., ІV г.
о., ГК, докладчик председателят Борислав Белазелков. В него е прието, че
„Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като
перемпцията е настъпила, съдебният, изпълнител не може да откаже да
изпълни искания нов способ - той дължи подчинение на представения и
намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна
последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва
да образува новото искане в ново - отделно изпълнително дело, тъй като
старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността
независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело,
или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи
искания изпълнителен способ.
Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на
кредитори нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде
квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител,
само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на
отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по воденото на
изпълнителните дела."
Много категорично се заявява, че ,,Перемпцията е без правно
значение за прекъсването на давността. “
9
Решаващият състав на ВКС постановява, че „Както е посочено по-
горе, насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана
прекъсва давността, като за перемпцията и необходимостта от образуването
на ново дело значение има също, кога е направено искането (в случая то е
преди изтичането на срока за перемпция). Но дори изпълнителното дело да е
било перемирано, необразуването на новото искане в отделно дело няма
значение за прекъсването на давността. “
Във връзка с претендираната за възстановяване на сума в общ размер
на 96,00 лв., постъпила по изпълнителните дела, следва да се отбележи, че
дори да се приеме за действителен фактьт на извършване на изпълнителни
действия по производство, което е прекратено по силата на закон - по чл. 433,
ал. 1, т.8 от ГПК /съгласно ТР № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС/, и че това прави
извършените действия незаконосъобразни, но това по естеството си не прави
плащането на сумите по издадения изпълнителен лист недължимо. С факта на
удържане на задълженията на ищеца /длъжник по изпълнението/ е извършено
погасяване на неговото валидно възникнало, изискуемо и ликвидно вземане,
което към датите на плащанията не е било погасено по давност и е подлежало
на принудително изпълнение, макар и не в това, а в друго изпълнително
производство /за образуването на което не са били налице законови пречки/. -
Решение № 589 от 18.07.2018 г. на ОС - Варна по в. т. д. № 965/2018 г. Поради
това счита, че сумата не подлежи на възстановяване.
В Решение № 338/03.01.2020 г., СРС, 150 с-в, постановено по гр.д. №
39287/2019 г. съдът отново подробно е застьпил и аргументирал
обстоятелството, че сумите, събрани в резултат на наложен запор след
настъпване на перемпция, не са получени въз основа на отпаднало основание,
,,тьй като са част от задължението и са платени (макар и недоброволно) преди
изтичането на давностния срок, поради което исковете по чл. 55, ал. 1, пр. 3 от
ЗЗД се явяват неоснователни".
Съдът подкрепя тезата и с изложение, съгласно което институтът на
погасителната давност и този на перемпцията следва да се разграничават,
поради и което плащането /било и недоброволно/ е валидно, ако е направено
преди изтичане на общия пет годишен давностен срок.
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. №
2/2013 година на ОСГГК на ВКС посочва кои процесуални действия на
10
съдебния изпълнител представляват изпълнителни действия и имат за
последица прекъсване на погасителната давност. Със споменатото ТР на ВКС
от 26.06.2015 г., обаче, се отменя като загубило сила ППВС № 3/18.11.1980 г.
постановено по чл. 58, т. 1 3УС (отм.), с което е постановено, че образуването
на изпълнително производство прекъсва давността като по време на
изпълнителното производство давност не тече. Съществени в настоящия
случай са въпросите какво действие във времето имат тьлкувателните актове
на ВКС и в конкретика ТР на ВКС по т.д. № 2/2013 г., ОСГГК, и кой
тьлкувателен акт следва пряко да се приложи в настоящия казус. Дали
тьлкувателните актове действат ех tunc или ех nunс, и следователно дали
следва да се приложи ППВС № 3/18.11.1980 г. За действието във времето на
тьлкувателните актове липсва законова уредба, следователно за решаването
му следва да се приложи съдебната практика като източник на правото. По
този въпрос има постановена съдебна практика - Решение № 170 по реда на
чл. 290 ГПК, постановено по гр. д. № 2382/2017, ІІ ГО на ВКС, с председател
Борислав Белазелков. Из мотивите на цитираното съдебно решение съдът
подробно и мотивирано посочва, че ,,с тълкувателно решение, с което се
обявява за загубило сила предшестващ тьлкувателен акт поражда действие от
момента на постановяването на новото ТР, поради което и от този момент
предшестващият тьлкувателен акт престава да се прилага. Ако преди
постановяване на новото ТР са се осъществили факти, които са от значение за
съществуващото между страните правоотношение, които са породили
правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с
оглед на тълкувателното ППВС или ТР, което е било действащо към момента
на настъпването на последиците"... обратното би означавало да се предаде
обратно действие на новото ТР, което се предвижда само по изключение,
съгласно чл. 14 от Закон за нормативните актове.
Съгласно ППВС № 3/18.11.1980 г. образуването на изпълнително
производство прекъсва давността като по време на изпълнителното
производство давност не тече.
Едва от 26.06.2015 г. с ТР № 2/26.06.2015 г. е дадено различно
разрешение, като е прието, че в изпълнителното производство давността се
прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на
същото започва да тече нова давност.
11
В същите мотиви на въпросното решение, съдът категорично посочва,
че „извършената с т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. постановена по тълк. д. №
2/2013 година на ОСГГК на ВКС отмяна на ППВС № З/18.11.1980 г. поражда
действие от датата на обявяването на ТР, като даденото с т.10 от ТР №
2/26.06.2015 г. постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГГК на ВКС
разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към
този момент изпълнителни производства; но не и към тези, които са
приключили преди това."
Ако се приеме, че при образуван изпълнителен процес, преди
постановяването на ТР № 2/26.06.2015 г. постановено по тълк. д. № 2/2013
година на ОСГТК на ВКС, погасителна давност тече, то може да се стигне до
това, че „давността ще се счита за изтекла със задна дата преди момента на
постановяване на тълкувателното решение, но въз основа на даденото с него
тълкуване, което би довело и до несъобразяване на действащото към онзи
момент ППВС".
В тази връзка същото становище застъпва и Решение на ВКС №
252/17.02.2020 г. по дело № 1609/2019 г., ІІІ ГО: „Когато се касае до
първоначално приети тьлкувателни решения и постановления те имат
обратно действие и даденото с тях тълкуване важи от момента, в който
правната норма е влязла в сила, като се счита, че тя още тогава е имала
съдържанието, посочено в тьлкувателните актове. Възможно е след
издаването на първоначалния тьлкувателен акт да настъпи промяна в
тълкуваната норма или свързани с нея други правни норми, или в
обществено- икономическите условия, които да правят вече даденото
тълкуване неприложима или несъответно на действителния смисъл на закона.
В тези случаи при постановяването на нов тьлкувателен акт, с който се
изоставя предходното тълкуване на същата правна норма и се възприема
различно тълкуване, последващото тълкувателно решение няма подобно на
първоначалното обратно действие, а се прилага от момента, в който е
постановено и обявено по съответния ред. От този момент престава да се
прилага и предшестващия тьлкувателен акт, обявен за изгубил сила. В тази
хипотеза, ако преди постановяване на новото тълкувателно решение са се
осъществили факти, които са от значение за спорното между страните
правоотношение и са породили правните си последици, то тези последици
12
следва да бъдат преценявани с оглед обвързващото им тълкуване, дадено и
действащо към момента на настъпването им. В противен случай би се
придало същинска обратно действие на новия тьлкувателен акт, което е
недопустимо, освен съгласно чл. 14 ЗНА по изключение и въз основа на
изрична разпоредба за това. За заварените като висящи от ТР № 2/26.06.2015
г. на ВКС) ОСГТК производства по принудително изпълнение и спрямо
осъществените по тях факти да посочената дата следва да намери
приложимост задължителното тълкуване, дадено с ППВС № З/18.11.1980 г.,
според което през времетраенето на изпълнителното производство - от датата
на образуването му, до датата на приемане на последващия тьлкувателен акт
(придаващ различно обвързващо тълкуване на последиците на давността при
висящност на изпълнителния процес), погасителната давност е спряла. “
В подкрепа на гореизложеното са и Решение № 51 от 2019 по гр.д.
2917 от 2018 на ВКС, 4-то ГО, Решение № 315/01.10.19 г. по в. гр. д. №
480/2019 г. - ОС-Пазарджик, Решение № 397/04.11.19 г. по в. гр. д. №
605/2019 г. - ОС-Пазарджик, Решение № 287 от 12.10.2018 г. на ОС - Враца по
в. гр. д. № 326/2018 г., Решение № 61/24. 07.2019 г. по в. гр. д. № 217/2019 г.
по описа на Окръжен съд - гр. Видин, Решение № 4293 от 15.10.2019 г. на РС
- Варна по гр. д. № 18244/2018 г., Решение на Окръжен съд - гр. Варна по т.д.
№ 907/2018 г. и Решение № 911/22.10.2019 г. на Окръжен съд - гр. Варна по
в.т.д. № 1091/2019 г.
Такъв отговор на поставения правен въпрос съответства и на
практиката на ЕСПЧ по приложението на чл. 6, пар. 1 Конвенцията за защита
правата на човека и основните свободи/К3ПЧОС/, обективирана в решение от
19.02.2013 г. по жалба № 2834/2006 г. и в решение от 10.01.2019 г. по жалба
№ 48149/2009 г. Според последната, при аналогични хипотези на нови
тьлкувателни решения на ВКС /ТР № 1/04.02.2005 г. на ОСГК на ВКС/,
отменящи стари ППВС /ППВС № 4/1964 г./ и придаващи различно
задължително тълкуване на една и съща правна норма, да се придаде обратно
действие на новия тьлкувателен акт означава да се наруши правото на
ефективен достъп до съд, прокламирано в чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС. д
Може да се направи извод по настоящия казус: от образуване на
изпълнително дело № 625/2012 г. по описа на ЧСИ М.И. на 13.09.2012 г. до
26.06.2015 г. намира приложение ППВС № 3/18.11.1980 г. и погасителна
13
давност не тече, независимо дали има или няма извършени изпълнителни
действия. Началния момент от който започва да тече погасителна давност е
датата 26.06.2015 г. - постановяване на ТР № 2/26.06.2015 г. Следователно,
датата, на която вземането се погасява по давност би била 26.06.2020 г. В
настоящия случай, обаче, и в периода след 26.06.2015 г. има извършени
множество изпълнителни действия по изпълнително дело № 625/2012 г. и изп.
Дело № 2260/2019 г., които прекъсват погасителния давностен срок.
Може да се изведе заключение, че по процесното вземане срещу Г. Б.
ИВ., не е изтекла погасителната давност.
На дата 15.05.2015 г. между “БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД в
качеството му на Цедент и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК
*********, в качеството му на Цесионер, е бил сключен договор за цесия, по
силата на който “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е прехвърлило
вземанията си по сключения с Г. Б. ИВ. Договор за кредит № САЅН-
04259190, на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, за което към настоящия
отговор представят съответните извлечения от документи.
С пълномощно, предишният кредитор БНП Париба Пърсънъл
Файненс” (цедентът) е упълномощил „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД,
ЕИК *********, да уведоми от името на "БНП Париба Пърсънъл Файненс"
ЕАД всички длъжници по вземания на “БНП Париба Пърсънъл Файненс”
ЕАД, които “БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е цедирало, съгласно
сключения Договор за цесия от 15.05.2015 г. Предвид това и съгласно
разпоредбата на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, "БНП Париба Пърсънъл Файненс"
ЕАД, чрез пълномощника си „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ”, ЕАД, е
изпратил Уведомление за извършеното прехвърляне на вземания до длъжника
Г. Б. ИВ.. Изпратеното уведомление не е било получено на адреса,
предоставен от длъжник, а именно: гр. Монтана, Ул. Иларион
Драгостинов(В.М.), № 30, и се е върнало с отбелязване „сменен адрес”, което
е удостоверено с обратна разписка, надлежно оформена от служител на
национален пощенски оператор ,,МиБМ Експрес" ООД, като копие от същата
е приложена към настоящия отговор.
По този начин дружеството е положила необходимата грижа
гореописаното уведомление да достигне до знанието на Г. Б. ИВ..
Моли, в случай че решаващият състав приеме, че Г. Б. ИВ. следва да
14
бъде уведомена за извършеното прехвърляне на вземания, да бъде прието
приложеното към настоящия отговор Уведомление за прехвърляне на
вземания, като уведомление по смисъла на чл. 99 ЗЗД. Съгласно практиката
на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, получаването на уведомлението
за цесия в рамките на съдебното производство по предявен иск
попрехвърлено вземане съставлява валиден способ за уведомяване на
длъжника (Решение № 123 от 24.06.2013 г. на ВКС по т.д. № 12/2009 г., ІІ т.о.,
ТК).
Моли съда да постанови решение, с което да се отхвърли в цялост като
неоснователни и недоказани депозираните от Г. Б. ИВ. искове по гр. дело №
2263/2021 г. по описа на Районен съд - Монтана.
Моли да им се присъдят разноските, направени в настоящото
производство, а именно юрисконсултско възнаграждение, определено
съобразно чл. 78 ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закон за правната
помощ, препращат към чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната
помощ - в размер на 300,00 лв. (триста лева).
Прави възражение за прекомерност на изплатеното адвокатско
възнаграждение от ищеца.
Доказателствата по делото са писмени.
Изискани са и приложени ИЗПЪЛНИТЕЛНИ ДЕЛА № № 625/2012
година и 2260/2019 година на ЧСИ М.И., с рег.№ 748 в КЧСИ, район на
действие Окръжен съд Монтана.
Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по
делото, на основание чл.235 ГПК, приема за установени следните
обстоятелства:
По делото няма спор между страните, че на 11.09.2008 г. между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД (предишно наименование ,,ДжетФайненс
Интернешънъл" Ад), с универсален правоприемник е "БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.“, клон България, в качеството му на Кредитор, от една страна, и
Г. Б. ИВ., в качеството й на Кредитополучател, от друга, е подписан Договор
за кредит № САЅН- 04259190. Кредиторът “БНП Париба Пърсънъл Файненс"
ЕАД е финансирал кредитополучателя, а за Г. Б. ИВ. е възникнало
задължение да издължи горепосочения кредит, съгласно условията по
15
сключения договор.
Поради неизпълнение на договорно задължение, след подадено
заявление по реда на чл.410 ГПК, което е уважено, заявителят “БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД, се е снабдил с изпълнителен лист, издаден на
15.03.2011 година по ч.гр.д.№ 80326/2011 г. по описа на Районен съд
Монтана.
По молба на “БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД на 13.09.2012 г.
е образувано изп. дело № 625/2012 г. по описа на ЧСИ М.И., с рег. № 748 към
КЧСИ и е приведен в изпълнение процесният Изпълнителен лист от
15.03.2011 г.
По време на образуването на 13.09.2012 г. изпълнително
производство по изпълнително дело № 625/2012 г. е изпратено ПДИ на
длъжника, връчена лично на 18.10.2012 г.
С молбата си за образуване на изпълнително дело на 13.09.2012 г.
“БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е възложил правомощията по чл.18
от ЗЧСИ на ЧСИ М.И..
На 17.10.2012 г. е било изпратено запорно съобщение до
работодателя МАЙ – ЦЕНТРАЛА ЕАД.
От изпратения отговор от „Май - Централа” ЕАД Монтана по
изпълнителното дело е видно, че Г. Б. ИВ. е освободена от работа, считано от
17.08.2012 г., т.е. няма обективна възможност да се наложи запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника.
След 18.10.2012 година не са извършвани никакви действия за
принудително събиране на сумите.
Следващата молба по това изпълнително дело е от 27.09.2015 г.,
депозирано от „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТВЪНТС БГ” ЕАД за
конституирането им като нов взискател.
Впоследствие са извършвани нови искания от взискателя - на
18.07.2016 г. за извършване справки за длъжника за наличие на трудови
договори, декларирано движимо и недвижимо имущество и/или банкови
сметки; на 27.09.2016 г. е депозирана молба, с искане за налагане запор върху
трудово възнаграждение. Всички тези действия нямат значение и са
ирелевантни за спора, тъй като са направени след 18.10.2014 г., ката е
16
установено безспорно и това се признава и от ответника, че последното
изпълнително действие, с принуда е от 18.10.2012 г. В периода 18.10.2012 г.
до 18.10.2014 година липсват каквито и да е принудителни действия в
изпълнителното производство.
Постановена е от 26.06.2015г. практика на ВКС, по силата на
Тълкувателно Решение № 2, по т.10. Въпросите, относими към определяне на
настъпването на момента на прекратяване поради перемпция, считано от
датата, на която е предприето последното валидно изпълнително действие. За
което действие следва да е входирана по делата надлежна Молба за
изпълнение, в която взискателят да е посочил изпълнителен способ във
връзка и на основание чл. 426, ал. 2 от ГПК. Както и, че така наречената
„перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може
само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване.
Без правно значение е дали съдебния изпълнител ще постанови акт за
прекратяването на принудителното изпълнение и кога ще направи това.
Прекратяването на изпълнителното производство става по право.
Но предприетите след настъпването на „перемпцията", ако и същата да
не е прогласена с АКТ, други изпълнителни действия по делата, то същите се
обезсилват по право и са нищожни.
Съгласно чл. 429 ал. 1 ГПК право да иска изпълнение въз основа на
издадения изпълнителен лист освен взискателят имат само наследниците,
частните правоприемници, поръчителят и солидарният длъжник, когато са
платили дълга. Преди да пристъпи към извършването на каквото и да било
процесуално действие по молбата, с която е сезиран, съдебният изпълнител е
длъжен да се убеди в качеството на взискател на лицето, което го е сезирало.
В своята дейност съдебният изпълнител е обвързан от изпълнителния лист и в
частност от субективните му предели, включително и в хипотезите,
предвидени в чл.429 от ГПК, за които той е длъжен да следи служебно.
Тогава, когато молбата е подадена не от соченото като кредитор лице и към
нея не са представени доказателства за частно правоприемство или за
наличие на правни предпоставки за другите, предвидени в чл. 429, ал. 1 ГПК
правни субекти, съдебният изпълнител е длъжен да укаже нередовността на
молбата и да даде срок за отстраняване на нередовността.
17
В Мотивите на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 година на ВКС
по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК, което съдът е длъжен да
съобрази, се сочи: „Съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.
Изпълнителният процес обаче не може да съществува сам по себе си. Той
съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече
конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното производство за
събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни
изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да
бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица.
Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива
на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18,
ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение, както и молбата за възобновяване на същото, без да е посочен
способ за принудително изпълнение. Затова е нередовна молбата за
изпълнение (освен при наличието на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ), в която
взискателят не е посочил изпълнителен способ (чл. 426, ал. 2 ГПК) и такава
молба подлежи на връщане съгласно чл. 426, ал. 3 вр. чл. 129 ГПК. Ако
молбата за изпълнение е върната, с нея не е прекъсната давността, също както
с върнатата искова молба не е прекъсната давността, но ако в хода на
принудителното изпълнение длъжникът изрично признае вземането,
признанието прекъсва давността съгласно чл. 116, б. "а" ЗЗД.
Прекъсването на давността с предявяването на иск и др. действия по чл.
116, б. "б" ЗЗД и прекъсването на давността с предприемането на действия за
принудително изпълнение по чл. 116, б. "в" ЗЗД са уредени по различен
начин. В първия случай нова давност не започва да тече докато трае
производството, а ако съществуването на вземането не бъде признато,
давността не се счита прекъсната. Ако вземането бъде признато, новата
давност започва да тече от влизането в сила на крайния акт, с който се
установява, че вземането съществува, тъй като докато трае производството,
18
давност не тече. Не случайно законодателят е уредил отделно хипотезата на
чл. 116, б. "в" ЗЗД, относно давността в принудителното изпълнение, без да
възпроизведе правилата за спиране и отпадане на ефекта на прекъсването в
исковия процес. Тези правила са неприложими при прекъсването на
давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл.
116, б. "в" ЗЗД не защото ефектът на спирането в този случай настъпва
безвъзвратно, а защото в този случай няма спиране на давността нито
отпадане на ефекта на прекъсването. Исковото производство като динамичен
фактически състав е уредено по различен начин от изпълнителното
производство. Исковото производство започва с предявяването на иска и
завършва със съдебно решение, като съдът е длъжен служебно да движи
производството до постановяването на решение независимо от това извършва
ли ищецът други процесуални действия или процесът се основава на негови
процесуални пропущания. Всеки допустим исков процес завършва с решение,
което признава или отрича вземането. В исковия процес давността е
прекъсната в началото и ищецът не може да извърши никакво действие, с
което да я прекъсне отново в хода на исковото производство. При
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да
бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба
на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение.
Ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но
трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес
като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните
действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване
на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на
помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска
повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови
изпълнителни способи.
При действието на Конституцията от 1991 г. бездействието на ищеца в
исковия процес е правно ирелевантно за неговото развитие (той ще приключи
и без нито едно процесуално действие на ищеца след предявяването на иска)
19
и затова бездействието на ищеца с оспорено вземане е безразлично за
давността - тя спира, докато бездействието на кредитора със съдебно
потвърдено вземане, пред когото са отворени вратите на изпълнителното
производство има правно значение както за неговото развитие
(изпълнителният процес няма да приключи никога, ако кредиторът не посочва
изпълнителни способи), така и за давността. В гражданското право давността
е правна последица на бездействието, но ако кредиторът няма правна
възможност да действа, давност не тече. Ако кредиторът бездейства (не
предявява иск), давността тече, защото той може да избира да предяви иск,
или не. Давността прекъсва с предявяването на иска и спира да тече, защото
кредиторът не може да направи нищо за събиране на вземането си докато
исковият процес е висящ (кредиторът не може да действа, макар да иска).
Когато съдебното решение влезе в сила почва да тече нова давност. Нова
давност започва да тече и с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира,
защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови
изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа
(да не иска нови изпълнителни способи). Предвид изложеното Постановление
на Пленума на Върховния съд № 3/1980 г. следва да счита изгубило сила.
Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия
в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В доктрината и съдебната практика е
трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното
производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а
съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните
правно релевантни факти. Същото приемат доктрината и съдебната практика
по отношение на спирането на исковия процес при смърт на някоя от
страните (чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК), както и при замяна на обезпечението на
оценим в пари иск (без исковете за собственост) с обезпечение пред съд
съгласно чл. 180 и 181 ЗЗД (чл. 398, ал. 2 ГПК).
Прекратяване и спиране на всяко съдебно производство (в т. ч. исковото и
обезпечителното) е възможно както по силата на закона (при което актът за
прекратяване има декларативен характер), така и по изявление на органа,
20
който ръководи производството (при което актът за прекратяване има
конститутивен характер). И в двата случая законодателят назовава съответния
съдебен акт постановление (определение) за прекратяване, но последиците на
акта са различни: когато прекратяването е по силата на закона,
прекратителният ефект настъпва с осъществяването на съответните правно
релевантни факти (обжалването е без значение за момента на настъпването на
ефекта), а когато прекратяването става по силата на акт на органа, който
ръководи съответното производство, прекратителният ефект настъпва с
влизането в сила на този акт (обжалването има значение за момента на
настъпването на ефекта).
Във всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение
съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани, като
всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право, с
изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни
способи, от извършването на които трети лица са придобили права (напр.
купувачите от публична продан), както и редовността на извършените от
трети задължени лица плащания.
Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за
прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това.
Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата
давност е започнала да тече от предприемането на последното по време
валидно изпълнително действие. За прекъсване на давността е необходимо
осъществяване на валиден изпълнителен способ.
С решение № 170/17.09.2018г. по гр.дело № 2382/2017г., ІV-то г.о. на
ВКС, постановено в състав съдиите Борислав Белазелков, Борис Илиев и
Димитър Димитров, е даден отговор на правния въпрос за приложението по
време на даденото в т. 10 на ТР от 2015г. тълкуване относно давностния срок
при предприето принудително изпълнение, като е прието, че извършената с т.
10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълкувателно дело № 2/2013
година на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС №
3/18.11.1980 година поражда действие от датата на обявяването на ТР и
даденото с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година на ОСГТК на ВКС разрешение
се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент
изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди
21
това.
В настоящия случай по изпълнително дело № 20127480400625 не е
извършено каквото и да е принудително действие след 18.10.2012 г., като
само за пълнота може да се посочи, че макар и да е насочено принудително
изпълнение относно искането за налагане на запор на трудовото
възнаграждение, то не е могло да бъде осъществено, поради напускането на
длъжника от работа. Тъй като взискателят не е поискал извършване на
изпълнителни действия две години, то изпълнителното дело е прекратено на
18.10.2014 година.
Това налага извода, че вземането по изпълнително дело
№20127480400625, образувано въз основа на издаден изпълнителен лист по
ч.гр.д. № 80326 от 2011 г. по описа на Районен съд Монтана е погасено по
давност, тъй като от последното изпълнително действие 18.10.2012 г. до
датата на прекратяване на изпълнителното дело по право – 18.10.2014 година
и до образуване на второто изпълнително дело № 2260/2019 година на ЧСИ
М.И., на основание същия изпълнителен лист, на 11.11.2019 г. са изтекли
повече от пет години.
В тази връзка съдът намира, че предявеният отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е основателен и
следва да се уважи за посочените суми.
Относно претенцията по чл.55 ал.1 от ЗЗД.
В практиката и в ТР е застъпено становището, че осъществените от
взискателя /или от ЧСИ на осн. Чл.18 от ЗЧСИ/ действия по изп. дело. След
датата на дрекратяването ех Іеgе са правно ирелевантни и
непротивопоставими на длъжника, /в горния смисъл са Решение 76 от
07.06.2011 г. по т.д.634/2010 г. І ТО, ВКС и Решение 223 от 12.07.2011 г. по
т.д.124/2010 г.. ІІ ТО, ВКС.
В чл. 55, ал. 1 ЗЗД са уредени три фактически състава. Според първия
подлежи на връщане полученото при начална липса на основание. Според
втория подлежи на връщане даденото с оглед на бъдещо основание, което не е
могло да бъде осъществено. Според третия подлежи на връщане даденото с
основание, което е отпаднало с обратна сила. Когато не са налице елементите
на някои от тези три фактически състава и. когато въобще липсва друга
възможност за правна защита, а е увеличено без основание имущество на едно
22
лице за сметка на имуществото на друго лице, обеднелият разполага с иск по
чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
По системата на облигационното право на Република България
основен принцип е изпълнението на поетите по договора задължения,
постигането на тези реални цели, които страните са преследвали със
сключването на договора. С оглед на това при спорове във връзка с
неизпълнение на договорите следва да се изхожда от възможностите за
тяхното изпълнение и да се допуска развалянето им само в случаите, когато
неизпълнението е толкова съществено, че прави невъзможно постигането на
договореното. По силата на чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да
установи фактите, на които основава своите искания и възражения.
Разпределението на доказателствената тежест в процеса въз основа на
исканията и възраженията на страните е обусловено от претендираното
материално право, чиято защита ищецът търси чрез предявения иск, или от
възраженията на ответника, целящи отричане на съществуването на правото
на ищеца, тъй като не е валидно възникнало, погасило се е или ответникът
разполага със свое право, противопоставимо на претенцията на ищеца. По иск
с правно основание чл. 55, ал. 1 ГПК разпределението на доказателствената
тежест се определя от въведените в процеса твърдения и възражения, които са
обуславящи за съществуването или за отричането на претендираните права на
страните. При фактическия състав по чл. 55, ал. 1. пр. трето ЗЗД за връщане
на нещо, получено при отпаднало основание - ищецът следва да въведе като
твърдение и докаже факта на получаването на вещ, респективно на плащането
на парична сума, без възможността да осъществи предмета на сключения
договор, а ответникът - основание за получаването или за задържане на
полученото, което в случая бе установено безспорно от ищеца.
Ищцата не отрича, че тази сума е принудително събрана от нея в
резултат на проведено принудително изпълнение по изп.д.№ 625/2012 г. по
описа на ЧСИ М.И. и по изп. дело № 2260/2019 г. на ЧСИ М.И.. Първият
елемент от фактическия състав на чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД изисква да се
докаже даването на някаква имуществена ценност. Даването е фактическо
действие, в резултат на което получилият имуществената облага установява
своята фактическа власт върху полученото. В този случай получаването на
имуществена облага предполага доброволното й даване от друго лице.
Необходимо е да е налице воля за доброволното даване, което е различно от
23
принудителното вземане по изпълнителното дело, тъй като правото на
вземане по едно изпълнително дело е обусловено от валидността на
изпълнителното основание и от задължението на съдебния изпълнител да
удовлетвори кредитора. По делото не са представени доказателства, с които
да се установява, че ищцата е тази, която е дала доброволно претендираната
сума на ответника. Ето защо съдът приема, че е налице първият елемент от
фактическия състав на чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.
Вторият елемент от фактическия състав изисква да бъде установено
основанието, на което ответникът е получил даденото, т. е. че получената от
ответника сума е получена на някакво правно основание. От приетото по
делото като доказателство Изпълнително дело № 625/2012 година по описа на
ЧСИ М.И. се установява, че изп. дело № 625/2012 г. на ЧСИ е образувано въз
основа на изпълнителен лист от 15.03.2011 г., издаден по частно гр. дело №
80326/2011 г. по описа на Районен съд Монтана. По делото е прието като
доказателство и копие от самия изпълнителен лист. Не се спори между
страните, че ищцата е длъжник по образуваното изпълнителното дело, както и
че в периода 18.10.2012 г. до 18.10.2014 година не са извършвани
принудителни действия от страна на взискателя за удовлетворяване вземането
му. Сумите по първото изпълнително дело в размер на 56 лв. са събрани едва
на 17.01.2017 г., много след настъпване на перемпцията, а по второто
изпълнително дело № 2260 по описа за 2019 г. на ЧСИ в размер на 20 лв. – на
01.04.2020 г. и на 24.04.2020 г., също от 20.00 лв. От тук следва извод, че са
събирани суми на отпаднало основание. С оглед на изложеното по - горе
следва крайният извод, че предявената искова претенция с правно основание
чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД е основателна и като такава следва да бъде уважена.
При този изход на делото, в тежест на ответника са направените в хода
на производството разноски от страна на ищеца, съобразно приложен списък.
Неоснователно е възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение. Описаните и платени суми при сключването на договора за
правна помощ и съдействие, л. 4 от делото касаят двата иска, с
конкретизирането, че за всеки от тях е договорена и платена сума от 300.00
лв., което е и минималния адвокатски хонорар. В случая не е налице
прекомерност на изплатеното адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
24
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. Б. ИВ., ЕГН
**********, от гр. ... че не дължи на ответника "КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ... посочените суми в изпълнителен лист от 15.03.2011г., издаден
на основание Заповед за изпълнение от 18.02.2011г. по ч.гр. дело №
80326/2011г. по описа на РС- Монтана, въз основа на който е образувано изп.
дело № 20197480402260 по описа на ЧСИ М.И., рег. № 748, а именно: сумата
от 567.30 лева - главница, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 15.02.2011г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от
225.80 лева - възнаградителна лихва от 23.01.2009г. до 03.07.2009г., сумата от
122.98 лева - мораторна лихва от 13.02.2009г. до 26.01.2011г., разноски по гр.
д. в размер на 125, 00 лева, КАТО ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА "КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ..., ДА ЗАПЛАТЯТ на Г. Б.
ИВ., ЕГН **********, от гр. ... сумата от 648.00 лв. за сторените в
производството разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Монтана
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
25