Решение по дело №1945/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 38, ал. 8 от Закон за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).

Жалбоподателят – Г.Б.С., ЕГН: ********** с адрес: ***, представлявана от адв. П.Б. оспорва Ревизионен акт № Р-16001622007048-091-001/22.05.2023 г., потвърден с Решение № 250 / 12.07.2023 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-Пловдив при ЦУ на НАП, в обжалваната част с която за 2016 т. на жалбоподателя е начислен допълнителен данък по чл. 38, ал.8 от ЗДДФЛ в размер на 10 000,00 лв., ведно с прилежащи лихви 6 450,90 лв. В жалбата се твърди, че органите по приходите са потъпкали разпоредбата на чл. 110, ал. 2 от ДОПК, както и че жалбоподателят не е длъжен да доказва, че срещу парични средства не е извършила непарични престации, поради което моли за отмяна на оспорения Ревизионен акт.

Ответникът – Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк. Т. счита жалбата за неоснователна, поради недоказаност на твърденията на жалбоподателя и моли да бъде потвърден като законосъобразен и правилен обжалваният ревизионен акт / л. 287/. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура Пловдив - редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не изпраща представител и не встъпва в процеса.

Жалбата е подадена от легитимирано лице - адресат на акта, за който същия е неблагоприятен, в рамките на законоустановения 14 - дневен срок пред компетентния съд, поради което е процесуално ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Пловдивският Административен Съд в настоящият си състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено от фактическа страна на следното:

Жалбоподателят е сключил договор за допълнително доброволно пенсионно осигуряване с пенсионно осигурително дружество „Алианц България" АД, като на 04.08.2014 г. внася по партидата си в ДПФ „Алианц България" АД сумата от 100 000,00 лв. След подадено заявление за теглене от 14.10.2016 г., ДПФ "АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ" на 20.10.2016 г. изплаща на ревизираното лице еднократно цялата сума с натрупаната доходност 103 283,24 лв. В т.16.6 от Договора е вписано, че осигурения се задължава да подпише лично пред дружеството декларация за произход на средствата в предвидените от Закона за мерките срещу изпирането напари случаи и да представи изискваните от Закона за мерките срещу изпирането на пари и Правилника за прилагане на Закона за мерките срещу изпирането на пари документи лично пред служител на дружеството или пред осигурител посредник, с когото дружеството има сключен договор за осигурително посредничество. Такава декларация от ДПФ "АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ" не е представена. За съставените и подписани документи през 2014 година (когато е направена вноската), не са представени документи от ДПФ "АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ", поради изтекъл давностен срок. Не е ясно какво е декларирало лицето като произход на средствата, не са приложени доказателства как е направена вноската от 100 000.00 лв., дали в брой или по банков път от сметка на ревизираното лице.

Производството по издаване на обжалвания ревизионен акт е започнало въз основа на Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001622007048-020-001/29.11.2022 г. (л. 265-266), изменена със ЗВР № Р-16001622007048-020-002/01.03.2023 г. (л. 95-96). С посочената ЗВР е определен обхват на ревизията – задължения за данък върху годишна данъчна основа по Закон за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г., със срок за завършване на ревизията три месеца от връчване на ЗВР. Със заповедта е разпоредено ревизията да бъде извършена от К.Г.Н.(главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията) и Т.Г.М.-Л. (инспектор по приходите). Заповедта е връчена по електронен път на жалбоподателя Г.Б.С. на дата 05.12.2022 г. (л. 268).

От органите по приходите са изпратени искания за предоставяне на документи за извършването на проверката, които са присъединени към преписката с протокол № Р-16001622007048-ППД-001/05.01.2023 г. (Л.117-118), както следва :

С искане за предоставяне на документи и писмени обяснения № Р-16001622000271-040-001/29.08.2022 г., връчен по електронен път на 12.09.2022 г.; № Р-16001622000271-040-002/24.10.2022 г., връчен по електронен път на 24.10.2022 г. са изискани документи от жалбоподателя С.. Искане до Доброволен пенсионен фонд „Алианц България“ № Р-16001622000271-041-006/25.10.2022 г., връчено на 25.10.2022 г.; искане до „ИНВЕСТБАНК“ № Р-16001622000271-041-003/28.09.2022 г., връчено на 28.09.2022 г., искане до Община Пловдив № Р-16001622000271-041-002/26.08.2022 г., връчено на 26.08.2022 г.; искане до Юробанк България ЕАД № Р-16001622000271-041-005/28.09.2022 г., връчено на 28.09.2022 г., относно движенията по сметката на жалбоподателя С. за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2021 г.; искане до ОД на МВР Хасково № Р-16001622000271-041-001/29.08.2022 г.; искане до Уникредит Булбанк № Р-16001622000271-041-004/28.09.2022 г., връчен на 28.09.2022 г.

На жалбоподателя С. по електронен път е връчен протокол КД-73 за приключване на проверка за съпоставяне на доходи и имущество на физическо лице №Пф-16001622000271-073-001/29.11.2022 г., връчен по електронен път на 05.12.2022 г. (л.127-142)

В хода на проверката е присъединен протокол № 1857367/03.11.2022 г. с извършени проверки по масивите на ТД на НАП, за жалбоподателя С..

На Доброволен пенсионен фонд „Алианц България“ е изпратено Искане за предоставяне на документи и писмени обяснения (ИПДПОЗЛ) № 16001622007048-041-001/03.01.2023 (л. 260-261) с което са били изисани документи и писмени обяснения, с които да се изясни дали на изплатената сума от ДПФ „Алианц България е удържан окончателен данък в съответствие на разпоредбите на чл. 38, ал. 8, т. 3 от ЗДДФЛ, както и да представи доказателства за декларирането на изплатените доходи и за удържания данък в съответствие с изискванията на чл. 73 от ЗДДФЛ, за което ДПФ „Алианц България“ е уведомен по електронен път (л. 263). Представени са от страна на ДПФ „Алианц България“ на ревизиращия екип – писмо вх.№ Р 401/13.01.2023 г. изяснява, че на жалбоподателя С. е изплатена еднократно горепосочената сума, като не е удържан окончателен данък, тъй като в заявлението за теглене С. е подписала декларация по чл. 65, ал.8 от ЗДДФЛ, с която е декларирал че не е ползвал данъчни облекчения по чл. 19 от ЗДДФЛ за цялата сума.

С нови ИПДПОЗЛ от № № Р-16001622007048-040-001/30.01.2023 г. (л. 108-109), връчен по електронен път на 27.02.2023 г. и Р-16001622007048-040-002/24.02.2023 г., връчен на 14.03.2023 г. от жалбоподателя са изпратени обяснения свързани с произхода на внесената в пенсионния фонд парична сума от 100 000,00 лева.

По предложение на гл. испектор по приходите Красимира Николова в проверката е включен допълнителен период от 01.01.2017 г. до 31.03.2017г., което е обективирано в ЗВР № Р-16001622007048-020-002/01.03.2023 г., която по електронен път на 31.03.2023 г. е връчена на жалбоподателя С..

Извършената ревизия е приключила със съставен Ревизионен доклад № Р-16001622007048-092-001/19.04.2023 г., на основание чл. 117 от ДОПК от ревизиращите органи по приходи, съдържащ предложение за установяване данъчните задължения на жалбоподателя по видове и периоди, както и лихвите за просрочие към тях. Въз основа на него, на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК е издаден Ревизионен акт № Р-16001622007048-091-001/22.05.2023 г., с който на Г.Б.С., ЕГН **********, за ревизираните данъчни периоди 01.01.2016 г. и 31.12.2016 г. и от 01.01.2017 г. до 31.03.2017 г. е определен окончателен данък по чл. 38, ал. 8 ЗДДФЛ 10 000,00 лева, както и са начислени лихви 6 450, 90 лева, както и данъчни задължения по чл. 17 от ЗДДФЛ 327, 64 лева и начислени лихви 203,26 лева, на основание чл. 175 от ДОПК и чл.1 от ЗЛВДТДПВД, към датата на издаване на РА.

Данъчният субект е обжалвал ревизионния акт по реда на чл. 155 и сл. от ДОПК пред Директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП - гр. Пловдив, но само в частта, с която е определен окончателен данък по чл.38, ал.8 от ЗДДФЛ, който с Решение № 250/12.07.2023 г. го е потвърдил като законосъобразен и обоснован, което е връчено по електронен път.

По делото са представени и приети събраните в хода на ревизионното производство писмени доказателства, неразделна част от РД и РА, приложени по преписката по опис и приети, като доказателства по делото. Представен е и СД диск, приет като доказателство съдържащ ЗВР, РД и РА, подписани с квалифицирани електронни подписи от органите по приходите.

В хода на съдебното производство, на проведените публично заседания от страна на жалбоподателя С. и процесуалният и представител адв. Б. не са направени искания по доказателствата и не са представени такива по делото.

Други доказателства не са ангажирани от страните.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 7, ал. 1 от ДОПК актовете по този кодекс се издават от орган по приходите, съответно от публичен изпълнител, от компетентната териториална дирекция. Жалбоподателят Г.Б.С., ЕГН **********,*** , от което следва, че компетентната териториална дирекция относно извършване на ревизията и съставяне на ревизионен акт е ТД на НАП Пловдив.

При дължимата пълна служебна проверка на валидността и законосъобразността на оспорвания РА, съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК, съдът установи, че оспореният РА е валиден административен акт, издаден след провеждане на ревизия, възложена от надлежно оправомощен административен орган, в определения от него срок. РА е издаден от компетентните органи - възложителя на ревизията и ръководителя на същата, и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията. Подписан е и от двамата ОП с квалифициран електронен подпис, по смисъла на чл. 24 от Закона за електронния документ и електронния подпис. В съдържанието не само на ревизионния акт, но и на РД е отразено, че са издадени чрез информационна система "Контрол" като електронен документ, подписан с електронен подпис. Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис е допустимо по силата на чл. 184, ал. 1 от ГПК вр. § 2от ДР на ДОПК. Същите са предоставени и на електронни носители, неоспорени от жалбоподателя. Предвид горното, съдът намира, че обжалвания ревизионен акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност.

В ревизионния акт, са посочени фактическите и правните основания за издаването му. Ревизиращият орган е извършил подробен анализ на доказателствата, относими към данъчното облагане на жалбоподателя за ревизирания период. Изложил е мотиви и в обстоятелствената част на ревизионния доклад, който е неразделна част от ревизионния акт. Спазени са законоустановените срокове за съставяне на ревизионния доклад и ревизионния акт. Потвърждаващото решение също е издадено от компетентен орган и съдържа правни и фактически основания за издаването му.

Предвид събраните по делото доказателства , неоспорени от страните съдът счита , че Г.С. след като е получила процесната от ДПФ „Алианц България“, не е изпълнено задължението за удържане на окончателен данък по чл. 38 ал. 8, т. 3 от ЗДДФЛ. За изплатените паричните средства не са представени писмени доказателства за приходоизточникът им, както и дали произтичат от деклариран облагаем доход на лицето. Не са представени съответните документи от жалбоподателя С. относно деклариран облагаем доход, който е послужил за извършването на вноската в размер на 100 000.00 лева, липсват доказателства за предоставянето им по банков път. От направените проверки и събраните в хода на ревизията писмени доказателства за 2014 г., както и за предходни данъчни периоди е изяснено, че жалбоподателят С. има декларирани доходи единствено от трудови правоотношения, отговарящи на статистическите разходи за издръжка. Жалбоподателят е получавал необлагаеми доходи от Дирекция „Социално подпомагане“ за отглеждане на деца, което потвърждава, че доходите му са под праговете за социално подпомагане.

Жалбоподателят С. до 2014 г. не е декларирала облагаем доход в размер на 100 000, 00 лева, който да е бил разполагаем и да бъде използван в сумата по направената вноска. Тъй като С. не е могла да докаже произход и деклариране и/или облагане на дохода, с който е направена вноската по полицата за доброволно осигуряване и следователно е приложена нормата на чл. 38, ал. 8, т. 3 от ЗДДФЛ за облагане на внесените суми за допълнително доброволно осигуряване, получени преди придобиване право на допълнителна пенсия. При изплащане на средствата не е удържан окончателен данък, тъй като жалбоподателят С. е подписала декларация по чл. 65, ал. 8 от ЗДДФЛ, в която декларирала, че за цялата сума не е ползвала данъчни облекчения, които са предвидени в чл. 19 от ЗДДФЛ. В тази връзка органите по приходите правилно са отчели, че не е приложима разпоредбата на чл. 38, ал. 9 от ЗДДФЛ, съгласно която „не се облагат с окончателен данък доходите по ал. 8, съответстващи на частта от вноските/премиите, за които не е ползвано данъчно облекчение по реда на чл. 19 или чл. 24, ал. 2, т. 12.“. Предвидената възможност за данъчно облекчение по чл. 19 от ЗДДФЛ дава възможност определена част от общия доход да се извади от него и да не попадне в размера на облагаемия доход. В тази хипотеза лицето правомерно не облага част от получения облагаем доход. Вноските по договор за доброволно осигуряване или част от тях или част от тях биха представлявали именно такава част от получения облагаем доход, за което лицето през съответната данъчна година не заплаща данък. Тази норма поражда действия единствено за лицата, които са заплатили данък върху дохода, с който са направени вноските по договора за доброволно осигуряване и не са се възползвали от законовата възможност да намалят този данък чрез облекчение.

От извършената ревизия и направения анализ на органите по приходите става ясно, че Г.С. до 2014 г. не е декларирала облагаем доход в размер на 100 000, 00 лева, който да е бил разполагаем и да участва в сумата по направената вноска, както и да предоставила писмени доказателства, че е заплатила данък върху дохода, с който са направени вноските по горепосочения договор за доброволно пенсионно осигуряване.

Пред осигурителното дружество жалбоподателят декларира, че доходът не е облагаем, поради което същото не е задължено да удържа окончателен данък, независимо от верността на декларираните данни. В този случай осигурителното дружество не се явява солидарно отговорно по смисъла на чл. 18 от ДОПК, който извод се споделя от съда.

Спорът по делото е предимно правен и касае тълкуването и право-прилагането на относимите правни норми от ЗДДФЛ, както и правилното на чл. 109 от ДОПК в контекста на давностните срокове за образуване на данъчно производство. Жалбоподателят твърди, че обложената с окончателен данък сума не следва да бъде обложена, а само частта от сумата надвишаваща първоначалната вноска, както и че не е следвало да се образуваното производство, тъй като е изтекла петгодишна погасителна давност. Ответника твърди, че органите по приходите в РА са установили, че Г.С., като задължено лице в качеството си на получател на сумата натрупана по индивидуална осигурителна партида не е изпълнила задължението си за удържане на окончателен данък по чл. 38, ал. 8, т. 3 от ЗДДФЛ.

Фактически за да се приеме, че са настъпили обстоятелствата по чл. 109 от ДОПК следва да се приеме за начален момент получаването на сумата от жалбоподателката С. през 2014 г. Органите по приходите правилно приемат, че събитието е настъпило с получаването на 14.10.2016 г. на сумата, съгласно императивната разпоредба на чл. 38, ал. 8, т. 3 от ЗДДФЛ, а именно, че „с окончателен данък се облага брутната сума на облагаемите доходи от допълнително доброволно осигуряване, от доброволно здравно осигуряване и от застраховки "Живот", придобити на датата на: получаване на внесените суми за допълнително доброволно осигуряване преди придобиване право на допълнителна пенсия;“. Следва да се отбележи, че от получаването на изплатената вноска от дружеството и образуването на производството от органите по приходите не са изтекли сроковете по чл. 109 от ДОПК.

Съдът счита , че в хода на ревизията не са допуснати съществени процесуални нарушения, вкл. и нарушения на основните принципи на данъчното производство, които да обосноват невалидност или незаконосъобразност на РА, не са налице пороци, касаещи формалната и процесуалната законосъобразност на РА. Събраните в хода на ревизията доказателства са анализирани и преценени обективно от органите по приходите, издали РА. В РД, РА и приложенията към ревизионната преписка е налице подробна обосновка на посочените като основание за установените обстоятелства и доказателства към тях, които факти не са оборени в хода на съдебното производство, както и изводите в оспорения РА.

С оглед на изложено следва да се приеме, че органите по приходите са установили по безсъмнен начин проявлението на фактите и обстоятелствата, от които черпят правомощието си да определят данъчната основна за облагане и да начислят следващия се от това данък - по реда на чл. 38, ал. 8 от ЗДДФЛ. Констатациите им са обосновани от събраните в хода на ревизионното производство доказателства, а направените въз основа на тях правни изводи са съответни на материалния закон. Жалбоподателят Г.Б.С. не е представил доказателства, с които да опровергае верността на фактическите констатации в ревизионния акт поради което законосъобразно органите по приходите са определили ДДС приемайки че, ставката е 10 % ДДС. В тази насока възраженията на жалбоподателя за нарушения на материалния закон са изцяло неоснователни.

Отделно от горното следва да се посочи , че въпреки задължителните указания на съда, жалбоподателката не ангажира каквито и да е доказателства , както за допуснати процес. нарушения , така и за нарушения на материалния закон

Съдът намира оспорения РА за постановен при липсата на съществени нарушения на административно производствените правила, в определената форма и от компетентен орган, при спазване на материалните норми, поради което същият е ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН, а подадената жалба срещу него изцяло неоснователна.

Ето защо, настоящият състав на съда счита, че тезата на жалбоподателя не може да бъде споделена, което обосновава и извода на настоящия състав – за отхвърляне на жалбата, като неоснователна.

При този изход на спора и с оглед своевременно направеното искане, на осн. чл. 161, ал. 1 от ДОПК в полза на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1880 лв, определено по реда на чл. 8, ал. 1 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г за минималните размери на адвокатските възнаграждения .

Ето защо и поради мотивите, изложени по - горе ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, V-ти състав

Р Е Ш И

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Б.С., ЕГН: ********** с адрес: ***, представляван от адв. П.Б., против Ревизионен акт № Р-16001622007048-091-001/22.05.2023 г., потвърден с Решение № 250/12.07.2023 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-Пловдив при ЦУ на НАП, с която се налага на жалбоподателя е начислен допълнителен данък в размер на 10 000,0 лв., ведно с прилежащи лихви 6 450,90 лева.

ОСЪЖДА на Г.Б.С., ЕГН: ********** с адрес: *** ,да заплати на ТД на НАП - Пловдив с адрес на призоваване в гр.Пловдив, ул."Скопие" № 106 сумата от 1880 (хиляда осемстотин и осемдесет) лева за юрисконсултско възнаграждение .

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на Република България в 14 - дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

Съдия:	/п/