Решение по дело №5399/2021 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 283
Дата: 23 март 2022 г.
Съдия: Симона Пламенова Кирилова
Дело: 20211720105399
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 283
гр. Перник, 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря Даниела Т. Асенова
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20211720105399 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1, вр. чл. 422, ал.1 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация Перник“ АД срещу В. Б. И...
Ищецът твърди, че между него и ответника, в качеството му на потребител – клиент
за битови нужди, съществува облигационно правоотношение с предмет покупко – продажба
/доставка/ на топлинна енергия, възникнало въз основа на закона и регулирано от публично
известни общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна без
да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се
намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през процесния
период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответницата топлинна енергия,
отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение, включваща сума за отопление
на имота, сума за топлинна енергия, отдадена от общите части и сградна инсталация, и за
дялово разпределение. Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си
задължение за заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за исковия период и на
падежа – в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, нито към момента
на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на края на месеца, следващ този на
доставката и поради неизпълнението си, съгласно клаузата на чл. 41, ал. 1 от приложимите
Общи условия ответницата, като потребител, дължи и обезщетение за забава в размер на
законната лихва, възлизаща на търсената сума. С тези съображения отправя искане за
уважаване на предявените искови претенции. Намира за дължима и законната лихва за
забава, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
вземането.
При изложените твърдения се иска да бъде признато за установено в отношенията
1
между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 1693,53 лева,
представляваща главница за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
апартамент, находящ се в гр. П., ул. *****, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно
със законната лихва за забава върху главницата, считано от депозиране на заявлението на
19.07.2021 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 219,04 лева, представляваща
законна лихва върху главницата за периода от 09.07.2019 г. до 21.06.2021 г. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, изготвен върху
бланка на вързажение по чл. 414 ГПК. Доколкото същото е адресирано именно по
настоящото дело и в срока по чл. 131, като същевременно се различава по съдържание от
документа, който длъжникът е депозирал в заповедното производство, настоящият съдебен
състав възприема, че ответникът надлежно е упражнил правото си по чл. 131 ГПК в
законоустановения срок.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва като недоказан фактът да е клиент на
ищцовото дружество. Поддържа, че ищцовото дружество е нарушило законодателството в
областта на енергетиката. Моли при постановяване на настоящото решение да се вземат
предвид останалите решения, постановени от други състави на Пернишки районен съд
между същите страни.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни
установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от
договор за доставка на топлинна енергия, сключени с ответника. Настоящото производство е
предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в
хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1
ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да бъде само
вземането, предявено със заявление в заповедното производство. Процесното вземане
следва да съвпада с вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е
възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим.
В настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат,
поради което предявеният иск е процесуално допустим.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1)
наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на
топлоенергия, регулирано от публично известни Общи условия; 2) продавачът да е доставил
топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за която се дължи посочената в
исковата молба сума. По акцесорния иск за обезщетение за забава е необходимо да бъде
установено изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това
обезщетение.
Според задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г.
2
на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ) като договорно
правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Преценката относно
наличието на качеството потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди по
отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация – Перник“ ЕАД. Последните имат обвързваща сила за страните по
взаимоотношенията, възникнали във връзка с производство и доставка на топлинна енергия
при спазване разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна (купувач) по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди е клиентът/потребителят на топлинна енергия за битови нужди,
какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ,
бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. Съгласно
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ „клиенти/потребители на топлинна енергия” са
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
По делото са приети Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Топлофикация – Перник“ ЕАД от 29.04.2008 г., действали през процесния
период. Тези правила уреждат взаимоотношенията между страните относно продажбата на
топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество и всички потребители на
топлинна енергия, присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр.
Перник. В конкретния случай, отношенията то така действащите общи условия се уреждат
от специален закон – ЗЕ, поради което редът в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено
приемане на общите условия е неприложим. Поради това договорът се счита сключен при
определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде
присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от
същата.
В настоящия случай ищецът не е ангажирал каквито и да е доказателства за
съществуващо в полза на ответника право на собственост или вещно право на ползване
върху имота, за който се твърди, че е топлоснабден. В съответствие с правомощията си по
чл. 7 и чл. 8 ГПК съдът е издал на ищеца поисканите от него съдебни удостоверения, чрез
които да се снабди с препис от документ за собственост или копие от данъчна декларация,
подавана за имота по реда на чл. 14 ЗМДТ. Въпреки предоставената процесуална
възможност за ангажиране на доказателства за съответните правно релевантни факти чрез и
обстоятелството, че делото е било отложено с цел снабдяване с копие от акт за собственост,
такъв не е бил представен по делото. Представена е единствено справка от Община Перник,
видно от която за посочения адрес в информационния масив на МДТ-Перник не е подавана
декларация по чл. 14 ЗМДТ. Не се сочат други доказателства, при съвкупната преценка на
които би могъл да се направи несъмнен и категоричен извод за съществуващо в полза на
ответника право на собственост или право на ползване, обуславящо в исковия период
качеството му „потребител на топлинна енергия“.
В случай, че страната не установи фактите, на които основава твърдяното субективно
материално право и изрично указани от съда, съдът дължи прилагане на неблагоприятните
последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест. Според тези
последици недоказаният факт се счита неосъществил се – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК, и с оглед
така приетия за несъществуващ факт съдът не може да даде защита на твърдяното право.
Тази процесуална санкция е свързана с процесуалното бездействие на страната и
неизпълнението на изрично възложената й процесуална (доказателствена) тежест (в този
смисъл и Решение № 136 от 8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4488/2013 г.). При прилагане
3
неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме
недоказания факт – качеството на ответника на „потребител на топлинна енергия“, за
неосъществил се.
Ето защо, съдът приема, че по делото не е установено съществуването на твърдяното
правоотношение между страните за времето от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., поради което
предявените искове се явяват недоказани по основание и следва да бъдат отхвърлени, без да
се анализира наличието на реално доставена топлинна енергия, като следваща предпоставка
за възникване на вземанията.
По разноските:
При този изход от спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има
ответникът, но в настоящото производство такива не са сторени.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Топлофикация-Перник“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к. Мошино, ТЕЦ
„Република“ срещу В. Б. И.., ЕГН ********** с адрес гр. П., ул. ***** обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено в отношенията между страните, че в полза на „Топлофикация Перник“ АД
съществува изискуемо вземане срещу В. Б. И.. сумата от 1693,53 лева, представляваща
главница за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ
се в гр. П., ул. *****, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва
за забава върху главницата, считано от депозиране на заявлението на 19.07.2021 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 219,04 лева, представляваща законна лихва
върху главницата за периода от 09.07.2019 г. до 21.06.2021 г., за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 3812/2021 г. по описа на РС-Перник.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4