№ 830
гр. П., 18.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20235220100999 по описа за 2023 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от А. В. С., ЕГН
**********, с постоянен адрес: с. Ц., ул. „В.“ № 10, обл. П., против „Сити кеш“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Средец“ ул. „Славянска“ №
29, ет. 7, представлявано от Н. П. П..
В исковата молба се твърди, че ищецът е сключил с ответника „Сити Кеш” ООД
договор за паричен заем № 734635/13.09.2022 г. за С.та от 800 лева, при ГПР 48,32 лева,
ГЛП – 40,05 %. С.та, която е следвало да бъде върната е в размер на 921,24 лева, на шест
равни вноски.
Счита, че уговорената клауза в чл.6.2 от процесния договор да заплати неустойка в
размер на 542.76 лева, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, вр.с чл.143, ал.1 и
чл.146 ал.1 от ЗЗП, както и поради нарушение на чл.19 ал.4 от ЗПК, вр. с чл.21 ал.1 от ЗПК.
Посочва, че поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на
чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД се достигало до значителна нееквивалентност на насрещните
престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищеца с цел
извличане на собствена изгода на кредитора.
В допълнение смята, че клаузата за неустойка в чл.6.2 от договора е нищожна и като
противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл.143, т.19 от ЗЗП, тъй
като С.та която се претендирала чрез нея в размер на 542.76 лева е в размер на над 1/2 от
С.та на отпуснатия кредит. Счита, че именно въз основа това, уговорената клауза за
неустойка е противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл.143 ЗЗП.
На следващо място твърди, че с процесната клауза за неустойка, в полза на кредитора
1
се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно
задължение. Същата не била и индивидуално уговорена, поради което се явявала и
неравноправна по смисъла на чл.146, ал.1 ЗПП.
Счита, че с предвиждането на такива разходи, уговорени в чл.6.2 от договора, се
заобикаляла забраната по чл.19, ал.4 ЗПК. Поради невключване на уговорката за неустойка в
размера на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в
кредитното правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално
прилагания в отношенията между страните представлявал заблуждаваща търговска практика
по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите. Цитира съдебни
решения.
По наведените твърдения се иска от съда да постанови решение, с което приеме, че
клаузата предвидена в чл.6.2 от договор за паричен заем кредирект № 734635/13.09.2022 г.
сключен между ищеца и ответник, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на
542,76 лева, е нищожна, както и съда на основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, да осъди
ответника, да заплати на ищеца, С.та в размер на 542,76 лева, недължимо платена по
недействителната клауза за неустойка по чл.6.2 от договор за паричен заем кредирект №
734635/13.09.2022 г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в
съда – 20.03.2023 г., до окончателното изплащане на С.та.
Претендира разноски. Сочи доказателства и прави доказателствени искания.
В проведеното съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща процесуален
представител. Постъпила е молба, с която моли съда да уважи в цялост исковата претенция.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Сити Кеш“ ООД, чрез пълномощника си
юрисконсулт Л. В., депозира отговор на исковата молба, в който не оспорва, че между
страните е сключен договор за паричен заем кредирект № 734635/13.09.2022 г. за С.та от 800
лева и, че заемните средства са предоставени на потребителя.
Признава за основателен предявения иск по чл.26 ЗЗД и на основание чл. 237 ГПК
моли съда да постанови решение при признание на иска.
В тази връзка иска от съда да не присъжда разноски на ищеца, тъй като признава
иска и с извънпроцесуалното си поведение не е дал повод за завеждане на процесния иск.
Твърди, че ищецът не е заплатил С.та за неустойката по процесния договор, т.е.
оспорва осъдителния иск.
Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
В проведеното последно съдебно заседание за ответника не се явява представител.
Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно, а и се установява от приложените по делото писмени
доказателства, че са сключили договор за паричен заем кредирект № 734635/13.09.2022 г., с
който на ищеца е предоставен паричен заем в размер от 800 лева, който следва да се върне
2
на 6 месечни вноски, като първите две са в размер на 26,70 лева, без включена неустойка, а
останалите четири вноски са в размер на 216,96 лева. При включването на неустойката в
погасителната вноска, нейният размер е 244 лева.. В договора е уговорено, че заемателят се
задължава в тридневен срок от усвояване на процесната С., да предостави обезпечение, по
начин и реда, и отговарящо на условията на чл.33, ал.1 от ОУ: поръчител или банкова
гаранция. При неизпълнение на горното е предвидена клауза за заплащане на неустойка от
кредитополучателя в размер на 542,76 лева – чл.6, ал.2 от договора, която се начислява
автоматично и се заплащала разсрочено, съгласно сключения в договора погасителен план.
Съгласно приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно-
счетоводната експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено и даващо
отговор на поставените задачи се установява, че ищецът е погасил изцяло кредитът, като е
внесъл С.та в размер на 1464 лева, с която С. е погасил 800 главница, 121,24 лева договорна
лихва и 542,76 лева неустойка.
В проведеното съдебно заседание вещото поддържа заключението си.
При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното от правна
страна:
Районен съд П. е сезиран с искове с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД и чл.55, ал.1,
пр.1 ЗЗД, за връщане на дадено без основание - поради нищожност на отделна клауза от
договор за кредит.
Безспорно е между страните, че са били обвързани от валидно облигационно
правоотношение по силата на договор за паричен заем кредирект № 734635/13.09.2022 г., по
който ищецът е получил заемна С. в размер на 800 лева, както и че е погасил задълженията
си изцяло.
По предявения установителен иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД:
Критериите дали е налице нищожност на неустойка, поради противоречие с добрите
нрави, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно
– когато е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. Съгласно дадените разяснения в мотивите на ТР, за спазването на добрите нрави
по иск за дължимост на неустойка, съдът следи и служебно.
Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки
конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии,
като - естество и размер на обезпеченото с неустойката задължение; обезпечение на поетото
задължение с други, различни от неустойката правни способи; вид на уговорената неустойка
и на неизпълнението, за което е предвидена; съотношението между нейния размер и
очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /Решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по
т. д. № 818/2009 г., II т. о./.
Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните, неустойката може да
изпълнява и наказателна функция. В случая, страните са уговорили клауза за задължаване на
заемополучателя да осигури обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключване на
договора – поръчителство на ФЛ или банкова гаранция, като при неизпълнение са
предвидили неустойка. Размерът й представлява 67,84 % от този на заетата С..
Следва да се посочи, че ответникът, върху когото лежи доказателствената тежест за
установяване валидността на оспорената клауза, не проведе пълно и главно такова. При това
положение, следва да се изхожда от размера й при преценка валидността, който е определен
в договора. Срокът за предоставянето й е твърде кратък, при което за потребителя се създава
допълнителна тежест, водеща до значително затруднение в осигуряването й, предвид
необходимостта от технологично време и чуждо съдействие. С оглед изначалното
предвиждане на неустойката да се кумулира към погасителните вноски, следва извод, че тя
3
води единствено до скрито оскъпяване на кредита, като излиза изцяло извън присъщите й
функции. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяване на вреди за кредитора,
който е бил длъжен да оцени кредитоспособността на длъжника, съответно - риска при
предоставяне на заема към сключване на договора, като съобрази и възможностите за
предоставяне на обезпечение. Включена по този начин към погасителните вноски,
неустойката всъщност се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява
сигурна печалба за заемодателя.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на
заетата С.. Размерът на неустойката е значителен сам по себе си, в т. ч. съотнесен към
предоставената С..
Такава клауза изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1,
предл.3 ЗЗД, тъй като драстично нарушава принципа на справедливост и излиза извън
обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя за неустойката.
Действително няма пречка размерът й да надхвърля вредите от неизпълнението. В случая
обаче, няма адекватен критерий за преценка на това надвишаване, доколкото се посочи, че
процесната клауза обезпечава изпълнението на вторично задължение. Един вид обезпечава
изпълнението на задължението за обезпечаване на главното задължение. Т. е. и
санкционната функция е вън от предмета на задължението, тъй като само по себе си
непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди. Основната цел на
така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на
заемодателя за сметка на заемополучателя и до увеличаване на подлежаща на връщане С.
със значителен размер, което е в контраст с всякакви разумни граници на добрите нрави и
не се толерира от закона. Тя драстично нарушава принципа на справедливост и не държи
сметка за реалните вреди от неизпълнението /в т. см. Решение № 74 от 21.06.2011 г. на ВКС
по гр. д. № 541/2010 г., IV г. о., ГК/.
Тъй като противоречието между неустойката и добрите нрави е налице още при
сключване на договора, не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно
разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази част договорът не е пораждал правно
действие. Нищожността е пречка за възникване на задължение.
За пълнота следва да се посочи, че размерът на ГПР по договора за заем, с включена
дължимата неустойка ще надхвърли петкратния размер и така на практика се стига до
заобикаляне на императивното изискване на чл.19, ал.4 ЗПК за максималния размер на ГПР
по потребителски кредити. Във връзка с горното, когато не са спазени изискванията на
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, договорът за потребителски кредит се явява и недействителен
съгласно чл.22 ЗПК.
По изложените съображения предявеният установителен иск се явява основателен.
Във връзка с горното, съдът счита, че не следва да обсъжда другите въведени от
ищеца основания, които водят до нищожност на неустоечната клауза.
По предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД:
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и главно
доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a
именно, че е предоставил, а ответникът е получил процесната С. в размер на 542,76 лева,
представляваща заплащане на неустойка поради непредоставяне на обезпечение, без да е
имало основание за извършване на престацията /поради недействителност на уговорената
между страните клауза/.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице основание
за получаване и задържане на процесната С., поради което не се дължи нейното връщане,
4
респ. да докаже връщане на С.та.
Съдът стигна до извод за основателност на предявения иск за прогласяване
нищожност на предвидената в процесния договор неустойка, дължима от ищеца.
Плащане на уговорената неустойка от ищеца се установява от заключението на
вещото лице по приетата ССчЕ.
Поради недействителността на уговорената клауза за неустойка, се налага извод, че
С.та е платена при начална липса на основание за това, поради което ответникът дължи
нейното връщане. Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
Като законова последица от уважаването на главния иск следва да се уважи и
претенцията за законна лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 20.03.2023
г., до окончателното изплащане на вземането.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да
се присъдят и сторените от него разноски в общ размер от 220 лева, от които 100 лева ДТ и
120 лева възнаграждение за вещо лице.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, във връзка с чл.38, ал.2 ЗА ответникът следва да бъде
осъден да заплати на адвокат М. В. М. от АК Пловдив, за оказана безплатна адвокатска
помощ и съдействие на ищеца в производството. По делото е представен списък на разноски
по чл.80 ГПК, в който е индивидуализирано възнаграждението по всеки от двата иска – 480
лева с ДДС, което е в минимално предвидения размер по чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004
г. на ВАдС /С.та е с вкл. ДДС, т.е. без вкл. ДДС е 400 лева, колкото е предвидена в
цитираната Наредба./. По изложеното се явява неоснователно възражението по чл.78, ал.5
ГПК.
По искането на ответника, на основание чл.78, ал.2 ГПК разноските да се възложат
на ищеца, тъй като с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и е признал иска,
съдът намира, че същото е неоснователно по следните съображения;
Отговорността за разноските по делото представлява по правната си същност
облигационно отношение между страните в процеса, по силата на което едната страна, в
чиято полза съдът е решил делото, има правото да иска от противната страна да плати
направените разноски. При решаване на въпроса, за кого възниква задължението да заплати
разноските, съдът се ръководи от правилата на чл.78 ГПК в зависимост от изхода на правния
спор и процесуалното и извънпроцесуалното поведение на страните. Диспозицията на
нормата на чл.78, ал.2 ГПК предвижда две кумулативни предпоставки, при наличието на
които ответникът не носи отговорност за разноски, независимо, че решението е
благоприятно за ищеца – 1) ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на
делото и 2) ако признае иска. В подобна хипотеза логиката на законодателя е, че ответникът
не е предизвикал изобщо състояние на правен спор, поради което и не следва да носи
отговорността за разноските по делото.
Във връзка с горното, съдът счита, че с поведението си ответникът е дал повод за
завеждане на делото, тъй като това е единствената възможност на ищеца, оспорената клауза
за неустойка да бъде обявена за нищожна и да получи недължимо платената С. по нея. Не е
налице и В.та предпоставка, тъй като ответникът оспорва и предявения осъдителен иск.
По изложените съображения и на основание чл.235, ал.2 ГПК, Районен съд -П..
РЕШИ:
5
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от А. В. С., ЕГН
**********, с постоянен адрес: с. Ц., ул. „В.“ № 10, обл. П., против „Сити кеш“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Средец“ ул. „Славянска“ №
29, ет. 7, представлявано от Н. П. П., иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, че клаузата в
договор за паричен заем кредирект № 734635/13.09.2022 г., предвиждаща заплащането на
неустойка при непредоставяне на обезпечение в размер на 542,76 лева е нищожна.
ОСЪЖДА „Сити кеш“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, р-н „Средец“ ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, представлявано от Н. П. П., да заплати
на А. В. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Ц., ул. „В.“ № 10, обл. П., на основание
чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД С.та от 542,76 лева, представляваща заплатена без основание С. по
договор за паричен заем кредирект № 734635/13.09.2022 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 20.03.2023 г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Сити кеш“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, р-н „Средец“ ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, представлявано от Н. П. П., на
основание чл.78, ал.1 ГПК, да заплати на А. В. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Ц.,
ул. „В.“ № 10, обл. П. С.та в общ размер на 220 лева, сторени разноски в производството.
ОСЪЖДА „Сити кеш“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, р-н „Средец“ ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, представлявано от Н. П. П., да заплати
на адвокат М. В. М. от АК Пловдив, на основание чл.38, ал.2, във връзка с чл.38, ал.1, т.2 от
ЗАдв. С.та в общ размер на 960 лева с ДДС, представляващо адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6