РЕШЕНИЕ
№ 97
гр. Царево, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Мария Ат. Москова
при участието на секретаря Нели Г. Стоянова
като разгледа докладваното от Мария Ат. Москова Административно
наказателно дело № 20212180200383 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на АНГ. Д. С. с ЕГН ********** от гр.С., срещу
Наказателно постановление № 302а-455 -2021 от 23.07.2021г., издадено от
Началник на РУ на МВР-Царево, с което за нарушение на чл.64 ал.4 от ЗМВР
му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100/сто/лева
на основание чл.257 ал.1 от ЗМВР. Жалбоподателят счита издаденото
наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно, поради
което моли за отмяната му, като излага подробни доводи и съображения.
В с.з. жалбоподателя чрез процесуалния си представител адвокат А.В. -
САК поддържа жалбата на сочените в нея основания. Претендира разноски за
адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна –РУ-Царево, редовно призована, не се явява и не
се представлява в с.з.
След като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото
писмени и гласни доказателства и взе предвид становищата и доводите на
страните намери за установено следното:
На 14.07.2021г. около 23:05 часа актосъставителят Б.Ц. /полицай в
РУП-Царево/ и колегите й Ж.Д. Н.П. и С.С. се отправили със служебния си
автомобил към къмпинг „Якото място“ с.Лозенец по повод получен в ОДЧ на
РУП-Царево сигнал от К. Й. Н., че той и А. Д., с която живеел на семейни
начала, били притеснявани от бившия съпруг на последната -А.С.. Преди
1
къмпинга полицейските служители били посрещнати от К.Й. Н., който отвел
полицейските служители до караваните на бившите съпрузи, като карал
личния си автомобил пред тях.
Пристигайки на място, полицейските служители спрели служебния
автомобил на поляна пред караваната на К. Н.и установили, че жалбоподателя
А.С. се намира в съседната каравана. Колегата на св.Ц. отишъл до караваната
на А.С. и го извикал да се яви за изясняване на случая до служебния
автомобил, където били бившата му съпруга А. Д. и К.Н.. Тъй като А.С. и К.
Н. взаимно се обвинявали, като всеки от тях твърдял, че е тормозен от
другия, в 23:40 часа на 14.07.2021г. св.Ц. съставила на А.С. предупредителен
протокол по реда на чл.65 ЗМВР да не влиза в пререкания с К. Й.Н., а
колегата й Н.П. съответно съставил на К. Й. Н. предупредителен протокол по
реда на чл.65 ЗМВР да не влиза в пререкания с А.С.. Докато били съставяни
предупредителните протоколи, А.С. настоявал св.Ц. да извика дежурния
патрул на КАТ за да тестват К. Й. Н. за употреба на алкохол, тъй като разбрал
от присъстващите на място съседи, че К. Й. Н., който бил във видимо
нетрезво състояние, е управлявал автомобила си за да покаже пътя на
полицейските служители до къмпинга,. Полицейските служители докладвали
на ОДЧ при РУП-Царево и на място бил изпратен дежурният наряд по КАТ,
който пристигнал след около час. Междувременно св.Ц. съставила на А.С. в
00:45 часа на 15.07.2021г. втори предупредителен протокол по реда на чл.65
от ЗМВР да не влиза в пререкания с бившата си съпруга А. Д.. След това св.Ц.
многократно разпоредила на жалбоподателя А.С. да се прибере в караваната
си, но последният отказал и останал да стои на около 2 метра от служебния
автомобил, тъй като искал да види дали ще дойде екип на КАТ, както и дали
К.Й. Н. ще бъде задържан след като бъде тестван за употреба на алкохол.
Докато дежурният наряд по КАТ тествал К. Н., чиято проба за употреба на
алкохол била положителна, полицейският наряд, в състава на който била
св.Ц., задържал А.С. и го отвел в сградата на РУП-Царево. Там св.Ц.
съставила против А.С. АУАН № 302а-444/15.07.2021г. /бланков № 624694/ за
това, че „на 15.07.2021г. около 00:50 часа в района на къмпинг „Якото място“
при отработване на сигнал, след издадени многократни устни разпореждания
да не пречи на служителите да извършат задълженията си по служба и след
съставен протокол по чл.65 от ЗМВР, продължил да се саморазправя и
обижда другото лице“ с което извършил нарушение по чл.64 ал.4 от ЗМВР
/л.16/. Препис от акта бил връчен на жалбоподателя, който вписал, че има
възражения и че не се е саморазправял, но отказал да го подпише.
Въз основа на така съставения АУАН № 302а-444/15.07.2021г. /бланков
№ 624694/ било издадено оспорваното Наказателно постановление № 302а-
455-2021 от 23.07.2021 г., в обстоятелствената част на което
административнонаказващият орган е възприел описаната в акта фактическа
обстановка и правна квалификация на нарушението по чл.64 ал.4 от ЗМВР и
е наложил на А.С. административно наказание „глоба“ в размер на
100/сто/лева на основание чл.257 ал.1 от ЗМВР/л.6 и л.26/.
2
Препис от НП е връчено на жалбоподателя на 09.08.2021г. видно от
инкорпорираната в НП разписка за връчване, а жалбата е подадена пряко до
съда на 16.08.2021г.
При така установените факти,съдът констатира следното:
Жалбата е допустима,като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН от
надлежна страна,а по същество е основателна,по следните съображения:
Безспорно е че съгласно чл.64, ал.1 от ЗМВР, полицейските органи имат
право да издават разпореждания до граждани, когато това е необходимо за
изпълнение на възложените им функции. Дадените полицейски
разпореждания /независимо то тяхната форма, устни, писмени или чрез други
разбираеми знаци/ са задължителни за адресатите си по силата на чл.64, ал.4
от ЗМВР, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето
престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му. За да
е съставомерно обаче и да е налице административно нарушение попадащо
под хипотезата на санкционната разпоредба на чл.264 от ЗМВР, е необходимо
това пречене да е противозаконно, т.е. да е налице дължимо поведение от
страна на гражданина по силата на законовата разпоредба и което поведение
да не е било изпълнено.
Безспорно е, че неизпълнението на полицейските разпореждания е
съставомерно деяние за което е предвидена и санкционната разпоредба на
чл.264, ал.1 от ЗМВР. Безспорно е също така, че съставомерно е и
противозаконното пречене на полицейските органи да изпълняват функциите
си – чл.257, ал.1 от ЗМВР. Ето защо в наказателното постановление следва да
е налице прецизно описание на всички обстоятелства по извършеното
нарушение, както и да е ясно изразена волята на наказващият орган, за кое
административно нарушение е санкциониран нарушителя – по чл.264, ал.1 от
ЗМВР или по чл.257, ал.1 от ЗМВР. Това е необходимо за да се осъществи
надлежен съдебен контрол върху издаденото наказателно постановление,
респективно дали описаните и установени факти по делото са подведени под
приложимата материално правна разпоредба.
По делото се установява по безспорен начин от показанията на
актосъставителя Б.Ц., дадени в хода на съдебното следствие, както и от
изготвената от нея докладна записка по случая, че при дадени устни
разпореждане от актосъставителката Ц. на жалбоподателя последния да се
прибере в караваната си, жалбоподателят А.С. не се прибрал, а останал да
наблюдава на разстояние от около 2 метра извършваната от полицейските
органи проверка на К. Н. за употреба на алкохол, като коментирал дадената
от лицето положителна проба и отправял обидни думи към него.
На първо място следва да се отбележи, че присъствието на
жалбоподателя на публично място, каквото несъмнено се явява поляната
между двете каравани, е негово законно право. Законно право на
жалбоподателя е също така да реши да се прибере в караваната си или да
остане вън от нея. Обстоятелството, че едно лице - гражданин на Република
3
България се възползва от правото си да не се прибере у дома си, а да остане
на публично място – поляна между две каравани, където се извършва
проверка от органите на властта на друго лице за употреба на алкохол, не
съставлява нарушение. Скрепено със санкция е само онова полицейско
разпореждане, което е законно. Неизпълнението на незаконно полицейско
разпореждане не е нарушение, а разпореждането жалбоподателят да се
прибере в дома си против волята си, е незаконно.
Неизпълнението на това полицейско разпореждане не е довело след
себе си поведение, чрез което да се е пречело на полицейския орган за
изпълнението на служебните му задължения. Дори и това да е така, не е
посочено с какво неизпълнението на полицейското разпореждане да се
прибере в дома си, е попречило на полицейския орган да изпълни законовите
си задължения и кои точно от тях.
На следващо място съдът намира за необходимо да отбележи, че в
производството по установяване на твърдяното административно нарушение
и налагане на административното наказание са допуснати съществени
процесуални нарушения.
Съобразявайки съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП с
изискванията на ЗАНН, указващи реквизити на тези административни актове
и процедурата по съставянето им, се налага извода, че са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила,които водят до отмяна на
НП. Административнонаказателното производство е строго формално и се
подчинява на строго регламентирани правила. В случая са нарушени
разпоредбите на чл.42 т.4 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като нито в
АУАН, нито в НП е извършено пълно и точно описание на нарушението,
както и няма описание на обстоятелствата, при които е било извършено, а в
НП - и на доказателствата, които го потвърждават. Това води до ограничаване
правото на защита на жалбоподателя. Повдигнато и предявено е обвинение,
което не е конкретизирано нито от обективна, нито от субективна страна.
Актосъставителят и наказващият орган не са посочили изпълнителното
деяние на твърдяното нарушение, което е санкционирано именно по ЗМВР.
В настоящия случай в обстоятелствената част на атакуваното
наказателно постановление, така както е описано извършеното нарушение, по
същество се е стигнало до смесване фактическите състави на две отделни
нарушения по смисъла на ЗМВР - „неизпълнение разпореждане на орган на
МВР, направено в изпълнение на функциите му“ и „противозаконно пречене
на орган на МВР да изпълнява функциите си“, за които административни
нарушения в санкционните норми на чл.257 ал.1 и чл.264 ал.1 от ЗМВР са
предвидени съответни, различни по размер наказания.
Допуснато е процесуално нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН и
същото е съществено. Неопределеността в обвинението е останала и е
непреодолима с оглед установените фактически обстоятелства. Липсата на
точно описание на нарушението препятства преценката за материалноправна
4
законосъобразност на атакуваното НП. Изложената неяснота на факти и
приложим закон е в такава степен, че води до липса на предмет на доказване
и обосноваване. Налице е едно бланкетно обвинение. За жалбоподателя е
неизвестно срещу какво конкретно следва да гради защитата си.
При издаване на наказателното постановление е нарушено и
изискването на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН, като не е посочена конкретната
законова разпоредба , нарушена виновно от жалбоподателя. Действително
посочено е, че административнонаказателната отговорност е ангажирана за
нарушение на чл.64 ал.4 от ЗМВР, на основание чл.257 ал.1 от ЗМВР. Както в
акта, така и в НП обаче, е посочено едновременно неизпълнение на
полицейско разпореждане и преченето на изпълнение на служебни
задължения,които представляват две самостоятелни основания за носене на
административнонаказателна отговорност, а именно - по чл.257 ал.1 от ЗМВР
и по чл.264 ал.1 от ЗМВР. В обстоятелствената част на НП е описано
извършването на две нарушения. Отразено е, че е нарушена една правна
норма, която не поглъща състава на двете нарушения, а е наложена една
санкция.
Липсва яснота за какво нарушение жалбоподателят е бил привлечен
към административнонаказателна отговорност- за това,че не е изпълнил
разпореждане на орган на МВР или за това,че противозаконно е пречил на
орган на МВР да изпълни функциите си, или и за двете нарушения.
Констатираната в наказателното постановление неяснота при описание на
вмененото във вина на жалбоподателя административно нарушение, води до
ограничаване възможността за санкционираното лице да организира своята
защита и в този смисъл представлява съществено нарушение, което допуснато
в производството по налагане на административното наказание налага отмяна
на издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно.
Посочените нарушения са довели до невъзможност да се индивидуализира
основанието за налагане на административно наказание на
жалбоподателя,което съществено ограничава и правото му на защита,тъй като
жалбоподателят не може да научи в извършването на какви именно
нарушения е обвинен. Предвид характера им, същите са абсолютна
процесуална предпоставка за отмяна на атакуваното НП.
С оглед изхода на делото и въз основа на направено от жалбоподателя
искане за присъждане на разноски, съдът намира, че в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 400.00 лева, съгласно приложеното по делото пълномощно с
отбелязване за заплатен адвокатски хонорар /л.32/
По изложените съображения и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 302а-455 -2021 от
5
23.07.2021г., издадено от Началник на РУ на МВР-Царево, с което на АНГ. Д.
С. с ЕГН ********** от гр.С. за нарушение на чл.64 ал.4 от ЗМВР му е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100/сто/лева на
основание чл.257 ал.1 от ЗМВР.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Бургас ДА ЗАПЛАТИ на АНГ. Д. С. с ЕГН
********** от гр.С., сумата в размер на 300.00 /триста/ лева, представляваща
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване чрез РС-Царево по реда на АПК
на основанията предвидени в НПК пред Административен съд-Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
6