Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 27.01.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І -9 състав, в публично съдебно заседание на осми декември две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕНА ШИПКОВЕНСКА
при секретаря Юлия Асенова като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 16733 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предмет на настоящото
производство са искове с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността /ЗС/, предявени при условията на активно и пасивно субективно съединяване от Р.Д.А. и С.К.А.
срещу Т.В.Г. и Г.Д.Г., последният заместен по реда на чл. 227 ГПК от А.Г.Г..
В исковата си молба от 20.12.2019 г., ищците твърдят,
че са носители на правото на собственост върху следните недвижими имоти: ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор 68134.801.199 с площ от 562 кв.м.,
находящ се в град София, район „Изгрев“, улица „********АПАРТАМЕНТ на две нива
с идентификатор 68134.801.199.1.1, находящ се в гр. София, район „Изгрев“,
улица „********, с площ на всяко ниво от по 60 кв.м., заедно с прилежащите
части: 1/2 идеална част от зимничното помещение и 2/3
идеални части от общите части на сградата, което жилище се намира в сграда едно, разположена
в поземлен имот с идентификатор 68134.801.199 и АПАРТАМЕНТ с
идентификатор 68134.801.199.1.2, находящ се в гр. София, район „Изгрев“, улица
„********, с площ от 60 кв.м., заедно с прилежащите 1/2 идеална част от зимничното помещение и 1/3 идеална част от общите части на
сградата, което помещение се намира в сграда едно, разположена в поземлен имот
с идентификатор 68134.801.199. Ищците А. се легитимарали като собственици на
процесните имоти с влязло в сила съдебно решение № 6232 от 21.08.2019 г.,
постановено по гр. дело № 2932/2018 г. по описа на СГС. С цитираното решение
бил обявен за окончателен предварителен договор от 03.01.2018 г., сключен между
ответниците /в качеството на продавачи/, за продажба на гореописаните имоти,
при условие, че ищците заплатят остатъчната цена по предварителния договор до
16.10.2019 г., който срок бил продължен до 30.10.2019 г. с разпореждане на съда
от 16.10.2019 г. Остатъчната продажна цена съгласно предварителния договор била
заплатена на 30.10.2019 г. по банков път по посочените от ответниците банкови
сметки. Съгласно чл. 4 от предварителния договор продавачите имали задължението
да предадат владението върху процесните имоти в петдневен срок от получаване на
пълната сума от продажната цена. Това не било сторено, поради което ищците
считат, че процесните имоти се държат от ответниците без правно основание,
поради което молят, след доказване основателността на исковете, съдът да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответниците, че ищците са собственици на правото на собственост върху описаните
недвижими имоти, като ги осъди да предадат владението върху тях. Претендират
разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответниците Т.В.Г. и Г.Д.Г. са
оспорили предявените искове като неоснователни. На първо място са оспорили
активната легитимация на ищците чрез възражението, че решение № 6232 от 21.08.2019
г., постановено по гр. дело № 2932/2018 г. по описа на СГС не е влязло в
законна сила. Тъй като ищците не заплатили в законоустановения срок покупната
цена за имотите, ответниците подали молба с правно основание чл. 362, ал. 2 ГПК
за обезсилване на съдебното решение, с което бил обявен за окончателен
предварителния договор от 03.01.2018 г. С решение № 2417/21.04.2020 г. по гр. дело № 2932/2018 г. на СГС, I ГО,
24 състав действително била отхвърлена подадената от ответниците молба за
обезсилване на съдебното решение. Посоченото решение обаче било обжалвано,
поради което ответниците считат, че решението, с което е обявен за окончетелен
предварителния договор, не е влязло в законна сила. При това положение ищците
не са станали собственици на процесните имоти, тъй като е налице висящност на
съдебния спор по обявяването на процесния предварителен договор за окончателен.
Релевират възражение за неизпълнение на задължението по предварителния договор,
изразяващо се в неплащане на продажната цена в определения срок. В хода на
производството ответницата Т.В.Г. поддържа, че не владее процесните имоти и не
упражнява фактическа власт върху тях. Моли исковете да бъдат отхвърлени и
претендира разноски.
Ответникът А.Г.Г., конституиран в хода на
настоящото производство на основание чл. 227 ГПК на мястото на починалия по
време на процеса ответник Г.Д.Г., оспорва исковете с твърдения, че не владее
процесните имоти, както и че никога не е бил във владение на същите и няма
достъп до тях.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и
становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното
от фактическа страна:
Не
е спорно между страните и от приетите доказателства се установява, че на 03.01.2018
г. е бил сключен предварителен договор за покупко - продажба на недвижими имоти,
съгласно който Т.В.Г. и Г.Д.Г. се задължават да продадат на Р.Д.А. и С.К.А. следните недвижими
имоти: А/ 1/2 /една втора/ идеална част от поземлен имот с
идентификатор 68134.801.199 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед №РД – 18 – 95/18.12.2015г. на изпълнителния директор на
АГКК, с площ от 562 /петстотин шестдесет и два/ кв. м., находящ се в гр. София,
район Изгрев, ул. „******** /тринадесети/, с
номер по предходен план парцел VI – 199 /шести за имот сто деветдесет и девет/,
квартал 28 /двадесет и осем/ по плана на гр. София при съседи: имот с
идентификатор 68134.801.2551, имот с идентификатор 68134.801.200, имот с
идентификатор 68134.801.194, имот с идентификатор имот 68134.801.197, имот
с идентификатор 68134.801.198; Б/ самостоятелен обект
в сграда с идентификатор 68134.801.199.1.1, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД – 18 – 95/18.12.2015г. на
изпълнителния директор на АГКК, находящ се на адрес: гр. София, район Изгрев,
ул. „******** /тринадесети/, етаж 1 /първи/,
разположен в сграда №1 /едно/ в поземлен имот с идентификатор 68134.801.199,
предназначение на обекта: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 2 /две/,
всяко с площ от по 60 /шестдесет/ кв. м, заедно с прилежащите части: ½ /една втора/ идеални части от зимничното
помещение и 2/3 /две трети/ идеални части от общите части на сградата, при съседи
на ниво 1 /едно/: на същия етаж – няма, под обекта: имот с идентификатор
68134.801.199.1.3 и над обекта – няма и при съседи на ниво 2 /две/: на същия
етаж – няма, под обекта: няма и над обекта имот с идентификатор 68134.199.1.2 и В/ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.801.199.1.2, по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед №РД – 18 – 95/18.12.2015г. на изпълнителния
директор на АГКК, находящ се на адрес: гр. София, район Изгрев, ул. „******** /тринадесети/, етаж 3 /трети/, разположен в сграда №1
/едно/ в поземлен имот с идентификатор 68134.801.199, предназначение на обекта:
жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1 /едно/, с площ от 60 /шестдесет/ кв.
м., заедно с прилежащи части: 1/2 /една втора/ идеална част от зимничното
помещение и 1/3 /една трета/ идеална част от общите части на сградата, при съседи: на същия етаж–няма, под обекта–имот
с идентификатор 68134.801.199.1.1 и над обекта – няма.
По делото е установено, че с решение № 6232 от 21.08.2019
г., постановено по гр. д. № 2932/2018 г. по описа на СГС, I ГО, 24 състав, на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД посочения по – горе предварителен договор, е обявен за
окончателен. Решението е влязло в сила на 01.10.2019 г.
С покани, връчени на ответниците на 06.12.2019 г.
ищците отправили искане за явяване в офис на нотариус за съставяне на протокол
за предваане на владението върху недвижимите имоти, предмет на предварителния
договор и предаване на ключовете за същите. Видно от представения констативен
протокол от 11.12.2019 г. на нотариус, ответниците не са се явили в канотората
и не са изпратили упълномощен представител, същите са депозирали уведомление от
10.12.2019 г., с което уведомяват
нотариуса, че не са налице предпоставките за предаване на владението, тъй като
цената за имотите не била заплатена в двуседмичен срок от влизане в сила на
решението за обявяване на предварителния договор за окончателен и поради това са
поискали обезсилване на това решение.
От данните по делото е видно, че с решение № 2417 от
21.04.2020 г. по гр. дело № 2932/2018 г. на Софийския градски съд е отхвърлена
молба от 16.10.2019 г., подадена от ответниците Т.В.Г. и Г.Д.Г. с искане на основание чл. 362, ал. 2 ГПК да бъде
обезсилено съдебното решение № 6232/21.08.2019 г. по гр. дело № 2932/2018 г. по
описа на СГС. С определение № 467/08.06.2022 г. на ВКС по гр. дело № 2748/2021
г., не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен
съд, постановено по гр. дело № 2932/2018 г., с което е потвърдено решение №
2417/21.04.2020 г. по описа на СГС и е прието, че не са налице основанията на
чл. 362, ал. 2 ГПК за обезсилване на влязлото в сила решение, с което
предварителния договор за покупко- продажба на недвижими имоти от 03.01.2018 г.
е бил обявен за окончателен. Решението, постановено по реда на чл. 362, ал. 2 ГПК, е влязло в сила на 08.06.2022 г.
По
делото е представен проект на съдебна спогодба между страните, която не е одобрена
от съда по реда на чл. 234 ГПК. Видно от данните по делото ответницата Т.Г. е
изпратила молба да процесуалния представител на ищците, получена на 22.08.2022
г. С нея е поискала да бъдат извършени корекции по отношение на представената
спогодба, като се добави такст, че страните уреждат финансово всичките си
взаимоотношения и няма да предявяват каквито и да било искове досежно
недвижимите имоти.
По делото е представено удостоверение от
„Електрохолд България” ЕАД, от което се установява, че като титуляр на
партидите за извършените от това търговско дружество доставки/услуги до
спорните имоти е вписана Т.В.Г., и че договорите са били валидни за период от
19.10.2012 г. до 27.06.2022 г. Установява се също, че договорите за използване
на разпределителните мрежи са прекратени на основание постъпили от ответницата Т.В.Г.
заявления от 27.06.2022 г., както и че електрозахранването за обектите е
преустановено на 28.06.2022 г. с демонтаж на средството за търговско измерване в
присъствието на ответницата Т.Г.. От представено удостоверение, издадено от
„Софийска вода” ЕАД се установява, че е извършена проверка на процесния имот на
06.07.2022 г., по подадена заявка от г-жа Т.Г. за извършване на услугата
„извънреден отчет“, като съгласно представен контролен лист същата е
присъствала на извършената проверка.
Според показанията на
свидетеля К.С.А.- баща на ищеца, които настоящата инстанция кредитира като
последователни и съответни на останалите доказателства и при отчитане на
възможната им заинтересованост - чл. 172 ГПК, се
установява, че във връзка с покупката на имота, находящ се в ж.к. „Изгрев“, на
ул. „********, свидетелят присъствал на огледите на имота през 2017 г. Тогава
неговия син и снаха се договорили финално за неговата покупка. Свидетелят
описва имота, като посочва, че на първия етаж имало една по- голяма стая с
малка продълговата кухня, на втория етаж имало две спални и стая, а на третия
етаж- под покрива – имало 2 или 3 помещения, като в договора имота се описвал
като две отделни жилища /едното се водело малък апартамент на покрива/. По
време на огледите г- жа Т.Г. ги уведомила, че водомерите се намирали в избените
помещение. Тя им показала електромерите, които се намирали във входа на къщата,
на стълбищната площадка /вляво/. Св. си спомня, че през м. октомври 2018 г.
била заплатена цялата продажна цена на семейство Г., но имотът не бил предаден
във владение на неговото семейство. Св. А. заявява категорично, че познава Т.Г.,
тъй като са се срещали по време на огледа на имота. Заявява, че през лятото на 2021 г., случайно, преминавайки с колата покрай
процесния имот, видял г-жа Г. в двора на имота, „да къса цветя“ и „да прави
нещо там“. Свидетелства също така, че заедно със сина си посетили
„Електрохолд Продажби“ АД и „Софийска вода“ АД, където били информирани за
процесните партиди на имота. Разбрали, че имало неплатени сметки за потребена
вода в размер на около 1600,00 лв., както и че по искане на г-жа Т.Г. било
прекратено ел. снабдяването на имота през лятото на 2022 г. Св. заявява, че
последният път, когато минал покрай имота, било през настоящата 2022 година,
тогава двора изглеждал много обрасъл, имало две огромни дървета- бор и орех, от
които падали много листа.
С оглед на наведените
фактически твърдения от страните с неоспорения от страните доклад по делото
съдът е обявил на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК за безспорно и
ненуждаещо се от доказване с други доказателствени средства обстоятелството, че
конституирания в хода на процеса ответник А.Г.Г. не осъществява фактическа
власт върху спорните имоти.
При така приетата за установена фактическа обстановка се налагат
следните правни изводи:
Искът за ревандикация по чл. 108 ЗС е
вещноправен способ за защита на правото на собственост. В предметното съдържание на ревандикационния иск
имплицитно се включват
две искания: искане за установяване принадлежността на
правото на собственост /установителна част/ и искане да бъде осъден ответникът да предаде на ищеца
владението върху имота /осъдителна част/.
Силата на пресъдено нещо обхваща и двете искания - със сила на пресъдено нещо се разрешава въпросът кой е собственик на
имота и дали ответникът упражнява фактическата власт на правно основание. Тези
два елемента формират предмета на спора и очертават обективните предели на
силата на пресъдено нещо.
Няма спор в правна теория и съдебната
практика, че уважаване на иска по чл. 108 ЗС предполага
установяването от страна на ищеца, с оглед доказателствената му тежест съгласно
чл. 154, ал. 1 ГПК, че е титуляр на правото на собственост върху
спорната вещ, както и че ответника я владее или държи, а за да бъде отхвърлен
осъдителният иск, ответникът е длъжен да установи, че упражнява фактическата
власт върху вещта на вещноправно или облигаторно основание. Това доказване
следва да бъде пълно и главно.
Налице е трайно установена и непротиворечива практика на ВКС, в която се
приема, че решението
на съда по чл.19 ал.3 ЗЗД замества липсващото съгласие за сключване на
окончателния договор, предхождан от предварителен договор по чл.19 ал.1 ЗЗД и
изискуемата се в чл.18 ЗЗД нотариална форма за прехвърляне на вещни права върху
недвижими имоти. Следователно последиците на решението не могат да бъдат
различни от тези на доброволно сключен договор пред нотариус. Когато
предварителният договор е обявявен за окончателен с решение на съда,
основанието за придобиване на собствеността остава договорно и за правните
последици са приложими разпоредбите на ЗЗД. Договорът за продажба съгласно
чл.183 ЗЗД е консенсуален и правните последици настъпват от момента на
сключването му. Затова при обявяване на предварителния договор за окончателен с
решение на съда по реда на чл. 362, ал.1 ГПК, купувачът
става собственик от момента на влизане на решението в сила, независимо дали към този момент е изпълнено задължението му да плати
уговорената цена. Ако страните са се уговорили, че остатъкът на
цената се дължи при сключване на окончателния договор, плащането следва да се
извърши в двуседмичен срок от влизане на решението в сила. При неизпълнение на
задължението на купувача, решението по чл.19 ал.3 ЗЗД не се обезсилва по право,
а по искане на кредитора. Ето защо решението на съда по чл.362,
ал.2 ГПК следва да се приравни по последици на разваляне на договора поради
неизпълнение и да намерят приложение правилата на чл.87 ЗЗД и
чл.88 ЗЗД – в
този смисъл решение № 477/11/02.07.2012 г. по
гр. дело № 1317/2010 г. по описа на ВКС, Първо г.о.
В настоящия случай е установено
несъмнено, че с влязло
в сила на 01.10.2019 г. решение № 6232/21.08.2019
г. по гр. д. № 2932/2018 г., СГС, 24 състав е
обявил за окончателен предварителния договор от 03.01.2018 г., по силата на който Т.В.Г. и Г.Д.Г. са продали на ищците Р.Д.А. и С.К.А. процесните
имоти. Решението, с което предварителен договор е обявен за окончателен
легитимира предявилите претенцията по чл. 108 ЗС лица като собственици на имота, след като
същото е влязло в сила. Искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е конститутивен,
като решението, с което този иск се уважава поражда направо правните последици
на обещания окончателен договор и има вещнопрехвърлителен ефект,
т. е. прехвърля собствеността на недвижимия имот от момента на влизането му в сила. Това
решение се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение на страните в
производството и техните правопремници. В този смисъл това решение е
противопоставимо на ответниците по предявените по реда на чл. 108 ЗС искове,
доколкото същите са участвали в производството за обявяване на предварителния
договор за окончателен. От момента на влизане в сила на решението на СГС по
предявения по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД иск, в отношенията между страните
правото на собственост върху имотите се счита за принадлежащо на предявилите
иска лица. В заключение, СГС приема, че в настоящото производство по чл. 108 ЗС
предявилите исковете лица – Р. и С.А. притежват правото на собственост върху
претендираното имущество на соченото основание, тъй като решението за обявяване
на предварителния договор за окончателен, е влязло в сила.
В контекста на изложеното се явява без правно значение обстоятелството дали е изпълнено задължението
на купувачите да платят уговорената цена. Това е така, тъй като едва с обезсилването
на позитивното решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, което е равнозначно на разваляне на правоотношението,
възникнало въз основа на решение, с обратна сила ще отпаднат
гражданскоправните последици, вкл. транслативния ефект. Независимо от това, по делото е установено, че искането на ответниците на
основание чл. 362, ал. 2 ГПК да бъде обезсилено съдебното решение по предявения
по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД иск, е отхвърлено с влязло в сила съдебно решение.
Т. е. спорът относно този факт е решен със сила на пресъдено нещо между ищците
и ответниците, като е прието, че плащането на продажната цена е извършено и
получено от продавачите преди изтичането на дадения от съда срок. И поради това
обстоятелство настоящата инстанция не дължи произнасяне по този въпрос.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства, обсъдени поотделно и в своята съвкупност, се установява
правнорелевантното обстоятелство, че към момента на предявяване на
ревандикационния иск фактическата власт върху процесните
имоти, находящи се в гр. София, ул. „******** се упражнява от ответницата Т.В.Г.. Със събраните гласни доказателства чрез показанията на св. К.А., е установено, че през лятото на 2021 г., в двора на процесния
имот ответницата Г. е „късала цветя и правила нещо друго“. Това обстоятелство,
че ответницата владее имота се установява, както от свидетелските показания,
така и от издадените удостоверения от „Електрохолд България” ЕАД и „Софийска
вода“ ЕАД, от които е видно, че като титуляр на партидите за извършените от
първото търговско дружество доставки / услуги е вписана Т.В.Г., както и че след
депозирано от нея от 27.06.2022 г. заявление договорите за използване на
разпределителни мрежи са прекратени, и средствата за измерване са демонтирани в
присъствие на ответницата. Установено е също така, че е извършен „извънреден
отчет“ на водомерите в имота, на който ответницата Т.Г. е присъствала. Следва
извод, че достъпът до електромерите и водомерите, находящи се в процесния имот,
несъмнено е бил осигуряван от ответницата Т.В.Г., която е разполагала с ключ за
него. Индиция за обстоятелството, че ответницата владее имота представляват и предприетите действия
за постигане на съдебна спогодба по делото за предаване владението на имотите,
както и признание на ответницата със становище от 25.08.2022 г. че ключовете за
имота били предадени от нейния съпруг на техни приятели, за да наглеждат имота
за аварии.
За да се владее или
държи определена недвижима вещ, не е необходимо постоянно, непрекъснато,
ежедневно да се упражнява фактическа власт от владелеца или държателя. Ответницата
може да осъществява фактическото господство върху спорния имот и чрез друго
лице, респ. като държи ключа за входната врата. Следователно, при съвкупния
анализ на всички събрани по делото писмени и гласни доказателствени средства,
респ. на всички събрани преки и косвени доказателства настоящата съдебна
инстанция приема за доказан правнорелевантният факт, че първата ответница Т.В.Г.
към момента на подаване на исковата молба, а и по време на висящност на
настоящия процес е упражнявала фактическата власт върху спорния имот – лично
или чрез другиго, поради което предявеният ревандикационен иск срещу нея се
явява основателен.
Не
е спорно по делото, че ответника А.Г.Г. – конституиран на мястото на първоначалния
ответник /Г.Д.Г./, не упражнява фактическата власт върху спорните имоти, поради
което не следва да бъдат уважавани предявените искове срещу него за предаване
владението върху тях. Следва да се отбележи, че когато съдът е приел, че ищецът
е носител на правото на собственост върху спорния имот, следва да постанови
установителен диспозитив, с който да признае ищеца за собственик. Следователно,
по отношение на този ответник трябва да се постанови диспозитив, с който се
установи, че правото на собственост върху спорните имоти принадлежи на ищците. В
този смисъл е практиката на ВКС, обективирана в Решение № 128 от 28.03.2012 г.
на ВКС по гр. д. № 1085/2011 г., II г. о., ГК, и в т. 2А от ТР № 4/2014 год. на
ОСГК на ВКС, съгласно които съдът, сезиран с осъдителен иск по чл. 108 ЗС,
следва да се произнесе с отделен установителен диспозитив за принадлежността на
правото на собственост към патримониума на ищеца, като със сила на пресъдено нещо се разрешава въпросът
кой е собственик на имота и дали ответникът упражнява фактическата власт на
правно основание.
Независимо
от уважаване на иска за собственост в установителната му част по отношение на втория ответник А.Г., по отношение на него същият следва да се счита
отхвърлен с оглед отхвърляне на искането за предаване на владението, респ.
държането върху имота. В този смисъл е съдебната практика, обективирана в определение№
31/07.02.2018 г. по ч. гр. д. № 5128/2017 год. на ВКС, І г.
о., в което приетият извод е обоснован с мотивите в т. 2А от ТР № 4/2014
год. на ОСГК на ВКС. В цитираното определение е прието, че искът по чл.
108 ЗС съдържа две искания за правна защита, и по всяко от тях съдът следва да
се произнесе, но различното произнасяне по тях не означава частично уважаване
на иска по чл. 108 ЗС, който е един. С уважаване на първото искане всъщност се
установява наличието на една от предпоставките за уважаване на иска по чл. 108
ЗС. Ето защо и оглед изхода на делото /уважаване на иска по чл.
108 ЗС в установителната му част и отхвърлянето му в осъдителната/,
ищците нямат
право на разноски срещу този ответника, а следва
да бъдат осъдени да заплатят на ответника А.Г.
разноските, направени във връзка с иска по чл. 108 ЗС в осъдителната му част в общ размер на 500,00 лв.,
за адвокатско възнаграждение.
Ищците са направили разноски в общ размер на
5661,92 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение и за държавни такси. Заплатеното адвокатско
възнаграждение в размер на 4000,00 лв. е в рамките на предвидения в Наредба №1/2004
г. на Висшия адвокатски съвет минимален размер и не е нито прекомерно съобразно
фактическата и правна сложност на спора, нито може да бъде намалявано съгласно
дадените в т. 3 на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС задължителни разяснения. С оглед уважаване исковете
по чл.108 ЗС по отношение на първата ответница, в тежест на последната следва
да бъдат възложени половината от
сторените от ищците разноски в размер на 2830,96 лв.
Водим от горното Софийският градски съд
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 108 ЗС, по
отношение на Т.В.Г., ЕГН ********** и А.Г.Г., ЕГН **********, /последния конституиран
по реда на чл. 227 ГПК на мястото на починалия в хода на производството
първоначален ответник Г.Д.Г., ЕГН **********/, че Р.Д.А., ЕГН **********,
и С.К.А., ЕГН **********, двамата със съдебен адрес: ***, адв. Н.Б., са
носители на правото на собственост, на основание предварителен договор за покупко -
продажба на недвижими имоти от 03.01.2018 г., който е обявен за
окончателен, на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, с влязло в сила на 01.10.2019 г. съдебно
решение по гр. д. №
2932/2018 г. по описа на СГС, I ГО, 24 състав, върху следните недвижими имоти: 1/2
/една втора/ идеална част от поземлен имот с идентификатор 68134.801.199 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед №РД – 18 – 95/18.12.2015г. на изпълнителния
директор на АГКК, с площ от 562 /петстотин шестдесет и два/ кв. м., находящ се
в гр. София, район Изгрев, ул. „******** /тринадесети/, с номер по предходен
план парцел VI – 199 /шести за имот сто деветдесет и девет/, квартал 28
/двадесет и осем/ по плана на гр. София при съседи: имот с идентификатор
68134.801.2551, имот с идентификатор 68134.801.200, имот с идентификатор 68134.801.194, имот с идентификатор 68134.801.197, имот с
идентификатор 68134.801.198; самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 68134.801.199.1.1, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД – 18 – 95/18.12.2015г. на
изпълнителния директор на АГКК, находящ се на адрес: гр. София, район Изгрев,
ул. „******** /тринадесети/, етаж 1 /първи/, разположен в сграда №1 /едно/ в
поземлен имот с идентификатор 68134.801.199, предназначение на обекта: жилище,
апартамент, брой нива на обекта: 2 /две/, всяко с площ от по 60 /шестдесет/ кв.
м, заедно с прилежащите части: ½ /една втора/ идеални части от
зимничното помещение и 2/3 /две трети/ идеални части от общите части на
сградата, при съседи на ниво 1 /едно/: на същия етаж – няма, под обекта: имот с
идентификатор 68134.801.199.1.3 и над обекта – няма и при съседи на ниво 2
/две/: на същия етаж – няма, под обекта: няма и над обекта имот с идентификатор
68134.199.1.2 и самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 68134.801.199.1.2, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД – 18 – 95/18.12.2015г. на
изпълнителния директор на АГКК, находящ се на адрес: гр. София, район Изгрев,
ул. „******** /тринадесети/, етаж 3 /трети/, разположен в сграда №1 /едно/ в
поземлен имот с идентификатор 68134.801.199, предназначение на обекта: жилище,
апартамент, брой нива на обекта: 1 /едно/, с площ от 60 /шестдесет/ кв. м.,
заедно с прилежащи части: 1/2 /една втора/ идеална част от зимничното помещение
и 1/3 /една трета/ идеална част от общите части на сградата, при съседи: на същия етаж–няма, под
обекта–имот с идентификатор 68134.801.199.1.1 и над обекта – няма, като
ОСЪЖДА Т.В.Г.,
ЕГН **********, да предаде на Р.Д.А. и С.К.А. владението на описаните по-горе недвижими имоти.
ОТХВЪРЛЯ в
осъдителните им части предявените от Р.Д.А., ЕГН **********, и С.К.А.,
ЕГН **********, против А.Г.Г., ЕГН **********, /последния конституиран
по реда на чл. 227 ГПК на мястото на починалия в хода на производството
първоначален ответник Г.Д.Г./ искове с правно основание чл. 108 ЗС
за предаване на владението върху гореописаните недвижими имоти, находящи се в гр. София, район Изгрев,
ул. „********.
ОСЪЖДА Т.В.Г., ЕГН ********** да заплати на Р.Д.А., ЕГН **********, и С.К.А.,
ЕГН **********,, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски в производството пред СГС в размер на 2830,96
лв. /две хиляди осемстотин и тридесет лева и деветдесет и шест ст./.
ОСЪЖДА Р.Д.А., ЕГН **********, и С.К.А., ЕГН
**********, да заплатят на А.Г.Г., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените разноски в
производството пред СГС в размер на 500,00 лв. /петстотин лева/.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред САС в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
СЪДИЯ: