МОТИВИ
към
Присъда №73 от 26.05.2020г. по НОХД № 864/2020г.
по описа на Варненския районен съд
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по внесен на 20.02.2020г.
обвинителен акт от Районна прокуратура-Варна, с който е възведено обвинения
срещу подсъдимия: П.Х.Ш. - роден
на *** ***, българин, български гражданин, неженен, средно образование,
неосъждан, не работи, ЕГН **********, за престъпление по чл.195,
ал.1, т.4, пр.2, вр. чл.194, ал. 1, вр. чл.26, ал. 1 от НК, за това, че:
В периода
15.12.2018 г. до 20.03.2019 г. в гр. Варна, в условията на продължавано
престъпление е извършил следното:
-в периода от
15.12.2018г. до 09.01.2019 г. в гр. Варна, чрез използване на техническо
средство - ключ, отнел чужди движими вещи- 10 литра крушова ракия, 42 градуса,
реколта 2010г.; 50 литра сливова ракия, 61 градуса, реколта 2016 г.; 10 литра
кайсиева ракия, 40 градуса, реколта 2013г.; 20 литра крушова ракия, тройно
преварена, 68 градуса, реколта 2017г.; 1 брой стъклена дамаджана с вместимост
5л. и 1 брой пластмасов галон с вместимост 19л., всичко на обща стойност
606,20лв от владението на Г.В.Г.,
-на 20.03.2019 г., в гр.
Варна, отнел чужда движима вещ- 1 брой безжична /блутут/
тонколона , марка „JBL GO 2 Blue" от
владението на Х.Е.Х., собственост на ф-ма „Магнум
-Д" ЕООД , на стойност 69,00лв, всичко на стойност 675,20 лв.,без тяхно
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
Предвид изразеното в хода на разпоредителното
заседание желание на подсъдимия за разглеждане на делото по диференцираната
процедура на гл.27 от НПК , на основание чл.252, ал.1 от НПК, съдът разгледа
делото незабавно след провеждане на разпоредително заседание.
Производството по делото се проведе при
условията и реда на глава 27 от НПК, като по искане на подсъдимия бе проведено
съкратено съдебно следствие. Същият, при условията на чл.371, т.2 от НПК призна
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласи да не се събират доказателства за тези факти. Съдът намери, че
направените от подсъдимия самопризнания се подкрепят от събраните в досъдебното
производство доказателства, поради което и обяви, че при постановяване на
присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия без да събира доказателства
за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и ще ползва
съдържанието на протоколите за разпит на свидетелите и експертните заключения,
дадени на досъдебното производство, без да извършва разпит на подсъдимия,
свидетелите и вещите лица.
Участващият
в производството представител на ВРП поддържа предявеното срещу подсъдимия
обвинение. Моли същият да бъде
признат за виновен, като му бъде
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 г., отложено на основание
чл.66 от НК с максимален изпитателен срок. Предлага разноските по делото да
бъдат възложени в тежест на подсъдимия.
Защитникът
на подсъдимия - адв.А. моли на подсъдимия да бъде наложено наказание
„лишаване от свобода“, което след неговото редуциране да бъде определено на 8
месеца. Счита, че същото следва да бъде отложено с минимално определения в
закона изпитателен срок.
Подсъдимият Ш. се признава за виновен,
изцяло признава фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Изразява съжаление за извършеното и моли за условно наказание.
След
преценка на събраните по делото релевантни гласни и писмени доказателства, по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият П.Х.Ш.
е роден на *** ***. Притежава
ЕГН **********. Той е със средно образование, неженен, неработи, не е осъждан, като към момента на съдебното заседание по
делото е с мярка за неотклонение „задържане под стража“ по друго наказателно производство.
Свидетелят
Г.Г. притежавал наследствен имот в гр. Варна, ул. „Ж.
Врата“ №27. Имотът бил съсобствен между Г. и наследниците на брата на баща му. Сред тях
бил и подс. П. Ш.. В недвижимия имот имало и избено
помещение, в което св. Г. държал лични вещи. Св. Г. посетил имота на 15.12.2018г.,
за два си вземе ракия за предстоящите празници и след като заключил помещението
си се прибрал в дома си. Следващото посещение на св. Г. в имота било след
новогодишните празници , а именно на 09.01.2019г. Тогава при влизането в избата
свидетелят установил, че от нея липсва известно количество ракия и съдовете, в
която тя била поставена.
Към 2018г. подс.
П. Ш. бил наркозависим и не работел. За да се сдобие
с парични средства, той решил да отнеме част от имуществото на своя роднина-
св. Г.. Подс. Ш. знаел, че в едната част на избеното
помещение св. Г. държал преобладаващо инструменти, а в друго помещение- ракия
от различни години. С помощта на ключ подс. Ш.
отключил вратата на избеното помещение, ползвано от Г. и в периода от време от 15.12.2018г.
до 09.01.2019 г. изнесъл от там: 10 литра крушова ракия, 42 градуса, реколта 2010г.;
50 литра сливова ракия, 61 градуса, реколта 2016 г.; 10 литра кайсиева ракия 40
градуса, реколта 2013г.; 20 литра крушова ракия, тройно преварена, 68 градуса,
реколта 2017г.; 1 брой стъклена дамаджана с вместимост 5л. и 1 брой пластмасов
галон с вместимост 19л.. Отнетата ракия и вещи впоследствие продал, а с парите
задоволил личните си потребности.
На 20.03.2019г. подс.Ш.
останал без парични средства и решил да отиде в някой голям магазин и да вземе
нещо, което в последствие да продаде. На същата дата той посетил магазин "Техномаркет", намиращ се в МОЛ- Варна. Магазинът се
стопанисвал от „Магнум -Д" ЕООД, с управляващ и
представляващ Д.Д.. Управител на магазина бил св. Х.Х.. Подс. Ш. започнал да се
разхожда из магазина, като набелязвал какво да отнеме. Когато видял, че около
него няма служители на магазина, отишъл до щанда за тонколони и взел от там кутия
с 1 брой безжична /блутут / тонколона , марка „JBL GO 2 Blue" и я поставил в раницата си. В същото време св.
Т.И., работеща като продавач-консултант в магазина, забелязала подсъдимия,
който в този момент бъркал в раницата си. Видяла, че на земята до него има
празна кутия от колона. Действията му я усъмнили и тя го попитала какво прави.
Тогава подсъдимият побягнал към изхода на магазина, преминал през касова зона,
без да заплати колоната и напуснал магазина. Св.И. се развикала и управителят
на магазина- св.Р.Т. подгонил подсъдимия. След като подс.
Ш. напуснал магазина, той скрил откраднатата колона до една рекламна табела в мола. По-късно бил заловен от охраната на мола, преди да напусне търговския обект и бил предаден на
органите на полицията. Тонколоната била открита от св.Иванова и впоследствие
възстановена на магазина.
Съгласно назначената в хода на ДП
съдебно-оценителна експертиза / л. 67 от
ДП/ стойността на инкриминираните вещи собственост на св. Г. възлиза на
стойност 606,20лв , а веща собственост на Магнум -Д" ЕООД
възлиза на стойност 69 лв. Общата
стойност на отнетите вещи възлиза на 675,20 лева.
Видно
от заключението на назначената и изготвена по делото съдебно-психиатрична
експертиза /л.71-75 от ДП / подс.Ш. не страда от
психично заболяване в тесния смисъл на думата - психоза. Налице са данни за психични
и поведенчески разстройства, дължащи се на комбинирана употреба на психоактивни
вещества. Вредна употреба на амфетамини. Според
вещото лице, тъй като не е бил в „краткотрайно или продължително разстройство
на съзнанието" и не е страдал от умствено недоразвитие
към момента на извършване на деянието в периода от 15.12.2018 г. до 20.03.2019
г. Бил е в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си. Физическото и психичното състояние му позволява
правилно да възприема фактите и обстоятелствата от значение по случая, и да
дава достоверни обяснения за тях. Той може да участва пълноценно в
наказателното производство и да се защитава сам.
От приетите по делото справки
съдимост за подс.Ш. е видно, че същият не е осъждан.
Горната фактическа обстановка,
принципно безспорна между страните, съдът прие за установена въз основа на
гласните доказателства по делото- самопризнанията на подсъдимия Ш., който
изцяло призна фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
от показанията на свидетелите, дадени в хода на досъдебното производство, съдебно-оценителна
експертиза, съдебно-психиатрична експертиза, протоколи за доброволно предаване,
разписка, справки за съдимост, както и от другите писмени материали
по делото, инкорпорирани по реда на
чл.283 от НПК, не оспорени от страните, чиито съвкупен анализ не налага
различни изводи.
Съдът изцяло кредитира самопризнанията на
подсъдимия П.Ш., тъй като същите напълно кореспондират с останалия
събран доказателствен материал.
Съдът изцяло кредитира
показанията на свидетелите Г.Г., Т.И., П.А., Е.Х., Р.Т.,
Х.Х., тъй като същите са непротиворечиви,
последователни, взаимно допълващи се и кореспондиращи със заключението на
приобщените по делото СОЕ, СПЕ и с останалия доказателствен материал.
Съдът
приема заключенията на изготвените в хода на досъдебното производство СОЕ и СПЕ,
като компетентни и безпристрастни, като освен това кредитира и всички писмени и
веществени материали, приобщени към доказателствата по делото, тъй като те са
непротиворечиви по между си и съответстват на установената фактическа
обстановка.
Както беше отбелязано по-горе, съдебното
следствие протече по реда на диференцираната процедура по чл.371, т.2 от НПК.
Подсъдимият Ш. доброволно, съзнателно и при яснота за последиците от това, призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
От коментирания по-горе доказателствен
материал, съдът прави извод за подкрепеност на
направените признания от валидно събрани доказателства в хода на
досъдебното производство. Следва да се отбележи, че поради характера на
проведената диференцирана процедура, съдът не дължи анализ на доказателствената
съвкупност, в обем който би бил изискуем при мотивиране на съдебния акт ако
делото се разглежда по общите правила, а само положителна констатация за подкрепеност на самопризнанието от събраните на досъдебното
производство доказателства. В този смисъл е и практиката на ВКС – Решение
359/14.01.2016 г. по н.д. № 1214/2015 на Трето н.о., решение № 9/01.04.2016 г.
по н.д.№ 1593/2015 г на Първо н.о. и др.
При разглеждане на делото по реда на тази
диференцирана процедура, е необходимо и достатъчно по делото да са надлежно
събрани доказателства, които, заедно с направеното самопризнание, да
потвърждават фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
без да е задължително те да са абсолютно еднопосочни и напълно и изцяло да
съответстват на всички приети за установени факти (ТР № 1 / 2009 год.на ОСНК на
ВКС, т. 4). В случая, такива доказателства се извеждат от показанията на
свидетелите по делото Г.Г., Т.И., П.А., Е.Х., Р.Т. и Х.Х., протоколи за доброволно предаване и разписка, от заключението на съдебно- оценителната експертиза относно
стойността на отнетото имущество и СПЕ - относно психическото състояние на подсъдимия по време на инкриминираните
деяния. Всички факти, съдържащи се в гласните доказателствени източници са
преки доказателства, според отношението им към главния факт на процеса и
първични, според източника им. Оценени по действителното им съдържание, те не
пораждат съмнения за достоверността им.
При
така установената по делото фактическа обстановка, след преценка на всички
доказателства по делото, съобразно разпоредбата на чл.14 от НПК-поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът прави следните правни изводи:
Подс. П.Х.Ш. - роден
на *** ***, българин, български гражданин, неженен, средно образование,
неосъждан, не работи, ЕГН **********, е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.195,
ал.1, т.4, пр.2, вр. чл.194, ал. 1, вр. чл.26, ал. 1 от НК, тъй като:
В периода
15.12.2018 г. до 20.03.2019 г. в гр. Варна, в условията на продължавано
престъпление е извършил следното:
-в периода от
15.12.2018г. до 09.01.2019 г. в гр. Варна, чрез използване на техническо
средство - ключ, отнел чужди движими вещи- 10 литра крушова ракия, 42 градуса,
реколта 2010г.; 50 литра сливова ракия, 61 градуса, реколта 2016 г.; 10 литра
кайсиева ракия, 40 градуса, реколта 2013г.; 20 литра крушова ракия, тройно
преварена, 68 градуса, реколта 2017г.; 1 брой стъклена дамаджана с вместимост
5л. и 1 брой пластмасов галон с вместимост 19л., всичко на обща стойност
606,20лв от владението на Г.В.Г.,
-на 20.03.2019 г., в гр.
Варна, отнел чужда движима вещ- 1 брой безжична /блутут/
тонколона , марка „JBL GO 2 Blue" от
владението на Х.Е.Х., собственост на ф-ма „Магнум
-Д" ЕООД , на стойност 69,00лв,
всичко на стойност 675,20 лв., без съгласието
на техните собственици, с намерение противозаконно да ги присвои.
Съдът намира, че обвинението
спрямо подс. Ш. е доказано по несъмнен и безспорен
начин.
Възприетата
от съда фактическа обстановка не се оспорва от подс. Ш.,
който в с.з заявява съжаление за стореното. Налице е верига от преки и косвени
доказателства по делото, които в своята съвкупност установяват безпротиворечиво, както предмета на престъпите посегателства
и начина на осъществяването на деянията, а така също и техния автор.
Субект на престъплението е вменяемо,
пълнолетно, осъждано физическо лице.
Изпълнителното деяние на престъплението
по чл.195, ал.1, т.4, пр.2, вр. чл.194, ал. 1, вр. чл.26, ал. 1 от НК се изразява в отнемане от
подсъдимия на чужди движими вещи /различни видове ракия , дамаджана и галон/ собственост
на роднина на подсъдимия- Г.Г., както и 1 бр. безжична
/блутут/ тонколона , марка „JBL GO 2 Blue"
собственост на ЮЛ „Магнум -Д" ЕООД, посочени в диспозитива на обвинението, без съгласието на собствениците
на вещите и се установява нова фактическа власт.
Квалификацията
на извършеното по чл.195, ал.1,
т.4, пр.2 от НК се определя от факта, че за отнемане на
вещите при едно от деянията – това извършено в периода от 15.12.2018г. до
09.01.2019 г. с пострадал Г.Г. е използван ключ, с помощта на който е отключил врата и
е проникнал в помещението, в което са се намирали отнетите от него вещи. Ключът
съгласно константната съдебна практика /ППВС№6/71г. изменено с ППВС №7/87г./ е
техническо средство.
Гореописаните
деяния, извършени за периода от 15.12.2018 г. до 20.03.2019 г.в гр.Варна, са
осъществени от подсъдимия П.Ш. при условията на продължавано престъпление по
смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК, тъй
като осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление /кражба/,
осъществени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка
и при еднородност на вината, при което всяко следващо деяние се явява
продължение на предходното такова. В случая подсъдимият, освен че е имал
цялостно поведение насочено към сдобиване със средства чрез престъплението
„кражба” и при двете деяния – това в периода 15.12.2018г. до 09.01.2019 г. и на
20.03.2019г. е отнел чужди движими вещи –ракия, дамаджана, бидон и тонколона.
Касае се за престъпление против
собствеността, засягащо нормално упражняване на правото на собственост върху
движими вещи и на имуществените права, свързани с неговото придобиване,
упражняване и запазване.
От субективна страна подсъдимият е
съзнавал, че с противоправните си действия прекъсва
владението върху чуждите движими вещи и установява своя
фактическа власт, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици и е искал тяхното настъпване, като е действал с намерение да
свои вещите – да се разпорежда с тях в свой интерес т.
е. извършил е инкриминираното деяние виновно, при форма на
вината - пряк умисъл.
Причините за извършване на деянията са
ниската правна култура на подсъдимия и незачитане на обществените отношения,
свързани с правото на собственост.
Мотивът
за извършване на престъплението е стремежът за облагодетелстване по
неправомерен начин .
При
индивидуализация на наложеното наказание на подс. Ш. за
престъплението по чл.195, ал.1, т.4, пр.2, вр.
чл.194, ал. 1, вр. чл.26, ал. 1 от НК съдът съобрази
обуславящите отговорността обстоятелства и обществената опасност на деянието и
дееца.
Съдът не констатира отегчаващи
отговорността обстоятелства.
Настоящата
инстанция счита, че като смекчаващо отговорността обстоятелство, следва да бъде
отчетено обстоятелството, че към момента на деянията, същият е бил зависим към
наркотични вещества. Безспорно в унисон с трайно установената съдебна практика
следва да бъде отчетено и оказано в хода на ДП съдействие за разкриване на
престъплението, изразеното съжаление за стореното. В случая разкриването на
подсъдимия като автор престъплението с пострадал Г.Г.
се дължи основно на неговото добросъвестно поведение в хода на ДП. Още преди да
бъдат предприети каквито и да било действия за събиране на доказателства с
оглед установяване авторството на разследването престъпление, подсъдимият сам в
хода на беседа с оперативен работник при Второ РУ-Варна, на 22.02.2019г., далеч
преди образуването на ДП /ДП е образувано на
29.03.2019г./ е разказал подборно за извършената кражба в това число какво е
взел, от къде, какво е сторил с вещите. Идентично поведение по даване на сведения
относно това деяние е имал и пред разследващия орган - разсл.полицай
/каквато стойност имат показанията му депозирани като свидетел в ДП/.
Самопризнанието в съдебното производство,
предвид процедурата, по която протече съдебното производство, не би могло да се
приеме за смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като това би било в разрез със задължителната съдебна практика
по приложение на института на
съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК - т.7 от Тълкувателно
решение №1 от 06.04.2009г. по т.д.№1/2008г., ОСНК на ВКС. Съгласно цитираната
точка от ТР, при
определяне на наказанието съгласно правилата на чл. 373, ал. 2 НПК, признанието
по чл. 371, т. 2 НПК не следва да се третира като допълнително смекчаващо
отговорността обстоятелство.
Наличието на посочените по-горе смекчаващи
отговорността обстоятелства обаче не води до извод за многобройност и
изключителност, така щото и най- лекото предвидено в закона наказание да се
явява несъразмерно тежко и да е налице необходимост от налагане на наказание
под законоустановения минимум. Напротив, от
доказателствата по делото, които безспорно сочат на продължавана престъпна
дейност /извършени две деяния против собствеността на различи субекти/ и то в
рамките на около два месеца, е видно, че е налице завишаване на обществената
опасност на деянието и дееца в настоящия случай. С оглед на това настоящата
инстанция счита, че налагане на наказание при условията на чл.55 от НК в случай
като този, не би довело до постигане целите на наказанието, визирани в нормата
на чл.36 от НК.
Предвид горното и съобразявайки
изложените по – горе обуславящи отговорността обстоятелства, при коментираните смекчаващите
такива, настоящата инстанция счита, че на
подсъдимия следва да бъде определено наказание за престъплението по чл.195,
ал.1, т.4, пр.2, вр. чл.194, ал. 1, вр. чл.26, ал. 1 от НК при условията на чл.58а, ал.1 от НК вр. чл.54, ал.1 от НК. За това е предвидено
наказание лишаване от свобода от 1 до 10г. Съдът счита, че целите на
наказанието съгласно чл.36, ал.1 от НК ще се постигнат ако на подсъдимия Ш. за
това престъпление бъде определено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА
ГОДИНИ. Наказанието е съобразено със степента на обществена опасност на
деянието и с личността на дееца, с коментираните смекчаващите отговорността
обстоятелства, поради което съдът
намира, че наказание именно в този размер / в предвидения законов минимум/
би постигнало целите както на специалната, така и на генералната превенция и би
било съответно на извършеното, и на личността на извършителя. Това наказание
според настоящия състав, ще удовлетвори на първо място целта на индивидуалната
превенция на наказателната отговорност. Наложеното наказание лишаване от
свобода ще отнеме възможността на подс. да върши други престъпления и ще го предупреди за
сериозността и последиците на санкцията. Не на последно място, наложеното
наказание ще въздейства предупредително и върху останалите членове на
обществото, като ще ги провокира от въздържане към подобно престъпно поведение. Съдът намери, че наказание „лишаване от свобода“ за по-дълъг срок,
каквото бе искането на прокуратурата, би имало по-скоро негативно въздействие
спрямо подс. Ш..
Предвид горното, след като определи
наказание на подсъдимия Ш.- „Лишаване от свобода” за срок от една години, на
основание чл.58а, ал.1 от НК съдът намали така определеното наказание с една
трета / с четири месеца/ и наложи на подсъдимия наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА.
Предвид факта, че както до датата на
извършване на деянието, предмет на настоящото производство, така и до настоящия
момент подсъдимият Ш. не е осъждан, както и предвид сравнително младата му възраст,
която предполага реализиране в обществото и създаване на семейство, като съобрази и че се касае за деяния
извършени от подсъдимия под въздействието на наркотични вещества, намери, че
подсъдимият не следва да бъде изолиран от обществото, като наложеното наказание
следва да бъде отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, който е минимално
предвидения от закона. Съдът не би могъл да определи максимален изпитателен
срок от този, каквото бе искането на прокуратурата /прокурорът поиска отлагане
на наказанието с максимален изпитателен срок- 5г./, тъй като би нарушил закона.
Съгласно разпоредбата на чл.66, ал.2 от НК изпитателният срок не може да надминава срока
на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години.
Определянето на максимален изпитателен срок от 5г., при определено наказание
една година „лишаване от свобода“ /преди редукцията/, определено би било в
конфликт с цитираната по-горе норма. Съдът намира, че именно минимално
предвидения в закона изпитателен срок от три години би имал нужното
поправително, възпитателно и възпиращо въздействие спрямо конкретния подсъдим П.Ш..
По отношение на веществените
доказателства по делото – 2 броя ДВД дискове, съдържащи записи от охранителните
камери на МОЛ-Варна, съдът постанови да останат към материалите по делото.
На осн.
чл. 189, ал.3 от НПК, съдът възложи на подсъдимия да заплати
направените по делото разноски в размер на 187.10
лева / за изготвените в хода на ДП експертизи / в полза на Държавата, по
сметка на ОД на МВР-Варна.
Мотивиран от горното и по изложените
съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :