Р Е Ш Е Н И Е
№
град Ловеч, 24.07.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми наказателен състав, в открито заседание на втори юли, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА ВУТОВА
при секретаря: ВАЛЯ ДОЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД №576 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:
С Електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство - Серия К №2128128 на ОД на МВР Ловеч на Б. С. Д., ЕГН ********** ***, е наложена на
основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП, глоба в размер на 400,00
лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, за това, че на 04.05.2018
година, в 14.45 часа в ПП І -
Срещу Електронния фиш, в законоустановения срок е подадена жалба от Б. С. Д., в която излага, че ЕФ е издаден в нарушение на разпоредбите на ЗАНН и ЗДвП. Излага, че процесния ЕФ няма автор, както и че в законодателството не се делегирани правомощия на технически средства да изпълняват функциите на АНО. Сочи, че ЕФ не съдържа данни за издателя му – имена и длъжност, което лишава последния от характеристиките на документ и административен акт. Излага, че на 15.05.2019 т. бил депозирал декларация, в която бил описал кой е бил водач на МПС, но въпреки това до настоящия момент в информационната система на ОД на МВР Ловеч ЕФ стоял на негово име. Моли да се отмени обжалвания ЕФ.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За него не се явява и процесуалният му представител.
Ответникът – ОД на МВР Ловеч - редовно призовани, не изпращат представител.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, но по същество е
неоснователна.
Съдът приема,
че жалбата е подадена в срок и от надлежна страна – санкционирано лице, поради
което е допустима. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП (Нова - ДВ,
бр.10 от
Съдът намира, че при издаването на
обжалвания електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство не са допуснати сочените в жалбата
нарушения. От формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми съгласно
чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен фиш е описано точно
извършеното административно нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, като е посочено,
че МПС се е движило със скорост от
В хода на съдебното производство не бяха събрани доказателства, установяващи различни от посочените факти.
Безспорно
установено е по делото, че описаната в процесния ЕФ скорост е била констатирана
със система за контрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx ERS 400 ID
№003059047ВВВ. По делото е приложен и снимков материал, приет като
доказателство, от който се установява, че процесния л.а. се е движил с
превишена скорост от
Безспорно
установено е по делото, че процесния автомобил е бил засечен с техническо
средство - система за контрол на
скоростния режим SITRAFFIC Lynx ERS 400 ID №003059047ВВВ, одобрен на 06.10.2009
год., със срок на валидност до 06.10.2019 година, който фиксира скоростта на
превозното средство, регистрационен номер, датата и точния час, посоката на движение
и др. В тази връзка по делото са приети и вложени като доказателства -
удостоверение за одобрен тип средство за измерване №09.10.4823 издаден от БИМ
на 09.10.2009 год., Протокол от проверка №11-С-ИСИ/26.04.2018 година на ГД
„МИУ”, схема за организация на движението за процесния пътен участък, от които
се установява по безспорен начин техническата годност на използваното в случая
техническо средство, наличието на п.з. В - 26 и табела показваща, че в
процесния участък от пътя има поставена камера за контрол на скоростта, както и
че ограничението на скоростта е
Съдът намира, че обжалвания електронния фиш отговаря на всички законови изисквания, изчерпателно посочени в чл.189, ал.4 от ЗДвП, който урежда процедурата по издаване на ЕФ, която е облекчена и при която не се съставя АУАН преди издаване на ЕФ. Видно от ЕФ, същият е издаден от ОД на МВР - Ловеч и именно тази дирекция е компетентна да го издаде с оглед мястото на извършване на нарушението. В ЕФ е направено пълно описание на нарушението, като се съдържат всички елементи на твърдяното административно нарушение - дата и час, място на извършване, рег. номер на автомобила, с който е извършено нарушението, посока на движение, въведено ограничение на скоростта, разрешена и установена скорост, както и превишението на разрешената скорост.
Съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП „Собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.”. Разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП регламентира, че „Електронният фиш по ал.4 се изпраща на лицето по чл.188, ал.1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка. В 14 - дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал.4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.”. Видно от събраните по делото писмени доказателства: в това число справка за собственост на процесното МПС, жалбоподателят е собственик на процесния лек автомобил и правилно е ангажирана неговата отговорност. Наказанието е наложено при условията на чл.188, ал.1 от ЗДвП, и ако жалбоподателят е счел, че не е извършил нарушението е следвало след като му е бил връчен ЕФ да упражни правата си по чл.189, ал.5 от ЗДвП в срок, като освен да депозира писмена декларация, с данни за лицето, извършило нарушението, е следвало да представи и копие на свидетелството за управление на моторно превозно средство на посоченото в декларацията лице. В случая видно от събраните по делото доказателства жалбоподателят на 15.05.2019 г. е депозирал декларация от която се установява, че не той а друго лице е управлявало процесното МПС на процесната дата, но не е представил копие на свидетелството за управление на моторно превозно средство на посоченото в декларацията лице. Поради изложеното съдът счита, че жалбоподателят не е изпълнил изискванията на разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП, с оглед на което се явява наказателно отговорно лице по смисъла на чл.188, ал.1 от ЗДвП, и правилно АНО не е анулирал процесния ЕФ.
От приетите по делото и неоспорени от страните доказателства съдът намира, че в конкретния случай контролните органи са ползвали стационарна радарна система “SITRAFFIC ERS 400“, с № 003059047BBB, която е одобрен тип система и притежава Удостоверение за одобрен тип средство за измерване с № 09.10.4823 от 06.10.2009 г., със срок за валидността на направените измервания на нарушенията на правилата за движение по пътищата до 06.10.2019 г., копие от която е приложено по делото. Посочената стационарна радарна система представлява “средство за измерване“ по смисъла на §1, т.27 от ДР на субсидиарно приложимия Закон за измерванията. Мястото на измерването е предварително обозначено, заедно с пътен знак “В 26“. По делото е приложена схема на организация на движението за процесния участък от пътя от който се установява наличието на пътният знак, както и наличието на нестандартна табела, указваща, че е налице камера за контрол на скоростта. Относно установеното превишение на разрешената скорост, съдът намира, че същата е правилно посочена в издадения ЕФ, тъй като е отчетен толеранс на измерената скорост от 3 %. Правилно е определен вида и размера на наложеното административно наказание в съответствие с разпоредбата на чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП.
В хода на административно - наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като в ЕФ са описани в достатъчна степен всички елементи от състава на административното нарушение и няма съмнение, че тези факти индивидуализират нарушението от обективна и субективна страна. Не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му, като е направено точно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено, и законовите разпоредби, които са нарушени. Правната квалификация по чл.21, ал.2 от ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение, тъй като именно разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП е специалният текст, въз основа на който се санкционират водачите на МПС за управление с превишена скорост извън населено място, когато е налице въведено ограничение с пътен знак.
По делото е
представен снимков материал, снет от паметта на системата, от които са видни
координатите, където е засечен автомобилът, наличието на ограничение от
В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като фактическите обстоятелства, свързани с настоящия случай, не указват на маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. За да е налице "маловажен случай" на административно нарушение, то следва извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства да представлява по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Съдът намира, че в хода на производството не се изтъкнаха доводи и не са ангажираха доказателства, които да сочат на по - ниска степен на обществена опасност на извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи.
По делото е приета и вложена като доказателство разпечатка от Система за управление на фишовете и плащанията по тях, от която е видно, че процесния ЕФ е издаден на 21.06.2018 г., т.е. в срока по чл.34 от ЗАНН. Същия е вречен на жалбоподателят на 14.05.2019 г. от което следва, че е спазен и законоустановения срок за обжалване на същия /Жалбата срещу процесния ЕФ е с входящ номер от 29.05.2019 г./, като след като на нарушителят е бил връчен ЕФ същия го е обжалвал в предвидения от закона срок, т. е. реализирал е пълноценно правото си на защита.
На следващо място, в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д.№ 1/2013 г. на ВАС изрично е прието, че електронния фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и наказателно постановление, но само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. Изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и наказателно постановление, регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити, сред които не фигурира дата на издаване на ЕФ, име на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението. Електронният фиш се издава след протичане на съкратено производство, което с оглед ускорената процедура няма състезателен характер. Предвид изложените съображения обжалваният електронен фиш се явява законосъобразно издаден и следва да бъде потвърден, като направените в тази връзка възражения се явяват изцяло неоснователни.
При определяне на наказанието наказващият
орган е съобразил правилно основанието за налагането му и е наложил
единственото предвидено в закона наказание за това нарушение.
По изложените съображения съдът намира,
че обжалвания електронен фиш е законосъобразен и като такъв следва да бъде
потвърден.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено
с автоматизирано техническо средство - Серия К №2128128 на ОД на МВР Ловеч, с
който на Б. С. Д., ЕГН ********** ***, е
наложена на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП, глоба в
размер на 400,00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Ловешки административен съд по реда на АПК, в 14 дневен срок от
съобщението на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: