Р Е Ш Е Н И Е

№ 142

гр.Габрово, 11.10.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО в открито съдебно заседание на първи октомври две хиляди и деветнадесета година  в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ

 

при секретаря  Мариела Караджова и в присъствието на прокурора ................ като разгледа докладваното от съдия РАЧЕВ адм. д. № 231 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

           

         Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ЗОПК/. Образувано е по жалба с вх. № 1287/20.08.2019г. по описа на Административен съд – гр. Габрово на ****АД – Габрово, бул. ***№ 53, с ЕИК *** чрез изпълнителния директор на дружеството Г.Д. Н.-Г.срещу Решение № 153 от 30.07.2019г. на Директора на ТД на НАП – Велико Търново. С Решението е оставена без уважение жалбата  ****АД – Габрово срещу Постановление за възлагане на недвижим имот № С190007-091-0000482/2.07.2019г. издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново и е потвърдено същото.

         В жалбата и в представеното писмено становище се оспорва посоченото решение. Развиват се доводи  с твърдения за неговата незаконосъобразност. Съобщението за продажба чрез търг с тайно наддаване № С190007-111-0001568/28.05.2019г., което било изпратено от публичния изпълнител до длъжника по изпълнителното дело ****ООД - Габрово, не било надлежно връчено на дружеството длъжник. Това действие опорочило и последвалата продажба чрез търг и крайния й акт – Постановление за възлагане на недвижим имот. „*** АД имало правен интерес от обжалването на постановлението, тъй като било съдружник в дружеството длъжник, притежаващ 50 % от дяловете на последното. Иска се отмяна на Решението на Директора на ТД на НАП Велико Търново, како и отмяна на потвърденото с него Постановление на публичния изпълнител за възлагане на недвижим имот. Претендира се присъждане на разноски.

         Ответникът – Директорът на ТД на НАП – Велико Търново в ЦУ на НАП, чрез надлежно упълномощен процесуален представител оспорва жалбата. Излага доводи, обосноваващи законосъобразност на обжалваната заповед. Нямало пречка съобщението за продажба чрез търг да бъде получено и от съдружник в дружеството-длъжник. Пледира отхвърляне на оспорването и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

          

         Съдът за да се произнесе, съобрази следното.

         Публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново е образувал изпълнително дело № **********/2014г. по описа на същата дирекция с длъжник „***“ ООД с ЕИК ***.

         По посоченото дело е насрочена публична продан чрез търг с тайно наддаване, за което действие е изготвено „Съобщение за продажба чрез търг с тайно наддаване № С190007-111-0001568/28.05.2019г.. Същото е изпратено до длъжника с писмо № С190007-162-0001242/28.05.2019г. и е връчено на лицето Б.М.на 31.05.2019г.. Същият е подписал разписката, удостоверяваща връчването посочвайки, че заема длъжността „Управител“.

         Видно от справка в Търговския регистър, на 27.05.2019г. М.е заличен като управител на ****ООД и от тази дата насетне същият не притежава представителни права по отношение на дружеството.

         На 21.06.2019г. е проведена насрочената продажба на недвижими имоти чрез търг с тайно наддаване. Публичният изпълнител е издал Постановление за възлагане на недвижим имот № С190007-091-0000482/2.07.2019г., като не се спори че имотите предмет на продажбата и описани в постановлението до момента на продажбата са били притежание на дружеството длъжник по изпълнителното дело – ****ООД.

         Постановлението за възлагане е съобщено по електронен път на ****АД. Същото е оспорено по административен ред от последното дружество. Директорът на ТД на НАП – Велико Търново по жалбата с която е бил сезиран е постановил Решение № 153 от 30.07.2019г.

         В решението се съдържат две групи мотиви – че ***“ АД не е активно легитимиран да обжалва постановлението и че жалбата е неоснователна, тъй като дружеството длъжник било надлежно уведомено за насроченото изпълнително действие – продажба чрез търг, поради което същата не била опорочена.

         1.Съдът не споделя мотивите на решаващия орган, че процедурата по продажбата чрез търг с тайно наддаване е спазена.

         Съгласно чл. 243, ал.2 ДОПК, съобщението за насрочената продажба се изпраща на длъжника в изпълнителното производство. Надлежното уведомяване на длъжник е необходима брънка в процедурата по провеждане на изпълнението. Съгласно чл. 29, ал.6 от ДОПК съобщенията се връчват на лицето, негов представител или пълномощник, член на орган на управление или на негов служител, определен да получава книжа или съобщения, а съгласно чл. 30, ал.1 от същия кодекс връчването на съобщението се удостоверява с подпис на получателя или на друго лице, чрез което става връчването, като в разписката се отбелязват трите му имена, единният граждански номер и в какво качество приема съобщението.

         Както бе посочено по-горе съобщението е връчено на Б.М.на 31.05.2019г. Към тази дата /четири дни по-рано/ същият е заличен като управител на дружеството. Към момента на връчването М.не е нито представител, нито член на орган на управление на дружеството, няма данни да е бил упълномощен, и макар към този момент да е все още съдружник в дружеството, няма данни да е негов служител, който да е определен да получава книжа или съобщения. Отбелязването в разписката, че М.получава съобщението в качеството „Управител“ също не отговаря на действителността.

         В заключение - дружеството длъжник не надлежно уведомено за насрочената продажба, нарушено е изискването на чл. 243, ал. 2 от ДОПК, което води до опорочаване на процедурата по продажбата, приключила с обжалваното по административен ред Постановление за възлагане на недвижим имот № С190007-091-0000482/2.07.2019г.

         2.Съдът споделя изложените в обжалваното решение съображения, че ****АД не притежава активна легитимация да обжалва акта, с който е приключила продажбата - Постановление за възлагане на недвижим имот № С190007-091-0000482/2.07.2019г. Това е така по следните съображения.

         Нормите на чл. 256 и чл. 266 от ДОПК определят кръга от лица, притежаващи активна легитимация да оспорват актовете на публичния изпълнител и в частност постановленията за възлагане. Това са участник в търга, предложил по-висока цена от обявения за купувач или ако обявеният за купувач не е имал право да участва в търга и предложената от жалбоподателя цена е следваща цената на спечелилия, длъжника и третото задължено лице. В случая ****АД не е участник в търга, не длъжник, нито  е трето задължено лице.

         Факта, че към момента на продажбата ****АД е съдружник в дружеството длъжник /***“ ООД/, притежаващ към същия момент 50 % от дяловете на дружеството /справка ТР/ не му дава представителни права по отношение на длъжника. Раздел Трети от Глава Тринадесета на Търговския закон урежда управлението и представителството на дружествата с ограничена отговорност. В нито една норма от този раздел не са предвидени представителни права за някой от съдружниците в дружеството, дори същият да притежава 50 % от дяловете.

         Това, че Постановление за възлагане на недвижим имот № С190007-091-0000482/2.07.2019г. е изпратено и на ****АД не го прави активно легитимиран да обжалва постановлението. Връчването следва да се приеме като действие притежаващо единствено уведомителен характер.

 

         При тези разсъждения се налагат следните изводи. С оглед изложеното в т.1 от настоящите мотиви, може хипотетично да се заключи, че едно редовно оспорване на постановлението от лице имащо право да го обжалва би било успешно. В случая обаче решаващият орган – Директора на ТД на НАП е бил сезиран с нередовна жалба, подадена от лице което няма интерес от обжалването. Същият вместо да се произнесе по същество и да постанови решение основано на чл. 267, ал.2, т.5 от ДОПК, оставяйки жалбата без уважение, е следвало да остави жалбата без разглеждане на основание чл. 267, ал.2 т.6 от същия кодекс.

         В случая обаче една евентуална отмяна на решението на Директора на ТД на НАП и връщането на преписката с указания, да остави жалбата без разглеждане, би довело до нарушаване на принципа за забрана за влошаване на положението на жалбоподателя, тъй като оставянето на жалбата без разглеждане е изначално лишаване от право на участие в производството, което е безспорно влошаване на положението на жалбоподателя. За пълнота на изложението следва да се отбележи и че евентуалната отмяна на решението на Директора на ТД на НАП и връщането на преписката с указания за оставяне без разглеждане на жалбата не би донесло никакви позитиви за дружеството жалбоподател.

         По изложените съображения оспорването следва да бъде отхвърлено, а на ответният административен орган след да бъдат присъдени поисканите разноски в размер 100.- лева.

        

Воден от горното и на основание чл.172, ал.2, in fine, от АПК, Административен съд Габрово

 

РЕШИ:

 

            ОТХВЪРЛЯ оспорването на ****АД – Габрово, бул. ***№ 53, с ЕИК *** чрез изпълнителния директор на дружеството Г.Д. Н.-Г.срещу Решение № 153 от 30.07.2019г. на Директора на ТД на НАП – Велико Търново.

ОСЪЖДА ****АД – Габрово, бул. ***№ 53, с ЕИК *** да заплати на ТД на НАП Велико Търново, сумата 100.- /сто/ лева, деловодни разноски.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

         Препис от настоящото да се изпрати на страните.   

 

 

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: