РЕШЕНИЕ
№ 26
гр. Варна, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
в присъствието на прокурора Ст. Г. Як.
като разгледа докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20213000600285 по описа за 2021 година
, при произнасянето взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава двадесет и първа от НПК.
С присъда №260007 от 13.07.2021 година по НОХД №68/2021 година,
Шуменският окръжен съд признал подсъдимия А. Х. Х. за виновен в
извършване на две престъпления, наказуеми по чл.304а вр. чл.304, ал.1 от НК
и по чл.325, ал.2 вр. ал.1 от НК, за всяко определил наказание при условието
на чл.54 от НК, съответно за първото престъпление лишаване от свобода за
срок от една година и глоба в размер на петстотин лева, за второто –
лишаване от свобода за срок от шест месеца. С присъдата е приложен чл.23,
ал.1 от НК, като изтърпяването на наложеното най-тежко наказание от една
година лишаване от свобода е отложено с минималния изпитателен срок по
чл.66, ал.1 от НК, на осн. чл.23, ал.3 от НК наказанието глоба в размер на
петстотин лева е присъединено изцяло. Разноските в досъдебното
производство са възложени на подсъдимия. Съдебният акт съдържа и
оправдателна част по обективни признаци на горепосочените две
1
престъпления.
В законоустановения срок правилността на присъдата се атакува с
жалба по чл.318, ал.6 от НПК, аргументираща необоснованост и нарушение
на материалния закон. В подкрепа на въззивните оплаквания, защитникът
подробно разисква противоречивите доказателства по делото, оспорвайки
съставомерност на престъплението по чл.304а от НК. Със собствена
доказателствена оценка, адв.П. изразява несъгласие и с фактическата част на
вътрешното убеждение на първоинстанционния съд относно деятелността по
чл.325, ал.2 вр. ал.1 от НК, считайки обвинението за недоказано по несъмнен
и категоричен начин. При естеството на ангажираните доводи, към
настоящата инстанция се отправя искане за намеса с въззивното правомощие
по чл.336, ал.1, т.3 от НПК.
В пренията на съдебното заседание във въззивната инстанция,
представителят на публичното обвинение заема становище за
законосъобразност и справедливост на атакуваната присъда. От своя страна,
защитникът поддържа въззивната си жалба, в допълнение припомня, че
показанията на разпитаните по делото полицейски служители са
противоречиви както във връзка с инкриминираното предлагане на подкуп,
така и спрямо деятелността на подзащитния му при предприемане на
полицейски действия спрямо него. В заключителната част, пледоарията на
адв.П. потвърждава процесуалния интерес от отмяна на присъдата и
оправдаване на подс.Х. по повдигнатите му с обвинителния акт обвинения.
В лична защита подсъдимият заявява, че не е виновен и си търси
правата. В последната дума сочи, че работи като музикант точно и честно, и
затова му е жал за случващото се с него в момента.
Варненският апелативен съд, след като обсъди доводите във
въззивната жалба, становищата на страните в съдебното заседание и след като
в съответствие с чл.314, ал.1 от НПК провери изцяло правилността на
атакуваната присъда, констатира, че са налице основания за нейното
изменение, които ще бъдат подробно обосновани по-надолу в настоящето
решение.
По същество, доказателственият процес в първата инстанция се е
развил по правилата на пълното съдебно следствие, съдебният акт по
въпросите на чл.301 от НПК е постановен след попълване на
2
доказателствената съвкупност с писмени и гласни доказателства. Преценката
на настоящия състав, бе за неизчерпен предмет по чл.102 от НПК, затова в
тази инстанция се извършиха съдебно-следствени действия, даващи
основание на въззивния съд да осъществи цялостната проверка за правилност
на обжалваната присъда при следните фактически положения:
Подс.Х. е жител на с.Църквица, общ.Никола Козлево, обл.Шумен.
На 02.02.2020 година той поканил свои приятели в нает от него клуб
в центъра на селото, където заедно се забавлявали и консумирали алкохол.
Малко след полунощ на 03.02.2020 година, празнуващите решили да посетят
заведение в гр.Шумен и с три автомобила се отправили натам.
В същото време, полицейските служители от РУ МВР – Каолиново,
св.св.Р. Т., Д.С. и Д.Х., осъществявали служебни задължения. Екипът им бил
разположен с полицейски автомобил близо до центъра на с.Църквица и на
това място се извършила проверка на пътниците и водачите на трите
автомобила. Само при св.А.П., шофирал третото МПС, се констатирал
алкохол от 0.66 промила. В тази връзка му било обяснено, че ще бъде лишен
от право да управлява МПС за известно време. В отговор, той започнал да се
моли за компромис на полицаите - да не му вземат шофьорската книжка,
защото с нея си изкарвал прехраната в чужбина (ново фактическо
обстоятелство, прието на осн. чл.316 от НПК), каквато възможност била
отхвърлена от длъжностите лица.
В хода на проверката, край тримата служители на МВР се събрала
голяма група от хора – пътуващите в трите автомобила, сред които слезлият
от второто МПС подс.Х. (ново фактическо обстоятелство), както и други
жители на селото, които наблюдавали ситуацията.
След отказа за компромис на св.П., подсъдимият се приближил към
полицейските служители и поискал да не му бъде съставян акт за нарушение.
Св.Т. обяснил на подс.Х., че подобно нещо е невъзможно. В продължение на
диалога между двамата, подсъдимият предложил на полицейския служител да
даде пари, за да не бъде съставян акт на А.П. – първоначално сумата от 500
лева, после 1000 лева и накрая 2000 лева, като предложението било възприето
от св.св.С. и Х.. В резултат на последвалото категорично отхвърляне,
поведението на подс.Х. станало агресивно - започнал да псува полицаите:
„Ще ви еба в устата… Майка ви ще еба… Луди ли сте…“, с ръце бутнал св.Т.
3
в гърдите, а след предупреждението, че ще бъде задържан, попитал защо,
отказал да му бъдат поставени белезници и направил опит да избяга. Със
задържането на подсъдимия и привеждането му в служебния автомобил,
деятелността била преустановена, а хората се разотишли.
Горната фактическа обстановка, възприета в по-голямата част и от
окръжния съд, се извлича убедително от гласните и писмените доказателства
по делото.
В обясненията си подс.Х. отрича авторството на деянията, твърди, че не
е предлагал пари, признава, че говорил за компромис, с което предизвикал
острата реакция на единия полицейски служител и ситуацията ескалирала.
Категоричен е, че не е бягал от полицаите и че се качил в служебния
автомобил доброволно без белезници.
Версията на подсъдимия се подложи на внимателна въззивна проверка в
съответствие с принципите по чл.13, чл.14, ал.1, чл.18, чл.107, ал.ал.3 и 5 от
НПК. За целта, в основата на аналитичната си дейност досежно
достоверността на фактическите източници, настоящият състав постави
писмените доказателства по делото. Те установяват по недвусмислен начин
служебната принадлежност на св.св.Т., С. и Х., естеството и мястото на
изпълнение на полицейските задължения на инкриминираната дата, както и
други съществени за предмета по чл.102 от НПК обстоятелства.
По-конкретно, план (л.45 и сл. НОХД) доказва, че в инкриминирания
период на територията на общини Каолиново и Никола Козлево се
провеждала целенасочена полицейска операция за подобряване безопасността
и организацията на движението по пътищата и намаляване броя на пътните
произшествия, обхващаща проверка за шофиране при употреба на алкохол,
наркотични вещества и техни аналози. Полицейските служители изпълнявали
и съпътстващите общи задължения по ЗМВР.
Посоченият план, както и информационна карта за наряд (л.44гр от
НОХД) обосновават неоспорим извод, че св.св.Т., Х. и С. били част от
полицейския състав, ангажиран с операцията, като същите работили в нощна
смяна от 20.30ч. на 02.02.2020 година до 08.30ч. на 03.02.2020г. и по плана за
разстановка, обслужвали процесния участък (л.43 от НОХД).
С доказателствена инициатива в тази инстанция е установено, че към
месец февруари 2020 година св.св.Т., С. и Х. принадлежали към състава на
4
МВР, РУ-Каолиново (ВНОХД, л.28-л.32), с длъжности по поредността на
посочване на свидетелите: старши полицай, полицай и младши
автоконтрольор ІІ степен, всички в група „Охранителна полиция“. Според
длъжностните характеристики (НОХД, л.39-42), св.св.Т. и С. се грижили за
опазване на обществения ред, оказвали съдействие при разкриване на
престъпления и нарушения, за които св.Х. имал задължение да изготвя
документи, свързани с административнонаказателната дейност. При
съблюдаване точно на това задължение, св.Х. съставил АУАН
№183365/03.02.2020 година, като в присъствие на свидетелите по акта –
св.св.Т. и С., отразил административно нарушение на св.П., който на
03.02.2020 година в 01.19ч в с.Църквица, управлявал л.а.“Ауди Q7“ с рег.
№Н3134ВТ, с концентрация на алкохол в кръвта от 0.66 промила, установена
с техническо средство (ВНОХД, л.34).
На 20.02.2020 година, административнонаказателната отговорност на
св.П. била ангажирана с наказателно постановление (ВНОХД, л.33), чрез
налагане на наказание по чл.174, ал.1 от ЗДвП - глоба в размер на 500 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
На база на АУАН и НП, времето на процесната деятелност на
подсъдимия може да се ограничи от фиксирания час на проверката на св.П. и
от часа, посочен в заповед за задържане и протокол за обиск на дееца –
01.40ч. на 03.02.2020 година (т.2, л.л.81, 82 ДПр). Протоколът заедно с
обясненията на подсъдимия установяват, че същият разполагал в себе си с
малка сума пари.
При спазване на принципа по чл.107, ал.5 от НПК, въззивният състав
съпостави писмените доказателства с показанията на св.св.Т., С. и Х. за
местонахождението и служебната им ангажираност на инкриминираната дата,
констатирайки пълно съответствие по фактите.
По-нататък, този съдебен състав обмисли фактическата установеност на
отделните детайли от деятелността, отнесена към чл.304а от НК в следния
аспект:
Показанията от етапа на съдебното следствие на св.св.Т., Х., С., И., П.,
Ю., А., С. не оставят съмнение по обстоятелството за реализираната
полицейска проверка на трите автомобила, отпътували от клуба в центъра на
с.Църквица в посока към гр.Шумен. Пак според цитираните гласни
5
доказателства (с изключение на показанията на полицейските служители) и
съобразно показанията на св.св.И. и И. (НОХД, л.л.59гр.,61), преди това
всички те гостували в барчето на подсъдимия, където консумирали алкохол
По очертаните положения, обясненията на подсъдимия (НОХД, л.49) са
напълно аналогични.
Въззивният състав прие ново фактическо обстоятелство във връзка с
местоположението на подсъдимия в групата от колите и по-точно във втория
автомобил, основавайки се на приобщените по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1,
т.2, пр.2 от НПК показания на св.Х. (т.1, л.4 ДПр), кореспондиращи с
показанията на св.С. от съдебното следствие. При логическа оценка на този
факт, съвместно с показанията на св.С. (НОХД, л.52гр) и св.Х. (НОХД,
л.54гр) в насока, че всеки един от пътуващите е бил проверен, следва че
всички лица от трите автомобила са били на мястото на проверката и са
възприели развитието на ситуацията със св.П.. Продължавайки с анализа,
показанията на св.св.Т., Х. и С., че при резултатите от алкохолната проба на
св.П., край тях имало много хора, са несъмнено достоверни.
С оглед показанията на св.св.И. (НОХД, л.61) и Х. (НОХД, л.57),
въззивният състав приема, че към групата, приближила се до полицейския
екип се причислили и други лица, извън хората в колите.
Показанията на св.св.Х. и С., приобщени по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1,
т.2, пр.2 и чл.281, ал.1, т.1, т.2, пр.2 от НПК (т.1, л.л.3, 4 и т.2, л.л.58 и 67
ДПр) установяват, че при положителната и съставомерна по реда на чл.174,
ал.1 от ЗДвП концентрация на алкохол в кръвта на св.П., на последния са
били разяснени предстоящите действия по ЗДвП, включително изземването
на шофьорската книжка. Съпоставката на гласните доказателствени средства
с АУАН (ВНОХД, л.34) и със съобщените от св.И. фактически данни (НОХД,
л.56гр.), категорично установява еднопосочност и истинност на обсъжданите
гласни доказателства. По мнение на този въззивен състав, показанията на
св.св.Х. и С. от ДПр (цитирани), не оставят място за съмнение, че пръв св.П.
поискал компромис от полицейските служители да не му се съставя акт за
нарушение, като св.Х. уточнява и причината – П. посочил, че работи в
чужбина с шофьорската си книжка. Своеобразна подкрепа на последното
обстоятелство се явяват съобщенията по въззивното дело до св.П.,
установяващи че той трайно пребивава извън страната.
6
Горното обстоятелство (относно поискания компромис от св.П.) е
новоприето на основание чл.316 от НПК, като същото много точно и съвсем
логически очертава мотива в инкриминираното поведение на подсъдимия -
А.П. и А.Х. са в приятелски отношения (НОХД, л.49гр.), подсъдимият
организирал забавлението с алкохолна почерпка, двамата заедно са участвали
в решението за посещение на заведение в гр.Шумен, т.е. обяснимо е деецът да
е изпитвал лична отговорност за последиците при св.П.. Само и единствено
по този начин следва да се тълкува фактът, че никой друг от присъстващите
на полицейската проверка не е подкрепил опитите на този водач да получи
компромис за административното си нарушение.
Сведения за развилата се деятелност на подсъдимия се съдържат в
показанията на всички свидетели, с изключение на разпита на св.Я., за чийто
доказателствен принос ще стане дума по-надолу в решението. Няма и не
може да има спор, че фактическите данни за поведението на подс.Х. са
противоречиви, поради което съвсем правилно окръжният съд е подходил
внимателно в аналитичната си дейност, съпоставяйки обстойно и всеобхватно
доказателствените източници помежду им, вследствие на което уверено е
формирал и подробно е обосновал изводите си относно тяхната
достоверност. В резюме, показанията на св.св.Т., С. и Х. са кредитирани в
тяхната цялост и общ логически план, докато в показанията на останалите
свидетели, включително в обясненията на подсъдимия, са откроени
достоверни и недостоверни фактически положения.
Въззивната жалба оспорва така проведената от първата инстанция
оценка за достоверност на доказателствата и източниците им, което от своя
страна изисква прецизен анализ на доказателствената съвкупност по
обстоятелствата на чл.102, т.1 от НПК и в тази инстанция. За целта,
въззивният състав детайлно обсъди показанията на тримата полицейски
служители относно развилата се деятелност, селектирайки в съобщените от
тях фактически данни отделни моменти.
Първият от тях касае местоположението и действията на
полицейските служители преди момента на предложената сума пари от
страна на подсъдимия. Проведената оценка - поотделно и в съвкупност на
гласни доказателства (НОХД, л.л.50гр., 53 и 54гр.) сочи, че проверката за
алкохол на св.П. е извършена до служебния автомобил, в което време
7
пътниците от колите и други минувачи били близо до полицейския екип и
наблюдавали ситуацията със свидетеля. Положителната проба предпоставила
започване на административнонаказателно производство, което следва както
от приетите като писмени доказателства АУАН и НП за св.П., така и от
еднопосочните гласни доказателства, че след работата с дрегера, св.Х. седнал
в полицейския автомобил, за да подготви талон, а св.св.С. и Т. били в
непосредствена близост до колата. От показанията на служителите на МВР се
извлича специфичната характеристика на обстановката – заобиколени от
множество мъже, повечето с поведение на употребили алкохол, което
изисквало тримата да са плътно един до друг, за да могат да реагират.
Въззивният състав вече посочи, че доказателствената основа
позволява извод, че молбите на св.П. за компромис били чути от подсъдимия
и едва след тях се е развила неговата деятелност. От обясненията на
подсъдимия следва, че той е възприел началото на документалната дейност
във връзка с административното нарушение (НОХД, л.49), като не остава
никакво съмнение, че предложението към св.Т. да даде нарастваща сума пари
- 500лв, 1000лв, 2000лв е точно, за да не продължи този документален процес,
да не бъде съставен акт за административно нарушение на А.П.. Показанията
на полицейските служители относно офертата за облага кореспондират с
показанията на св.И. (НОХД, л.56гр.), Х. (НОХД, л.57), св.П. (НОХД, л.58).
Макар последните трима свидетели да са пестеливи в свидетелския си разказ,
съобщените от тях факти са в логическо единство с показанията на
длъжностите лица и като цяло утвърждават единност на доказателствената
основа.
За разлика от решението на първоинстанционния съд да отхвърли
показанията на св.Я., въззивният състав счита, че заявеното от него в
съдебното следствие и досъдебното производство (НОХД, л.74 гръб и
приобщените показания по чл.281, ал.4 от НПК – т.1, л.8 ДПр) потвърждава
достоверността на преките доказателства относно обсъжданото деяние. В
показанията на св.Я. се съдържат производни доказателства, които във
фактически и логически план имат връзка с очертаната обстоятелствена част
на обвинението, т.е. няма пречка тези доказателства надлежно да изпълнят
процесуалната си роля за проверка на първичните доказателства в
показанията на св.св.Т., Х. и С. и съответно да утвърдят тяхната истинност.
8
На базата на изводите в предходните два абзаца, показанията на
св.св.Ю., И., А. и обясненията на подсъдимия по обсъжданото обстоятелство
правилно са оценени от окръжния съд като недостоверни. В частност, след
проведения разпит в съдебното следствие в тази инстанция и след
приобщаване на показанията на св.И. от ДПр (т.1, л.19), въззивният състав
приема, че същият не е формирал възприятия от деятелността на подсъдимия.
Що се касае до обясненията на А.Х., те са в явно противоречие с
кредитираната група доказателствени източници, поради което се проявяват
единствено като средство за защита.
По-нататък, гласните доказателства са единодушни, че подс.Х. не е
съпроводил предложението си с вадене на пари, като съобразно приобщените
показания на св.Х. (т.2, л.58 ДПр), същият се опипвал.
По отношение на второто деяние, отказът на полицейските служители
да действат в желаната от дееца насока и най-вече решителните думи на св.Т.
са единствената причина за ескалация в поведението на подс.Х..
Според еднозначните показания на св.св.Т., Х. и С., частично
подкрепени от показанията на св.Х. (НОХД, л.57) и св.А. (НОХД, л.60),
подсъдимият започнал да псува полицаите, бутнал с ръце св.Т. в гърдите, на
разпореждането за задържане той отказал да му бъдат поставени белезници,
направил опит за бягство, после бил догонен и отведен в полицейския
автомобил.
За проверка достоверността на показанията на св.св.Т., С. и Х. във
връзка с това деяние, въззивният състав използва писмените доказателства
(АУАН, НП и заповед за задържане), които установяват една времева
продължителност от тестването на св.П. за алкохол до задържането на
подсъдимия, която не би била възможна в ситуацията, описана в обясненията
на А.Х. и кореспондиращите му недостоверни показания на свидетели.
Навлизайки в по-голяма конкретика, на очертаните обективните
данни и еднопосочните гласни доказателства в показанията на св.св.Т., Х. и
С., в различна степен противоречат:
-показанията на св.Х. (НОХД, л.57), който видял съпротивата на
подсъдимия по отношение на поставянето на белезниците и бягството на
същия. Гласното ДС-во обаче не съдържа логична причина за това поведение,
която се извлича от показанията на тримата полицейски служители;
9
-показанията на св.П. (НОХД, л.58), както по горепосочените
съображения, така също с оглед противоречието с показанията на св.Х., който
няма отношение към поставянето на белезници на подсъдимия;
-показанията на св.Ю. (НОХД, л.59), които са вътрешно
противоречиви досежно възможността му да възприема поведението на
подс.Х.. Аналогично е положението с показанията на св.И. (НОХД, л.56гр),
който свидетелства във връзка с предложението за облага, но друго не могъл
да чуе;
-показанията на св.И. (НОХД, л.59гръб) - след проведения разпит в
тази инстанция и съобразно приобщените показания от ДПр, същият не е
формирал възприятия по детайлите на инцидента, видял е само качването на
подсъдимия в полицейския автомобил;
-показанията на св.С. (НОХД, л.80), които освен в противоречие с
данните, съобщени от св.св.Т., С., Х., частично и от св.св.А. и И., се явяват в
конфликт с показанията на св.св.Х. и Ю.;
-обясненията на подсъдимия, отново поради колизия с показанията на
св.св.Т., Х., С., с данните от писмените доказателства и частично със
съобщените сведения от св.св.А. и И..
В обобщение, въззивният състав се солидаризира с изводите на
окръжния съд за фактическа установеност на инкриминираната деятелност,
детайлизирани с настоящето решение, а оспорващите доводи във въззивната
жалба за нарушения при формиране на фактическата част на вътрешното
убеждение, намира за неоснователни. За избягване на всякакво двусмислие,
този съдебен състав допълва заключенията на проверяваната инстанция с
изричен извод за достоверност на показанията на св.св.Т., Х. и С. относно
предложената от подсъдимия парична облага в размер на две хиляди лева. В
мотивите си тази инстанция е заела обоснована и логически издържана
позиция във връзка с друга инкриминирана реплика на дееца, оповестена с
показанията на св.Т. („…няма да ходя никъде, няма да ме задържите..“), както
и заплахи към полицейските служители, които остават недоказани. Извън
аналитичните съображения на окръжния съд е останал обективираният
единствено в диспозитива на обвинителния акт час на противоправните
прояви на подсъдимия, който не е обхванат от обстоятелствената част на
обвинението и почива на предположения. Деятелността се е развила след
10
полунощ на 03.02.2020 година, като само и единствено тази дата следва да
бъде отразена в присъдата.
При правилно установените и допълнени по реда на чл.316 от НПК
фактически обстоятелства, въззивният състав констатира основание за намеса
по реда на чл.337, ал.1, т.2 от НПК, но преди привеждането на собствени
съображения и пред скоба, отбелязва, че оспорващите материалната
законосъобразност на присъдата доводи са аналогични с развитите от
защитника пред окръжния съд, като повечето от тях са намерили обстоен
отговор в мотивите на проверявания съдебен акт.
Пред настоящата инстанция се оспорва деянието по чл.304а от НПК,
предимно с доводи за неговата обективна несъставомерност. Известна група
аргументи са свързани с фактическа невъзможност на подсъдимия да
предостави предложения подкуп подкрепена от сравнително малката
разполагаема сума, установена при неговия обиск и данните за недоброто
материално положение. Припомняйки, че инкриминираната деятелност е
подведена под състава на престъплението по чл.304а, пр.1 от НК и с
позоваване на указанията, дадени с ТР 1-2021-ОСНК, въззивният състав
приема изцяло изводите на окръжния съд, че формалното престъпление е
довършено с факта на подлагане на полицейските служители на корупционно
въздействи Същото не се е развило в по-нататъшни отношения на страните по
подкупа, съответно не е прераснало в осъществяване на другото
изпълнително деяние по чл.304а, пр.3 от НК. Устното предложение е било
съпроводено с невербално утвърждаващо действие, косвена роля има и
предхождащата предложението молба за компромис от страна на св.П..
Характеристиката, съдържанието на предложението и условията, при
които е отправено, не оставят съмнение за деятелност при условията на пряк
умисъл. В съзнанието на подсъдимия е имало точни представи за факта на
консумация на алкохол от страна на св.П. преди момента на проверката,
същият е възприел положителния алкохолен тест и молбата на това лице към
полицейските служители за компромис, т.е. да не му се съставя акт за
административно нарушение, защото работи в чужбина с шофьорската си
книжка, в представите му отражение е намерил отказът на длъжностните
лица, като последвалото предложение на подкуп е с пряката цел на А.П. да не
бъде съставен АУАН, отправено е към св.Т. като част от полицейския екип,
11
следователно деецът има познание за обективното свойство на своето деяние.
При съблюдаване на съдържанието на обстоятелствената част на
обвинението, противоправната проява на подсъдимия е била предхождана от
молба към тримата полицейски служители да не бъде съставян акт на св.П. и
той да не бъде лишаван от правоуправление, която св.Т. отхвърлил, а в
продължение на диалога, подсъдимият предложил пари на полицейския
служител, за да не бъде съставян акт на А.П.. В аспекта на указанията на
ППлВС 8-1981, при данните за служебната компетентност на св.Р. Т. (НОХД,
л.39гр, т.ІІ, изр.1), включително при действието на чл.40, ал.1 от ЗАНН и
процесуалната ангажираност на лицето е изводима служебносъобразност,
функционална обвързаност на поисканото от дееца действие и правомощията
на съответния полицай. Няма и не може да има спор, че служителят е част от
състава на МВР в ниското йерархично ниво, поради което обективният
признак на чл.304а от НК „длъжностно лице, което заема отговорно служебно
положение“ е несъставомерен.
Тук е мястото да се посочи, че в хода на съдебното следствие не са
били установени нови или различни обстоятелства, които имат значение за
определяне фактическия състав на престъплението, съответно
обстоятелствената част на обвинението е останала неизменена, а срещу
нейната фактическа рамка подсъдимият се е защитавал надлежно.
Позоваването на утвърдени постановки на ТР 57-1984-ОСНК е необходимо за
обосноваване на процесуалната възможност по чл.337, ал.1, т.2 от НПК за
прилагане на закон за същото наказуемо престъпление по чл.304а, пр.1 вр.
чл.304, ал.1 от НК – за това, че на 03.02.2020 година в с.Църквица,
обл.Шумен, подс.А.Х. предложил подкуп – пари в размер на 2000 лева на
длъжностно лице – полицейски орган – старши полицейски инспектор Р. Т. да
не извърши действие по служба – да не бъде съставен акт за установяване на
административно нарушение по ЗДвП на АЛ. Н. П..
Въззивният състав е солидарен със съображенията на защитника, че
съставомерното поведение на дееца по чл.304а, пр.1 от НК е било с по-
широка насоченост, но предметът по чл.102 от НПК се очертава с
обвинителния акт и не може да бъде надхвърлен в съдебното производство
без съответни действия по изменение на обвинението. От защитните доводи,
неоснователни са свързаните с нецелесъобразност в поведението на
12
подсъдимия, т.к. гласните доказателства по делото сочат, че
административнонаказателната процедура по отношение на св.П. е била в ход
към момента на процесните прояви (НОХД, л.55).
По отношение на второто деяние в съвкупността от престъпления,
при съблюдаване на указанията в ППлВС 2-1974 и константната съдебна
практика, ругатните на подсъдимия към полицейските служители и бутането
в гърдите на св.Т., реализирани на публично място и в присъствието на
множество хора, по време на изпълнение на служебни задължения въз основа
на утвърден нормативен ред, представляват непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото. Въззивният състав причислява тези прояви към основния състав
по чл.325, ал.1 от НК, т.к. доказателствената съвкупност е в единомислие по
поредността на деянието и по-точно, ругатните и проявената физическа
агресия са предхождали разясненията на св.Т. към подсъдимия, че ще бъде
задържан, предхождащи са и спрямо разпореждане във връзка с поставяне на
белезници, на което подс.Х. реагирал с отказ и опит за бягство. Известно от
указанията на ППлВС 2-1974 е, че квалифициращият признак на чл.325, ал.2,
пр.1 от НК е налице, когато хулиганската проява не се прекратява въпреки
намесата на орган на власт, какъвто в случая по см. на чл.93, т.2 от НК се
явява полицейският служител Р. Т., на който е оказана съпротива във връзка
със задължение по опазване на обществения ред по чл.2 от ЗМВР и т.ІІ,
изр.първо от длъжностната характеристика. Хулиганската проява, изразяваща
се в ругатни и бутането в гърдите на полицая не е била прекратена, напротив
след предупреждението за задържане, за прилагане на сила и помощни
средства, отказът на подсъдимия да му се поставят белезници и опитът за
бягство, представляват съпротива, съпровождаща хулиганството и насочена
пряко срещу св.Т. в качеството му на орган на власт, който се опитвал да
пресече хулиганските действия.
Деятелността е осъществена в условията на пряк умисъл, като
подсъдимият с оглед условията на действията си и тяхната характеристика е
съзнавал всички съставомерни признаци.
Цялата поредност на проявата не е спорна нито за тази инстанция,
нито за първоинстанционния съд. Същата е изисквала материалноправна
квалификация по чл.325, ал.2 вр. ал.1 от НК с присъдата, без да се взаимства
13
неправилният описателен подход на прокуратурата от диспозитива на
обвинителния акт, като допуснатият недостатък на съдебния акт е отстраним
с въззивното правомощие по чл.337, ал.1, т.2 от НПК.
По-нагоре в решението бе засегнат въпросът с посочения в присъдата
час на деятелността - около 00.50ч на 03.02.2020 година, който почива на
предположение, поради което същият следва да бъде обхванат от
изменението на проверявания съдебен акт и по двата пункта.
Макар въззивната жалба да не аргументира явна несправедливост на
наложените наказания, настоящата инстанция по силата на задължението си
за цялостна проверка правилността на присъдата, обмисли справедливостта
на съдебния акт. Най-общо, първата инстанция не е констатирала
предпоставки на чл.55, ал.1, т.1 от НК, провеждайки своята
индивидуализация в обхвата на чл.54 от НК. Въззивният състав е солидарен с
приложението на нормата от общата част на НК, тъй като доказателствената
съвкупност не съдържа данни за многобройни или изключителни по
естеството си смекчаващи отговорността и вината на дееца обстоятелства.
Сред мотивите на окръжния съд с отношение към отмерване на
наказанието за престъплението по чл.304а, пр.1 вр. чл.304, ал.1 от НК са
попаднали всички съществени обстоятелства, относими към чл.54 от НК.
Обоснован и верен е изводът на проверяваната инстанция, че
инкриминираното деяние се отличава с относително висока степен на
обществена опасност, предвид интензивността на престъпната деятелност и
условията, в които тя се е развила. Степента на лична обществена опасност на
дееца е сравнително ниска – той не е осъждан, семеен е, работи, като сред
обстоятелствата по чл.54, ал.1 от НК следва да попадне упоритостта на
деянието, реализирало се след като полицейските служители ясно и
категорично отхвърлили всякакъв вариант за компромис на
административното нарушение на А.П..
При тези обстоятелства и подбудите за деянието, свързани с
незачитане на закона от страна на дееца, въззивният състав счита, че
наложеното наказание от една година лишаване от свобода и глоба в размер
на петстотин лева е съответно на престъплението и отговаря на принципа за
справедливост.
Вярна е оценката на обществената опасност на квалифицираното
14
престъпление по чл.325 от НК – висока, предвид интензивността на деянието,
като изводът за сравнително ниската степен на обществена опасност на дееца
запазва своята валидност, с оглед на което наложеното наказание от шест
месеца лишаване от свобода безспорно е справедливо и целесъобразно.
Наказването на съвкупността от престъпления по правилата на чл.23,
ал.1 и ал.3 от НК с най-тежкото наказание от една година лишаване от
свобода и присъединената изцяло глоба от петстотин лева, отразява точното
приложение на закона с проверяваната присъда. Отложеното изпълнение на
лишаването от свобода с изпитателен срок от три години, отговаря както на
общите материално-правни предпоставки на чл.66, ал.1 от НК, така и на
целите на наказанието и преди всичко на целта за поправянето на
подсъдимия. Вече бе посочено, че А.Х. има добра социална интеграция
предвид полаганите семейни грижи и трудовата адаптация. Същите
представляват убедителна основа, върху която може уверено да се твърди, че
в условията на обществото той ще бъде в състояние да разгради
противоправните си нагласи и да ги преформулира в ценности, основани на
закона и на утвърдените правила за обществено поведение.
С присъдата правилно не е приложен чл.24 от НК, т.к. обществената
опасност на престъпленията в реалната съвкупност и на дееца резонират
изцяло с тежестта на наложеното наказание по правилата на чл.23 от НК,
което от своя страна е и целесъобразно.
С обжалвания съдебен акт законосъобразно е разрешен въпросът с
разноските по делото. Такива възникнаха и в тази инстанция, те са общо в
размер на 120.44лева, които на основание чл.189, ал.3 от НПК, следва да
бъдат възложени в тежест на подсъдимия.
Водим от изложено и на основание чл.337, ал.1, т.2 и чл.338 от НПК‚
Варненският апелативен съд, наказателно отделение, втори състав
РЕШИ:
Изменя присъда №260007/13.07.2021 година по НОХД №68/2021
година по описа на Шуменския окръжен съд, като прилага закон за същото
наказуемо престъпление и признава подсъдимия АЙД. ХЮС. Х. за виновен, в
това че:
15
1.На 03.02.2020 година в с.Църквица, обл.Шумен, предложил подкуп
– пари в размер на 2000 лева на длъжностно лице – полицейски орган –
старши полицейски инспектор Р. Т., служител в РУ -Каолиново, за да не
извърши действия по служба – да не бъде съставян акт за административно
нарушение по ЗДвП на АЛ. Н. П. – престъпление по чл.304а, пр.1 вр. чл.304,
ал.1 от НК, като го оправдава по обвинението деянието да е извършено около
00.50 часа и относно признака „да не състави“ ;
2.На 03.02.2020 година в с.Църквица, обл.Шумен, извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото, като деянието е съпроводено със съпротива
срещу орган на властта – старши полицейски инспектор Р. Т., служител в РУ-
Каолиново, изпълняващ, задължения по опазване на обществения ред –
престъпление по чл.325, ал.2 вр. ал.1 от НК, като го оправдава по
обвинението деянието да е извършено около 00.50 часа.
Осъжда А. Х. Х. да плати направените съдебни разноски в тази
инстанция в размер на 120.44 лева в полза на Държавата, по сметка на
Апелативен съд-Варна.
Потвърждава присъдата в останалата част.
Решението подлежи на касационна проверка пред Върховния
касационен съд в 15-дневен срок от получаване на съобщенията за
изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16