Р Е Ш Е Н И Е
№ 255
Гр. Перник, 19.02.2024 година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд- Перник, в открито съдебно заседание,
проведено на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година,
в състав:
Съдия: Мария Христова
при участието на съдебния секретар Наталия Симеонова,
като разгледа докладваното от съдия Мария Христова административно дело № 286
по описа за 2023 година на Административен съд- Перник, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.145-чл.178 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във вр. с чл.211 от Закона за Министерство на вътрешните работи
(ЗМВР).
Образувано е по жалба на Н.И.Ч. с ЕГН: **********, с
адрес: *** против Заповед № 513з-5925 от 26.06.2023 година, издадена от
директора на Столична дирекция на вътрешните работи към Министерство на
вътрешните работи, с която на основание чл. 204, т.3, чл.197, ал.1, във вр. с
чл.197, ал.3, т.2 и ал.2 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание „писмено
предупреждение“ за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят оспорва изцяло заповедта, като
незаконосъобразна поради нарушение на материалния закон, постановена при
съществено нарушение на административнопроизводствените правила и норми, в
несъответствие с целта на закона и при недоказаност на вмененото дисциплинарно
нарушение. По същество излага доводи за това, че са били налице основания за
отвод на член от комисията, която е извършвала проверка за установяване на дисциплинарни
нарушения, като самият той е поискал с молба да бъде отведен този член, но тази
му молба е останала неудовлетворена и по този начин според него се е стигнало
до съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Освен това
твърди, че има нарушение на процесуалните правила и относно предоставената му
възможност за депозиране на възражение, тъй като срокът за това е бил много
кратък, а дори и тези които е предявил не са били обсъдени от органа. На второ
място твърди, че от страна на комисията са събирани доказателства, които са
били само в негова вреда, а поисканите от него не са събрани, в това число не е
изискана справка, във връзка с установяване на времето, т.е. периода през който
той е замествал началника на 03 „Разследване“ към СДВР. Освен това според
жалбоподателя не е изяснена фактическата обстановка, доколкото твърди, че
стриктно е изпълнявал служебните си правоотношения във връзка с извършването на
действия по разследване по ДП ****и ДП № ****година. Не е съгласен с изводите
на дисциплинарнонаказващият орган във връзка с формата на вината, а именно, че
същият е действал в условията на небрежност. С оглед на това иска от съда да
бъде отменена заповедта, с която му е наложено дисциплинарно наказание.
Претендира присъждане на направени по делото съдебни разноски.
В проведеното на 25.01.2024 година съдебно заседание
жалбоподателят редовно призован се явява лично и с адвокат Г. Б., който
поддържа жалбата и моли съда да постанови съдебен акт, с който същата да бъде
уважена и в съответствие с това издадената заповед да бъде отменена като
незаконосъобразна. Претендира присъждане на направени по делото съдебни
разноски, за което прилага списък по чл.80 от ГПК. Подробни доводи развива в
представени по делото писмени бележки.
Ответникът по жалбата – Директор на Столична дирекция на
вътрешните работи, редовно призован не се явява и не се представлява.
Административен съд- Перник, в настоящият съдебен състав,
след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.235, ал.2 от ГПК,
във вр. с чл.144 от АПК приобщените по делото писмени доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Със Заповед № 513з-10702 от 07.12.2022 година е възложено
извършването на проверка по постъпили данни за извършено дисциплинарно
нарушение от служител на СДВР. В тази заповед е обективирана информация за
извършено от страна на Н.И.Ч.- „главен разследващ полицай“ в 03 сектор
„Разследване на транспортни и други престъпления“ към отдел „Разследване“ при
Столична дирекция на вътрешните работи, неизпълнение на възложените му с
длъжностна характеристика служебни задължения по повод на водено разследване по
досъдебни производства, както следва: № ****година; №****година; № ****година;
№****година; № ****година; ****година; № ****година; № ****година. Повод за
издаването на тази заповед е постъпила Докладна записка рег. № 513р-112604 от
17.11.2022 година, изготвена от началник на отдел „Разследване“ в СДВР- комисар
Н.С. ( лист 112). С тази заповед също така е определен съставът на комисията,
на която е възложено да бъде извършена проверка, а така също и е определен
срокът, до който е следвало да бъдат представени резултатите от същата, а именно
в рамките на двумесечен срок /лист 50/.
С Покана с рег. № 228р-30558 от 20.12.2022 година,
издадена на основание чл. 207, ал.11, във вр. с ал.8, т.1, пр.1 от Закона за
министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и чл.44, ал.4 от Инструкция №
8121з-877 от 06.07.2021 година за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР
е изпратена покана за запознаване с обстоятелствата, обективирани в горецитираната
заповед до жалбоподателя. Същата е връчена на 21.12.2022 година в 10:22 часа,
на която дата е връчена и самата заповед. /лист 105/. С тази покана на лицето е определен срок, в
рамките на който същият е можел да депозира своите писмени обяснения или
възражения по повод на възприетите от страна на органа констатации. Определен е
срок до 29.12.2022 година. Във връзка с това жалбоподателят е депозирал
Възражение с рег. № 228-000-573 от 11.01.2023 година, с което е оспорил
изложеното и е поискал събиране на доказателства. В Протокол с рег. №
513р-10262 от 26.01.2023 година е посочено, че до 29.12.2022 година, 10:20 часа
в деловодството не са регистрирани обяснения или възражения от лицето / лист
108/.
Въпросната заповед е изменяна, както по отношение на
срока, в рамките на който е следвало да бъде приключена проверката със
съставяне на становище, така и по отношение на състава на комисията, защото: на
първо място със Заповед № 513з-886 от 02.02.2023 година, издадена от директора
на СДВР, след депозирана докладна записка от 26.01.2023 година /лист 103/ е
удължен срокът за извършване на проверката до 07.03.2023 година, а въз основа
на Заповед № 513з-2023 от 10.03.2023 година е определен нов краен срок, а
именно 07.04.2023 година /лист 58/. На второ място, извършеното изменение във
връзка с персоналния състав на комисията, на която е възложено извършването на
проверка се изразява в това, че в следствие на Докладна записка от 16.02.2023
година /лист 241/ на председателя на комисията е поискано от нея лично да бъде
отведена. След извършена преценка на релевантни обстоятелства със Заповед №
513з-1306 от 17.02.2023 година е заменено лицето, определено като председател
на комисията с друго лице, а именно Петя Стефанова Симеонова /лист 56/.
От представените чрез административната преписка
доказателства се установява, че в хода на дисциплинарното производство
жалбоподателят с Молба с рег. № 513р-15327 от 08.02.2023 година /лист 249/ е
поискал от дисциплинарнонаказващият орган да бъде отведен от участие в
комисията и един от нейните членове, а именно – главен инспектор С.К., тъй като
съществували обстоятелства, които могат да допринесат за субективното оценяване
на доказателствата и фактите, което да рефлектира върху крайните изводи на
комисията. Във връзка с тази молба е представено Становище с рег. № 513р-20661
от 23.02.2023 година /лист 250/ от С.К., в което се излагат съображения за
несонователност на молбата и предвид обстоятелството, че не е налице
предубеденост. Тези изводи са възприети и от директора на СДВР, обективирани в
Решение № 513р-29344 от 21.03.2023 година /лист 247/.
След анализ на събрания доказателствен материал от страна
на комисията е изготвена Справка с рег. № 513р-33790 от 31.03.2023 година, в
която комисията е приела, че по отношение на периодите на бездействие през 2019
година, през 2020 година, през 2021 година от страна на инспектор Ч. по осем
досъдебни производства по отношение на същия не следва да се търси
дисциплинарна отговорност за извършено дисциплинарно нарушение на служебната
дисциплина изразяващо се в неизпълнение на служебните задължения, доколкото по
отношение на тях е изтекъл преклузивният срок, в рамките на който е могло да
бъде образувано дисциплинарно производство спрямо него. Приела е обаче, че за
2022 година и 2023 година отново се констатира бездействие от страна на
жалбоподателя, като комисията мотивира изводите си по следният начин: твърди,
че е налице бездействие по досъдебно производство № ****година за периода от
10.02.2022 година до 26.07.2022 година и от 28.07.2022 година до 15.12.2022
година; по досъдебно производство № ****година е констатирано бездействие за
времето от 10.05.2022 година до 25.01.2023 година; по досъдебно производство № ****година
е установено бездействие за времето от 03.03.2022 година до 21.06.2022 година и
от 30.06.2022 година до 16.08.2022 година и от 18.08.2022 година до 25.01.2023
година; по досъдебно производство ****година за времето от 19.05.2022 година до
26.07.2022 година; по досъдебно производство № **** година за времето от
05.04.2022 годна до 01.11.2022 година и от 16.11.2022 година до 25.01.2023
година; по досъдебно производство № ****година за времето от 24.03.2022 година
до 02.08.2022 година и от 05.08.2022 година до 27.10.2022 година; по досъдебно
производство № ****година за времето от 08.02.2022 година до 05.01.2023 година.
Тези данни са мотивирали лицата, извършили съответната
проверка да приемат, че с това свое бездействия инспектор Ч. не е изпълнил
дадените му писмени указания от прокурор, с което не е изпълнил и вменените му
служебни задължения съгласно специфичната длъжностна характеристика „Старши
разследващ полицай“ към сектор „Разследване на транспортни и други
престъпления“ в СДВР с рег. № 513р-29080 от 12.04.2018 година и с рег. №
26008/31.03.2021 година. Приели са, че с така описаното деяние е извършено
нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР, с което на основание чл.200,
ал.1, т. 11 от ЗМВР се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „порицание“
за срок от шест месеца и са предложили на основание чл.204, т.4 от ЗМВР на
инспектор Н.И. Ч. да бъде наложено
дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 /шест/ месеца. /лист 59/. Във
връзка с изготвената справка до жалбоподателя е отправена покана с рег. №
513р-33841 от 31.03.2023 година като ме е даден срок от 24 часа, в рамките на който
същият може да депозира своите възражения. Поканата е връчена на 31.03.2023
година. /лист 96/. С Докладна записка №
513р-61500 от 14.06.2023 година става ясно, че в отдел „Човешки ресурсни“ в
СДВР е постъпила тази справка с писмо с рег. № 513р-34601 от 03.04.2023 година.
На 16.06.2023 година е поставена резолюция със запознаването с тези материали на компетентният орган.
На основание чл.206, ал.1 от ЗМВР и чл.38, ал.3 от
Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2022 година от страна на директора на СДВР е
отправена покана до жалбоподателя, а именно Покана с рег. № 513р-64265 от
22.06.2023 година за запознаване с обективираното в изготвената справка, като е
дадена възможност в рамките на 24 часа да бъдат депозирани обяснения и
възражения. Поканата е връчена на 22.06.2023 година в 15:55 часа /лист 45/.
Съставен е протокол № 513р-64914 от 26.06.2023 година, в който е отразено, че в
предвидения срок не са представени обяснения и възражения /лист 46/.
Въз основа на депозираната справка директорът на СДВР е
издал Заповед № 513з-5925/26.06.2023 година, с която на основание чл. 204, т.3,
чл.197, ал.1, чл.199, ал.1, т.3, във вр. с чл.197, ал.3, т.2 и ал.2 от ЗМВР е
наложил дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от 6 (шест
месеца). От фактическа страна е приел, че по отношение на досъдебно
производство ****година по описа на СДВР
служителят не е предприел всички възложени му от страна на наблюдаващия
прокурор процесуално-следствени действия, което е довело до необосновано
забавяне на разследването. По отношение на досъдебно производство № ****година
по описа на СДВР е установено, че за периода от 27.05.2022 година до 02.11.2022
година е налице небрежно изпълнение на писмените указания на наблюдаващия
прокурор, които са довели отново до необосновано забавяне на разследването.
Приел е, че с тези действия и бездействия не е изпълнил в срок вменените му
задължения в специфичната длъжностна характеристика и по този начин е
реализирал съставът на дисциплинарното нарушение по чл. 194, ал.2, т.2 от ЗМВР,
за което съгласно чл.199, ал.1, т.3 от ЗМВР е предвидено налагането на
дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от три до шест месеца.
С тези мотиви е издал оспорената заповед. Заповедта е връчена на служителя на
11.04.2023 година в 10:27 часа. / лист 26/.
Срещу така издадена заповед е депозирана жалба на
24.07.2023 година до Административен съд- София град, който с Определение №
6958/ 15.08.2023 година на основание чл. 135, ал.2 от АПК е прекратил
производството и е препратил делото по подсъдност на Административен съд-
Перник.
Чрез депозираната административна преписка са представени
и приети като писмени доказателства: 4 броя болнични листове / лист 40-43/; писмо
с рег. № 513р-83 от 03.01.2023 година, издаден от началник СИОАП към СДВР, към
която като приложение са представени разпечатки
от „Централизирана автоматизирана информационна система за
документооборот“ / лист 120-136/; кадрова справка с рег. № 513р-1915 от
06.01.2023 година / лист 140/; справка с рег. № 513р-1911 от 06.01.2023 година
/лист 141/; специфична длъжностна характеристика с рег. № 513р-29080 / лист
143/; специфична длъжностна характеристика с рег. № 513р-26008 / лист 146/.;
справка за въведени болнични листове и видове обезщетения за временна
неработоспособност /лист 151/;
В хода на дисциплинарното производство са изпратени писма
до наблюдаващите прокурори във връзка с всяко едно от горецитираните досъдебни
производства, с искане да бъде дадено разрешение на проверяващата комисия да се
запознае с тях и с обяснение, дали в хода на действията по разследването са
допуснати греши от страна на разследващ полицай Ч.. В отговор на това са
получени последователно писма от наблюдаващите в прокурори, а именно: със
Становище от наблюдаващ прокурор по ДП № ****година е посочено, че се
констатира забавяне в два периода, но то се дължи в първия случай на
неустановено местонахождение на пострадалото лице, за което разследващ полицай Ч.
своевременно е уведомил наблюдаващия прокурор, а второто забавяне е във връзка
с изготвянето на ВТЕ /лист 160/; с Постановление от 20.12.2022 година прокурор
по ДП ****година е посочил, че е имало периоди, в които е имало забавяне, но
като цяло са изпълнени указанията на прокурора /лист 162/; с писмо № 33954/2019
година прокурор по ДП № ****година е заявил, че от страна на разследващия
полицай не са допуснати нарушения на процесуалните задължения във връзка с
разследването /лист 166/; с писмо № 53152/2019 година от страна на прокурор по
ДП № ****годена е посочено, че не са допуснати нарушения по разследването по
това досъдебно производство /лист 169/; същото са заявили и прокурорите по ДП №
****/лист 171/, ДП № ****/лист 173/, ДП № ****/лист 185/; ДП № ****/лист 189/.
В хода на съдебното производство са представени следните
писмени доказателства: молба с вх. № 3435/16.11.2023 година, с която е посочено
времето, през което разследващ полицай Н.Ч. е замествал началника на 03 сектор
на „Разследване“ към СДВР /лист 20/.
При така установената фактическа обстановка настоящият
съдебен състав на Административен съд - Перник, като извърши цялостна проверка
за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт по реда на
чл.168, ал.1 от АПК достигна до следните правни изводи:
Оспорената заповед е издадена от директора на Столична
дирекция на вътрешните работи (СДВР) към Министерство на вътрешните работи
(МВР), който на основание чл.204, т.4 от ЗМВР в качеството си на служител
заемащ ръководна длъжност има правомощие да наложи дисциплинарно наказание.
Заповедта е издадена и в изискуемата от закона писмена форма, с реквизити и
съдържание, които са посочени в чл.210, ал.1 от ЗМВР. В нея са
индивидуализирани извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които
се твърди и се приема, че е извършено дисциплинарното нарушение и е посочена
правната му квалификация. Изложени са мотиви и са обсъдени доказателства, въз
основа на които е установена фактическата обстановка. Индивидуализирано е дисциплинарното наказание и основанието за
налагането му, а също така е посочен срокът и органът, пред който може да се
обжалва въпросната заповед. Следователно съдът не констатира да са налице
основания за отмяна на оспорения административен акт по чл.146, т.1 и т.2 от АПК.
Редът за провеждане на дисциплинарното производство е
уреден в чл.205 и следващите от ЗМВР. В настоящият случай, дисциплинарно
наказващият орган се е възползвал от правомощието си, предвидено в разпоредбата
на чл.205, ал.2 от ЗМВР, а именно, че за изясняване на постъпили данни и/или
установяване на извършителя на дисциплинарното нарушение, дисциплинарно
наказващият орган може да разпореди извършване на проверка, като определи и
нейният краен срок, като във връзка с това е издал Заповед № 513з-10702 от 07.12.2022
година /лист 50/. Както бе посочено и по- горе основание за издаването на тази
заповед и възлагането на проверка е именно получените данни за извършено
дисциплинарно нарушение от страна на жалбоподателя, които данни били депозирани
пред наказващият орган с Писмо с рег. № 513р-112946 от 17.11.2022 година по
описа на СДВР, ведно с докладна записка № 513р-112604 от 17.11.2022 година на
началника на отдел „Разследване“ при СДВР. Жалбоподателят се е запознал с
правата си по чл.205, ал.3 от ЗМВР, като собственоръчно е записал това в самата
заповед, която е подписана от него лично /лист 53/. Във връзка със запознаване
на обстоятелствата, посочени в заповедта за възлагане на проверка е изпратена
до служителя покана с рег. № 228р-30558 от 20.12.2022 година, като на същият на
основание чл.205, ал.3 и чл.207, ал.8 от ЗМВР му е дадена възможност да
депозира своите писмени обяснения и възражения, което право той е реализирал
видно от депозираното Възражение с рег. № 228-000-573 от 11.01.2023 година /лист
107/.
Лицето е направило искане за отвод на член от комисията,
което искане е останало неудовлетворено, като в тази посока в жалбата се
твърди, че по този начин наказващият орган е допуснал съществено нарушение на
процесуалните правила. В тази връзка настоящият съдебен състав счита тези
доводи за неоснователни, доколкото видно от депозираната молба, с която е
поискал отвод на двама членове, единият от които председател, а другият член,
се изразяват в това, че последната не е запозната с материята на НК, а по
отношение на първия се посочва, че той е назначен и се намира в подчинено
положение на лицето, което е депозирало докладна записка с данни за евентуално
извършено нарушение. Така посочените от жалбоподателя обстоятелства не
обосновават наличие на някое от основанията за отвод по смисъла на чл.207, ал.4
от ЗМВР, а именно заинтересованост от изхода на разследването или отношения със
заинтересовани лица, пораждащи основателни съмнения в безпристрастността. Нещо
повече, видно от изнесената вече фактология, председателката на комисията –
главен инспектор С.А. всъщност сама е направила отвод и е била заменена от
страна на ДНО с лицето П.С. С. със Заповед № 513з-1306 от 17.02.2023 година /лист
56/. Що се отнася до другото лице главен инспектор С.К. неоснователни са
твърденията на жалбоподателя, че същият би бил заинтересован от изхода на
делото доколкото подалият „сигнал“ за евенетулано извършено дисциплинарно
нарушение е негов пряк ръководител. Това
е така, защото от така посоченото твърдение, би следвало, че същият евентуално
би бил заинтересован и с оглед на факта, че се явява негов колега, тъй като
лицето С.К. е началник на друг сектор, но отново в СДВР. Поради изложеното не
следва да бъдат споделени доводите в
жалбата за извършено съществено нарушение на производствените правила.
Съгласно чл.206, ал.1 от ЗМВР, дисциплинарно наказващият
орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния
служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от
държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени
обяснения. Смисълът на тази разпоредба е да осигури възможност на дисциплинарно
наказващия орган да получи непосредствени впечатления от поведението на
служителя и да се създаде мнение за отношението му към нарушението, като по
този начин формира лично становище относно степента на вината и отговорността,
като същевременно предостави на привлечения към дисциплинарна отговорност
възможност да изрази становището си по случая, да обясни поведението си и да
представи доказателства. В тази връзка и
въз основа на представените чрез административната преписка писмени
доказателства се установява, че дисциплинарно наказващият орган е изпълнил това
свое задължение, тъй като с Покана с рег. № 513р-64265 от 22.06.2023 година
директорът на СДВР е дал възможност на жалбоподателя да се запознае с
установените и обективирани в становището, изготвено от страна на проверяващата
комисия обстоятелства и му е дал възможност да депозира своите възражения или
обяснения. От протокол №513р-64914 от 26.06.2023 година е видно, че същият не
се е възползвал от това.
При извършената проверка относно спазването на сроковете
за реализиране на дисциплинарната отговорност по чл.195, ал.1 от ЗМВР съдът
обаче констатира, че е налице извършено съществено процесуално нарушение. С
разпоредбата на чл.195 от ЗМВР са регламентирани сроковете, в които
компетентният ДНО е разполагал с правомощие да санкционира дисциплинарно
служителите в МВР. С изтичането на сроковете дисциплинарната власт на
компетентният орган се преклудира, а издадената след този момент заповед за
дисциплинарно наказание е незаконосъобразна поради порок по чл.146, т.3 от АПК.
Тези два срока, които са очертани от законодателя имат различна продължителност
и предназначение, като е различен началният и крайният им момент. Съгласно
чл.195, ал.1 от ЗМВР дисциплинарното наказание се налага не по–късно от два
месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването
му , а ал.2 на чл.195 от ЗМВР предвижда по-дълъг период от извършване на
нарушението - две години, когато извършеното нарушение на служебната дисциплина
е тежко. Тежките нарушения на служебна дисциплина са посочени в чл.203, ал.1 от ЗМВР, като процесното нарушение не е измежду тях.
Едногодишният срок по чл.195, ал.1 от ЗМВР, респективно
двугодишният срок по чл.195, ал.2 от ЗМВР регламентират началото и края на
времето, през което дисциплинарно наказващият орган може да накаже
дисциплинарно проявилият се служител. Началото му започва от момента на
извършване на нарушението и приключва с изтичането на една година, съответно
две години, считано от този момент. Поради това, началният момент се определя и
съвпада с обективно съществуващия факт- моментът на извършеното нарушение.
В чл.196, ал.1 и ал.2 от ЗМВР е посочено кога нарушението
се смята за открито и установено. Съгласно чл.196, ал.1 от ЗМВР открито е,
когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание е установил
извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а ал. 2 на чл.196 от ЗМВР
регламентира кога е установено дисциплинарното нарушение - с факта на
постъпване на материалите от дисциплинарното производство пред компетентния
дисциплинарно наказващ орган, т.е. от момента, в който компетентният орган се е
запознал с материалите, от този момент започва да тече двумесечният срок, в
рамките на който органът има възможност да проведе допълнително проучване и да
изпълни процедурата по чл.206 от ЗМВП и да наложи дисциплинарно наказание на провинилия
се служител.
Прочитът на разпоредбата показва, че установяването на
дисциплинарното нарушение и самоличността на извършителя се осъществява и е
предмет на дисциплинарното производство. Изрично в текста е предвидено, че тези
данни следва да се съдържат не изобщо в административната преписка по случая, а
в материалите от дисциплинарното производство. Следователно, първоначално
събраните данни за извършено нарушение и
самоличността на извършителя, които са постъпили при дисциплинарно
наказващият орган могат да бъдат само индиция за тези обстоятелства и основание
за образуване на дисциплинарно производство, респективно възлагане извършването
на проверка за евентуално извършено дисциплинарно нарушение, но с факта на
тяхното постъпване при компетентния дисциплинарно наказващ орган не започва за
тече краткият срок по чл.195, ал.1 и ал.2 от ЗМВР. Този срок започва да тече,
когато в рамките на дисциплинарното производство е установено деянието, с
присъщите му обективни и субективни признаци и самоличността на извършителя и тази
информация, обективирана в обобщена справка постъпи при компетентния за това
орган. Именно от този момент дисциплинарното нарушение се счита за открито и
започва да тече двумесечният срок, в рамките на едногодишния, в който
дисциплинарно наказващият орган разполага с правомощие да упражни
дисциплинарната си власт.
В настоящият случай данните за дисциплинарно нарушение,
предмет на оспорената заповед и самоличността на служителя са установени по
смисъла на чл.196, ал.1 от ЗМВР с факта на постъпване на материалите от
дисциплинарното производство при дисциплинарно наказващия орган със справка с
рег. № 513р-33790 от 31.03.2023 година, върху който същият е поставил
резолюция, че се е запознал с материалите на дата 05.04.2023 година, т.е. това
е датата, от която дисциплинарното
нарушение е открито по смисъла на чл.196, ал.1 от ЗМВР и за дисциплинарно
наказващият орган е започнал да тече двумесечният срок по чл.196, ал.2 от ЗМВР
за налагане на дисциплинарно наказание на служителя. Следва обаче да се има
предвид, че съгласно разпоредбата на чл.195, ал.3 от ЗМВР, сроковете по ал.1 и
ал.2 не текат, когато държавният служител е в законоустановен отпуск или му е
наложена мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест. По
делото са налице данни, че в рамките на този срок същият въз основа на Болничен
лист № **** е бил в отпуск за 5 дни, считано от 03.04.2023 година до 07.04.2023
година /лист 40/; Болничен лист № ****е бил в отпуск за 4 дни, считано от
18.04.2023 година до 21.04.2023 година /лист 41/; Болничен лист № *** е бил в
отпуск за 4 дни, считано от 09.05.2023 година до 12.05.2023 година /лист 42/;
Болничен лист № ****е бил в отпуск за 12 дни, считано от 29.05.2023 година до
09.06.2023 година, а така също и въз основа на заявление № 513р-33861 от
25.05.2023 година е бил в годишен платен отпуск за 5 дни. Вземайки предвид тази
информация, настоящият съдебен състав счита, че този двумесечен срок е следвало да
започне да тече от 07.04.2023 година, тъй като към датата 05.04.2023 година
служителят е бил в отпуск по болест, което означава, че съобразявайки времето
през което срокът е бил спрян, крайният срок, в рамките на който дисциплинарно
наказващият орган е следвало да издаде заповед, с която да наложи дисциплинарно
наказание е 23.06.2023 година, а не както той посочва 30.06.2023 година.
Настоящата заповед е издадена на 26.06.2023 година, тоест след изтичане на
преклузивният срок. Отделно от това е изтекъл и едногодишният преклузивен срок
по чл.195, ал.1 от ЗМВР, защото дисциплинарното нарушение се счита за извършено
от датата 27.05.2023 година, а не както посочва дисциплинарно наказващият
орган 27.06.2023 година.
Въз основа на изложеното съдът счита, че към датата на
която е издадена заповедта, възможността на дисциплинарно наказващият орган да
ангажира дисциплинарната отговорност на служителя е била преклудирана, което
само по себе си представлява основание за отмяна на същата по смисъла на
чл.146, т.3 от АПК.
Относно приложението на материалния закон и
съответствието на индивидуалният административен акт с целта на закона, съдът
намира следното:
Спорното в настоящият случай се свежда до това да се
установи, дали жалбоподателят е извършил дисциплинарно нарушение, а именно
такова по чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР – „неизпълнение на служебните задължения“,
за което на основание чл.199, ал.1, т.3, пр.1 от ЗМВР е предвидено налагане на
дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от три до шест месеца.
В обстоятелствената част на оспорения административен акт
е посочено, че дисциплинарно наказващият орган е установил бездействие, което е
довело до необосновано забавяне на разследването по досъдебно производство № ****година
и досъдебно производство ****година и двете по описа на СДВР. Посочено е, че по
отношение на досъдебно производство ****е налице небрежно изпълнение на
писмените разпореждания на наблюдаващия прокурор, които са дадени в
Постановление от 18.05.2022 година, които разследващият полицай, настоящ
жалбоподател е следвало да извърши до 20.07.2022 година, а именно следвало е да
разпита свидетеля Х. в качеството му на пострадало лице, в последствие обаче
това е станало невъзможно, защото същият е починал, като с ново постановление
от 13.10.2022 година са дадени нови указания от страна на наблюдаващия
прокурор, а именно да бъдат разпитани наследниците на този свидетел и да бъде
приложен акт за смърт, които действия според дисциплинарно наказващият орган не
е изпълнил задълженията си в срок, което било видно от постановление от 22.12.2022
година. Настоящият съдебен състав не споделя изводите на административния орган
в тази част от заповедта, с която е наложено дисциплинарно наказание, а това е
така защото: въпросните постановления са представени чрез административната
преписка и същите се намират на лист 209 и лист 210 от делото. От тях е видно,
че наистина с Постановление от 18.05.2022 година /лист 209/ е указано на
разследващия полицай да осъществи разпит на свидетеля Х.Х., но в това
постановление липсва изричен краен срок, в рамките на който разследващият
полицай е следвало да извърши тези действия по разследването. Същото важи и по
отношение на възложеното му с Постановление от 13.11.2022 година /лист 210/, с
което се възлага да бъде извършен разпит на наследниците на починалото лице Х.
Х., като тук също не е определен краен срок, в рамките на който е следвало да
бъде извършено това действие. В тази връзка напълно пренебрегнато от страна на
ДНО е становището изложено от страна на наблюдаващия прокурор по това досъдебно
производство, което е дадено в Постановление от 20.12.2022 година /лист 162, тъй като в него се посочва,
че жалбоподателят предприел осъществяване на тези действия по разследването на
24.07.2022 година, но по обективни причини същото не е могло да бъде
осъществено, тъй като лицето Х. Х. е починал на 17.09.2021 година, т.е. много
преди да бъде постановено Постановлението от 18.05.2022 година, с което му е
възложено да извърши това действие. Освен това е видно, че разследващият
полицай е извършил всички възложени му от наблюдаващия прокурор действия.
На следващо място по отношение на действията, във връзка
с воденото разследване по досъдебно производство № ****година е посочено, че е
налице бездействия за времето от 27.05.2022 година до 02.11.2022 година, тъй
като е налице неизпълнение на разпорежданията на наблюдаващия прокурор,
възложени с Постановление от 01.04.2022 година, като бил определен срок до
26.05.2022 година. В това постановление е посочено, че разследващият полицай
следва да извърши разпит на Х.А.А- - дежурен полицай в УМБАЛСМ „Пирогов“, като
след изготвяне и на назначената ВТЕ е следвало да докладва делото на прокурора.
При това положение същият не е извършил нарушение, защото както се посочва и в
самата жалба, дори разпитът на свидетелят да се е осъществил на 02.11.2022
година, то същият съобразно указанията дадени в постановлението не е могъл да
докладва делото без да е налице изготвена ВТЕ, а от доказателствата по делото
се установява, че същата е изготвена едва на 15.11.2022 година. Тоест в случая
от извършеното нарушение не са настъпили вредни последици, като това
обстоятелство се подкрепя от факта, че разследването по делото е приключило с
изготвено мнение на водещия разследването по чл.235 от НПК от 27.02.2023
година, като с Постановление от 27.03.2023 година наказателното производство по
делото е спряно от страна на районен прокурор в СРП. Така или иначе обаче,
както се посочи и в предходните абзаци възможността да бъде ангажирана
дисциплинарна отговорност по отношение на това бездействия е преклудирана.
Въз основа на всичко това, съдът приема, че са налице и основания
за отмяна на акта по чл.146, т.4 от АПК.
Настоящият съдебен състав счита, че не е налице и
съобразяване с целта на закона, доколкото в разпоредбата на чл. 199 от ЗМВР,
законодателят подробно и изчерпателно е посочил дисциплинарните нарушения по
повод на които може да бъде наложено дисциплинарно наказание „писмено
предупреждение“. Доколкото се установи, че не е налице съставомерно дисциплинарно
нарушение, то от това следва, че не се налага дисциплинарно наказание.
С оглед на изложеното Заповед № 513з-5925 от 26.06.2023
година, издадена от директор на СДВР се явява незаконосъобразна поради наличие
на основание по чл.146, т.3, 4 и т.5 от АПК.
Относно разноските:
Предвид изхода на спора, жалбоподателят има право на
разноски. Искането за присъждането им е направено своевременно, като същото е
подкрепено и със списък по чл.80 от ГПК. Ответникът следва да бъде осъден да
заплати на жалбоподателя сума в размер на 810 /осемстотин и десет/ лева, от
които 800 /осемстотин/ лева, заплатено адвокатско възнаграждение и 10 /десет/
лева внесена държавна такса за образуване на административно дело.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2
от АПК, настоящият съдебен състав на Административен съд- Перник
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №
513з-5925 от 26.06.2023 година, издадена от директора на Столична дирекция на
вътрешните работи към Министерство на вътрешните работи, с която на основание
чл. 204, т.3, чл.197, ал.1, във вр. с чл.197, ал.3, т.2 и ал.2 от ЗМВР е
наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от 6 месеца,
като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Столична
дирекция на вътрешните работи към Министерство на вътрешните работи да заплати
в полза на Н.И.Ч. с ЕГН: **********, с адрес: *** сума в размер на 810
/осемстотин и десет/ лева, представляваща направени по делото съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на касационно оспорване.
Съдия: /п/