Р E Ш Е Н
И Е
гр. София , 22.10.2018г.
В И М Е Т О НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД , Наказателно
отделение , ІХ -
ти Въззивен състав , в открито заседание на двайсет и шести септември
през двехиляди и осемнадесета година в състав:
Председател : ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА
Членове : 1 . АЛЕКСАНДРА
ЙОРДАНОВА
2. ПЛАМЕН ГЕНЕВ
при участието на
секретаря Арсова и
в присъствието на прокурора
Димитров , като разгледа докладваното от съдия Йорданова В . О. Х. Д .
№ 3658 по описа за 2018 година , и за да се произнесе взе предвид
следното
:
Производството
е по реда на чл. 313 от НПК.
С
присъда от 21.06.18г. по
Н .О .Х .Д . № 4912 /16г , СРС, НК , 1 с - в е
признал подсъдимия Н.Г.С.
виновен за извършено престъпление
по чл.
346 ал.2 т.1 алт.1 и алт.2 т.3 вр. чл.195 ал.1 т.4 вр. чл. 346 ал.1 от НК и вр. чл. 54 от НК
му е наложил наказание лишаване
от свобода за срок от една година
и шест месеца ,чието изпълнение е отложено по реда на чл.
66 ал.1
от НК за срок от 4 години ,считано от влизане на присъдата в сила.
С присъдата на осн. 346 ал.4 вр. чл. 37 ал.1 т.7 от НК е
лишен подсъдимия Н.Г.С. от
правото да управлява МПС за срок от 1 година . С присъдата е осъден подсъдимия Н.Г.С. на
осн. чл.189 ал.3 от НПК да заплати в полза
на държавата и по сметка на СДВР сумата
от 115,92 лв. и по сметка на СРС -
сумата 170 лв. , представляващи направените по
делото разноски , както и 10 лв. - държавна такса при служебно издаване
на 2 бр. изпълнителни листове.
Срещу присъдата
е постъпила жалба от
служебния защитник на подсъдимия , с която се иска да се
отмени постановената
присъда и подсъдимия Н.Г.С. да бъде оправдан по повдигнатото
обвинение .
В съдебно заседание служебният защитник на подсъдимия Н.Г.С. подържа подадената жалба и пледира да се отмени присъдата на СРС и подсъдимия да бъде оправдан по внесеното обвинение спрямо него .
В съдебно заседание представителят на СГП пледира да се потвърди присъдата на първоинстанционния съд като правилна и законосъобразна .
В съдебно заседание подсъдимият Н.Г.С. редовно призован не се явява .
Съдът като обсъди доказателствата по делото ,
доводите на страните и след служебна проверка по реда на чл. 313
от НПК намира за установено следното :
Жалбата
е неоснователна .
Първоинстанционният съд в
рамките на наказателното производство е събрал доказателства , имащи значение
за установяване на обективната истина по
делото, при спазване на всички правила визирани в нормите на НПК .
Въз основа на събрания от него доказателствен материал е
приел за установена следната фактическа
обстановка :
Подсъдимият Н.Г.С. е роден на ***
***, българин, български гражданин, живущ *** и постоянен адрес:***, с основно
образование, работещ, неженен, ЕГН: **********, неосъждан.
На 07.01.2016 г. в гр.София ж.к. *********вх.
А, ап. 3, свидетелите М.П.В., Д.П.Г. (с предишна фамилия Т.), И.В.и подсъдимия Н.Г.С.
празнували именния ден на приятелката на М.П.В. - И.В., черпели се с алкохол и
през цялото време седели в холното помещение на дивана, като на масичката пред
тях, свидетеля М.В.както обикновено оставил контактния ключ за неговия лек
автомобил марка „Фолксваген”, модел „Поло” с per.
№ *******. Около 22,00 ч. свидетелят Д. Г. (с предишна фамилия Т.) си тръгнал, а
свидетеля М.В.и И.В.отишли в другата стая. Подсъдимият Н.С. останал в холното
помещение. След около един час свидетелят М.В.и И.В.се върнали в холното
помещение и тогава установили, че подсъдимия Н.С. си е тръгнал, а ключовете не
били на масата където били оставени. Тъй като свидетелят М.В.живеел на първия
етаж, погледнал през прозореца и видял, че автомобилът му не е на мястото пред
входа на блока където го паркирал. Тогава свидетелят М.П.В. позвънил на свидетеля Д. Г. (с предишна
фамилия Т.) и заедно с него отишли в ж.к. ’’Захарна фабрика”, където живеел
подсъдимия Н.С.. Позвънили на вратата и
им отворил подсъдимия Н.С.. Свидетелят М.П.В. го попитал къде му е колата, а
подсъдимия Н.Г.С. му обяснил, че е взел
ключа за колата от масичката в хола на жилището, след което с него отишъл
запалил лекия автомобил и потеглил с него, след което самокатастрофирал в
района на автобусна спирка, находяща се на ул. ’’Кукуш”, в близост до №1. После
се уплашил и избягал от мястото на катастрофата, като преди това изтръгнал
двете регистрационни табели на автомобила. Подсъдимият Н.С. показал на свидетеля М.В.и му дал двете
регистрационни табели на автомобила, както и ключа за лекия автомобил. След
това тримата – подсъдимия Н.С. и свидетелите М.В.и Д. Г. (с предишна фамилия Т.)
отишли до мястото на катастрофата, района на автобусна спирка, находяща се на
ул. ’’Кукуш”, в близост до №1 и видели лекия автомобил марка „Фолксваген”,
модел „Поло” с per. № *******
обърнат по таван, всички стъкла били счупени и няколко предпазни колчета.
Когато свидетелите и подсъдимият пристигнали на място, установили, че имало
изпратена патрулна кола на КАТ, като там били и полицейските служители С.К.иВ.Г.,
на които било обяснено, че по време на ПТП-то автомобилът е бил управляван от
подсъдимия, който е взел ключовете за колата без да са му били давани от
свидетеля М.В.. Служителите на КАТ обяснили, че трите лица трябва да отидат до
03 РПУ-СДВР, за изясняване на случая.
От заключението на автотехническата оценителна експертиза , находяща се
на л. 20-21 от досъдебното
производство , се установява, че
стойността на лекия автомобил Фолксваген Поло към 07.01.2016 г. е била 1650
лева, а стойността на нанесените повреди е била 2970 лева.
Горната фактическа обстановка се
установява по несъмнен начин от
събраните по делото доказателства и доказателствени средства : обясненията на подсъдимия Н.С. (л. 33 от делото); показанията на
свидетелите М.В.(л. 33-34 и л. 117 гръб-л. 118 от делото, както и показанията
му от досъдебното производство, в приобщените им части по надлежния ред на л.
4-5 от ДП), Д. Г. /с предишна фамилия Т./ (л. 34-35 и л. 117гръб от делото и л.119 , както и показанията му от досъдебното производство, в приобщените им
части по надлежния ред на л. 3 от ДП), С.К.(л. 118от делото) иВ.Г. (л. 118 гръб от делото); заключението на назначената по
делото автотехническа оценителна експертиза (л. 20-21 от ДП).
Така установената фактическа
обстановка е правилна и почива на
събрания доказателствен материал. СРС е изследвал
и установил всички
обстоятелства ,свързани с
механизма на извършване на деянието и авторството на подсъдимия , които имат значение за ангажиране
на наказателната му отговорност .
Събраният доказателствен материал в своята съвкупност съдържа доказателства , които са безпротиворечиви и се намират във взаимна кореспонденция , последователност и вътрешно – логична връзка. Интерпретацията на тези доказателства ,направена в мотивите на първоинстанционната присъда , е вярна и се споделя от настоящата въззивна инстанция .
При така изяснената фактическа обстановка
първоинстанциония съд е направил следните правни изводи , които се споделят и от настоящата въззивна
инстанция :
Подсъдимият с деянието
си е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 346, ал. 2,
т. 1, алт. 1 и алт. 2, т. 3, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 346, ал. 1 от НК
, а именно това че на 07.01.2016 г. около 22:50 часа в гр.София, ж.к.**********, пред вх.*,
противозаконно отнел чуждо моторно превозно средство - лек автомобил марка
„Фолксваген”, модел „Поло” с рег.№ ******* от владението на М.П.В. без негово съгласие
с намерение противозаконно да го ползва, като отнемането е извършено при
условията на чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК - чрез използване на техническо
средство (оригинален ключ), и е последвала повреда на моторното превозно средство
(самокатастрофирал в района на автобусна спирка, находяща се на ул. „Кукуш”, в
близост до №1) на обща стойност 2970 лева (две хиляди деветстотин и седемдесет
лева) и то е изоставено без надзор.
От обективна страна
по делото се установява ,че подсъдимия на
инкриминирананата дата и място противозаконно е отнел чуждо моторно превозно средство - лек
автомобил марка „Фолксваген”, модел „Поло” с рег.№ ******* от владението на М.П.В.
без негово съгласие с намерение противозаконно да го ползва, като отнемането е
извършено при условията на чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК - чрез използване на
техническо средство (оригинален ключ), и е последвала повреда на моторното
превозно средство , като подсъдимия е самокатастрофирал
в района на автобусна спирка, находяща се на ул. „Кукуш”, в близост до №1) на
обща стойност 2970 лева (две хиляди деветстотин и седемдесет лева) и то е
изоставено без надзор.
Деянието
е осъществено при форма на вината
пряк умисъл , доколкото подсъдимия е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си , а именно че следва да издържа своя низходящ , като му
изплаща дължимата издръжка посредством изплащане на съответните парични
вноски на неговия баща , предвиждала е неговите общественоопасни последици , а именно , че с неплащането на вноските съзнателно не
изпълнява дължимото парично задължение
по отношение на своя низходящ и е искала тяхното настъпване .
Доводите на защитата за недоказаност на извършеното престъпление по
чл.
346, ал. 2, т. 1, алт. 1 и алт. 2, т. 3, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 346,
ал. 1 от НК от страна на
подсъдимия по
делото ,настоящият въззивен съд намира
за неоснователни ,тъй като в тази насока
са събраните от първата инстанция подробно изброени гласни
и
писмени доказателства, както и доказателствени средства , които позволяват
на съда да направи правен извод за
наличие както на обективната страна на извършеното престъпление , така и за
неговата субективна страна . В тази насока следва да
се отбележи , че първоинстанционният
съд е направил подробен анализ на събрания от него доказателствен материал , който
се споделя изцяло и от настоящата съдебно инстанция . Въззивният съд намира ,че по делото безспорно се установява както изпълнителното деяние
на визираното от обвинението престъпление , неговия
предмет, така и авторството на деянието от страна на подсъдимия
по делото
. Въззивният съд не споделя доводите на защитата ,че по делото не са
представени категорични доказателства с оглед
на повдигнатото обвинение , тъй като в тази насока са както показанията на свидетеля М.В., който
свидетелства в показанията си за
обстоятелствата при които е установил
,че автомобила му не е мястото където го е бил оставил , както и впоследствие
свидетелства за обстоятелствата при които е намерил автомобила си на мястото на катастрофата, в района на автобусна спирка, находяща се на
ул. ’’Кукуш”, в близост до №1 ,където същия е бил самокатострафирал и изоставен
след управлението му от страна на
подсъдимия. , така и показанията на свидетеля Д. Г.
,който също потвърждава изложеното от свидетеля М.В.,като този
свидетел е отишъл заедно със свидетеля М.В.на
мястото на ПТП , където е бил установен самокатастрофиралия автомобил , при
което съдът намира че тези обстоятелства са безспорно установени по делото . Единственото
спорно по делото обстоятелство
е фактът, дали колата е била предоставена доброволно от страна на свидетеля М.В.на подсъдимия или
тя е била взета от подсъдимия без
негово съгласие . В тази насока
правилно СРС е приел , че следва да
кредитира показанията на свидетеля М.В., дадени
на досъдебното производство ,в които същия свидетелства ,че ключовете на автомобила са били взети от подсъдимия без негово
съгласие ,както и показанията на
свидетеля Д. Г. дадени на досъдебното производство , в които
същия свидетелства за разговора си със свидетеля М.В.,и изразените съмнения от
него във връзка с колата , както и за
даденото обяснение от подсъдимия
за ключовете на колата при
посещението на свидетелите М.В. и Д. Г. в дома на подсъдимия , тъй като
показанията им дадени на
досъдебното производство , съответстват на изложеното от свидетеляВ.Г. , полицейски служител , който заедно със своя
колега С.К.при обход на маршрута си са открили самокатастрофиралия
автомобил . В показанията си пред СРС свидетелятВ.Г. изрично посочва ,че собственика на колата е заявил, че колата му е била открадната , като същия е бил
заедно с лицето , което му е откраднало автомобила , и което веднага е
било задържано за срок от 24 часа .Възивният съд се солидаризира и с изложеното в мотивите
на СРС относно некредитирането
обясненията на подсъдимия по делото в частта относно обстоятелството
дали доброволно му е бил даден
автомобила, тъй като същите са в противоречие с показанията на свидетеля М.В.и показанията на свидетеля Д. Г. в
кредитираната им част на досъдебното производство , а също и с изложеното от свидетеляВ.Г. , при което същите следва да бъдат възприети като негова защитна версия .
Настоящата съдебна
инстанция намира ,че при определянето
на предвиденото наказание
лишаване от свобода от 1 до 10 години ,както и лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство предвидено в чл.346 ал.4 от НК , по отношение на подсъдимия за извършеното от него престъпно деяние по настоящето дело по чл. 346, ал. 2, т. 1, алт. 1 и алт. 2, т. 3, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, вр.
чл. 346, ал. 1 от НК , а именно наказание лишаване от свобода за срок от една
година и шест месеца , както и лишаване
от право да се управлява моторно превозно средство за срок от 1 година правилно е отчетено от СРС конкретния размер на двете наказания. При
определянето на наказанието лишаване от свобода , и неговата индивидуализация до срок от една
година и шест месеца, правилно са отчетени в
достатъчна степен всички обстоятелства
относно конкретната тежест на извършеното деяние и обстоятелствата , при
които същото е извършено ,включително и
високия размер на причинената вреда , който е отегчаващо вината на
подсъдимия обстоятелство , както и наличието на три
квалифициращи обстоятелства. , а също и обществената
опасност на подсъдимия по делото , който е неосъждан , което е смекчаващо вината на подсъдимия обстоятелство , при което съдът намира ,че
не са налице основания за намаляване
размера на наложеното наказание лишаване
от свобода за срок от една година
и шест месеца , което е било определено в
размер близък до предвидения минимум от 1 година. Не са налице основания за приложение на чл. 55 от НК, тъй като по делото не са налице нито многобройни ,нито
изключителни смекчаващи вината на
подсъдимия обстоятелства . Основателно на основание чл.
66, ал. 1 от НК
е отложено изтърпяването на наложеното наказание
лишаване от свобода, за изпитателен срок от четири години, тъй като са налице основанията на чл. 66 ал.1 от НК , а именно деецът не е осъждан и се
налага наказание лишаване от
свобода до 3 години , като за постигане
целите на наказанието, и най- вече за поправянето на подсъдимия не се налага
ефективното изтърпяване на наказанието .По отношение размера на изпитателния срок съдът намира ,че същия е съобразен с конкретната тежест на
извършеното деяние и обстоятелствата , при които същото е извършено ,включително и високия размер на причинената вреда , както и наличието на три квалифициращи
обстоятелства , при
което не са налице основания за неговото намаляване . При определянето на наказанието лишаване от право да се управлява моторно превозно средство предвидено в чл.346 ал.4 от НК , по отношение на подсъдимия , и
неговата индивидуализация до срок от една година правилно са отчетени в достатъчна степен всички
обстоятелства относно конкретната тежест
на извършеното деяние и обстоятелствата , при които същото е извършено ,включително и обществената опасност на подсъдимия по делото , който
е неосъждан , при което съдът не намира основания за неговото намаляване .
Законосъобразно
с присъдата с оглед изхода на
делото е осъден подсъдимия Н.Г.С. на
осн. чл.189 ал.3 от НПК да заплати в полза
на държавата и по сметка на СДВР сумата
от 115,92 лв. и по сметка на СРС -
сумата 170 лв. , представляващи направените по
делото разноски , както и 10 лв. - държавна такса при служебно издаване
на 2 бр. изпълнителни листове.
При
извършената служебна проверка , въззивният съд не
констатира при разглеждането на делото от първоинстанционния съд да са допуснати съществени процесуални нарушения
, които да налагат отмяната на първоинстанционната присъда .
Поради изложените съображения и на осн. чл. 338 от НПК , настоящата инстанция намира , че обжалваната присъда на СРС следва да бъде потвърдена, а жалбата да се остави без уважение .
Воден от горното съдът
Р Е
Ш И :
П О Т В Ъ Р Ж Д А В А присъда от
21.06.18г. по Н .О .Х .Д . № 4912
/16г , СРС, НК , 1 с – в .
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване или протест .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
Членове : 1.
2.