№ 323
гр. Стара Загора, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Генчо Атанасов
при участието на секретаря Живка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Генчо Атанасов Гражданско дело №
20215530102997 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба на ЕВН
БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, гр.Пловдив против М. ИВ. Г.. Ищецът твърди,
че на 18.01.2021г. „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД подало заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред Районен съд Стара Загора за вземанията
си към М. ИВ. Г. в размер на 169,95 лв. По входираните документи било образувано ЧГД №
289/2021 г. и издадена заповед за изпълнение № 260171/20.01.2021 г., която била връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Ищецът „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, в
качеството си на краен снабдител, в съответствие с разпоредбата на чл. 98а от Закона за
енергетиката, продавал електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи
условия. Действащите общи условия през процесния период били Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД,
одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-13/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г.
Съгласно чл. 35, ал. 1 от общите условия същите влезли в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е било необходимо изричното им писмено приемане от потребителите.
Общите условия били публикувани на сайта на дружеството. Ищецът е посочил, че съгласно
чл. 94a от Закона за енергетиката крайният снабдител осигурява снабдяването с
електрическа енергия на обекти на битови и небитови крайни клиенти, присъединени към
електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, в съответната лицензионна
територия, когато тези клиенти не се снабдяват от друг доставчик. До този момент
ответникът не бил упражнил правото си на промяна на доставчика на електроенергия. М.
ИВ. Г. имала качеството на битов клиент, съгласно §1, т. 2а от Допълнителните разпоредби
1
на Закона за енергетиката, тъй като ползваната от същия ел. енергия била за битови нужди с
оглед вида на обекта на потребление - жилищна сграда. По силата на чл. 7, т. 1 от общите
условия на ищцовото дружество ищецът се задължил да снабдява с ел. енергия обект на
ответника с ИТН 210,3824, находящ се в с. .., обл. Стара Загора. За М. ИВ. Г. бил открит
клиентски номер ********** в качеството и на собственик на обекта, съгласно справка от
Служба по вписванията - Стара Загора. Ответникът, от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от
общите условия, се задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със
снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл.
18, ал. 1 и ал. 2. Съгласно чл. 27, ал. 1 от общите условия при неплащане в срок на дължими
суми клиентът дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки
просрочен ден. В изпълнение на задълженията си по общите условия и съгласно чл. 94а, ал.
1 от Закона за енергетиката за периода 26.10.2019г. - 25.12.2019г. ищецът доставил до обекта
на ответника еленергия на обща стойност 155,21 лв., която до този момент не била
заплатена. Поради забава в заплащане на горепосочената главница М. ИВ. Г. дължала
законна лихва в общ размер от 14,74 лв. за периода 28.12.2019г. - 17.01.2021 г. Законна
лихва за забава се дължала по всяка една фактура отделно за периода от датата на падежа на
същата до датата на образуване на настоящото производство на основание чл. 18, ал. 1, 2, 3,
предложение 3-то от общите условия на ищеца. Моли да се установи със сила на присъдено
нещо съществуването на вземанията на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД към М.
ИВ. Г. както следва: 155,21 лв., представляващи стойността на консумирана от обекта на
потребителя електрическа енергия за периода 26.10.2019г. - 25.12.2019г.; 14,74 лв.,
представляващи законната лихва за забава за периода 28.12.2019г. - 17.01.2021 г.; законна
лихва върху горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда - 18.01.2021 г., до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът моли да бъде осъдена М. ИВ. Г. да му заплати присъдените в заповедта за
изпълнение по ЧГД 289/2021 г. по описа на Районен съд Стара Загора разноски. Ищецът
моли в тежест на ответника да бъдат присъдени направените по делото разноски.
По делото е постъпил писмен отговор от адв. Д.Е. от АК – Стара Загора, в качеството
му на особен представител на ответницата. В отговора се заявява, че предявеният иск е
допустим, но е неоснователен, като излага следните съображения. Видно от представените
писмени документи - справка №712470/22.06.2021 г. на Служба по вписванията - Стара
Загора, ответницата М. ИВ. Г. била собственик на недвижимия имот в с. .., обл. Стара
Загора. Ответницата не била намерена в този имот. След като тя не живеела в имота, същата
нямала качеството на „битов клиент“. Представените фактури били частни свидетелстващи
доказателства и се ползвали с формална доказателствена сила, която обхващала единствено
факта на писменото изявление и неговото авторство. В настоящия случай тези фактури били
издадени от ищеца. Те не съдържали подписа на ответницата, поради което не доказвали
дължимостта от нея на претендираните суми. Предвид гореизложеното поддържа, че
ответницата М. ИВ. Г. не дължи заплащането на претендираните от „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД суми за електрическа енергия за периода 26.10.2019 г. - 25.12.2019
г. с общ размер 155,21 лева, като и законна лихва върху нея, и разноски по двете съдебни
2
производства. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлен предявеният
иск като неоснователен и недоказан.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, намери за установено следното:
Предявен е иск по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, който представлява специален
положителен установителен иск с предмет съдебно установяване, че вземането на
кредитора съществува, т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение сума се дължи. По
този иск кредиторът следва да докаже факта, от който вземането му произтича, а длъжникът
– възраженията си срещу вземането.
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 289/2021 г. по описа на Старозагорския районен съд,
съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №
260171/20.01.2021 г. за сумата 155,21 лева за главница, представляваща стойност на
електрическа енергия и мрежови услуги, доставени за периода от 26.10.2019 г. до 25.12.2019
г. за обект на потребление: с. .., община Стара Загора, ИТН: 2103824, с 14,74 лева,
представляващи обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за периода
28.12.2019 г. - 17.01.2021 г. и законна лихва върху главницата от 18.01.2021 г. до изплащане
на вземането. Заповедният съд е приел, че съобщението е връчено на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 ГПК и е дал указания за предявяване на установителен иск, като в
срока по чл.415, ал.4 от ГПК е подадена настоящата искова молба.
От представените по делото справка № 712470/22.06.2021 г. от Агенция по
вписванията се установява, че ответницата е собственик на ПИ 16-97, с площ 878.000 кв. м.
заедно с постройките в имота, а именно едноетажна жилищна сграда от 54,50 кв. м. и
едноетажна стопанска сграда с площ от 82 кв. м., обл. Стара Загора, общ. Стара Загора с. ...
Съгласно чл. 91, ал.1 вр. с чл. 92, т. 1 и 4 от ЗЕ, които са приложими в разглеждания
случай, сделки с електрическата енергия могат да се сключват по регулирани от комисията
цени, по свободно договорени цени между страни и на борсов пазар, както и на балансиращ
пазар на електрическа енергия, като страни по тях са общественият доставчик на
електрическа енергия и крайният клиент. Доставката на електрическа енергия от
обществения доставчик на потребители на електроенергия за битови нужди и при
предприятия с персонал до 50 души и оборот под определен размер съгласно чл. 97 и чл. 98а
от ЗЕ се осъществява при публично известни общи условия, предложени от доставчика и
одобрени от ДКЕВР и по регулирани от комисията цени. Писмена форма на договора за
доставка на електрическа енергия не е предвидена. Не е необходимо и изрично приемане на
Общите условия от потребителите, но при несъгласие от потребителя, той има право на
писмено възражение и предложение до доставчика за специални условия. Съгласно § 1, т.
41б на ДР на Закона за енергетиката "потребител на енергийни услуги" е краен клиент,
който купува енергия или природен газ от доставчик, предоставящ услуги от обществен
интерес.
Изхождайки от горепосочените разпоредби, съдът приема, че ищецът е обществен
доставчик на електроенергия за територия, в чийто обхват попада собственият на
3
ответницата имот, както и че страните са били обвързани от валидно облигационно
правоотношение по договор за продажба на електроенергия при общи условия.
Следователно ответницата е потребител на електроенергия в процесния имот, а ищецът –
доставчик на такава, като страните са обвързани от договор при общи условия, одобрени от
ДКЕВР и при регулирани цени на електроенергията.
По делото са представени издадени от ищеца фактура № **********/30.11.2019 г. и
фактура № **********/31.12.2019 г. за доставена електрическа енергия до посочения обект
на потребление с. .., община Стара Загора, ИТН: 2103824 през периода от 26.10.2019 г. до
25.12.2019 г.
Съгласно чл. 11, т. 1 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на ищцовото дружество клиентът е длъжен да заплаща стойността на използваната в
обекта електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в общите условия. Според
чл.18, ал.1 от общите условия потребителят заплаща на продавача стойността на
консумираната електрическа енергия и дължимата сума за извършения пренос на тази
енергия по разпределителната мрежа веднъж месечно по утвърдените от ДКЕВР цена за
снабдяване и цена за разпределение. По делото е представен препис-извлечение от сметката
на ответника, в който детайлно са описани издадените от ищеца фактури, периодите на
задълженията и техният размер, като общият размер на задължението е 155,21 лв. главница
и 14,74 лева лихва. Посоченото извлечение не е оспорено от ответника и по делото няма
данни за нередовно водене на счетоводните книги на ищеца, поради което същото се ползва
с доказателствена сила съобразно разпоредбата на чл.182 ГПК.
Видно от изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, процесните фактура
№ **********/30.11.2019 г. и фактура № **********/31.12.2019 г. са редовно осчетоводени
и включени в дневника на продажбите на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД.
Фактурираните количества електрическа енергия съвпадат с тези, отчетени с показанията на
електромер № *********.
От горепосочените доказателства съдът намира за установено наличието на
неизпълнено задължение на ответника към ищеца по договор за продажба на електрическа
енергия за периода от 26.10.2019 г. до 25.12.2019 г. в размер на 155,21 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.86 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Ответникът
е изпаднал в забава съобразно посоченото в чл.18, ал.2 и 3 от Общите условия. Според
заключението на съдебно-счетоводната експертиза общият размер на обезщетението за
забава по неплатените процесни фактури за периода 28.10.2019 г. до 17.01.2021 г. е 14,72 лв.
По тези съображения предявеният иск по чл.415, ал.1, т.2 ГПК се явява основателен и
следва да бъде уважен.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. с т.11г от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014
г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, следва да бъде осъден ответникът да заплати на
ищеца направените разноски както следва: в заповедното производство - в размер на 75 лв.,
4
представляващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и в исковото
производство - в размер на 575 лв., представляващи държавна такса, възнаграждение на
вещо лице, възнаграждение на особен представител и юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. ИВ. Г. от с. .., община Стара
Загора съществуването на вземането на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, гр.
Пловдив, ул.”Христо Г. Данов” 37, ЕИК ********* за сумата 155,21 лева за главница,
представляваща стойност на електрическа енергия и мрежови услуги, доставени за периода
от 26.10.2019 г. до 25.12.2019 г. за обект на потребление: с. .., община Стара Загора, ИТН:
2103824, с 14,74 лева, представляващи обезщетение за забавено плащане в размер на
законната лихва за периода 28.12.2019 г. - 17.01.2021 г. и законна лихва върху главницата от
18.01.2021 г. до изплащане на вземането, присъдени със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК № 260171/20.01.2021 г. по ч. гр. д.№ 289/2021 г. по описа на
Старозагорския районен съд.
ОСЪЖДА М. ИВ. Г. от с. .., обл. Стара Загора да заплати на ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, гр. Пловдив, ул.”Христо Г. Данов” 37, ЕИК ********* сумата 75
лева, представляваща разноски в заповедното производство, както и сумата 575 лева,
представляваща разноски в исковото производство.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския
окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
5