Р Е Ш
Е Н И Е
№………/27.10.2017г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти
състав,
в публичното съдебно заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
при секретаря Юлия
Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 11523 по описа за 2016г, за да се произнесе взе пред вид
следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.).
Производството е
образувано по искова молба на П.П.Г., Д. П. Г. и П.П.Д., с която срещу ЗАД „ОЗК
– З.“ АД, са предявени искове с правно
основание чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) за сумата от по 130 000,00 лева за
всеки ищец – застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени
вреди от смъртта на П.Д.Г.в резултат на ПТП настъпило на 13.02.2015г., около
19:00 часа на път 50-31 между селата Опан и Венец, област Стара Загора, по
причина на противоправното поведение на водача на лек автомобил „Фолксваген
Кади“ с рег. № *******, ведно със
законната лихва върху сумите, считано от 13.02.2015г. до окончателното им
изплащане.
В исковата молба
ищците извеждат качеството си на кредитори по съдебно предявените вземания при
твърдения, че са наследниците по закон на пострадалото от описаното в исковата
молба ПТП лице, виновно за настъпването на което е водач, чиято гражданска
отговорност е застрахована по задължителна застраховка ГО при ответното
дружество. Неимуществените вреди от загубата на баща и син се оценяват на по
130 000,00 лева за всеки ищеца.
В срока по чл. 131
от ГПК ответникът депозира отговор. Не оспорва, че е застраховател по
задължителната застраховка ГО. Оспорва настъпването на всички телесни
увреждания, които в съвкупност довеждат до смъртта на наследодателя на ищците и
причинно-следствената връзка между застрахователното събитие и тяхното
настъпване. Твърди съпричиняване на вредите от пострадалия, който управлява в
нарушение на чл. 94, ал.1 от ЗДвП паркиралия мотоциклет на пътното платно, а не
на банкета, управлява го без предпазни средства и след употреба на алкохол.
Размерът на исковете се оспорва и като прекомерен, а искането за заплащане на
законни лихви – при възражения, че не е уведомен за настъпилото застрахователно
събитие и следователно не е в забава.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства приема за установено следното:
По делото не е
спорно, че между делинквента и ответникът е сключена задължителна застраховка
ГО, със срок на действие към настъпване на произшествието.
По отношение на
наличието на противоправно поведение на водача Д.М.при причиняване на
пътно-транспортното произшествие от 13.02.2015г., както и причиняването на
смъртта на наследодателя на ищците П.Г., по делото е приета като доказателство
постановената присъда по НОХД № 106/2016г. на ОС-гр.Стара Загора, която е
задължителна за настоящия съд.
За установяване на
механизма на настъпване на ПТП по делото са приети писмени доказателства и е
изслушано заключение на САТЕ.
От изслушаното
заключение на САТЕ се установява, че мотоциклета и мотоциклетиста са били
вдясно на платното, въпреки, че е имало обособен банкет на пътя, че ударът е
настъпил между лекия автомобил и починалия, като мотоциклета не е бил ударен,
като към момента на настъпване на ПТП мотоциклетиста не е бил върху мотоциклета. Вещото лице посочва, че
водачът на лекия автомобил е имал възможност без да навлиза в лентата за
насрещно движение да се изнесе максимално вляво, при което да избегне удара с
мотоциклетиста. Вещото лице посочва, че при настъпване на ПТП лекият автомобил
е карал приблизително с около 70 км/ч, като водачът е имал техническа
възможност да спре управлявания от него автомобил, чрез аварийни спиране преди
мястото на удара с мотоциклета, независимо с какви светлини се е движел.
Експертът, посочва, че водачът на автомобила не е предприел спасителна
маневра. От друга страна,
мотоциклетистът също е имал възможност да забележи приближаващото се МПС. По тялото
на мотоциклетиста не е имало предпазни протектори за тяло или светлоотразителна
жилетка. Разпитан в съдебно заседание вещото лице посочва, че в материалите по
делото е посочено, че мотоциклетистът е имал каска, но не може да се установи
дали същата е била на главата му при настъпване на ПТП.
По делото е
изслушана и приета СМЕ, изготвена от вещо лице токсиколог. Вещото лице посочва,
че при аутопсията на трупа на мотоциклетиста е взета проба за алкохол, при
което е установено наличие на етилов концентриран алкохол – 3,59 %о, което представлява
тежка форма на алкохолно опиянение и клинична фаза на тежка остра алкохолна
интоксикация. Това състояние води до: замъгляване на съзнанието; влошено
периферно зрение, нарушение на мисловните процеси, неадекватна преценка на
пътната обстановка. В съдебно заседание вещото лице посочва, че в случая
трупната кръв е взета непосредствено след смъртта, рано на сутринта на
следващия ден, при извършване на аутопсията, че при смъртта на практика
алкохолът спира да се разгражда, поради което следва да се приеме, че този
процент на алкохол в кръвта съответства на процента при настъпване на ПТП.
Вещото лице посочва, че правилата за вземане на кръв по Наредба № 30/2001 г. не
се отнасят за трупна кръв, а за живи лица.
По делото е разпитан
свидетеля М.М., съсед и братовчед на ищците. Свидетелят посочва, че починалият П.Г.
е бил в много добри отношения с майка си и дъщерите си. След развода си се е
грижел постоянно за майка си, като въпреки, че са живеели през една къща, на
практика постоянно са си помагали. След смъртта му, майка му е изгубила опората
си и е нямало кой да й помага. Дъщерите на починалия са имали много добра
връзка с баща си и макар, че са живеели с майка си след развода, а впоследствие
в чужбина, са използвали всеки момент да се виждат с баща си – посещавали са го
по празниците и винаги когато имали възможност. Смъртта на П.се отразила
неимоверно на трите ищци.
По иска по чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.):
Въз основа на
доказателствата по делото безспорно се установи, че процесното ПТП настъпва като
резултат от поведението на водач, застрахован по задължителната застраховка
„ГО“ при ответника.
Относно наличието
на противоправно поведение на водача Д.М.при причиняване на пътно-транспортното
произшествие от 13.02.2015г., както и причиняването на смъртта на наследодателя
на ищците П.Г., по делото е приета като доказателство постановена присъда по НОХД
№ 106/2016г. на ОС-гр.Стара Загора, която е задължителна за настоящия съд.
След като
поведението на застрахования водач е виновно и противоправно, а вредите към
трети лица са покрит риск по застраховката, съгласно чл. 223, ал.1 от КЗ (отм.)
застрахователят дължи плащане на застрахователно обезщетение за причинените от
застрахования при него водач имуществени и неимуществени вреди.
Следователно искът
е доказан по основание.
При определяне на
размера и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективните и доказани по
делото факти. От събраните доказателства /свидетелски показания/ се установява,
че починалият П.Г. е бил в много добри отношения с майка си и дъщерите си. След
развода си се е грижел постоянно за майка си, като въпреки, че са живеели през
една къща, на практика постоянно са си помагали. След смъртта му, майка му е
изгубила опората си и е нямало кой да й помага. Дъщерите на починалия са имали
много добра връзка с баща си и макар, че са живеели с майка си след развода, а
впоследствие в чужбина, са използвали всеки момент да се виждат с баща си –
посещавали са го по празниците и винаги когато имали възможност. Смъртта на П.се
отразила неимоверно на трите ищци.
Всички тези
обстоятелства по настъпването на вредите и ефектът, който са оказали върху
начина на живот на ищцата, съдът намира, че справедливото обезщетение за
претърпените неимуществени вреди възлиза на сумата от 120 000,00 лева за
всеки един от ищците.
Относно
възражението за съпричиняване:
Принос по смисъла
на чл. 51, ал.2 ЗЗД е налице
винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за
осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на
увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. По делото не е
спорно, а и се установява от събраните доказателства (Присъда по НОХД №
106/2016г. на ОС-гр.Стара Загора, САТЕ), че ищецът се е
намирал на пътното платно при спряно до него МПС – мотоциклет. С това починалият
е нарушил разпоредбата на чл.94, ал. 1 от ЗДвП, като е спрял мотоциклета си на
платното за движение, както и разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП,
съгласно която всеки участник в движението по пътищата с поведението си не
трябва да създава опасности и пречки за движението. Настъпването на ПТП
е улеснено от състоянието, в което починалият се е намирал – изключително силно
по степен алкохолно опиване при концентрация на алкохол в кръвта 3,59 промила,
когато човек няма реално възприятие за случващото се, със забавени реакции,
неадекватен, не можещ да контролира добре действията си. В тази връзка съдът
напълно кредитира заключението на изслушаната СМЕ. По делото е
установено, че при настъпване на ПТП, П.Г. не е управлявал МПС, поради което и
в случая алкохолното
опиянение не е било противоправно. Въпреки това то е допринесло за настъпването
на ПТП, тъй като именно това състояние на П.Г. е причината той да се е намирал
на пътното платно и да не е предприел никакви действия по избягване на ПТП. Носенето
или не на каска, протектори за тяло и светлоотразителна жилетка е неотносимо
при положение, че починалият не е управлявал мотоциклета при настъпване на
процесното ПТП.
С оглед горното, по делото е
установено съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата.
Независимо от допуснатите от виновния водач нарушения на правилата на ЗДвП, вредите не биха настъпили, ако починалият
не беше установен на пътното платно. Възможността за възприемане на пешеходеца
и за предотвратяване на удара е относима към вината и противоправността в
поведението на водача, но не изключва съпричиняването от пострадалия /в този смисъл Решение № 165/26.10.2010 по
т.д. № 93/2010, ТК, ІІ ТО на ВКС/. Същевременно отговорността на водачите
на моторни превозни средства за осигуряване безопасност на движението е
значително по-голяма, включително и чрез вмененото им задължение за избиране на
такава скорост за движение, че да могат да спрат превозното средство в зоната
на своята видимост пред всяко препятствие, което са могли и са били длъжни да
предвидят. В случая е установено, че водачът на МПС е можел да спре преди
мястото на настъпване на ПТП, както и е можел да предприеме спасителна маневра,
чрез заобикаляне на мотоциклетиста и мотоциклета, без съществен риск за самия
себе си. С оглед на изложеното и конкретните обстоятелства, при които е
настъпил инцидента, настоящият състав приема, че е
налице съпричиняване и приносът на пострадалия е 40 %.
При това положение исковете по чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) следва
да се уважат до сумата от 72 000,00 лв. за всеки от ищците, ведно със
законната лихва считано от 13.02.2015 . до окончателното й изплащане, а за
разликата над сумата от 72 000,00 лева до пълния предявен размер от 130 000,00
лева исковете за неимуществени вреди следва да се отхвърлят, като неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора и двете страни имат право на
разноски. Ищците доказват направата на разноски в размер на 13 500,00 лева
– по 4500 лева за всеки. Ответното дружеството е доказало направата на разноски
в размер на 14 100,00 лева.
С оглед уважената
част от исковете, ответникът дължи сумата от 7476,92 лева, а ищците – сумата от
6290,77 лева. По компенсация, ответникът следва да заплати сумата от 1186,15
лева, или по 395,38 лева на всяка от ищците.
Ответникът следва да се осъди да
заплати в полза на бюджета на Софийски градски съд сумата от 6982,31 лева –
разноски, съразмерно на уважената част от исковете за държавна такса и депозит
за вещо лице.
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК З.“ АД,
ЕИК ********със седалище и адрес на управление:*** да заплати на П.П.Г.,
с ЕГН ********** и съдебен адрес: ***, офис 2, както следва: на основание
чл. 226 от КЗ /отм./ сумата от 72 000,00 лева –застрахователно обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от смъртта на баща й П.Г.П., в резултат на
ПТП настъпило на 13.02.2015г., около 19:00 часа на път 50-31 между селата Опан
и Венец, област Стара Загора, по причина на противоправното поведение на водача
на лек автомобил „Фолксваген Кади“ с рег. № *******, ведно със законната лихва върху сумата считано от 13.02.2015г. до
окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСК за разликата над сумата от 72
000,00 лева до сумата от 130 000,00 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК З.“ АД,
ЕИК ********със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Д.П.Г.,
с ЕГН ********** и съдебен адрес: ***, офис 2, както следва: на основание
чл. 226 от КЗ /отм./ сумата от 72 000,00 лева –застрахователно обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от смъртта на баща й П.Г.П., в резултат на
ПТП настъпило на 13.02.2015г., около 19:00 часа на път 50-31 между селата Опан
и Венец, област Стара Загора, по причина на противоправното поведение на водача
на лек автомобил „Фолксваген Кади“ с рег. № *******, ведно със законната лихва върху сумата считано от 13.02.2015г. до
окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСК за разликата над сумата от 72
000,00 лева до сумата от 130 000,00 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК З.“ АД,
ЕИК ********със седалище и адрес на управление:*** да заплати на П.П.Д.,
с ЕГН ********** и съдебен адрес: ***, офис 2, както следва: на основание
чл. 226 от КЗ /отм./ сумата от 72 000,00 лева –застрахователно обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сина й П.Г.П., в резултат на
ПТП настъпило на 13.02.2015г., около 19:00 часа на път 50-31 между селата Опан
и Венец, област Стара Загора, по причина на противоправното поведение на водача
на лек автомобил „Фолксваген Кади“ с рег. № *******, ведно със законната лихва върху сумата считано от 13.02.2015г. до
окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСК за разликата над сумата от 72
000,00 лева до сумата от 130 000,00 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК З.“ АД,
ЕИК ******* да заплати на П.П.Г., с ЕГН **********, на основание чл.
78, ал.3 от ГПК сумата от 395,38
лева – разноски съразмерно на уважената част от иска и по компенсация.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК З.“ АД,
ЕИК ******* да заплати на Д.П.Г., с ЕГН **********, на основание чл.
78, ал.3 от ГПК сумата от 395,38
лева – разноски съразмерно на уважената част от иска и по компенсация.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК З.“ АД,
ЕИК ******* да заплати на П.П.Д., с ЕГН **********, на основание чл.
78, ал.3 от ГПК сумата от 395,38
лева – разноски съразмерно на уважената част от иска и по компенсация.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК З.“ АД, ЕИК ******* да заплати по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата в размер на 6982,31 лв. – държавна такса за производството и депозит, съразмерно на
уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва
с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
на преписа.
СЪДИЯ: