№ 344
гр. Пловдив, 21.09.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Стоян Ат. Германов
Христо В. Симитчиев
като разгледа докладваното от Станислав П. Георгиев Въззивно частно
гражданско дело № 20225000500442 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 274 – 278 от ГПК.
Постъпила е въззивна частна жалба вх. № 4500/03.05.2022 г. от К. И. Ш. ЕГН
********** против определение № 513/20.04.2022 г., постановено по г. д. № 1782/2021 г. по
описа на ОС – Стара Загора, с което е оставено без уважение искането на К. И. Ш. за
продължаване на вече продължения срок за отстраняване на нередовностите на искова
молба вх. № 265928/18.01.2021 г. по вх. регистър на СГС, направено с молба
4076/19.04.2022 г., тази искова молба е върната и е прекратено производството по г. д. №
1782/2021 г. по описа на ОС - Стара Загора.
Моли съда да постанови определение, с което да отмени обжалваното и да върне
делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответникът счита, че частната жалба е неоснователна.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
следното:
С определение № 513/20.04.2022 г., постановено по г. д. № 1782/2021г. по описа
на ОС – Стара Загора, с което е оставено без уважение искането на К. И. Ш. за
продължаване на вече продължения срок за отстраняване на нередовностите на искова
молба вх. № 265928/18.01.2021 г., направено с молба 4076/19.04.2022 г., тази искова молба е
върната и е прекратено производството по г. д. № 1782/2021 г. по описа на ОС - Стара
Загора.
На практика са налице две определения, които имат различна процесуална
природа и следва да бъдат анализирани по отделно, доколкото е двете са предмет на
обжалване, както е посочено в частната жалба.
Определение № 513/20.04.2022 г. в частта, с която е оставено без уважение
искането на К. И. Ш. за продължаване на вече продължения срок за отстраняване на
нередовностите на искова молба вх. № 265928/18.01.2021 г. не подлежи на обжалване.
Съгласно чл. 274, ал. 1 от ГПК, срещу определенията на съда могат да бъдат
подавани частни жалби когато определението прегражда по-нататъшното развитие на
делото и в случаите, изрично посочени в закона.
1
Определението, с което е оставено без уважение искане на ищец да бъде
продължен срок за отстраняване на нередовности, не прегражда по-нататъшното развитие
на делото. Няма и изрично предвидена обжалваемост за тази категория съдебни актове.
Следователно въззивна частна жалба вх. № 4500/03.05.2022 г. от К. И. Ш. ЕГН
********** против определение № 513/20.04.2022 г., постановено по г. д. № 1782/2021 г. по
описа на ОС – Стара Загора в частта, с която е оставено без уважение искането на К. И. Ш.
за продължаване на вече продължения срок е недопустима.
Ето защо въззивна частна жалба вх. № 4500/03.05.2022 г. от К. И. Ш. ЕГН
********** против определение № 513/20.04.2022 г., постановено по г. д. № 1782/2021 г. по
описа на ОС – Стара Загора в частта, с която е оставено без уважение искането на К. И. Ш.
за продължаване на вече продължения срок за отстраняване на нередовностите на искова
молба вх. № 265928/18.01.2021 г. по вх. регистър на СГС, направено с молба
4076/19.04.2022 г., следва да бъде оставена без разглеждане.
С определение № 513/20.04.2022 г., постановено по г. д. № 1782/2021г. по описа
на ОС – Стара Загора е върната искова молба вх. № 265928/18.01.2021 г. по вх. регистър на
СГС от К. И. Ш. и е прекратено производството по г. д. № 1782/2021 г. по описа на ОС -
Стара Загора.
За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че не са
отстранени в срок нередовности на исковата молба.
Този извод е законосъобразен.
Пред ОС – Стара Загора е висящо № г. д. № 1782/2021 г., образувано по искова
молба вх. № 265928/18.01.2021 г. по вх. регистър на СГС от К. И. Ш..
С разпореждане № 260/06.12.2021 г. тази искова молба е оставена без движение
за уточняване на обстоятелствата, на които се основава иска по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 4
от ГПК.
Този акт на съда е връчен на Ш. на 09.12.2021 г.
В изпълнение на указанията по това разпореждане е постъпила молба вх. №
7029/14.12.2021 г. от Ш. е направил искане за правна помощ, такава е предоставена и е
назначен служебен адвокат.
На същия е изпратен препис от разпореждане № 260/06.12.2021 г., който е
получен на 21.03.2022 г.
Постъпила е молба вх. № 3039/24.03.2022 г. от адвокат Г. А., в качеството на
служебен адвокат на Ш., с която е направено искане за продължаване на срока за
отстраняване на нередовностите на исковата молба.
С определение № 406/25.03.2022 г. срокът е продължен с три седмици – до
15.04.2022 г.
Постъпила е молба вх. № 4076/19.04.2022 г. от Ш., чрез адвокат А., с която е
направено второ искане за продължаване на срока с твърдения, че пред СГС и АС – София
са подадени заявления, необходими за уточняване на данни по делото. Не са представени
доказателства за подаването на такива заявления.
При това положение молбата за поредно продължаване на срока е подадена след
датата на неговото изтичане и без навеждане на основателни причини за това и е оставена
без уважение.
2
Срокът е изтекъл, а нередовностите на исковата молба не са отстранени.
С въззивната жалба са представени две заявления за достъп до електронни дела
на СГС и АС – София, но няма твърдения или доказателства за връзката между тези дела и
настоящото, поради което изводът за правилност на връщането не може да бъде променен.
В частната жалба се твърди, че втората молба за продължаване на срока е
изпратена на 22.03.2022 г.. Това твърдение не кореспондира на представените по делото
доказателства и твърдения. Видно от втората молба за възстановяване на срока, в нея е
посочено, че това продължаване се иска във връзка с подадени заявления до СГС и АС –
София. Същите са представени с частната жалба. И е видно, че са депозирани в съдилищата
на 14.04.2022 г. Няма как документи с дата от април да се описани в молба, за която се
твърди, че е съставена и изпратена през март.
Следователно е налице хипотезата на чл. 129, ал. 3 от ГПК и исковата молба
следва да бъде върната, а производството по делото следва да бъде прекратено.
До тези крайни правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд, поради
което обжалваното определение в тази част следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна частна жалба вх. № 4500/03.05.2022 г. от
К. И. Ш. ЕГН ********** против определение № 513/20.04.2022 г., постановено по г. д. №
1782/2021 г. по описа на ОС – Стара Загора в частта, с която е оставено без уважение
искането на К. И. Ш. за продължаване на вече продължения срок за отстраняване на
нередовностите на искова молба вх. № 265928/18.01.2021 г. по вх. регистър на СГС,
направено с молба 4076/19.04.2022 г.
Преписи от определението да бъде връчени на страните жалбоподател.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба, в едноседмичен срок от
съобщаването, пред Върховния касационен съд.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 513/20.04.2022 г., постановено по г. д. №
1782/2021 г. по описа на ОС – Стара Загора в частта, с която е върната искова молба вх. №
265928/18.01.2021 г. по вх. регистър на СГС и е прекратено производството по г. д. №
1782/2021 г. по описа на ОС - Стара Загора.
Преписи от определението да бъде връчени на страните жалбоподател.
Определението подлежи на касационно обжалване с частна жалба, в
едноседмичен срок от съобщаването, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК,
пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4