гр. Стара Загора, 20.07.2019 г.
Старозагорски районен съд,
гражданско отделение в публично заседание на двадесет и седми май, две хиляди и
деветнадесета година в състав:
при секретаря Тонка Тенева като
разгледа докладваното от съдия Тенева гр.дело № 4141 по описа за 2018 г. за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
422 от ГПК.
Образувано
е по искова молба на „Агенция за контрол на просрочени вземания“ против Т.М.Х.,
с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове по
реда на чл. 422 от ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца следните суми: главница: 600 лв.;
71,94 лв. договорна лихва за периода
08.05.2015 г. до 05.10.2015 г.; 300 лв.
административна такса за събиране на вземането; 354,06 лв. такса за
гаранция; 16,57 лв. лихва за забава
/мораторна лихва/ върху непогасената главница от 06.05.2015 г. - датата на
настъпване на забавата до датата на подаване на заявлението - 22.03.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми.
Претендират
се разноски.
В исковата молба ищцовото
дружество твърди, че на 08 април 2015 г. между „Фератум България" ЕООД
като Кредитор и Т.М.Х. като Кредитополучател, бил сключен Договор за стоков
кредит № 245656 чрез средствата за комуникация от разстояние, при спазване на
разпоредбите на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона за задълженията и
договорите и Закона за електронния документ и електронния подпис, както и
Закона за електронната търговия.
Конкретните действия по
отпускане на заема били описани в ОУ, уреждащи отношенията между „Фератум
България”ЕООД и неговите клиенти, по повод предоставяните от дружеството
потребителски кредити. Подписвайки договора за стоков кредит,
кредитополучателят декларирал, че приема всички условия, посочени в
преддоговорната информация за предоставяне на финансова услуга от разстояние по
смисъла на чл. 8 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние
/ЗПФУР/, както и тези посочени в Общите условия. Със сключване на договора за
кредит, Кредитополучателят удостоверявал, че е получил, запознат е и се е
съгласил предварително с всички условия на индивидуалния договор и Тарифа на
Фератум България ЕООД в случаите, в които същата била приложима, както и с
Общите условия, неразделна част от същия.
По силата на сключения
Договор за кредит № 245456 от 08 април 2015г. на Кредитополучателя бил отпуснат кредит в размер на 600 лева, който е следвало да бъде
върнат ведно с лихва, представляваща печалба на кредитора в 71,94 лева, за срок от 180 дни.
Поради наложената
законова необходимост в чл. 16 от ЗПК, Кредиторът следвало да оцени
кредитоспособността на Кредитополучателя, който, с цел повишаване на
кредитоспособността си и вероятността да бъде одобрен кредитът от „Фератум
България" ЕООД, предложил обезпечение, предоставено от Гарант - „Фератум
Банк" ЕООД, одобрено от Кредитора и фигуриращо под № 237 в Списък на
кредитни институции, лицензирани в страни от ЕИП с уведомление за свободно
предоставяне на услуги на територията на Република България, съгласно взаимното
признаване на единния европейски паспорт, към Регистрите на БНБ. В тази връзка, на 08 април 2015 г. между Т.М.Х. /Кредитополучател/ и
„Фератум Банк" ЕООД /Гарант/ бил сключен Договор за гаранция с № 245456, по силата на който Гарантът
се задължава в полза на Кредитора да гарантира изпълнението на задълженията на
Кредитополучателя, като се задължава солидарно с последния. Съгласно чл. 5.8 от
Общите условия, при неизпълнение на Задълженията на Кредитополучателя,
дружеството кредитор имало право да предяви претенциите си директно към
Гаранта, без да е необходимо предварително да е поискал удовлетворяването им от
Кредитополучателя. Съгласно чл. 5 от Общи условия, прилагани към Договор за гаранция № 245456, сключен
между Т.М.Х. и „Фератум
Банк" ЕООД, Кредитополучателят се задължил да плати на Гаранта такса за
предоставяне на гаранцията, в размер, определен в Договора за гаранция, като в
настоящия случай таксата за
гаранция била 354,06 лв.
Т.М.Х. не изпълнил/а договорното си задължение да върне
отпуснатия кредит в уговорения срок, поради което Кредиторът поискал изпълнение
от солидарно задълженото дружество-гарант „Фератум Банк" ЕООД. Вследствие
на това, Дружеството-гарант „Фератум Банк" ЕООД погасило дължимата сума в
пълен размер към „Фератум България" ЕООД, с което встъпило в правата на
Кредитор и от този момент за него възниквал правен интерес за предявяване на
претенции по съдебен ред срещу Кредитополучателя.
Датата на последна вноска
по кредита била 05 октомври 2015 г. и вземането било
изискуемо в пълен размер след тази дата. В изпълнение разпоредбата на чл. 10
(т.1 - т.8) от Общите условия, в случай че Кредитополучателят изпадне в забава
и не върне която и да е от дължимите вноски на кредита до 20 дни след
съответната падежна дата, на същия се начислявала такса, в зависимост от
просрочието, която за конкретния случай към настоящия момент била в размер на 300
лв. и представлявала административна
такса за събиране на вземането. Така
задължението на ответника към „Фератум Банк" ЕООД,
произтичащо от заплатеното от страна на последния спрямо „Фератум
България" ЕООД изискуемо задължение по Договор за кредит с № 245456,
формирано от усвоената, но непогасена част от кредита - главница,
договорна лихва, административна такса
в общ размер на 971,94 лв.,
ведно с дължимата такса за гаранция по Договор за гаранция с № 245456 в размер на 354,06 лева, за която длъжникът се задължил, но не
престирал. На 1.12.2017Г. бил сключен Договор за покупко-продажба на отписвания
на необслужвани потребителски кредити (цесия) и Приложение Г от 01.12.2017 г.
между „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, ЕИК *********
(цесионер) и „Фератум Банк" ЕООД (цедент) с регистрационен № С 56251, по
силата на който вземането било прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на
просрочени задължения" ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности.
Длъжникът бил уведомен по
реда на чл. 99 от ЗЗД за извършената продажба на вземането на 14 декември 2017
г. от „Фератум Банк" ЕООД, посредством писмо с обратна разписка. По
договора за кредит, ответникът не извършвал плащания, поради което към настоящия момент дългът
бил в общ размер на 1342,57 лв.,
от които главница: 600 лв., договорна лихва: 71,94 лв. за периода от датата на първа вноска 08 май 2015 г. до 05 октомври 2015 г. - датата на последната
вноска, административна такса за събиране на вземането: 300 лв., такса за гаранция: 354,06 лв.,
мораторна лихва върху непогасената главница 16,57 лв.,
за периода от датата на настъпване на забавата, а именно 06 октомври 2015 г. до 22 март 2018 г. - дата на подаване на
заявлението, както и законната лихва върху главницата от момента на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.
Искането е да се признае за установено, че
„Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД има следните
вземания срещу Т.М.Х. по Договор за кредит № 245456 от 08 април 2015 г.
във връзка с Договор за гаранция от 08 април 2015 г: 600 лв. главница; 71,94 лв. договорна лихва за периода от датата на първа вноска
08 май 2015 г. до 05 октомври 2015 г. - датата на последната вноска; 300 лв. административна такса за събиране на вземането; 354,06 лв. такса за гаранция; 16,57 лв.
мораторна лихва върху непогасената главница за периода от датата на настъпване
на забавата, а именно 06 октомври 2015 г. до 22 март 2018 г. - дата на подаване
на заявлението, както и законната лихва върху главницата от момента на подаване
на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми, както и да бъде
осъдена ответницата да заплати направените съдебни
разноски и възнаграждение за процесуално представителство на основание чл.78
ал. 8 от ГПК в общ размер на 350,00 лв., от които - 50,00 лв. по чл. 13 т.2 от
НЗПП за подготовка на документи за завеждане на дело и 300,00 лв. по чл. 25 от
НЗПП.
По
делото е постъпил отговор по реда на чл. 131 от ГПК от особения представител на
ответника. Исковете са оспорени като неоснователни и недоказани.
Оспорва
се изпращането и получаването на уведомлението от ищцата, оспорва се
дължимостта на цената на гаранцията, както и това, че ответницата е била
запозната с общите условия към договора за гаранция.
Във
второто по делото съдебно заседание е подадена молба от „Агенция за събиране на
вземанията“ ЕАД, с която се иска да се замести досегашния ищец „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД, алтернативно да встъпи като трето лице
помагач. Представен е Договор за цесия от 03.05.2019 г., с който „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД прехвърля на „Агенция за събиране на
вземанията“ ЕАД пакет от вземания включително и процесното. С протоколно
определение от 27.05.2019 г. съдът конституира „Агенция за събиране на
вземанията“ ЕАД като трето лице помагач.
След приключване на съдебното дирене и с
оглед събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното от
фактическа страна:
По делото е представен Договор за
предоставяне на потребителски кредит № 245456 от 08.04.2015 г. между „Фератум
България“ ЕООД и Т.М.Х., без подписи на страните, както и електронно извлечение
за заявка от разстояние за теглене на кредит. Представени са Общи условия на „Фератум
България“ ЕООД, в които подробно са посочени стъпките за сключване на договора
през уеб страницата на кредитора. Представен е и препис от Договор за гаранция
(поръчителство) между „Фератум Банк“ и ответницата, носещ подпис само на
гаранта.
Видно от представената по делото
разписка в оригинал на 08.04.2015 г. – датата на сключване на договора за потребителски
кредит на Т. е преведена парична сума в размер на 600 лева като е посочен и
номера на Договора за кредит като основание.
От изготвената по делото съдебно-
счетоводна експертиза се установява, че ответницата не е извършил нито едно
плащане по кредита, поради което и общият дължим размер съответства на искането
по настоящото дело.
Няма представени доказателства по
делото гарантът Фератум Банк да е извършвал плащане, с което да е погасил
задълженията на ответницата към кредитора.
Представен е Договор за цесия
между Фератум Банк и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД
включително и на процесното вземане. Цедентът Фератум Банк е упълномощил
цесионерът „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД да уведоми всички
длъжници за извършената цесия.
На
следващо място е представено уведомление по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД за извършената
цесия, адресирано до длъжника и подписано от юрисконсулт Н.С., като
представител на цесионерът. Няма представени доказателства същото да е
изпращано до Т.Х., а е приложено към исковата молба и получено с препис от
особения представител на ответника. За доказване на пълномощията за уведомяване
за извършената цесия е представено и пълномощно с нотариална заверка на
подписите от ищеца в полза на юрисконсулт Н.С..
Правото
на Фератум Банк да прехвърли правата си по Договора за гаранция на трето лице
т.е. да извърши цесия не са уредени нито Общите условия, нито самия договор за
кредит или гаранция.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
При така изложените твърдения
съдът намира, че е сезиран с установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК,
които следва да се квалифицират по следния начин:
По иска за 600 лева главница - по
чл. 79 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 240 ал. 1 от ЗЗД и чл. 9 и сл. от ЗПК и чл. 6 и сл. от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние.
В тежест на ищеца е да докаже, че
между страните е била налице валидна облигационна връзка – договор за потребителски
кредит, по която е предадена заемната сума, предмет на договора, на ответника,
както и че са спазени особените изисквания на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние
В тежест на ответника е да докаже
погасяване на вземането или насрещните си възражения за недължимост на сумата.
Тъй като се твърди, че заемът е
сключен съобразно Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние в
тежест на ищеца е да докаже пълно и главно, че е получил съгласието на
потребителя за сключване на договора.
За доказване на изявления,
отправени съгласно Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, се
прилага чл. 293 ТЗ, а за електронни изявления - Законът за електронния документ
и електронния подпис - ЗЕДЕП. Изявленията, направени чрез телефон, друго
средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща,
се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за
установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.
Ето защо ищеца следва да докаже
изпращането на електронно съобщение до ел. поща на ответника и приемането на
условията по договора, както и изпращане на текстови съобщения до телефон,
посочен като собствен на ответника, а така също и получаване на сумата от 600
лева от страна на ответника.
Ищецът представи доказателства за
получаване на сумата по кредита, но не и че условията на договора за заем и за
гаранция са приети от ответника.
По иска за 71,94 лева – по чл.
240 ал. 2 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже, че
е уговорена възнаградителна лихва в потребителския кредит и нейният размер.
В тежест на ответника е да докаже
погасяване на вземането или насрещните си възражения за недължимост на сумата.
По иска за 300 лева – чл. 10а от ЗПК и по иска за 354,06 лева – чл. 10а от ЗПК.
В тежест на ищеца е да докаже, че
тези такси са уговорени, както и че същите са в съответствие със ЗПК, а именно
не са свързани с усвояване и управление на кредита.
По иска за 16,57 лева –по чл. 86
от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже
настъпила забава и датата на забава, както и размерът на мораторната лихва.
В тежест на ответника е да докаже
погасяване на вземането.
Ищецът в настоящото производство
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД се легитимира като цесионер
на вземанията и изцяло в негова тежест е да докаже, че е налице валидно
прехвърляне на вземането, както и че прехвърлянето има действие спрямо
длъжника. По делото е налице последващо прехвърляне към „Агенция за събираме на
вземания“ ЕАД, настъпила след завеждане на настоящото производство. Съгласно
правилото на чл. 226 ал. 1 от ГПК ако в течение на производството спорното
право бъде прехвърлено върху другиго, делото следва своя ход между
първоначалните страни. Приобретателят може да встъпи или да бъде привлечен в
делото като трето лице. В настоящия случай вторият по ред цесионер е
конституиран като трето лице помагач.
Искът за установяване
съществуването на вземане с правно основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК е
предявен в законоустановения месечен срок и е допустим. За ищеца-кредитор е
налице правен интерес от установяване съществуването на вземането му, тъй като
заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 1460/2018
г. по описа на РС Стара Загора е връчена на длъжника при условията на чл.47,
ал.5 от ГПК.
За да бъде основателен така предявеният иск на първо
място следва да се установи дали е налице валидна цесия и дали тя има действие
спрямо длъжника т.е. може да му бъде противопоставена. Съгласно чл. 99 ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня,
когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. В настоящия случай
следва да се разгледа действието на цесията между Фератум Банк и ищеца Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ООД.
По отношение на цесията не
вземането, съдът намира следното:
Ищецът „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД основава активната си материалноправна легитимация
на рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.12.2017
г., ведно с Приложение към него с описание на процесното вземане.
Съгласно чл.99 от ЗЗД, кредиторът
може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството
на вземането не допускат това. Предишният кредитор е длъжен да съобщи на
длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него
документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено
станалото прехвърляне. Прехвърлянето има действие спрямо трети лица и спрямо
длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
По делото е налице изрично
пълномощно, с което ищецът- цесионер е упълномощен от цедента и предишен
кредитор Фератум Банк от негово име писмено да уведоми длъжниците за
прехвърлянето на вземанията по рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 01.12.2017 г. Това упълномощаване по принцип не противоречи на целта
на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД / в този смисъл е Решение
№137/02.06.2015 г. по гр.д.№5759/2014 г. на ВКС, III г.о./.
От представените по делото доказателства
обаче става ясно, че цесионерът въобще не е изпратил съобщение за извършената
цесия преди подаване на Заявление по чл. 410 от ГПК. Особеният представител на
ответника е получил уведомленията по чл. 99 ал. 4 от ЗЗД, приложени към
исковата молба, но спрямо него следва да се отчете особеното му процесуално
положение.
Процесуалното представителство
може да произтича от закона /в случаите на изрично уредено законно
представителство/ или от договор, а представителството чрез особен
представител, макар и регламентирано от специална правна норма /чл.47, ал.6 от ГПК/, не е законово, тъй като произтича от акт на съда, при осъществяване на
определените за това предпоставки – в т.см. т.6 от Тълкувателно решение
№6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/. Назначеният от съда
особен представител не упражнява свои процесуални права, а тези на страната,
която представлява /така т.7 от Тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. по
тълк.д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/, от което следва, че особеният представител
не е нито законов, нито договорен представител и не може да приема адресирани
до представляваното лице / в случая ответника/ материално-правни изявления на
трети лица, каквото безспорно е уведомяването на длъжника от стария кредитор по
чл.99, ал.3 от ЗЗД за сключения договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 07.11.2014 г. Също така особеният представител не е осъществил
контакти с ответника и поради това последният като длъжник не може да се счита
за уведомен за цесията чрез особения представител.
Следователно до фактическо
връчване на книжата, сред които и уведомлението за прехвърлянето на вземането,
с материалноправен ефект по чл.99, ал.4 ЗЗД, не се е стигнало и предаването на
уведомлението на процесуалния представител
на ответника не може да се приравни на надлежно уведомяване на длъжника,
поради особения характер на представителството, осъществявано от назначен от
съда, по чл.47, ал.6 ГПК, представител.
В този смисъл е и постановеното
Решение от 22.01.2019 г. по в.т.д. № 1342/2018 г. по описа на ОС Стара Загора и
Решение № 74 от 27.07.2017 г. по в.т.д. № 154/2017 г.на Апелативен съд Бургас,
което не е допуснато до касация с Определение № 567/18.09.2018 г. по т.д.
3153/2017 г. на II ТО на ВКС.
Следва да се отбележи за пълнота
на изложението, че в самия Договор за кредит и в Договор за гаранция, както и в
Общите условия не е уговорена възможността за прехвърляне правата на
кредитодателя на трети лица, а съгласно чл.26, ал.1 от ЗПК „кредиторът може да
прехвърли вземането си по договор за потребителски кредит на трето лице само
ако договорът за потребителски кредит предвижда такава възможност.“
Предвид изложеното съдът намира,
че ищецът не се явява кредитор на ответника поради което предявените искове за
установяване съществуването на вземания с правно основание чл.422, вр. с чл.415
от ГПК вр. с чл.79, ал.1, чл. 240 ал. 2
и чл.86 от ЗЗД и чл. 10а от ЗПК са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на делото
претенцията за разноски на ищеца се явява неоснователна. На особения представител
следва да се определи възнаграждение съгласно чл. 47 ал. 6 от ГПК в размер на
300 лева съгласно внесения по делото депозит, който съответства на минималния
адвокатски хонорар за дело с посочения материален интерес съгласно Наредба № 1
от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, съдът,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. „Васил Левски“ № 114, етаж Мецанин,
представлявано от Росен Антов и Тервел Кънчев против Т.М.Х. с ЕГН ********** с адрес *** чрез особен представител
М.С. искове с правно
основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК
вр. с чл.79, ал.1, чл. 240 ал. 2 и чл.86 от ЗЗД и чл.10а от ЗПК за установяване
съществуването на вземане на сумите по
Договор за кредит № 245456 от 08 април 2015 г. във връзка с Договор за гаранция
от 08 април 2015 г:
600
лв. главница; 71,94 лв. договорна лихва за периода от датата на първа вноска 08
май 2015 г. до 05 октомври 2015 г. - датата на последната вноска; 300 лв. административна такса за
събиране на вземането; 354,06 лв.
такса за гаранция; 16,57 лв.
мораторна лихва върху непогасената главница за периода от датата на настъпване
на забавата, а именно 06 октомври 2015 г. до 22 март 2018 г. - дата на подаване
на заявлението, както и законната лихва върху главницата от момента на подаване
на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми, за които суми е
издадена заповед № 809/29.03.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№ 1460/2018 г. по описа на PC Стара Загора като неоснователни и недоказани.
ОПРЕДЕЛЯ
възнаграждение на особения представител на Т.М.Х. с ЕГН ********** *** в размер
на 300 лева, което да се изплати от внесения по делото депозит и да се издаде
РКО.
Решението е постановено при участието на трето лице
помагач – „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК *********.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от получаване на съобщението пред Окръжен съд Стара Загора.
Препис от решението да се изпрати
и на третото лице помагач.
Районен
съдия: