МОТИВИ
към Присъда № 266/23.10.2019г. по
НОХД № 4664/2019г.
по описа на ПРС, ХХІІ н.с.
Пловдивска
районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу Н.Г.Г.,
ЕГН **********,
и същият е предаден на съд за извършени престъпения, както следва:
- престъпление по чл. 316, вр. с чл. 309, ал. 1 от НК, за това, че на 27.08.2014г.
в гр. Пловдив, пред Сектор „Пътна полиция“ ОДМВР гр. Пловдив, съзнателно се е
ползвал от неистински частен документ – Договор от 25.08.2014г. за
покупко-продажба на лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № ****и номер на рама ****,
като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност.
- престъпление по чл. 316, вр. с чл. 308, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, за това, че на
27.08.2014г. в гр. Пловдив, пред Сектор „Пътна полиция“ ОДМВР гр. Пловдив,
съзнателно се е ползвал от неистински официален документ - нотариално заверяване
– Нотариална заверка рег. № ** по описа на Нотариус К.Б., № … на Нотариалната
камара с район на действие Софийски Районен съд, поставена върху Договор от
25.08.2014г. за покупко-продажба на лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № ****и
номер на рама ****, като от него за самото съставяне не може да се търси
наказателна отговорност.
- престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК, за това, че на 27.08.2014 г. в гр. Пловдив
противозаконно е присвоил чужда движима вещ - лек автомобил „Ауди А6“ с рег. №
****и номер на рама ****, на стойност 5500 лева, собственост на Н.Б.Й., ЕГН
**********, който владеел.
Производството пред настоящата съдебна
инстанция е протекло по реда на диференцираната процедура по Глава ХХVII от НПК – съкратено съдебно следствие, в частност
такова по чл.371, т.1 от НПК, като между страните е постигнато съгласие да не
се разпитват всички свидетели, разпитани в досъдебното производство, както и да
не бъдат изслушвани вещите лица, изготвили експертизи на досъдебното
производство.
В разпоредително заседание е приет за
съвместно разглеждане в настоящото производство граждански иск от Н.Б.Й. срещу
подсъдимия Н.Г.Г. за сумата от 5500 лева, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди, вследствие на престъпление по чл. 206 ал.1 от НК,
ведно със законната лихва от 27.08.2014г. до окончателното изплащане на сумата.
Пострадалата е конституирана в качеството на граждански ищец и частен
обвинител.
В хода на съдебните прения
представителят на Районна прокуратура Пловдив поддържа така повдигнатите обвинения.
Излага възприета от него фактическа обстановка. Предлага по отношение на
подсъдимия Г. да бъде определено едно общо най-тежко наказание лишаване от
свобода в размер на една година, изпълнението на което да бъде отложено по реда
на чл.66 ал.1 от НК. Пледира за присъждане на разноски в производството и
уважаване на гражданския иск.
Адв.А. – повереник на частния обвинител
и граждански ищец Й., поддържа изложеното от представителя на държавното
обвинение. Посочва, че обвинението е доказано по несъмнен начин, както и че
нейната доверителката е претърпяла имуществени вреди в размер на 5500 лева.
Поради изложеното моли подсъдимият да бъде признат за виновен и да бъде уважен
гражданският иск в пълен размер.
Частният обвинител и граждански ищец –
Й., поддържа изложеното от нейния повереник.
Адв.Н. – защитник на подсъдимия Г.,
посочва, че действително, за да е валидна сделка за покупко-продажба на МПС,
следва същата да е в писмена форма с нотариална заверка на подписите, но
въпреки това е обичайно между хората да се осъществява прехвърляне на МПС, без
да се спазва формата. Посочва, че подсъдимият е платил стойността на лекия
автомобил на сина на пострадалата Й.. Дори да се приеме, че цената на
автомобила не е била заплатена, подсъдимият не е имал субективния елемент за
осъществяване на престъпление по чл. 206 ал.1 от НК, доколкото е считал, че е
негов собственик. Излага доводи, че е житейски неоправдано пострадалата да
търси цялата стойност на автомобила, при положение, че са налице доказателства
за заплатени 2000 лева от подсъдимия. Според защитника на подсъдимия се касае
за типичен гражданскоправен спор. Поради изложеното пледира Г. да бъде наказан
снизходително за извършените документи престъпления и да бъде оправдан по
обвинението за обсебване на автомобила. Досежно гражданския иск моли, ако съдът
приеме същият за основателен, да не бъде уважаван в пълен размер, а с 2000 лева
по-малко, доколкото се установява, посочената сума да е изплатена.
Подсъдимият Г. за лична защита изразява
становище, че поддържа изложеното от неговия защитник. В предоставената му
последна дума моли да бъде оправдан за лекия автомобил. Признава, че е ползвал
фалшиви документи и в тази част моли за по-ниско наказание.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Н.Г.Г., ЕГН **********, е
роден на ***г. в гр. …. Към настоящия момент живее в гр. …, ул. …, № …
/постоянен адрес/*** /настоящ адрес/. Същият е б., с българско гражданство.
Завършил е средно образование, не е женен, работи, към настоящия момент е
реабилитиран по право.
На 01.02.2013 г. свидетелката Н.Й.
закупила от неизвестно лице лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“, двигател ..., рама ****, за сумата от
4500 лева.
На 01.08.2013 г. свидетелката Н.Й.
постигнала договорка за продажба на процесното МПС с подсъдимия Н.Г. – приятел
на нейния син, свидетелят Р.Й.. Двамата устно се договорили лекият автомобил да
бъде продаден за сумата от 6500 лева, която следвало да бъде изплатена на два
пъти – първоначално сумата в размер на 2000 лева, а впоследствие – сумата в
размер на 4500 лева. Още същия ден, подсъдимият Г. предоставил на свидетелката
Й. сумата в размер на 2000 лева, за предаването на която двамата не създали
оправдателен документ. Поради тази причина свидетелят Р.Й. предоставил
владението на автомобила на подсъдимия Г., а свидетелката Й. му предоставила
ключа от лекия автомобил и договор за покупко-продажба, с който тя закупила
автомобила.
Няколко месеца по-късно, на неустановена
по делото дата, свидетелката Й. и подсъдимият Г. ***, сектор „Пътна полиция“,
за да се снабди същата с голям и малък талон за лекия автомобил. И двата талона
предоставила на подсъдимия Г..
В продължение на две години свидетелката
Й. не се срещнала повторно с подсъдимия Г., като същият не й заплатил
останалата част от сумата. Свидетелят Р.Й. се свързал с подсъдимия във връзка с
изплащането на останалата част от продажната цена. Последният заявил, че няма
да я изплати, както и че няма да върне лекия автомобил.
На 27.08.2014г. пред свидетелката Х.М.,
заемаща длъжността „**“ в ОДМВР Пловдив, сектор „**“, подсъдимият Г. депозирал
заявление за промяна на регистрацията на лекия автомобил, към което приложил СУМПС
– част I, на името на свидетелката Й. и договор за
покупко-продажба на МПС от 25.08.2014г., на който бил предаден вид, че е
съставен между пострадалата Й. в качеството на продавач и подсъдимия Г. в
качеството на купувач. Върху договора имало поставена нотариална заверка на
подписите рег. № **/25.04.2014г. от К.Б. – нотариус с район на действие **
Вследствие на представения договор, процесното МПС било регистрирано на името
на подсъдимия Н.Г., като му бил издаден СУМПС – част I №
**.
В хода на досъдебното производство е
изготвена съдебна комплексна експертиза от вещо лице, специалист в областта на
графическото изследване на почерк и техническо изследване на документи. Вещото
лице, след като е изследвало обект – копие от договор за покупко-продажба на МПС
от 25.08.2014 г., сключен между Н.Б.Й. и Н.Г.Г., е посочило следното: Подписът
за „продавач“ е несравним с подписите – сравнителни образци, от лицата Н.Й. и
Н.Г.. Подписът за „купувач“ е копие на подпис, който вероятно е изпълнен от
лицето Н.Г.. Подписът за „Нотариус“ е копие на подпис, който не е изпълнен от
нотариус К.Б. и е несравним с подписите на Н.Б.Й. и Н.Г.Г.. Поради факта, че
отпечатъкът от кръгъл печат – обект, е копие, не може да се отговори дали е
отпечатък от мокър печат или е техническо пренесено изображение, като за целта
е необходимо представянето на документа в оригинал. При изследването на
нотариалната заверка на гърба на договора се установи, че това не е щемпел от
печат, а е компютърно генерирано изображение, което се отпечатва при печата на
самата страница през принтера и се различава коренно от предоставените
отпечатъци от щемпел за нотариална заверка на подпис от нотариус К.Б..
По досъдебното производство е изготвена
и комплексна СППЕ на Р.Й.. Според заключението на вещите лица, в личностовата
структура на Р.Й. не се установяват абнормности. Той е могъл да възприема
правилно обстоятелствата и фактите и може да дава достоверни обяснения за тях,
ако желае. Достоверността на заявленията му зависи от собствените му интереси и
нагласи и няма болестна повлияност.
Изготвена е и комплексна СППЕ на Н.Г..
Вещите лица посочват, че в личностовата структура на Н.Г. не се установяват
груби девиации. Той е могъл да възприема правилно обстоятелствата и фактите и
може да дава достоверни обяснения за тях, ако желае. Склонен е да представя
обстоятелства и събития по желан /приемлив, целесъобразен/ начин.
В хода на досъдебното производство е
изготвена и автооценъчна експертиза. От заключението на вещото лице следва, че
стойността на лек автомобил „Ауди А6“, с рег. № ..., към 27.04.2014 г. възлиза
на 5500 лева.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка съдът
прие за установена частично въз основа на обясненията на подсъдимия Г., и от
показанията на свидетелите Н.Й., Р.Й., К.Б., Й.Ш., Х.М., С.Б., от приобщените
писмени доказателства – СУМПС част I № **, заявление
за промяна на регистрацията, СУМПС част I
№ **, Договор за покупко-продажба на МПС от 25.08.2014 г., експертна справка,
справка за съдимост, характеристична справка, и изготвените в хода на
досъдебното производство експертизи – съдебнокомплексна експертиза, изготвена
от вещо лице, специалист в областта на графическото изследване, СППЕ на Р.Й.,
СППЕ на Н.Г. и автооценъчна експертиза.
Съдът следва да отбележи, че материалите
по делото, формиращи доказателствената съвкупност, са еднопосочни, като макар с
леки противоречия формират цялостен извод за описаната по-горе фактическа
обстановка. Изключение
правят отчасти обясненията на самия подсъдим, които обаче в
тази част съдът оценява освен като доказателствено средство, но и като едно от
основните средства за защита. Съдът намира, че следва да приеме изложеното от
подсъдимия Г. само, доколкото то намира подкрепа и в останалите материали от
доказателствената съвкупност. Това е самопризнанието на подсъдимия, че
свидетелят Р.Й. му е предоставил процесният автомобил въз основа на сключен
между страните устен договор за покупко-продажба. Съдът намира, че признанието
на подсъдимия, че е извършил вменените му документи престъпления също се
подкрепя от останалите приобщени по делото писмени доказателства. В тази връзка
от започване на досъдебното производство подсъдимият в нито един момент не е
отричал извършването на документите престъпления, като макар и лаконични в тази
част, неговите обяснения обуславят авторството на посочените деяния. В подкрепа
на изложеното от него са както събраните гласни доказателства – показанията на
очевидците Н.Й., Р.Й., К.Б. и Х.М., така и събраните по делото писмени
доказателства, а именно: СУМПС част I № **, заявление
за промяна на регистрацията, СУМПС част I
№ **, Договор за покупко-продажба на МПС от 25.08.2014 г., експертна справка.
Обстоятелството, че подсъдимият е представил неистински частен и официален
документ пред ОДМВР Пловдив, се установи и от приобщената по делото експертиза,
изготвена от графолог, съгласно която подписът за „продавач“ е несравним с
подписите – сравнителни образци, от лицата Н.Й. и Н.Г.. Подписът за „купувач“ е
копие на подпис, който вероятно е изпълнен от лицето Н.Г.. Подписът за
„Нотариус“ е копие на подпис, който не е изпълнен от нотариус К.Б. и е
несравним с подписите на Н.Б.Й. и Н.Г.Г.. Поради факта, че отпечатъкът от
кръгъл печат – обект, е копие, не може да се отговори дали е отпечатък от мокър
печат или е техническо пренесено изображение, като за целта е необходимо
представянето на документа в оригинал. При изследването на нотариалната заверка
на гърба на договора се установява, че това не е щемпел от печат, а е
компютърно генерирано изображение, което се отпечатва при печата на самата
страница през принтера и се различава коренно от предоставените отпечатъци от
щемпел за нотариална заверка на подпис от нотариус К.Б.. Съдът кредитира
посочената експертиза като изготвена с необходимите знания и умения, отговаряща
на поставените въпроси и съответстваща на събрания по делото доказателствен
материал. Изводът, че подсъдимият се е ползвал от неистински официален документ
се потвърждава и от показанията на свидетелката К.Б., която е категорична, че
такава заверка в нейната нотариална кантора не е извършвана.
Основният спорен въпрос в настоящото
производство остава извършено ли е от подсъдимия обсебване на лекия автомобил.
В тази връзка следва да се посочи, че неговите обяснения имат двуяка природа - те представляват както доказателствено
средство, така и средство за защита, което налага тяхната обективност да бъде
преценявана внимателно чрез съпоставка с останалите събрани обективни
доказателства и подробния им анализ. В тази връзка съдът не кредитира
обясненията на подсъдимия Г. в частта, в която посочва, че е изплатил изцяло
получения автомобил. Изложеното от него противоречи на първо място на
показанията на свидетелите - Н.Й. и Р.Й.. Действително свидетелката Й. се явява
пострадало лице от вмененото на подсъдимия престъпление, респ. частен обвинител
и граждански ищец в настоящото производство, но единствено посоченото
обстоятелство не може да служи като
аргумент за обосноваване недостоверността на показанията й и за претендиране
отхвърлянето им като ненадежден източник на доказателства. То само поставя
завишени изисквания към инстанциите по същество за проверката му с оглед
изясняване истинността на възпроизведените чрез него факти. Показанията на
свидетелката Й. се подкрепят от показанията на нейния * – Р.Й., който е бил
лицето, осъществило контакт между подсъдимия и пострадалата. Също така, следва
да се посочи, че показанията на свидетелите са еднопосочни и непротиворечиви,
като и двамата свидетели излагат неизгоден за свидетелката Й. факт, а именно,
че част от сумата за покупката на процесния автомобил е била изплатена от
подсъдимия. Поради изложеното и доколкото показанията кореспондират с останалия
събран по делото доказателствен материал, съдът ги кредитира. В противоположна
насока са показанията на свидетелката Й.Ш. – фактическа съжителка на подсъдимия
Г.. Съдът не кредитира изложеното от свидетелката Ш., доколкото същата се явява
в близки отношения с подсъдимия, предвид което следва да се преценяват нейните
показания с оглед евентуалната й заинтересованост от изхода на спора. Само по
себе си посоченото обстоятелство не е достатъчно да се игнорират нейните
показания, но съдът намира, че същите не намират подкрепа в нито един друг
доказателствен източник, приобщен по делото. Същите, на първо място, не
съответстват на изложеното от свидетелите Й. досежно първоначално заплатената
сума от подсъдимия за получаване на лекия автомобил, както и по отношение на
обстоятелството налице ли е последващо заплатена сума в размер на 5000 лева. На
следващо място показанията на свидетелката Ш. се оборват и от показанията на
свидетеля С.Б., който същата сочи като очевидец на предаването на сумата.
Свидетелят е категоричен, че не е присъствал на подобно плащане. Съдът дава
вяра на показанията на свидетеля Б., доколкото същите кореспондират с показанията
на свидетелите Й., приобщените писмени доказателства и съдебнокомплексната
експертиза на вещото лице графолог. По този начин показанията на свидетелката
Ш. остават изолирани, предвид на което съдът не ги кредитира. Въз основана
всичко изложено съдът прие за несъмнено установено, че останалата част от
продажната цена за закупуването на лекия автомобил не е била заплатена от
подсъдимия Г. на пострадалата Й..
Съдът дава
вяра и на приобщените по делото СППЕ – на Р.Й. и Н.Г., като преценя същите за
компетентно изготвени и отговарящи на поставените въпроси.
Настоящият
съдебен състав кредитира и приобщената по делото автооценъчна експертиза, въз
основа на която се направи извод за стойността на предмета на престъплението
обсебване – лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“.
Изводът за съдебното минало на
подсъдимия и неговата личностова характеристика, съдът направи въз основа на
приобщените по делото справка съдимост и характеристична справка.
Останалите обстоятелства, приети в
описаната фактическа страна, се доказват по несъмнен начин от свидетелските
показания, обясненията на подсъдимия, експертизите и писмените доказателства,
поради което съдът заключи, че следва да приеме за установена тази фактическа
обстановка. Досежно същите не се констатираха съществени противоречия.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
От така възприетата по-горе фактическа
обстановка по несъмнен начин се установи, че подсъдимият Н.Г. е осъществил две
деяния, обективиращи престъпните състави на
чл. 316, вр. с чл. 309, ал. 1 от НК и
чл. 316, вр. с чл. 308, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, като на 27.08.2014г. в
гр. Пловдив, пред Сектор „Пътна полиция“ ОДМВР гр. Пловдив, съзнателно се е
ползвал от неистински частен документ – Договор от 25.08.2014г. за
покупко-продажба на лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № ****и номер на рама ****,
върху който е било поставено нотариално заверяване – Нотариална заверка рег. №
*** по описа на Нотариус К.Б., № **** на Нотариалната камара с район на
действие **, като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна
отговорност.
Така от обективна страна се установи, че
на посочената дата, подсъдимият е представил договорът за покупко-продажба на
МПС с нотариална заверка на подписите пред Сектор „Пътна полиция“ ОДМВР гр.
Пловдив. В случая обективно съществуват два документа върху една материална
основа. Налице е комплекс от документи – частен документ, съставен от частни
лица – свидетелката Й. и подсъдимия Г., и официален документ – нотариалната
заверка, съставена от нотариус К.Б., имаща качеството на длъжностно лице.
Несъмнено всяка от двете части на посочения документ може да бъде предмет на
документна подправка по чл. 308 – 309 от НК, в зависимост от това дали се
засяга частният документ или нотариалната заверка, а както е в настоящия случай
– и двете. В последния случай деецът носи наказателна отговорност за подправка
на частен и на официален документ в условията на реална съвкупност /така т.4 от
ППВС 3/1982 г./.
От приетата по делото експертиза,
изготвена от специалист графолог, се установи, че подписът на свидетелката Й.
не е положен от нея. По този начин подсъдимият е използвал частен документ
неистински документ по смисъла на чл. 93 т.6 от НК, доколкото му е придаден
вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не това,
което го е съставило. Несъмнено истинността на документа се свързва с неговото
авторство, респ. доколкото свидетелката Й. не е автор на посоченото изявление,
то документът се явява неистински /в този смисъл т.6 от ППВС 3/1982 г./.
От изготвената експертиза се установи и
че при представения договор, подписът за „Нотариус“ е копие на подпис, който не
е изпълнен от нотариус К.Б. и при изследването на нотариалната заверка на гърба
на договора се установява, че това не е щемпел от печат, а е компютърно
генерирано изображение, което се отпечатва при печата на самата страница през
принтера и се различава коренно от предоставените отпечатъци от щемпел за
нотариална заверка на подпис от нотариус К.Б.. От изложеното следва, че и в
официалната си част, посоченият документ се явява неистински. Доколкото се касае
за нотариално удостоверяване, то правилно деянието е било подведено под нормата
на квалифицирания състав на чл. 308 ал.2, вр. ал.1 от НК.
От субективна страна деянията по чл.
316, вр. с чл. 309 ал. 1 от НК и чл.
316, вр. с чл. 308 ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, са извършени при форма на вина –
пряк умисъл. Подсъдимият Г. е имал съзнание, че пред служител на сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР Пловдив, се е ползвал от неистински частен и неистински
официален документи, обективирани на един носител. Подсъдимият е предвиждал и
целял настъпването на общественоопасните последици.
Съдът намери, че подсъдимият Г. е
осъществил от обективна и субективна страна и престъпление по чл. 206 ал.1 от НК, доколкото на 27.08.2014 г. в гр. Пловдив противозаконно е присвоил чужда
движима вещ - лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № ****и номер на рама ****, на
стойност 5500 лева, собственост на Н.Б.Й., ЕГН **********, който владеел.
Несъмнено по делото се установи, че
процесното МПС е предадено на подсъдимия Г. въз основа на постигната уговорка
за продажба на автомобила и е имало започнало фактическо изпълнение по бъдещия
договор. В тази връзка следва да се посочи, че независимо, че между страните не
е сключен договор за покупко-продажба на МПС в писмена форма с нотариална
заверка на подписите, то посоченото обстоятелство касае действителността на
договора в гражданскоправните отношения между страните. В наказателния процес
обаче са допустими всички доказателствени способи за установяване на
релевантните факти, включително и сключен договор между страните, макар да не е
спазена предвидената от закона форма.
Подсъдимият Г. е присвоил процесното
МПС, доколкото се е разпоредил със същото в своя полза, представяйки пред ОДМВР
Пловдив, сектор „Пътна полиция“ неистински официален и частен документи. По
този начин вещта е преминала от патримониума на досегашния собственик –
пострадалата Н.Й., в неговото имущество.
От субективна страна деянието е
извършено при форма на вина пряк умисъл. Така подсъдимият Г. е съзнавал, че се
разпорежда с вещ – чужда собственост, в своя полза, и то чрез представяне на
неистински частен и официален документи, като е предвиждал, че по този начин ще
причини вреди на пострадалата Й., и е целял тяхното настъпване. Основният
аргумент за наличие на вина при извършване на процесното деяние се извежда от
обстоятелството, че подсъдимият не е заплатил изцяло уговорената цена за вещта.
По този начин същият напълно е съзнавал, че вещта не е негова, а на
свидетелката Й., което го е мотивирало да представи неистинските документи пред
ОДМВР Пловдив, за да може да осъществи разпореждането в своя ползва.
Поради изложеното съдът прие, че
подсъдимият е осъществил престъпления по чл. 206 ал.1 от НК; чл. 316 ал.1, вр.
чл. 308 ал.2, вр. ал.1 от НК и чл. 316 ал.1, вр. чл. 309 ал.1 от НК, и го
призна за виновен по така повдигнатите обвинения.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
За извършените от подсъдимия Н.Г.
престъпления се предвиждат следните наказания: за престъплението по чл. 206
ал.1 от НК – „лишаване от свобода“ от една до шест години; за престъплението по
чл. 316 ал.1, вр. чл. 308 ал.2, вр. ал.1 от НК – „лишаване от свобода“ до осем
години, и за престъплението по чл. 316 ал.1, вр. чл. 309 ал.1 от НК – „лишаване
от свобода“ до две години.
Съдът намери, че наказанията за
подсъдимия Г. следва да бъдат определени в рамките на закона при прилагането на
чл.54 НК, доколкото не са налице условията на чл.55 НК. По делото липсват
многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на подсъдимия Г.
обстоятелства. Предвидените в закона наказания не се явяват несъразмерно тежки
за личността на подсъдимия и за извършените от него престъпления и определянето
на наказанията в рамките, предвидени от законодателя, ще способства за
изпълнение на целите на наказателната репресия.
При определяне на конкретния размер на
наказанието, което трябва да се наложи за извършеното от подсъдимия Н.Г.
престъпление по чл. 316 ал.1, вр. чл.
309 ал.1 от НК, съдът отчете като смекчаващи отговорността му обстоятелства
неговото чисто съдебно минало, добрите характеристични данни и признанието за
извършеното деяние. Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете,
че освен инкриминираното деяние, подсъдимият е осъществил още две престъпления.
Поради изложеното на същия бе определено наказание при превес на смекчаващите
вината обстоятелства, а именно в размер близък до общия минимален, определен в
закона и в частност „лишаване от свобода“ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
При индивидуализация на наказанието за
извършеното от Н.Г. престъпление по чл.
316 ал.1, вр. чл. 308 ал.2, вр. ал.1 от НК, съдът прие като смекчаващи
обстоятелства отново чисто съдебно минало, добрите характеристични данни и
признанието за извършеното деяние. Като отегчаващо отговорността обстоятелство
съдът отчете, че освен инкриминираното деяние, подсъдимият е осъществил още две
престъпления. Поради изложеното на същия бе определено наказание при превес на
смекчаващите вината обстоятелства, а именно в размер, ориентиран към
минималния, определен в закона и частност „лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА
ГОДИНА.
Досежно извършеното престъпление по чл. 206 ал.1 от НК, настоящият съдебен
състав отчете като смекчаващи обстоятелства също чистото съдебно минало на
подсъдимия, неговите добри характеристични данни, но и обстоятелството, че част
от вредите са били заплатени от него. Като отегчаващо отговорността
обстоятелство съдът прие също, че престъплението е извършено, заедно с още две
други престъпления, способстващи за неговото осъществяване, а именно
представянето на официален и частен неистински документи. Въпреки
констатираното отегчаващо обстоятелство, предвид възстановяването на почти
половината от причинените вреди, съдът намери, че на подсъдимия следва да се
определи наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства,
поради което и му наложи такова в минимален размер, а именно „лишаване от
свобода“ за срок от ЕДНА ГОДИНА.
Съдът намери, че са налице и
предпоставките за отлагане на изпълнението на наложените наказания „лишаване от
свобода“: подсъдимият Г. не е осъждан, наложени са наказания под три години
„лишаване от свобода“, и с оглед постигане целите на специалната превенция по
чл.36 от НК, съдът приложи разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК и ОТЛОЖИ
изпълнението на наложените на подсъдимия Н.Г. наказания лишаване от свобода за
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизането на присъдата в сила.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ЧЛ. 23 АЛ.1 ОТ НК:
Подсъдимият Г. е признат за виновен за
три престъпления, като и за трите му се определиха наказания „лишаване от
свобода“. Доколкото от подсъдимия са извършени три престъпления, по които са
наложени еднородни наказания, преди да е налице влязла в сила присъда за което
и да е от тях, то съдът намери, че са налице предпоставките за групиране на
наказанията по чл. 23 ал.1 от НК, и определи ЕДНО ОБЩО, НАЙ-ТЕЖКО НАКАЗАНИЕ
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ в размер на ЕДНА ГОДИНА.
Досежно приложението на разпоредбата на
чл. 24 от НК следва да се имат предвид разясненията, дадени в ППВС 4/65 г.,
според които при решаване на въпроса за увеличение на определеното общо
най-тежко наказание следва да се вземат предвид следните обстоятелства:
предишни осъждания на дееца, броят на извършените престъпления от съвкупността,
тяхната последователност, времето на извършването им, характерът и тежестта на
тези престъпления, както и всички обстоятелства, при които същите са извършени.
В настоящия случай, освен групираните
осъждания, не са налице други извършени престъпления от подсъдимия. В
кумулативната верига се обособяват единствено процесните три осъждания, като
подсъдимият е лице с добри характеристични данни. При разглеждане на въпроса за
приложението на разпоредбата на чл. 24 от НК, съдът отчете и че част от
причинените вреди са възстановени, а за две от деянията подсъдимият признава
своето авторство. Поради изложеното съдът намери, че в настоящия случай не
следва да се прилага разпоредбата на чл. 24 от НК и така определеното едно
общо, най-тежко наказание не следва да бъде увеличавано.
Съдът намери, че са налице и
предпоставките за отлагане изпълнението на така определено едно общо, най-тежко
наказание по реда на чл. 66 ал.1 от НК, доколкото подсъдимият не е осъждан,
определеното наказание е под три години „лишаване от свобода“ и за постигане
целите на наказанието, не е необходимо неговото ефективно изтърпяване. Така
определеното на подсъдимия Г. наказание ще окаже нужния
възпитателно-поправителен и възпиращ ефект не само върху личността му, но и
върху другите членове на обществото, в каквато насока е и основният смисъл на
генералната и специална превенция по чл.36 от НК.
ПО ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ:
Основателността на иск при
квалификацията на чл. 45 ЗЗД, се обуславя от наличието на правопораждащ
деликтната отговорност на ответника фактически състав, който включва
елементите: поведение, противоправност на поведението, вина, настъпили вреди,
причинна връзка между вредите и противоправното, виновно поведение.
В настоящия случай, от приетата по
делото фактическа обстановка безспорно се установява противоправно поведение от
страна подсъдимия Г., изразяващо се в противозаконно разпореждане с чужда
движима вещ – лек автомобил, собственост на свидетелката Й., в своя полза.
Поведението на подсъдимия е противоправно, поради която причина обективира и
престъпния състав на нормата на чл. 206 ал.1 от НК.
Така осъщественото поведение на
подсъдимия Г. е виновно, извършено при форма на вина пряк умисъл, в която
насока бяха изложени съображенията на съда.
Именно вследствие на посоченото
противоправно поведение, на ищцата Й. са причинени имуществени вреди –
стойността на отнетия лек автомобил. Съобразно приобщената по делото автооценъчна
експертиза, тя възлиза на 5500 лева. По делото несъмнено се установи, че
подсъдимият Г. е заплатил 2000 лева за закупуването на процесния автомобил. От
изложеното следва, че причинените имуществени вреди на ищцата са разликата
между стойността на лекия автомобил и заплатената от подсъдимия сума, а именно
3500 лева, за която част гражданският иск бе уважен. За разликата от 3500 лева
до пълния претендиран размер от 5500 лева, искът се явява неоснователен, поради
което бе отхвърлен. На основание чл. 84 ал.3, вр. чл. 86 от ЗЗД законната лихва
върху обезщетението за неимуществени вреди бе присъдена от датата на деянието –
27.08.2014 г. до окончателното изплащане на сумата.
ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА И
РАЗНОСКИТЕ:
Съдът, като взе предвид изхода на делото,
на основание чл. 189 ал.3 от НПК осъди подсъдимия Н.Г.Г. да заплати по сметка
на ОД МВР гр. Пловдив направените по делото разноски в размер на 988.02 лева.
Съдът осъди подсъдимия да заплати в
полза на държавата по сметка на ВСС сумата от 140 лева, представляваща 4 %
държавна такса върху размера на уважения граждански иск съгласно Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК.
Мотивиран от горното съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала! В.Ш.