ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер ІІ - 1451 02.08.2019 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори граждански въззивен състав
На: втори август две хиляди и деветнадесета година
в закрито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕНА ВЪРБАНОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия Елеонора Кралева
частно гражданско дело № 1086 по описа за 2019 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.274-279 ГПК.
Постъпила е частна жалба от В.С.Г. ***, против определение № 289/10.05.2019 г. по гр.д.№ 361/2019 г. по описа на РС-Поморие, с което производството по делото е прекратено, поради недопустимост на предявените искове по чл.124, ал.1 ГПК и чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ.
Жалбоподателката оспорва обжалваното определение, като счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Счита се, че съдът неправилно е прекратил делото по иска по чл.124, ал.1 ГПК, тъй като спорът не е разрешен с влязло в сила решение. Счита се за неправилен и извода на съда за недопустимост на иска по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ, тъй като правото й на иск не е погасено. Моли се съда да отмени обжалваното определение и да върне делото на първоинстанционния съд за разглеждане по същество.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата, събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от легитимирано лице и против подлежащ на обжалване акт на съда, поради което е допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството по гр.д.№ 361/2019 г. по описа на РС – Поморие е образувано по исковата молба на В.С.Г. ***, с която се иска от съда да приеме за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на земеделска земя – лозе с площ от 0,802 дка, в местността „Изворите“, с.Порой, общ.Поморие, ПИ 57790.91.92, на основание давностно владение.
Алтернативно е предявен
иск за признаване на ищцата на основание чл.11 ЗСПЗЗ за собственик на същия
имот.
В исковата молба са
изложени твърдения, че наследодателят на ищцата – баща й С. М. Г., починал на
26.06.2004 г., преживе е заявил за възстановяване процесния имот – лозе с площ
от 0,802 дка, в местността „Изворите“, с.Порой, общ.Поморие, ПИ 57790.91.92,
съгласно преписка № 169/1992 г. на ПК-Поморие, по която отказали да му
възстановят земята без правно основание. Ищцата твърди, че като наследник на
баща си ползва и владее имота повече от 10 години, въпреки, че същият по
документи се стопанисвал от Община Поморие, поради което счита, че за нея е
налице правен интерес да установи правото си на собственост по давностно
владение. Твърди също, че е собственик по наследство от баща си, който е
наследник на своя баща М. Г., от когото имотът е бил отнет и внесен в ТКЗС,
като е бил лишен от него против волята му.
По делото е приложено
решение № 21/29.01.2016 г. по гр.д.№ 543/2014 г. по описа на РС-Поморие, с
което е отхвърлен иска на В.Г. С., предявен против Община Поморие, с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК, за приемане за установено по отношение на
ответника, че ищцата е по силата на давностно владение, започнало през лятото
на 2003 г. и продължило повече от 10 години, е собственик на недвижими имот,
представляващ земеделска земя, с начин на трайно ползване – лозе, с площ от
0,802 дка, в местността „Изворите“, землището на с.Порой, общ.Поморие, ЕКАТТЕ
57790, трета категория, съставляващ поземлен имот № 091092 по плана за
земеразделяне на землището на с.Порой, общ.Поморие, при граници и съседи: имот
№ 000094, пасище, мера на Община Поморие. При извършена служебна справка,
настоящият съд констатира, че така постановеното решение е потвърдено с решение
№ VІ-49/30.06.2016 г. по в.гр.д.№ 408/2016 г. по описа на БОС, недопуснато до
касационно обжалване с определение № 132/02.03.2017 г. по гр.д.№ 3959/2016 г.
на ВКС, І г.о., ГК. Следователно решението по гр.д.№ 543/2014 г. на ПРС е
влязло в сила на 02.03.2017 г.
С обжалваното
определение районният съд е приел, че предявеният иск по чл.124, ал.1 ГПК е
недопустим на основание чл.299, ал.1 ГПК, тъй като спорът между същите
страни по отношение на процесната
земеделска земя е разрешен с влязло в сила решение. По отношение на
алтернативно предявения иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ съдът е приел, че същият е
недопустим, тъй като е предявен след изтичане на сроковете, определени с § 22
ПЗР на ЗСПЗЗ и правото на ищцата да предяви такъв иск е погасено. По тези
съображения съдът е прекратил производството по делото.
Бургаският окръжен съд, след преценка на данните по делото и като съобрази приложимия закон, намира, че постановеното от първоинстанционния съд определение за прекратяване на делото е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Въззивната инстанция напълно споделя мотивите на районния съд и направения от него правен извод за недопустимост на исковите претенции.
Правилни са изводите на първоинстанционният съд, че предявеният иск по чл.124, ал.1 ГПК е недопустим на основание чл.299, ал.1 ГПК. Видно от данните по делото, настоящият гражданскоправен спор между ищцата и ответната община за установяване правото на собственост на ищцата, основано на давностно владение, е разрешен с влязло в сила решение по гр.д.№ 543/2014 г. по описа на ПРС, образувано между същите страни, със същия предмет и на същото основание, същите изложени от ищцата фактически обстоятелсва. При това положение е налице е субективна и обективна идентичност в страните и предмета по двете съдебни производства. Съгласно нормата на чл.299, ал.1 и ал.2 ГПК, спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван, като повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда. Ето защо, с оглед установената идентичност между страните и предмета на гр.д.№ 543/2014 г. и гр.д.№ 361/2019 г., двете по описа на ПРС, то предявеният иск по чл.124, ал.1 ГПК е недопустим и производството по него, като повторно образувано дело, правилно е прекратено от районния съд.
Настоящата инстанция намира за правилни и изводите на ПРС относно недопустимостта на заявената като алтернативна претенция по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ. С разпоредбата на § 22 от ПЗР на ЗИД ЗСПЗЗ /ДВ бр. 13/2007 г./ е въведен тримесечен срок от влизане на закона в сила, в който правоимащите могат да предявят иска по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ. Този срок е преклузивен и е изтекъл на 14.05.2007 г. Исковата молба, по която е образувано настоящото дело, е постъпила в съда на 08.05.2019 г., т.е. след изтичане на срокова, което обосновава извод за недопустимост на предявения иск, поради невъзможност да започне производство пред ОСЗ за възстановяване на собствеността върху спорния имот. Дори и да се приеме, че не е заявен иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ, а положителен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за признаване собствеността на ищцата по наследство, въззивният съд намира, че такъв иск също е недопустим, поради наличието на отвод за присъдено нещо, тъй като същите фактически твърдения и позоваването на наследственото правоприемство за заявени в производството по гр.д.№ 543/2014 г. по описа на ПРС, приключило с влязло в сила решение. Ето защо, настоящата инстанция намира, че районният съд правилно е прекратил производството и в тази част.
Предвид изложените съображения, въззивният съд намира, че частната жалба на В.Г. е неоснователна, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Мотивиран от горното,
Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 289/10.05.2019 г., постановено по гр.д.№ 361/2019 г. по описа на РС-Поморие, с което производството по делото е прекратено, поради недопустимост на предявените искове.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.